религия

Шефе, като даваш, давай наред!

Преди време, Комитата ме номинира за орден „Св. Св. Кирил и Методий“, за принос към просперитета и духовността, както и за моята посветеност на каузите за добра публицистика и човешките права.

Тези дни, прочитайки една стенограма на МС, виждам, че има тепърва много да се желае и прави в духовната сфера, където, както разбираме от премиера, за „началника“ не бива да се свидим!

Така, де!

БОЙКО БОРИСОВ: Винаги съм ви казвал: правите ли нещо за началника, никога няма да се свидите. Така че, днес искам да се чуеш с него [Дянков] и да ми кажеш, последно, за да го впишем в тази точка.

С такъв аргумент премиерът одобрява едни 150 хиляди лева да бъдат отпуснати от дръжавния бюджет, за реконструкция на манастира в с. Гигинци. Ремонтът станал „супер-лукс„, според министъра на пропагандата и мощите. Това обаче не е цялата сума. Цялата сума е 383 хиляди лева допълнително. Малко, но от сърце! Криза е, все пак… Лошо няма, нали? Щом е за Началника! Няма да се свидим, я!

Аз, като номиниран за високо държавно отличие, за постижения в сферата на духовността, искам да припомня на  заместник-началника (по оста Бог-Премиер-Телевизор), че в България има и една малка, но сплотена, както и духовно извисена общност — тази, на последователите на шефа на един милиард индуси по света, Началник Кришна.

По тази причина, реших да се обърна с открито писмо-молба, до заместник-началника:

Уважаеми г-н Премиер! Шефе,
Моля Ви, при следващото „раздаване на картите“, да имате предвид и тази духовна общност, която вече две десетилетия крачи уверено по своята трънлива духовна пътечка в България. Тази общност, която познавам отблизо и от много време, уверявам Ви, шефе, е достойна и работи неуморно у нас вече две десетилетия за духовното извисяване на човечеството.
Уважаеми г-н Премиер! Шефе,
Уверявам Ви, че потребностите на тази общност, предвид аскетичния им начин на живот и алтруистична философия, са далеч под въпросните 383 хиляди лева. Дори 150 хиляди ще са им много! Една финансова инжекцийка от 20-30 хиляди лева ще им дойде много добре да ремонтират и те молитвения си дом така, че и той да стане „супер-лукс“. После ще Ви поканят на обяд, сигурен съм! А, те, кришнарите, готвят много, вкусно и здравословно! Уверявам Ви! Имам личен, дългогодишен опит!
Уважаеми г-н Премиер! Шефе,
Сигурен съм, че службите знаят как да се свържат с мен, когато, по Вашата воля, бъдат отпуснати 20-30 хиляди за Харе Кришна. Вярвам, че и на Дянков няма да му се свиди, щом става дума за Началника, нали така? Пък аз ги познавам момчетата, ще им ги предам. Срещу разписка и до стотинка!
Оставам открит за бъдеща комуникация с Вас, г-н Премиер. Шефе…

Забрадките – римейк на Божидар Димитров…

В петък бе поредният „Сеизмограф“. Участваха г-н Мюмюн, зам.-главен Мюфтия и Божидар Димитров (не се нуждае от представяне). Новото за някои може да е това, че Димитров отговаря и за вероизповеданията…

Та, какво стана в студиото? Въпросът бе елементарен. Мюсюлманките искали да се снимат за документи така, както е разрешено в някои европейски страни – забрадени, според канона. Т.е. не се виждат коса и уши.

