Елените и Свети Влас

Помня тези места каквито бяха преди не по-малко от 15 години. Мисля, че тогава бях там за последен път. Помня ги като тихи, зелени селца, с малко къщи, празен плаж, прилични цени и приятно, неагресивно обслужване.

През годините станах свидетел на бурното разрастване на Слънчев бряг, но пропуснах „цивилизационните процеси“ във Влас и Елените. Даже не бях поглеждал в нета как изглеждат. Вчера минах от там на разходка. Изумих се от степента на застрояване. Направи ми впечатление, че извън комплексите и ол–инклузив хотелите, почти нищо не е направено за туристите. Даже пътят между Влас и Елените е БЕЗ пешеходна зона и посетителите на курортите ходят по платното, докато нервни шофьори си подсвиркват с клаксоните да карат по-бързо.

Направи ми впечатление и една скулптура на бягащ и ревящ елен. Мисля, че тя е попадение! Тъжно попадение. Бетонните, боядисани с бронз за печки еднорози и римски легионери изгониха елените… Зеленината се отдръпва все по-надалече от морската ивица, а шумът на колите заглушава прибоя.

След Несебър и Слънчев бряг дойде ред на Влас и Елените. Не се изненадвам защо бетоновозите чакат на разклона на Иракли-Емине. Тясно им е вече и искат нови територии за усвояване.