Нахранените журналисти и гладните блогъри

Снимка: e-vestnik.bg

Елена Кодинова, както аз я разбирам, критикува „симпатичните аматьори“, блогърите, че се продават за жълти стотинки (няколко литра нафта и едно-две кафета), така, „непрофесионално и егоцентрично изкривяват реалността„, в услуга на политиците и корпорациите…

Комитата пък се опита да ѝ обясни, че блогосферата е част от една нова „технология, която създава алтернативна публичност, която може да помогне да разрешим проблемите на съществуващия модел, при който съществува „фундаментално противоречие между медиите като бизнес и медиите като обществени институции, упражняващи конституционната свобода на словото…“

Дали го разбра(ха), не знам…

Помните ли скандала с репликата „нахранете журналистите“? Аз си го спомням частично.

Ето какво казва Комитата:

…Безброй професионални журналистически текстове и интервюта излизат без подробности за питиетата и обстановката, мотивирали този или онзи материал, включително някои наистина добри образци на журналистиката. Без майтап… Някои читатели вероятно нямат никаква идея в какви мащаби такива събития се организират за журналисти. Я разгледайте по-подробно програмата на някой медиен фестивал или панаир.

За съжаление, не знам кой е автор

Съмнявате ли се, че храненето под една или друга форма продължава и, че мащабите му са епидемични?

Според доклад на „Фрийдъм хаус“, България е извън списъка на страните със свободни медии. През 2009 пък, според „Репортери без граница„, България е на последно място в Европейския съюз по отношение на свобода на медиите. През 2010, отново, според „фрийдъм хаус“ ситуацията в България никак не е розова:

Reporters continue to face pressure and intimidation aimed at protecting economic, political, and criminal interests. The perpetrators often operate with impunity, leading to some self-censorship among journalists.

В такава именно медийна обстановка, представител на журналистическата професия си позволява да обобщава, че едва ли не всички блогъри са корумпирани аматьори,  продаващи се за чаша кафе и няколко кръгчета с луксозен автомобил…

Дали е така?

Преди време, когато WikiLeaks извади първите текстове за България, имах възможност да участвам в едно телевизионно предаване, в което зададохме въпрос дали някоя българска медия е поискала сътрудничество с WikiLeaks по отношение на грамите за нас. До днес не ми е известно за българска медия, която да е влезнала в пряк контакт със сайта. Ако има такива, те го правят с посредник, като този посредник по-скоро пасва в категорията блог, поне според дефиницията за медии, които самата Кодинова дава:

Защото – нека си признаем – всеки журналист се съобразява, когато пише срещу рекламодатели. Или пък ако не го прави – работодателите му напомнят откъде му идват парите и му коригират критичния поглед към света.

Ето как определя собствения си сайт Биволъ, Атанас Чобанов, който той стартира заедно с Асен Йорданов определят създадения от тях проект за разследваща журналистика, сайтът Биволъ, Атанас Чобанов и Асен Йорданов:

Без цензура и без автоцензура, безпристрастно и коректно ние предлагаме разискване по най-актуалните теми.

Можем ли да твърдим, че в медиите, описани от Елена като зависими (виж по-горе), които в същото време са „фабрики за публичност“, няма цензура и манипулации?..

Един пример само! Колко от тях коментираха онази грама, в която се говореше за руската мафия и нейното „представителство“ в България?

Или пък колко медии коментираха задълбочено грамата за „най-популярния политик със сенчестите връзки„? Да, онази с метаамфетамините, дето сърбите услужливо я засенчиха с ареста на Младич, докато цяла сутрин българските медии мълчаха по темата…

Това маловажни, продажни и манипулативни теми ли са, започнати от един, да си го кажем честно, блог *, започнати и поддържани в публичността от сайт за разследваща журналистика, създаващ алтернативна информационна среда, списван от двама души, който не се вписва в клишето „традиционни медии“, най-малкото, заради това, че е независим от политически, корпоративни и рекламодателски интереси?..

А, да припомня ли кампанията „България не е Биг Брадър„, организирана срещу промяната в ЗЕС, в която имах възможност да участвам и която доведе до първия протест срещу настоящото управление? А, кампанията „Обади се на депутат, спри тоталното подслушване„, която доведе до изтичане на телефоните на цялата група на ГЕРБ в парламента? Ами „бирените“ записи на премиера и независимите експертизи, които направляваха дебата почти през цялото време?

Да припомня ли, че зад почти всички тези кампании стояха именно „аматьорите-блогъри“, продаващи се, според Кодинова, за кафе и бензин?..

Ето затова Комитата е прав, че се създава АЛТЕРНАТИВНА на медийната ПУБЛИЧНОСТ и в нейното създаване участват най-вече именно блогъри… Нова реалност, която е алтернативна именно на медийната, описана като изпитваща дефицит на „пари и морал„…

И друг мой приятел е прав, казвайки, че от блогър може да стане журналист, но обратното не винаги е възможно…
–

* (По настояване на Атанас Чобанов внесох редакция в първоначалния текст, описващ Биволъ, заради неточности, допуснати при първоначалната редакция. Извинявам се за допуснатата неточност.)

Гледате ли НОВА?

Ако гледате НОВА, замислете се за следното:

Тази събота, „Темата на НОВА“ ще бъдат промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Научих това случайно, но пък стана добре. Обадих се на мои познати да разбера какво точно ще се случи. Попаднах на човек от екипа. Поинтересувах се дали не им трабва информация от хора, които са тясно свързани със застъпническата кампания „Обади се на депутат“ и организаторите на протеста „България не е Биг брадър“… Поинтересувах се, дали случайно не искат да им помогна да се свържат сразлични НПО, такива, като Програма „Достъп до инфомация“ и „Електронна граница“, които работят по темата „електронни права“ от години… Попитах ги дали не искат да се срещнат и с други организации, организирали и включили се в обществената кампания срешу промените в ЗЕС… Не искаха! Имали си вече гости. За протеста щели да говорят малко. Какви гости имат, така и не запомних, но не бяха впечатляващи.

Накрая си доставих удоволствието да споделя с моя познат, работещ по материала, че моите очаквания за формата и съдържанието на таз-съботната версия на „Темата на НОВА“, посветена на промените в ЗЕС, очевидно се различава от концепцията на авторите, на което получих утвърдителен отговор.

Иначе, както виждаме от страничката на предаването, на сайта на НОВА, идеята му е „да запълни липсващия сегмент в бълграския национален ефир за разследваща журналистика“… (Правописът е на НОВА)

Толкоз!

Гледайте „Темата на НОВА“ тази събота. Ако случайно се запитате за обективността на предаването, прочетете пак разговора ми с човек от екипа, който ми представи концепцията им…