Как реагира министърът? Според мен, меко казано просташки. За айсбрейкър избра мачистко изказване за доведените в студиото девойки, изповядващи Ислям:

„Страшно са красиви, аз ги видях тука прави, към метър и осемдесе са, изключително стройни фигури… Заподозрях г-н Мюмюн, че е докарал манекенки…“

После, като аргумент срещу подобни снимки за документите изтъкна, естествено, всички злини на човечеството: „…Наркотици, бяла плът, банки, смърт, желанието за власт над жените…“

Димитров продължи да профанизира темата, говорейки за „голите пъпчета на жените в Одрин“, когато „той строил две църкви“ там… Не пропусна да спомене и дъщеря си, която е „много вярваща, днеска беше по моловете, с къса пола, с 10 см. токче“…

Заключението бе по-скоро закана за „изпълнение на това, което иска властта…“ А най-остроумен бе изводът му, че всичко това било от „желание да се подчинят жените…“ 

Светла Петрова доста находчиво беше поканила православен свещеник, който цитира Апостол Павел, обяснявайки, че и в Християнството има канон — жените трябва да са с покрити глави, а мъжете — без шапки в храма. Така трябвало да общуват с Бога. „Жената е слава на мъжа. Жената е от мъжа. Жената е създадена за мъжа“ (До коритяните, 11 гл.)

Тук бе и кулминацията. Водещата, очевидно несъгласна с прочетеното, атакува „силния“ пол за това, че се поддава на изкушения, а министър Димитров обобщи със собствена интерпретация на Библията: „Жената не е пълноценно човешко същество. Жената е второ качество…“

Темата бе профанизирана напълно! Никой не се сети да зададе един изключително важен въпрос:

Дали наистина за нуждите на идентификацията е нужно да се виждат уши и 1 см. коса? Защо, ако някое печатно издание иска да скрие някого, цензурната лентичка (онова черно правоъгълниче) се слага не другаде, а НА ОЧИТЕ? Защо, ако някой иска да се скрие, той носи ЧЕРНИ ОЧИЛА, а не АНТИФОНИ, прикриващи ушите му? Наистина ли косата на една съвременна жена (сещате ли се колко често те си менят фризурите и цвета на косите) е най-важното средство за идентификация? Защо никой не предложи експеримент за идентифициране на забрадени жени? Изискванията на МВР на кой закон се основават? И в крайна сметка, наистина ли толкова ни пречат забрадките? Ще спре ли трафика на жени и дрога, ако заставим всички мюсюлманки да ходят с минижупи и развети гриви?…

Срам ме е от такъв министър!.. По-елементарна интерпретация на иначе сериозен философско-религиозен, законов и социален проблем, като религиозните символи и свобода, не съм виждал от много време…

Охридската конференция за диалог между религиите и културите

За някои провеждащата се в Охрид Втора международна конференция за диалог между религиите и културите може да е част от кампания за национално брандиране. Вероятно няма да са съвсем в грешка, но това не ме интересува. За мен е важно друго. Поканен бях (за втори път) на тази конференция заради принадлежността ми към една от основните доктрини, в рамките на богатото духовно наследство на Индия.

Вероятно мнозина биха оспорили смисъла на подобни ефектни, скъпи и показни мероприятия, това обаче не ги прави маловажни. За мен те са израз на добра воля и демонстрация на степента на готовност на участниците да водят диалог и да уважават различията. Участвам в конференцията като гражданин на държава, в която общинските съветници могат да забранят на „педерасите и сектите“ да демонстрират чувствата или вярата си на публични места. И от тази гледна точка, за мен е доста любопитно да наблюдавам поведението и посланията на всички участници в този форум.

При всички случаи се отнасям с нужното уважение към македонските власти, които за втори път (в лицето на премиера, министрите и президента) организират тази конференция, но не мога да не изразя съжаление, че политическата целесъобразност започна да взима превес. Първоначално добрата идея да се създаде форум за диалог между културите и религиите изглеждаше много модерен и европейски, но тази година диалогът бе сведен до минимум, микрофонът бе даден на участниците в края, при приемането на декларацията (която ще излезе скоро на сайта на конференцията), но всички предложения за козметични промени на текста бяха умело отклонени от манипулативно председателстващия. В същото време, приемайки декларация срещу дискриминацията и за толерантност, по време на конференцията не чух да се изказват представители например на бешикташите, които са представени от векове в региона, но са недолюбвани от ортодоксалните представители на тяхното вероизповедание.

