Росатом

Струва ли си всъщност ядреният ток?..

Неколцина побързаха да обявят няколкото стотин протестиращи на 30 март за първобитни идиоти… Спирали прогреса и искали да върнат хората на клоните, изхранвайки ги с банани…

Сред основните аргументи на поддръжниците на ядрената енергетика, в частност, застъпниците на АЕЦ „Белене“ са, цитирам ги, чистотата, надеждността и ниската себестойност на ядрения ток, като основни характеристики на цивилизационния избор…

Какво можем да кажем по трите тези на защитниците на отиващата си ядрена енергетика?

Чиста енергия? Едва ли. Три майл айлънд, Чернобил и Фукушима го доказват по един категоричен и недвусмислен начин.

Сигурна? Едва ли. Аварията в Чернобил, предизвикана от човешка намеса (безумен експеримент) опровергава това твърдение категорично и безусловно. Премълчаваният инцидент в началото на деветдесетте с козлодуйската централа също опровергава идеята за надеждността на АЕЦ.

Да помислим какво се случи във Фукушима? Най-удобната за ядреното лоби теза е, че там са се стекли невиждани до сега обстоятелства – 9 по Рихтер земетресение и 20 м. цунами, са довели до аварията. Без да коментираме факта, че аварията Всъщност си е катастрофа, довела до сигурната необходимост от закриване на централата, нека си припомним, че всъщност всичко започна заради далеч по-маловажен, но напълно вероятен за българската действителност неблагоприятен сценарий – обезточаване на реакторите. Помните ли, как цяла източна България остана миналото лято без ток за дни? А, има ли, според вас, гаранция, че подобно бедствие, предизвикано от човешки фактор или далеч по-незначителен природен инцидент в северна България е абсолютно невъзможен? Аз не мисля!

Така стигаме до черешката на сладоледа – цената на ядрения ток. Била по-ниска. Преди няколко дни зададохме десетина въпроса, част от които бяха свързани с финансовата амортизация и реалната себестойност на тока от козлодуйската АЕЦ – дали някога ще разберем колко точно са инвестирани в централата, кога и дали тя е финансово амортизирана, както и какви точно са ценообразуващите механизми, държащи цената на козлодуйския ток в сегашните граници? Сигурен съм, че скоро няма да чуем сериозен и обоснован отговор. Няма да чуем и отговор за стойността на ядреното гориво в перспектива, когато добивът му сериозно намалее… Няма да чуем и дали съхранението и обработката на отработените радиоактивни отпадъци а остойностени и включени в сегашната цена на ядрения ток, но можем да отчетем най-новите факти, около Фукушима… А, те са: според компанията оператор на фукушимската централа, закриването ѝ може да струва 12 милиарда долара, без в тази сума да влизат разходите за неутрализиране на щетите в региона, на сушата и в океана… Междувременно се чу, че централата била национализирана.

Е, пита се в задачата, как точно се формира цената на ядрения ток и в нея влизат ли всички вероятни допълнителни разходи, които, ако приемем, че без да има катастрофа и драстично увеличение на ядреното гориво, подобно на цение на петрола, а говорим само нормално, рутинно „закриване“ на АЕЦ „Козлодуй“ и „Белене“, биха възлезли на още няколко милиарда?..

От тук нататък, споровете за енергийната ективност и себесойност на алтернативните енергоизточници навлиза в експертната сфера, но дори и там изходните позиции на ядрения ток са крайно неблагоприятни. За пример можем да дадем САЩ, където към днешна дата вятърният ток е около 10% по-евтин от ядрения, с перспектива към увеличаване на разликата в полза на перките. Останалите сравнения с фотоволтаици и други подобни източници на ток са също толкова неблагоприятни за т. нар. „мирен атом“, защото дори най-стриктните изчисления говорят за пълна възвращаемост на вложените средства и енергия за производството им в срок от една година, до няколко пъти за целия живот, в зависимост от енергоизточника.

Ако все още въпреки Чернобил, Три майл айлънд и Фукушима, някой има наглостта да твърди, че ядреният ток е по-чист, сигурен и евтин, мисля, че разговорът трябва да се води в плоскостта на моралните характеристики на подобен манталитет, склонен да игнорира очевидните факти, тласкайки стотици хиляди, вероятно милиони, ако не и човечеството в посока с непредсказуем изход…

По тази причина, няколкото стотин протестиращи трябва да бъдат чути, а позицията на анти-Белене и анти-ядрените групи — отчетени много внимателно от управляващата политическа сила, освен ако не говорим за премълчавани финансови или други интереси…

За моралните измерения на "чистата" ядрена енергетика

Цветозар Томов

Повдигайки темата за чисто икономическите измерения на заблудата за „чистата и евтина“ ядрена енергия, получих следното писмо от Цветозар Томов, което, с негово съгласие и с уговорката, че авторът не е специалист по темата, публикувам в блога си:

Здравейте. Хареса ми текста за цената на зеления и ядрения ток, но мисля, че доводите срещу ядрената енергия не трябва да се строят на тази хлъзгава почва. Мисля, че протестът срещу експанзията на ядрената енергетика се нуждае от морална основа. Производството на енергия от АЕЦ е престъпление спрямо човечеството, според мен, дори ако тя е наистина най-евтиния начин да добиваме ел. енергия.

Няколко екстраполации. За да имаме днешното равнище на производство на енергия от АЕЦ за периода на полуразпад на плутония (около 24000 години) ще е нужно:
Да построим и след експлоатацията погребем 250 000 ядрени реактора.
Да намерим начин да съхраняваме около 1 000 000 000 тона отработено ядрено гориво (ако, разбира се, изобщо можем да го произведем).

Да преживеем (ако екстраполираме досегашната честота на промишлените аварии) аварии от 5-7 степен, които водят до високи емисии на радиоактивни вещества в околната среда, на около 4000 ядрени реактора.

Да превърнем в радиоактивна пустиня около 1 500 000 квадратни километра сухоземна територия (приблизително 3 Франции).

През този период би следвало да се случат поне 2000 земетресения с магнитуд над 9. Не е възможно да се изчисли вероятността някои от тях да доведат по последици, далече по-катастрофални от тези, които сме преживявали досега. Но такава вероятност не може да няма.

За мен е очевидно, че хоризонта на мислене на привържениците на ядрената енергия изобщо не разглежда като необходимост съществуването на човешката цивилизация за толкова дълъг период от време. При днешното технологично развитие на ядрените технологии ние действаме като примитивни канибали, които искат да живеят удобно за сметка на живота на собствените си деца. И ако от други поражения върху околната среда природата се отърсва все пак сравнително бързо, тези са твърде дълготрайни. Собствено казано, на мен вече не ми е ясно дали „военния“ или „мирния“ атом са по-опасни за бъдещето ни.

В крайна сметка искам да Ви кажа, че мен изобщо не ме интересува колко евтина е енергията, произведена от АЕЦ. Така я караме, че май е по-добре още сега да се изпотрепем, за да имат шанс малцината ни наследници да изкарат едно по-кратко варварство и после да построят една по-хуманна цивилизация.


Знам, че привържениците на ядрената енергетика биха възразили, че е тенденциозно и лекомислено да се екстраполират днешните технологии върху далечно бъдеще. Винаги разполагаме с утешението, че наследниците ни някакси ще се оправят. Но и това утешение е морален проблем, според мен.