Синята коалиция

Как аз разбира(х) лоялността в предизборната кампания.

Вдругиден ще гласуваме. За мен изборът е ясен – бюлетина №12. Защото може да промени доста неща. Представете си, че успеем да опровергаем социолозите и скочим над 2%? Е, почти 6%, колкото май ще „струва“ един евро-депутат, е малко амбициозно и в голяма степен нереалистично, но мнозина вярват, че дори това е възможно. За мен, и 2% на евро-вота стигат. Моето разбиране за успех на тези избори е да прескочим 4-те процента, което ще вкара няколко зелени депутата в българското Народно събрание. Успех ще бъде да запазим добри отношения, въпреки конкуренцията в предизборната обстановка, с единствените, за мен, логични партньори на Зелените – партиите и личностите от Синята коалиция. Опитах се да изразя това мнение в доста текстове тук, а и в лични срещи или директно на събранията на Зелените, на които присъствах. Нямах голям успех, въпреки, че има и положителни тенденции в отношенията между „централите“, както се казва. 🙂

Провал за мен би бил нула депутата и загуба на двата депозита.

Чух обаче и упреци, че съм действал и писал демотивиращо, както и това, че позицията за тясно сътрудничество със Синята коалиция амбицирала тези сред Зелените, които са сред най-ревностните противници на Синята коалиция. Вслушах се в съвети от свои и „чужди“, че ако „натискам“ по-малко, това ще отслаби и натиска на и по-радикално настроените сред Зелените. Замислих се над съвета и го приех с надеждата, че моята лоялност ще намали напрежението и ще допринесе за затихване на форумно-блогърската синьо-зелена война, която аз лично смятам за ГЛУПАВА и НЕЦЕЛЕСЪОБРАЗНА.

Въпреки всичко, замълчах няколко дни, почти седмица. Знам, че мнозина от сините блогъри, които следя, също не писаха нищо съществено по „техните“ теми „Не гласувайте за Зелените, за да не губим гласове“ и „Зелените при сините“…

За съжаление обаче тъмно-Зелените не замълчаха. Не само, че не спряха да създават излишно напрежение, ами и не отправиха нито една критика, известна за мен, към истинските ни опоненти за последните 8 години – тройната коалиция и най-вече БСП и ДПС. Факт, доста неприемлив за мен.

Така, в тази ситуация, при очевидно намаляване на синята пропаганда в лов на колебливи зелени гласове и (при моето мълчане) почти нулева зелена агитация за партниране със Сините, се откроиха единствено тъмно-зелените анти-сини коментари и публикации в Интернет пространството. факт, който бих определил като нелоялен към мълчането на всички, които мислят като мен. Смятам баланса за силно нарушен във вреда и на двете политически формации. Най-малкото заради това, че след изборите ситуацията ще е различна и ние, Зелените, ще трябва да си отговорим на въпроса какво правим, как го правим и с кого го правим. А отговорите на тези въпроси НЕ МИНАВАТ през блоговете и форумите. Но блоговете и форумните МИНИРАТ възможностите за рационални и работещи отговори на тези въпроси. Особено, ако формират или, не дай боже, изразяват официална позиция на Зелените…

Щеше да е много по-лесно, ако умереният подход и разбирането, че сме заедно, с общи цели (срещу олигархията, срещу строителната мафия, срещу унищожаването на околната среда, за реална демокрация и реформа на системата и т.н.), бе водещо, но поне от страна на Зелените това не можа да се случи до изборите за Евро-парламента. Не без участието на същите тези, които определяха моите постове и апели за партниране като демотивиращи и депресиращи, но не бяха достатъчно сдържани в своите коментари и нападки, оборвайки тези, сходни с изразените от мен.

Пак казвам, според мен, изборите тази неделя ще намалят в голяма част напрежението и ще дадат отговори на много въпроси. Остава ми надеждата и очакването, че бюлетина №12 сама ще направи промяната, която и „тъмно-Зелените“ и „светло-Зелените“ (като мен) искат. Иначе задачата много се усложнява. Затова, гласувайте с бюлетина №12. За да останат природа и хора в България!

Теория за изборната конспирация?

Следя данните на социологическите агенции. Мога да ги разделя на две:

Известни, като по-умерени и обективни;
Известни, като по-манипулативни и конюнктурни.

Данните, които двете групи агенции подават за евентуалния процент на Зелените на евро-изборите, при активност от около 35-38%, са също два вида:

Около и над 1% до към 1.5% (Скала, Маркет Линкс, Алфа)
Малко над 2% до към 2.31% (Барометър Инфо)

Ако приемем, че прогнозните резултати около и малко над 1% се дават от по-обективни и безпристрастни агенции (Маркет Линкс, Скала, Алфа), логично е да се запитаме кого и какви цели обслужват „надутите“ резултати, като тези на Барометър Инфо например?..

Една от напълно възможните хипотези би била, че подобни резултати се оповестяват за да осуетят възможни контакти и сътрудничество между Зелените и други опозиционни партии, вдъхвайки увереност у твърдия и несклонен да търси партньори електорат на Зелените в предстоящия изборен успех и сензационен резултат.

Всичко може да се сведе отново до стратегическите дългосрочни цели на партията и краткосрочните планове за малки победи, обслужващи принципната програма на партията.

