
Източник: nnm.me
Пьотр Павленский е руски художник. Популярен е с няколко акции, при които си зашива устата, увързва се в бодлива тел и си приковава теститите към паветата на Червения площад. Последната му акция се нарича „Свобода“. Акционистът струпва и запалва автомобилни гуми на Малый Конюшенный мост в Петербург. Задържан е. В хода на разследването му е повдигнато обвинение във вандализъм. Това е част от разговорите му със следователя, възстановени от художника.
Публикувам втора част на разговора със съкращения (първа част е тук):
Следовател: Пьотр Андреевич, скъпи, ние много ми е приятно да си говоря с Вас, но днес дълго ли ще продължи? Аз всеки ден идвам тук в 07…
Павленский: Аз искам да намерим някакви общи точки. да разбера как мислят двете страни. Да изместим нещата от Символичното поле в полето на Наказателния кодекс е сложна задача…
С: Хайде да си говорим на руски?..
П: На руски?.. Има Символично поле. Символи и знаци. Значения и обозначения. Изкуството работи в това поле. И в същото време, в реалността. За нас истината трябва да пред искреността. Тоест, длъжни сме да започнем да гледаме на дадена акция, на акта на изкуство от различни гледни точки. Тогава ще стигнем до някаква истина. Каква е била целта на даденото действие? Да бъде унизени обществените нрави или обратното? Да бъдат укрепени?
С: Никого не го преследват заради някаква си акция. Наказателното преследване е срещу „неизвестна група“, подпалила автомобилни гуми.
П: Заради огъня?!
С: Заради подпалване на автомобилни гуми!
П: Подпалването на автомобилни гуми, в следствие на което възниква огъня — това е определен символ. В конкретния случай е символ на освобождението. Огънят не бива да се сравнява с нечистотиите. Да речем, ако на моста беше дошъл асенизаторен камион…
С: Лайнарка?..
За какво изкуство говорите? Престъплението трябва да се разследва! Престъпление!.. Разбирате ли?!…
П: Точно в това е и работата: Не може всяко действие да се „натика“ в рамките на думата „престъпление“. Просто не може…
С: Никой не разследва акцията „Свобода“. Разследва се подпалването на гумите като престъпление. То е било съставна част от акция „Свобода“.
П: По този начин се поставят под общ знаменател акцията „Свобода“ и нещо, което е възможно да е престъпление…
С: Ако пов реме на акцията се беше случило още някое престъпление, то, според разпоредбите на Наказателния кодекс, то също щеше да бъде квалифицирано… Ама го казах, а?.. Току виж, някое друго престъпление? Взрив? Или огънят да се беше прехвърлил върху жилищни сгради…
П: Въпреки това, ако говорим за историческия контекст, ще видим, че самият факт на влошените отношения между две общества…
С: (прекъсва го): Пьотр Андреевич, на Вас ви говоря: Не мислете така глобално!..
П: Аз гледам нещата в цялост.
С: Вие по-тясно, по-тясно!…
П: Мога да стесня, но тогава се получава ситуация, при която Наказателният кодекс сам се превръща в обяснение на акция „свобода“, затова, защото моята свобода е застрашена. Така възниква парадокс. Заради акция „Свобода“, нечия свобода се оказва застрашена. Наказателният кодекс застрашава свободата. И затова аз искам да установим истината. Това искам…

Източник: nnm.me
С: Вие искате да Ви заключат ли?
П: Друго искам. Искам да не се стига до там, след време, някое друго поколение да не се връща отново към същото. Ние се движим в кръг…
Вие може да допринесете към културата. Такова трябва да е взаимодействието ни…
С: Мостът Малый Конюшенный има историческо значение. Социално и културно. На него някой е подпалил автомобилни гуми. Това трябва да се разследва.
П: Но не бива да забравяме, че акция „Свобода“ се осъществява в интерес на обществото. Тя е обогатила културното наследство. Ако говорим с такива думи: Не може да разглеждаме подпалването на гумите извън културния контекст.
С: Без съмнение, даденият състав е формален.
П: Тогава ще се опитам да говоря за вандализма от юридическа гледна точка. Като за някакво оскверняване. Какво значи оскверняване? Това е унищожение. Да опикаеш или осереш нещо, да го строшиш — това може да се разглежда като оскверняване. Някакви действия, от гледна точка на натрупания опит, са унищожителни. Те са се наложили като символи на унищожението. Но огънят не е символ на унищожението.
С: Ние разследваме не акцията. Разследваме действието подпалване на автомобилни гуми. На моста Малый Конюшенный.
П: Което няма отношение към акцията „Свобода“?
С: Никакво…
П: Излиза, че това са отделни действия?
С: Това е действие в някакво друго завършено действие. Но другото действие никой няма да разследва. Няма да излиза извън рамките на този отрязък. Разбирате ли?
П. Така излиза, че имаме някакво хипер-действие. Не бих си позволил да кастрираме акцията „Свобода“ по този начин. Това би било предателство. Ще предам себе си, като художник, и като човек. Тогава всичко, с което се занимавам, би се превърнало в престъпление…
Сещате ли се, че това е акция „Свобода“ — първата, в която говоря за свободата, не за затвора?
С: Така… Лично аз указанията съм длъжен да спазя. Получих указание и следва тихо и спокойно да го изпълня. За Бога, нека не коментираме повече…
Павленски: В това е злото на тези апарати… Те Ви принуждават да правите нещо, което не искате! Те вземат едни хора, които са възприемчиви към изкуството, към създаването на изкуство, а после принуждават хората да нападат другите хора. Правят ги обвинители…