Промени в ЗЕС

Среща с испанския посланик по повод промените в Закона за електронните съобщения

Днес имахме възможността да се срещнем с испанския посланик, като представител на страната, председателсваща Европейския съюз в момента. Срещата, както се казва, премина в делови дух и приятелска атмосфера. 🙂

Присъстващите бяхме: Константин Павлов – Комитата – „Електронна граница“ и „България е наша„; Мария Капон – ЕНП, Минчо Спасов – НДСВ и аз, като представител на Зелените.

По-важното е следното:

На срещата, посланик Фуентес изслуша с интерес и внимание опасенията, свързани с предстоящите промени в Закона за електронните съобщения, които могат да бъдат сведени до следното:

  1. Рестриктивна и недемократична законодателна програма и политика на управляващата партия ГЕРБ – последите три законодателни инициативи (Законът за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ); промените в НПК и промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС)) водят до отдалечаване на гражданите от управляващите; ограничаване на възможността им да изразят своя протест и несъгласие ефективно; увеличаване на риска и възможностите гражданските права и неприкосновеност да бъде нарушена, на базата на промените в ЗЕС; възможността негодни или косвени доказателства да бъдат използвани в съда, в резултат на което да се стига до осъдителни присъди.
  2. Липсата на ефективни гаранции в предлаганите промени в ЗЕС за защита на правата на гражданите – ниски санкции за МВР при неправомерна употреба на тези данни; огромен брой личности, които имат право да издадат разрешение за достъп до данни (според Минчо Спасов във Франция магистратите, които подписват подобни разрешения са 8, в момента у нас са около 20, а с новите промени ще станат около 800, при което не е ясно какво точно се случва с тези данни и разрешения, издадени от районните съдилища, където няма секретни деловодства); липса на възможност гражданите да проверят дали са били проследявани, ако достъпът до трафични данни е бил правомерен, но те са „чисти“; широк кръг престъпления (под 5 години наказателна отговорност), при които се дава разрешение за достъп до трафичните данни (според М. Спасов, това на практика включва повече от 90% от престъпленията).
  3. Липса на необходимост, породена от директива 24/2006 и опит на законодателя да „оправдае“ неприемливи или недемократични законодателни промени с „изисквания“ на ЕС (подобно на опита да бъдем убедени, че либерализиране на режима за ГМО е изискване на ЕС) – посланик Фуентес бе информиран, че Директивата вече е приложена в българското законодателство нееднократно.
  4. Поставено бе под съмнение съществуването на самата директива 24/2006, срещу която има сериозни правни действия в страни, като Германия и Румъния.
  5. Изразено бе опасение, че подобни промени в българското законодателство създават възможност за профилиране на гражданите; за нарушаване на редица професионални тайни: лекарска, адвокатска, професионална и бизнес или просто лична тайна; създават възможност и за нарушаване на основни човешки права; влизат в противоречие с Конституцията и Европейската харта за правата на човека; тъй като самият достъп до трафичните данни има по-скоро разузнавателен, от колкото разследващ характер, тези промени създават реална опасност от „електронна ДС“ и нови „електронни досиета“ на гражданите
  6. Изразено бе и очакването, че в резултат на срещата, европейското председателство и страните-членки на ЕС ще бъдат информирани за сериозните опасности пред младата българска демокрация и слабото гражданско общество.
В резултат на срещата, посланик Фуентес се ангажира да информира посланиците на всички страни-членки на ЕС в България за опасенията, изразени от представителите на гражданското общество и извънпарламентарната опозиция, което, от своя страна ще стигне и до правителството на България и до министър-председателя.
Посланикът бе информиран и за по-нататъшните планове на протестиращите да се срещнат с новите еврокомисари по правата на човека и вътрешния ред и правосъдието – Вивиан Рединг и Сесилия Малстрьом, както и Катрин Дей – генерален секретар и координатор на наблюдението на България за правосъдието, след което да дадат и пресконференция в Страсбург по повод предстоящите законодателни промени в страната.

Официално съобщение до медиите след срещата:

Представители на Обединения щаб на протеста „България не е Биг Брадър” се срещнаха днес с Н.пр. посланикът на Испания у нас Хорхе Фуентес Монсонис-Вилайонга, в качеството му на представител на страната председателстваща Европейския съюз. В срещата участваха Асен Генов – ПП ЗЕЛЕНИТЕ, Мария Капон – ЕНП, Константин Павлов – НПО „Електронна граница” и Минчо Спасов – НДСВ. На срещата бяха представени текстовете по Закона за електронните съобщения, които влизат в разрез с европейските норми и Конституцията на Република България.

„Запознахме посланика с основните проблеми, които поставят новите изменения в ЗЕС. На първо място опитът да бъдат разширени правомощията на изпълнителната власт под предлог, че отговаря на европейските изисквания. Опасенията ни са, че Директива 24/2006 на Европейския съюз вече е напълно приложена в България и разширяването на правата е напълно неоснователно. МВР не бива да злоупотребява с това като мотив, за да разширява правата си извън Конституцията”, каза Асен Генов.

