Промени в ЗЕС

Супата е по-гореща от очакваното, господа депутати, министри и президент!

European Journalism Centre съобщи днес, позовавайки се на Дойче Веле, че Германският конституционен съд е обявил техният закон за задържане на трафични данни, създаден на основата на Директива 24/2006 за ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНЕН:

Germany’s Federal Constitutional Court ruled Tuesday that a privacy law concerning the mass storage of telephone and Internet communication data was unconstitutional and should be thrown out. The highly controversial law, in place since 2008, required telecom companies to store data from telephone, mobile and e-mail communication, as well as Internet usage information, for up to half a year. That backlog of data must now be deleted, and no further data stored. Around 35,000 people opposed the law in Germany’s largest class action suit, among them lawyers, doctors, journalists and politicians like Volker Beck of the Green party and Burkhard Hirsch, a member of the Free Democratic Party (FDP). Wolfgang Bosbach, the Christian Democrat chairman of the federal internal affairs committee, warned of the adverse consequences of the court’s decision for the fight against terrorism. Bosbach said such data is crucial to preventing terror attacks like those in Madrid and London in 2004 and 2005. „There are no fingerprints, no traces of DNA [online]. If we don’t have this data, then many of these offenses will go undetected.“ (Deutsche Welle)

Комита, приятелю, благодаря ти! Все такива новини да носиш!

Кой Ви съветва, г-н Президент?!

Днес, въпреки официалното искане за среща лично с него или с представител на неговия екип, президентът на всички българи подписа указ за обнародване на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Много се изписа и каза КАК точно този закон ще застраши личната неприкосновеност и свобода на гражданите, но това очевидно не попречи на „социалния президент“ да го обнародва.

Това се случва ВЪПРЕКИ признанието, че той противоречи на „буквата на Конституцията“ и, защо ли, не е изненада за тези, които следиха проблема „ЗЕС“ от близо.

Ето какво казва държавния глава:

…Фактът, че не всички компютърни престъпления са тежки, позволява да се застъпват позиции, че разрешеният достъп до данни за тях накърнява буквата на Конституцията, заявиха от “Дондуков” 2…
…Ограничението за използването на трафичните данни обаче само за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления, за каквото продължават да настояват някои граждански структури, би затруднило борбата със сериозни престъпления като детската порнография, присвояването на самоличност и още някои, които, макар и да не са тежки според българското законодателство, са грубо посегателство срещу правата на личността, коментираха от Президентството. Това би означавало да се накърни не буквата, а духът на Конституцията, което не бива да се позволява…

…Президентът коментира в понеделник в свое становище, факта че не всички компютърни престъпления са тежки, което „позволява да се застъпват позиции, че разрешеният достъп до данни за тях накърнява буквата на Конституцията„…

…Според държавния глава обаче ограничението за използването на трафичните данни само за тежки престъпления, за каквото настояват някои граждански структури, би затруднило борбата със сериозни престъпления, като детската порнография, присвояването на самоличност и други. „Това би означавало да се накърни не буквата, а духът на Конституцията, което не бива да се позволява“, се посочва в изявлението на държавния глава.

 Две неща будят недоумение, по отношение на качеството на юридическите съвети, които г-н Първанов получава:
  1. Очевидно, милиционерското у президента надделява, позволявайки му да действа от принципа „целта оправдава средствата“, благодарение на което той с лекота пренебрегва гражданските права и свобода, под илюзорния (по ред причини, които нееднократно бяха повтаряни) предлог, че това ще позволи да залавяме престъпниците. Факт точно толкова спорен, колкото безспорно е това, че от тези промени ще пострадат най-вече обикновените граждани, докато престъпниците просто ще намерят начин да избегнат „опасността“ да бъдат идентифицирани по трафика си в Интернет или по телефонните си обаждания и SMS-и… Това, обаче, ще запази „духа на Конституцията“, въпреки опасенията за накърняване на буквата й“…
  2. Тезата, че „не всички компютърни престъпления са тежки“ подсказва, че някой от екипа на президента смята, че част от тяж наистина са тежки и, че съществува някаква диференциация, което, изхождайки от това, което Наказателният кодекс казва, просто не е вярно – всички „компютърни престъпления“, описани в глава 9А на НК са нищо повече и нищо по-малко от… класическото хакерство.

