Промени в ЗЕС

Среща с министър Цветанов по повод протеста

Преди около час приключи срещата на представители на Щаба на протеста с министър Цветанов и неговия заместник, г-н Вучков. Сред присъствалите бяха моя милост, Петко Ковачев и Мария Капон. След близо два часовата дискусия с господата, стигнахме до съгласие, по отношение на това, че така предложените промени създават възможност за нарушаване на конституционните права на гражданите. Уверихме ръководството на МВР, че в този вид, предложенията са напълно неприемливи за нас и, че ние ще позваме всички възможни средства да ги оспорваме и предотвратим. Обсъдихме, също така и постигнахме съгласие относно липсата на контрол и адекватни наказания спрямо служители на МВР, които злоупотребяват с данните, получени в резултат на разработки. Сред проблемите, които обсъдихме и идентифицирахме са и тези, с липсата на ясен регламент за сроковете на съхранение на получените данни, както и невъзможността гражданите да проверят дали са били разработвани и техни данни са събърани от МВР, ако срещу тях няма наказателно производство.

Министърът и заместникът му се съгласиха с нас, че протестът има своя смисъл и основание и заради това, че доста пожелания сме чули за последните 20 години. Тоест, за да има реален резултат, нужно е промените да бъдат или оттеглени, което по процедура изглежда не е възможно, или да бъдат внесени нови.

Обсъдихме и се съгласихме около реалната опасност да бъде нарушена тайната на кореспонденцията чрез имейли, ако предложенията бъдат приети в този вид.

Тук започна същинският диалог, извън обосноваване на позициите и тезите на страните. След уверенията, че лично министър Цветанов не би допуснал ведомството му да стане повод за нарушаване на гражданските права и свободи и след уверениетому, че те са за диалог и съгласие с представителите на гражданското общество, професионалните кръгове и политическите партии по проблема, г-н Цветанов ни увери, че ще бъдем поканени на обсъждането на предложенията в Парламента.

Важното в случая е изразеното от Цветанов мнение, че отказът от интерфейс е една грижа по-малко за МВР и готовността му да предложат алтернативни промени, в които посочените от нас проблеми да бъдат изгладени.

След като получи поздравления за успешната акция от тази сутрин, срещу някаква педофилска мрежа в България, че е осъществена БЕЗ ИНТЕРФЕЙС, брифингът пред сградара на МВР, след срещата, общо-взето, приключи.

Организацията на протеста продължава, защото точно сега е най-подходящият момент да отстоим исканията си и да доведем до отпадане на тези недемократични и ретроградни промени и да допринесем за създаване на приемлива за гражданското общество рамка, в която гарантираните от Конституцията права ще бъдат наистина защитени.

Асен Генов и Емануил Йорданов в Челюсти по Дарик.

Благодаря на Диана Найденова за поканата да гостувам при нея и да обясня мотивите за протеста. Благодаря и на екипа на ЧЕЛЮСТИ за любезното съдействие!

Ако ви харесва Челюсти, гласувайте за предаването тук.

http://www.gcast.com/go/gcplayerlg?xmlurl=http://www.gcast.com/u/marfi/main.xml&autoplay=no&repeat=no&colorChoice=0
Добави към сайта си |  Вижте и блога на Марфи

За протеста срещу подслушването – с думи прости…

Нека да си изясним какво точно провокира протеста срещу предложените от ГЕРБ промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Или поне какво защо аз го подкрепям и участвам в организацията му?

Ето какво:

Какво се опитват да ни уверят ченгетата? Щели да действат по-бързо, по-ефективно и щели да могат да проследяват телефоните на бандитите. Най-обичам аргументи, в стил: „Ако отвлекат техните деца, на моето рамо ще плачат…“ Така, МВР щяло да действа „хем по-бързо, хем по-евтино!..“ Ефектен аргумент, нали? Да, но освен пропаганда, в него няма НИЩО друго. Абсолютно нищо!

Защо?

