Защо пак ще гласувам за Зелените?

Въпреки, че медиите почти не говорят за Зелените, по ред причини, две от които са, че повечето са напълно зависими политически, а предизборни публикации, радио и видео репортажи са неприлично скъпи, Зелените направиха нещо важно на тези избори. Успяха да НЕ СА последни по резултат СЪС СОБСТВЕН електорат, който НЕ Е корпоративно или откровено купен. Не е облъчен и манипулиран от малкия екран и радио емисиите. Не е заслепен от билбордове и не е облепен от плакати. Най-много една-две листовки да е прочел. Да, Зелените имат свой електорат, който, според ЦИКЕП възлиза на 18450 гласа, или 0,72% от гласувалите 37.49%.

Този резултат се формира доста интересно. Например в София трите избирателни района са с много приличен за Зелените резултат от съответно 2.68% (3852 гласа); 2.29% (2608 гласа) и 1.68% (1880 гласа). Има и резултати, като този във Франкфурт, където Зелените са четвърта политическа сила със своите 12,6% (29 от 231 гласа).

Няма как подобни резултати, постигнати от партия-новобранец, учредена само преди 12 месеца и явяваща се САМА, БЕЗ ПАРИ и БЕЗ КАМПАНИЯ на избори, да бъдат пренебрегнати. Да, ще има затъмнение и цензура от страна на влиятелните медии! Никой сериозен политик и анализатор обаче няма да може с чиста съвест да пренебрегне това, защото то издава потенциал и прави Зелените привлекателни и конкурентни! Факт, койтосъс сигурност изнервя някои симпатизанти на други партии и коалиции, а вероятно и част от елита им, карайки ги отчаяно да се опитват да обяснят колко много вредим на демокрацията, отливайки от гласовете на анти-комунистите и противниците на мафията, корупцията, олигархията и всички останали познати ни негативни явления в българската политика и управление. Затова често става дума и ни убеждават, че трябва да поемем отговорност за гласовете на тези, които ни подкрепиха и да ги насочим към промяна. Към ДОБРАТА промяна. Добре, но не съм съгласен с внушението, че Зелените, ако играят сами, няма да са от ДОБРИТЕ. Ако членовете на Зелените не бяха добри в професиите си и в дейностите си, много неща в природата ни например биха били много по-зле благодарение на коалицията между БСП и ДПС! Само това е достатъчно потвърждение, че Зелените имат граждански потенциал, който, ако бъде квалифициран политически, дава алтернатива и перспектива на тази сфера от обществения живот у нас.

Винаги съм говорил за различни възможности, с което съм изнервял понякога приятелите си сред Зелените. Едната възможност е да се вгледаме в Парламента и да обмислим възможността да настояваме за подкрепа на характерни за програмата ни елементи, както и да се стремим към реално участие във властта и представителство в Народното събрание. Би било несериозно да твърдим, че нямаме основата за това и, че другите, към които може да имаме изисквания, лесно ще пренебрегнат нашите 18450 гласа, както и потенциала на Зелените да увеличат подкрепата, благодарение на каузите си за опазване на околната среда като част от националния капитал/ Послания, които срещат космическо одобрение сред електората. Отчитайки крехките разлики при различни парламентарни аритметики, дори и нашите 20 хиляди гласа, в този момент, може да се окажат съществени, да не говорим за перспективите и потенциала на Зелените, който при подходяща кампания и възможност за по-трайно присъствие в медиите, благодарение на „по-силен“ партньор, може да даде силен тласък на всяка една политическа конфигурация, съгласила се да стане партньор и даваща трибуна на Зелените да участват активно на в политическия живот и да изразят автентично пред широка общественост Зелените идеи. Тези идеи ще звучат искрено и „продаваемо“ само от устата на Зелените, а не от трибуните на познатите ни до сега политически формации, допринесли в по-голяма или по-малка степен за разрухата на българската природа с всевъзможни действия или бездействия…

Има и друга възможност: самостоятелна игра на парламентарните избори, с възможност за мажоритарно подкрепени с други партии и формации кандидати. Това би бил следващият „риалити чек“ пред Зелените, които играейки сами, ще могат да преценят обективно какви са възможностите им днес и дали са провели успешна кампания, която да увеличи стартовите 18450 гласа (0,72%).