Тоест, политическата коректност и целесъобразност тази година взеха връх над искреното желание на вярващите, изразено още през 2007, да създадат и участват във форум, основан на диалога и уважението.

Какво още ми направи впечатление? Със сигурност политическия и държавен пиар зад тази конференция предполагаше много по-активно участие на православните църкви. Основните медии в страната излъчваха редовно репортажи за събитието, а в тези емисии, които аз гледах, ясно бе изразено съжаление, граничещо с неодобрение на това, че Българската, Руската и Гръцката православни църкви не са изпратили официални представители на събитието. Предположението за политическа подкрепа (в спора между Македония и Гърция за името) висеше недоизказано във въздуха. Осъзнавам цялата сложност на т. нар. македонски въпрос и по тази причина не се наемам да го коментирам, но знам, че има и по-добър начин да се „използват“ религиите, без да бъдат намесвани в преки политически спорове, като този между гърците и македонците.

Друго нещо, което ми направи впечатление, бе агресивното изказване на Ендрю Бейкър, директор на международен еврейски комитет (не е македонец), в което акцентът бе поставен не върху необходимостта от уважение и диалог между религиите и културите, а върху гоненията над представителите на неговия етнос и религия, сякаш някой в залата се съмняваше в това. Той стигна до там, че акцентира върху срамния факт от българската история, при която повече от 7000 македонски евреи са депортирани българските власти в Македония към лагерите на смъртта, малко преди България да спаси своите над 40,000 от подобна участ. Чест прави на всички членове на българската група в Охрид, че загърбиха религиозните различия и бяха готови да изразят общо мнение по въпроса, но по една или друга причина това не се случи, а аз се надявам, че въпросът няма да бъде „решен“ в типичния за настоящото управление на България безпардонен и арогантен стил с поредното скандално изказване на министър Божидар Димитров. Дано не се случи. Най-малкото, защото всички — президентът Георги Иванов, премиерът Никола Груевски и министърът на културата Елизабета Канчевска-Милевска, цитираха с уважение изказването на президента Желев при участието му на конференцията през 2007 г. За мен, подходящото решение на този проблем със сигурност включва извинение.

Иначе, конференцията мина добре. В смисъл, че страничният наблюдател можеше да види католици, мюсюлмани, православни християни, индуси, дори и шинтоити (чак от Япония) да се хранят на една маса, всеки със своята диета, и да водят диалог. Това, в крайна сметка, за мен е положителното от тази конференция.

Надявам се, че инициативата, вдъхновена от покойния президент Трайковски, няма да се опорочи, в опит да бъде употребена за политически цели.

Къде сгрешихте?

За разлика от рекламата (която беше популярна преди време), нещата днес изобщо не са забавни, нито креативни. Даже обратното. ГЕРБ и АТАКА ни връщат поне една дузина години назад във времето, когато, с цел да се оправдаят някои очевидни социални проблеми, засилващи се от неумението на политиците да ги решат, за със „сектите – убийци на души“ бе много удобно и конвертируемо извинение.

Днес, макар и не със 100% идентичен мотив, две госпожи (съответно от ГЕРБ и АТАКА) са на път да реанимират една тотално погрешна и крайно недемократична идея – тази за контрол над вероизповедания и намаляване на „опасността от сектите“, въвеждайки на практика идеята за държавен контрол (чрез засилено участие на централните органи на властта), централизация и ограничаване на броя на вероизповеданията (въвеждайки минимален праг на брой членове, вариращ между 5000 и 250000 в различните интерпретации на идеята им).

Най-често споменаваната мантра (аз бих го нарекъл медийно заклинание) е тази за „сектите – убийци на души“, най-вече „убийци на душите на децата ни“.

