провален протестен митинг

Кое уби протестите?..

Със сигурност, морален и фактически убиец, със съучастието на Бате Бойко, бе лицето Миков, който по крайно недемократичен начин остави полицията и жандармерията да се саморазправи с протестиращите на 14 януари, използвайки като повод безобразията на стотина лумпени, премествайки фокуса и енергията, която изведе хиляди на площада в оня студен ден…

Нека обаче помислим как самите организатори не намериха изход от насилствено създадената от политическите анализатори и съветници на тройната коалиция ситуация.

На всички беше ясно, особено след протеста на 11 февруари, че тази форма на израз на несъгласие с политическото статукво в страната е напът да премине в историята. 18 февруари, със своите 50-тина протестиращи пред Коня, окончателно доуби рационалното и въздействащото във вълната от протести, започнали на 14 януари.

Само доброто отношение на медиите към каузата и идеите на онези 5000, събрали се на 24 януари 2009 на площада пред Народното събрание, не доведе до там, че последната сбирка на шепа хора пред Парламента, да не бъде порядъчно осмян пред многомилионна аудитория…

Две неща, поне според мен, бият на очи, като много важни и определящи за неуспеха, да не кажа, провала на тази романтична идея да се възродят настроения и механизми, довели до политическите сътресения и промени през зимата на 1997. Идея за качествена промяна в начина на упражняване на професията „политик“ в България; идея, целяща по-активно участие на гражданското общество във властта и идея, в крайна сметка, целяща да даде алтернатива на политическите механизми, с което отново да мотивира гражданите да участват в политиката чрез избори и по други начини, както и да върне морала в тази сфера на обществения живот. Поне аз така разбирах зараждащата се преди около месец вълна от недоволство.

Двете основни, според мен, неща са:

  1. Исканията на първоначалните организатори (майки, земеделци, студенти и природозащитници) не можаха да стигнат до големия процент от гражданите, въпреки, че им звучаха познати и приемливи, и не им дадоха възможност да се идентифицират с протестиращите на площада, което пък обрече протестите на маргинализация и постепенно затихване.
  2. Организаторите на протестите не пожелаха отправят ясни политически искания, въпреки, че изразяваха недоволство от политическата система и не намериха личности, сред опозицията, които да дадат политическо лице на протестите, извеждайки няколко хилядните твърди ядра на десните опозиционни партии в София, което пък можеше да изведе и хората на улиците в другите градове на страната.

Има и трето нещо: новоформираната се миналата година политическа партия Зелените, вероятно, заради вътрешни съмнения как да стане това, а и заради разбираемото нежелание на част от протестиращите и симпатизанти на партията, не намери начин да се легитимира като политическа сила, стояща много плътно зад организацията на протестите. Не случайно, именно природозащитници и членове на Зелените, можеха да бъдат видени сред протестиращите, при това, никак не малко! Това, разбира се, запази чистата идея и облик на партията, но допринесе за смъртта на протестите.

Не бе разчетено и друго категорично послание към протестиращите: знакови представители на дясната опозиция присъстваха неотклонно на всеки протест, вероятно, без последния от вчера. Сред тях бяха лидери и ярки фигури от СДС и ДСБ.

Всичко това, по един напълно логичен, но за съжаление, неприемлив за демокрацията и гражданското общество в България начин, доведе до фактическата смърт на тази форма на протест, а в резултат на това и до пълното изместване на фокуса към конкретните проблеми на повечето от първоначално организиралите протестите прослойки:

  • майките се съсредоточиха върху проблемите на здравните заведения и домове за деца с увреждания и без родители;
  • земеделците направиха отчаян опит да имитират гръцките си колеги, подърпаха се с полицаите и се заеха със земеделските си задължения;
  • студентите започнаха дискусия с политиците, срещу които протестираха, като сред преставителите на политическата класа бяха и личности, демоснтриращи нагла самоувереност – Местан…

Само партия Зелените и представителите на еко-сдружения се заеха да свършат нещо реално в политическата сфера – организират серия от дискусии по наболели обществени и политически въпроси.