По ред причини, първата от които е тази, че в момента НЯМА никакви пречки това да се случва, защото:

  1. Министърът на вътрешните работи има право да подпише заповед за специалните разузнавателни средства (СРС), която да бъде потвърдена от съдия, в последствие. Тоест, оперативни и бюрократични препятствия, които да забавят действията на МВР просто НЯМА!
  2. Как издържането на специалисти, оборудване и специфичен софтуер за пасивен достъп, чрез интерфейс, ще бъде по-евтино на МВР, следователно и на данъкоплатеца, нека обясни самият министър. Аз с удоволствие ще го изслушам!
  3. Допускам, че СРС са били използвани изцяло според изискванията на Закона при операциите „Наглите 1 и 2“, „Крокодилите“, а и сега, при „Апашите“. Всичко това се случва при сега действащата законова рамка. Тоест, промените са излишни, според този аргумент!

Освен това, не приемам тарикатското изместване на темата: от една страна, МВР се оплаква, че не можело да  проследява своевременно телефоните на похитителите и похитените, от друга, прикривайки се зад този аргумент, ни пробутват и „нуждата“ от пасивен достъп, чрез специален интерфейс… Не на мен!

Нека кажа две думи за това, какво би означавало това, МВР да има пасивен достъп. Това означава, че Интернет доставчикът НЯМА ИНФОРМАЦИЯ КОГА, КОЙ, ПО КАКВИ ПРИЧИНИ, ЗА КОЛКО ВРЕМЕ достъпва до трафичните данни на клиентите си!

Защо това е НЕПРИЕМЛИВ проблем? По ред причини:

  1. Подобна практика НЯМА в НИТО ЕДНА европейска страна. Факт, до доказване на противното!
  2. Начинът, по който е формулирано предложението, създава ситуация на безнаказаност. Липсват контролни механизми. Тоест, достъпът и контролът върху осъществяването му са в една и съща структура: МВР. То трябва да се само-контролира. Вярвате ли в Дядо Коледа?..
  3. Дори хипотетично да допуснем, че има желание за контрол, това допълнително се обезсмисля, защото наказанията, които се предвиждат, са недостатъчно тежки, за да изпълнят изискванията за употреба на СРС, при разследването на „лошото“ ченге, решило да облажи, гледайки където не му е работа.
  4. При толкова основателни опасения и сведения, за злоупотреби, хипотезата за изтичане на фирмена, корпоративна, бизнес, адвокатска, лекарска, че дори и просто лична тайна, е напълно реалистична! Искаме ли да допуснем това?

Още нещо, което не се споменава често от радетелите на идеята за промени в ЗЕС, особено в частта им за директен, неконтролируем, недоказуем и ненаказуем достъп на МВР до трафични данни, е това, че тайната на кореспонденцията, защитавана от Конституцията, е силно застрашена! технологичен факт е, че при проследяване на електронните съобщения – e-mail – при достъп до информация от кого до кого е имейлът, се достъпва и ДО САМОТО СЪДЪРЖАНИЕ. Въпрос единствено на желание е ченгето да се „изкуши“ и да погледне какво има в самото съобщение… Каква е цената на това ‘“изкушение“? Ако става дума за големи фирми, които се конкурират, а тази, която губи пазара, има „свой човек“ в ДОТО? Каква е вероятността той да устои на „изкушението“? Аз вярвам, че логиката „каквото не може да се купи с пари, може да се купи с много пари!“ е напълно приложима в случая.

Има и друг проблем:

Огромният брой Интернет-потребители, милионите абонати на мобилните оператори, изискват такъв човешки и технически ресурс за проследяване на ЦЕЛИЯ ТРАФИК, че изглежда малко вероятно това да е по силите и по джоба на МВР. Не е ли напълно логично да допуснем, че сред милионите, съществува сериозен риск да бъдат „изолирани“ само тези, които са неудобни: хора с силна гражданска позиция, критично настроени към властта, общественици, журналисти и т.п…

Има и други аргументи срещу предложените промени в ЗЕС, но рискувам текстът да стане прекалено дълъг. Става дума за ЛИПСА НА ГАРАНЦИИ ЗА НЕНАРУШАВАНЕ НА ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ. За нищо друго не става дума! Не става дума дори за това, имаме ли какво да крием! Това никак, ама никак не е важно!

