ПСА

45 години „Пражка пролет“: България се извинява!

praha_68_2

Bulharsko se omlouva! България се извинява!

Да боядисаш в розово Паметника на съветската армия в София, под наблюдението на охранителните камери на МВР и общината, дори и да не си сам и да го направиш за по-малко от минута, се изисква смелост и решителност. Трябва да си воден от желание да направиш ясно и категорично послание.

Акцията е отговор на чешкия художник Давид Черни, който преди боядиса танка-паметник на Съветската армия в Прага розов. Днес всички видяхме българския отговор.

При условие, че именно такива акции, като предходната, „В крак с времето“, вкарват България в международния информационен обмен, не виждам проблем, даже смятам, че те може да са и част от кампанията за кандидатурата на София за културна столица на Европа.

praha_68_1

Praha 68: ИЗВИНЕТЕСЕБЕ!

С интерес да науча повече за мотивите на един от участниците в акцията по боядисването на ПСА в розово, зададох следните въпроси:

Екип или сам човек бяхте?

Отговарям само за себе си.

Не ви ли е страх, че ще ви разкрият по записите?

Не. Не съм направил нищо лошо. Това не е криминално деяние, това е акт на извинение, макар и много закъснял. Това е единствения начин, по който в момента може да се привлече вниманието на обществото към бруталното погазване на свободата и истината в българското общество. Това е единственият начин да изкрещиш чувствата си и болката си. Ако това е наказуемо деяние, значи зловещо сме го закъсали. Реакцията на обществото към това действие ще определи къде сме сега? Дали сме 2013 или далечната 1968, когато танковете премазаха свободата на чехословашкия народ.

Вие ли направихте инсталацията „в крак с времето“ преди време?

Не.

Тогава политически акт ли беше? Според вас? Отговорете, дори и да не бяхте вие…

Всичко е политика. Политиката това е да взимаш решения. няма неполитически актове. Политиката не е само партиите и представителите в народното събрание. Политика е да си гражданин, да имаш мнение, да имаш избор и да носиш отговорност. Всички сме политици по един или друг начин.

Сега политически акт ли е?

Мисля, че стана ясно какво имам предвид.

Какво е конкретното ви послание днес?

Вината не се поема с мезета, другари комунисти. Вината се поема с извинение. Свободата никога не може да бъде стъпкана. Дори и с танкове.

Розивият танк на Черни как го превеждате на български?

Жалки сте, смешни сте. Хуморът, спонтанността винаги ще бъдат по-силни от репресиите. И вече никой не се страхува от вас.

Трябва ли да бъде демонтиран ПСА?

Да. Мястото му е в музей, както в другите държави от бившия съветски блок.

Защо областният управител и приятелите на Русия в България бързат да „почистят“ ПСА?

Защото са комунисти.

Изкуство, протест, политика или просто хулиганство е боядисването на ПСА?

Красив начин да се дава израз на важните теми в обществото. Донякъде е и политика, както казах. Помним, че розовия танк, след Черни, беше изчистен, той беше задържан, но след това 20 депутати от Чешкия парламент отидоха и го боядисаха отново. И така си остана. Ние обаче нямаме такива депутати.

Правителството е червено, какво им казвате с розовия отговор на Черни?

Извинете се. Докато не го направите, винаги ще има някой който ще ви го напомня. Ако не ние, следващото поколение. Макар да предпочитам да не оставяме тази задача на тях. Дано успеем да я свършим ние.

Ще продължи ли паметникът да ни говори на паметни дати?

Да. Надявам се.

Към кого се обръщате чрез тези арт акции?

Към цялото българско общество. Също и към Чешката страна и към Словакия.

Кое налага у нас улицата да прави международна политика?

Наличието на министър на външните работи като Вигенин.

Защо МВР трябва да пази ПСА и от кого?

Не трябва да го пази. Никой не пази паметника на Левски, нали? Ако се стигне до там един паметник да бъде пазен и охраняван, значи той е изгубил легитимност.

Очаквайте интервюта и с други участници в акцията.

 