А, как президентът разграничава „буквата“ от „духа“ на върховния Закон, остава сами да преценим. Той не смята за необходимо да ни обясни…

Снимка: Всеки ден

"ЗЕС и разследването и предотвратяването на престъпления" – реалност и нереалност

Материалът е публикуван в Медиапул

Текстът е писан за “Електронна граница
Благодаря на Минчо Спасов и Пейо Попов за съдействието при подготовката на този текст.
*** 

Наскоро, след категорично изразено неодобрение с първоначалните, определяни от мнозина като мракобесни, ретроградни и недемократични предложения за промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), след задочен диалог с гражданите, премиерът Борисов и министър Цветанов обявиха, че се отказват от пасивния достъп на МВР до трафичните данни. Въпреки заявената от Борисов „грешка, че е отстъпил от интерфейса под натиск на обществото“, Парламентът прие доста по-меки от първоначално предлаганите промени в ЗЕС.

Интересна е както първоначалната мотивация на МВР, така и последвалата наскоро след приемането на ЗЕС статия на зам.-министър Вучков, които имаха за цел да ни уверят в „чистите“ намерения и твърда решителност на органите на реда да преборят злото в обществото, което пък следваше да ни увери, че е оправдано в някаква степен да отстъпим част от свободата си, с цел да се чувстваме сигурни…

Мотивите на МВР

МВР направи пореден и, надяваме се, последен, в известна степен успешен опит законово да си осигури достъп до трафичните данни на гражданите, променяйки ЗЕС. Това, както вече писа Медиапул, стана с „мотиви, че чрез бързия достъп до телефонни разпечатки ще бори много по-ефективно редица престъпления като отвличания, убийства, заплахите за убийства, грабежи и т.н. Трафичните данни щели да помогнат в борбата с пиратството, разпространението на детска порнография, финансови измами и други компютърни престъпления“. Тъй като законът вече е променен, а ветото на президента изглежда малко вероятно, няма да коментираме дали обещанията, че промените ще помогнат за по-бързата и ефективна работа на МВР, са реалистични, предпоставяйки ги с по-широк достъп при лесно заобиколим регламент. За сравнение, във Франция членовете на специалната комисия, които имат право да издават разрешение за достъп до т. нар. разпечатки, са трима (подобна практика има в редица европейски страни). Няма как да не споменем и това, че приетите промени увеличават драстично броя на съдиите, които могат да издадат разрешение. Прехвърляйки това право от Окръжните на районните съдилища, законодателят фактически овласти стотици съдии (130 районни съдилища с десетина съдии всяко). Тук е мястото да отбележим, че не всички районни съдилища имат обособени секретни деловодства, и служители с право на достъп до класифицирана информация. Това, от своя страна, поставя под въпрос до колко предложената в закона схема за защита на информацията от неправомерен достъп или теч ще е ефективна.

Имаше ли ефективен публичен дебат на целите на МВР при искания достъп до трафични данни?

Обсъждането на мотивите за изменение на ЗЕС, предложените средства и годността им за постигане на декларираните цели за разследване и разкриване на престъпления бе изместена от представянето на записаното в Директива 2006/24/ЕО като независим от нашата преценка императив, който ние нямаме възможност и право да подлагаме на съмнение. ЗЕС, както и други закони напоследък, се оправдават с твърдението: „Така иска Европа!“ Твърдение, колкото нелепо, толкова и невярно по отношение на дискутирания закон и формалното основание за изменението му – Директива 24/2006 на Европейския съюз. Това, което подразни гражданите в дискутирания случай е формално декларираното желание за диалог, но фактическият отказ на авторите и вносителите на законопроекта да приемат аргументите на обществото, изтъкващи липсата на необходимост от подобни промени, както и предупрежденията за ненадежност на въпросните данни при разследване, разкриване и предотвратяване на престъпления. Или, казано по-просто, диалогът формално започна СЛЕД приемането на закона на първо четене в пленарна зала, а МВР до последно така и не прие да преразгледа исканията си и да ги консултира със IT специалисти, които ясно да обяснят до колко исканите от тях данни са надежни, адекватни и безспорни. Самата директива, както и мерките, предвидени в нея или конкретното им прилагане в законодателствата на различни страни е предмет на друга дискусия и са атакувани с правни средства. 

Най-често споменаваните положителни примери са Германия и Румъния – в първата страна тече процедура пред Конституционния съд по жалби от 34 хиляди граждани. Румънският конституционен съд обяви техния закон (силно напомнящ разпоредбите на нашия ЗЕС), транспониращ директивата, за противоконституционен в неговата цялост. Страни, като Холандия, Ирландия и Гърция въобще не са въвели подобни разпоредби, извинявайки ги с предполагаеми изисквания на въпросната Директива, поради голяма обществена съпротива.

