Протести

Жълтопаветно-протестърски текст

Въпросът не е градски ли си или селски. Въпросът не е колко си умен и имаш ли диплома от Харвард. Въпросът не е претакал ли си зелето в мазето или се храниш само със суши от „Раковска“ и „Царя“. Въпросът не е ходиш ли на село да пълниш колата със зимнина или отскачаш до Халкидики и се връщаш с само 2 бурканчета сладко от смокини и литър Върджин олив оил, щото така или иначе другите дълги празници пак ще отскочиш, ако ония селяни не блокират границата с тракторите си…

Въпросът е в систематичните усилия на една специфична категория политици да вземат властта в София, дистанцирайки от софиянци, за да се харесат на хората от селата и градовете.

През 2013-2014 г. Мая Манолова, Валери Жаблянов и компания, подпомагани от част от екипа на президента Радев (тогава журналисти-фриленсъри) ползваха умело и пейоративно фразата за „умните и красивите„. Те пуснаха и лафа „протестъри„, за да внушат връзката със САЩ, ЦРУ и Сорос. Пак на тях, конкретно на Мая Манолова дължим и лафа за „новата форма на временна заетост“ и „протестите в София се плащат„.

Целта им бе да ни разделят на хората от страната и хората от Жълтите павета. Така наречената „провинция“ от капризните софиянци, за да се харесат на широките електорални маси.

Същото се случи и в петък вечерта (10 февруари), в предаването “Панорама”, когато видяхме и чухме усилията на лидера на една политическа формация (коалиция между две партии и половина) да си скъса „жълтопаветната” и “протестърска“ опашка и да се хареса на хората от народа. Разбирай, хората от страната, които „не се припознават с драмата на дясното“.

Това поведение кореспондира и с “няма ляво, няма дясно” идеологията. Идеология в кавички. Едни още по-стари протести, от началото на 2013 г., т. нар. “Февруарски” и “антимонополни” протести. Тогава също нямаше “идеология”. Вееха се основно български знамена, но тук-таме се срещаха и партийни символи.

Моето лично убеждение бе, че търговската икона с образа на Че Гевара и свързаната с нея идеология се приемаше отлично, но това е отделен дълъг разговор. Факт е, че идеите за безкласово и безпартийно общество са… Социалистически, но и това е друга тема.

По същество:

Жълтите павета не са десни или леви. На Жълтите павета е властта в държавата. Ако беше в Пловдив, щеше да е под Тепетата. Ако беше в Стара Загора, щеше да е край Аязмото или Бедечка. Но властта е в София и затова протестите срещу корумпираната власт са там – на Жълтите павета. Затова протестите са жълтопаветни. В Пловдив щяха да са подтепетни, а в Стара Загора – аязмаджийни или бедечни. Но в София са жълтопаветни.

Нито една политическа сила не може да игнорира Жълтите павета, освен ако не планира да изнесе административния център на България в ж.к. „Люлин“, някоя къща в Банкя или извън София. Но и тогава скоро ще се роди ново определение, заместващо “жълтопаветните протестъри”. Просто защото властта има това свойство – да се отдалечава от хората, да злоупотребява с доверието им и да ги провокира да протестират срещу нея.

И пак по тази причина, ако някой мисли, че е обидил една група хора, свалила и протестирала срещу не една власт – трябва да им се извини. Подходящо. Особено, ако са те катапултирали в политиката. Може да им се извини и от някоя бензиностанция, на път за поредната среща с избиратели из страната, далеч от Жълтите павета. Но трябва. Ако не иска те да го свалят от власт с протести. А протестите ще са там – на Жълтите павета.

Ако мисли, че не ги е обидил – толкова по-зле. Катализира процеса.

Какво се случи в Одеса на 02 май 2014

Одеса. 02 май 2014. В града има футболен мач. Металист Харков срещу Черноморец Одеса. Агитките на двата отбора организират съвместно шествие под наслов: “За единството на Украйна”. Няколко пресечки встрани се събират рашисти-путинисти, които, скандирайки “Рассия! Рассия” из цяла източна Украйна, искат нейното разделяне, нарушаване на целостта и суверинитета на страната. Те са сепаратисти.