Арт-терористи…

Тези дни в София са се развихрили арт-терористи!..
Първо оскверниха паметника на съветската армия, която толкова изкусно се сражава за свободата ни, че няма данни да има жертви на българска територия. Затова нейният монумент заслужено заема значителна част от една от най-хубавите градини в София, ширещ се сред огромни дървета и сенчести алеи. 
Така де, признателна България!
Общината и държавата обаче не закъсняха! За нула време, преди да е настъпил първия работен ден, съвпадащ с началото на т. нар. „Великая отечественая“, измиха срама от челото на столицата, за радост на хиляди знайни и незнайни руски блогъри и медии. Браво, отсрамихте ни, господа общинари! Отсрамихте ни, заради „поругаването на паметта на войните, освободили България и Европа от фашизма, извършено с особен цинизъм, който няма прецедент в други европейски страни, където съществуват подобни монументи“…
Добре, че бяха Българският антифашистки съюз, Съюзът на ветераните от войните, Съюзът на военноинвалидите в България, Съюзът на сержантите и офицерите от резерва и запаса, Национално движение „Русофили“, Форум „България-Русия“, Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД, Фонд „Устойчиво развитие за България“, Дружество „Александър Невски“, Федерацията на съотечествениците, Българо-руската търговска промишлена палата, Българо-руски клуб „Шипка“, Съюзът на българските писатели, Славянското дружество в България, Съюзът на архитектите в България, Дружество „Найден Геров“, Съюзът на филмовите дейци, Съюзът на българските журналисти, които ни отсрамиха с отговорната си позиция в защита на освободителите…
Мина се, не мина, арт-терористите оскверниха и друга светиня за софиянци — Енергото, което година след година, нощ след нощ, зима след зима дава светлина и топлина за всички ни. Омърсиха трафопостовете по „Шишман“ с нечуван цинизъм и пълна липса на естетически качества, обезличавайки и обругавайки тези символи на електрификацията, настъпила по времето на развития социализъм в България…

Вярвам, че и този път реакцията на общината ще бъде безпощадна и светкавична, а вандалите ще бъдат наказани. Естествено, Софийската градска прокуратура, вярвам, и тя няма да спи, ами ще се самосезира и ще започне досъдебно производство срещу осквернителите…

The Советская армия v/s US Army

Паметникът на съветската армия (ПСА) доминира над идеалния център на София без да има много общо с естетиката, и няма безспорна историческа и морална стойност. Обществото не е еднозначно в оценката си за него и е разделено по оста „агресори-окупатори — освободители“.

Освен това, той заема значителна част от парковата среда.

Родителите биха изпитали затруднения да обяснят всички негативи на комунистическия режим, на фона на този величествен комплекс, издигнат във възхвала именно на този нехуманен строй.

Трудно е да се възрази на което и да било от горните твърдения.

Преди няколко дни неизвестни автори оцветиха паметника и преобразиха съветските войни в американски комикс герои, което предизвика както одобрение, така и неодобрение.

На запад, интересът бе основно насочен към забавно-артистичната страна на събитието, докато руските пост-комунистически медии се надбягваха да ни обвиняват в „изключителен цинизъм“ и обругаване на паметта на съветските войни, загинали във Втората световна война…

За съжаление, държавата (областният управител на София) и Столична община се поддадоха на про-руския натиск, осъществяван от русофилски организации със съмнителен облик и авторитет. За съжаление, сред тях се нарежда и Форум „България-Русия“, в чийто борд, говори се, е била и кметът Фандъкова.

Форумът, в тайно съглашение с областния управител на София, полицията и Столична община, в късни, нощни доби изми паметника така, че той да е „чист и неосквернен“ в деня, в който преди 70 години се чу: „Началась Великая отечественная война советского народа против немецко-фашистких захватчиков. Наше дело правое. Враг будет разбит. Победа будет за нами!

При всички възможни начини да действат, те в избраха възможно най-тъпия — чрез тайна уговорка, зад гърба на медиите и обществото, опитвайки се да изпреварят събитията… С което превърнаха цветната провокация в градска легенда и завинаги я увековечиха в историята.

Прокуратурата пък избърза, с нечувани за нея темпове, и започна производство срещу неизвестен извършител-хулиган, което може да доведе дори до затвор. Нечувано, на фона на пълното безсилие пред истинските престъпници. Да не говорим, че нищо не знаем за „обществената опасност“ и за това, дали наистина е „вандалски акт“, след като материалните „щети“ бяха отстранени за около час, при това, през нощта…

Така, стигаме до черешката на тортата: ревностните защитници на паметника пък имаха глупостта и наглостта, да оправдават присъствието на такъв идеологически и пропаганден инструмент с паметника на загиналите 120 американски пилоти, бомбардирали български градове през Втората световна война. Били убивали хора, видите ли, затова не можело! Вероятно, съюзниците им от Съветската армия са воювали с водни пистолетчета…

Понеже говорим за съюзници, все пак, смятам, че ще е справедливо да имат еднаква историческа мемориална съдба. Каквото за едните, такова и за другите.

И двете посолства вече имат сходна съдба — намират се в хубави, зелени райони на София. Не е равностойна обаче историческата съдба на армиите. Едните се радват на огромен монумент, разпрострян на стотици квадратни метри паркова площ, а другите трябва да се задоволят с една паметна плоча, разположена под дърветата, на входа на посолството…

Мисля, че би било напълно справедливо ако паметникът на съветската армия бъде демонтиран и преместен в специално създаден музей на комунистическото наследство. Загиналите съветски войници могат да бъдат възпоменавани с малка паметна плоча, подобна на американската и тя да бъде монтирана в сенките на дърветата, край руското посолство в София.

