Първанов

Първанов и Борисов по стъпките на Путин и Медведев…

Изказването му прави чест, радвам се, че е така. Ние имаме нужда от алтернатива

Не мисля да отговарям до безкрай на такива закачки

Важно ли е кой от двамата, Първанов или Борисов, коя от репликите казва? За мен не е. Защо?..

Ако ви попитам кой е президент на Русия и кой е премиер, ще можете ли да отговорите, без да се замислите? Забелязахте ли врътката, която направиха Путин и Медведев? Аз, да си призная, се затрудних, като си зададох сам този въпрос…

Има и един хубав виц: Путин и Медведев. Годината е 2030-та. Събуждат се след жесток запой и не помнят кой е президент, кой премиер… Гледат се и се питат кой кой е. Путин казва: „Според мен, аз съм президентът!..“ Медведев се съгласява: „Вероятно си прав…“ Путин тогава казва: „Щом е така, бягай за бира!..“
И у нас май така се развиват нещата! Замислете се за поредната размяна на любовни „закачки“, от рода, „прави му чест на президента“, които си разменят Президент и Премиер…

Сигурен съм, че в главите на ченгетата, заети с политическо инженерство, е узряла идеята Борисов и Първанов да си сменят местата — можем да съдим по последните новини… Борисов обявява Първанов за „нужната алтернатива“, Първанов свенливо премълчава, но не отрича политическите си амбиции след края на мандата, а все по-голяма армия от подгласници бабуват на президента в усилията му да роди „новия“ политически проект на България. Ето, Вчера проф. Кр. Петков (агентурно име Еленков) категорично заяви, че такъв проект ще има още тази зима. Щял да бъде „гражданска мрежа“.

Тоест, всички сили на политическите инженери са впрегнати в това, разбирането за политиката и политическата класа, като нещо мръсно и лошо, вредно и различно от гражданите и гражданското общество, да се затвърди, защото точно това е средата, в която няма място за нормалните политически субекти. Популизмът, празнословието, липсата на политически и управленски опит бележат управлението. Гръмки заклинания и клетви за действия в интерес на народа изпълват денонощно ефира. Това е средата, в която популистките послания, в стил „раздавам ви милиони, строя ви метро“, или: „На България е нужен дебат, адресиран към реалните проблеми“, „дебатът трябва да е адресиран към здравеопазването, към образованието, към начина, по който ще бъдат решени финансовите проблеми чрез бюджета за 2011 година, реформите в социалната сфера…“ хващат дикиш.

Реални действия? Реформи? Стратегии? Кой ти гледа! Важно е, че политическото генно инженерство действа по план, а мутациите дават резултат!

Мъжът, който стреля по кози

Блестящ политически трилър, вдъхновен от измислена история, на която едва ли някой ще повярва. Нахален репортер прави зашеметяващи разкрития за свръх-секретен лов, при държавно посещение на президента на измислена държава в братски Узбекистан. Репортерът преследва историята, когато среща държавния глава (номинираният за Оскар Джордж Първаноу), (само)уверена и усмихната личност, която твърди, че е жертва на хипотетични, безпочвени  въпроси. Според недобронамерени групи от фанатици-природозащитници, трофеят е отстрелян и внесен нелегално в страната, защото разрешения за износ от узбекската държава не са издавани…

Сега, всички зли сили са се съсредоточили върху опитите да изфабрикуват доказателства за предполагаемия лов на държавния глава, въпреки искрените му и честни уверения, че нито е участвал в лов, нито е стрелял по кози, произнесено след дълго мълчание, като комунист на разпит, изтезаван и терзан от най-злобни и заядливи обвинения в разнообразни грехове и прелюбодеяния.

„Не съм убивал архар!“ — усмихнато проговаря държавният глава. И е прав, защото архарите не са кози…

Дали истината ще бъде разкрита? Предстои да разберем в напрегнатата продукция…

Лентата е в кината от 7 ноември 2008 г. и е вдъхновена от оригиналната холивудска продукция „The Men Who Stare at Goats“

Входът е задължителен за живеещите на територията на цялата страна.

За архара и лъжливото президентче

На първото си лайф шоу покрай импийчмънта, президентът, очевидно раздразнен от „нахалния“ въпрос на Сашо Диков, отговори недвусмислено: „Не съм убивал архар!“

Мина се време, а аз попаднах на следния интересен доклад на Международната работна група по дивите кози (pdf). Превеждам, без претенции за съвършенство, част от текста, а целият материал може да прочетете сами тук, или ако си свалите файла, прикрепен към текста:

Президентът на България убива застрашен Северцов архар в предполагаема защитена зона в Узбекистан.

Според информация, получена от заместник-управителя на Нуратинския държавен резерват (Нуратинский заповедник) в Узбекистан, на 7 ноември 2008 г. президентът на България е посетил защитената зона.

В региона на централния планински връх Хаят баши той изчакал 2 архара, които били насочени към него от служители на резервата, при което той застрелят единия овен. За последните две години узбекските власти не са издавали никакви разрешения за износ на тази застрашена дива коза (описана в CITES , приложение 2 като Ovis ammon severtzovi). Така, възможно е българският президент да е изнесъл трофея без разрешение на CITES. Разрешението за лов е било издадено от министерския съвет, но най-вероятно за горския регион (Лезхос), а не за територията на резервата, където ловът принципно е забранен.

…Ловуването в Нуратинския резерват има далеч по-лошо въздействие върху популацията на архарите и техния хабитат, от това, просто да застреляш стар, самотен екземпляр.

снимки: e-vestnik и vsekiden

"Добрият, лошият и злият" Първанов — или има ли такъв жанр "частна среща с Президента"?

Президентът направи заявка за разширяване на основните родове в литературата, след като действията му след срещата с министър Дянков са на път да ги увеличат с още един – епос, лирика, драма и, естествено, стенограма. Много се изписа за „онази“ стенограма, даже и аз не се сдържах. Мина време и се замислих дали совите са това, което са и с ужас установявам, че май не са!

Какво имам предвид?

„Злият“ Първанов записва тайно гражднина Дянков и публикува стенограмата от разговора с него, секунди след като срещата е приключила, което нанася силен удар върху интегритета му. Това май е безспорно за всички, които недолюбват писателя-историк с творческия псевдоним „Гоце“. Толкова очевидно, че се събраха и запалиха по една свещ.

„Лошият“ Първанов можеше да излезе много ловко от ситуацията, която очевидно бе планирал: в края на разговора с министър Дянков президентът можеше да го „закопае“ с фразата: „Господин министър, както знаете, това не е частна среща, а среща между президентската институция и тази на вице-премиера и министър на финансите, по въпрос, засягащ интегритета и облика на държавния глава. По тази причина смятам да разпоредя публикуването на стенограмата от разговора ни в Интернет, веднага, щом това е възможно технически!“ Това, безспорно, щеше да е удар, далеч по-силен от това, просто да пусне записа… Нямаше да е „нарушил Конституцията“, щеше да е спазил изискванията на своите критици, щеше да е обезоръжил в голяма степен опонентите си. Дянков щеше да изглежда далеч по-нелицеприятно, отивайки, изпратен от шефа си Борисов на срещата очевидно „обезоръжен“ и със свален гард. Защо Президентът не избра този ход – остава да гадаем…

„Добрият“ Първанов се срещна с Дянков – среща, която очевидно няма как да е тайна или частна. Писах по-горе – вице-премиерът, който при дадени обстоятелства може да поеме функциите на премиера, сиреч, да управлява държавата, и финансов министър отива на среща с Президента на републиката, на предварително оповестена и уговорена среща, провокирана от очевидния намек за финансовото състояние на Президента, направен часове преди това в едно шоу. Среща със същия Дянков, който уж разследва милионерите и милиардерите, а се оказва, че „тя, проверката, не е на милионерите и милиардерите в България, тя е на хората, които имат над 50 хил. лв. за 2009 г.

