Реформаторски блок

За мършите в стадото и други новини от деня…

Всяко стадо си има мърша. Има различни хипотези за случилото се с „Царските конюншни“ в София и скандално ниската цена, на която са продадени – 90 лева за квадратен метър. Разбира се, възможно е самият областен управител Веселин Пенев да вярва, че наистина е освободил държавата от ненужна собственост, която освен, че не носи никаква печалба, генерира загуби, примерно за такса „смет“. Сигурно си вярва. Аз не му вярвам. Възможно е и Реформаторският блок да не са знаели, ако все пак Пенев не е бил читав от самото начало. Не знам. Може и да е така, но аз не им вярвам, защото вече втори ден откак скандала с продажбата се разрази, а те мълчат и дума не обелват. Можеха една оставка да поискат, вместо Борисов да го прави и да го играе „доброто ченге“ отново за пред екзалтираните си избиратели… Като изключим всички позитивни възможности, основавайки се на тъжния ни опит в територията, която обитаваме, нещата никак не са розови. Поредната далавера с апетитен обществен ресурс, съвсем скоро, след „случайния клошарски“ палеж на тютюневите складове в Пловдив. Днес се шегувах с някого, че се обзалагам с коефициент 10:1, че до няколко години и в „Царските конюшни“ ще се нанесе някой клошар, който пуши в пластмасов пепелник… Та, очевидно е, че и в това стадо има мърша, но не е ясно коя е. Или поне се правим, че не знаем…

Това е първата новина от днес.

Другата добра новина е, че парашутът на Бокова все още не се отваря, а земята… Финалът, де, е все по-близо. Не само, че не се отваря, ами ускорението я дърпа от 4-то, на 5-то място. Пустият Айнщайн не е мислил за българските комунисти. И как да мисли, като Хитлер е бил аха-аха да измисли атомната бомба. Къде ти, да се вълнува, че 70 години по-късно българска комунистка ще иска да оглави ООН… Иначе, да е жива и здрава!..

Третата добра новина е, че руснаците си го получиха. Е, не съвсем. Поне тези, в руското посолство в София. Имаха глупостта да публикуват поздравление на руски език, за девети септември. Хиляди българи били излезли на улиците да ги посрещат. Даже публикуваха снимка. Естествено, фалшифицирана. С танк по софийските улици. На 9-ти… Нищо, че тогава те точно са били преплували Дунава… И като се почна… ПТН ПНХ е най-мекото, което чуха и прочетоха под честитката си. Даже им се наложи да трият и блокират сума народ, дето ги пращаха обратно по пътя на биологичното развитие, малко преди да са проплакали за първи път… И не ви говоря за една испанска „табела“, дето беше модерна преди години…

Друго обезпокоително нещо от днес е, че Северна Корея пак са гърмели атомни бомби. Този път близо 10 килотона. И са предизвикали 5.3 по Рихтер наоколо… А Ким Чен Ун е все така тъповато ухилен и вгледан в бъдещето. Но забавната новина от Народно-демократичната република е, че най-сетне са забранили сарказма! Намериха му цаката най-накрая! Саркастичните подмятания между приятели, в стил „Америка е виновна за всичко“ вече са криминални. Ким Чен се съмнявал, че като се съгласявали с него, всъщност му се подигравали…

Какво друго?

Мустака пак дал интервю. Пак дълго. Иска много четене и съм си го оставил за тази вечер… Но ми харесаха заглавията. Същността им е, че „Борисов върти орташки бизнес с Пеевски…“ Не, че не сме го подозирали, но все пак, друго си е да ти го каже човек, дето е врял и кипял в орташките работи с Пеевски. То, като се замислиш, това обяснява доста неща. Например, защо Борисов и неговите гласуващи палци в Парламента така и не направиха комисия „Пеевски“. Ох, пардон! Това го обещаваха реформаторите. Тия, дето се ослушват като плъхове у трици и се спотайват, чакайки областния сам да подаде оставка. Е, подаде я. Дишайте дълбоко, че на следващите избори ще ви забравим, ако така я карате. Гарантирам ви го.