Задължително е да споменем, че Директивата е „Общностен акт“, който „предвижда задължение за страната-членка да постигне определен правен резултат, но не задължава използването на определени мерки за неговото постигане. Страните имат свободата да адаптират директивата, като се съобразят с особеностите на местното законодателство и мироглед.“ Тук е основният проблем в отношенията на МВР с обществото – мирогледът на авторите на законопроекта очевидно се размина с този на гражданите, изразили ясно своя протест и несъгласие с предлаганите промени.

Сред най-неприемливите характеристики на промените, изразяващи принципните различия в мирогледа на МВР и обществения такъв е мярката (достъпът до трафични данни), която се прилага по отношение на всички, независимо дали са извършили престъпление или са обект на разследване (казано просто: заподозрени). Това създава вероятност за преобръщане на презумпцията за невинност и може да превърне всички потребители на електронни съобщителни услуги или публични мрежи в заподозрени в извършването на терористични актове или други тежки престъпления.

Друг, меко казано, спорен момент е признанието на МВР, че приетите промени наистина създават възможност за профилиране на гражданите, както и липсата на доверие и невъзможност да убедят обществото, че с тези данни няма да се злоупотребява. Тази неспособност, породена от липса на доверие, създава сериозни опасения за напълно възможна постоянна намеса в личния живот на гражданите, което пък от своя страна, може да доведе до нарушаване на тайната на кореспонденцията и лишаване от възможност за свободно изразяване – основа на свободата на всеки човек. Тези думи не са фриволна интерпретация на въображаеми рискове, с цел „подхранване на ирационални страхове у хората, самоцелни полит-заигравки, достигащи до откровен лобизъм“ (по статията на зам.-министър Вучков в Медиапул), а са цитат от решение на румънския Конституционен съд…

До колко приетите мерки ще бъдат ефективни?

Примери за превратно използване на трафичните данни могат да бъдат дадени не малко. Без да омаловажаваме случилото се, обосноваването на съучастие въз основа на комуникации би било доста спорно и съмнително от правна гледна точка, какъвто е случаят с небезизвестния Красьо Черничкия и всички публични личности, магистрати, депутати и прочее, които, в старанието си да „оневинят“ контактите си с него, даваха често комични или абсурдни обяснения. Връзката на случая „Красьо“ със ЗЕС е по-различна –  колко пъти ви се е случвало да „връщате непознато обаждане“? Ако това е бил Красьо?..

Друг проблем е сложността при установяването на връзката между IP ареса (комбинация от цифри, помагаща на компютъра да комуникира с други машини в мрежи като Интернет) и дадено физическо лице, което неминуемо ще се окаже необходимо, ако тези данни трябва да се ползват за разследване и предотвратяване на престъпления. Компютърните мрежи са устроени така, че понякога дори стотици устройства (компютри, но съответно и хора) могат да се „крият“ зад един IP адрес (по същия начин, както например на ул. „Кокиче“ 5 могат да живеят 10 човека, които дори да не се познават помежду си). От друга страна, има технически решения, които биха позволили използването на „подставен“ адрес, също както напоследък се прави с предплатените СИМ карти, закупени на името на трети, понякога дори неподозиращи това лица. И така този, когото МВР подозира или разследва, въпреки, че се води адресно регистриран на въпросната ул. „Кокиче“ 5, всъщност може да живее на „Теменужка“ 18. Колко „годно“ доказателство би била адресната регистрация на „оперативно интересното лице“?.. А какво да кажем за стотиците публични, отворени безжични Интернет мрежи по десетките заведения, и се замислете за собствената си такава във вашия дом… Ами, ако някой в момента я ползва, за да разпространява педофилски материали? Кого ще посетят качулките утре?.. Вярно, бихме могли да забраним използването на незащитени безжични мрежи, а за по-сигурно и въобще безжичните мрежи… Но дали следващата стъпка няма да е просто да забраним Интернет въобще, и накъде всъщност водят подобни стъпки?…

Действително, напълно свободно могат да бъдат намерени лесни и достъпни начини за укриване, заобикаляне и манипулиране на трафичните данни – от мотивирани лица. Съществуват и множество безплатни и общодостъпни софтуерни решения за скриване на следите в Интернет, а, както споменахме, вече се появи пазар на СИМ карти, които са от чужди оператори или са регистрирани на името на неподозиращи лица. Ефективността на борбата с тежката организирана престъпност е силно съмнителна, защото методите за заобикаляне на приетите мерки са евтини и общодостъпни, а самите престъпници – все по-компетентни и добре оборудвани. Ето защо уязвими от злоупотреби с трафичните данни стават основно обикновените граждани, спазващи законите и незапознати в детайли с високите технологии и средства за скриване на Интернет трафика и заобикаляне на начините за проследяване на комуникацията при мобилните телефони.

