Гърмен и Рибново – малко по-различнен поглед

Шумната дискусия в медиите около Гърмен и Рибново разглежда няколко вече доста отегчителни въпроса, които бяха сведени до досадните и познати на всеки българин проблеми, свързани със злоупотреба с власт и служебно положение. Яне Янев, виждайки, че тезата за „радикалния ислям“ и „ислямските фундаменталисти“ в този колоритен и самобитен регион очевидно издиша, особено, след циркаджийските изпълнения на ДАНС, смени рефрена и заговори за заплаха за живота му и за злоупотреба с власт. Сидеров също се опита да извлече дивиденти, шумно заявявайки колко отдавна и колко много преди Янев бил предупредил за „талибаните“ в региона… С тези ходове, явните и скритите автори на тази трагикомедия си вкараха победния автогол, премествайки фокуса от реалното измерение на „проблема Рибново“ към познатата до болка на всички българи шуробаджанащина и феодализъм във властта. Честито! По-безумна стратегия надали можеше да се измисли.

Кои, според мен, са някои от по-сериозните измерения на провокирания от Яне Янев скандал?

Първо: Защо и докога държавните институции, призвани да следят за спазване на законите, ще си правят оглушки, когато някой откровено призовава към религиозна и етническа омраза и нетърпимост – все деяния, които са наказуеми по редица приложими закони…

Второ: Защо никой не погледне сериозно на проблема от гледна точка на това, че ако държавата запази своя секуларен (светски) характер и не налага изучаването на предметите „Религия Православие“ и „Религия Ислям“ в училищата, тогава няма да има възможност да се преподава каквато и да било радикална форма на религия в училищата.

Трето: Защо никой не говори за това, че религиозното образование, в смисъла на разбирането, заложено и в Конституцията ни, че България е светска държава, а религиите са отделени от държавата, е по-разумно да се преподава в учебни заведения, организирани и поддържани от самите вероизповедания, както това става с Висшия ислямски институт, а не в поддържани от държавата факултети, например? Законите дават доста прилична рамка, в която това може да се случи!

Четвърто: Защо и до кога обществото, медиите и държавните институции ще търпят и допускат всеки път, когато наближат избори, етническата и религиозната карта да се разиграва доста рисково и от двете страни – едните „сплотяват и втвърдяват“ електората си, посочвайки „външния враг“, който иска да им свали забрадките, да им смени имената и да им забрани религията, а другите – бият тъпана и ни алармират колко джамии са построени и как на границата ни чакат ислямисти, облепени с взривове…

Пето: До кога обществото ни ще е толерантно към лицемери, които от една страна намекват и правят внушения за „опасността от ислямизация и радикален ислям“ в България, а от друга – леят крокодилски сълзи за правата на подтисканите от ДПС българи-мюсюлмани?

Шесто: Говори се за реформа в образователната ни система и промяна на съответния закон. Щял да сложи ред във всяко едно отношение, включително и да разреши проблема с преподаването на радикален ислям в училищата, като забрани „агресивно и натрапчиво“ демонстрираните от учениците религиозни символи. Бравос! По-голяма глупост от това не мисля, че е възможна! Ако една забрадка е агресивна и натрапчива в очите на законотвореца, как ще определят уважаемите законодатели кой точно кръст на врата на ученика или колко точно голяма еврейска звезда са натрапчиви и агресивни?.. Как? Ако забраним религиозните символи в училище, не е ли далеч по-логично да ги забраним всячески, а не да оставяме вратичка и да правим реверанс към едни вероизповЕдания, за сметка на всички останали?..

Сигурен съм, че „проблемът Рибново“ провокира още много подобни въпроси, но, за съжаление, те са извън фокуса на медийното говорене на политици и „общественици“.

Влиянието на Индия в рок музиката – "Рок енд рол с Евгений Дайнов"

В края на февруари гостувах в предаването за Рок енд Рол на Евгений Дайнов по РЕ:ТВ. Според мен се получи интересно предаване, а аз съм приятно впечатлен от ретроспекцията, която Евгений направи, преди за започне разговора с мен.

Ако ви е интересно – изгледайте видеото!

Благодаря за Калоян и неговия неофициален архив на РЕ:ТВ!

http://retv.kaloyan.info/wp-content/plugins/flash-video-player/mediaplayer.swf

Опасността от "…ски" фундаментализъм

Заместете трите точки с каквото си поискате от списъка на религиите. Еднакво злокобно звучи, нали така? Има и исторически факти, които вероятно биха потвърдили колко лошо е наследството от това, което се крие зад образувалото се словосъчетание.

Че Яне се олива е ясно и на децата. Че тече цирк се разбра вчера, когато ДАНС прибра на разпит за няколко часа кмета на община Гърмен (където е село Рибново) и преподавателя по Ислям от селото. Прибра ги на свои разноски, но не ги закараха обратно до вкъщи, след като ги пуснаха след 3-4 часа.

Поредния щрих към цирка добавиха участниците тези дни. За сега, дискурсът по темата „Рибново“ сякаш се придържаше в политическите граници. Коментираше се заплахата от „…ски“ фундаментализъм и „спящи …ски ядра“ в региона. Малцина взеха нещата на сериозно, извън техния „хляб и зрелища“ ракурс.

За сега, нещата изглеждат все още под контрол, независимо от прокобите, които двете страни в „проблема“ вещаят с плам в очите и огъня и жупела, който сипят срещу опонентите си.

Ако повечето политици и обществото запази здравия си разум, нещата ще утихнат още първата нощ след изборите. Надявам се, вотът да е достатъчно категоричен, за да промени „тройното“ статукво, без обаче да вкара нови кресльовци с високо вдигнати длани и искри в очите в политиката…

„Проблемът Рибново“ за мен има друго измерение. Заговори се отново за една много хареактерна характеристика на всички по-големи или по-малки източници на напрежение по осите „етнос“ и „религия“. Думата ми е за РЕЛИГИОЗНОТО ОБУЧЕНИЕ.

Около Рибново отново се заговори и за това! Наричат ли децата учителя си „ага“ или не? Преподава ли се радикална форма на Ислям или се придържат до стандартите, установени от образователното министерство? Ходили ли са част от момичетата на абитуриентски бал или са ходили в Турция на поклонение?