Така, всички спорове могат да бъдат туширани, като центърът на София ще бъде свободен от бруталната пропаганда, наследена от комунистическия режим.

А градината на паметника може да бъде рекултивирана и превърната в зелена площ, в която софиянци да намерят място за отдих в летните градски жеги…

Цветни контрасти

Две шарени събития се конкурираха цветово тези дни в София.

Неизвестен автор преобрази омразния за мнозина Паметник на съветската армия в София от скучновати, сиви скулптури, напомнящи мрачното и престъпно минало на комунизма, в забавен пъстър „колаж“ от комиксови герои, покриващ историческите негативи, с които мнозина свързват композицията в центъра на София. Акт, който ни вкара в световния обмен, но раздели медиите. Западните се забавляваха, а руските ни обвиниха в „изключителен цинизъм“ и ни призоваха да постъпим съвестно и да „вземем кофи и парцали и да направим това, което ни подсказва съвестта…“

Оцветено, мястото видимо се оживи, но за съжаление, „животът“ на инсталацията бе кратък — само 3 дни, при което, общината, управлявана от определяща се за дясна партия, предпочете паравана на нощта и на 21 юни 2011 г. около 00:30 минути, под строга полицейска охрана започна и с поразителна бързина (не повече от час), завърши почистването на паметника, остроумно преобразен от неизвестен автор на графити. Типично по комунистически, със среднощни акции…

Дневник

Вероятно стреснати от руското, пост-съветско недоволство, общинарите, в частност, областният управител разреши, а Форум „България-Русия“ плати почистването. Близо 1000 лв. струвало. Същият този форум, който кани ЛЮБЄ и в който членуваше до изборите (а сега не знам) кметът Фандъкова…

Banksy пък го грози затвор, защото е извършил, според културния министър Рашидов (да, оня, дето разби носа на полицай), това било „углавно престъпление“…

Днес паметникът отново е черен. Общината и форумът на Шаренкова „вандализираха“ поп-арт инсталацията „Лигата на супергероите“, „боядисвайки“ я в черно.

Другият цветен контраст, за който искам да разкажа е вече традиционен. Това е 16 ежегоден Ратха Ятра фестивал, който последователите на Кришна провеждат в София.

Всяко лято шествието събира стотина последователи на религиозната общност, които пеейки мантри обикалят софийските улици.

Харе Кришна съществуват официално в България от 91-ва, когато получават регистрацията си, като едно от вероизповеданията в страната. От тогава, съществуването им е повече от разнообразно. В началото на прехода те са оплювани в медиите, срещу тях са провокирани „недоволства“, стрелят с пушки по тях и хвърлят коктейли „Молотов“. Това е в началото. Сега общността съществува повече или по-малко спокойно, а от повече от десет години и безпроблемно, ако не се броят инцидентните чисто административни препятствия, свързани с религиозната им дейност и живот, които поставят пред тях Столичната и други общини.

Да се върнем на празника.

Идеята, с която последователите на Кришна излизат на този ден по улиците, жените, облечени в пъстри сарита, а мъжете, изглеждащи по-семпли в техните традиционни роби, е, да „изведат“ Бога при хората. Да може всеки да Го види. И Той да види всички.

Повечето от хората, стекли се за шествието, са обикновени, работещи хора. Сред тях има педагози и преподаватели, стоматолози и медици, търговци и работници… Най-разнородна и разнообразна конгрегация, обединена, около вярата си, която, макар и относително нова за нашите географски ширини, вече е с трайно присъствие в ежедневния живот на софиянци и сред жителите на много други населени места в България.

Доктрината на Харе Кришна е лесна за разбиране, но отличаваща се с всички признаци на дълбоката философска мисъл и традиция на Изтока: Дух и Материя. Отличителната характеристика на живота е духът. Материята е инертна, тленна и временна. Душата, всеки един от нас, принадлежи на по-висшата сфера — духовната. Освобождаването от материалното е възможно с подходяща духовна практика — осъзнаване на Бога и връзката с Него. Мантрата, която възпяват, е инструмент за това и част от нематериалното наследство на човечеството. Този инструмент е универсален, вярват те. Действа и върху практикуващия, но и върху случайните минувачи.

Това пък обяснява желанието им да възпяват ведически химни пред хора, на открито.

От това всички имаме полза. Толкоз. Лесно е за разбиране, а който иска, може да задълбочи дискусията във философски теми, според желанието му.

А, контрастът със сивото софийско ежедневие сякаш сам се натрапи, когато шествието премина покрай група охранители на някой известен бизнесмен. Дори те си тананикаха в крак с минаващия парад.

Видяха го и стотиците минувачи, които се усмихваха, тананикаха, а някои дори танцуваха с минаващото, покрай тях шествие: