Русия

Руският контекст в българските избори или удобното мълчание на политиците у нас

Напоследък премъдрият ни екс-премиер Борисов, сякаш позабравил добруджанския урок по история, който му преподаде журналистът Коритаров (виж видеото, след текста), си позволява да плещи глупости за „пияния Хрушчов, който подарил Крим на Украйна“. С това премиерът Слънце услужливо обслужва официалната руска доктрина, довела до инвазията и анексията на полуострова. Тази теза на Борисов по своята цинична същност обслужва и позицията на руската (разбирай кремълската прокуратура), че Хрушчов е „подарил Крим незаконно“ на Украйна.

Незнанието на Борисов по отношение на елинската, византийската и османската част от историята на полуострова и свързването му само и единствено с руската (след присъединяването му през 1783 г. към империята на Екатерина Велика) щеше да е просто въпрос на личната му непросветеност, ако въпросният не беше двукратен, с амбиции за трети мандат като премиер.

Позицията на Борисов е недопустима и заради факта на съществуването на Будапещенския меморандум (от 1991 г.), според който Русия (както и САЩ и Великобритания) се отказва от каквито и да било териториални претенции към Украйна, а тя от своя страна се отказва от ядреното си оръжие…

Тезата на Борисов е политически нелепа и несъстоятелна и ще си позволя да му припомня, че:

На 30 март се навършват 150 години откакто руският император продава Аляска на САЩ. Съществуват мнения, основно в руските медии, че Аляска е дадена под аренда на САЩ за период от 90 (100) години…

По силата на „логиката“ на Бойко Борисов, няма никакви пречки за анексия и връщане на „Руска Америка“ във владение на Путиновата империя…

В същото време, руски разузнавач дава инструкции на БСП за изборите и им посочва кандидата за президент, който печели изборите. ДАНС знае за случая. Информира висши политици и нищо повече. Никаква реакция. Никакви последици. Никакви политически коментари. Борисов мълчи услужливо, без да дразни излишно Москва.

Премиерът Слънце обаче се обижда, че Йончева и Нинова казали, че ГЕРБ крадат от т.нар. саниране и много, ама много се ядосва, чак ще съди Корнелчето. Но мълчи като комунист на разпит за зетя на Делянчо Добрев (мъж на братовчедка му), чиято фирма в консорциум с други две, спечелила сто милиона от обществени поръчки именно за саниране…

Корнелия Нинова ни се кара, че демокрацията й отнела много, но обяснява, че живее с 2500 лева на месец (сигурен съм, че стойността е занижена за пред телевизора), а сина ѝ учи в американски университет с десетки хиляди долари такси и разходи на всеки семестър.

Същата тази Нинова си кани застъпник в студиото, който в ефир се изцепва, че „с други ченгета от ДС се уговаряли чий дядо да измъчват“, докато Корни го потупва майчински по рамото с усмивка блага…

Трима „патриоти“ не забелязват нищо от случващото се и броят 200-300 автобуса (15,000 хиляди души, под 0.5% от потенциалните избиратели), с които не може да се избере и един депутат в Кърджали, където има общо 5 мандата от 240… Но си трайкат за ДС и КГБ агентурата…

Накрая впечатляващо и съмнително спокойният и индиферентен Сидеров прочете некролога на ЕС и с бляскащи искри в погледа очертава световните пазари за българските кисели корнишони.

Евразийските пазари…

На фона на всичко това от вас се очаква само и единствено безкритично да гласувате… Без да мислите има ли ляво, има ли дясно; приоритет ли е Русия; колко „традиционно добри и братски“ трябва да са отношенията ни с Кремъл; кой ще крепи на Борисов стабилността в 44-тото НС…

И има ли партия или коалиция, която ясно дефинира национална позиция в защита на суверенитета и независимостта на България в рамките на ЕС и НАТО?

Борисов и българската история:

Крум Зарков БСП от се шегува с жертвите на Държавна сигурност:

След изборите – България е пред нов избор

Подписване на Будапещенския мемурандум за целостта на Украйна

Няма логично обяснение защо Борисов обвърза победата на Цецка Цачева с оставката си като премиер. Има различни отговори, като всичките граничат с ирационалното. Един от тях е, че министър-председателят на България е бил в състояние, при което речевият импулс изпреварва мисловния и той просто е отделил пред камерите и микрофоните различни членоразделни звуци, без да осмисля тяхното съдържание и без да е в състояние да понесе отговорността за последствията от казаното. Президентските избори поставиха кариерата му на политик на карта.

Самият Борисов каза, че всички останали възможни кандидати са “по-важни на постовете, които заемат”. Лидерът на ГЕРБ дори обясни, че има кандидат, който би “спечелил изборите още на първи тур” – кметът на София Йорданка Фандъкова. За капак, Борисов заяви, че ако напускане премиерския пост “той би предал доверието на симпатизантите на партията”. Категоричната му заявка бе, че собственото му “политическо дълголетие е силата на ГЕРБ”. Очевидно, оцеляването във властта е въпрос на “политическо дълголетие”.