Коментарът ми иска да даде отговор от гледна точка на „засегнатите“ от подобна, смело ще я нарека комунистическа, идея за налагане на държавен контрол над религиите. Помним, че именно за комунистите религиите бяха опиум за ниско интелигентните маси, а контролът и назначаването на удобни за властта „духовни водачи“ на вероизповеданията  (с милиционерски чин) бяха задължителен елемент, чийто последици все още не сме разрешили в България, поне по отношение на най-масовите религиозни общности.

Няма да коментираме в детайл и абсурда на твърдението, че „сектите убиват нечии души“, тъй като аз бих приел логиката, изразена в коментар на мой приятел: „Отново атеисти и лаици коментират религиозни проблеми – душата е безсмъртна и не може да бъде убита; Всяко твърдение от тук нататък на дамата (Красимира от ГЕБР) е несъстоятелно“. Приемам, логиката, че атеистичният подход към решаване на какъвто и да било доктринален въпрос, като този за „конкуренцията“ между религиозните идеи, в „съревнованието“ им за „спечелване“ на сърцата и умовете на последователите, не би следвало да се решава с механизмите на властта, при това, от атеисти, а по-скоро, би следвало да е въпрос на свободен избор и свобода на съвестта и съзнанието. Точно това обаче плаши и е неудобно за АТАКА и ГЕРБ, поне за сега… Доколкото за Атака (доста лява по своите идеи политическа партия) това е характерно, за ГЕРБ, определяща се като европейска, дясна и демократична партия, това по-скоро е абсурдно като политика. Абсурдно именно, защото лъха на комунизъм от всеки километър…

Какво лансират госпожите като идея –  нещо много просто: Първо ни внушават напълно недоказани и неверни твърдения (от части и по силата на пропагандната логика за лъжата, повторена много пъти), за някаква имагинерна опасност, и второ, на основата на първото невярно твърдение, ни предлагат „лечението“ – държавата поема нещата в свои ръце, чрез законодателната и съдената власт. Идеята за „пререгистрация на всички съществуващи религиозни общности и налагането на минимален (до колко в България 5 хиляди или 250 хиляди може да се нарече „минимален“ е една съвсем отделна тема!?) праг, всъщност, както се опитах да обясня по-горе, е една силно недемократична, дори комунистическа идея. Тя би могла да обслужи, при това много лошо, по мое мнение, само едно вероизповедание – това, което само се стреми към срастване с държавата и налагане на собствената му доктрина на всички граждани с механизмите на властта – източното православие. Макар и пресилено твърдение, то не е безпочвено, отчитайки нееднократните публични изказвания в тази посока на водещи духовници на въпросното вероизповедание.

Ако за един отмрял строй централизацията бе удобен механизъм за контрол, в една демократична среда, опитите да бъде наложена подобна форма на унифициране на различията е по-скоро неприемлива. Идеята за количествен праг (брой последователи), необходим при регистрация на вероизповедание, отново обслужва идеята за „по-малко проблеми с опасните секти“, чрез „окрупняването им“. Предполагам, че нейде из дебрите на мислите на „майките“ на тази идея, депутатките от ГЕРБ и АТАКА, това би довело, като резултат, и до „връщането на блудните синове и дъщери в лоното на правата вяра“, от която са се отклонили, ставайки адепти на една или друга „убийствена за техните и на децата им души секти“… Да, ама не! Тази идея вероятно изглежда примамлива и приемлива за една църква, която векове наред, забравяйки услужливо, че е „стартирала“ именно като „секта“ (според собствената й дефиниция) с шепа последователи, но е напълно неприемлива за европейска и демократична България. Идеята, освен всичко, е и тотално неприложима към един широк спектър от вярвания, за които масовостта и централизацията са неприложими и ирелевантни категории. Например, вярванията на Изтока. Ако за една, да речем, православна църква, е логично и канонично да се ръководи от една личност, била тя пръв сред първите, то за вярванията на Изтока това е по-скоро неприложима логика, тъй като всеки духовен водач по идея има правото да има свои последователи и школа, а механизмите за определяне на неговата автентична принадлежност към дадената доктрина не са тези, на „централната власт“ на вероизповеданието и на „държавната санкция, чрез регистрация, даваща легитимност и право на участие в правния мир и социалния живот“, а, по-скоро, се свеждат до три много по-приемливи, от гледна точка на религията, категории: светците – духовните учители (гуру), свещените писания и всички последователи, формиращи групата на „свети личности“, заради вярата и принадлежността им към дадената доктрина.

Така, комунистическата идея за „централизация и контрол“, чрез регистрация, даваща право на социален живот и въвеждане на праг от минимален брой членове, непостижим за огромното мнозинство от вероизповеданията у нас, съчетана с прокрадващите се мнения за ограничения дори в свободата „сектантите“ да се събират и общуват по домовете си, представлява една огромна крачка назад към миналото и напълно необясним от демократична гледна точка реверанс на ГЕРБ наляво. Отново, макар и напълно приемливо за АТАКА, това е напълно неприемливо, нелогично и недемократично за модерна, европейска България. А, на къде ще тръгнат Борисов и неговата ГЕРБ предстои да научим.

„Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници! Нали така? Да!“

Photo: monitor.bg

Номинираха ме за орден "Св. Св. Кирил и Методий"…

Благодарение на Комитата съм номиниран за това високо отличие. Уважавам хората с чувство за хумор, а Комитата определено е сред тях!

Освен забавното, в този пост Комитата поставя няколко напълно резонни въпроса. Запазвам си правото един ден да му върна жеста с чувство за хумор, но ще си позволя да изразя мнение по някои от проблематичните моменти в темата, която той повдига.

Според Комитата, Дърева е номинирана и наградена с този орден за няколко неща, сред които:

  1. Тя е активен публицист с остро перо по проблемите на защитата на правата на човека;
  2. Тя е радетел за просперитета и запазването на Българската православна църква.

Нека разгледаме тези характеристики, които прявят Дърева достоен носител на това отличие. България, по Конституция и според Закона за вероизповеданията, е светска държава, в която религиите са отделени и независими. Определението „традиционна религия“, както е заложено в Конституцията и преписано (от нея и от руския закон) в българския Закон за вероизповеданията, няма правна дефиниция, следователно не влече след себе си никакви правни последици.

Опитите да се дадат преференции да която и да било религиозна общност, на базата на подобни констатации, може и неминуемо води до дискриминация. В този смисъл, радетелите за човешките права и радетелите за просперитет на доминиращите вероизповедания в дадена страна, ако са едно и също лице, трябва да са много внимателни в своите преференции и действия, ако искат имиджът им на правозащитници да не пострада. В дискутирания от мен и Комитата случай, орденоноската, ако държи да се докаже като едновременен радетел за човешки права и просперитет да едно от многото вероизповедания в страната, дължи отговор на следните въпроси:

  1. Нормално и демократично ли е едно от вероизповеданията, било то и традиционно или доминиращо, да се ползва с преференции от светската държава, която да поддържа в основния си университет богословски факултет на въпросното изповедание – привилегия, която никое друго изповедание няма? Даже обратното – ако имат висши учебни заведения, те се поддържат за сметка на самите изповедания.
  2. Нормално ли е безработните висшисти-педагози, завършващи богословие, да са една от основните причини да се настоява неистово за индоктринирано преподаване на (православна) религия на децата в училище?
  3. Нормално ли е светска държава демонстрира с всички възможни средства и при всички възможни поводи, своите преференции към доминиращото вероизповедание?
  4. Нормално ли е доминиращото в една светска държава вероизповедание да се стреми към налагане като официално, а държавата и болшинството от политиците да си правят оглушки по този въпрос?

Ако Дърева отговори положително на поне един от тези въпроси, за мен тя е бита карта като демократ и радетел за човешки права.