А какви гаранции дава МВР? Началниците щели да гарантират!  (справка: Благородна Макева, Главна дирекция „Криминална полиция“: „Да, системите, нашите, така са настроени!..“ в „Челюсти по Дарик и НОВА) Да, но аз споделям мнението, че в една законова и демократична държава, спазването на законите се гарантира от „Принципа на правото“ и съдебната система, а не от началниците, които, за тяхно съжаление, заемат своя пост временно…

Чувствайте се свободни да ме коригирате, ако греша!..

Протестът срещу подслушването е протест срещу милиционерската приемственост

По отношение на организирания на 14 януари 2010 г. от партия Зелените и други партии и организации протест „България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!“ трябва да бъдат дадени отговори на въпроси, свързани с възможен опит на политически представители – депутати и бивши министри от БСП, ДПС, РЗС и др. да се присламчат и да се опитат да „употребят“ събитието за извличане на политически дивиденти.

Да разгледаме БСП.

Протестът е насочен срещу полицейщината и милиционерските действия на сегашното правителство, посягащи върху основните свободи на гражданите и личната им неприкосновеност. В тези действия има приемственост между правителствата. Ако успеем да пресечем тези опити, както успяхме в миналия парламент, ще направим крачка напред в усилията си да си върнем държавата и да се противопоставим на опитите на службите (от години насам) да осъществят пълен контрол над личните ни права.

Съществува очевидна приемственост между правителството на тройната коалиция, оглавявано от Станишев и правителството на Борисов, подкрепяно от двойната коалиция ГЕРБ – АТАКА, по отношение на промените в Закона за електронните съобщения. Само преди по-малко от година, тогавашният бивш служител на МВР и все още само председател на ГЕРБ, Цветан Цветанов, бе твърдо против и опонираше на Комисар Павлин Димитров, обяснявайки, че предложенията на МВР „създават възможност за злоупотреби“ и, че „има нарушен диалог между гражданите и институциите“. Тогава за Цветанов бе „недопустимо да се контролира по този начин, без аргументи“. Днес Политикът на 2009 година, вече министър Цветан Цветанов, внася подобни, даже по-ретроградни и по-недемократични искания, а Борисов е назначил същия Павлин Димитров за заместник на Цветанов във ведомството му. Тази очевидна приемственост между БСП и ГЕРБ е неприемлива за нас. Всеки опит протестът да бъде политически употребен от представители на БСП  няма да бъде нищо повече от елементарна провокация, на която ние ще се противопоставим.

Снимка: Пресклуб

Протестът на 14 януари 2010: защо точно Зелените?

На сайта на Зелените прочетох две „добронамерени“ забележки, относно това, че Зелените не трябвало да организират протеста срещу промените в Закона за електронните съобщения. Едната критика е по отношение на това, че изборът на дата бил неподходящ, другата, че Зелените нямало какво да правят в „технико-технологичен митинг“ (каквото и да означава това).

Подложен на „приятелския огън“, искам да споделя мнението си, в отговор на критиките.

Трябва да поясня, че, като член на Зелените, се заех с организацията на този протест именно, защото защитата на човешките права (сред които са и електронните такива) е част от програмата на партията. Освен това, идеята за протеста, предложена на група блогъри, се оформи до такава, каквато се вижда в призива: открита покана към всички демократично мислещи граждани, организации и партии, без да се търси надмощие и доминиране на някоя от тях. Първи откликнаха, по обясними причини, блогърите от „България е наша“ и хората от „Електронна граница“. Към този момент, имаме още няколко партии, заявили желание за участие, като очакванията ми са броят им да се увеличи тепърва. не виждам никакъв проблем в това, че една организация, било то и политическа партия, играе ролята на катализатор и проводник на дадена идея. Не виждам проблем това да са Зелените, най-малкото, защото част от активните опоненти на идеите за следене в Интернет са членове на Зелените, както и поради факта, че партия Зелените не смята, а и няма за цел да популяризира засаждането на фиданки, а смята тепърва да разработва и предлага на обществото различни политики.