Тоест, единственият, излишен на поста си бе Цецка Цачева. Борисов бе готов да я отстрани с лекота от парламента и да я инсталира на “Дондуков” №2. Посланието му бе: “издигам най-слабия кандидат, в чийто успех се съмнявам”.

Борисов не само издигна най-неизбираемия кандидат, сред всички възможности, обсъждани в медиите. Той допусна, съзнателно или не, втора непростима стратегическа грешка, обвързвайки собствения си мандат и кариера с компромисната кандидатура на Цачева. Кандидатът на ГЕРБ се изправи срещу изключително умело подбрания кандидат на левицата. Радев е личност, която щеше да получи симпатиите и на разколебаната дясноцентристка периферия, носейки романтичния ореол на “натовския генерал”. Пилотът от ВВС имаше потенциала да привлече гласовете на неопределения по оста изток-запад, ЕС и САЩ – Русия електорат. Той бе приемлив и за твърдото, покорно на прокремълската евразийска доктрина и на радикално левите идеи ядро. В самото начало на своята предизборна кампания Радев зае точно такава равноотдалечена и безлична подкрепа. В свое интервю за Петър Волгин по БНР от 21 септември Радев определи България като “лоялен член на ЕС и НАТО”, която не трябва да води “войнстваща политика към други държави”. Отношенията ни, според новоизбрания президент, “трябва да са на ясна, здрава, прагматична основа, водени икономически и търговски интереси”.

Нека си припомним същността на санкциите срещу Русия. Те са приети “по отношение на анексията на Крим” и включват ембарго на оръжия и свързани материали; ембарго на стоки с двойна употреба и технологии, които са предназначени за военна употреба или за краен военен потребител; забрана за внос на оръжия и свързани материали; забрана за предоставянето на определени услуги, свързани с оръжия и военни материали; забрана за предоставянето на определени услуги, свързани със стоки и технологии с двойна употреба; забрана на поръчки от Русия на оръжия и свързани материали и контрол върху износа на оборудване за дълбоководен добив на горива и такива, от арктическия шелф. очевидно целта им е свързана с противодействие на военната агресия на Русия в Украйна – факт, за който все по-активно ще се говори в Международния наказателен съд в Хага и ООН.

Те касаят основно, ако не единствено няколко десетки физически лица (около 150) и фирми (около 40), които са свързани с президента Путин и съставляват това, което “Таймс” описва като “руските олигарси, бизнесмените и чиновниците от обкръжението на Путин”. Освен това, те засягат пет големи държавни руски банки; три големи руски енергийни компании и три големи руски отбранителни компании.

Очевидно е, че фокусът е върху военните действия на Руската федерация срещу суверенна Украйна и анексията н украински територии от страна на Русия. Резултат от тях има – руският бизнес се нуждае от външно кредитиране, за да расте и инвестира. Фактът, че че около 90 процента от руския външен дълг е собственост на корпорации, води до безпрецедентно отслабване на инвестиционните позиции на руския едър бизнес.

В същото предизборно интервю за Волгин, кандидатът Радев беше категоричен:

“Категорично България трябва да настоява за отмяна на санкциите. Те вредят еднакво и на Русия, и на ЕС, съответно и на нас, като член на ЕС. Вредите ги виждаме… Вредите от санкциите ги виждаме…”

Това е тезата на прокремълската левица, възприета от новоизбрания президент Радев – санкциите да се разглеждат извън техния контекст като мерки, които са насочени срещу физически лица – олигарси, близки до властта в Русия и засягащи най-вече военния сектор и бизнеси, които са свързани с военната агресия на Кремъл в Украйна. В този контекст те имат смисъл, а евентуалните негативи за ЕС и всяка една страна от ЕС в частност имат съвсем друго измерение. Залогът за успеха или провала на санкциите минава през отговора на няколко важни въпроса.

Ако санкциите бъдат отменени, без да дадат резултат, това би било отстъпление, което премахва всякакви препятствия пред Русия да повтори Кримския сценарий, след Абхазия, Осетия и Крим, дори в Прибалтика.

Друг важен въпрос, касаещ вдигането на санкциите, е свързан с ангажимента на Украйна във връзка с разпоредбите на Заключителния акт на ОССЕ, Устава на ООН и на Договора за неразпространение на ядрено оръжие като държава-страна по Договора, непритежаваща ядрено оръжие. Русия, САЩ и Великобритания подписаха през 1994 г. Будапещенския меморандум, с който Русия обеща да пази териториалната цялост на Украйна. В замяна, Украйна се отказа от ядреното си оръжие. Нарушаването на териториалната цялост на страната, военната агресия и анексията на Крим повдигат въпроса за гаранциите към страните, поели ангажимент към неразпространението на ядреното оръжие.