Влиянието на Индия в рок музиката – "Рок енд рол с Евгений Дайнов"

В края на февруари гостувах в предаването за Рок енд Рол на Евгений Дайнов по РЕ:ТВ. Според мен се получи интересно предаване, а аз съм приятно впечатлен от ретроспекцията, която Евгений направи, преди за започне разговора с мен.

Ако ви е интересно – изгледайте видеото!

Благодаря за Калоян и неговия неофициален архив на РЕ:ТВ!

http://retv.kaloyan.info/wp-content/plugins/flash-video-player/mediaplayer.swf

Опасността от "…ски" фундаментализъм

Заместете трите точки с каквото си поискате от списъка на религиите. Еднакво злокобно звучи, нали така? Има и исторически факти, които вероятно биха потвърдили колко лошо е наследството от това, което се крие зад образувалото се словосъчетание.

Че Яне се олива е ясно и на децата. Че тече цирк се разбра вчера, когато ДАНС прибра на разпит за няколко часа кмета на община Гърмен (където е село Рибново) и преподавателя по Ислям от селото. Прибра ги на свои разноски, но не ги закараха обратно до вкъщи, след като ги пуснаха след 3-4 часа.

Поредния щрих към цирка добавиха участниците тези дни. За сега, дискурсът по темата „Рибново“ сякаш се придържаше в политическите граници. Коментираше се заплахата от „…ски“ фундаментализъм и „спящи …ски ядра“ в региона. Малцина взеха нещата на сериозно, извън техния „хляб и зрелища“ ракурс.

За сега, нещата изглеждат все още под контрол, независимо от прокобите, които двете страни в „проблема“ вещаят с плам в очите и огъня и жупела, който сипят срещу опонентите си.

Ако повечето политици и обществото запази здравия си разум, нещата ще утихнат още първата нощ след изборите. Надявам се, вотът да е достатъчно категоричен, за да промени „тройното“ статукво, без обаче да вкара нови кресльовци с високо вдигнати длани и искри в очите в политиката…

„Проблемът Рибново“ за мен има друго измерение. Заговори се отново за една много хареактерна характеристика на всички по-големи или по-малки източници на напрежение по осите „етнос“ и „религия“. Думата ми е за РЕЛИГИОЗНОТО ОБУЧЕНИЕ.

Около Рибново отново се заговори и за това! Наричат ли децата учителя си „ага“ или не? Преподава ли се радикална форма на Ислям или се придържат до стандартите, установени от образователното министерство? Ходили ли са част от момичетата на абитуриентски бал или са ходили в Турция на поклонение?

Всичко това е възможно именно заради присъствието на предмет „Религия“ в училищата! Като предмет, спуснат от държавата! В това е проблемът, а не в това, дали учителят е „ага“, „моля, другарко“, „господин“ или просто „пич“…

Ако държавата запази своят секуларен (светски) характер и не се поддава на изнудването да бъде въведен предмет „Религия“, който дава преференции основно на две вероизповедания… Ако държавата прилага всички закони, гарантиращи „националната сигурност, суверенитет, обществения ред и добрите нрави“… Ако „най-големите и традиционни“ религии се откажат от желанието си да се ползват от всякаква форма на протекторат (задължително обучение по религия в училищата, намеса на властта, във всичките й форми, при вътрешен конфликт в изповеданията)… Ако политиците и всички останали (граждани, журналисти и пр.) бъдат санкционирани, според разпоредбите на законите, при всеки опит да всяват религиозна омраза и етническа нетърпимост… Ако… Тогава всички ОСНОВАТЕЛНИ опасности от „…ски“ фундаментализъм биха могли да бъдат изолирани много лесно.

Звучи утопично, нали? Тогава обаче отпада един много влиятелен лост за контрол над електората – опасността за нацията, за единството, за традициите… Политиците и сателитните им социолози и статистици, подкрепящите ги „духовници“ и псевдо-общественици няма лесно да се откажат от контрол над този механизъм. Уви…

Защо да не станем всички вегетарианци?

