Премиер

Премиерът Бат Бойко Борисов и управлението от телевизора…

Георги Лозанов, цитиран от Днес БГ: Борисов да си наложи 100 дни медийно мълчание…

За Него всичко се случва в телевизора. Цялото управление на държавата, почти без никакви изключения, се случва  чрез малкия екран. Имам чувството, че всеки казус, който е призван да реши, исполинът на българската най-нова политика, първото нещо, което прави той е да примижи с очи, да събере палците и показалците на двете си длани в просветка-правоъгъник и да визира как реакцията му би изглеждала на малкия, големия екран, вестникарската или Интернет страницата.

Това поведение на Борисов е негов патент още от времето на асфалтираните дупки по софийските улици. Най му прилягаше по онова време песента „ние [дупките, край които може да се снимаш] сме на всеки километър!“ Поне до края на Цариградско шосе…

Вижте само умелиението и чара, с който  го заливат журналистките! А, какъв хумор се лее, а? Снимка: Google Cache
От известно време ми се иска, но все още ми е жал за времето, което трябва да отделя, да преровя най-знаковите изявления на Борисов в тази посока. Не са едно и две…

Всяко нещо се случва в новините: звъни се в студиа, раздават се закани в ефир, коментира се всичко [виж стенограмите на МС] в стил „какво ще кажат хората“, министрите и „ония с очилцата“ седят чинно и записват разни директиви, в стил „Дянков, ти това, Дянков, ти онова!..“

Сред най-култовите медийни изяви на премиера „Бат’ Бойко“ Борисов, естествено са правителствените Еърбуси, розовите беемвета, донорството на органи, като част от програма за възпроизвеждане, чрез клониране… Няма как да не споменем и трафопоста, край който се е биел премиерът.-отличник., завършил гимназията с пълно отличие, защото е бил подготвен от майка си да бъде дисциплиниран с по-висшестоящите в йерархията…

Напоследък можем да добавим и асансьора за инвалиди в Младост. При този репортаж Борисов бе заобиколен от членове на кабинета и граждани на квартала. В типичен за него стил, Борисов „разтури седянката“ ставайки и напускайки я с думите (цирирани по памет): „Ся ше го извикам тоя на Младост и само ако ме е излъгал за асансьора, че не е такъв, какъвто трябва…“

Снимка: Standart News
Всичко това, естествено се случва я по карирана или раирана ризка с къс ръкав, угащена в поизтъркани дънки, я по карирано сигнално зелено пуловерче…

Случващото се – цялото телевизионно управление, поразително ми напомня на това на борисовия колега… Путин: Лов, реки, езда, мускули и корем на плочки, камуфлажни панталони, колани, подарени часовници. Прегръдки и целувки на деца по коремчетата… Уволнения и назначения по телевизията. Спомнете си само как руският премиер нареди да бъде спрян газът през Украйна! Пак по телевизията.
Кога ли ще „видят“ това и самите медии? Нядявам се, един ден, нека е след традиционните 100 дни, да имаме и новина за прогледналите медии!

Ретровизьор за обратно виждане

„Няма такава държава, която да купи подобен самолет за правителство, президентство или Народно събрание! За такива цели има друг тип самолети – по-евтини, по-малки, по-икономични, с подходящ вътрешен интериор, за да може по време на пътуване да се води разговор, мини-съвещание. Нали идеята е да се пести време и пътуването, да се използва за съвещание!?“
Хареса ми публикацията на Иво Инджев за „вътрешния интериор“ на премиера. Ще си позволя да го допълня, колкото и да е нескромно от моя страна. В своите изяви премиерът, освен хвалбите за това, как „ги бил на изборите всички по няколко пъти“, напоследък разказва и вицове! За големия си гръб. Вижда се, също така, че много е дръпнал напред пред другите политици. Даже министрите се редят в двора му в Банкя. Всичко му е на главата на премиера. Даже за „вътрешния интериор“ на самолетите трябва да мисли…
…Преди повече от двадесет години видях опаковка на задно огледало за кола. На опаковката пишеше буквално следното: „ретровизьор за обратно виждане“.
Медийният премиер явно толкова е дръпнал пред другите, биейки ги по няколко пъти на избори,  очевидно, благодарение само на широкия си гръб, че ретровизьорът за обратно виждане май е извън полезрението му. Няма как, остава му да гледа само напред. Към правителствените самолети, които трябва да са с подходящ „вътрешен интериор“, за да може да се провеждат „мини-заседания“ и разговори по време на пътуването на министрите.
Всяка друга визия по въпроса е ретро.

… И все по-лошо ни се пише!

Днес, докато пътувах за Националното събрание на Зелените, слушах телефонен разговор на Величко Конакчиев с премиера Борисов в предаването „Неделя 150“. Не чух въпроса на Конакчиев, но мисля, че беше свързан с побоя над полицая в Перник. Думите на премиера, ще го цитирам по памет, бяха:

„Те още се крият, но лошо им се пише. Колкото повече се крият, толкова повече ние ще ги търсим и полкова по-зле им се пише.“

В никакъв случай не претендирам да съм спазил словореда на Борисов „на 100%“, както казват спортистите, но искам да обърна внимание на нещо, което, вярвам, ви прави впечатление и на вас – господин Борисов, да си премиер и да си началник на вътрешния министър е едно, да си шеф на силова групировка, която „търси“ враговете си и ги заплашва, че „лошо им се пише“ е съвсем друго! Предполагам, че тази закана има нещо общо с ширината на Вашия гръб, забелязана и премерена от Берлускони, но, все пак, по-добре е да кажете, че МВР ще направи всичко възможно да залови нарушителите и Законът да бъде приложен спрямо тях с цялата му сила, вместо да ги заплашвате, че „все по-лошо ще става за тях“.
Е, да, отчитам, че Вашата формулировка повече се харесва на хората и седи по-добре в медиите, но все пак…
Снимка: Дневник

Колко подготвен е Борисов?

Какво казва българският премиер на своя руски колега, по време на „директната им връзка“, основана на „взаимно доверие“. Буквално, следното:

„…Освен това, ние не успяхме да получим информация за характера на договорите, подписани между нашите страни. Може би това е и причината за разминаването в оценките… Може би, в едномесечен срок, ние ще се запознаем с положението на нещата в детайли…“

Важно е и следното:

„…За „Южен поток” аз мисля, че няма да имаме проблеми. Що се касае до петролопровода „Бургас-Александруполис”, то там има един единствен проблем. По този въпрос ще бъдат произведени два местни референдума – става дума за екологията на крайбрежната зона…“

Борисов на срещата с Путин.

Какво отговаря Путин?

„…Г-н премиер, още веднъж искам да повторя, че се отнасяме с разбиране към нуждата на новите членове на кабинета, на новия кабинет, да навлязат в материала и да се запознаят с всички тези проекти по-подробно.Истината е, че всички тези документи са открити. И ако заради вътрешнополитически причини от предизборен характер Вашите специалисти не са имали възможност да се запознаят с тях, ще ви предоставим всички възможни материали…“
Kommersant.ru: Вытянув ноги, Владимир Путин даже не пытался вытянуть из болгарского премьера 280 км трубопровода

Пак ще се върна на случилото се тези дни. Две от трите основни институции в България размениха нападки чрез медиите (президент и премиер). Единия обвини другия в липса на държавнически подход и компетенции, другият засвири на струната на емоционалните обвинения (човешка завист, заради липса на добри приятели). Посредниците (някои медии) в този задочен сблъсък на титаните обаче реагираха, както вече стана дума, още по-неадекватно. Впуснаха се да търсят скрити знаци какво тази словесна битка може да означава и колко адекватни са аргументите на единия от участниците.

Важното в случая е друго! Наред с унизителното чакане на Станишев за аудиенция, наред с очевидно сервилното отношение на президента към Путин, Борисов с НИЩО не допринесе за засилване на позицията на България и за запазване на честта на българските политици пред руските им колеги. Даже обратното, а приказките за черните колани и „директната връзка, основана на взаимно доверие“ пет пари не струват!

Защо? Заради двата цитата, които илюстрират твърдението ми. Какво казва Борисов на своя колега Путин? Казва му следното:

  1. Аз, като премиер, и подчинените ми ресорни министри, идваме на среща с теб незапознати [неподготвени] с основните характеристики на договорите, които искаме да дискутираме с теб.
  2. Разпалените обещания на Борисов за „отърваване от руската енергийна зависимост“, включително и чрез преразглеждане цитираните от него проекти, си остават просто предизборни кьорфишеци.
  3. Предизвиканият от ГЕРБ референдум е на път да се обърне срещу партията и премиера, който дава индикации, че това може да бъде и игнорирано, като „единствен проблем“. Не екологията, а самият референдум.
  4. Борисов казва на Путин и друго: „Аз съм премиер, разполагам с цялата информация в държавата, но идвам на среща с теб, без да съм запознат с тези основни, стратегически за страната ни проекти.“

И как реагира руският му колега? Подиграва се с него, галейки го по главичката: „Да, да! Разбирам. Не си имал време. Много си зает. Е, щом твоите хора не са ти дали всички необходими документи, батко може да ти даде неговите копия от материалите и договорите!“

Това, господин Борисов, означава, че НАИСТИНА сте отишъл на срещата НЕПОДГОТВЕН, с което сте злепоставил България и представляваната от Вас институция, с една почти безсмислена среща, на която руският премиер демонстрира типичното за Русия надменно отношение към нас. Друго обяснение на тези два цитата от срещата Ви с Путин трудно може да бъде дадено. Никакви локуми за „взаимно доверие“ и „човешка завист“ няма да отговорят на въпроса ЗАЩО, по дяволите, Ви беше нужна тази среща, извън светлините на светкавиците и камерите? Не всичко се случва в телевизора, господин премиер!

Пичове, имате ли аквариум?

Като деца много се радвахме на вица за милиционера, който учил логика и дал на шефа си следния пример: „Аз имам аквариум! Обичам рибките, обичам животните, обичам хората, обичам жените… Логично е: не съм хомосексуален! Шефе, имаш ли аквариум? Нямаш? Значи си обратен!“
Подобна логика наблюдавам тези дни в повечето медии и по най-високите политически етажи в България. След като се сбутаха пропагандно около трагедията в Охрид, Първанов и Борисов си размениха безпрецедентни нападки. За сега, писмено и чрез медиите. Първанов разкритикува липсата на ясна позиция на кабинета и премиера по енергийните въпроси, обвинявайки го, че се срещнал с Путин НЕПОДГОТВЕН.

Какво става в медиите? Първото нещо, което бие на очи е липсата на кураж да се артикулира един от най-сериозните проблеми на Борисов – очевидната липса на подготовка, систематичност и целенасоченост в действията, различна от желанието да се предизвика просто поредното медийно и PR събитие. До такава степен, че пак медиите са ПЪРВИЯТ и, изглежда, основен осведомител на професионалните среди и колегите и подчинените на Борисов за специфичните му действия и възгледи по важни политически и икономически проблеми, които кабинетът би трябвало да решава.

Така разбирам аз думите на президента „Видимо неподготвен беше и премиерът Борисов за разговора с колегата си Владимир Путин“, когото в никакъв случай не защитавам в дадената ситуация. Най-малкото, заради опита да бъдат извлечени политически и имидж дивиденти от трагедията, задържайки правителствения самолет, превозващ пострадалите от Охрид, заради едно прибързано пътуване на президента до Македония, както и вечно наведената му позиция пред Путин.

Какво обаче направиха медиите? Услужливи журналисти се впуснаха да импровизират на тема колко адекватни са аргументите на президента по темите Южен поток, АЕЦ Белене, Горна Арда и пр… Даже повишават тон, че не можело да се критикува на 45-тия ден, а трябвало, както доброто възпитание повелява, да изчакаме 100 дни. Не разбирам защо, вместо да искат от премиера да коментира професионално фактите, те се задоволяват с повърхностни сюжети за ревност и завист.

Борисов реагира още по-смехотворно, като вместо да отговори с аргументи, го удря на емоции, симпатии и чувства: „…Взаимното доверие и директната връзка, изградена между мен и премиера на Русия Владимир Путин, събуждат човешка завист, която за мен е разбираема…“

Ако трябва да обобщим – медийният кабинет и премиер продължават с медийните си изяви, в една услужливо създадена им от самите медии среда. В тази идилия всички пропуснаха основния въпрос, който дори президента, очевидно добре осведомен, успя да прозре: БОРИСОВ Е НЕПОДГОТВЕН и НЕКОМПЕТЕНТЕН!

Подобно изместване на фокуса ме принуждава да попитам президента, премиера и някои медии: ПИЧОВЕ, ИМАТЕ ЛИ АКВАРИУМИ?..

ТУРИ МУ ПЕПЕЛ от рози

Поредната медийна акция на медийния премиер и неговото медийно правителство се разиграва тези дни. Военният министър, който, между другото, смени няколко политически партии, преди да се добере до министерския пост, загрижен за добруването на българския народ и в частност, на българския войн, а най-вече, загрижен за неговата сексуалност, хвърли поредната медийна бомба. Окрилен от „откритието“ на медийния премиер Борисов, който гръмко изрази несъгласието си с цвета на двете беемвета на Министерството на отбраната (МО), пребоядисани в цвят „пепел от рози“, усъмнявайки се в сексуалната ориентация, като водеща при избор на цвят, министър Младенов „извади“ пребоядисването на беемветата като основно доказателство за злоупотреби с власт и средства в подопечното му министерство.
Ще ме прощавате, ама това е далече не най-важния проблем какъв цвят са проклетите беемвета. Правилните въпроси са:

  1. Имало ли е злоупотреба с власт и/или средства при закупуването им?
  2. Имало ли е злоупотреба с власт и/или средства при пребоядисването?
  3. Имало ли е злоупотреба с власт и/или средства при ползването на ведомствените автомобили?

Изборът на цвят е далеч по-маловажният проблем, който, отчитайки ведомството, е и въпрос на можене. За мен, от чисто естетическа гледна точка, „пепел от рози“ е един много приятен цвят, а кола, решена тонално по този начин, може дори да бъде много сполучливо дизайнерско откритие.

Ако Борисов и Младенов, в стремежа си за пореден път да демонстрират на народа, силното си желание да „борят“ лошите крадци във властта, са направили съзнателен избор да занимават обществеността със естетическите си виждания за сполучлив или несполучлив дизайн, моето скромно мнение е, че това далеч не е демонстрация на управленски умения, а по-скоро израз на желание да се ангажира обществеността с теми, които не са нищо друго, освен елементарни, безинтересни и популистки.

Естествено възникват следните въпроси:

  1. Ако беемветата бяха останали черни, дали Борисов и Младенов биха вдигали шум?
  2. Ако беемветата бяха боядисани не в цвят „пепел от рози“, а, да речем, камуфлажно, по-мъжествени ли щяха да са?
  3. КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВА, Г-Н БОРИСОВ, с уверенията Ви, че ще разследвате Доган? Доста замря ГОВОРЕНЕТО ВИ в тази посока…

Проблемът с цветовите предпочитания на някой незнаен служител на МО бяха толкова преекспонирани и изкривени в опитите да бъде показано на народа колко безкомпромисни са медийния премиер, медийния военен министър и медийния кабинет в борбата си за разкриване на злоупотребите на станишевия кабинет, че сведоха дискурса до обикновен махленски разговор дали щерката на бившия министър случайно не е ходила на абитуриентски бал с въпросните „кок де рош“ беемвета… Сякаш самият Борисов не си бе счупил крака само няколко седмици по-рано, разцъквайки мачле с приятели, най-вероятно В РАБОТНО ВРЕМЕ… Кой е критерият, според който едното е злоупотреба, а другото е адски куул и се харесва на народа могат да отговорят единствено сервилните медии и журналисти, които издигнаха Борисов на пиедестал и, в крайна сметка, го направиха премиер. А, говоренето за абитуриентския бал на министерската щерка ме навежда на мисълта, че с въпросните беемвета Министерството на отбраната може даже да закърпи някоя дупка в бюджета си, като… ОТДАВА ВЪПРОСНИТЕ ЛИМУЗИНИ ПОД НАЕМ на желаещите абитуриенти и граждани, които искат да се почувстват хем по-така, хем да го раздават малко като министри…

За прекия контакт с народните маси

„Популизъм:

  1. Съвкупност от идейно-политически течения от радикален характер, които си поставят за цел да се ръководят от “волята на народа” и да се осъществяват преки контакти с народните маси.
  2. Примитивна политическа тактика, която има за цел да заблуждава и манипулира народните маси чрез щедро раздаване на обикновено неосъществими обещания и др.; демагогско флиртуване с тълпата.“

„…Тихомълком се крие, че България е платила 100 млн. лв. рекет за освобождаването на българските медици от Либия…“

Премиерът Борисов, цитиран от Актуално

„…Пристигна самолетът, който беше изпратен да прибере заболелия български моряк Панко Тодоров от Иран, предаде БТА. Машината излетя в неделя сутринта в 7.00 ч… Морякът е претърпял „мозъчно-съдов инцидент“, каза здравният министър Божидар Нанев, който посрещна Тодоров. Транспортирането струва около 24 000 евро, разходите за полета са за сметка на Министерството на здравеопазването…“

Дир БГ

Бих искал да разбера в какво точно премиерът Борисов вижда разликата между това едно правителство предполагаемо да е платило 100 милиона за живота на пет български медицински сестри в Либия и НЕГОВОТО правителство да изхарчи 24 хиляди евро, за да спаси живота на един гражданин в Иран? Как точно в единия случай това е лошо, а в другия се вдига шум в медиите и действието се оценява високо? Количеството „изхарчени“ пари ли е определящо или има други фактори и къде е тънката граница между „прякото говорене на народните маси“, като начин на действие и управление и реалните, последователни и принципни политически решения?

снимка: www.bulfax.com