Южният път на Москва: от Крим до Балканите

Кой и как финансира т.нар. русофилски организации в България е тема-табу. Червените пиари и полит-шамани акцентират върху омразния Запад, но всячески избягват въпроса за руското финансиране в България.

Избягва го и партийният официоз ДУМА, вероятно, защото нейният издател, депутат от БСП, направи фамозно изказване, „честитейки на русофилите победата в третата Кримска война” и вещаейки развитие на войната по “Южния път към Балканите”…

Не случайно и сайтът “Русофили БГ” обяви: “…Оттук нататък няма връщане назад! И нека знаем – войната, която започва от Украйна, не е гражданска война. Това е Отечествена война!..”

Събитията в Украйна са удобен повод за засилване на пропагандата в полза на “Цивилизация Русия”, а безредиците се профанизират до елементарни рашистки клишета. Използват се дори от депутати от БСП, да заявят, че “правителството в Украйна е нелегитимно”, че “фашизмът броди из Европа, [защото] 10г. управлява ЕНП”. Дори са “обидени на Европа, защото България имала много икономически жертви заради членството си”… Затова, смятат те, „членството на България в ЕС трябва да се промени“ (все още не ни казват обаче как).

Кремълската пропаганда полага огромни усилия, доста успешни при това, да прикрие факта, че се осъществява продължаващ опит за анексия на територии от суверенна държава, въпреки подписания от самата Русия меморандум за териториалната цялост на Украйна. Усилия в посока да се изкара целият процес на съпротива на украинците срещу русизацията на страната, активизирала се след отказа на Янукович да подпише указа за интеграция с ЕС.

ТОВА е фактическото начало на събитията в Украйна, наречени “Евромайдан”. А натискът на Русия и отказът на Янукович се случиха само три седмици след като про-руското правителство на България, начело с Орешарски, направиха първата заварка на Южен поток, въпреки цялото несъгласие на ЕС и ЕП с него.

Самият проект “Южен поток” е енергиен байпас, който отслаби позицията на Украйна, а “поевропейчването” й и отдалечаването й от “Цивилизация Русия” и евразийските амбиции на Путин са неприемливи за възпитаника на КГБ.

Няма да съм неточен или некоректен в обобщението си, че силно повлиян от идеологията на Дугин, Путин действа с разбирането, че индивидът и неговите индивидуални права все пак са подчинени и зависими идеологически на “народа” и на държавата, а самият индивид принадлежи на държавата. Това разбиране сякаш оправдава арестите над граждани, които индивидуално, дори без да са организирани в групи, развяват украинско знаме на Червения площад, солидаризирайки се с Майдана и в израз на лично, индивидуално несъгласие с войната там.

Друг важен аспект на идеологията на Путин е разбирането, че той, по думите на Дугин, той е превърнал Русия от „Колония Русия“ в „Корпорация Русия“. Приел е да играе по правилата на САЩ, в еднополюсния модел, но наложи Русия като сила. Битката ни за Крим, казва Дугин, вече показва това, което Путин нарича „Цивилизация Русия“. Цивилизацията Русия се разпростира върху ЦЯЛОТО ПОСТ-СЪВЕТСКО ПРОСТРАНСТВО, твърди Дугин, един от съветник и идеолозите на Путинова Русия и руския национализъм.

Друга основна характеристика е консерватизмът, основан на религиозни ценности. Тези и други “традиционни консервативни ценности” са отхвърлени от комунизма и либерализма, смята Дугин, а двете идеологии са приравнени като “диктатури”, виновни за сегашното състояние на Русия.

Това състояние е плод на отказа на Русия от двуполюсния модел. Приемайки еднополюсния свят, в който САЩ са водеща сила, Русия се превръща в “Колония Русия”. Във всяко отношение. Путин, смята идеологът, предизвиква САЩ и света, хвърля им ръкавица и повежда Русия към състоянието “Корпорация Русия”. Това означава признаване на правилата на либералния свят и въвеждане на Русия в групата на “управителите на света”, без да подлага на съмнение либерализма, свободния пазар, демократичните процедури, правата на човека и други модерни концепции. От началото на мандата си, до Крим, Путин води Русия по модела на “мега-корпорацията” – чужди правила, които не се диктуват от Русия. 

Тук идва Крим.

До сега, Русия се налага като конкурент, но това, което “правят САЩ в Украйна, в Киев, осъществявайки преврат и довеждайки нео-нацистката хунта на власт е, че те изхвърлят “Корпорация Русия”, твърди Дугин. Западът “приключва с Корпорацията Русия” и се опитва да я върне в руслото на “Колония Русия”.

Крим е отговорът на Путин.

Този отговор е: “Ние не сме “Колония Русия”. Ние не сме “Корпорация Русия”. Ние сме Цивилизация Русия”. 

Крим е стъпката към осъществяване на концепцията на Путин за развитието на държавата-цивилизация Русия.

Тези действия трябва да бъдат обяснени. Дори повече – оправдани. Вероятно няма по-лесен начин да се обяснят имперските амбиции и идеологията “Цивилизация Русия” в пост-съветското и пост-комунистическо пространство от обвиненията във фашизъм.

Самата идеология на “Цивилизация Русия” обаче носи всичките характеристики на фашизма.

Акцентите са върху различните – неправославни, неславяни, сексуално различни, политически непослушни. Към тези различия се подхранва нетърпимост до агресия. Нашата власт в момента толерира точно тези характеристики и сякаш с бездействието си дори ги засилва и оправдава. Най-яркият пример е “айнзац групата” на Симеон Костадинов в Троянския манастир.

Фашизъм не може да се пребори с повече фашизъм, дори и с рашизъм (руски национализъм).

Това, което може да помогне, е силна правова държава, ръководена по Принципа на правото и законовия ред. А правовата държава еднакво не толерира маскирани снайперисти; силоваци с военни униформи, без опознавателни знаци, също маскирани; маскирани подпалвачи; маскирани “защитници на езикови малцинства”; маскирани стрелци с Калашници и маскирани “освободители” на задържани в милицията.

Но правовата държава не търпи и “айнзац групи”, готови да употребят и “по-силови методи за борба с педерастията” и “патрули”, които респектират емигрантите – „изчадия”, „сган”, „масови убийци”, „канибали” и „диваци”…

Правовата държава обаче не търпи и премиер, който отказва да публикува стенограмата си от среща с шеф на частна корпорация, бил той и шефът на Газпром.

А, както си спомняме, всичко в Украйна започна след първата заварка на Южен поток в България.

Останалото е историята на Евромайдан и… отвратителна проипаганда и политическо лешоядство.