След първия тур на президентските избори новоизбраният президент на България, вече спечелил радикалния ляв и прокремълски вот, видимо смекчи позицията си. В отговор на моя въпрос дали подкрепя членството на България в ЕС и НАТО с думите “Да, категорично”. А след втория тур се дистанцира от първоначалната си позиция, заявена през септември по БНР, казвайки:

„Политиката, свързана със санкциите срещу Русия, е работа на правителството, но това не значи, че президентът, който представлява страната, не може да бъде активен и да търси диалог по темата и с колегите си в Европа, и с Русия. В рамките на Европа има различни гласове. Но по този въпрос ще работя тясно с правителството и с моите колеги в ЕС“.

Радев не греши – членството ни в НАТО (и ЕС) е въпрос на партиен консенсус, който да формира необходимото политическо мнозинство. Присъединяването на България към НАТО беше сложен дипломатически процес, продължил 14 години, при който всяка важна стъпка е взета с решение на правителството и е ратифицирана от Народното събрание.

Смекчената му позиция обаче не трябва да се приема успокояващо. Това е просто част от стратегията на широкото електорално ветрило. Тази позиция следва да се приема като част от продължаващ във времето сценарий, чието първо действие приключи с избора на Румен Радев за пети президент на България.

Президентските избори не сложиха край на изминалия политически цикъл, а поставиха началото на нов избор. Вероятно, на най-същественият в най-новата история на България – оцеляването на страната като част от семейството на западните демокрации или рязък завой към евразийския проект на руския национализъм и експанзионизъм.

Текстът е писан за хартиеното издание на „Новини Лондон“
PDF  броят може да бъде свален от тук

Избори без избор, или още от същото

Текстът е писан за „Деловая столица“ и може да бъде прочетен на руски там.

Защо изборите в България не променят нищо
Още от същото, отново и отново…
Отношението на гражданите към политическата класа в България може да се охарактеризира така: искрено, безплатно, честно и добре обмислено недоверие. Българите се отнасят с недоверие към всички институции на властта, разядени от корупция. Точно с такива обществени нагласи страната навлезе в президентските избори. Парламентът се радва на 8% доверие, главният прокурор получава 10%, правителството има доверието на цели 16%, а президентът – 21%. Причините за недоверието са ясни вероятно на всеки, който е живял в постсъветското пространство – необезпокояван от закона лобизъм, олигаррхични и тяснопартийни интереси, далеч от реалността, в която живее огромното мнозинство от гражданите.
Сегашната предизборна кампания очерта още по-отчетливо сериозните вътрешнополитически проблеми, които разединеното българско общество е все по-неспособно да разреши. Общоприетото клише е, че България е страна в преход. Предполага се, че е преход от тоталитарното общество на комунистическия режим, към демократичните ценности на Обединена Европа. Всъщност България успешно премина през преходен период. Но преходът се оказа далеч от описваното. Показателно за посоката между другото е това, че независимо от членството на страната в ЕС и НАТО и независимо от усилията да се изгради пазарна икономика, в България има много малко свободни и независими медии.

Страната премина през трансформация на политическия монопол на властта на комунистическата партия към криминалния и олигархичен модел, при който основните обществени ресурси и политически технологии изцяло обслужват интересите на новосформираните олигархични кръгове. При този модел името на конкретната партия, консумираща в даден момент властта няма никакво значение. Криминалните зависимости, финансовите обвързаности между политикономическите кланове са толкова силни, че всяка съпротива или дори само идеята за провеждане на реални реформи е задушавана още в най-ранна фаза.

Още нещо, тясно свързано с предходното е това, че България – “шестнадесета република” на СССР, няма нито сили, нито желание да преодолее това състояние на нещата и покорно играе ролята, която Кремъл ѝ е отредил – ролята на Троянския кон на Русия в Евросъюза. В свое интервю за “Капитал” постоянният представител на Руската Федерация в ЕС Владимир Чижов без притеснение говори за това:

Поради традиционните ни добри отношения България е интересна за нас и като член на ЕС и този интерес не е само икономически. България е в доб­ра позиция да допринесе за отношенията между ЕС и Русия и ние разчитаме, че ще бъдете наш специален партньор, своеобразен троянски кон в ЕС, разбира се, извън негативния оригинален смисъл на тази метафора.

Уви, Чижов не се опита да обясни възможно ли е изобщо понятието “Троянски кон” да се изчисти от негативни конотации…

Русия влияе на политическите процеси в България основно икономически: корпоративно присъствие, преки инвестиции, търговски отношения, а така също и частна собственост и инвестиции, които съставляват не по-малко от 16.9% от БВП.

Инструменти на влиянието на Москва са проруските партии. В услуга на Кремъл са БСП, преди промените – БКП; АБВ – партията на бившия президент Първанов, известен с агентурното си име “Гоце” и с принадлежността си към Държавна сигурност (българското КГБ), а така също и много други партии и личности, обвързани в миналото с номенклатурата и апарата на НРБ. Мнозина уж проевропейски лидери са не по-малко склонни на носталгия към миналото и играят за Москва. Това важи както за сегашния премиер Борисов, така и за неговата партия ГЕРБ , която в момента е управляваща.