Посланикът постави въпрос за това как промените в ЗЕС ще нарушат правата на гражданите. „Едната възможност е профилиране на гражданите според телефонните им контакти, местоположението им и електронната им кореспонденция. Ако ние все още имаме проблем с хартиените досиета, след 20 г. ще имаме проблем с електронните досиета”, каза още Генов.

Г-н Фуентес възприе нещата много сериозно, с разбиране и грижа и се ангажира да информира по темата колегите си посланици на европейските страни в България на следващата им работна среща.

В края на разговора уведомихме посланик Фуентес, че след гласуването на Европейската комисия, ще направим срещи с Вивиан Рединг, в качеството й на комисар по Правосъдие, основни права и гражданство, със Сесилия Малстрьом, в качеството й на комисар по вътрешни работи, както и с Катрин Дей, която координира наблюдението по правосъдие и вътрешни работи, каза Мария Капон.

Снимка: ЕКОН БГ 

Още нещо за трафичните данни и тяхната "ефективност"…

Трафичните данни могат да бъдат използвани срещу вас! Дори и да не сте виновни. Ето ви един много елементарен, но забавен пример:

Един от арестуваните по обвинение в педофилия е Асен Николов. Неговият профил във Фейсбук обаче е много интересен. Сред приятелите му има много политици, а самият Асен Николов определя политическите си възгледи като ГЕРБ и НОВОТО ВРЕМЕ.
Иди, че доказвай, че няма връзка между Асен Николов и ГЕРБ, Новото време и всички онези, които са сред приятелите му. Самият Николов, освен всичко друго е и член на групата Аз харесвам Бойко Борисов/I love Boyko Borisov…

Любопитен съм как Премиерът Борисов и Министър Цветанов биха коментирали примерно разменени бележки между Асен Николов и политиците, които са му приятели. Не тяхното съдържание, а фактът, че може да са си писали… Или симпатиите на Асен Николов към ГЕРБ?..

А, представете си, че след след предлаганите от ГЕРБ промени в НПК косвените доказателства станат годни за съда…

Чудя се и друго – покрай убийството на Боби Цанков разследващите и прокуратурата допускаха възможността „някои от лицата, фигуриращи във “Фейсбука”на Цанков да бъдат призовани на разпит”…

Какво ли още предстои да видим от партията и правителството за европейско развитие на България?!


И няколко скрийншота по темата…

Профилът на Асен Николов:

Снимката му от профила във фейсбук, с фланелка POLICE:

Снимката от сайта на Монитор:

Благодаря ви и на двамата, които ми помогнахте за този текст.

Без Интерфейс, но със "затворен" интерфейс! А, доматите с колците ли се ядат?

Наскоро, явно „окрилен“ от частичния успех да разубеди хората да протестират, уверявайки ги, че „няма да се бърка във фейса“, премиерът Борисов заяви в прав текст, че отчита за грешка това, че „се е оттеглил от разпечатките на мобилните телефони, притиснат от общественото мнение…“

Не закъсня и парламентарната реакция. Шефът на комисията по сигурността, Анастас Анастасов се изяви в Дневник, където предложенията за промени на предложенията на МВР (на Цветанов от ГЕРБ) за промени в Закона за електронните съобщения) са обобщени в няколко основни неща, които ще си позволя да коментирам с получер шрифт:

  1. Интернет доставчиците ще са длъжни да осигурят 24 часово „обслужване“ на органите на МВР… МВР обаче не дава дори и индикации за това, колко би струвало това на малките Интернет доставчици и как те ще решат проблема си, към който ще трябва да добавят ОЩЕ разходи, споменати по-долу…
  2. Глобите нямало да са 300 хиляди. Щели да стигат до 100 хиляди за забавяне на поисканите данни… Нито дума за по-високи санкции на МВР, ако подобни данни бъдат ползвани неправомерно или изтекат от структурите на ведомството. А, защо да няма? Защо глобата да е само 1000 за подобно „изкушение“? Не трябва ли да е реципрочна и достатъчно висока санкцията, за да попречат на някое „лошо ченге“ да „бръкне в кацата с мед?“
  3. ГЕРБ били изпълнили исканията на правозащитниците и задали срок за съхранение и механизъм за унищожаване на задържаните данни… Да, ама не! Исканията са да се намали срокът на 6 месеца, а не да се акумулира до 1 година, както се предлага в момента… Да не говорим, че данните щели да се унищожават до 6 месеца, ако няма разследване… Ами ако то се проточи?
  4. Парламентарна комисия щяла да следи и уведомява гражданите при неправомерен достъп… Хубаво! Ами какво става ако достъпът е правомерен, но гражданите са „чисти“? Нито дума! Авторите на законопроекта мълчат като комунист на разпит вече дни наред… Щяло да изтича информация за разследванията, споменал Анастасов… Каква точно и как ще изтича, само той си знае! И си вярва…
  5. Броят на престъпленията бил намален. От 30 на 15, като повечето били с наказания до 3 или до 5 години… Нищо, че не законотворците си правят оглушки поне за две основни критики по този въпрос: (1) кое налага да се разширява допълнително кръгът на престъпленията, извън тежките, при които ще може да се дава достъп до данни… И (2) кое налага да се добавят престъпления, които нямат нищо общо с подобни данни? 
  6. За десерт си оставих най-важното – според Анастасов, можело да се говори за „закрит“ Интерфейс! Това е камъчето, което Борисов изплю преди дни при своя колега Росен Петров… Закрит интерфейс! За да не съм голословен, ще задам няколко въпроса, отговорите на които той, Цветанов и всички поддръжници на промените в ЗЕС дължат на обществото:

