СИДЕРОВ

Звукови и димни гранати „Сделано в СССР“

ussr_2ДАНС спи дълбоко. Репресивните органи са по-скоро заинтересовани от личния живот и придвижването на „протестърите“, но пропускат, погледнато отстрани, да забележат една сериозна тенденция на риск и заплаха по линия на бившия СССР и постсъветското пространство, в което Руската федерация се опитва да доминира.

Очевидно е, че позиционирането на България по оста Русия — Западна Европа и САЩ е точно толкова важно за Кремъл, колкото да не изгуби позиции в страни като Украйна, Беларус и подобни. А е очевидно най-малкото от корумпиращите усилия покрай покойния проект „Южен поток“ и още по-корумпиращия проект „Белене“.

Тайната среща на Орешарски с Миллер от „Газпром“, както и всички явни лобистки усилия на кабинета на коалицията БСП-ДПС-АТАКА в полза на този проект подсказват за трайните геополитически и икономически интереси на Русия, защитавани от енергийното й лоби в България. Същите интереси са защитавани и от БСП и сателитните й политически и неправителствени организации и активисти, пледирайки в полза на АЕЦ „Белене“.

Протестите срещу управлението на доминираното от БСП мнозинство и кабинета „Орешарски“ родиха много забавни родни феномени и повдигната завесата на най-отвратителните политически, икономически и медийни зависимости у нас.

БСП си култивира контра-граждани и контра-гражданско общество, а „огънят“ бе насочен към истински активните граждани, излезли с хиляди по улиците. Конкретните мишени бяха всички изразители на посланията на протестиращите, насочени срещу статуквото и прокремълската политика на кабинета.

„Оръжията“ бяха, а и все още са, добре познатите от години пропагандни клишета, най-общо казано, срещу лошата „Либерална Европа, злия американски империализъм и колониализъм и световния терор на НАТО“. Излишно е да търся цитати в подкрепа на това твърдение, а само бегла разходка из речите и изявленията на най-яркия говорител на Москва, Волен Сидеров, дава пълна и ясна картина на спецификата на политическите кампании на проруските партии.

„Арсеналът“ е несменяем от десетилетия: аргументите са идентични или сходни още от времето, когато Г.М. Димитров бе обвинен в шпионаж, през „Народния съд“, та до днешни дни, когато комунистическата „Държавна сигурност“ пише „опорни точки“ в стилистиката на Недялко Недялков: „ШОК! СЕНЗАЦИЯ! САМО В ДОКЛАДИТЕ НА ДС! Америка плаща! Протестиращите и студентите са пияници! Действа задкулисие и заговор срещу дъжавността…“ Днес по-модерно е да се казва, че тече „подривна дейност“. Все действия срещу KLETA MAJKA BALGARIQ.

Впечатляващо е усърдието, с което редактори и собственици на губещи вестници и сайтове с неясно финансиране, се хващат за ръце и в хор започват да повтарят тези заклинания, призовавайки репресивните органи в страната да действат срещу „метежниците“ и тяхната „подривна дейност с лаптопите…“

Схемата е елементарна — съществена част от нея е пускането на „разследващи материали“, които съдържат „сензационни разкрития“ в някой от десетките напълно анонимни сайтове, след което темата се подема от „мейнстрийм медиите“ и се предъвква в студиата от „спин-докторите“ на статуквото. Зад всички тях могат да бъдат видени както финансови, така и политически връзки и зависимости с това, което днес се определя като Модела КОЙ.

Без да се впускам в пространни обяснения на този модел, ако приемем финансовите зависимости между държава, частен бизнес, политически елит и медийната империя на семейството и приятелите на Пеевски, които КТБ включваше, като част от Модела КОЙ, то зад този сценарий със сигурност може да бъде проследена и руската КГБ връзка през ранния генезис на КТБ, като наследник на Внешекономбанк и връзките с Руската централна банка, та чак до ВТБ Капитал, като притежател на 10% от акциите на банката на Цв. Василев…

„Руската връзка“ може да бъде видяна и през абсолютно идентичните пропагандни клишета по отношение на събитията в Украйна и руското участие и роля в тях. Със сигурност, предателският акт на подписване на договора за Южен поток развърза ръцете на Кремъл за открит шантаж над Украйна, във времето, когато Янукович трябваше да подпише договора за сътрудничество с ЕС. Сред тези клишета най-ярките са обвиненията във фашизъм и европедерастия.

russian_propagandaПлакатът, който прилагам като илюстрация е не по-лош пример за копи-пейст политиката на Кремъл и платения му „агентурен апарат“ в София.