Не смятам, че изборът на дата е неподходящ и, че по някакъв начин „опорочава чистия спомен“ за събитията от 14 януари 2009. Даже обратното! Смятам, че концентрацията на общественото внимание и натиск върху ЕДИН-ЕДИНСТВЕН, КОНКРЕТЕН ПРОБЛЕМ (за разлика от събитията в началото на тази година, когато имаше една дузина искания на земеделци, млекопроизводители, металурзи, природозащитници, студенти, Интернет-потребители и др.), е нов, положителен елемент! Друга положителна страна на избора на дата е това, че сега искането е едно, конкретно, политически ясно и коректно формулирано: да спрем полицейщината. Трета положителна страна е това, че сега протестът е открит за политическите партии, докато аналогичният от януари тази година бе запазен „стерилно чист“ от към ясни политически послания и присъствие, което допринесе за неуспеха му.

Тоест, като един от организаторите, нямам никакви съмнения, че изборът на дата и конкретната идея за подобен протест срещу милиционерските идеи на двойната коалиция ГЕРБ – АТАКА са напълно подходящи и успешни.

А доколко наистина протестът ще успее, зависи изцяло от присъствието на гражданите и адекватните действия на ведомството на „политика на годината“, „красивия“ министър Цветан Цветанов. Ако на 14-ти януари 2010 се случи нещо подобно на 14 януари 2009, няма да остане и грам съмнение, че „тия са като ония“ и всички във властта „са маскари“.

Протест: България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!

След като независими блогъри и членове на партия ЗЕЛЕНИТЕ стартираха кампанията „Обади се на депутат – спри тоталното подслушване“ и след като не видяхме удовлетворителни резултати от страна на депутатите, ние, от партия ЗЕЛЕНИТЕ, се обръщаме към всички демократи и свободомислещи граждани с покана да се присъединят към организирания от нас протест.

ПРОТЕСТ: 
14 ЯНУАРИ 2010 от 11:00
Площад „Народно събрание“

Една година след кървавото и насилствено потушаване на протеста на гражданите срещу безскрупулното управление на тройната коалиция, днес сме в ръцете на нова двойна коалиция: ГЕРБ и АТАКА, която отново нарушава гражданските ни права.


В милиционерски стил, управляващите от коалицията ГЕРБ – АТАКА са на път да приемат изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които, казано най-общо, ще застрашат демократичните принципи и ще нарушат правата на гражданите, позволявайки нерегулиран и нерегламентиран достъп на МВР до лични данни. Освен това, типично по милиционерски, всеки един от нас ще може да бъде профилиран и проследяван според местоположението си, телефонните си контакти и Интернет трафика си.


П.П. Зелените, съвместно с групата „България е наша“, „Електронна граница“ и други формални и неформални граждански инициативи и организации, организира общ протест срещу предложените промени в ЗЕС, станал известен като Закон за електронното следене. Зелените канят всички организации, сдружения, политически партии и техните симпатизанти, определящи се като демократи, на общ протест срещу тоталното следене на електронната ни комуникация, мобилната ни телефония и трафика ни в Интернет.

Протестът ще се състои отново на 14 януари и отново от 11:00 часа, под надслов:

„БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 не е 1984!“

Каним  всички свободомислещи граждани, несъгласни с това, че настоящият парламент е сляп изпълнител на еднолична политическа воля, а не орган, излъчен от нас, избирателите,  който взима отговорни и демократични решения, за благото на гражданите на Република България, да се присъединят към протеста на 14 януари от 11:00 ч. на площад „Народно събрание“.

Лазаров ми се обади! :-) Обаждайте се и вие на своите депутати!

Според мен, кампанията „Обади се на депутат – спри тоталното подслушване!“, започната от Зелените, дава резултат.

Ще бъде несправедливо, според мен, ако премълча следното:

По време на дебатите в Пленарна зала, относно предложенията за промени в Закона за електронните съобщения, г-н Димитър Лазаров от ГЕРБ обяви от трибуната, че „някакви странни субекти“ му пишели СМС-и. После добави, че знаел, че има някаква кампания.