  • Високата себестойност – по изчисления на специалисти, изискванията на закона, ако промените бъдат приети, ще струват между 60 хиляди и 100 хиляди лева, като минимум, първоначална инвестиция за Интернет доставчиците. Поддръжката е над тази стойност!
  • Липсата на конкретна софтуерна обезпеченост – никой никога не е чул Цветанов или друг служител на МВР да каже как точно ще се реши проблемът с нужния софтуер, за да бъде обезпечена реализацията на новите разпоредби на закона, ако те бъдат приети…
  • Липса на яснота за параметрите на интерфейса – на всички е ясно, че подобен интерфейс съществува. Даже МВР си призна за това преди време! Проблемът обаче е, че той е създаден за мобилната телефония, а в МВР явно са достатъчно наивни да мислят, че разлика НЕ съществува, въпреки, че тя е МНОГО ГОЛЯМА, даже ОГРОМНА… Ако до сега практиката е била всяка страна да поеме своите разходи – МВР и мобилните оператори поемат своя дял, а МВР плаща линията за свръзка, говорейки за Интернет-доставчици, МВР е длъжно да предостави информация за себестойността на прилагането на изискванията на промените и как това ще се отрази на доставчиците. Важно е да се замислим и за това, дали това няма да доведе до прекрояване и деформация на пазара, породено да речем от финансова невъзможност за малките оператори да отговорят на тези изисквания!
  • Не на последно място, ще повторим отново, че подобни данни, както вече казаха професионалисти в сферата, се манипулират или фалшифицират МНОГО ЛЕСНО, което пък обезсмисля ЦЯЛАТА гимнастика на МВР и напълно демотивира необходимостта от подобни промени. За директива 24 от 2006 изобщо няма да говорим. Тя, освен,че е застрашена на европейско ниво, вече няколко пъти е въвеждана в българското законодателство, а и не предполага по никакъв начин достъп до тези данни, а по-скоро препоръчва съхранението им от доставчиците на Интернет и мобините оператори.
Само за справка – бързата ми консултация с професионалисти ми даде следните числа: изработката на „интерфейс“ ще струва от 100 до 1000 лв. на Интернет доставчиците. Покупката на устройство за следене на трафика – 50 000 лв. На сървъри за записването – още 10-20 000 лв. Това са минимални стойности, с не много скъпа и не до там маркова техника… СТОЙНОСТИ ЗА ВСЕКИ ИНТЕРНЕТ-ДОСТАВЧИК! Ако телефонните оператори са 4, Интернет доставчиците може да се окажат повече от СТО! Има и фирмички с по 4-5 души… МВР е длъжно да каже как това ще им се отрази. Длъжно е по Закона за нормативните актове! Те си знаят по кой член!

И за награда за търпението да стигнете до тук, едно мнение как точно данните от мобилната телефония могат да бъдат манипулирани: 

Ало, мобилните оператори? Вашият коментар?

Покрай промените в Закона за електронните съобщения, българският премиер, г-н Бойко Борисов, открито обвини мобилните оператори в нелоялно отношение към техните клиенти, заявявайки, че за 50-100 лева могат да бъдат купени данни за разпечатките. Вчера, в телевизионно интервю по bTV, Борисов казва следното:

„…Грешка е, че се оттеглихме от разпечатките на мобилните телефони, притиснати от общественото мнение… Грешно е, че оставих Цветанов сам да се оправи. Трябваше да направим още диспути и да питам аз българските граждани: „Вие знаете ли реално кой е собственика на Мобил Тел, на Глобул, на ВивателТа, те имат право да ви четат кореспонденцията, а МВР, българският министър, избран от вас, който и да е той, нямат право?.. Който не се занимава с престъпления, кой ще му бърка в пощата? От какво любопитство? Ще ходи някой да му бърка в пощата… Тези, които точно се притесняват, те внушиха страх в обществото и те реагираха…

Уважаеми мобилни оператори, моля, отговорете на въпроса ясно:

  1. Наистина ли е възможно да изтече лична и поверителна информация за вашите клиенти?
  2. Наистина ли мобилните оператори имат достъп до кореспонденцията ни?
  3. Как ще коментирате внушенията, които отправя премиерът, за вероятна нелоялност, дължаща се на това, че собствениците на компаниите са или неясни, или чужденци?

Смятам, че в името на вашата лоялност към милионите си клиенти, сте длъжни да отговорите на въпросите, произтичащи от споменатите коментари на премиера на Република България.