Няма как да не споменем и факта, че живеем в страна, където МВР оповестява събраните доказателства по наказателно дело, а медиите, които разпространяват информацията на МВР, формират едностранно обществено мнение относно вината на подсъдимите. Това може да лиши обвинените от възможността защитата им да бъде чута, и може да предпостави начина по който съдът да се произнесе.

Справедливо възниква и въпросът за съразмерността на приетите мерки и вредите, които те могат да нанесат на гражданските права. По думите на зам.-министър Вучков, МВР не е успяло да спечели доверието и да убеди обществото, че злоупотреби няма да има. Това определено е проблем, защото елементарната логика на нещата предполага първо да бъде изчистен моралният облик на институцията, което, от своя страна, да доведе до изчистване на съмненията за възможни злоупотреби. Какво би означавала една злоупотреба? Да разгледаме профилирането, като възможно „зло“: мобилните телефони позволяват текущото местоположение на всеки един от нас да бъде определено с точност от нула до двеста метра, като големите градове позволяват по-близко засичане, а „разпечатките“ дават пълна картина на социалните ни контакти. Трафичните данни позволяват разкриване на интересите и действията ни в Интернет, а при определени условия, не само адресатите, но и самото съдържание на кореспонденцията ни може да се окаже застрашена от нерегламентиран достъп. Така, анти-утопията „1984“ се превръща в зловеща възможност, а опасността да станем участници в национално риалити „Биг Брадър“ – реална… Застрашени са адвокатската, лекарската, корпоративната или просто личната ни тайна.

След всичко до тук, редно е да споменем и някои от най-притеститенлите характеристики на вече приетите промени, които са достатъчно основание за налагане на вето от страна на Президента на Републиката:

    •     „Прихващащият интерфейс“ се запазва,  а Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“ се оправомощава да уреди с доставчиците под сурдинка създаването и употребата му. Обществеността няма да разбере параметрите му под предлог, вероятно, че става дума за „националната сигурност“, бързото и ефективно залавяне на педофили, похитители и… не дай Боже, терористи. Остава да гадаем какво означава „прихващащ интерфейс“ и защо употребата му, при заплаха за националната сигурност, е регламентирана в този закон, след като възможността за прихващане в реално време на цялата електронна комуникация представлява СРС, уредено в Конституцията и специален закон…
    •    Директива 24/2006 изрично се дистанцира и въздържа да урежда достъпа,  а само въвежда задължение за операторите на електронни съобщителни мрежи да съхраняват трафичните данни, но така приетите промени в ЗЕС достъпът до данни се урежда и разширява, позовавайки се на въпросния „Общностен акт“. А това не е нищо друго, освен злоупотреба с авторитета на Европейските институции.
    •    „Опазването на обществения ред“ става достатъчно основание за достъп до данните. Това е не по-малко скандално, тъй като представлява широко отваряне на вратата пред МВР за злоупотреби и излишен, ако не и нерегламентиран достъп, тъй като нарушаването на обществения ред в огромния процент от случаите не е свързано с извършване на престъпление. Например, ако четящия тези редове се изплюе на улицата или в трамвая, той би нарушил хигиенните правила, които са част от обществения ред, но не е престъпник…
    •    Не на последно място стои и изискването трафичните данни да съдържат идентификатор на клетката, към която е „свързан“ мобилния телефон. Това директно превръщат способа за събиране на данни в проследяване – тоест, специално разузнавателно средство (СРС). Докато Конституцията , НПК и Законът за СРС предвиждат съвсем други условия за предоставяне на достъпа, а именно: тежки престъпления!
    •    Няма как да не споменем и приравняването на „компютърните престъпления“, които, както са описани в Наказателния кодекс, са нищо повече от т. нар. „хакерство“ – проникване в системи, с цел извличане и злоупотреба с информация, умишлено заразяване с вируси и т.п. Съставът на това деяние умишлено е разширяван в интервюта и медийни изяви, където представителите на властта ни уверяват, че с така променения ЗЕС щели да борят нарушенията на авторското право например. Да си зададем въпроса има ли човек, който да няма музикален mp3 файл на своя компютър или в своя мобилен телефон?.. Има ли активен потребител на Интернет, който никога не е ползвал „услугите“ на торент мрежите? Въпреки, че това не са компютърни престъпления, тези действия услужливо се вписват по интервюта в тази категория.

