Въпреки, че медиите почти не говорят за Зелените, по ред причини, две от които са, че повечето са напълно зависими политически, а предизборни публикации, радио и видео репортажи са неприлично скъпи, Зелените направиха нещо важно на тези избори. Успяха да НЕ СА последни по резултат СЪС СОБСТВЕН електорат, който НЕ Е корпоративно или откровено купен. Не е облъчен и манипулиран от малкия екран и радио емисиите. Не е заслепен от билбордове и не е облепен от плакати. Най-много една-две листовки да е прочел. Да, Зелените имат свой електорат, който, според ЦИКЕП възлиза на 18450 гласа, или 0,72% от гласувалите 37.49%.
Този резултат се формира доста интересно. Например в София трите избирателни района са с много приличен за Зелените резултат от съответно 2.68% (3852 гласа); 2.29% (2608 гласа) и 1.68% (1880 гласа). Има и резултати, като този във Франкфурт, където Зелените са четвърта политическа сила със своите 12,6% (29 от 231 гласа).
Няма как подобни резултати, постигнати от партия-новобранец, учредена само преди 12 месеца и явяваща се САМА, БЕЗ ПАРИ и БЕЗ КАМПАНИЯ на избори, да бъдат пренебрегнати. Да, ще има затъмнение и цензура от страна на влиятелните медии! Никой сериозен политик и анализатор обаче няма да може с чиста съвест да пренебрегне това, защото то издава потенциал и прави Зелените привлекателни и конкурентни! Факт, койтосъс сигурност изнервя някои симпатизанти на други партии и коалиции, а вероятно и част от елита им, карайки ги отчаяно да се опитват да обяснят колко много вредим на демокрацията, отливайки от гласовете на анти-комунистите и противниците на мафията, корупцията, олигархията и всички останали познати ни негативни явления в българската политика и управление. Затова често става дума и ни убеждават, че трябва да поемем отговорност за гласовете на тези, които ни подкрепиха и да ги насочим към промяна. Към ДОБРАТА промяна. Добре, но не съм съгласен с внушението, че Зелените, ако играят сами, няма да са от ДОБРИТЕ. Ако членовете на Зелените не бяха добри в професиите си и в дейностите си, много неща в природата ни например биха били много по-зле благодарение на коалицията между БСП и ДПС! Само това е достатъчно потвърждение, че Зелените имат граждански потенциал, който, ако бъде квалифициран политически, дава алтернатива и перспектива на тази сфера от обществения живот у нас.
Винаги съм говорил за различни възможности, с което съм изнервял понякога приятелите си сред Зелените. Едната възможност е да се вгледаме в Парламента и да обмислим възможността да настояваме за подкрепа на характерни за програмата ни елементи, както и да се стремим към реално участие във властта и представителство в Народното събрание. Би било несериозно да твърдим, че нямаме основата за това и, че другите, към които може да имаме изисквания, лесно ще пренебрегнат нашите 18450 гласа, както и потенциала на Зелените да увеличат подкрепата, благодарение на каузите си за опазване на околната среда като част от националния капитал/ Послания, които срещат космическо одобрение сред електората. Отчитайки крехките разлики при различни парламентарни аритметики, дори и нашите 20 хиляди гласа, в този момент, може да се окажат съществени, да не говорим за перспективите и потенциала на Зелените, който при подходяща кампания и възможност за по-трайно присъствие в медиите, благодарение на „по-силен“ партньор, може да даде силен тласък на всяка една политическа конфигурация, съгласила се да стане партньор и даваща трибуна на Зелените да участват активно на в политическия живот и да изразят автентично пред широка общественост Зелените идеи. Тези идеи ще звучат искрено и „продаваемо“ само от устата на Зелените, а не от трибуните на познатите ни до сега политически формации, допринесли в по-голяма или по-малка степен за разрухата на българската природа с всевъзможни действия или бездействия…
Има и друга възможност: самостоятелна игра на парламентарните избори, с възможност за мажоритарно подкрепени с други партии и формации кандидати. Това би бил следващият „риалити чек“ пред Зелените, които играейки сами, ще могат да преценят обективно какви са възможностите им днес и дали са провели успешна кампания, която да увеличи стартовите 18450 гласа (0,72%).