Освен това, не смятам, че от хипотетичното нарушаване на законите и правата на гражданите от страна на мобилните оператори, както се опитва да ни внуши премиерът, автоматично следва, че трябва да се създадат условия, в които МВР да прави същото. Най-малкото, защото ако имаш съмнения в мобилните оператори, ноже да не ги ползваш. Трудно е, но не невъзможно, докато от произвола на МВР не може да се избяга.

Гледате ли НОВА?

Ако гледате НОВА, замислете се за следното:

Тази събота, „Темата на НОВА“ ще бъдат промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Научих това случайно, но пък стана добре. Обадих се на мои познати да разбера какво точно ще се случи. Попаднах на човек от екипа. Поинтересувах се дали не им трабва информация от хора, които са тясно свързани със застъпническата кампания „Обади се на депутат“ и организаторите на протеста „България не е Биг брадър“… Поинтересувах се, дали случайно не искат да им помогна да се свържат сразлични НПО, такива, като Програма „Достъп до инфомация“ и „Електронна граница“, които работят по темата „електронни права“ от години… Попитах ги дали не искат да се срещнат и с други организации, организирали и включили се в обществената кампания срешу промените в ЗЕС… Не искаха! Имали си вече гости. За протеста щели да говорят малко. Какви гости имат, така и не запомних, но не бяха впечатляващи.

Накрая си доставих удоволствието да споделя с моя познат, работещ по материала, че моите очаквания за формата и съдържанието на таз-съботната версия на „Темата на НОВА“, посветена на промените в ЗЕС, очевидно се различава от концепцията на авторите, на което получих утвърдителен отговор.

Иначе, както виждаме от страничката на предаването, на сайта на НОВА, идеята му е „да запълни липсващия сегмент в бълграския национален ефир за разследваща журналистика“… (Правописът е на НОВА)

Толкоз!

Гледайте „Темата на НОВА“ тази събота. Ако случайно се запитате за обективността на предаването, прочетете пак разговора ми с човек от екипа, който ми представи концепцията им…

Борисов v/s здравия [политически] разум…

След оттеглянето на кандидата за еврокомисар мнозина често повтарят, че всичко е добре, когато свърши добре. Да, но не всичко, което започва зле, свършва добре!

Политическата кариера на Румяна Желева, започнала с „летящ старт и мръсна газ„, бе покровителствана от Борисов, който сам определя критериите и квалификацията на хората и сам номинира и назначава на разни постове. Системата „пред мен се е доказал“ може и да работи в Банкя, но явно не проработи в Брюксел, а „сблъсъкът със стената“ бе унищожителен…

Политическата плесница през лицето на премиера бе болезнена, защото не я очакваше от „своите“, които отказаха да го подкрепят на всяка цена и до край и защото, за разлика от Банкя, в Брюксел има други правила. Политическата логика в Брюксел е различна от логиката на срещите в хола в Банкя. Там технологията е друга. Номинацията за еврокомисар можеше, ако не друго, поне да бъде обсъдена в България, преди да бъде „хвърлена на кучетата в Европа“…

Политическата логика и технология предполагат широк обществен дебат при всички обществено важни решения. Подобно обществено важно решение е промяната в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), особено, когато става дума за очевидна намеса в правата, свободата и личната неприкосновеност на гражданите.  Когато законодателната инициатива на ГЕРБ се свежда до възможността гражданите да бъдат профилирани, в резултат на действия на МВР, които могат да бъдат описани с една дума: РАЗУЗНАВАНЕ, общественият диалог не е само нужен, но и задължителен.

След казуса „Желева“ предстои да видим дали Борисов ще се подчини на здравия [политически] разум, а промените в ЗЕС са първата възможност за премиера да го прояви.

Срещи с депутати и министри около протеста срещу следенето…

Протестът „България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!“ бе определен, като първия граждански протест срещу управляващата партия, постигнал определени резултати още преди да се състои. Наистина, в дните преди събитието, лично премиерът призова гражданите да не протестират, защото „въпросът е решен, във фейса няма да се бърка, в личното пространство на гражданите няма да се навлиза, а това ще се прави само при разследване на тежки престъпления…“ Тези изявления на премиера не събудиха доверие у протестиращите, а последвалите действия на политиците от ГЕРБ доказват, че има защо!

Макар и с огромни уговорки, МВР отстъпи от „фейса“, но пък се опита да противопостави потребителите на Интернет и мобилна телефония на фирмите, предлагащи подобни услуги, опитвайки се да спазари скандалния интерфейс срещу огромни, непосилни санкции. Индикации за това се появиха около срещата на организаторите на протеста с зам.-министъра Вучков и министър Цветанов.

След като стана ясно, че компромис от страна на протестиращите няма да има, започнаха трескави опити да се симулира диалог в обществото и да се обезсмисли протеста. Депутатите организираха среща след среща, на които бе представен нов пакет предложения, този път променящи вече внесените предложения за промени в ЗЕС.

Имаше и трета среща – организирана от Мартин Димитров.