Подразнен от факта, че депутатът си позволява да назове избирателите си „някакви странни субекти“, аз изпратих втори СМС на Лазаров, в който му се представям като Асен Генов – един от непознатите субекти и му давам телефона си, ако желае, да се запознае с мен.

Учудващо, на петата минута ми се обади самият народоизбран депутат. Уговорихме си среща. На 12 януари. Смятам да му предложа срещата да бъде експертна и на високо ниво. Освен него, да има и IT специалист от ГЕРБ, както и председател на групата и на ресорните комисии. Ще настоявам да има медии и да бъде записана дискусията.

Смятам, че ще е справедливо към всички онези, които с вота си ги пратиха в Парламента да защитават демократичните ценности, а не да приемат милиционерски закони.

Съгласни ли сте?

ТИ обади ли се на депутат? Две причини да го направиш…

Иска ми се да припомня и да поставя ударение върху две вероятни последици от събирането на трафични данни, ако предложените промени бъдат приети.

  1. Първата последица е какво точно може да се случи при проследяване на телефоните на даден човек. Нищо особено, ще каже някой, но представете си, че в София, да речем, ако носите телефона си със себе си, Вашето местоположение може да бъде определено с точност от до петдесетина метра. Нищо лошо, ще каже някой? Сега добавете към картината и това, че това засичане може да се прави за по-продължителен период от време, като към картинката се добавят и обажданията Ви към други телефони. Пак нищо? Е, сега добавете към схемата и притежателите на другите телефони, които, след обаждане, са били в близост до вас от 0 до 50 метра. Още ли е нищо? Тогава, разтеглете схемата във времето и пространството из цяла България! Добавете и данни от Йнтернет трафика Ви: посетени сайтове, обменени мейли и др. Почнахте ли да разбирате?
  2. Втората последица, което дори не мисля, че трябва да коментирам, защото е от ясно по-ясно формулирана от Комитата пред комисията по вътрешен ред и сигурност:

„…За възражението, че става дума за трафични данни, а не за самата тайна на кореспонденцията, всеки човек, който е запознат технически с това, как се осъществява кореспонденция по електронен път, знае, че технически е невъзможно да се извлекат данни от дадено съобщение, без да бъде изследвано цялото съобщение. И ако това може да бъде направено, все пак, ние никъде не сме видели до сега гаранции, че това по някакъв начин ще се прави…“ 

Разбирате ли? Нека поясня със следния пример: В България си имаме „лоялни граждани“, които току донесат някой секретен доклад на Борисов. Имаме и лоялни партньори в чужбина, дето ги публикуват в Интернет или вражеската преса. Системата май се е разсъхнала, дава фира, а информацията изтича като от прогнил кюнец. Какво би станало ако се обяви обществена поръчка, при която фирмата „А“ например провежда кореспонденция с под-изпълнителите от фирмата „Б“, а шефът на конкурентната фирма „В“ се свърже някой „лоялен гражданин“, служител на някое поделение на ДАНС, и си напазарува малко информация… Е, сега стана ли ви ясно какъв точно е проблемът със събирането на трафични данни?

А, сещате ли се какво стана с онази полицайка от ГДБОП, дето старателно си беше сканирала и събирала в личния компютър важни документи и изкарвала бели пари за черни дни с тяхна помощ? Последното, което четох, бе че я пуснали…


За доверието ми е думата. Ако доверието към държавните институции липсва, това е проблем с морални характеристики, а не въпрос за параметрите на функционирането им. Особено, ако основният аргумент е СКОРОСТТА, с която мобилните оператори и Интернет доставчици предоставят необходимата информация на разследващите органи… Правомощията, рамката на действие и правилата, при които работят служителите на специалните служби остават на заден план. Това, което трябва да се направи на първо място, е реформа, целяща точно това: Възстановяване на моралния облик и доверието на гражданите към институциите. Това обаче не става чрез мракобеснически мерки, като предлаганите от ГЕРБ…

По тази причина смятам в най-скоро време да пусна и аз по един СМС на депутатите. Включете се и вие! Телефоните на цялата група на ГЕРБ ги има тук!