Първата възможност крие опасност да разочарова мнозина, които искат „чиста и неопетнена“ в политически комбинации и злоупотреби партия.

Втората възможност е доста по-сложна и сериозна, тъй като ще даде реална преценка за „тежестта и цената“ на Зелените, но е по-рискова по отношение на възможността партията да се изгражда като партия и да запази и увеличи членовете и симпатизантите си.

Нека се съсредоточим на самостоятелното явяване. Какво означава това? Означава, че всички ние, които приехме да играем тази игра, трябва да се постараем да увеличим подкрепата на Зелените поне над 1% за страната, а защо не и до 4%? Изходната позиция е например средно 2.21% за трите МИР-а в София, а това НЕ Е ЗА ПРЕНЕБРЕГВАНЕ!

При малко над 40 кандидата в листите на Зелените за Народно събрание, чисто математически, при предвиждания за 50 до 60% активност, нека са 55%, това дава около 36850 гласа за 1%, или по 1000 гласа на кандидат-депутат. Или 148000 гласа за прескачане на 4-те % – средно по 3685 гласа от кандидат на Зелените.

Това трябва да е нашата цел в тази кампания, ако играем сами: увеличаване на вота двойно или четворно. Тежка, но не непосилна задача, поне по отношение на план-минимум от 1% за страната.

Смятам, че обвиненията, че крадем сини гласове са слабо аргументирани, защото Синята коалиция, взета заедно, е с по-голям резултат от двете основни партии, взети поотделно на изборите за Евро-парламент през 2007, когато ДСБ взима 84350 гласа, а СДС 91871 или общо: 176221 гласа, срещу 204784 преди 2 дни. Тоест, 28563 гласа покачване. Две в едно – печеливша комбинация. Защо „само“ 28 хиляди, да си отговорят в щаба, а не по блоговете, където все „зелени кражби на гласове“ се привиждат.

Моето разбиране е, че двете формации – Синята коалиция и Зелените се борят да спечелят или (съответно) да си върнат доверието на негласуващите и колебливите, които се лутат между супермени със счупени крайници, френетично говореши протежета на ДС, откровени популисти със свити юмруци, кожени якета, черни ризи и мрачен поглед, или просто милозливи, молещи за корпоративна подкрепа „честни“ бизнесмени и прочее недоразумения…

По-логично е, че кажем, че Зелените ПОКАЧИХА изборната активност на Евроизборите с около процент, давайки възможност за избор и алтернатива на тези, които имат своите съмнения относно „чистотата“ на Синята идея и са твърдо против управлението в последните 8 години, разпознавайки в Зелените именно този първоначален граждански ентусиазъм и желание за „чиста“ политика за гражданите, за държавата и в защита на околната среда. Това е по-логичното обяснение, което ще работи в услуга на двете политически формации: Един враг по-малко, една идея по-чисти, една идея по-честни и искрени и една идея по-популярни.

Заиграването кой е свършил повече работа и къде – в парламента или в протестите около, него не е в услуга на никой, защото издава несигурност в собствените сили и възможности на Сините и опит да бъдат дискредитирани Зелените по отношение на тяхната политическа тежест и компетенции. Все неблагоприятни, ненужни и нечестни методи.

За плюсовете, както аз ги виждам, от партниране със Синята коалиция писах вече доста. Не виждам и голям проблем за Зелените, ако идат сами на изборите за Народно събрание. Рискът е основно финансов, ако приемем, че успеят да запазят „своите“ 18450 гласа и са достатъчно зрели да се изградят като партия до следващите местни, до президентските или до следващите парламентарни избори. Борбата с комунизма, посткомунизма, олигархията, строителната мафия и т.н. може да се води и извън парламента. Да, по-трудна и вероятно неефективна, но не невъзможна. А, ако запазят приятелите си сред Сините, тази борба ще бъде и с една идея по-лесна заради живата връзка със законодателната власт.