Напоследък това влияние става все по-силно благодарение на пропагандата през медиите. Немаловажна роля в това играят проруските сайтове, които фактически създават алтернативна реалност както чрез статиите, така и чрез анонимните коментари под тях.

Тази паралелна информационна реалност се мултиплицира от псевдоплурализма на фасадната демокрация. Използват се похвати, които трябва да са добре познати на аудиотирията в Украйна: черен пиар, клевети, реч на омразата и откровени лъжи. Един пример е неотдавнашната атака, на която бе подложен лидерът на дясната проевропейска партия ДСБ, чрез откровено хомофобски публикации, които нямат нищо общо с истината, обективността и професионализма. Като цяло, по заимстван от “големия брат” шаблон, българските медии описват активистите, неправителствения сектор, прозападните анализатори и коментатори като вредни за обществото “чуждестранни агенти”, хрантутници на американските фондове. Ако забравим за малко имената, рискуваме да се заблудим откъде ни облъчва “Първи канал” на Кисельов и къде започва коя да е от зависимите от политическата класа медии в България.

Политическият избор е сведен до досадното и безкрайно търсене на “по-малкото зло”.

Водещите кандидатпрезидентски двойки се различават най-вече в нюансите на своята проруска ориентация. Липсата на национална кауза и зависимостите от руските геополитически интереси вкарват малък нюанс в позициите им, основно по отношение на акцента – подкрепа за анексията на Крим, против санкциите срещу Русия, АЕЦ “Белене”, “Южен поток”, руското оръжейно лоби, контрабандата с оръжие и други.

Издигнатият от АБВ кандидат Ивайло Калфин и кандидатът на националистическата коалиция “Обединени патриоти” (представяща се за дясна, но включваща крайнолявата проруска партия на Волен Сидеров “Атака”) Красимир Каракачанов сякаш с общи опорни точки сравняваха анексията на Крим със ситуацията в Абхазия, Южна Осетия или Косово, а санкциите срещу Русия, според тях, вредят на Евросъюза.

Масово кандидатите за президент подкрепяха строежа на АЕЦ “Белене”, замразен под натиск от ЕС. Един от тях е бившият премиер Орешарски, който планираше възобновяване на проекта още през 2013 г., докато беше на поста. БСП, която е основен двигател на “далаверата”, издигна Румен Радев, а конкурентката му Цецка Цачева открито подкрепи проекта на референдума през 2013 г.

Много може да се пише по въпроса, но както вече стана дума, разликата между участниците, в т.ч. фаворитите за президентския пост, се свежда основно до нюансите в проруската им ориентация.

Един-единствен кандидат – Трайчо Трайков, заемаше открито и категорично проевропейска позиция и не подлагаше на съмнения членството на България в НАТО, но той бе издигнат от дясноцентристката коалиция “Реформаторски блок”, която е силно компрометирана в очите на българския избирател заради подкрепата си и участието си във властта. Самият Блок, чието обратно броене тече с пълна сила заради множеството вътрешни противоречия, стана източник на много вицове в България. Те са свързани с шизофренната позиция на коалицията, която с една своя част участва във властта, даже има свои министри, а с друга своя част се намира в опозиция на правителството. В резултат на това на пръв поглед нормалният им кандидат не успя да стигне до балотажа и се класира едва шести.

Един от най-известните български политически карикатуристи, Христо Комарницки, наскоро написа:

Режимът „Борисов“ няма нищо общо с евро-атлантическите ценности. По същество това е полу-мафиотско, полу-феодално управление, базирано на страх, рекет, корупция и беззаконие. Този волунтаристичен режим се крепи на крехките плещи на десетки, стотици хиляди унизени, страхливи,подли, алчни, корумпирани, робски душици. И некадърни. Това, че са се уредили на топла държавна служба, не ги прави „десни“. Нито мутренската далавера, в която са успели да се намърдат, може да се нарече „реформа“.

И това се отнася не само до сегашната управляваща коалиция, но и до всяка партия в България, която има шанс да вземе властта.

Като теглим чертата, всички избори са избори частично – по отношение на формата, но не и на съдържанието. Президентските избори не са изключение. Вторият тур демонстрира това пределно ясно. Изборът е между безлична бивша партийна секретарка на БКП, която е верен слуга на лидера Бойко Борисов в парламента и бившия шеф на ВВС, пилотът на “МиГ”, който стана известен с конфликта си с българския премиер, военния министър и българския парламент заради въздушната полиция на НАТО — също като в Телешоп.

Насладете се на красотата на играта! Натовски генерал, издигнат от пребоядисаните комунисти-антинатовци. Всъщност, точно като е забелязал Джузепе ди Лампедуза в единствения си роман – за да си остане постарому, всичко трябва да се промени. В крайна сметка, променя се само фасадата. Зад нея всички си остават същите. Остава впечатлението, че “селото” се строи по заветите на Светейшия княз Потьомкин.

Няма да е преувеличено, ако кажем, че страната я очаква формално продължение на реформите и неформален статус на 86-ти субект в състава на Руската Федерация, в смисъла на корупционните и олигархични зависимости. Упорито постоянство. Остава ни само да се уповаваме на висшите сили…

Бог да пази България!

Руснаците: Ще купим България цялата, вече изкупихме 1/2 от Черноморието и други новини…

Разнасяхме едни пари с куфари…

Вчера нямаше много новини. Една бомба гръмна в Ню Йорк и рани 29 души. Полицията откри тенджера под налягане, със стърчащи от нея жици, само на няколко преки встрани, а у нас – суша. Даже Борисов май не написа нищо съществено в профила си, освен, че публикува 2-3 снимки, на които конкурира Веско Маринов по потене. Жега е, разбираемо е! А и той нито е първа младост, нито е да кажеш някой спортист. Нищо, че рита мачлета. Там съдиите са наблизо да помагат. Свирят дузпа, докато вкара…

По-интересно беше интервюто на Татяна Дончева. Първо, не съм съвсем сигурен дали тя е кандидатът или покойният Илия Павлов, но разбрах, че жената истински му се възхищава. По едно време я чух да казва, че Илия Павлов никога не я бил карал да носи подкупи или да плаши някого… Тук съм леко раздвоен. Възможно е госпожата да е права за себе си. Но от друга страна – тя казва, че му била единия от адвокатите. Да ги каже кои са другите, че да ги питаме и тях, че така не е съвсем сигурно, дали друг не е носил и заплашвал. Не ли?

Друго беше интересно в думите на Дончева. Умилително разказа, как спасила едни църковни пари в куфари. Не тя, Илийката. Обаче тя разбрала, че държавата ще запорира имотите на БПЦ заради разкола и се втурнала да търси банка, дето държавата не може да я пипне. Помогнал пак Илийката Павлов. Лично гарантирал, че няма да даде парите. Но по-впечатляващо е друго! Как Дончева научила. Отишъл при нея съдията по делото – председателят на Софийски градски и ѝ казал. Предупредил я, сиреч… И така се стигнало до куфарите с парите и тя организирала „трансфера“ към „чиста“ банка. Неофит, патриархът и покойният Натанаил ги разнасяли. Сега, тук има няколко интересни момента. Първо, какъв е този формат – съдия, отива при адвокат да го предупреди, че ще наложи запор върху имуществото на клиента му, за да може въпросният да се скатае. Второ, Не съм съвсем сигурен, че в правилника на адвокатурата влиза задължението да организират прехвърляне на пари към банка, която няма да спази съдебно решение за запор. Не знам… Може през 1992-ра правилата да са били по-различни. И законите. А може и да е минала абсолютната давност от тогава по закон. Но не съм съвсем сигурен, че е минала моралната давност. А Дончева иска да става президентка…

Ако пак планира да разнася пари в куфари към „чисти“ банки, които няма да изпълняват съдебни решения за запор – по-добре да се запише в ГЕРБ или ДПС, или в някоя пътно-строителна фирма. И те имат нужда от такива адвокати, зер не?…

Други новини не ми направиха впечатление. Последната е руска. Те са не по-малки идиоти от нас. Вместо да помолят Путин да назначи служебно Думата, те харчат пари за избори. И ние така – още от кметските избори в София преди време. Хубаво Борисов каза да не харчим пари и да назначи служебен кмет, ама ние не, та не! И на президентските е така. Той, човекът затова си трае до последно и не казва кой е ще е служебен президент, като не го послушахте лани…

Та, руснаците си избират Дума. Единият от кандидатите заяви пред БНТ намеренията на официална Русия, след като Путин отново спечели изборите. Тук му е мястото да спомена, че Путин е голям любимец на народа си. Като нашия Бойко Борисов е и винаги ги бие на избори. Спорно е кой е по-любим на народа си – Путин или Борисов, но съдейки по социологията, Путин е далеч по-голям фаворит. Или се е научил да прави избори по-добре. Цецоу, гледай, бе! Виж как се прави:

А като стана дума за Русия, ето какво казва един кандидат депутат от „Единна Русия“, дето е и бивш журналист. Това, че е бивш журналист, би трябвало да означава, че знае цената и силата на думите. И може би точно затова е важно да го чуете. Казва, че „вече са купили 1/2 от Черноморието, а като спечелят изборите ще купят цяла България“… Не се съмнявам, че е така! Путин има богати приятели! Вижте братя Ротенберг. И те са само част от всички. Путин обича и музика. Един негов личен приятел челист, помните колко милиарда беше спестил от класическа музика, нали? Свирил, свирил и спестил 2 милиарда долара!

Дай, боже, всеки му!..

Но сега думата ми е за България. Пьотр Толстой (във видеото по-долу), като го питали дали ще са по-добри с нас, намекнал, че ще трябва да слушкаме. Но го каза малко по-иначе. В българския фолклор лафът е „ако слушаш, ще ти го купя…“ Това е един от начините да вразумиш някое дете. Другият някои модерни родители го отричат, защото предполага частична употреба на сила и принуда. Не казваме, че го одобряваме, но по разкази на очевидци, често този метод е по-ефективен…

С Русия сега сме на фаза „слушайте, защото ще ви изкупим…“ И не се съмнявайте, че могат да го направят. Имат си достатъчно полезни идиоти в страната. Подкрепят всичко – от Големия шлем, до Евраазийския съюз.

Тук неминуемо трябва да направим историческа ретроспекция. Досега българското непослушание се е наказвало от руснаците с бой. Само един път не са успели – през 1916 г. АБВ по този повод си обраха венците от паметника на ген. Иван Колев. А кой беше шеф на АБВ? Гоце, с Големия шлем. Той е един от най-големите радетели за това, Русия да си купи цяла България, не само 1/2 от Черноморието. Ако бяхме президентска република, за два мандата сигурно щеше да е успял… На АБВ не им харесал надписът на паметника:

„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят руснаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България“.

Ама, наистина!.. Какво търсят? Но това е друга тема. Сега казвам, че с много малко изключения, непослушанието ни руснаците са го наказвали по другия начин. Така се е случило и с нас по време на освобождаващата окупация през 1944-та.

Тук обаче влизаме в мътни води. Оня ден Мустака от Сърбия каза, че два клана управляват в България. На Борисов и на Пеевски. От думите му излиза, че голяма част от нещата, дето стават за продан, вече са изкупени от тях. Тоест, руснаците или ще трябва да ги изкупят от тях, или просто досегашните сделки са с номинален собственик от Кремъл. Тук нещата стават още по-деликатни, защото идат избори за президент. Досега почти всички кандидати, както вече писах, се различават само по това, колко близко виждат България до Русия. Останалите са две групи – такива, които са в рамките на социологическата грешка и такива, които отиват на изборите с мисълта как ще се котира подкрепата им на балотажа, където ще идат двамата, които ни виждат най-близко до Русия.

Ситуацията, както я описва Пьотр Толстой, си е напълно реалистична… Вижте сами:

Ей затова ви казвам, че опцията „Не Подкрепям Никого“ може да се окаже много перспективна. По следната причина. Ако се окаже, че партията НПН е най-голяма, Скоро ще им се наложи да се съобразяват с нея. На всички.

Борисов, глутницата на Путин и България като Троянския кон на Кремъл в Европа и НАТО

Текстът е писан за книжното издание на Новини Лондон. PDF файлът с броя може да свалите тук.

или как премиерът влоши отношенията ни с НАТО

Около седмица преди 30 юни стана известно, че “глутницата на Путин”, както опозиционната и свободна преса в Русия и у нас нарича основания през 1989 г. мотоклуб “Нощни вълци”, се канят да преминат (за пореден път) през България.

При основаването си Вълците (както ще ги наричам в този текст) са малка група от 15-тина души, които се изживяват като охрана на различни рокаджии от техни групита (терминът groupie се ползва по отношение на буквално готова на всичко фенка). Днес Вълците са руски националисти. Лидерът им, “Хирурга” Залдостанов (с украински произход) се кълне във вярност на президента Путин и се заканва да потуши всяко несъгласие с Кремъл. Лидерът на персоналните мотористи на Путин се зарича “да не допусне нито една твар до президента”. В замяна, организацията му е щедро финансирана от Кремъл. Освен това, разследвания в медиите уличават Вълците във финансиране и от руското разузнаване и връзки с организираната престъпност в Русия.

Рамзан Кадиров е почетен член на чеченското крило на Нощните вълци, основано през 2015 в Грозни.

Вълците, чрез поделението си в донбаския регион, участват в бойните действия на страната на ДНР и ЛНР. Важно е да се знае, че легитимното правителство на Украйна води антитерористична операция срещу сепаратистите в Донецката и Луганска област на Източна Украйна.

По думите на “Прокурора” Виталий, лидер на Вълците в Донбас, мотористите участват в бойните действия на страната на проруските сепаратисти. Те “освобождават своята земя от нацистката нечистота”.

Вълците се определят като “руски мотоциклетисти, чиято крайъгълна философия е православието и любовта към Русия”. Иделогията им е сталинско-съветска – портретите на Йосиф Висарионович и знамената на СССР са често срещан техен пропаганден атрибут, когато преминават през различни страни от Източна Европа.