Ще се опитам да обобщя събитията с по няколко изречения.

Първата среща в парламента бе изцяло медийна. Тя протече в стил: „добър ден, аз съм този и този…“ Събитието бе широко отразено в медиите, а диалог почти отсъстваше. ГЕРБ представи предложенията си, а останалите изразиха несъгласие с най-спорните моменти в тях. Тук представителите на МВР акцентирана върху „офертата“ за убийствените глоби и неразумно краткия срок за предоставяне на поисканите от ведомството данни.  Тази среща не успя да намали напрежението и не разсея съмненията около щенията на МВР напълно неоснователно да разшири правомощията и достъпа си до личното ни пространство, нарушавайки без повод нашата неприкосновеност.

След това се случи протестът, на който видимо притеснени сред протестиращите се появиха и пратеници на депутатите от ГЕРБ, които с почти императивен тон, не търпящ друга опция, ни поканиха настойчиво на среща в Парламента, където „чакали 50 камери“. Протестиращите отидоха до Министерски съвет и предадоха на Парламентарния секретар проекто-решение за оттегляне на предложенията на ГЕРБ, което да бъде подписано от Борисов и внесено и гласувано в Народното събрание. Премиерът се скри и не се видя с организаторите на протеста. Какво ще се случи, предстои да научим, но знаците отправяни от ГЕРБ са категорични: срокът няма да бъде продължен, предложенията няма да бъдат оттеглени, най-вероятно, след сериозна, но недостатъчна козметика, те ще бъдат гласувани на второ четене.

Втората среща с депутати от ГЕРБ по нищо не се различаваше от първата.

Другата среща, която се проведе, бе кръглата маса на СДС. Те също представиха своите предложения. На тази среща за първи път присъстваха и IT-специалисти и специалисти по мрежова сигурност, които ясно обясниха, че тези данни, до които МВР се домогва, могат лесно да бъдат заобиколени или фалшифицирани. Чрез всевъзможни, напълно достъпни средства, като Call Back услугите за мобилната телефония или лесно достъпните средства за шифриране и анонимизиране на Интернет трафика. Дори повече, стана ясно, че съществува напълно реална възможност данните от мобилната ни телефония да бъдат толкова фалшифицирани, че да ни бъде приписан 30 минутен разговор, с човек, който не познаваме и никога не сме набирали.

Всички останали отново изразиха неодобрението си от подобна законодателна инициатива, акцентираха за пореден път върху липсата на каквито и да било основания за по-нататъшни разширения на правомощията на МВР и разпростирането им все по-широко върху личната ни свобода и неприкосновеност. Отново бе потвърдено, включително и от г-н Мартин Димитров, че Директива 24/2006, на която се позовават вносителите на законопроекта, вече няколко пъти е въвеждана в българското законодателство, с което т. нар. изисквания на ЕС са изпълнени.

Представителят на Програма „Достъп до информация“, адв. Кашъмов обясни в залата, че не става дума за разследване, а за разузнаване. В дните около протеста министър Цветанов и заместникът му Вучков признаха, че съществува възможност за нарушаване на конституционните права на гражданите. Цветанов дори призна възможността за профилиране (по неясен принцип). Към всичко това добавете и разузнаването кой с кого, кога, а най-вероятно и какво си говори и пише, добавете и това, че данните изглежда ще бъдат достъпни на един отдел (вероятно ДОТО) и ще получите наистина мрачна картина.

Незабелязани останаха и редица сериозни проблеми, за които говореха юристи, граждани и политици. ГЕРБ имат план и го привеждат в действие. Другото не е важно.

Може да не искаме, но България ще стане Биг брадър и 2010 ще се бъде 1984! Има и друг шанс, но той зависи от нас…

Протестът – постфактум…

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, които се присъединиха. Това са първите думи, с които искам да започна!

Иначе, всичко започна от една хотелска стая, където, нервиран и притеснен от неизбежното гласуване на законопроекта на първо четене, предложих на Зелените да започнем кампанията „Обади се на депутат – спри тоталното следене!“ След като това не даде резултат и законопроектът бе приет на първо четене, идеята се доразви в това, да организираме общ протест. Съзнателно бягах от термина „национален“, разбирайки абсурда да дойдат 300-500 души на нещо, наречено „национален протест“.

После се спряхме на датата за протеста: 14.01.2010. Аналогията с 14 януари 2009 бе неизбежна, но не се страхувахме от нея. На всички ни беше ясно какво целим: миналата година полицията употреби брутална сила, за да спре недоволството. тази година, приемствеността между БСП и ГЕРБ в това отношение, доведе до опит (за сега неуспешен) тази сила да бъде трансформирана в по-фин метод на въздействие: страх от следене. Тогава посегнаха върху правото да протестираме, днес посягат на правото ни да мислим и говорим за протест. Казвам това с най-голяма доза увереност, защото господата Вучков и Цветанов се съгласиха, по време на срещите ни с тях, че така направените предложения създават предпоставки за нарушаване на конституционно гарантираните ни права, както и за профилиране на хората. Профилиране по какъв принцип, според вас?..