Какво обаче плаши сините блогъри така и не мога да разбера, но определено и те не работят в свой интерес!.. А, аз ще гласувам пак за Зелените ако се явят на парламентарните избори, именно заради алтернативата, която дават в дългосрочен план. 🙂

Как аз разбира(х) лоялността в предизборната кампания.

Вдругиден ще гласуваме. За мен изборът е ясен – бюлетина №12. Защото може да промени доста неща. Представете си, че успеем да опровергаем социолозите и скочим над 2%? Е, почти 6%, колкото май ще „струва“ един евро-депутат, е малко амбициозно и в голяма степен нереалистично, но мнозина вярват, че дори това е възможно. За мен, и 2% на евро-вота стигат. Моето разбиране за успех на тези избори е да прескочим 4-те процента, което ще вкара няколко зелени депутата в българското Народно събрание. Успех ще бъде да запазим добри отношения, въпреки конкуренцията в предизборната обстановка, с единствените, за мен, логични партньори на Зелените – партиите и личностите от Синята коалиция. Опитах се да изразя това мнение в доста текстове тук, а и в лични срещи или директно на събранията на Зелените, на които присъствах. Нямах голям успех, въпреки, че има и положителни тенденции в отношенията между „централите“, както се казва. 🙂

Провал за мен би бил нула депутата и загуба на двата депозита.

Чух обаче и упреци, че съм действал и писал демотивиращо, както и това, че позицията за тясно сътрудничество със Синята коалиция амбицирала тези сред Зелените, които са сред най-ревностните противници на Синята коалиция. Вслушах се в съвети от свои и „чужди“, че ако „натискам“ по-малко, това ще отслаби и натиска на и по-радикално настроените сред Зелените. Замислих се над съвета и го приех с надеждата, че моята лоялност ще намали напрежението и ще допринесе за затихване на форумно-блогърската синьо-зелена война, която аз лично смятам за ГЛУПАВА и НЕЦЕЛЕСЪОБРАЗНА.

Въпреки всичко, замълчах няколко дни, почти седмица. Знам, че мнозина от сините блогъри, които следя, също не писаха нищо съществено по „техните“ теми „Не гласувайте за Зелените, за да не губим гласове“ и „Зелените при сините“…

За съжаление обаче тъмно-Зелените не замълчаха. Не само, че не спряха да създават излишно напрежение, ами и не отправиха нито една критика, известна за мен, към истинските ни опоненти за последните 8 години – тройната коалиция и най-вече БСП и ДПС. Факт, доста неприемлив за мен.

Така, в тази ситуация, при очевидно намаляване на синята пропаганда в лов на колебливи зелени гласове и (при моето мълчане) почти нулева зелена агитация за партниране със Сините, се откроиха единствено тъмно-зелените анти-сини коментари и публикации в Интернет пространството. факт, който бих определил като нелоялен към мълчането на всички, които мислят като мен. Смятам баланса за силно нарушен във вреда и на двете политически формации. Най-малкото заради това, че след изборите ситуацията ще е различна и ние, Зелените, ще трябва да си отговорим на въпроса какво правим, как го правим и с кого го правим. А отговорите на тези въпроси НЕ МИНАВАТ през блоговете и форумите. Но блоговете и форумните МИНИРАТ възможностите за рационални и работещи отговори на тези въпроси. Особено, ако формират или, не дай боже, изразяват официална позиция на Зелените…

Щеше да е много по-лесно, ако умереният подход и разбирането, че сме заедно, с общи цели (срещу олигархията, срещу строителната мафия, срещу унищожаването на околната среда, за реална демокрация и реформа на системата и т.н.), бе водещо, но поне от страна на Зелените това не можа да се случи до изборите за Евро-парламента. Не без участието на същите тези, които определяха моите постове и апели за партниране като демотивиращи и депресиращи, но не бяха достатъчно сдържани в своите коментари и нападки, оборвайки тези, сходни с изразените от мен.