Събрали се, путинистите-сепаратисти се упътват към мястото, където се стичат граждани и двете агитки, за да участват в шествието в подкрепа на единството на Украйна.

Проруските сепаратисти, почти всички са били маскирани и въоръжени. С палки, тояги, бейзболни бати, а някои дори с брадви (В блога, който частично преразказвам, има богат снимков материал).

russian_flag_gun

Въоръжен про-руски активист. Източник

По-късно става ясно, че част от тях имат огнестрелно оръжие (автоматично и револвери).

Мнозина носят “Георгиевски ленти” и червени връзки на ръцете. На дръжките на палките и на част от каските се виждат руски трикольори.

Въпреки очевидното струпване на въоръжени маскирани лица, милицията бездейства. Бездействие, дезориентация и липса на ресурс. Част от полицията е без никаква екипировка, в обикновени униформи, а част – разпръсната из съседни квартали. Бездействието й е очевидно, за разлика от Киев например, където Беркут беше изпълнил улиците и площада и не допусна протестиращите до президентския дворец. Помните…

Докато очевидно невъоръжените про-украинци пеят химна, към тях се упътва въоръжената група сепаратисти-путинисти. В този момент започва и организацията на защитата от страна на “Самооборона” (Най-общо казано, „Самооборона“ са активисти на Майдана, които се грижат за сигурността на протестиращите).

Шествието не тръгва, защото, ако беше тръгнало, хората щяха да са напълно беззащитни.

Започват сблъсъци по улицата, по която се приближават сепаратистите.

Милицията и “Самооборона” се прегрупират така, че да се оформи “ничия зона” между хората, събрали се за шествието на площада и путинистите-сепаратисти.

ua_rossia_flag

Руски флаг на Дома на профсъюзите. Източник

В ТОЗИ МОМЕНТ се появяват и коктейлите “Молотов” и огнестрелното оръжие. От страна на боевиките (както наричат путинистите-сепаратисти). Притеснително е, че действията им са по-скоро съвместно с милицията, която не предприема нищо, за да спре насилието и незаконната употреба на автоматично огнестрелно оръжие.

“Зелените човечета” стрелят по про-украинците и “Самооборона Майдана” прикрити зад щитовете и линията на милицията (виж видеото по-горе).

Не след дълго, боевиките нахлуват в близкия парк, където успяват да пребият част от по-бавно разбягалите се граждани.

Въпреки това, “Самооборона” се опитва да предпази част от проруските боевики, предавайки ги на милицията или на Бърза помощ, ако са пострадали.

Тръгва слух за убити с огнестрелно оръжие и отношението към боевиките се втвърдява.

Въпреки, че напрежението временно е утихнало, държавната и частни екипи на Бърза помощ се грижат за всички пострадали, без изключение.

Започват да се събират хора, които се упътват към Профсъюзни дом, където е лагерът на про-руските сепаратисти.

Пред входа на Дома на профсъюзите вече има барикада, а на покрива на сградата има про-руски активисти с коктейли “Молотов”. По-късно, тези коктейли ще полетят надолу.

На самия площад пред Дома на профсъюзите няма милиция. Бой между страните няма. Замерват се с всевъзможни предмети.

Започва единичен пожар в предверието на сградата. Тъй като самото здание има няколко изхода, никой не възприема ситуацията като критична.

“Самооборона” събира задържаните про-руски активисти в групи, готови да бъдат предадени на милицията. Тези, които се съпротивяват, са бити, но живи.

От видео записите може да се види, че про-украинските активисти, одеситите, както ги наричат, спасяват хората от горящата сграда. Изнасят ги на носилки, а тези, които са задържани по подозрения, са предавани на милицията.

Към 22:00 сградата все още гори. Работят пожарникари. Вътре, според очевидци, все още се водят боеве.

Истината, такава, каквато може да бъде видяна при безпристрастен прочит е, че одеситите допринасят съществено в този ден, 02 май 2014, да няма повече жертви, най-вече, от страна на невъоръжените граждани, дошли на шествието “За единството на Украйна”.

Това е хронология на събитията, която може да бъде прочетена в много сайтове и блогове, описана от очевидци и репортери.

Анализите са въпрос на лични убеждения.

Моят е следният:

Случващото се в Украйна е Зло. За да бъде преодоляно злото, трябва да бъде познат неговият източник. Затова, разговорът за “бендеровците”, “юдео-фашистите”, путинистите, рашистите и сепаратистите е много важен. Истината трябва да се знае, за да се преодолее източникът на злото. А то се подхранва от невежество. Вчера национал-социалистите на Симеон Костадинов са „изчистили“ манастир от педерастите. Утре ще изчистят София от протестърите. Сатирата и иронията не са помогнали много в Германия в началото на тридесетте години на 20в…

Ако обобщим събитията, ако ги опростим и сведем до елементарни твърдения, ето какво ще получим:

Протестите в Украйна започнаха като израз на недоволство от една корумпирана и криминализирана власт. Протестиращите в Киев и други градове, т.нар. “Евромайдан”, искаха смяна на властта, на която нямаха доверие.

Макар и извън нормалния законов и политически порядък, предсрочните избори и прекратяване на мандат не е недемократично действие. Има държави в Европа, които дълги години нямат правителства. В Италия, често след протести, правителства се сменят почти всяка година (63 за 68г), а Белгия беше близо 600 дни без кабинет.

Майданци, про-украинци искат смяна на властта…

Недоволни от развитието на нещата, привърженици на падналия режим, както и про-руски настроените украинци, вдъхновени от аншлуса на Путин над Крим, започват активни действия по завладяване на други територии в Източна Украйна, които за благозвучие наричат “федерализация”. По своята същност, тези действия отцепват територии от Украйна, а от гледна точка на Русия са анексия на територии от суверенна страна. Украйна, по силата на Будапещенския меморандум за гаранции за сигурността, подписан и от самата Русия, е неделима. Страните, подписали меморандума, няма да нарушават целостта на Украйна, „ще уважават независимостта и суверинитета й и ще се въздържат от заплахи за употреба на сила срещу Украйна“.

Как започна всичко?

Когато Янукович (зека, както му викат в Украйна) отказа да подпише Споразумение за интеграция с ЕС. Това се случва на 20 ноември, само няколко седмици, след като про-руското правителство на България „прави първа копка“ на Южен поток, с което отслаби позициите на Украйна пред Русия.

Започна безпрецедентен натиск от страна на Путин над Украйна.

Другото е историята на Евромайдан…

И траур за повече от 40 загинали при стълкновенията в Одеса на 02 май. Мир на праха им!

#ДАНСwithme: Пеевски е „лицето“ на протеста

no_peevski

Неизвестен автор

90 дни на протест.

Всичко започна след като в последния работен ден на втората седмица на юни, законодателната и изпълнителна власт демонстрираха завиден законодателен синхрон и назначиха „медийния цар“ Пеевски за шеф на националната сигурност. Преди това прекроиха закона за ДАНС така, че да му пасне, дадоха му достъп до класифицирана информация след процедура, започнала дълго, преди назначаването му.

Всичко се движеше по план до последния ден. 14 юни 2013г, когато започнаха най-продължителните протести, които България помни. За точно три месеца хората поискаха нещо много ясно и го поискаха категорично:

Оставка на първото, след Беров, прононсирано олигархично управление; мафията вън от политиката и властта; ефективни законодателни промени, след предсрочни избори, които да ограничат мафиотизирането на политическата система и икономиката на страната.

С назначаването на директор на ДАНС обаче Пеевски се превърна в „горещия картоф“ на политиците, които го предложиха и избраха. те вече 90 не могат да се разберат кой го е предложил. Не са категорични и дали това е политическо или експертно назначение, защото и в двата случая дължат отговори за това, какви политики стоят зад назначението и какви са експертните качества на новоизбрания.