Всичко това е възможно именно заради присъствието на предмет „Религия“ в училищата! Като предмет, спуснат от държавата! В това е проблемът, а не в това, дали учителят е „ага“, „моля, другарко“, „господин“ или просто „пич“…

Ако държавата запази своят секуларен (светски) характер и не се поддава на изнудването да бъде въведен предмет „Религия“, който дава преференции основно на две вероизповедания… Ако държавата прилага всички закони, гарантиращи „националната сигурност, суверенитет, обществения ред и добрите нрави“… Ако „най-големите и традиционни“ религии се откажат от желанието си да се ползват от всякаква форма на протекторат (задължително обучение по религия в училищата, намеса на властта, във всичките й форми, при вътрешен конфликт в изповеданията)… Ако политиците и всички останали (граждани, журналисти и пр.) бъдат санкционирани, според разпоредбите на законите, при всеки опит да всяват религиозна омраза и етническа нетърпимост… Ако… Тогава всички ОСНОВАТЕЛНИ опасности от „…ски“ фундаментализъм биха могли да бъдат изолирани много лесно.

Звучи утопично, нали? Тогава обаче отпада един много влиятелен лост за контрол над електората – опасността за нацията, за единството, за традициите… Политиците и сателитните им социолози и статистици, подкрепящите ги „духовници“ и псевдо-общественици няма лесно да се откажат от контрол над този механизъм. Уви…

Съдейки по "Сеизмограф", земетръсът е много вероятен!..

Съдейки по случилото се вчера в „Сеизмограф“ на Светла Петрова по бТВ, което наблюдавах на живо в студиото, вероятността от земетресение у нас е доста голяма! Гости на Светла бяха Яне Янев и кмета Ахмед Башев. Какво се случи в ефир видяха всички, какво се случи зад кадър видяхме малцина – политик и общинар се нападаха вербално почти до степента физическа разправа и със стилистиката на шофьор на такси, засечен от дама-шофьор на софийско кръстовище. Искрено се надявам, че тази част от „шоуто“ е записана и, че един ден ще види бял свят. Кмет и политик (действаш депутат) се заплашваха един друг с бой, обсипваха се с обиди и почти се псуваха… За по-убедително, двамата си бяха довели агитки, които успяха да сведат иначе важния, сериозен и абсолютно задължителен диалог по проблема, до махленски обвинения кой кого насилил и кой какво интелектуално ниво има, което само по себе си издава моралния и интелектуален капацитет на всички участници в подобни батални сцени…

Това определено не са моите избраници за депутати и кметове. Срам ме е, че подобни лица ме управляват. И не ми излизайте с номера, че всичко това е в защита на националните интереси и сигурност или някоя подобна гръмка, но абсурдна фраза.

Предполагам, че събитието може да се използва от социолозите да „преборят пилците“ я на Доган, я на Сидеров, я на бат’ Бойко или някой друг, подобен на тях, но на мен ми направи впечатление друго! Дойдат ли избори, всички политици се втурват безогледно да разиграват една много удобна, „благодарна“, но много рискована карта – етническото и религиозното противопоставяне. Правят го най-вече добре познати политици. Тезите им са елементарни и доста плитки.

1. В Родопите имало „заспали ислямистки ядра“;
2. В Родопите текат „процеси на ислямизация на населението“;
3. В Родопите има „финансиране от ислямистки центрове, свързани с тероризъм“ и т.н. и т.п…

Това са нападките. Защитата е не по-слаба като емоционален заряд: „Ние няма да допуснем нов възродителен процес!“ – крещят управници и политици от другата страна на барикадата…

Така, необезпокоявани от заинтересованите органи, които би трябвало да реагират по-адекватно, например на основание на НПК: Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание, двете страни нагнетяват напрежение, което, както знаем от историята на съседните ни страни, се освобождава много лесно в неподходяща посока. Едните правят това за да спечелят гласовете на българите, разочаровани от неотменното участие на ДПС във властта, а другите – с цел да втвърдят електората си, в противодействие на националистическите и дискриминационни нападки.

Така, двете страни доста безскрупулно се опитват да употребят религиозните и етнически различия, в услуга на политически и властолюбиви апетити и интереси. Това всъщност е сериозният проблем, а не пикантериите, които Яне или друг политик може да извади на показ за трети лица. Ако приемем, че заплахите, за които злокобно говори Яне, са основателни, единственият правилен въпрос е къде спят и от кого се плашат МВР, прокуратура и съд, че не се самосезират, както е модерно да се казва, и не изловят терористите и фундаменталистите?..

Ако разгледаме някои от основните нападки, ще видим, че те са доста абсурдни, разгледани обективно от различни гледни точки:

1. Забрадките: Лошо е, твърди Яне и нему подобните, че в Родопите заставят насила някого да носи забрадка в училище. Г-н Янев и компания, не е ли точно толкова лошо ако караш някого насила да си махне забрадката, докато съученикът му спокойно си носи кръстче на врата?
2. Молитвите на арабски: Тече процес на ислямизация, алармират ни те!.. Г-н Янев и съмишленици, кой е езикът на Корана? Прави ли ви впечатление, че Законът за вероизповеданията, например, позволява провеждането на служби на различни езици? Подсказка:
   

   Чл. 6. (1) Правото на вероизповедание включва и следните права:

   …6. да се дава и получава религиозно образование на език по свой избор

   Чл. 11. (1) Взаимоотношенията на религиозните институции с държавата се осъществяват на официалния български език.

   …(2) При извършване на богослужението и на различните ритуали може да се използва друг език според традицията на религиозната общност;

3. Жертвоприношенията: Колко лошо щял да ни погледне ЕС! Тук със съгласен с Яне и компания. Като вегетарианец по религиозни, философски и морални причини, смятам, че това е недопустимо! Но, г-н Янев и компания, нима по Коледа християните не колят прасето, за да прекъснат постите? Нима по кланиците не избиват животни по недопустим, груб и насилствен начин? Това не ви ли дразни, господа?
   

Подобно заиграване на политици и държавници с етнос и религия е недопустимо и несъвместимо с ценностите на демократичното европейско общество, а освен това е и опасно и, в някои случаи, наказуемо от законите, заради разпалване на религиозна и етническа омраза и нетърпимост.

В този смисъл, браво на Светла Петрова, че даде възможност да се види колко низко могат да паднат някои, преследвайки лични конюнктурни цели. Въпросите, които остават, са: Какво следва, ще реагират ли органите на реда и правосъдието; ще има ли наказани за подобни деяния; ще има ли политически последствия на предстоящите избори за политици и партии, заиграващи се с етническата и религиозната карта, или гласоподавателите ще се поддадат на елементарни популистки внушения; как ще реагират медиите в тази ситуация; как ще реагира обществото?

Присъдата от Страсбург – лична присъда срещу Първанов

След като акушира на Закона за вероизповеданията при приемането му в последните работни дни на 2002, в периода между Коледа и Нова година и игнорира протестните писма и апели на десетки регистрирани вероизповедания, граждански организации и интелектуалци, Президентът стана де факто поръчител на полицейската саморазправа над несъгласните със Синода, оглавяван от Патриарх Максим. В резултат на това, по-късно, на 21 юли 2004 г., 250 храма и оглавяващите ги свещеници бяха атакувани, бити, арестувани и насилствено изведени от църквите. Изгонените с полицейска сила свещеници се жалват в Страсбург, съдът допуска делото за разглеждане, което подсказа почти сигурна осъдителна за България присъда. Така и стана…

Между временно, Президентът получи награда от руския Патриарх Алексий за това, че е подписал Закона, с което е допринесъл за единството на БПЦ. По информация от медиите Първанов получава наградата за „изключителния си принос в отстояване единството на православните народи“, вкл. и за подписването без възражения на новия тогава Закон за вероизповеданията.

Годините минаха и Страсбург се произнесе срещу бруталната намеса на държавата във вътрешните дела на едно от вероизповеданията.

Курсът на действие на Президента, одобрен от Москва, чрез връчената му награда, влезе в открито противоречие с европейските ценности, което пък, от своя страна, се видя от решението на Съда в Страсбург.

Какво направи обаче Първанов? Изтича до Москва да се жалва на руския Патриарх за личния си провал. Президентът на всички българи поиска руския Патриарх Кирил да се произнесе „по много болезнения въпрос“ за решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСЧП), на което е получил следното уверение от главата на Руската православна църква: “Обещавам, като Московски и на цяла Русия патриарх, да предприема всички усилия, за да отстоявам достойнството и правата на Българската църква-сестра”. Заслужава си да обърнем внимание на това, че Президентът е акцентирал върху „съществуващите коректни отношения между църквата и държавата у нас, както и че държавата не се намесва в църковните дела, а се опитва всячески да ги подпомага“.

Ако обобщим, че получим следното:

1. Държавата, благодарение на „коректните си отношения, ненамесата и помощта към БПЦ“, предизвиква груба саморазправа и намеса във вътрешните й дела, в резултат на което
2. Свещеници завеждат дело срещу държавата в ЕСЧП в Страсбург, а
3. Първанов получава морална и материална подкрепа от руския Патриарх и оглавявания от него Международен фонд „Единство на православните народи“;
4. По-късно ЕСЧП в Страсбург се произнася осъдително срещу България, което фактически е удар по моралния и професионалния имидж на Първанов, а той, вместо да се опита да реши спорния казус по единствено правилния начин – да посредничи при диалога между държавата и тези свещеници, чиито права са погазени,
5. Тича отново до Москва да моли за помощ и морална подкрепа отново руския Патриарх…

Ако приемем логиката, че който не се учи от грешките на историята е обречен да ги повтори и, ако се вгледаме в индикациите, че държавата се готви да игнорира и търси начини да не изпълни решението на ЕСЧП в Страсбург, лесно стигаме до заключението, че Президентът Първанов работи срещу националните интереси, компрометира членството на страната ни в ЕС, демонстративно игнорира проблемите на тези българи, които излизат от контекста на конкретните му конюнктурни политически интереси.

Тъй като Президентът очевидно не е толкова голям глупак, че да не разбере колко погрешни са действията му, по отношение на фундаментални демократични ценности и интересите на България, не ми остава да мисля друго, освен, че той просто не притежава държавническите, професионални и морални качества за заемания от него пост.

Вятърът на непроменените

Цен­тъ­рът за проуч­ва­не на но­ви ре­ли­гиоз­ни дви­же­ния про­ве­де кон­фе­рен­ция, оза­гла­ве­на “Ме­то­ди за въз­дей­ствие и ма­ни­пу­ла­ти­вен кон­трол на идей­на и ре­ли­гиоз­на ос­но­ва”. Цел­та, как­то си я пос­та­ви­ха ор­га­ни­за­то­ри­те, бе: “…да се да­де по­ве­че ин­фор­ма­ция за раз­лич­ни­те дес­трук­тив­ни проя­ви на ре­ли­гиоз­на ос­но­ва и опа­снос­тта от тях за от­дел­на­та лич­ност и об­щество­то, как­то и да се оче­ртая­т въз­мож­нос­ти­те за пре­вен­ция чрез ре­ли­гиоз­но­то об­ра­зо­ва­ние и прос­вет­на­та дей­ност на Цър­ква­та…”

С прог­ра­ма­та, те­мите и ора­то­рите, ор­га­ни­за­то­ри­те на кон­фе­рен­ция­та от­но­во до­ка­за­ха, че пре­ду­беж­де­ния­та, с кои­то под­хож­дат към проб­ле­ма “сво­бо­да на из­бо­ра и из­повя­два­не на ре­ли­гия” про­ти­во­ре­чат на цен­нос­ти­те на съв­ре­мен­но­то об­щес­тво. При­мер за то­ва са док­ла­дите: “Пси­хи­чес­ки ме­то­ди за въз­дей­ствие на то­та­ли­тар­ни­те кул­то­ве”; “Ин­ди­ви­дът ка­то за­ра­зо­но­си­тел на сек­тант­ска дей­ност”; “Ин­ди­ви­дът ка­то жер­тва на сек­тант­ска­та ак­тив­ност”; “Здра­ве­то – пред­по­чи­та­но от НРД (но­ви­те ре­ли­гиоз­ни дей­нос­ти, б.ред.) по­ле за въз­дей­ствие и кон­трол вър­ху пси­хи­ка­та на лич­нос­тта”; “Съв­мес­тна­та ра­бо­та меж­ду цър­ков­ни­те и дър­жав­ни съ­вет­ни­чес­ки мес­та по въп­ро­си­те за сек­ти­те в нем­ское­зич­ни­те стра­ни”… (Уми­шле­но про­пус­кам име­на­та на док­лад­чи­ци­те.)

Ни­то еди­н спе­циа­лист, за­щит­ник на сво­бо­да­та на из­бор и из­повя­два­не на ре­ли­гия ка­то част от фун­да­мен­тал­ни­те чо­веш­ки пра­ва и сво­бо­ди, не бе по­ка­нен. За мен, ка­то гост на съ­би­тие­то, сил­но се от­крои­ха две ос­нов­ни ид­еи, пов­тар­яни дъл­ги го­ди­ни в Бъл­га­рия от раз­лич­ни фор­ми­ро­ва­ния, пред­шес­тве­ни­ци и съв­ре­мен­ни­ци на цен­тъ­ра. Ед­на­та – за ду­хов­на­та опа­снос­т, коя­то е над­вис­на­ла над гла­ви­те ни, и дру­га­та – за еди­нстве­ни­я на­чин да се про­ти­во­дей­ства на “сек­тант­ска­та зап­ла­ха” чрез бор­ба сре­щу сек­ти­те и въ­веж­да­не на за­дъл­жи­тел­но бо­гос­лов­ско об­ра­зо­ва­ние в учи­ли­ща­та. Те­зи раз­би­ра­ния на ор­га­ни­за­то­ри­те не ос­та­на­ха скри­ти и бяха под­кре­пе­ни от прок­рад­на­ло­то се из­явле­ние на еди­н от уча­стни­ци­те, че в Бо­гос­лов­ския фа­кул­тет има и пе­да­го­ги­чес­ки про­фил. То­ва трябва­ше да ни под­ска­же, че ве­че се под­готвят “спе­циа­лис­ти” го­то­ви да пре­по­да­ват (нея­сно как­ва) “ре­ли­гия” в учи­ли­ща­та.

Те­зи ид­еи при­вид­но из­раз­яват “заг­ри­же­ност”, но стряскат със своя­та зле прик­ри­та не­то­ле­ран­тност, ос­но­ва­на на не­до­ка­за­ни и въоб­ра­жае­ми опа­снос­ти за лич­нос­тта, на­цио­нал­на­та си­гур­ност и об­щес­тве­ния ред. Сред гос­ти­те от­но­во бяха ста­ри­те бой­ци на фрон­та в бор­ба­та сре­щу “сек­ти­те”, до­ка­за­ли своя­та вярност към “кау­за­та” с не­то­ле­ран­тнос­тта си, чес­то ос­но­ва­на на оче­вид­на не­ком­пе­тен­тност в сфе­ра­та на пра­ва­та на чо­ве­ка и съот­вет­но­то за­ко­но­да­телс­тво.
От­но­во не бе из­ясне­но оба­че:

1. За­що е необ­хо­ди­мо в ед­на се­ку­лар­на дър­жа­ва, за как­ва­то Бъл­га­рия се об­явява, дър­жав­ният уни­вер­си­те­т да под­дър­жа фа­кул­тет, пре­по­да­ващ са­мо ед­но от съ­щес­тву­ва­щи­те в стра­на­та ве­роиз­по­ве­да­ния, би­ло то и най-гол­ямо­то и с ве­ков­на ис­то­рия. Ни­ма не би след­ва­ло съот­вет­на­та ду­хов­на ин­сти­ту­ция, по­доб­но, да ре­чем, на тех­ни­те мю­сюл­ман­ски ко­ле­ги, да уч­ре­ди и под­дър­жа са­ма свое собс­тве­но вис­ше ду­хов­но уче­бно за­ве­де­ние?
2. За­що проб­ле­мът с “не­зае­та­та ра­бот­на ръ­ка” на те­зи пе­да­го­зи-бо­гос­ло­ви трябва да бъ­де тран­спо­ни­ран вър­ху цяло­то об­щес­тво и той да бъ­де ре­шен чрез въ­веж­да­не на за­дъл­жи­тел­но изу­ча­ва­не на ре­ли­гия в учи­ли­ща­та?
3. Как, въ­веж­дай­ки съот­вет­на­та уче­бна дис­цип­ли­на, да­ва­ща оче­вид­ни пред­по­чи­та­ния на ед­но от съ­щес­тву­ва­щи­те у нас ве­роиз­по­ве­да­ния, ще бъ­де за­па­зен прин­ци­път на рав­но­пос­та­ве­ност и рав­ноп­ра­вие на ре­ли­гии­те?
4. Как еди­н под­гот­вен и обу­че­н бо­гос­лов-пе­да­гог ще за­па­зи обе­кти­виз­ма и без­прис­трас­тие­то си, пре­по­да­вай­ки дру­ги ре­ли­гиоз­ни док­три­ни?
5. Как ма­те­риа­лът по пред­ла­га­ния пред­мет “Ре­ли­гия” ще бъ­де пред­па­зен от ин­док­три­ни­ра­не чрез сис­тем­но и це­ле­на­со­че­но на­ла­га­не на ид­еи­те и въз­гле­ди­те на ав­то­ри­те и пре­по­да­ва­те­ли­те – все обу­че­ни и под­гот­ве­ни бо­гос­ло­ви-пе­да­го­зи?
6. Как съ­щи­те те­зи под­гот­ве­ни бо­гос­ло­ви-пе­да­го­зи ще за­пазят и пре­съз­да­дат ав­тен­тич­но­то у дру­ги­те ре­ли­гии, на­ри­ча­ни не­лас­ка­во “ино­стран­ни и ино­вер­ни про­па­ган­ди”, сре­щу кои­то трябва “да се взе­мат мер­ки за опа­зва­не на пра­вос­лав­ни­те хрис­тия­ни”?

Но­во­то то­зи път бе док­ла­дът на еди­н от уча­стни­ци­те със заг­ла­вие “Со­циал­но-пра­вен ана­ли­з на дей­нос­тта на но­ви­те ре­ли­гиоз­ни дви­же­ния”. Учу­два­що бе, че ни­кой не се про­ти­во­пос­та­ви на из­ло­же­ни­те от док­лад­чи­ка ид­еи. Ако не си бях поз­во­лил да про­во­ки­рам дис­ку­сия, ве­роя­тно ни­кой няма­ше да се про­ти­во­пос­та­ви на ид­еи­те му за “упо­тре­ба на спе­циал­ни ра­зуз­на­ва­тел­ни средс­тва” сре­щу “сек­тан­ти­те”; за ан­га­жи­ра­не на Дър­жав­на­та аге­нци­я за на­цио­нал­на си­гур­ност в бор­ба­та сре­щу “сек­ти­те” и дру­ги­те му раз­би­ра­ния, вну­ша­ва­щи “необ­хо­ди­мост от спе­циал­ни рес­трик­тив­ни мер­ки” сре­щу “сек­тант­ски­те проя­ви и фор­ми­ро­ва­ния”. По­доб­ни схва­ща­ния, про­па­ган­ди­ра­ни на та­къв фо­рум, из­да­ват нос­тал­гия по ед­но без­въз­врат­но от­ми­на­ло вре­ме. Те пла­шат със свое­то от­кро­ве­но вну­ше­ние за необ­хо­ди­мост от въ­веж­да­не на ор­ган и дей­ствия, ха­рак­тер­ни за ед­на, не­ка я на­ре­чем, “ре­ли­гиоз­на по­ли­ция”.

Над­явам се, че ев­ро­пей­ска Бъл­га­рия няма да до­пус­не и да прие­ме по­доб­ни вну­ше­ния. Вярвам, че та­ки­ва уп­раж­не­ния по ре­то­ри­ка на “про­фе­сио­нал­ни” кръ­го­ве по ин­те­ре­си при­над­ле­жат на ми­на­ло­то. Уве­ре­н съм, че стра­на­та ни е над­рас­на­ла по­доб­ни ид­ео­ло­ге­ми и е прие­ла цен­нос­ти­те на съв­ре­мен­но­то сво­бод­но об­щес­тво, га­ран­ти­ра­що сво­бо­да­та на лич­нос­тта и ува­жа­ва­що прин­ци­пи­те на плу­ра­лиз­ма.

Списание „Обектив“ на БХК, бр. 161, ноември 2008

Вероучение или… вероучение?

КОНФЕСИОНАЛНО ИЛИ КОНФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ ПО РЕЛИГИЯ?

Привидно, двете алтернативни концепции за въвеждане на предмет „Религия“ в българското училище, са взаимно изключващи се. Едната, според създателите й – Обществен съвет, под ръководството на проф. Г. Бакалов, въвежда неконфесионално преподаване на религия в училищата. Според законите, това означава религиите да бъдат изучавани в техния исторически, културен и философски аспект. Това би било много добре, ако бе вярно по отношение на предлаганата концепция. Дори и повърхностен прочит на представената от тях концепция ще покаже на непредубедения читател, че това е невъзможно при зададените от авторите условия. Това впечатление се потвърждава и от факта, че авторите на тази концепция предвиждат създаването на „специализирани магистърски програми към богословските факултети“. Друг факт, затвърждаващ впечатлението, че става дума за скрито въвеждане на конфесионално обучение по религия е предвижданата от авторите правоспособност за преподаване на предмет „Религия“ в низходящ ред:

1. Богослови (бакалаври и магистри) с педагогическа правоспособност.
2. Педагози със специализация в Богословски Факултет.
3. Магистри и бакалаври от други хуманитарни специалности с педагогическа правоспособност и допълнителна специализация.
4. Историци, философи и филолози с педагогическа правоспособност.

Тези, които наистина биха могли да преподават религия в нейния исторически и философски аспект (в съответствие с изискванията на българското законодателство – Конституция, Закон за народната просвета, Закон за степента на образованието, просветния минимум и учебния план, Закон за висшето образование), са последни сред правоспособните преподаватели.

При тези условия, изхождайки от това, че на първо място така предложената концепция ще бъде преподавана от богослови, завършили богословските факултети, т.е. профилирани в Източното православие, авторите трябва да отговорят на следните въпроси: Как ще бъде избегнато индоктринирането на преподавания материал? Как учениците ще бъдат предпазени от апологети? Как при тази схема ще бъде запазен неконфесионалния характер на предлаганата от тях концепция? Моят отговор е: никак!

От друга страна, Концепцията, одобрена от Светия Синод на Българската православна църква предвижда въвеждане на задължително конфесионално религиозно обучение в иначе светското българско училище. Авторите се позовават на тезата, че „свободна, морална и инициативна личност“ е невъзможно да бъде формирана, „без тя да бъде възпитавана в православна християнска вяра“. Макар и смехотворно, заради автоматичното изключване на възможността огромната част от човечеството, неизповядващо Източното православие, да се формира и развива като „морални, свободни и инициативни личности“, това твърдение е показателно за намеренията на авторите на концепцията.

За съжаление, сред тях можем да срещнем и личности, утвърдили се в медиите като нетолерантни и злостни борци срещу т. нар. „секти“ – термин, лишен от всякакво правно съдържание, поради което негоден за употреба в извън-конфесионален ракурс.

Доказали своята нетолерантност, авторите на концепцията на Св. Синод, мотивирани по цитирания по-горе абсурден начин, настояват „Религия-Православие“, „Религия-Ислям“ и „Религия“ да бъдат въведени като задължителни учебни предмети още от новата 2008-2009 година. Схемата им е следната: От предучилищна до прогимназиалната степен (осми клас) се въвежда „Православие“ в различните му аспекти: нравственост, култура, добродетели, историко-философски основи, културна и църковна история, християнска културология, християнска етика и антропология. Чак в 12 клас авторите предвиждат „История на религиите“. Така, според тях, се оформят три профила: два конфесионални (Православие и Ислям) и един неконфесионален – „История на религиите“.

В старанието си да избегнат евентуалните напълно основателни обвинения в създаване на условия за разделение на децата по религиозен признак, неминуемо водещо до религиозна дискриминация, авторите предвиждат възможност за „разширяване“ на конфесионалните профили, но, забележете, „в съответсвие с критериите на МОН и Просветната комисия на Светия Синод на БПЦ“…

Така, в иначе секуларна (светска) България, под предлог, че се запазва „традиционната културно-историческа идентичност на българина“, авторите на подкрепената от Светия Синод на БПЦ конфесионална концепция всъщност дърпат страната ни назад и отстъпват от демократичните ценности на Европейската общност, част от която България стана неотдавна.

Авторите неточно и непълно се позовават на неназовани европейски страни. В отговор на напълно основателните критики, цитират чужди закони, променени още през деветдесетте години на вече отминалия век, с което обвиненията в ретроградност, анахронизъм и липса на модерен и съвременен подход, стават напълно основателни.

Политическата безпардонност на настоящата управляваща партийна конфигурация подсказва, че всички обективни критики ще бъдат подминати с пренебрежение, диалогът с обществеността е формален, а в желанието си да направят поредния безпринципен реверанс, този път към висшите духовни кръгове на две от вероизповеданията в страната, политиците и авторите на подобни концепции тласкат страната към предрешени международни съдебни спорове за нарушени религиозни права и вероятни санкции от страна на Европа. Основание да мислим така ни дава и Европейската конвенция за правата на човека от 1952 г., според която: „Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения“.

От това следва, че задължителното въвеждане на конфесионално или прикрито конфесионално обучение по религия, под форма, различна от „знания за религиите“ в техните исторически, философски и културни аспекти, нарушава правата и на родителите-атеисти, които рано или късно, също ще потърсят защита.

Асен Генов

Текстът е публикуван във в-к „Дума“, 29.02.2008

Религиозното обучение като промиване на мозъци

Без съмнение, най-популярните аргументи срещу т.нар. „секти“* включват това, че (1) „ние сме православна държава“. (2) Следват обвинения срещу „сектите“ в „асоциалност“ и въображаема „заплаха“ за личността. (3) Предупреждават ни за „промитите мозъци на сектатните“, в резултат на (4) „незаконния“ характер и действия на тези, описвани като застрашаващи националната сигурност, обществения морал и личността групи хора. Свидетели сме на многобройни подобни смислови интерпретации на понятието „секта“ в България, както и на демонстративното дискриминиращо отношение на „големите и традиционни“ вероизповедания към по-малобройните и относително нови за страната религиозни общности, на основата на изброените по-горе четири вида аргументи, служещи за оправдание на негативното отношение и действия срещу новите или по-малко популярни религии в България.

С напредъка на работата по въвеждане на задължително обучение по източно православие и ислям в училищата темата за „опасните секти“, виреещи в условията на „бездуховност“, и „лекия режим на регистрация“ на това социално зло бе извадена от килера и отново се предъвква от депутати и държавната администрация. Аргументите са старите: промиване на мозъци и пълно подчинение на шефовете на лошите „гуру-движения“. Към тях се добавят и нови похвати – вече четем в пресата, че „сектите“ са смес от „религия, политика и икономика“, което според авторите, е много, ама много опасно. Толкова опасно, че се налага да преосмислим „тоталната свобода“, дадена на „сектите“ при тяхната регистрация, и да наложим сериозни ограничения за получаването на статут на юридическо лице, с минимален праг на членската маса, например.

Защитавайки необходимостта от завишаване на критериите при регистрация на вероизповедания, поддръжниците на тази идея сякаш забравят елементарните принципи на логичното мислене. Какво, ако не политика е образователният министър да се среща с висшия клир на едно от вероизповеданията (било то традиционното и най-голямото) и да обсъжда само с тях този проект? Не е ли политика всички първи държавни мъже, даже и тези, които само преди двадесетина години определяха религията като „опиум за народите“, да се надбягват да целуват ръка на патриарха по Коледа и Великден? Какво, ако не икономика, са споровете за свещоливници и други източници на приходи, като наеми и пр.? Не е ли политика и икономика да решиш един вътрешен за дадено вероизповедание спор, който има и имотно измерение, с помощта на репресивните органи на държавата – прокуратура и полиция? Е, нека тогава господа обвинителите на новите религиозни движения, наричани от тях „секти“, отговорят не е ли комбинация от религия, политика и икономика техният опит да наложат едно или две вероизповедания като доминиращи, но не по естествен начин, основаващ се на правото на самоопределение и свобода на съвестта и убежденията, а с помощта на ограничаващи законови норми?

Нека се върнем на темата и разгледаме няколко очевидни абсурда при подобни смислови интерпретации на понятието „секта“. Ако приемем, че горните четири смислови характеристики на понятието „секта“ са основни, нека помислим дали е правилно разнообразието, произтичащо от горните характеристики на различните религиозни общности, да бъде ограничавано със силовите методи на рестриктивното законодателство? Отговарям на този въпрос от позицията на вярващ човек, който приема и не се бои от разнообразието и вярва в силата на принципа на закона, ако нечии фундаментални човешки права трябва да бъдат защитени.

Едва ли ще се намери човек, споделящ демократични възгледи и ценности, който с лекота да приеме идеята, че една доктрина трябва да бъде наложена със силата на закон на всички останали. Имаме подобни примери в света и не мисля, че ги приемаме за положителни. Въпросът за отклонение от канона трябва да бъде решен с помощта на вътрешните механизми на даденото вероизповедание, а държавата следва да сведе своите функции до регистриране на постигнатото съгласие или различия във възгледите.

Не виждам проблем в това, че религиозните общности изграждат социални взаимоотношения вътре в общността, даващи възможност на вярващия да се чувства по-съпричастен към мисията, която общността е приела и към съмишлениците си в групата. Нима различните неформални граждански сдружения, като това на почитателите на Хари Потър или движението на Джедаите, например, трябва да бъде регулирано със закон, ако това не нарушава свободата и правото на свободен избор на Хари-потъровците и Джедаите в България? Всички заплахи и нарушения на фундаменталните човешки права и свободи отдавна са защитени от вътрешното и международното право и няма нужда да откриваме колелото и топлата вода…

Не виждам проблем в твърдата убеденост и отдаденост на определена кауза. Не говоря за фанатично следване. Имам предвид увереността в дадена идея или разбиране, подкрепена със стройна и организирана философска система, каквато повечето религии, до които съм се докосвал, притежават. Тези, които оплакват „промитите мозъци на сектантите“ опитали ли са се поне веднъж да вникнат в същността на всяко едно от недолюбваните и критикувани от тях доктрини? Опитали ли са се обективно и безпристрастно да разберат посланието и практиката им? Липсата на елементарни разбирания на философията и доктрината на някое вероизповедание прави критиката към дадена религиозна система несъстоятелна или неоснователна, а опасността от промиване на мозъци – въображаема. Чий мозък е промит в този случай?

Обвиненията в „незаконност“ на „сектите“ са още по-смехотворни, а всеки студент-първокурсник по право може да потвърди, че, от една страна, законово определение на „секта“ няма, а от друга, че всеки опит такова да бъде дадено ще предизвика сериозни обществени последици, обричащи опита на провал.

Идеята за въвеждане на „конфесионално религиозно обучение“ е поредното заиграване на управляващите с доминиращото в страната вероизповедание, след като Европейските демократични ценности попречиха на въвеждането на „държавна религия“ и позволиха относителна свобода на правото на избор и религиозно самоопределение, довела до регистрацията на множество юридически лица на вероизповедания. Факт, който е неприятен, неприемлив и вероятно плашещ за мнозина ретроградно мислещи политици и духовници, поддържащи страха от „сектите“ жив и затягащи редиците за „бой последен“. „Конфесионалното преподаване на религия“ в училищата изглежда е последният им шанс да предпазят мозъците на децата от „промиване“, за съжаление, именно промивайки ги.

…………………………………………..

* Трудно може да бъде дадено точно общовалидно и общоприето определение на понятието „секта“. Най-популярните интерпретации, придържащи се към лингвистичните корени на това понятие, го свързват с латинското secta, буквално „следвайки“ или „следствие“ и производните „фракция“, „група“ и секуи (sequi) – „следвам“. Към значението на латинската дума „секта“ някои добавят и значенията: „начин на живот“, „поведенчески модел“, специфична „философска школа“ или доктрина. Други превеждат производните sectarius и sectilis като „отделям“, „разделям“, въпреки, че етимологичната връзка със „секта“ не е безспорна. Sectator е друга, свързана със „секта“ дума, която може да означава „последовател“. Съществуват и многообразни интерпретации на понятието „секта“, повлияни от идеите, вярванията, разбиранията, убежденията и всички останали субективни фактори, формиращи мнението на тези, които употребяват този термин.

За сп. „Обектив“ на БХК, бр. 151, Януари 2008

ДИАЛОГ МЕЖДУ РЕЛИГИИТЕ: МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА (В МАКЕДОНИЯ)

Свикнали сме да слушаме суперлативи за „пословичната“ и „прословутата“ толерантност на българите. За „уникалният“ ни „етнически модел“ и всякакви интерпретации на тази тема. За мен, като изповядващ малцинствена религия, нещата имат друго измерение, а перспективата, от която гледам на подобни изказвания е тази, на потърпевш и преживял пословичната толерантност и религиозна търпимост на българите. Именно, „преживял“. Употребявам думата и в прякото й значение, спомняйки си как преди малко повече от десетина години викаха по мен „Отивате си в Индия“ и призоваваха държавата да „спаси децата“, само защото съм „кришнар“, стреляйки с ловни пушки и хвърляйки коктейли „Молотов“ по къщата, която използвахме за храм в София.

От тогава до сега нещата се промениха малко наистина. За съжаление, недостатъчно. Медиите вече почти не изпадат в истерия, като видят бръснатата ми глава, или като ни чуят да пеем по улиците. Даже обратното – с мнозина журналисти сме лични приятели, а обществото, освободено от напрежението на „анти-сектанстките“ настроения, ни приема спокойно, дори с интерес и любопитство.

Подобни спомени ме обземат, чуя ли за „пословичната ни толерантност“. По тази причина, смятам, че обществото ни има още много да учи по отношение на т. нар. религиозна търпимост.

Проведената през октомври 2007 г. в Охрид „Световна конференция за диалог между религиите и културите“ може да послужи за пример на това, как една държава, водена от добрия пример на своя президент, се опитва да допринесе за диалога и разбирателството между различните религиозни, културни и етнически групи. Нещо, което в голяма степен е нехарактерно за българския политически елит. Излишно е, а и не искам да превръщам този текст в анализ на религиозната свобода в България. Всеки сам може да си направи изводите, стига да следи от близо събитията в тази сфера на обществения живот у нас.
Думата ми е за македонския пример. Преди няколко години, президентът Трайковски поставя началото на диалога между религиите в Македония. Фактът, че протестантски проповедник е избран за президент на държава, в която Православието и Исляма са основните религии, говори сам по себе си за особената позиция и отношението на македонците към личността на Борис, както те с уважение и любов наричат своя президент. Проведената неотдавна конференция е продължение на делото му.
Първото нещо, което ме изненада и впечатли, бе мащабът на конференцията. Участниците бяха около 400. Нашата делегация включваше бившия президент на България г-н Жельо Желев, проф. Иван Желев (директор на Дирекция “Вероизповедания”), доц. д-р Александър Омарчевски (зам.-декан на БФ на СУ “Св. Климент Охридски”), Варненския митрополит Кирил, доц. Ибрахим Ялъмов (декан на Ислямския институт), проф. Иван Калчев, пастор Николай Неделчев (председател на Съюза на Обединените евангелски църкви), пастор Бедрос Алтунян (суперинтендант на Методистката църква), Роберт Джераси (председател на Централния израелтянски духовен съвет). Присъствах и аз, като представител на Обществото за Кришна съзнание в България.

Не мисля, че организаторите подходиха чисто формално към конференцията, нито пък споделям мнението, че това бе единствено PR акция на македонското правителство. Участниците – представители на македонската държава, бяха много: Премиер, Външен министър, Културен министър, Председател на Народното събрание, Председател на комисията за взаимоотношения между вероизповеданията и държавата и др. Всички те присъстваха през цялото време на конференцията и участваха в дискусиите сериозно и отговорно. Думите им звучаха искрено и уверено.

Премиерът Груевски говори за съвременните тенденции в политическата, религиозната и културната сфера; за отчуждаването и за религиозния фундаментализъм; за липсата на толерантност и за кризата в институциите; за етическата криза и за упадъка в стандартите и проблемите на съвместното съществуване. Според него, конференцията си поставя за цел да допринесе за преодоляването на предразсъдъците. Премиерът смята, че този форум, благодарение на междурелигиозния и междукултурния диалог, трябва да ни помогне да се доближим един към друг, разбирайки се по-добре и живеейки в мир помежду си. Никола Груевски, в своето обръщение при откриване на конференцията, призова религиозните лидери от цял свят да говорят в един глас. Той се обърна към участниците с апел да предадат посланието на търпимост, любов и съжителство в целия свят. Важно е да се отбележи, че според премиера, целта на конференцията не бе да променим вярата си един на друг. Той подчерта, че приемането на определена вяра е вътрешен акт, случващ се в сърцето на вярващия и заключи с думите на писателя Дж. Суифт: „Ние имаме достатъчно вяра да се мразим, но недостатъчно да се обичаме“. Това бе в пълен унисон с демонстрираното желание и намерение на организаторите на този световен форум.

Сред ораторите бе и Външният министър на Македония, Антонио Милошоски. Той подчерта, че процесът, движещ цивилизациите към икономическо благополучие и просперитет, не трябва поставя една или друга религия или култура в изключителна позиция, за сметка на останалите. Външният министър заяви, че задължение на политическите лидери е, да създадат условия за засилване на диалога между различните религиозни, културни, етнически или езикови общности.

С много малко изключения, всички участници в конференцията споделяха подобни възгледи, а единичните случаи на очевидна нетолерантност, фундаментализъм или национализъм бяха учтиво критикувани от участниците в конференцията и затвърдиха впечатлението за примера, който Македония направи в сферата на религиозния и етническия диалог и търпимост.

Струва си да се отбележи и светската страна на събитието. Сред специалните гости при закриването бе Мортън Харкът от световно известната група „А-ХА“. Той впечатли участниците със своите духовни възгледи и даде пример за личност, уважаваща диалога с „различните“ и зачитаща правото на избор и самоопределение на всеки. Думите, с които той приключи своето изказване при закриването на конференбцията, предизвикаха спонтанните аплодисменти на всички, разбирайки, че те идват от сърцето: „Всяко човешко същество е изцяло духовно и нашата природа е да сме свободни в своите търсения. Ние сме създадени по този начин. Никой няма право да нарушава това спрямо другите хора. Това не е и необходимо. Ние сме глупаци, ако ползваме сила, когато минаваме през отворени врати!“

Заключителната декларация, приета от всички участници в конференцията, изрази убеждението им, че само чрез диалог между културите, религиите и цивилизациите, основаващ се на уважението, може да разберем другите религии. В текста се казва, че зачитането на правата на различните групи, били те религиозни или етнически, е особено важно за успешния диалог между различните вери, култури и цивилизации. Участниците в конференцията декларираха, че образованието трябва да допринесе за премахване на стереотипите и погрешните разбирания на различните вери, култури и цивилизации, а всяка форма на насилие или дискриминация, или оправдаването им е осъдителна.

Според участниците в конференцията, всички вярващи трябва да се отнасят към другите така, както те самите искат да бъдат третирани от останалите. Думи, в които едвали някой се съмнява.

За списание „Усури“

С какво ни изпревари Македония?

Най-малко с три неща:

1. Случиха на президент. Борис Трайковски. За Македония той бе символ на диалога и разбирателството. Православна Македония с голяма мюсюлманска общност си беше избрала президент – протестантски проповедник.
2. Случиха на министерски съвет. Вече повече от година, откак настоящото правителство е на власт, а неговата популярност все не пада, даже обратното. А министрите им, подобно на нашите – млади. Премиерът на 38, а външният дори по-млад.
3. Медиите им – толерантно настроени към различията.

Интересна конференция се проведе тези дни в Охрид. Световна конференция за диалог между религиите и културите. Имах честта да бъда поканен там, заедно с колегите ми, в качеството ни на последователи на вайшнавизма – монотеистичен клон от духовната традиция на древна Индия. Организирана бе на най-високо държавно ниво: премиер, външен министър, министър на културата, председател на народното събрание, председател на комисията за взаимоотношения между вероизповеданията и държавата. Сред почетните гости бе вдовицата на президента Борис Трайковски, по чиято инициатива подобен диалог е възможен и продължава в страната. Поканени бяха участници от повече от 40 страни, а присъствалите бяха около 400 по информация на организаторите. В конференцията взеха участие голям брой религиозни лидери и деятели, сред които представители на православното християнство, католицизма, протестанството, исляма, будизма, вайшнавизма и др. Българската делегация включваше Желю Желев, президент на България (1991-1997); Иван Желев, директор на дирекция “Вероизповедания”; доц. Омарчевски, зам.-декан на Богословския факултет; доц. Ибрахим Ялъмов, декан на Ислямския институт; проф. Иван Калчев, Негово високопреосвещенство варненския митрополит Кирил; пастор Николай Неделчев, Обединени евангелски църкви; пастор Бедрос Алтунян, Методистка църква; Роберт Джераси, Централен израелтянски духовен съвет, Асен Генов, Международно общество за Кришна-съзнание. Конференцията протече блестящо.

Към събитието подходих скептично. Заради печалния опит, който имам от подобни конференции у нас. Нашите са два вида: тези на правозащитниците, които по право държавата не взима много на сериозно и тези на “антисектантите”, които се провеждат в условията на полунелегалност – кръгът на поканените е доста тесен, а желаещи да участват “опасни сектанти” и без това няма кой знае колко много. Целта на първите е да защитят основни човешки права, като това на свободен избор и практикуване на религия, а на вторите е да се намери законен начин да се ограничат „новите“ и „нетрадиционните“ религии, както и да се засили ролята на основните вероизповедания в страната, ограничавайки свободата на останалите.

Не биха звучали много убедително възможните обвинения, че проведеното в Охрид мероприятие има за цел единствено държавен PR, защото няма никаква пречка, пред която и да било друга държавна институция, да речем в България, да направи подобна акция за популяризиране на страната си. Т. нар. „български етнически модел“ за мен в много голяма степен е мит, отчитайки особеностите на българската политическа сцена и делата срещу България в Страсбург. Мит, който окончателно мина в историята след охридската конференция за диалог между религиите и културите.

Световната конференция за диалог между религиите и културите разгледа въпроса за приноса на вярата и културата към взаимното уважение, мира и съжителството. Двата основни панела на форума бяха озаглавени: „Приносът на общите ценности на различните култури и религии към бъдещето на човечеството“ и „Религията в образованието – нейната роля за трансформация на обществото“.

Успехът на конференцията бе предопределен от отношението на представителите на македонската държава, които присъстваха през трите дни на форума. Премиерът Никола Груевски подчерта характерните за съвремието ни политически, религиозни и културни тенденции. Той говори за отчуждаването, за религиозния фундаментализъм, за липсата на толерантност, за криза в институциите, за етическа криза и кризата в стандартите и съвместното съществуване. По тази причина, според него, подобна конференция цели преодоляването на предразсъдъците, а междурелигиозните и междукултурните дебати по подобни проблеми ще ни доближат един към друг, помагайки ни да се разбираме по-добре и да живеем съвместно в мир и диалог помежду ни. Груевски призова религиозните лидери от цял свят, присъстващи на конференцията, да говорят в един глас, предавайки посланието за толерантност, любов, мир и съжителство на целия свят. Премиерът подчерта, че присъстващите не са се събрали за да променят вярата си един на друг. Изборът и промяната на вярата става в сърцето и е въпрос на лично решение. Цитатът от писателя Дж. Суифт: „Ние имаме достатъчно вяра, за да се мразим, но не достатъчно, за да се обичаме“, даден от Никола Груевски, много добре изрази желанието на организаторите да допринесат за разбирателството и диалога между религиите и културите в света.

Външният министър на Македония, Антонио Милошоски, цитира древния суфи поет: „За да се научим да говорим, трябва да се научим да слушаме, да се научим да говорим, слушайки“, обръщайки внимание върху това, че изключителната позиция на една религия или култура, за сметка на останалите, трябва да се елиминира от процеса, който движи цивилизациите към просперитет, икономическо благополучие и културен напредък. Според него, политически активните лидери са задължени да създадат колкото може повече възможности за задълбочаване на диалога между различните общности, без значение дали те са религиозни, етнически, културни или лингвистични.

В подобен дух бяха изказванията на почти всички участници в конференцията, без значение дали те са религиозни или политически лидери и дейци. Умишлено няма да коментирам докладите, които имаха фундаментално-националистически характер, или тези, които бяха откровено нетолерантни към други религии. Първо, те бяха едно или две и второ, у нас си ги имаме в изобилие, а идеята ми с този репортаж е да покажа как малка Македония изпревари България в сферата на религиозната толерантност.

Добър финал на конференцията бе специалното участие на Мортън Харкът от световно известната група А-ХА, който демонстрира изключително толерантно отношение към участниците в конференцията, принадлежащи към различни религиозни общности, снимайки се с тях. Той сподели личните си духовни виждания в заключителната реч на конференцията и в разговори с участниците. Думите му: „Всяко човешко същество е изцяло духовно и нашата природа е да сме свободни в своите търсения. Ние сме създадени по този начин. Никой няма право да нарушава това спрямо другите хора. Това не е и необходимо. Ние сме глупаци, ако ползваме сила, когато минаваме през отворени врати!“ сложиха естетсвен и много добър край на тази конференция, която може да послужи за пример на всички в България, които са пряко или коствено ангажирани в сферата на религията, религиозната свобода и толерантност.

Участниците в конференцията приеха декларация, изразяваща убеждението им, че единствено междуцивилизационният диалог, на основата на взаимното уважение, е предпоставка и допринася за разбирането на другите религии. Уважението към правата на различните етнически и религиозни групи е изключително важно за диалога между верите, цивилизациите и културите, се казва още в текста. Образованието трябва да е адекватно и да допринася за премахване на стереотипите и погрешните интерпретации на различните култури, религии и цивилизации. Декларацията осъжда всяка форма на религиозно насилие и дискриминация, както и оправдаването им и се обръща към всички вярващи да се отнасят към другите така, както биха искали самите те да бъдат третирани.

Списание „Обектив“ на БХК, бр. 150, декември 2007