Обмисляйки протеста, предложихме идеята на ръководството на Зелените, а след като се възприе, отправихме открита покана до всички граждански и политически организации да ни подкрепят. Първи се отзоваха „България е наша“ и, естествено, „Електронна граница“. После се включиха и политическите партии – ЕНП, НДСВ и другите… Не закъсняха и БлуЛинк, както и много други. Някъде там се присъединиха и „Справедливост“ и останалите… Казват, около 38 организации.

При нормални обстоятелства, не бихме търсили обща изява с част от участниците, но няма как да не спомена отново, че гледахме на този протест като на пресечна точка на обществен интерес. Не като на предизборен, коалиционен или просто партиен митинг. В това виждаме смисъла на гражданското общество – да имаме и отстояваме общи каузи с хора, с които нищо не ни свързва и дори бихме били политически опоненти. По тази причина си партнирахме с всякакви организации, като основното, което искахме е да запазим посланието автентично:

  1. Оттегляне на предложенията на ГЕРБ, които са лоша основа на диалог;
  2. Започване на дискусия, с участието на IT специалисти и експерти по мрежова и цифрова сигурност, освен юристите и законодателя.

Исканията ни са мотивирани от разбирането, че Директива 24/2006, която е сред основните мотиви на МВР, вече е приложена в българското законодателство. Друг мотив, който ни обедини е това, че МВР разполага с целия законов и технически инструментариум да води успешна борба с престъпния свят, стига да желае това. Излишно е да повтарям „Наглите 1 и 2“, „Крокодилите“, „Апашите“, педофилите и прочее.

Надявам се, че успяхме да се справим и да поднесем ясни искания. По тази причина, днес, отговаряйки на въпрос на НОВА, си позволих да иронизирам, че колкото и да ни е гнус, трябва да си признаем, че партиите са част от демократичното и гражданското общество. Направих го, защото ми омръзна да отговарям на въпроси защо тази или онази партия е подкрепила протеста. Моят въпрос е ЗАЩО ТАЗИ ИЛИ ОНАЗИ ПАРТИЯ НЕ ПОДКРЕПИ протеста. Или го направи „политически коректно и целесъобразно“? Нещо подобно на подкрепата на десните и Атака за Желева, при условие, че всички видяхме за какво става дума… Добре, че поне Мартин Димитров, при цялата пушилка в Парламента около първото четене на промените, дойде на площада. Чест му прави, че си сложи лепенка с логото на протеста. Очаквах и по-силно тъмно-синьо присъствие, но няма как хем да си „реформаторско мнозинство“, хем да си против законодателна инициатива на Министерски съвет…

А с какво успя протестът – ще обобщя с няколко думи:

  1. Падна „интерфейсът“;
  2. Исканията на протестиращите и мобилните оператори и Интернет доставчиците се сближиха, а опитът на МВР да ни противопостави, не успя!;
  3. Парламентарните партии се активираха, диференцираха се в своите позиции срещу „подслушването“ до толкова, че ДПС, БСП и Синята коалиция ще внесат отделни предложения.
  4. МВР изпадна в тих ужас, идвайки на крака на протеста;
  5. Парламентът трескаво заработи за имиджа на Премиера и МВР, внесли абсурдните предложения, свиквайки през ден всевъзможни срещи, целящи да създадат впечатление за обществен дебат по предложенията на ГЕРБ за промени на предложенията за промени на Закона за електронните съобщения;
  6. Очертаха се две категории предложения: ретроградни – поддържани от ГЕРБ и относително по-приемливи (в сравнение с ГЕРБовите) – внесени от другите партии, сред които дори и тези на БСП.
  7. Няма как да не откроя и абсолютно уместните бележки и критики на представителя на Програма „Достъп до информация“, адвокат Александър Кашъмов и останалите участници в дискусиите, за пореден път обособили редица слабости на предложенията, сред които:
  • Неприемливо разширяване на кръга от престъпления, при които да се разрешава достъп до трафични данни;
  • Липса на легална дефиниция на понятието „сериозни престъпления“, или по-скоро неуместната му употреба в текста на законопроекта;
  • Липса на ясно дефинирана възможност за защита на гражданите от неправомерна употреба на  трафичните данни;
  • Липса на възможност гражданите да проверят дали са били проследявани техните трафични данни, ако срещу тях няма предприети правни действия;
  • Липса на адекватни санкции при неправомерна употреба на тези данни;
  • Нереалистично кратки срокове за предоставяне на исканите от МВР данни;
  • Неадекватни, унищожителни за малките доставчици на Интернет санкции при неспазване на предложените срокове, както и други, които, с  цел да огранича обема на този текст, ще спестя за сега.

Положителното, при всички случаи е това, че протестиращите предизвикаха обществен дебат, който определено доведе до промени и осуети плановете на управляващата партия и техните близки партньори от АТАКА. Все пак, ако някой попита дали протестът е успял,  бих се затруднил да отговоря еднозначно. Сигурен съм, обаче, че ако не се беше случил, ескалирайки от   звънене на депутати до площада днес – всички ние щяхме да загубим!