Акциите им — походът “Пътищата на победата – към Берлин!”, “Славянски свят” и др. подобни, изцяло съответстват и поддържат руските националистически доктрини за “Руския свят” и “Цивилизация Русия”. Руската експанзионистична геополитическа доктрина гледа на света като съставен от три основни региона, в центъра на който е евразийската сърцевина, заобиколена от маргинално пространство, а извън него е територията с “островите”, сред които са Япония, Австралия, САЩ и др. Маргиналната територия, към която принадлежи и България, заедно с останалите страни от Източна и Западна Европа, е арената, според тази доктрина, на която се случват основните противоборства и противоречия. Разбира се, между сърцевината Евразия и “островитяните”, като тази борба е основният двигател на промените в света още от древността.

Разказвам това не защото е единственото идеологическо обяснение на света, а защото то е много характерно за съвременната руска геополитическа доктрина. И защото то обяснява голяма част от действията на официална Москва днес. Усилията ѝ са насочени към дестабилизация и постепенно овладяване чрез политически, енергиен, икономически или пропаганден натиск над страните в непосредствена близост до границите на Руската Федерация.

Посещението на Вълците също се вписва в тази идеологчиеска доктрина. Отдалечавайки се от тоталитарните времена на комунистическата диктатура, Русия запази репресивните си похвати. Демократичните ценности, икономическата и политическа конкуреция, свободата и политическият плурализъм не успяха да процъфтят в евразийската сърцевина, към която идеологически се самоопределя и принадлежи Русия.

Споменах в началото, че идеологията им е болшевишка, сталинистка и ревизионистка. Те се обявяват за възстановяване на “единството” на народите от бившия СССР. Доктрината за “славянското единство” е идеологическият инструмент за приобщаване на териториите от маргиналния “полумесец”, заобикалящ “сърцевината Евразия”.

Няма да се впускам в анализ и коментари доколко терминът “славянство” е приложим към Русия и всяка една страна от доктрината за “руския мир”, като обединяващ православните и славянски народи от източноевропейското пространство. Очевиден сам по себе си е фактът, че големият процент от тези народи са в обтегнати или лоши отношения с Русия. Самата тя е водила или се намира в състояние на военни конфликти с граничещите с нея държави, дори когато населението в тях е преобладаващо православно. Славянските и православните народи от своя страна все по-очевидно се обединяват около ценностите на свободния демократичен свят, скъсвайки с недалечното си комунистическо минало и съветски зависимости в рамките на великоруските въжделения.

Соцносталгията и некропатриотизмът по изчезналия СССР са част от инструментариума на идеологическата борба за надмощие, влияние и контрол в маргиналните територии, над които СССР доскоро властваше. Все пак, както вътрешнополитически за Русия, така и по отношение на демократизиращите се страни от Източна Европа, комунистическото минало е разделящ фактор, натоварен с негативна оценка. Затова се налага в идеологическата “борба” за влияние да бъдат инкорпорирани други символи. Един от тях е оранжево-черната лентичка, наричана некоректно “георгиевска”. Инициативата, създадена около 2005, има за цел да консолидира симпатии и подкрепа около тогавашната власт в Русия и спечелилия втори президентски мандат Владимир Путин. Колорадската лентичка (наричам я така заради оранжево-черните цветове, наподобяващи това насекомо) изигра две важни роли.

От една страна, направи абсолютно некоректна връзка между царска и днешна Русия, обременена от наследството на СССР — Георгиевският орден и лента са били отменени от 1917 г. до 1992 г.. В комунистическа Русия е въведен Орден на Славата на СССР, който е оранжево-черен, за разлика от жълтия и черен цвят на Георгиевската лента.

От друга страна, чрез подменената истина и фалшива терминология се стимулират великоруските националистически настроения след провала на Елциновия модел. Самият Елцин се извинява за това, че “не е оправдал надеждите на тези, които са вярвали, че с един порив, с едно махване ще прескочат от сивото, застойно тоталитарно минало в светлото, богато, цивилизовано бъдеще”, а провъзгласената за Георгиевска лента и последвалата ѝ идеологическа индоктринация са удебен байпас към някогашното величие, унищожено от “застойното минало” и неосъществилото се “богато и цивилизовано бъдеще”.

Всичко това е част от обяснението за генезиса на глутницата на Путин и е неотделимо от идеологията на Нощните вълци.

Стигаме до реакцията на българските институции. В дните, след побоя на паравоенни формирования над протестиращи граждани в Бургас и напрежението около храм-паметника “Св. Александър Невски” по време на протеста срещу Вълците в София, на което присъстваха и биячите от Околовръстното (а един от тях взе участие в действията на терористите в Украйна), Борисов обясни в прав текст следното:

„…Нощните вълци на Путин“ са пуснати в страната ни, за да не добавим нов черен нюанс в отношенията с Русия, които са с черни краски… Ако ги бяхме спрели, имаше и такъв вариант. Решението се взе на експертно ниво. Във Вътрешно министерство се събраха всички служби – ДАНС, МВР… Колегите прецениха, че най-добре е да ги пуснем…“

Практически, вероятно без да разсъждава върху смисъла на думите си, Борисов признава няколко неща, които са очевидни и рискови за България:

Първо, Вълците са важен инструмент във външната политика на Кремъл. Недопускането им в България би влошило отношенията между София и Москва.

