Протестът „България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!“ бе определен, като първия граждански протест срещу управляващата партия, постигнал определени резултати още преди да се състои. Наистина, в дните преди събитието, лично премиерът призова гражданите да не протестират, защото „въпросът е решен, във фейса няма да се бърка, в личното пространство на гражданите няма да се навлиза, а това ще се прави само при разследване на тежки престъпления…“ Тези изявления на премиера не събудиха доверие у протестиращите, а последвалите действия на политиците от ГЕРБ доказват, че има защо!
Макар и с огромни уговорки, МВР отстъпи от „фейса“, но пък се опита да противопостави потребителите на Интернет и мобилна телефония на фирмите, предлагащи подобни услуги, опитвайки се да спазари скандалния интерфейс срещу огромни, непосилни санкции. Индикации за това се появиха около срещата на организаторите на протеста с зам.-министъра Вучков и министър Цветанов.
След като стана ясно, че компромис от страна на протестиращите няма да има, започнаха трескави опити да се симулира диалог в обществото и да се обезсмисли протеста. Депутатите организираха среща след среща, на които бе представен нов пакет предложения, този път променящи вече внесените предложения за промени в ЗЕС.
Имаше и трета среща – организирана от Мартин Димитров.
Ще се опитам да обобщя събитията с по няколко изречения.
Първата среща в парламента бе изцяло медийна. Тя протече в стил: „добър ден, аз съм този и този…“ Събитието бе широко отразено в медиите, а диалог почти отсъстваше. ГЕРБ представи предложенията си, а останалите изразиха несъгласие с най-спорните моменти в тях. Тук представителите на МВР акцентирана върху „офертата“ за убийствените глоби и неразумно краткия срок за предоставяне на поисканите от ведомството данни. Тази среща не успя да намали напрежението и не разсея съмненията около щенията на МВР напълно неоснователно да разшири правомощията и достъпа си до личното ни пространство, нарушавайки без повод нашата неприкосновеност.
След това се случи протестът, на който видимо притеснени сред протестиращите се появиха и пратеници на депутатите от ГЕРБ, които с почти императивен тон, не търпящ друга опция, ни поканиха настойчиво на среща в Парламента, където „чакали 50 камери“. Протестиращите отидоха до Министерски съвет и предадоха на Парламентарния секретар проекто-решение за оттегляне на предложенията на ГЕРБ, което да бъде подписано от Борисов и внесено и гласувано в Народното събрание. Премиерът се скри и не се видя с организаторите на протеста. Какво ще се случи, предстои да научим, но знаците отправяни от ГЕРБ са категорични: срокът няма да бъде продължен, предложенията няма да бъдат оттеглени, най-вероятно, след сериозна, но недостатъчна козметика, те ще бъдат гласувани на второ четене.
Втората среща с депутати от ГЕРБ по нищо не се различаваше от първата.
Другата среща, която се проведе, бе кръглата маса на СДС. Те също представиха своите предложения. На тази среща за първи път присъстваха и IT-специалисти и специалисти по мрежова сигурност, които ясно обясниха, че тези данни, до които МВР се домогва, могат лесно да бъдат заобиколени или фалшифицирани. Чрез всевъзможни, напълно достъпни средства, като Call Back услугите за мобилната телефония или лесно достъпните средства за шифриране и анонимизиране на Интернет трафика. Дори повече, стана ясно, че съществува напълно реална възможност данните от мобилната ни телефония да бъдат толкова фалшифицирани, че да ни бъде приписан 30 минутен разговор, с човек, който не познаваме и никога не сме набирали.
Всички останали отново изразиха неодобрението си от подобна законодателна инициатива, акцентираха за пореден път върху липсата на каквито и да било основания за по-нататъшни разширения на правомощията на МВР и разпростирането им все по-широко върху личната ни свобода и неприкосновеност. Отново бе потвърдено, включително и от г-н Мартин Димитров, че Директива 24/2006, на която се позовават вносителите на законопроекта, вече няколко пъти е въвеждана в българското законодателство, с което т. нар. изисквания на ЕС са изпълнени.
Представителят на Програма „Достъп до информация“, адв. Кашъмов обясни в залата, че не става дума за разследване, а за разузнаване. В дните около протеста министър Цветанов и заместникът му Вучков признаха, че съществува възможност за нарушаване на конституционните права на гражданите. Цветанов дори призна възможността за профилиране (по неясен принцип). Към всичко това добавете и разузнаването кой с кого, кога, а най-вероятно и какво си говори и пише, добавете и това, че данните изглежда ще бъдат достъпни на един отдел (вероятно ДОТО) и ще получите наистина мрачна картина.
Незабелязани останаха и редица сериозни проблеми, за които говореха юристи, граждани и политици. ГЕРБ имат план и го привеждат в действие. Другото не е важно.
Може да не искаме, но България ще стане Биг брадър и 2010 ще се бъде 1984! Има и друг шанс, но той зависи от нас…
Асен Генов 2.0 