Всичко написано до тук показва, че дискусията по отношение на адекватността и приложимостта на предвидените в промените мерни, която МВР не проведе, беше повече от задължителна, най-малкото, заради умишлено и напълно изкуствено създадената дилема „свобода или сигурност“. Нашата убеденост е, че тези посегателства срещу сигурността, в никакъв случай няма да повишат сигурността ни, а по-скоро ще я застрашат. Ефектът от приетите мерки най-вероятно ще бъде различен от очаквания – престъпността ще намери десетки начини да заобиколи и избегне мерките, а гражданите ще са все по-несигурни в правото си да изразяват мнението си, да общуват и да живеят свободно в демократична държава. Тоест, ефектът от промените в ЗЕС най-вероятно няма да е в услуга на демокрацията.

Длъжни сме да споменем обаче, че в лицето на зам.-министър Вучков, поне в медиите, видяхме отворен и модерен човек, готов за диалог. Непровеждането на дебата между МВР и гражданите го отдаваме на тежката административна система в неговото ведомство. Въпреки очевидното нежелание на вносителите, някои от най-притеснителните аргументи на обществото бяха отчетени и, длъжни сме да споменем, директният пасивен достъп на МВР до трафичните данни, както и редица по-леки престъпления отпаднаха от редакцията на ЗЕС. Това все пак трябва да ни покаже, че гражданското общество е в състояние да прояви чувствителност към проблемите и демонстрира в доста висока степен способност да реагира адекватно (успешно беше организирана кампанията „Обади се на депутат“, а протестът „България не е Биг Брадър“ постигна успех, дни, преди да се е случил). Гражданското общество помогна за взимането на по-добри политически и нормативни решения.

Остава, както самият зам.-министър Вучков намеква, МВР да успее да увери гражданите, че личните им данни ще бъдат защитени от злоупотреби. Това няма да се случи без самото МВР да обясни и демонстрира как тези данни ще бъдат използвани за „разследване и предотвратяване“ на престъпления. МВР ни дължи това обяснение, именно поради всички очевидни индикации, че трафичните данни са ненадеждни, лесни за манипулиране и, не на последно място, доста съмнително е дали те могат да докажат отношението на дадено лице към разследвано деяние, както и как тези данни ще бъдат преценени и използвани в съдебен процес…

Ваш ред е, господа! Ние очакваме отговорите ви! А, най-вече, очакваме президентското вето.

"Свобода" на словото или какво не показаха медиите от протеста срещу ЗЕС…

Днес, аз, Петко Ковачев (Зелените), Борислав Сандов (Зелените), Златина Станкова (Зелените), Гергана Николова (СДС) и Мария Капон (ЕНП) слушахме дебатите по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от балкона на пленарната зала в Парламента. Случи се нещо интересно. Някак, плановете ни да изразим своето неодобрение от милиционерските промени в ЗЕС бяха стигнали силно изкривени до г-жа Цецка Цачева. Председателката на Парламента беше разбрала, че ще се събличаме на балкона. Тя извика Мария Капон и й каза, че тя нямало да позволи снимки от протеста ни да излезат от парламента. Въпреки обяснението на Капон, че няма да се събличаме, а ще сложим жилетки с надпис „Аз не съм терорист!“, Цачева не остстъпи от желанието си да наложи информационно затъмнение. Казано по-просто – председателката на парламента, съдейки по ПЪЛНАТА ЛИПСА НА ВИДЕО РЕПОРТАЖ от протеста ни в сградата на Народното събрание, успешно наложи ЦЕНЗУРА на медиите в демократична България.

Цачева заплаши, че ще цензурира медиите с мотивите, че тя, ако трябвало, щяла да се съблече и да ходи гола по улиците, само и само да нямало „октоподи“ в България… Дано не го направи НИКОГА. 🙂

Искам специално на благодаря на фоторепортера Веселин Боришев от ТРУД и в-к Дума, които услужливо ни предоставиха няколко кадъра от първия по рода си граждански протест в Парламента, в защита на гражданските права и личната ни неприкосновеност.