Както казва Комитата: „Колкото свобода и демокрация си извоюваме сега, толкова ще получим!“ Ние спечелихме битката предварително. Още при първите индикации, че МВР е склонно на отстъпки и при първите признания за възможни нарушения на правата на гражданите, защитени от конституцията.

Благодаря ви отново, приятели!

Госпожо Фандъкова, а фалшив сигнал за бомба вече има ли?

Столична община отказва да спре движението пред Парламента, по време на протеста „България не е Биг Брадър“, насочен срещу промените в Закона за електронните съобщения, въпреки, че поисканото място за сцената е одобрено.

Така, общината фактически саботира нормалното провеждане на протеста.

Ето самият документ от общината.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕДИИТЕ
Уважаеми колеги,
Обединения щаб на протеста „България не е Биг Брадър!” се чувства задължен предварително да информира медиите и обществеността, че въпреки надлежното съгласуване с компетентните органи получи отказ от кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова  за отклоняване на движението по бул. „Цар Освободител”. За нас това е предпоставка за изкуствено натрупване на напрежение между софиянци, шофиращи автомобилите си и протестиращите граждани.
След опита на Министерството на вътрешните работи да сблъска корпоративните интереси на мобилните оператори с изконните граждански права, записани в Конституцията на Република България, този втори опит за предизвикване на конфликт смятаме за проява на саботаж и открито желание да се попречи на свободното право на митинги и демонстрации.

Партии и организации, подкрепящи протеста до този момент:
ПП Зелените, България е наша, Електронна Граница, Aсоциация общество и ценности, Единна народна партия, БлуЛинк, Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, Гражданска инициатива справедливост, Движение “Гражданско действие”, ПП Земеделски народен съюз, ПП НДСВ, Гражданско движение “Културно-историческо наследство и мемориални паметници”, БИП, “Младежка интернет медия”, 22 организации Коалиция “За да остане природа в България”, Българска национално-радикална партия, Българска ПИРАТСКА Партия

Ние не сме гевреци, г-да Борисов и Цветанов!

Извънземният Алф се опитваше да превърне котарака Лъки в геврек. Помните ли? „Лъки, ти си геврек… Ти си геврек!..“, опитвайки се да го превърне в това хлебно изделие, за да го изяде, без да чувства вина пред домакините си. След срещата с министър Цветанов и след коментарите на премиера Борисов за промените в Закона за електронните съобщения, малко по-късно в новините, когато двамата се опитаха да ни убедят: „Не сте недоволни! Не излизайте на протест!..“ се почувтсвах именно като котарака Лъки…

Ето по какви причини:

Последните 48 часа бяха белязани с трескавите опити на ръководството на МВР и премиера да намалят напрежението около организирания на 14 януари протест срещу приетите на първо четене в Пленарна зала предложения за промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Тези промени бяха нееднократно критикувани като създаващи предпоставки за нарушаване на конституционно гарантираните права на гражданите.

Определено най-притеснителното от демократична и политическа гледна точка е, както казахме преди, приемствеността в желанието на тройната коалиция, лидирана от БСП, на два пъти да въведе подобен контрол, която в момента кулминира в предложенията, направени от ГЕРБ. 


Нека отново разгледаме въпроса какво точно е притеснителното от технологична гледна точка:

  1. От една страна, говори се за прословутия вече интерфейс, който МВР вероятно си представя като визуална среда, в която, по относително лесен начин средно, към ниско грамотен в компютърно отношение човек, може да се справя с относително тежки задачи, кликайки по разни бутончета. Среда с текстово поле с надпис: „ВЪВЕДИ ИМЕ НА ПОТРЕБИТЕЛ“ и кутийки с отметки: „ПОКАЖИ КОНТАКТИ“, „ПОКАЖИ АДРЕСИ НА ИМЕЙЛИ“, „ПОКАЖИ СКАЙП КОНТАКТИ“ и завършващ бутон „ПОКАЖИ ТРАФИКА“ или нещо подобно… 
  2. От друга страна, МВР, говорейки за интерфейс, не казва и дума какъв точно ще е той, тоест, влизаме в хипотезата на това, че при достъпването до трафични данни, ако не бъде изрично регламентирано и регулирано, чрез този интерфейс ще може лесно да се достъпи и до самото съдържание на кореспонденцията ни;
  3. В зависимост от това, какъв достъп се даде чрез този интерфейс, можем да влезем и в по-сериозни хипотези, като, да речем, възможността да се изпрати от Ваше съобщение, за които вие няма да знаете. Професионалистите в сферата могат да потвърдят, че това е напълно възможно.
  4. Освен това, както вече споменахме, цялостният пакет промени, ще позволи неконтролируем достъп до тези данни, като механизмите за контрол са обезсмислени от логиката на предложенията, а санкциите при злоупотреба са смехотворни и нереципрочни на предполагаемите щети, които вероятна злоупотреба може да нанесе.

Сред основните проблеми на предложенията е това, че могат да бъдат профилирани хората, според тяхната дейност, контакти и интереси. Както и да бъдат отделени единици, които са, да речем, неудобни за управляващите.