Комарницки пак кърти, чисти и извозва. Явно Мустака го е вдъхновил с откровенията си. Както самият той казва, можел е и по-хубаво, ама е бързал, не е имал време. Оставил е на Борисов да го нарисува по-добре…

И ако ме питате що няма новини за БСП – има! Освен Бокова, тия днес честват „Освобождението“. Колко народ освободиха след Девети от имотите им, не е истина! Злите езици говорят, че веднага след „революцията“ се случвало вечер да се разхождат по „Оборище“ и се ориентирали по полилеите. А на другия ден направо се нанасяли. Старите собственици били освобождавани от собствеността им. А някои дори от живота били освободени.

Пак злите езици говорят, че става дума за десетки хиляди избити само в първите няколко седмици след Девети. Ама това са зли езици, не трябва да им се вярва. За бесепето и лично за другарката Нинова, днес е ден на свободата и човечността…

Идиоти!

А, да! Сетих се още нещо. Последно: един познат ми разказа една забавна история. Като пионерче се разхождали около въпросните конюшни и един негов приятел се пошегувал: „Гледай каква работа! Преди това са били конюшни, а днес тук живеят хора…“

Това ни даде Девети, дето го празнуват другарите.

Реформаторските проксита на Борисов

Много се надявах да не ми се наложи да пиша всичко това. Не за друго, а защото за десницата дългосрочно ще е по-добре и оздравяващо, ако се отърси сама от проклятието „ГЕРБ“.

Вече писах, че политическото амплоа на Борисов е немислимо, без гласната и негласна подкрепа и не малко систематично приложени усилия от страна на кръгове, свързани с криминалния преход. Основни сред тях бяха комунистическия елит и тайната полиция на режима, които динамично трансформираха политическия си монопол в тежки икономически обвързаности между публичност, власт, икономика и обществен ресурс.

Очевидно е, че интересите, направили възможна политическата кариера на Борисов, се разпростират чак до Москва. Единственият премиер, повторил своя мандат у нас напоследък, проявява колебливи, но устойчиви симпатии и благосклонност към Кремъл. Чувствата му се изразяват в по-скоро деликатния, с много условности и вратички за връщане, декларативен отказ от руските мафиотски геополитически енергийни проекти.

Подпомагана от подобни интереси, цялата му политическа кариера почива върху редица скандали, подсказващи пълна съпричастност към порочни обвързаности и зависимости между олигархични, политически и медийни интереси. Тези връзки станаха популярно известни като Модела КОЙ. Сред тях са сюжетите за „Двете каки“, „Ало, Ваньо“, „Не ми се подсмихвай, ти си го избра“, „Д.П.“ (мутирал в „10“), „Ще викам, че съм пидал, да ме вземат за интелигентен“, „опраскването“ и култовия секс скандал „Симитли“, в който са включени и много милиони от обществени поръчки.

Това са само част от сценариите, които надзъртат издайнически зад образа на лидера на европейското развитие на България. Набедено за дясно, демократично и законово…

И тук стигаме до основния проблем – политическата идентичност на Реформаторския блок. Няма да коментирам нелепото им родство с партия, чийто лидер отказа да напусне БКП, без значение, дали е заради привилегиите при пенсиониране от редовете на МВР или от любов към комунистическия идеал… Партия, чийто лидер нееднократно реабилитира диктатора Живков с думите си. Партия, чийто лидер е произнесъл впечатляващата фраза: „Тодор Живков е колос в българската история и времето ще го оцени по достойнство…“

В началото на своя съвместен политически път Реформаторите обещаваха много неща. Кратък мандат. Велико народно събрание. Парламентарна комисия „Пеевски“. Разследване на Модела КОЙ. Щяхме да разберем кой източи КТБ. Щяхме да научим за корупцията по проектите „Белене“ и „Южен поток“…

Нищо! Всичко това отпадна. В името на Стабилността на управлението на ГЕРБ. Последните предизборни новини са, че РБ и ГЕРБ са се разбрали да довършат мандата. Нищо, че се заговори за предсрочни избори. Теоретично погледнато, Борисов има интерес и от тях. Парламентът ще се изчисти от всякаква реална опозиция и той ще може да царува в съдружие с псевдопатриоти и национално отговорни социалисти. Но така или иначе, официалната новина е, че РБ и Борисов след спешната среща са се споразумели да завършат мандата при условията на взаимна любов и разбирателство.