Второ, за рисковете, произтичащи от факта, че Вълците са външнополитически инструмент на Кремъл, са били информирани и са знаели всички български институции, които имат отношение към казуса – Външно министерство, МВР и ДАНС.

Трето, Борисов е направил съзнателен компромис, допускайки паравоенна глутница на Путин в България, заедно с целия ѝ арсенал от хибридни пропагандни идеологически оръжия.

Четвърто – компромисът, допуснат от Борисов, застрашава не само националната сигурност, но и физическата сигурност на българските граждани – бити, арестувани или набедени в омраза и хулиганство, като доказателство за това са побоят в Бургас и присъствието на проруски биячи в София.

Всичко това се случва в по-значимия глобален контекст, при който Украйна и Румъния договарят своята военна подкрепа, протекция и помощ с НАТО, докато Борисов твори гафове по темата, обявявайки идеята за обща черноморска флотилия между Украйна, Румъния и България за “пряк военен конфликт” с Русия. Идеята, която Борисов отхвърли, за да не “вкарва черен нюанс” в отношенията му с Кремъл, е подготвяна дълго преди това на срещи на най-високо ниво и на ниво военни министри между трите страни.

В края на първия работен ден от срещата на върха на НАТО във Варшава стана ясно, че плановете на Алианса включват засилване на присъствието в Черно море, както и, че Румъния е договорила с НАТО подробен план за отбрана, без да става дума за батальоните, които ще бъдат разположени в Полша и Прибалтика…
Вместо това, Борисов спасява Кремъл от НАТО, заявявайки, че “страната ни няма да стане част от подготвения черноморски фронт срещу Русия“ и няма да участва в обща флотилия с Румъния, мотивирайки се, че това би довело до военен конфликт.

Историята с пропуснатите руски самолети за Сирия е отделен, но свързан с контекста на този текст щрих.

Всичко това обяснява и мотивите, с които Борисов изпраща своя външен министър, Даниел Митов, на среща с колегата му Лавров в Сочи:

„Задачата, която съм му поставил, е да нормализира, ако е възможно, разбира се, крайно острата позиция на Русия към България, както и нашата към тях, и превръщането ни в най-голям враг на Балканите за Русия…“

А Вълците, както самият Борисов призна, са част от хибридните геополитически идеологически действия на Кремъл в буферната зона на страните от бившия социалистически лагер. Недопускането им, по примера на Полша и Германия, няма да се хареса на официална Москва и Борисов предпочете да остане верен на Кремъл. Загърбвайки националния интерес, излагайки националната сигурност на риск, той в крайна сметка, за пореден път постави България в ролята на Троянския кон на Русия.

Реакциите на Борисов към Вълците и идеята за обща черноморска българо-румънска натовска защита утвърдиха България в ролята ѝ на руски троянски кон в НАТО.

Виждате ли разлика?

Русия е страна с президенстко управление. Руското Федерално събрание е двукамарно. Не може да се каже, че Русия е бедна държава — БВП на човек е 16100 долара за 2008, или общо 2,266 трилиона за всичките 140 милиона народ… Според информация в Уикипедия, дори е на 8 място, след САЩ, Япония, Китай, Германия, Франция, Великобритания и Италия.

Чили също е страна с президентско управление и двукамарен Парламент, но е малко по-бедна. БВП на Чили за 2008 е 9912 долара на човек, или 166.3 милиарда за население от почти 17 милиона души. Чили е на 46-то място, според същата класация.

На 12 август се навършиха 10 години от аварията с руската подводница Курск, довела до смъртта на 118 души.

По същото време, на 12 август 2010 г. се навършиха 5 дни, от както 33 миньори бяха затрупани в чилийска мина.

До тук всичко е сходно, нали?

Има обаче една съществена разлика. Президент на Руската федерация на 12 август 2000 г. е Владимир Путин. Тогава се случва аварията в Курск, отнела 118 човешки живота. Под неговото ръководство Русия отказва международна помощ и обрича 118 души на смърт.

Близо десет пъти по-малко Чили обаче се обръща за помощ, включително и към НАСА, в резултат на което бе планирана, проведена и перфектно реализирана впечатляваща акция, спасила близо три пъти по-малко човешки живота в несравнимо по-бедно Чили.

Възможни са всякакви коментари, от космическите технологии на НАСА, през японските сондьори, до цената на цялата акция и показното ѝ отразяване в медиите. вероятно, част от съображенията ще са рационални, но няма отговор на един съществен въпрос:

Въпросът, който остана без движение е този, за моралните, стратегическите, политическите и пр. подбуди, накарали президента Путин да не търси помощ при спасяването на 118 души, осъждайки ги на смърт.

Сила и мощ ли демонстрира руският президент? Какво демонстрира Русия, плащайки с цената на 118 живота?