СДС

RIP десница, Long live десница!

На заем от БНР

Изминалите избори показаха недвусмислено, че в България няма модерна десница, основана на идеи и политически възгледи. Изборите изхвърлиха зад борда паразитиращата чрез присъствието си във властта групичка партии със затихващи функции. Част от тях, свързани с обещаната още в зората на несъстоялия се преход алтернатива „с малко, но завинаги“. Друга група политици са остатъците на царската алтернатива „800 дни“…

Днес тези остатъци се борят със зъби и нокти да се вкопчат по един или друг начин във властта и, възползвайки се от произтичащите от това икономически облаги, да оцелеят от избори до избори.
Съдбата е благосклонна към дясното. На последните избори всичките тези партии със затихващи функции не само останаха под чертата, но останаха и без субсидии.
Някой може да попита – ама как така няма модерна десница? Ами ГЕРБ какви са? ГЕРБ не са десница. ГЕРБ са всеядна партия, създадена от шофьорите и секретарките на БКП, без идеология. Клиентела, създадена на етатистки принцип, която се стреми към контрол и монополно участие на държавата в икономиката, разпределяйки обществените поръчки и европейските фондове. ГЕРБ, без парите на данъкоплатците и еврофондовете, без клиентелата и служителите и семействата на държавната и местните администрации би се свела до поредната лидерска партия, по подобие на Марешки. ГЕРБ, лишена от възможността да  харчи пари по европейски и републикански проекти, би отмряла, а част лидерите ѝ вероятно ще бъдат привлечени под обвинение, съдени или просто елиминирани от конкурентни криминални кръгове.
Ролята на десницата може(ше) и трябва да има за цел дисциплинирането на групировката ГЕРБ и плавното ѝ свиване до поне двойно по-малко народни представители, с което властовият нагон и криминалните икономически интереси на партийната камарила ще бъдат сериозно ограничени.
Това може да стане само и единствено с нова дясна алтернатива с ясна идеология и политически възгледи, които да са насочени към ограничаване на участието на държавата и контрола ѝ върху икономическия живот. Алтернатива, която ще предлага десни мерки, а не популярни или продаваеми по време на избори.
Алтернативата не трябва да стъпва върху лидери и партийна върхушка. Тя може да е електорална. А административните органи на подобен нов десен проект трябва да имат за своя основна, ако не единствена функция подготовката и участието в изборите. Пример може да бъде даден с начина, по който е структурирана републиканската или дори демократическата партия в САЩ.
Новата дясна алтернатива трябва да защитава интересите на гражданската нация, да гарантира върховенството на Закона, неприкосновеността на частната собсвеност и да отстоява свободата на словото, съвестта, мисълта, равните възможности и равенството пред Закона, както и правото на достоен живот. Икономическите политики на новата дясна алтернатива трябва да ограничават възможността на държавата да преразпределя или по друг начин да участва или да влияе на бизнеса, с което ще допринесе и за противодействието на корупцията във всичките ѝ форми. В сферата на правосъдието тази нова десница трябва да предлага политики, които ще допринесат за достъпно и ефективно правосъдие, ще повишат правосъзнанието на гражданите и не на последно място – промени, които да облекчат работата на органите в досъдебната фаза.
Националната сигурност трябва да е тясно обвързана с националния интерес – ненамеса и защита на суверенитета на страната по отношение на великоруските имперски интереси и интересите на Анкара. Отношенията ни със съседите трябва да се основават на добрите двустранни отношения и на прагматична основа в контекста на обощоевропейската политика и ясно дефиниран национален интерес. В този смисъл, НАТО и силното присъствие на алианса в България е от фундаментално значение за националната сигурност.
Ако се върнем на структурата на новата дясна алтернатива, видимо от подхода на отмиращите партии на прехода, тя трябва да дава възможност за конкурентно политическо развитие на личности, на базата на техните качества. Това би била полезна крачка по пътя към мажоритарната ера в България. Идеята за гражданския съвет на Реформаторския блок и структурата на Нова Република, без да ги оценявам, подсказват, че силните граждански кандидатури са умишлено търсена алтернатива на партийните парашутисти в листите.
Проблемът на остатъците от Синята идея от зората на т. нар. преход, както и люспите от царската алтернатива обаче е именно в самоцелното присъствие във властта и все по-увеличаващата се пропаст между партиите и електоратите им. 
Казано просто, дясна алтернатива в България няма да има докато има остатъци от партиите на прехода. Те трябва да отмрат и да се саморазпуснат. Никой не пречи на „читавите“ политици от тези партии да търсят участие в новата дясна алтернатива. Но не като личности, лидиращи процесите, а в конкуренция с други равнопоставени им кандидати.
А първата стъпка за това е разпускането на ДСБ, СДС, ДБГ и подобни – всички партийки лилипути с десетина хиляди гласа, участвали активно в политическия живот вдясно през целия т.нар. преход.

Непротивоконституционствувателствувайте!

Снимка от екрана на БНТ

Едно изречение само, а толкова много информация!.. Ще каже човек, че коментирам някоя древноиндийска сутра

Да, ама не! Коментирам едно-единствено изречение от цяла поредица думи, произнесени от премиера на България!

А изречението е, цитирам:

„Аз гарантирам, че депутатите на ГЕРБ ще го подкрепят в парламента…“

Произнесено е на 19 ноември. От Бойко Борисов. По повод повторната процедура за избор на Конституционен съдия, след провала на управляващите при номинацията на съдия Марковска и последвалия скандал

Това изречение включва няколко нива на управление и функциониране на държавата — изпълнителна власт, законодателна власт и един независим орган, който, по Закон, е „независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и [цитирания] закон…“

Да се опитаме да анализираме думите на премиера, подредени очевидно на случаен принцип в това изречение!

Първо, говори министър-председателят. Какво прави той според Конституцията? „Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите…“  Премиерът представлява Изпълнителната власт.

Той, в качеството си на лидер на управляващата партия, си позволява да се обърне мнозинството в Народното събрание. То, от своя страна, „осъществява законодателната власт…“

Не само, че се обръща, но и „гарантира“ бъдещо решение на въпросната законодателна власт! Въпреки че, според същата Конституция, „Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна…“ Разделя!

Нататък!

Освен, че „Изпълнителната власт в държавата“ гарантира за решение на разделената от нея „Законодателна власт“, премиерът казва, че „моли законодателната власт такова да е името на този човек, че да няма никакъв шум в системата и да не се налага да го моли да се оттегли…“

Това е заявка, че премиерът може да се опита [отново] да повлияе на дейността на независимия по Закон Конституцуинен съд…

Да обобщим:

В едно изречение, министър-председателят даде заявка, че:

  1. Ще упражни контрол върху независимата от него законодателна власт;
  2. Ще окаже влияние върху въпросната независима законодателна власт;
  3. Допуска възможността да окаже натиск върху независим, избран от парламента, конституционен съдия;
  4. Публично демонстрира задкулисни взаимоотношения между него и една от партиите, влизащи в състава на опозиционна коалиция — СДС, като част от Синята коалиция в Народното събрание, с което затвърди съмненията за възможни скрити влияния при смяната на лидера на синята партия…

Вероятно много още може да се добави, в коментар на това изречение. Не ми се мисли, ако анализираме едно цялостно изказване на премиера или вицето му от МВР, примерно по отношение на съдебната власт. Това ми стига, за сега…

При всички случаи, само това изречение е достатъчна илюстрация на очевидното суспендиране на Конституцията.

Запознах се с Прошко

Без да крия своята принадлежност към Зелените политически идеи, днес приех поканата да се „запозная“ с Прошко (слагам думата в кавички, защото го познавам лично).

Снимка от профила на Прошков във Фейсбук

Срещата му с граждани на София се проведе в партийната централата на ДСБ, на улица „Кърниградска“. Залата на приземния етаж се понапълни и малко след 18:30 кандидат-кметът на ДСБ взе думата да се представи.

Две неща ми направиха впечатление:

Първото е лекотата, с която Прошко успява да убеди хората, че е представител на очакваните нови и млади (той е на 36 г.) лица в дясното политическо пространство. Мисля, че тя е пропорционална на нежеланието на другите основни участници в Синята коалиция да се съобразят с тази неизбежна и жизнено важна за оцеляването им необходимост и упоритостта, с която (с изключение на Мартин Димитров и още двама-трима) СДС отказва да предложи кандидатури, които, поне като политически генезис и кариера да не изглеждат обвързани с политическия картел, управляващ България през последните 20 години и, в крайна сметка, стопило подкрепата към определящите се като десни партии до рискови граници от 114 до 15 народни представители.

Второто нещо, което ми направи впечатление са обещанията, които даде кметът на Лозенец. Сред тях можах да откроя четири, които, ако намеря достоверен източник (видео, аудио, публикация), ще запиша в www.politikat.net. Обещанията са: „(1) Ще спра унищожаването на историческия център на града — разрушаването на паметници на културата и безразборния строеж на бизнес центрове и молове, унищожаването на паркове, градинки и тревни площи; (2) Ще въведа модели на управление на трафика, които позволяват градове, по-големи от София да нямат задръствания; (3) Ще спра „хранилката“ при асфалтирането на улиците.“ (4) Четвъртото обещание бе в посока електронно управление на града — отворени данни, позволяващи автоматизирана и ръчна компютърна обработка на данните от дейността на Столична община.

Така се „запознах с Прошко, преди предварителните избори на за кандидат-кмет на Синята коалиция, които ще се проведат на 12 юни.

В контекста на предстоящите избори за кмет на София, ако Зелените запазят резултатите си в столицата, постигнати през 2009, те имат потенциал и перспектива да спечелят минимум двама съветници. Хубаво ще е, ако Зелените успеят да изместят някои от политическите недоразумения примерно, като избрания с листата на ГЕРБ съветник от ВМРО, който създава не малко проблеми с хомофобските си и граничещи с расизъм убеждения.

Сигурен съм, че Зелените трябва да издигнат собствена листа. По отношение на кандидата за кмет пък съм сигурен, че колкото по-близо е всеки друг кандидат-кмет на София до политическия картел в България, толкова по-ярка и приемлива може да бъде една внимателно подбрана кандидатура на Зелените, която има категорична и непримирима позиция по отношение на негативите всички досегашни управления, довели София до това състояние, в която я познаваме в момента.

Точно затова отидох да се „запозная“ с кандидат-кмета Прошков и видях, че той може да усложни задачата на тези избори, ако продължи, след предварителните избори на Синята коалиция. Не мога да кажа това за останалите кандидати за София, за които съм чувал до този момент. Колкото и да го раздават алтернативни, нови, модерни или куул…

Ядрена шизофрения

Започвам този текст с ясното разбиране, че болшинството от приятелите ми са дясно мислещи политически и е възможно леко да ги разочаровам.

Не искам да дискутирам четирите основни недостатъка на ядрената енергетика: вредна, опасна, скъпа и безперспективна. Няма да коментирам и мнението си за перспективите пред ядрената енергетика, в сравнение с алтернативните енергийни източници. Нека разгледаме позициите по темата вляво и вдясно…

АЕЦ „Белене“ се оформя като една от основните предизборни дъвки на кандидатпрезидентското войнство. Всеки кандидат за поста със сигурност ще се произнесе. Първите изстрели вече са дадени…

Двамата десни кандидати на Синята коалиция, Св. Малинов и Р. Христов вече се позиционираха. Друг син политик, доскоро спряган за възможен кандидат за „Дондуков“ 1, но предпочел да се прицели в четвърти кметски мандат също дава индикации, че ще употреби темата— кметът Найден Зеленогорски.

Малинов заяви пред Дарик:

Да, да не се строи. Ако това не е разбрано, аз вече не знам къде живеем. Да, да не се строи, да се каже, че това [АЕЦ „Белене“] е нещо неизгодно, вредно, опасно, убийствено за бюджета в следващите години, камък за българската икономика за цяло поколение напред. Тогава ние ще подкрепим правителството. И нека да бъдем откровени – и двете позиции са последователни.

На другия ден, неделя, 01 май, друг десен кандидат за президентския пост, Румен Христов, пък ни обясни по Хоризонт, че „щял да свика консултативен съвет по националната сигурност, щял да предизвика обществен дебат по темата“ и прочее, въпреки, че „спирането на Белене“ е сред приоритетите му... За съжаление, Хоризонт не пускат аудио файл и не мога да препратя към цитата и ще трябва да ми се доверите, че го е казал…

Другият виден политик от СДС, кметът Найден Зеленогорски пък недвусмислено потвърди позицията си „ЗА строеж на сигурна АЕЦ „Белене“… Отваря нови работни места, а и идеята да те преизберат за 4-ти път е изкусителна!..

Успоредно с това, младите в СДС и ДСБ организират протести срещу АЕЦ „Белене“, обявявайки я за „атомна бомба“… Лидерът на СДС, Мартин Димитров пък ясно заявява, че „новият президент трябва да спре АЕЦ „Белене“, защото е „скъп, ненужен и несигурен“.

Толкоз за десните. Левите пък изобщо няма да ги коментирам. За тях е ясно! Според лидера им Станишев, „загуба на дял от Белене е национално предателство„… Според друг виден социалист, небезизвестният Р. Овч., АЕЦ Белене е „най-добрият проект в Европа„. Приемам, че е най-добър и по отношение на сигурността, безрисковите харакътеристики и перспективност. В същото време, европейските социалисти искат „постепенно отказване от ядрената енергиязаради необходимостта да се повиши безопасността…

Кандидатът на БСП за кмет на София за сега многозначително мълчи и е много пестелив по темата АЕЦ „Белене“, но дълбоко се съмнявам позицията на социалиста да се различава от позицията на Станишев, че „проектът е разчетен на изключително високи нива от гледна точка на сигурността да издържа на тежки земетресения, но по този въпрос трябва да има публичност и ясни отговори…“ Въпреки позицията на европейските социалисти…

Тежката ляво-дясна ядрена шизофрения е очевидна, лечението изглежда невъзможно… Изходът, за съжаление, е летален за милиони, не само за заболелите.

Ще обобщя, че за мое голямо съжаление, проблемът с надеждността, сигурността, безопасността и перспективите пред ядрената енергетика са застъпени и са приоритетни единствено за автентичните зелени движения и политическа партия Зелените. Гражданите, които не искат да се разболеят от очевидната ядрена шизофрения, заразила по финансов път българската политическа класа, би трябвало да се замислят на предстоящите тази година местни избори. И да мислят продължително! До следващите парламентарни, през 2013…