Това е фоновият шум, който звучи при обявяването на кандидата на реформаторите: Трайчо Трайков.

Логично е, когато една партия (или коалиция от партии в случая с РБ) не е съгласна с политиките на друг политически субект, да тръгне на избори самостоятелно. Такъв се предполага(ше), че е случаят с Реформаторския блок, на фона на очевидно раболепно отношение на Борисов към Анкара и Москва.

„Родилните мъки“, при които се стигна до кандидатурата на блока, преминаха под знака на ясната конфронтация с ГЕРБ. Някои от номинациите произлизаха от опозиционната част на блока и с исканията си дори всяха напрежение сред казионната част от РБ. При коалиционните преговори крайно опозиционните номинации отпаднаха. Стигна се до кандидатурата на Трайчо Трайков.

Той има няколко нелеки задачи. Едната от тях е да докаже, че ГЕРБ не играе на изборите с повече от един кандидат. Да разсее съмненията, че е удобният за Борисов човек, който има единствената задача да запази Блока жив, а на балотажа да прелее електорална кръв на ГЕРБ, по системата „болен здрав носи“.

С първото си кандидатпрезидентско интервю Трайков по-скоро не даде заявка да бъде твърд „на живот и смърт“ играч и каза: „С удоволствие ще дам подкрепата си за кандидат на ГЕРБ, освен ако нямам някакви големи резерви към човека, което не очаквам да стане…“

Целият политически генезис на партията на Борисов и на самия лидер на ГЕРБ не предполага колаборационизъм и съглашение от страна на истинска дясна, демократична формация, която се обявява за върховенство на Закона. Автентична десница не би могла да подкрепи кандидат, излъчен от партия, която си сътрудничи с диктаторски режими, нарушавайки човешки права и има двусмислено и опортюнистично отношение към враждебни за България геополитически стратегически планове, като енергийните проекти на Москва.
Кандидатът на десницата следва да е категоричен по отношение на това, че никога няма да даде подкрепата си за свой опонент, който няма ясна позиция по ключово важни въпроси, свързани с ориентацията на България – членството ни в НАТО и ЕС, с всички произтичащи от това политически задължения и следствия.
До този момент ГЕРБ нямат сред водещите си кандидати такъв играч. По всичко личи, че те търсят кандидат, който да има по-скоро само и единствено физиологични и естетически различия с този, на левицата.
Ако Трайков не промени риториката си, вместо да спаси Реформаторския блок от смърт, ще стане причина за кончината му. Това е така, защото той ще постави Блока в ролята на прокси, което просто има за цел да събере гласовете на твърдия десен електорат преди „решителния“ втори тур на левите проруски кандидати на БСП и функцията ѝ ГЕРБ.
Вярвам, че Трайчо Трайков и екипа му ще разберат това, ще оценят риска правилно и ще предприемат именно надпартийна и дясна стратегия, в интерес на България и избирателите, които не виждат своята алтернатива сред кремълските и пост-БКП креатури.
Да видим…

#ДАНСwithme: протестът трябва да доведе до оставка и предсрочни избори

Screen Shot 2013-09-19 at 10.45.36 AMПубликувам разговора ми с Людмил Захариев за www.economic.bg, с негово съгласие.

– Изпратихте писмо до г-н Ханес Свобода, лидер на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, с въпроси, свързани с ролята на неправителствените организации „Отворено общество“ и други в протестите срещу кабинета Орешарски. Как коментирате отговора на Свобода, че няма информация за незаконни действия, тайно финансиране или анти-демократични практики на която и да било неправителствена организация?

– В поредица от интервюта във всички възможни медии депутати, включително Манолова, Жаблянов, Сидеров и министър Йовчев, излагаха тези, че протестиращите са платени агитки, групи неолиберали и/или соросоиди. С това на практика те компрометираха идеята за съществуващ независим и обективно работещ неправителствен сектор в България, който служи за коректив на политическата и управленска класа в страната, а и запълва техни дефицити. Това е крайно непочтено от тяхна страна, защото това са лъжи, които по никакъв начин не могат да бъдат доказани.