Пак казвам, според мен, изборите тази неделя ще намалят в голяма част напрежението и ще дадат отговори на много въпроси. Остава ми надеждата и очакването, че бюлетина №12 сама ще направи промяната, която и „тъмно-Зелените“ и „светло-Зелените“ (като мен) искат. Иначе задачата много се усложнява. Затова, гласувайте с бюлетина №12. За да останат природа и хора в България!

Нещата, които ме карат все по-силно да вярвам в нуждата от силна, партнираща си опозиция.

Първото нещо, което ме убеждава, че демокрацията е в опасност е страхотната война, която се води с всички сили срещу Синята коалиция. „Къртиците“ на ДПС и БСП се активизираха до там, че успяха да попречат на успешната региострация на Синята коалиция. До там, че се манипулира дори и съдебната власт.

Другото, което ме убеждава в опасността за демокрацията, е наглостта на Юруков, който най-нагло заявява, че спасява СДС и покани „всички десни партии“, както той ги разбира, без „Планът Костов“, да се присъединят към СДС.

Третото, което ме притеснява, е страшната медийна пропаганда. До там, че Битивито кани Сидеров да говори за „разпада на старата десница“…

В обобщение, определено виждам как цялата политическа и медийна машина е впрегната в това, да изкара ДСБ най-големите врагове на демокрацията, които, според „плана Костов“ искат да лапнат СДС… Добре, че дойде Спасителят Юруков, който да съхрани демокрацията и синята идея… С всички сили работи за това, да смачка и унищожи тези, които изкараха страната от дупката на Виденов, вкараха ни в НАТО и дадоха на царя дори писалката, с която да подпише присъединителния договор с ЕС…

За капак на всичко, Фокус нюз извадиха на първа страница, най-горе, с ярко червени букви (само, дето не мигат) , новината, че в Германия партията на Зелените ще се яви самостоятелно на парламентарните избори… Целта е повече от ясна – внушение, по отношение на Зелените в България. Кой иначе би се интересувал от германските зелени? 😉

Много се направи за това, да няма единна опозиция!

Не, господа, не ви вярвам. 🙂 I don’t buy it! Повече от ясно е, че тези избори вече са извънредно мръсни. Играе се без всякакви правила. Добавете и предстоящите покупко-продажби на гласове. Замислете се и за предстоящия парламент само с БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ… Без автентичната десница. Без реална опозиция. Свобода ли? Демокрация ли? Интернет права ли? Околна среда ли?..

Ясно е, че ситуацията е извънредна. Всеки глас ще се брои. Всеки мандат до нужните 121 за формиране на мнозинство, което да спре БСП и ДПС.

Все по-сигурно е, че ролята на Зелените може да се окаже наистина историческа, допринасяйки със своя електорат и евентуален добър изборен резултат за това, мафията, олигарсите и техните „избраници“ в парламента да бъдат спрени.

Още нещо за ползите от сътрудничество между Зелените и Синята коалиция

Едно евентуално политическо партниране между Зелените и Синята коалиция ще доведе до напълно логичен, приемлив и желан политически резултат – парламентарно представителство на партия Зелените.

Участвайки пряко в парламентарния живот, Зелените ще можем да дадем смисъл на младите да участват в политиката, като по този начин им даваме шанс да се „върнат в играта“. Зелените ще могат да дадат една нова демократичната алтернатива на градските, модерни млади български граждани, които в момента нямат реално политическо и парламентарно представителство.

Ще се разшири политическия фронт срещу Доган и БСП, които, вижда се, че не желаят единна опозиция, планирайки, по този начин, да смажат демократично мислещите хора по-лесно. Повторих го няколко пъти, че в конкретния момент в България НЯМА противопоставяне на едни политически идеи и възгледи, срещу други, а има конфликт по оста демократи – недемократи. Комунизъм, пост-комунизъм и „фасадна демокрация“ срещу реална демокрация. В България се наблюдават всички признаци на мека диктатура. Партнирайки си, Зелените и Синята коалиция застават на страната на демокрацията, което, в конкретния момент, е водещото в политическия живот в страната.