Затова, те си прехвърлят Пеевски като горещ картоф, потвърждвавайки факта, че отговорът на въпроса кой го номинира Пеевски е по-строго пазена тайна от националната сигурност. Няма отговор и на въпроса кой стои зад кандидатурата, наложена с думите „ако не го изберете, пада правителството„.

Изпуснати и противоречиви фрази на Станишев, Доган, а и други, описват Пеевски като „член на ръководството на ДПС“, „експертна кандидатура“, „политическа кандидатура“, „експертно-политическа кандидатура“, та дори изкарват момчето „Пеевски жертва на Станишев и Местан“, отказвайки да коментар по въпроса дали е олигарх, защото „не са „прокуратура“…

Толкова горещ е „картофът“ Пеевски, че иначе словоохотливите политици, сипещи обвинения в злоупотреби с милиони и какво ли не, свенливо мълчат по казуса.

От самосебе си се откроява фактът, че щом 90 дни цар Пеевски е „неудобното лице“ на политиците и управляващите пред протеста, които не смеят да кажат истината за тайните около номинацията и избора му, значи протестът има все още основание!

Мълчанието около номинацията на Пеевски е мълчание за тежките зависимости на властта от определени икономически групировки и интереси, които трайно и систематично се формираха през всичките години на „прехода“. За съжаление, този „преход“ и резултатите от всичко до сега често имат и откровено съмнителен от законова гледна точка характер.

Силите и зависимостите, скрити зад номинацията на Пеевски се обособиха като четвърти стълб на властта — като големия, могъщ, но невидим четвърти коалиционен партньор на сегашната власт. Фактор, без който не може. Скрит субект, който диктува решения и административни назначения. Премиерът, лидерите на двете управляващи партии, само валидират волята на този невидим партньор с гласовете си. Дори непримиримият „патриот“ Сидеров послушно осигурява необходимия кворум за валидацията на волята на Невидимия.

Управлението на ДПС, БСП и АТАКА продължава крие отговора на въпроса кой назначи Пеевски. Този кабинет и парламентарното мнозинство продължават да са непосредствена причина и основание за продължаването на протеста #ДАНСwithme.

Пеевски е кандидатът и „народният представител“ на скрития кръг, за който никой формално не е гласувал, но който „дърпа конците“ на всичко в България. Толкова силно, че 90 дни на протест и очевидната политическа изолация на България не са притеснителен фактор за тях — подкрепяни само от 19% от избирателите, но нежелани от 80%…

Приятелска среща на протестиращите – 04.02.2009

Събитие: „Помен за демокрацията и официално пробуждане на гражданското общество“
Време и място: 4 февруари, 17:00 часа пред паметника на Патриарх Евтимий (“Попа”)
Повод: 12 години от връщането на мандата на БСП
Място: Събираме се пред паметника на Патриарх Евтимий (“Попа”), носим свещи, звъним с будилници и аларми на телефоните.

Гражданино,

Ела да почетем смъртта на българската демокрация, която беше умъртвена по особено мъчителен и садистичен начин от проваленото управление на България.

  • Палачите на демокрацията употребиха много различни изтезания;
  • чудовищни манипулации и подмяна на изборни резултати;
  • трансформираха политическата си власт в икономическа;
  • оцапаха я с „активни“ мероприятия на “бивши” слуги на службите — агенти и откровени доносници;
  • отгледаха си „опозиция“;
  • стигнаха до там да обявят „свободен пазар“ на изборните гласове…

Демокрацията ни е мъртва!

Ела на 4 февруари пред паметника на Патриарх Евтимий (“Попа”) в 17:00 часа, да събудим гражданското общество от мъчителния кошмар на мутризираното управление и да възкресим демокрацията!

Носи си будилник!

Преди 12 години, на 4 февруари 1997 година, гражданското общество постигна голяма победа – БСП върна мандата за управление и така отвори вратите за демократизацията и евроинтеграцията на България.

Да помогнем на гражданското общество да спечели още една победа!