Така, плавно и полека, стигаме до актуалните събития от последните няколко дни. След като лидерът на АТАКА, Волен Сидеров направи неуспешен опит за противоръжавна дейност, въвличайки ни във война с Русия, стана ясно, че хибридната война на Русия с Европа и света тече активно в България. Ще си позволя да припомня чл. 407 от НК, според който, всеки, „който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода до осем години.“

Характерно в думите и позициите на Сидеров и АТАКА е, че подобно на историческите факти, посочени по-горе, днес те повтарят почти дословно тезите на Москва, изразени, примерно в сайта „Гласът на Русия“ в българската му секция.

Руската връзка може да бъде проследена и в официоза на БСП в-к ДУМА и неговата платена от Русия притурка „Руски дневник“ (като рупор на Кремъл и Российская газета), както и редица Фейсбук страници, свързвани с русофилите и почитателите на кремълския проект за евразийския икономически съюз.

Ще повторя: схемата е елементарна, но ефективна като звукова граната, а ефектът й е информационна мъгла, като след бойна димка — пропагандното клише е хвърлено, след което е възпроизведено в десетки анонимни, но открито проруски сайтове; преповторена е от трол-армията, дислоцирана около политическите доктрини на БСП и АТАКА (факт, за който пръв призна Антон Кутев и бе потвърден нееднократно в редица журналистически разследвания и репортажи); а в заключителната фаза на хибридните военни действия на Кремъл в България, тези лъжливи тези придобиват политическа легитимност през устата на Сидеров.

Описвам всичко това, за да стане ясно как Русия осъществява идеологическа и информационна диверсия в България и какви са механизмите, с които се създава едва преодолим шум в информационната среда, а истината потъва в мъглата.

Да стане ясно как точно Русия хвърля звукови и димни информационни гранати и кой дърпа предпазителите им на родна земя.

Как Централната избирателна комисия чете Изборния кодекс

Image

Снимка: club Z

Предвид големия обем на дискусията, в този текст съм си позволил редакторска намеса (съкращения и обобщения) върху думите на членовете на ЦИК, но с претенцията, че НЕ променям смисъла на казаното от тях, нито променям конкретното съдържание. Просто си позволих съкращения и обобщения на дискусията, относно сигнал на Протестна мрежа за нерегламентирана и скрита реклама на партия АТАКА чрез билбордове на телевизия АЛФА:

Цветозар Томов: случаят с билбордовете не е изяснен! Има поставени знаци и е безспорно, че е агитация. Ако няма надпис – редно е да се намесим. Нямаме доказателства, че е така или не е така. Ако оставим без последици, ще се окаже, че бягаме от ролята да проверяваме и ще си измиваме ръцете всеки път, когато не може да се докаже убедително. Трябва да има принципно решение, в което категорично да се казва, че при подобни случаи ЦИК ще тълкува като агитация нанасянето на елементи, които дават възможност за асоциация с изборите, дори и косвено!

Росица Матева: отправих запитване на имейла, помолих за допълнително обяснение къде се намира билбордът. Снимката е взета от Клуб Z. Получих втори имейл: Снимката е от магистрала Тракия, Всички билбордове на ПП Атака са такива. Не получихме конкретни доказателства в коя част на магистралата са билбордовете. Информацията е много обща и не показва нищо конкретно. Не може да се установи по безспорен начин. Не знам дали да вземем решение на основата на предположение.

Томов: Съгласен съм, че нямаме безспорни доказателства. Имаме сигнал и казус обаче. Не бива да го подминаваме. Има медии, в които въпросът се коментира. Това е обществен факт. Необходима е задълбочена проверка, за да излезем с позиция по сигнала. Предлагам решение по принцип. Да вземем принципно решение, с което да покажем, че при подобни сигнали ще възприемем определен стил. Не може да оставим жалбата без движение.