Останалото, идейните и конкретните фактически и исторически обременявания и различия, са по-скоро детайли, които съвсем ще изгубят своето значение, ако управлението на БСП, ДПС и техните сателити и креатури, продължи още 4 години.

Моето мнение е, че само заедно, с подкрепата на масата от хора, които ще застанат зад демократичната идея, демократичното гражданско общество в България ще може да се противопостави ефективно на политическата мафия и олигарсите, давайки алтернатива за реална промяна и „връщане на държавата на гражданите“. Чрез широко политическо сътрудничество и партниране на демократичните партии, към които причислявам и Зелените и Синята коалиция, разпиляването на гласове ще бъде предотвратено и сценарият на БСП и ДПС ще се осъществи значително по-трудно.

А, че такъв сценарий има е видно например от „играта“ на Яне Янев, който има като основна цел да цепи и раздробява СДС, привличайки негови симпатизанти.

Партнирането, никак не е задължително да го наречем коалиране, между Зелените и Синята ще помогне на единството на демократичната и реформаторска общност и ще разшири възможностите за сформиране дясно-центристко правителство.

Колкото и високопарно да звучи, това може да се окаже и историческо събитие и роля на новоформираната политическа партия Зелените в една истинска война за всеки мандат в броенето до 121 при формирането на желаното и от Зелените реформаторско мнозинство.

Как можем да бъдем употребени, предпазвайки се от това…

Хипотетично, никак даже не е невъзможно човек на Синята коалиция, да речем, Евдокия Манева, да се появи на пресконференция и да изрази ясните „зелени“ ангажименти на сините. Да декларира програмни елементи, които да се покриват частично или изцяло с тези на Зелените. Нашата програма е публична и всеки може да я прочете, включително и стратезите на Синята коалиция…

Кое може да провокира подобна синя предизборна акция? Липсата на видим диалог и породеното от това открито противопоставяне в предизборна ситуация, което пък не би трябвало да ни обиди, защото, както страна ясно, отиваме на война за демокрацията и за „да върнем държавата на гражданите“. Подобен напълно логичен акт ще изпълни две цели пред сините:

1. Ще ги разграничи от Зелените, в очите на колебливия електорат на Синята коалиция;
2. Ще даде на същите колебливи сини, със зелен уклон, алтернатива, която предполагаемо ще ги върне в редовете на сините гласоподаватели. А може и да удари по колебливите зелени гласоподаватели.

Въпросът за мен е как да се предпазим от подобна „употреба“. Лесно! Като водим преговори. Пак в сферата на хипотезите, не е никак невъзможно следното:

1. Зелените, като малък партньор, могат да имат блокиращо участие в някакво партньорско споразумение, не задължително коалиция, което да им даде възможност да участват активно в процеси и инициативи, които смятаме за важни.
2. Зелените да имат изисквания за някои ключови за екологията позиции в изпълнителната власт и, да речем, шефовете на националните и природните паркове.
3. В резултат на това, можем да се договорим, пак хипотетично, например за подкрепа на наш мажоритарен кандидат.

Казвам всичко това, защото успехът на дадена партия се измерва и с резултатите от изборите. За сега, индикациите за нашия предстоящ успех на изборите изобщо не са ясни.

Незначителна подробност от кампаниите на Зелените и Синята коалиция

Много може да се каже за различията от миналото. Важно е обаче и какво се прави в момента.

Лично аз съм на мнение, че след кафеджията в СДС и след къртиците на ДПС и БСП, прокарали 8% и 50,000 лв. депозит, идва време, в което десните ще могат категорично да кажат, че са се освободили от едни от последните (да се надяваме) „лоши“, които компрометират синята идея вече толкова години.