Заради това аз бях длъжен да напиша това писмо до г-н Свобода. Отговорът на писмото е точен и ясен – няма данни за незаконни действия, тайно финансиране или анти-демократични практики, с което г-н Свобода ясно заема позиция, различна от позицията на управляващите. Освен това, той добавя, че протестите са заради огромното недоверие в политическата и социална система в България. В отговор на това писмо ми се струва, че се промени стилистиката на самите управляващи относно неправителствените организации. Затова смятам, че писмото до г-н Свобода свърши работа за неутрализиране на лъжовните тези на управляващите.

– Можете ли да дадете прогноза как ще се развият протестите? Какво следва и каква политическа есен ни чака?

– Още от първия ден на протестите гражданите се опитват да разберат едно нещо – кой наложи кандидатурата на г-н Пеевски за шеф на ДАНС. Има механизъм, който спуска и налага задкулисно кандидатури. Кой е този субект, който има сила над БСП за подобно нещо? Ако приемем, че кандидатурата е на ДПС, както заяви самият Станишев, това би значело, че социалистите са под контрола на ДПС. Самата Татяна Дончева пък каза, че „правителството ни е дадено на концесия“. Янаки Стоилов заяви, че „ако парламентът бъде разпуснат, властта може да бъде завзета от още по-алчна олигархия“. Тоест, самата група на БСП признава, че правителството има много сериозни и дълбоки зависимости. Затова отговорът на въпроса „Кой назначи Пеевски?“, разкрива цялата грозна картина на дълбоки икономически зависимости, които на практика крепят Парламента.

– Каква е алтернативата на това управление?

– Еднозначен отговор на този въпрос не може да бъде даден. За мен алтернативата минава през предсрочни избори. Има достатъчно социологически проучвания, че ситуацията след едни предсрочни избори ще бъде различна. Според мен протестът трябва да доведе до две неща – оставка и предсрочни избори. А след това избирателите ще решат кой ще управлява.

– Навсякъде в Европа, а и не само, „Зелените“ са с по-лява идеология. Защо в България Зелените става част от десния Реформаторски блок?

– Моят отговор е, че „зелената“ политика може да бъде определена и дефинирана през конкретните политически мерки, които се предлагат. Например, ако един бизнес е вреден за околната среда, могат да бъдат предложени данъчни утежнения за този бизнес, което е по-скоро лява политика. Но могат да бъдат предложени алтернативи, които да облекчат данъчния режим за екологичния бизнес, което е дясна политика. Тепърва „Зелените“ ще дефинират своята политика, но има неща, за които тяхната позиция е ясна. След огромни усилия за опазване на Пирин, сегашните управляващи дават заявка, че ще строят втори лифт на Банско, без никаква индикация, че това е икономически съобразно и изгодно от гледна точка на опазване на околната среда.

– Защо десният електорат се разпада, а левият се консолидира?

– Не съм сигурен, че левият електорат се консолидира. В ляво се чуват поне 4 тези. Господин Петър Волгин говори за радикална левица, една група интелигентни млади хора се определят за новата левица и социалдемократи, има индикации около Татяна Дончева и Георги Първанов и има левица около Сергей Станишев. Така че лявото изглежда доста раздробено за момента. Относно дясното, отворът там минава през ясното разбиране на въпроса „Дясна партия ли са ГЕРБ?“. Отговорът на този въпрос би помогнал на дясномислещите хора в България,да се идентифицират по-добре.

– Как интерпретирате вота на недоверие, който ще бъде внесен в четвъртък от ГЕРБ?

– ГЕРБ сериозно трябва да помислят, дали вот на недоверие за цялостна политика не би направил услуга на управляващите. Според решение от 22 октомври 1992 г. на Конституционния съд при искане на вот на недоверие за цялостна политика не може да бъде искан такъв в следващите 6 месеца. Аз не вярвам, че ГЕРБ с цялата си мощ не може да привлече няколко души експерти, които да формулират няколко вота на недоверие в различни сфери подред. По-политически съобразно би било, ако в действителност ГЕРБ работят за свалянето на сегашната власт, да помислят за отделни вотове в отделни ресори.

източник: www.economic.bg