Трябва да признаем, че горната хипотеза е вярна само ако допуснем, че МВР ще има достъп до целия трафик, тоест до данните от него. Но, дори и да приемем, че съществува хипотетична възможност МВР да си осигури подобен пълен достъп до трафични данни, това никак няма да реши проблема с проследяване на престъпниците. Това е малко вероятно да се случи поради това, че Интернет, за разлика от мобилната телефония, е динамична, почти ежедневно променяща се среда, даваща почти неограничена възможност за обмен на информация чрез всевъзможни програми, част от които са тези, за обмен на мигновени съобщения, като ICQ, Jabber, MSN, Yahoo, Gtalk и други, които са съставна част от терабайтите трафик в България. Задачата, да се пази и пресее цялата тази информация е почти невъзможна и за големите доставчици на Интернет. Тоест, информацията какво точно си е чатил „наглия едно“ с „наглия две“, най-вероятно не се съхранява.

Ако към картинката добавим и шифрираните програми за мигновени съобщения… Нещата придобиват още по-неконтролируем характер…

Да не говорим, че в предложенията няма крайна дефиниция на това, от къде и каква информация трябва да се извлича, а програмите за чат например, се развиват непрестанно, а често се появяват нови…

Ако навлезем в дълбочина, разсъждавайки върху това, което знаем за технологията, дори и да допуснем, че МВР има ресурса да проследи всички „пакети“ с информация, протичащи в българското Интернет пространство, нека, за да си изясним, какво точно би означавало това, да вземем за пример пощите, но с много по-натоварен трафик. Колко служители ще са необходими да бъдат описани всички писма? Ами да бъдат отворени, прегледани и препратени нататък?

Проблемът, по мое скромно мнение, тръгва от това, че някой „горе“ е решил да се направи нещо, което вероятно е лесно за мобилните телефони, където Х се обажда на У или най-много да му прати СМС, но транспонирайки механично всичко и върху една МНОГО ПО-СЛОЖНА СРЕДА, като Интернет, нещата придобиват комичен характер.

Какво обаче правят Борисов и Цветанов в нелепата ситуация, подобна на курткапана с турските новини?..

Изхождайки от паническия страх или органичната непоносимост на Борисов към протестите, основното, което той или пиарите му измислиха, бе да се опитат да „спазарят“ интерфейса, скарвайки протестиращите потребители с доставчиците. Премиерът и министър Цветанов отправиха оферта за „часови пояс от два часа“, в който доставчиците да предоставят исканата информация. А, защо точно два, а не осем, както е в сегашните предложения, никой не казва, дори и да питаш.Двата часа обаче могат да се окажат крайно недостатъчни, в зависимост от това, каква информация ще поискат хората на Цветанов и до колко сложно се извлича тя. Да не говорим, че първоначално предложените осем часа означават, че първата информация може да започне да постъпва към МВР още на десетата минута, като, в съответствие със сложността на проблема, цялостната й обработка може да се проточи и по-дълго, изцяло по обективни причини. Но опитът да се продаде интерфейсът на тази цена е напарвен, а офертата е тиражирата в медиите.

След което се стигна до декларацията на премиера, че „МВР няма да влиза във фейса“.

Друг сондаж на общественото мнение бе направен с подхвърлените в медиите реплики за замяната на интерфейса с… „точки за достъп“. Основният въпрос, който задаваме на премиера и министъра на МВР е:

Каква е разликата между „интерфейс“ и „точка за достъп“?

Интерфейсът не служи ли точно за визуална, лесно разбираема връзка към „точката за достъп“… Да не се окаже, че точката за достъп ще дава дори още по-големи възможности от скандалния вече интерфейс? Ако допуснем, че при сегашните предложения поне той поне нещо ще ограничава, какво да кажем за напълно свободна „точка“ за „универсален“ (да го наречем условно) достъп?..

Според Борисов, по този начин „изобщо няма да се навлиза в личното пространство на гражданите“, като с това отпадали, казва той, основанията за протест.

Не, г-н Борисов, основания за протест има! Те са приетите на първо четене промени. Други разумни и реалистични предложения в момента няма, а алтернативите, тиражирани  в медиите, са само идеи, формулирани достатъчно неясно, за да може дори да ги дискутираме сериозно. Какво да говорим за подкрепа?

И, ако ми позволите, един съвет: ако говорим за методи за разследване на престъпления, трябва да говорим със специалисти по криминология. Ако обаче говорим за Интернет технологии, няма по-логично нещо от това, да се обърнем към IT-специалисти, които, освен, че вероятно ви изглеждат странни и отнесени с професионалните си занимания, често могат да ни подскажат доста добри технологични решения, стига да си изясним какво точно искаме… А да ни помогнат могат специализираните екипи за сигурност!

Сега разбирате ли защо протестът ТРЯБВА да се състои?.. Именно заради всичко написано по-горе!

––––––––––––––
Благодаря на Лъчезар Илиев за огромната помощ при подготовката на този текст!