Вече много пъти повторих, че за мен, няма други партии, с които ние, Зелените, да можем да си партнираме. Мисля, че различията от миналото, след като бъдат артикулирани между двете страни, могат да бъдат преодолени относително лесно.
Не се притеснявам и от това, че дясното, по дефиниция, бидейки носител на идеи, свързани с бизнеса и капитала, трудно би възприело рестрикции в тези сфери, свързани със загуби, заради опазване на околната среда, но мисля, че Зелената идея е приоритет, защото, макар и наивно казано, околната среда е необходима, за да може да се прави бизнес.

Ето, дори мастодонти, като Глобул и Мтел, вече имат „зелени“ програми в мобилните си услуги – отказ от книжна фактура, еко-телефони и пр. инициативи.

Лично аз смятам, че диалогът с десните и Синята коалиция е възможен. Смятам, че можем да обособим три категории искания или условия:

1. Такива, от които не отстъпваме, като например цианидите, строителното безумие и беззаконие по Черноморието и в природните и национални паркове и т.п.
2. Такива, които можем да договаряме, като теми и алтернативни решения в сферата на на опазване на околната среда, срокове и процедури за реализацията им.
3. Условия, от които можем да отстъпим, в името на диалога и стратегическото партниране, като спорове за отминали събития и възможности за реакция.

Днес разговарях с представители на Синята коалиция на щандовете с техните подписки за евро-вота. Започнах разговора с това, че съм от Зелените. Приеха го много добре. Изразиха подкрепа на идеята да си партнираме някак, като единствени възможни логични партньори, за разлика от всички останали. Не харесваха даже „Новото време“ и пр.

Е, тук му е мястото да кажа, че въпреки всички възможни критики към неуспешната зелена политика на сините през годините, в момента те са единствените, които са отпечатали, въпреки оскъпяването, което никак не е малко, своите предизборни материали на рециклирана хартия. И нашите са така. Но на нашите не го пише!..

Една възможност за Зелените и сините

Покрай кризата, един йероглиф стана популярен. Този за „криза“, който освен „опасност“, означавал и „възможност“.

Следя с едно око какво става със Синята коалиция. Успоредно с това мисля и върху въпросите, които ми зададоха разни приятели за нещо, което никога не съм твърдял. Думите ми за „необходимост от партниране с десните“ бяха интерпретирани нееднократно като призив за „коалиране“ с партии, които са обременени с негативи от миналото, особено по отношение на опазването на околната среда, борбата с корупцията, престъпността и т.н. и т.п…

На аргумента, че „лоши“ има навсякъде, получавах отговор, в смисъл „как да отсеем добрите от лошите?“…

Е, последните събития, поне за мен, показват недвусмислено един от начините това да стане.

Бая държавна, медийна и политическа енергия е впрегната в това, да провали дясната коалиция, с всички възможни средства преди изборите…

За мен, смущаващо е следното:

1. Защо съдът чака толкова дълго, преди да откаже регистрацията на новия лидер на СДС, под предлог, че пряк и таен вот не е демократичен?..
2. Защо и на какво основание ВКС не регистрира, а връща делото на долна инстанция за преразглеждане, отново в последния момент?..
3. Всички плюят по ДСБ. Ок. За толкова години не се ли намери поне едно формално основание за правни действия срещу лидера на партията? Има ли такива изобщо?..
4. Има ли и каква доза истина в слуховете за връзка на „бунтарите“ в СДС с ДПС, БСП и пр.?
5. Има ли истина в слуховете за проблеми с ДДС-то на кафето „Спетема“ и неговия бос?
6. Има ли истина в слуховете за „анти-Синята коалиция“ кампанията, предполагаемо платена и/или организирана от ДПС?

Слухове или не, вярно или не, това се чете между редовете, а дори и директно в декларации на „Синята коалиция“, а медиите са в дълг на общественото мнение по този въпрос.

Според мен, случващото се в известен смисъл, помага на сините, а и на Зелените. На сините, защото става все по-ясно кои са „къртиците“ в техните редици, близки до ДПС и БСП. На Зелените, защото след подобна атака на къртиците, все по-ясно се очертават тези, с които ще може да се работи занапред.