…Естествено, квесторите ни помолиха на напуснем сградата, въпреки, че протестът ни беше безмълвен и кратък.

Въпреки обширните интервюта, които направихме след „парламентарния флаш моб“, почти нищо не се прокрадна в медиите. Явно ГЕРБ имат добри възможности да дирижират информационния поток.

Няколко фотографии от Веселин Боришев:

В името на обективността, длъжен съм да обясня, че след като информация за протеста ВЪВ сградата на Народното събрание се „процеди“ в БНТ, останалите телевизии направиха репортажи в своите късни емисии. Основно, информацията бе задържана в редакциите и не влезе нито в обедните, нито в ранните, нито в централните новини. Без да искам да говоря наизуст или да правя некоректни внушения, все пак ще кажа, че имаме достатъчно сериозни източници на информация, че видео материалите са били задържани и не са били пускани в ефир по-рано. Дали съществува връзка между декларацията на Цецка Цачева, че подобни снимки няма да излезат от Парламента не мога да твърдя със сигурност, но със сигурност „мълчанието“ по темата „сигнални жилетки в Парламента“ до последния момент бе показателно и недвусмислено. В този смисъл, благодарим на БНТ, че се прояви като общетсвена телевизия и повлече крак в информационния поток по темата „Протест срещу ЗЕС“ на 17 февруари.

Протестът срещу ЗЕС и гласуването в Пленарната зала

Паралелните реалности – общественото мнение и мнението на Борисов, претворено в закони от гласуващите палци на премиера в Парламента…

Гражданите на улицата…

И в Парламента…

ЗЕС, подслушването, лоялните граждани или защо искаме да бъдем слушани, а не подслушвани?

В сряда ще има пореден/последен протест срещу милиционерските промени в ЗЕС. Както вече писа „България е наша„, вероятността „проследяващият интерфейс“, изискванията за предоставянето му на МВР и създаването на „система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства“ ще бъде заложена в закона. Какво това може да означава – питайте IT специалист и специалист по компютърна сигурност. За мен, това МОЖЕ ДА ОЗНАЧАВА И ИНТЕРФЕЙС ЗА ДИРЕКТЕН ДОСТЪП, какъвто, говори се, вече има изграден между МВР и мобилните оператори. Същите тези мобилни оператори, които ГУЗНО МЪЛЧАТ и НЕ КОМЕНТИРАТ ОБВИНЕНИЯТА на премиера, че ЗА 50-100 ЛВ. ВСЕКИ МОЖЕ ДА СИ КУПИ РАЗПЕЧАТКИ ОТ ТЯХ…

Думата ми обаче е за друго! Тези дни, услужливо, в почивен ден, от самия министър Цветанов изтече информация, че в офиса на „лоялния гражданин“ Алексей Петров имало архив. При това, архив с класифицирана информация, която „може да бъде използвана манипулативно в публичното пространство за постигане на определени користни цели – както за натиск в икономически или в политически аспект, така и чисто спекулативно за дестабилизиране на държавата…“

Ето за това протестираме! Промените в Закона за електронните съобщения създават предпоставки за НОВИ АРХИВИ В  ОФИСИТЕ НА ДРУГИ „ЛОЯЛНИ ГРАЖДАНИ“, които да имат капацитета да бъдат ползвани за шантаж, изнудване и всякакви други „користни цели“ (както самият министър на вътрешните работи посочва), които в крайна сметка, могат да доведат до дестабилизиране на държавата.

Преди много време споменахме, че няма нужда от ново, електронно ДС и намекнахме за опасността от нови протести след 20 години, този път срещу електронните досиета.

Нека не допускаме това! Елате на площад „Народно събрание“ тази сряда. Присъединете се към протеста, организиран от „България е наша“, за да спрем (за пореден, дано да е последен път) опитите за налагане на милиционерски, недемократични и ретроградни методи за контрол над гражданите!

ДО МЕДИИТЕ И ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ – ПОСЛЕДЕН ШАНС ДА СПРЕМ МИЛИЦИОНЕРСКИЯ ЗЕС!