Първата възможност крие опасност да разочарова мнозина, които искат „чиста и неопетнена“ в политически комбинации и злоупотреби партия.
Втората възможност е доста по-сложна и сериозна, тъй като ще даде реална преценка за „тежестта и цената“ на Зелените, но е по-рискова по отношение на възможността партията да се изгражда като партия и да запази и увеличи членовете и симпатизантите си.
Нека се съсредоточим на самостоятелното явяване. Какво означава това? Означава, че всички ние, които приехме да играем тази игра, трябва да се постараем да увеличим подкрепата на Зелените поне над 1% за страната, а защо не и до 4%? Изходната позиция е например средно 2.21% за трите МИР-а в София, а това НЕ Е ЗА ПРЕНЕБРЕГВАНЕ!
При малко над 40 кандидата в листите на Зелените за Народно събрание, чисто математически, при предвиждания за 50 до 60% активност, нека са 55%, това дава около 36850 гласа за 1%, или по 1000 гласа на кандидат-депутат. Или 148000 гласа за прескачане на 4-те % – средно по 3685 гласа от кандидат на Зелените.
Това трябва да е нашата цел в тази кампания, ако играем сами: увеличаване на вота двойно или четворно. Тежка, но не непосилна задача, поне по отношение на план-минимум от 1% за страната.
Смятам, че обвиненията, че крадем сини гласове са слабо аргументирани, защото Синята коалиция, взета заедно, е с по-голям резултат от двете основни партии, взети поотделно на изборите за Евро-парламент през 2007, когато ДСБ взима 84350 гласа, а СДС 91871 или общо: 176221 гласа, срещу 204784 преди 2 дни. Тоест, 28563 гласа покачване. Две в едно – печеливша комбинация. Защо „само“ 28 хиляди, да си отговорят в щаба, а не по блоговете, където все „зелени кражби на гласове“ се привиждат.
Моето разбиране е, че двете формации – Синята коалиция и Зелените се борят да спечелят или (съответно) да си върнат доверието на негласуващите и колебливите, които се лутат между супермени със счупени крайници, френетично говореши протежета на ДС, откровени популисти със свити юмруци, кожени якета, черни ризи и мрачен поглед, или просто милозливи, молещи за корпоративна подкрепа „честни“ бизнесмени и прочее недоразумения…
По-логично е, че кажем, че Зелените ПОКАЧИХА изборната активност на Евроизборите с около процент, давайки възможност за избор и алтернатива на тези, които имат своите съмнения относно „чистотата“ на Синята идея и са твърдо против управлението в последните 8 години, разпознавайки в Зелените именно този първоначален граждански ентусиазъм и желание за „чиста“ политика за гражданите, за държавата и в защита на околната среда. Това е по-логичното обяснение, което ще работи в услуга на двете политически формации: Един враг по-малко, една идея по-чисти, една идея по-честни и искрени и една идея по-популярни.
Заиграването кой е свършил повече работа и къде – в парламента или в протестите около, него не е в услуга на никой, защото издава несигурност в собствените сили и възможности на Сините и опит да бъдат дискредитирани Зелените по отношение на тяхната политическа тежест и компетенции. Все неблагоприятни, ненужни и нечестни методи.
За плюсовете, както аз ги виждам, от партниране със Синята коалиция писах вече доста. Не виждам и голям проблем за Зелените, ако идат сами на изборите за Народно събрание. Рискът е основно финансов, ако приемем, че успеят да запазят „своите“ 18450 гласа и са достатъчно зрели да се изградят като партия до следващите местни, до президентските или до следващите парламентарни избори. Борбата с комунизма, посткомунизма, олигархията, строителната мафия и т.н. може да се води и извън парламента. Да, по-трудна и вероятно неефективна, но не невъзможна. А, ако запазят приятелите си сред Сините, тази борба ще бъде и с една идея по-лесна заради живата връзка със законодателната власт.
Какво обаче плаши сините блогъри така и не мога да разбера, но определено и те не работят в свой интерес!.. А, аз ще гласувам пак за Зелените ако се явят на парламентарните избори, именно заради алтернативата, която дават в дългосрочен план. 🙂
Асен Генов 2.0 