Мария Бойкинова: Г-н Томов е прав! Ние не можем да задължим вносителя или да гадаем дали е фотошоп. Ние трябва да извършим служебна проверка. Има институции, кат и други и ние трябва да установим категорично и по безспорен начин фактите по жалбата. Това е сигнал. Жалбоподателят казва: “пътвам с кола, видях!” Ние трябва да проверим…  Г-н Томов е прав! Какво да направи човекът? Да откъсне парче от Билборда? България е малка, може да се установи. Всички ще ни се смеят.

Таня Цанева: Ние ли да тръгнем да търсим билборда?

Ерхан Чаушев: Добре е, че във виртуалната сфера, медии и така нататък, Протесни мрежи битуват някъде си във виртуалното пространство, но все пак има и реалност… Уважаеми колеги, тия проблеми губят най-много времето на ЦИК. Виртуалната реалност ни губи времето. Една седмица ще мерим с линийки, с дълги реторични фрази, с безкрайни приказки мерихме с линийки, произнасяхме се. Плакати ни се водеха и т.н. В миналата ЦИК мерихме с линийки и си губехме времето. Една седмица време изгубихме с такива нещица. ЦИК не може да тръгва по магистралите да мери с линийки на кой километър имало билборд… Няма как да стане това. Ние толкова време ли ще губим за това?..

Ивайло Ивков: Считам, че проектът за решение е добре мотивиран, съгласно буквата на закона. Считам, че трябва да вземем решение дали всичките плакати, които са ни ноторно известни, защото сме местно пребиваващи, са агитационни материали или не са. Ако са агитационни материали, но не нарушават предизборната кампания, те биха били нарушение по друг член, извън предизборните правила.

Да обърнем внимание на два абзаца от отговора на представители на ПП Атака: Там се казва, че: 

“…Самото стилизирано изображение на профила на лидера на Атака представлява управленската програма на ПП Атака. Това е признание, че не е реклама на телевизия.

Някой е решил да ни злепостави и е залепил номер 20. След наше посещение вече не съществува…”

Т.е. ние имаме признание и от Атака, че има такъв билборд с номер 20. Дали има нарушение е въпрос на вътрешно убеждение и преценка на всеки един от нас. Фактът, че има такъв билборд не се нуждае от доказване. Той е признат от ПП Атака. Моето убеждение е, че става дума за агитационни материали на партия. Ако не са предизборни – има си друг текст в Изборния кодекс. Сигналът, според мен, е основателен.

Маргарита Златарева: Колеги, не мога да си представя, че ЦИК ще приеме, че това е симулация, само, защото тези, срещу които е сигнала са казали, че е монтаж и ние веднага ще се съгласим. Това е обидно за самата ЦИК…

Георги Баханов: Имаме ли отговор дали телевизията се казва АЛФА или АЛФА АТАКА? Надписът е АЛФА АТАКА

Докладчик: Не знам как се казва телевизията… От търсачката в Интернет видях на живо телевизията и в студиото седи същото лого: АЛФА АТАКА… 

Баханов: Това е важно! Дали телевизията е АЛФА или АЛФА АТАКА, защото това ще отговори дали билбордовете рекламират Телевизията или телевизията и партията…

Докладчик: Влезте и вие в Интернет и ще видите същия надпис в телевизията. Аз не знам как точно се казва телевизията…

Баханов: Ако е реклама и на партия, трябва да вземем такова решение, с което да укажем, че трябва да постави надпис: “Купуването и продаването на гласове е престъпление” за да се спази решение. Така ще укажем на всички партии, че трябва да спазват закона.

Цачев: Трябва да вървим в посоката: комисията не е разследващ орган. Подаващият сигнала, негова тежест е да докаже твърдението си. 

Тук спрях да слушам. Предстои решение, което вече знаете

Дали ЦИК се обиждат сами себе си и дали стават за смях с подобно решение, аргументи и поведение – оставям това на Вашата преценка (на ум, или в коментар под този текст)…

Само се питам дали ЦИК не искат наистина гражданите да им носят парчета от агитационни материали на различни партии, които, според тях, са в нарушение на Изборния кодекс?..

Не вярвам!

ЦИК не са чак такива идиоти, нали?..

(Пълният запис на дискусията може да бъде гледан на сайта на ЦИК. Последният запис от 08 май 2014)