В Сряда, 17 февруари, Парламентът ще гласува на второ четене промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), даващи достъп на МВР до трафичните данни на гражданите. По традиция, както се вижда от нееднократните и повтарящи се опити за промени и допълнения на този закон, МВР се домогва до безконтролно и нерегламентирано проследяване на трафичните данни на гражданите. Известният с лоша слава „интерфейс“ за проследяване на трафичните данни на гражданите, въпреки обещанията на премиера Борисов и министър Цветанов да бъде премахнат, в предложената за второ четене версия на промените в ЗЕС се заменя със „система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства“. Играейки си с думите, депутатите от ГЕРБ ще “поправят най-голямата грешка” на Бойко Борисов, за каквато той сам обяви в медиите това, че се е вслушал в общественото мнение. Така милиционерската, ретроградна и рестриктивна философия на предложенията за промени в закона ще бъде запазена.

При тези обстоятелства, макар и в последния възможен момент, рано сутрин, и в работен ден, неформалната организация на млади български граждани и блогъри „България е наша“ ви призовава  на протест:

СРЯДА
17 ФЕВРУАРИ
ПЛОЩАД НАРОДНО СЪБРАНИЕ
09:00 до 11:00 ч.
(извън договорената между големите приятели Първанов и Борисов “обозначена зона” от 20 метра отстояние от Народното Събрание)

    „България е наша“ се противопоставя на обръщането на презумпцията за невинност, с което всеки български гражданин се превръща в потенциален престъпник, терорист или педофил. Ние сме против ограничаването и нарушаването на фундаментални човешки права, гарантирани от Конституцията на Република България, извинявайки това с несъществуващи изисквания на ЕС и Директива 24/2006. Ние вярваме, в конституционните основи, че всички граждани представляват държавата, а гражданските права са фундамент на държавността. Следователно всяка форма на неоснователно, своеволно и ненужно нарушение на гражданските права подронва устоите на държавата и демократичните принципи на управление. Ние определяме промените в ЗЕС като лоши и създаващи възможност за безнаказано извършване на престъпления и злоупотреби от страна на държавните институции и МВР. И ние се противопоставяме на това!
    Ние от „България е наша“ призоваваме всички – граждани, депутати, полицаи, пожарникари, граждански организации, правозащитни организации, политически партии, определящи се като демократични, всички българи, ТЕБ, четящия тези редове, да се присъедините към нас. Да не допуснем приемането на калпав, недемократичен и ретрограден закон, за да направим България по-добра за всички, защото:

ГЕРБ се подиграват с демокрацията, гражданите и техните права!

Днес, след като получих доклада на Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение и дппълване на Закона за електронните съобщения, разбрах следното:

В момента Чл. 305. (1) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм., бр. 69 от 2008 г.) гласи:

Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят за своя сметка прихващащи интерфейси, от които прихванатите електронни съобщения могат да бъдат предавани към съоръженията на специализираната дирекция „Оперативни технически операции“ на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“.

ТОЙ НАЙ-ВЕРОЯТНО ЩЕ СЕ ИЗМЕНИ ТАКА:

Чл. 305. (1) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм., бр. 69 от 2008 г.) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят, въвеждат в експлоатация и поддържат за своя сметка прихващащи интерфейси, от които прихванатите електронни съобщения могат да бъдат предавани към съоръженията на специализираната дирекция „Оперативни технически операции“ на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“.

За мен, ключовата дума е „ПРЕДОСТАВЯТ… ПРИХВАЩАЩИ ИНТЕРФЕЙСИ„. Предоставят се очевидно на ДАНС и Специализирана дирекция „Оперативно технически операции“. Как, при какви условия и с какви гаранции за законност и какво точно означава ПРИХВАЩАЩИ ИНТЕРФЕЙСИ са много важни въпроси в случая!

Освен това, се внасят следните неясни и мъгляво формулирани термини, които най-вероятно ще бъдат приети:

„§9. В § 1, т. 53 от допълнителните разпоредби в изречение първо думите „входно-изходно програмно-техническо средство” се заменят със „система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства”

„Система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства“ може да означава всичко. Какво се има предвид, предстои да разберем, но „интерфейсът“, който служи за връзка между две системи, може  да служи и за „мониторинг“, а понеже мониторинг (център) означава „наблюдение, анализ и оценка на дадено явление или събитиеможе да се окаже, че въпросният „мониторинг център“ следи непрекъснато вашите данни

Най-вероятно тези промени ще влезат в пленарна зала до часове днес или утре сутрин, но едно е ясно: Борисов не можа да преглътне „най-голямата си грешка, че е отстъпил от Интерфейса“, а неговите „гласуващи палци в Парламента“ са на път да поправят грешката!…

Да ни е честито и да очакваме новия мандат на ГЕРБ! 🙂

Благодаря на Атанас Чобанов и Лъчо Илиев за съдействието! 

