Президентът направи заявка за разширяване на основните родове в литературата, след като действията му след срещата с министър Дянков са на път да ги увеличат с още един – епос, лирика, драма и, естествено, стенограма. Много се изписа за „онази“ стенограма, даже и аз не се сдържах. Мина време и се замислих дали совите са това, което са и с ужас установявам, че май не са!
Какво имам предвид?
„Злият“ Първанов записва тайно гражднина Дянков и публикува стенограмата от разговора с него, секунди след като срещата е приключила, което нанася силен удар върху интегритета му. Това май е безспорно за всички, които недолюбват писателя-историк с творческия псевдоним „Гоце“. Толкова очевидно, че се събраха и запалиха по една свещ.
„Лошият“ Първанов можеше да излезе много ловко от ситуацията, която очевидно бе планирал: в края на разговора с министър Дянков президентът можеше да го „закопае“ с фразата: „Господин министър, както знаете, това не е частна среща, а среща между президентската институция и тази на вице-премиера и министър на финансите, по въпрос, засягащ интегритета и облика на държавния глава. По тази причина смятам да разпоредя публикуването на стенограмата от разговора ни в Интернет, веднага, щом това е възможно технически!“ Това, безспорно, щеше да е удар, далеч по-силен от това, просто да пусне записа… Нямаше да е „нарушил Конституцията“, щеше да е спазил изискванията на своите критици, щеше да е обезоръжил в голяма степен опонентите си. Дянков щеше да изглежда далеч по-нелицеприятно, отивайки, изпратен от шефа си Борисов на срещата очевидно „обезоръжен“ и със свален гард. Защо Президентът не избра този ход – остава да гадаем…
„Добрият“ Първанов се срещна с Дянков – среща, която очевидно няма как да е тайна или частна. Писах по-горе – вице-премиерът, който при дадени обстоятелства може да поеме функциите на премиера, сиреч, да управлява държавата, и финансов министър отива на среща с Президента на републиката, на предварително оповестена и уговорена среща, провокирана от очевидния намек за финансовото състояние на Президента, направен часове преди това в едно шоу. Среща със същия Дянков, който уж разследва милионерите и милиардерите, а се оказва, че „тя, проверката, не е на милионерите и милиардерите в България, тя е на хората, които имат над 50 хил. лв. за 2009 г.„
Няколко въпроса относно личността на министър Дянков възникват след срещата му с Президента и публикуването на стенограмата:
- Как би се държал вице-премиерът и министър на финансите г-н Дянков, ако знаеше, че разговорът ще бъде публикуван в Интернет и кой от двамата щеше да е истинският Дянков?
- Защо Борисов изпраща вицето си очевидно неподготвен и обезоръжен на подобна среща, давайки възможност на Президента да удари всички свои политически опоненти с един удар?
- Защо на никой не му направи впечатление, че Дянков „посяга“ на всички тези, които СА ДЕКЛАРИРАЛИ приход над 50 хиляди лева? Това са сериозна част от избирателите на ГЕРБ – представителите на малкия и среден бизнес, които ЧЕСТНО са попълнили декларации, че имат приходи над тази сума!
- Кога министърът лъже? Когато твърди, че тече проверка на милионерите: „…Наистина, по предварителни данни има около 50-тина човека, които имат около 300 милиона евро. До сега обаче, подчертавам. Ние тези имена ги имаме и ще ги проверяваме. Така че по всички трябва да минем…“, или при президента, извинявайки се като ученичка, че не ставало дума за тях, ами за приходи над 50 хиляди лева?
От срещата и стенограмата не научихме нищо ново за Президента – познаваме си го! Научихме обаче много за Дянков. Научихме и за шефа му Борисов! Цялата нечистоплътност на ситуацията е функция колкото на подлия план на Президента, толкова и на на двуличния подход на премиера Борисов, който публично обяви „Нека се карат. Така го разбират, така го правят“, след което тайно звънна на президента с молба а да се срещне с Дянков, който да му поднесе извиненията си. Министърът пък, под заповедите на своя началник, публично заявява, че иска среща, която всъщност не желае, отива в президентството за да бъде унизен, стараейки се да изпълни волята на Борисов и да е „помири“ с Първанов.
И така, кой от всичките тези личности всъщност е министър Дянков?