Няколко въпроса относно личността на министър Дянков възникват след срещата му с Президента и публикуването на стенограмата:

  1. Как би се държал вице-премиерът и министър на финансите г-н Дянков, ако знаеше, че разговорът ще бъде публикуван в Интернет и кой от двамата щеше да е истинският Дянков?
  2. Защо Борисов изпраща вицето си очевидно неподготвен и обезоръжен на подобна среща, давайки възможност на Президента да удари всички свои политически опоненти с един удар?
  3. Защо на никой не му направи впечатление, че Дянков „посяга“ на всички тези, които СА ДЕКЛАРИРАЛИ приход над 50 хиляди лева? Това са сериозна част от избирателите на ГЕРБ – представителите на малкия и среден бизнес, които ЧЕСТНО са попълнили декларации, че имат приходи над тази сума! 
  4. Кога министърът лъже? Когато твърди, че тече проверка на милионерите: „…Наистина, по предварителни данни има около 50-тина човека, които имат около 300 милиона евро. До сега обаче, подчертавам. Ние тези имена ги имаме и ще ги проверяваме. Така че по всички трябва да минем…“, или при президента, извинявайки се като ученичка, че не ставало дума за тях, ами за приходи над 50 хиляди лева?

От срещата и стенограмата не научихме нищо ново за Президента – познаваме си го! Научихме обаче много за Дянков. Научихме и за шефа му Борисов! Цялата нечистоплътност на ситуацията е функция колкото на подлия план на Президента, толкова и на на двуличния подход на премиера Борисов, който публично обяви  „Нека се карат. Така го разбират, така го правят“, след което тайно звънна на президента с молба а да се срещне с Дянков, който да му поднесе извиненията си. Министърът пък, под заповедите на своя началник, публично заявява, че иска среща, която всъщност не желае, отива в президентството за да бъде унизен, стараейки се да изпълни волята на Борисов и да е „помири“ с Първанов.

И така, кой от всичките тези личности всъщност е министър Дянков?

Снимка: Дарик Нюз

Зелето ли претакате, г-н Президент?

Една от последните реклами на Биг Брадър Фемили пресъздава семейна среда, в която мама, татко, кака и малкото братче си общуват в домашна обстановка. Към края, детето се обажда по уоки-токито и казва: „Говори Биг бейби, има биг аки!..“ Бащата с огромно нежелание отива да реши проблема. Междувременно, съседът звъни и задава въпрос: „Зелето ли претакате?..“, протягайки канче да му сипят зелева чорба…

Скандалът Дянков-Първанов всъщност е поредното шоу. Продължение на онова на Иван и Андрей, в което Дянков участва и се представи слабо. Първановото шоу се казва „Тримата глупаци“ и продължи традицията политиката в България да се прави в стила на късните шоута по телевизиите. В резултат и новините се превръщат в шоута. Вчерашната среща на Президента с финансовия министър бе поредното шоу, този път със силен милиционерски привкус.

Дянков, изпратен от Борисов, бе подложен на крайно унизителен разпит, като в районно, а защо се подложи на срамното и обидно „набиване на канче“ в казармен стил остава да гадаем. Нападнаха го трима: Президентът, началникът на кабинет (ген. Колев) и финансовият секретар (К. Ананиев). На фона на изявленията на Дянков, че „няма да даде и стотинка за Белене„, съмненията, че Дянков (направил просто една „неуместна шега“ трябва да плати непропорционално висока цена – оставка) е просто неудобен на Първанов. Това обяснява и демонстрираната сила, в нарушение на Конституцията и принципите на разделение на властите в България, влизайки в открит конфликт с изпълнителната власт и давайки ясни знаци за бъдещи политически действия. Президентът, галейки накърненото си „достойнство“, си позволи да превиши правомощията, които чисто представителната му функция има, намесвайки се в управлението и затвърди впечатлението, че тази институция е недомислица, със силно, почти напълно орязани функции, още от времето на президент-председателя — плод на сериозен политически компромис и договорки…

Ако се върнем на рекламата — съседът, който звъни на Биг Фадър, питайки дали претакат зелето, вижда в отговор протегнатото от бащата цокалце, пълно с… отпадъчната продукция на Биг Бейби. Той, на свой ред, възкликва: „Вие сте за Гинес, бе!“

И аз така: „Вие сте за Гинес, господин Президент!“