След нас, с посланик Фуентес се среща и МВР!

Днес, минавайки покрай МВР, с удоволствие видях колата на испанския посланик паркирана пред главния вход. По-късно, от достоверен източник разбрах, че срещата е била между зам.-министър Вучков (юрист, един от основните защитници на милиционерските промени в ЗЕС) и посланик Фуентес. Темата, естествено, е била предстоящите промени в Закона за електронните съобщения. Сценарият е ясен: МВР са дочули за срещата ни с посланика и са решили да „информират“ дипломата „правилно и обективно“, а не някакви си там граждани да го дезинформират за действията на МВР, целящи да превърнат страната ни в оазис на законността, реда, сигурността и спокойствието.

Учудващо, на страницата на МВР до сега, 20:30 ч. на 08 февруари 2010, няма и следа от съобщение за срещата. Нищо! И утре е ден…

Ето снимка на колата на посланика, чинно паркирана пред сградата на МВР:

Брех, таз национална сигурност!

Ципов е неуморен!

Не жали сили депутатът да изпълни повелята на Големия добър. От девет кладенци вода носи за да ни увери, че няма никакъв проблем с промените в Закона за електронните съобщения. Вярно е, че гражданите успяха да извоюват доста победи, свързани с откровено милиционерските клаузи, предвиждани в първоначалния вариант на законопроекта. Вярно обаче и това, че в одобрения в Комисията по националната сигурност и вътрешен ред вариант останаха доста притеснителни неща, които все още са неприемливи за младата демокрация в България. Сред тях са:

  1. Невъзможността да бъдете информирани, ако сте следени законно, но сте чисти;
  2. Липса на адекватни санкции за МВР, сравнени със санкциите за операторите и доставчиците, при нерегламентуран достъп;
  3. Липса на достатъчно ефективни мерки за зашита на правата и неприкосновеността на гражданите;
  4. Липса на ясна мотивация, финансова оценка, оценка за съвместимост и ефективен диалог с гражданското общество, при изготвянето на този законопроект;
  5. Неучастие на професионалисти в сферата на IT и цифровата сигурност, които да допринесат за ефективността на предлаганите промени…
Има и други проблеми, но и тези не са малко. Как се оправдават огромната част от тези, смело ще ги нареча УМИШЛЕНО допуснати пропуски и слабости? Извинението винаги е едно, удобно и страховито: Националната сигурност! Ето ви пример от интервюто на Ципов пред Дневник:

Ще се уведомяват ли гражданите, когато е имало нерегламентиран достъп до данни за тях?
– Гражданите ще се уведомяват служебно от парламентарна комисия, но не при всички случаи, а само при нерегламентиран достъп. Имаше предложения това да става при всички случаи, но аргументите да не бъде подкрепено това предложение в комисията бяха свързани с възможност за застрашаване например на националната сигурност.
Кога ще е готова новата концепция за националната сигурност?
– В момента се работи по министерства и ведомства. Намерението е до няколко месеца да се сглоби и да се внесе в Народното събрание. Идеята на документа е да определи най-вече ролята и функциите на министерствата и ведомствата в сектора „сигурност“ в условията на членство в НАТО и Европейския съюз. Проблем е, че няма закон за Националната разузнавателна служба и Националната служба „Охрана“. Другото, което предстои, е работа по нови закони за МВР и ДАНС.

Да обобщим:

  • Защо не се отварят досиетата: националната сигурност!
  • Защо гражданите няма да могат да научават, че ги подслушват и следят: националната сигурност!
  • Защо няма да има протести в близост до народните избраници: националната сигурност!
  • Защо информацията по редица знакови дела е класифицирана: националната сигурност!
Каква обаче е тази „национална сигурност“? Ципов казва – ТЕПЪРВА ЩЕ Я ПИШАТ! 
За да ни е ясна картинката, понеже все още не знаем каква е концепцията на ГЕРБ за националната сигурност, предлагам ви, навсякъде в текста да заменим „национална сигурност“ с „ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ“… Това ще отговори на много въпроси, които Ципов премълчава или не знае!

Снимка: ДНЕВНИК