Поне на мен така ми се струва, че протекоха събитията от 14 януари до 18 февруари…

Моралният дефицит на Миков

За мен Миков вече не представлява интерес като личност. Мики Маус, както го наричат по форумите, е компрометиран политик. На 14 януари той си направи публично политическо сепуко.

Без да става дума за арестантите, които измират непрекъснато, за мен не по-маловажен факт е начинът, по който това лице се саморазправи (за пореден път за неговата партия) с надигащото в дълбоко разочарование гражданско общество.

Политическата провокация срещу протестния митинг, услужливо реализирана от Миков е факт, който никой няма да оспори, освен партията му и самият той.

За мен, като очевидец на всичко, което се случи на площада пред Народното събрание, е ясно едно:

Полицията не направи нищо за опазване на обществения ред и за изолиране на провокаторите. Жандармеристите бяха оставени да бездействат и не им беше наредено и разрешено да противодействат на петдесетина развилнели се маскирани, присъстващи на митинга.

Мога да си представя, че напрежението се е засилило и сред служителите на МВР, които бяха подложени на обиди и атаки от страна на тези лица, имащи ясно намерение да опорочат протеста. Мога да си представя, че подобен „ефект“ е търсен умишлено!..

В крайна сметка, след напълно неоснователно и продължително изчакване, между бате Бойко и Мики Маус явно е имало обмен на информация, след която се стига до „бомбата“ на Миков и заповедта на Борисов.

МВР не прави нищо, за да се свърже с организаторите и да ги прикани да прекратят протестния митинг. Вместо това, предприема медийна акция, уведомявайки „широката общественост“, че митингът е прекратен.

Малко по-късно започва и атаката, при която са ранени и арестувани десетки мирно протестиращи граждани, а мнозина от битите са в детска възраст.

При тази показна акция МВР действа без морал и в противоречие с основния принцип на ведомството: Не опази и не защити основните права и свободи на гражданите и погази тяхното достойнство!

В резултат на тази показна и добре планирана политическа провокация, МВР изпълни няколко цели:

  1. Сплаши хората, дошли на протеста;
  2. Сплаши тези, които биха се присъединили на предстоящите протести, но са по-притеснителни;
  3. Компрометира участниците в протестите, правейки ги да изглеждат шепа „лумпени и провокатори“.

При подобна липса на професионализъм и морал в действията на МВР и неговия шеф – министър Миков, няма по-логично нещо от това, да се иска неговата оставка!

Бомбата на Миков и Борисов

Като човек, който присъства на протеста на 14 януари, бях впечатлен от крайно непрофесионалния и неморален начин, по който полицията не успя да опази обществения ред. Впечатлен бях и от нежеланието на полицията да спази основния си принцип, заложен в Закона за МВР, а именно, да защити правата, свободите и достойнството на гражданите. Категорично не приемам бруталните действия на жандармерията, която грубо наруши правата на голяма част от протестиращите.

Всичко това се случи с цел да се помогне на тотално дискредитиралата се и загубила доверието на голяма част от избирателите в България политическа върхушка.

Непосредственият, очевидно изфабрикуван повод бе измислена бомба, която, видите ли, щяла да гръмне на площада пред Народното събрание.

Без да искам да се задълбочавам в моите разбирания защо полицията действа в услуга на дадена политическа партия и коалиция, ще споделя само, че съмненията ми се потвърдиха от човек, за който може да се каже, че има представа как стоят нещата в системата на МВР. Това е Ваньо Танов. Няма нужда да обяснявам кой е той. Мнозина знаят, а и Интернет е пълен с информация за неговата особа.

Впечатляващ е синхронът, с който Миков и Б. Борисов разгониха протестния митинг, под предлог, че имало бомба.

Да, ама Танов, в потвърждение на съмненията ми, обясни пред Хоризонт, че е учудващо защо не са предприети никакви оперативни действия по издирване и евентуално обезвреждане на взривното устройство?

Аз допълвам: Защо не бяха предприети действия по обезопасяване на самото Народно събрание и избраниците в него?

И защо полицейският погром на протеста се случи малко, преди избранниците да приключат с работния си ден?..

Има и други въпроси, но за тях друг път.