Миналата неделя, на 8 март, гост в студиото на „Неделя 150“ по БНР бе Антонина Желязкова (Председател на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия). Обсъждаха неотдавнашните изяви на Яне Янев, свързани с обстановката в регионите, населени с мюсюлмани. Много се говори дали тезите му са основателни или не, но на мен ми направи впечатление друго. Защитавайки позицията, че българската нация е гражданска и разнородна, включваща различни етнически групи, г-жа Желязкова обсъди по-конкретно и една от нападките към българските политици и държавници, че седели безучастно и гледали убийството на жертвено животно, докато слушали молитви на арабски. Нейната теза, както аз я разбрах, бе, че подобни „жертвоприношения“ се извършват непрекъснато, че това е обичайна практика сред мюсюлманите, която се дължала на слабата интеграция и сегрегацията на дадената общност и щяла да отмре постепенно. Нещо в този смисъл.

Задължително и необходимо условие е да спомена, че съм съгласен с г-жа Желязкова за правата на малцинствените групи и противопоставянето й на морално и законово ниво на всяка форма на дискриминация срещу тези общности.

Това, което ми прави впечатление е друго. Трудно ми е да се съглася с внушенията (по принцип, а не направените в предаването „Неделя 150“), че религиозната мотивация зад конкретни действия е израз на по-ниска цивилизованост и интелект. Съгласен съм, че жертвоприношенията на животни са анахронизъм и нямат духовната сила и ефект, който би трябвало да произведат върху животното и върху извършващите религиозния акт. Не съм съгласен обаче с това, че т. нар. „напредък“ на съвременното общество трябва задължително да води до намаляване на религиозните чувства на гражданите. Религията беше опиум за народите по едно друго време. Не и сега.

Провокиран съм да напиша тези няколко реда именно заради доловената от мен (дано да греша) теза на г-жа Желязкова, че религиозния акт на жертвоприношението щял да отмре постепенно, с по-добрата интеграция на въпросните религиозни и етнически малцинства. Ако говорим изолирано за акта на убийство на дадено животно (козел при някой мюсюлмански празник, свинята по Коледа, отсичането на главата на някоя кокошка или петел по именните дни, убийството с чук по главата на шарани по Никулден и други подобни, прерязване на шията на агнетата пред камера по Гергьовден), съгласен съм с Желязкова, че това трябва да бъде ограничено, дори сведено до минимум, според мен, именно поради липсата на духовна сила, чистота и логика, която да стои зад подобно деяние. Не съм съгласен обаче, че „напредъкът на цивилизацията“ трябва да отслабва религиозните чувства и да притъпява духовните търсения на хората.

Не ми допадна и друго: Желязкова изрази мнение в смисъл „дайте да не ставаме всички вегетарианци“, защото в българските кланици ежедневно се избивали животни по дори по-мъчителен начин. Така е и не само в българските кланици. Филмът Meet Your Meat го доказва (показва се насилие над животни, не ви го препоръчвам)! Ако подходим към проблема безпристрастно – безсмислените убийства (някои дори пред камерите на телевизиите), под предлог, че са продиктувани от дълбоки религиозни чувства, са неоснователни, безсмислени, безполезни и трябва да бъдат спряни. Убийствата по особено мъчителен начин на животни по кланиците в цял свят са не по-малко неморални и са напълно неоснователни от всяка гледна точка, различна от корпоративните интереси на крупните месопреработватели. Този акт е не по-малко насилствен и груб спрямо беззащитните животни. Според Желязкова, в България той дори не съответства на европейските „стандарти“ в това отношение, с което съм склонен да се съглася. Ако се противопоставим на жестокостта и насилието спрямо животните, единственото логично разрешение, колкото и да не ни се вярва, е да популяризираме вегетарианството като философия, морална категория, религиозно убеждение, здравословна алтернатива и израз на уважение и зачитане на правото на живот на всички живи същества, дори и тези, на по-долно еволюционно стъпало.