Ако приемем, че резултатът на изборите е маловажен за Зелените, от гледна точка на това, партията да се наложи като чиста и необвързана с партиите на т. нар. статукво, тогава резултатите, прогнозите и теориите за конспиративни и манипулативни предвиждания са без значение. Идеята ще остане чиста, независимо от резултата (добър или лош); ще се развива и укрепва през годините до следващите парламентарни избори.

Ако приемем обаче, че Зелените, провокирани от желание за незабавен практически резултат и бърза намеса в законодателната и изпълнителната власт, решат, че могат да си партнират с някого, в името на краткосрочните положителни резултати (един евро депутат и няколко български), тогава, изхождайки от разбирането, че БСП и ДПС определено не са в списъка с партньорите, напълно логично е да допуснем, че подобни конспиративни теории са възможни, тъй като те биха обслужили следните цели на Столетницата и Партията на кръга от фирми:

Отдалечаване на Зелените от техните възможни партньори в дясната част на политическия спектър, заради пропагандния трик, че успехът им е напълно възможен и, едва ли не, вързан в кърпа;
На базата на тези „прогнози“, Зелените биха втвърдили езика и позицията си към опонентите, които макар и много приятелски настроени един към друг, ще се нападат като противници и конкуренти;
В резултат на това, Зелените и останалите опозиционни партии биха си опонирали доста по-ожесточено ако, да речем, биха имаха общи мажоритарни кандидати в някои райони. Биха водили открита и твърда битка за всеки глас.

От всичко това печелят само тези, които имат твърд електорат и почти сигурни резултати – обичайните заподозрени БСП и ДПС. Истината ще стане ясна на 7 юни и 5 юли, но бихме ли обвинявали „цялата политическа система на статуквото“ в манипулации при негативен резултат?

Рисковете пред Зелените преди и след изборите

Напълно разбираемо, логично и приемливо е желанието на партия Зелените да запази своя граждански характер, оставяйки извън кръга на партиите от т. нар. „политическо статукво“, отправяйки критики и целяща промени в устройството на държавата и политическата система. Разбираеми са и повечето от аргументите, а вероятността партията да се легитимира като нова, чиста и необременена с негативи от миналото политическа структура е доста голяма.

Съществуват обаче и рискове, които всяка политическа партия трябва да може да предвиди, анализира и управлява в някаква степен. Изхождам от няколко основни хипотези:

Зелените са симпатични и имат принципно и доста високо одобрение (видимо от обявеното изследване на Маркет Линкс), дори по-голямо от това на някои основни партии от т. нар. статукво, което би могло, при правилно отиграване в предизборната надпревара, да се трансформира в относително висока електорална подкрепа;
Зелените, макар и харесвани от мнозина, са все още неразпознаваеми за огромния процент от гласоподавателите и гражданите, но това би могло да се промени при правилна игра в предизборната обстановка и да генерира по-висока електорална подкрепа в деня на изборите;
При определени действия в предизборната надпревара, Зелените могат да се превърнат в сензацията на изборите, събирайки относително висок процент още на първото си явяване на избори, но по различен от този на всички досегашни „сензации“ начин, показан от „партиите-спасителки” с мускулести или фанатично крещящи и ръкомахащи лидери, или просто раздаващи празни обещания за „бърз и несимволичен напредък”.
Зелените са изразител и разпознаваем борец за ценности и идеи, които, в невероятно, от социологическа гледна точка, висока степен обединяват обществото ни, до степен, която може да постави тези идеи дори в категорията на „националните идеали и интереси“.

Липсата на официална или неофициална позиция на членовете на органите на Зелените по отношение на възможните партньори на Зелените, публичен диалог с други партии, както и ясна декларация по отношение на неприемливи за нас политически партньори, ни лишава от възможността да се борим за колебливия вот на хора, които симпатизират на еко-идеите на Зелените, но имат други приоритети в политиката, които биха предпоставили техния вот в деня на изборите. Това е сериозен риск, на път да се превърне в пропуск, особено в ситуация, в която основните послания на Зелените за опазване на природните и националните паркове и Черноморието и т.н. от незаконно и вредно застрояване се радва на огромна обществена подкрепа. Подкрепа, която, изразена в проценти, в политиката стига до нива, граничещи с фантастиката.

Липсата на официална позиция по отношение на това, кои са политическите ни партньори и липсата на ясно и официално дефинирани политически опоненти ни праща в друга хипотеза, при която, въпреки високия (според Маркет Линкс – 10%) процент одобрение, остава нереализиран на изборите, заради невъзможността да бъдем разпознати, която бихме имали при евентуално партниране, при ясно дефинирани и публично заявени условия, с други политически сили, които имат по-висок рейтинг от Зелените, даващ им по-голяма трибуна в медиите.

Липсата на бърза реакция и ясна и официална позиция за възможните партньори на Зелените, които лично за мен са водещите партии от Синята коалиция, ни отдалечава от възможността за ефективни преговори, с много по-широк спектър от възможни договорености, ако това бъде направено преди тези партии да започнат своите кампании за набиране на подписи за явяване на парламентарните избори за Народно събрание на Република България. При тази хипотеза, ние рискуваме да попаднем в ситуация, в която, ако преценим, че партнирането е ни е необходимо, възможностите за изгодни за Зелените договорености ще бъдат силно ограничени, поради технически препятствия, като например подготовка на обща листа и фактическо участие в изборите като партия, а не чрез личности, излъчени и подкрепени от партията. Или по-просто, може сами да се изхвърлим зад борда на „парламентарно представените партии“, при хипотеза, според която „вкарваме“ депутат в НС, чрез обща листа с наши партньори (било то и коалиционни), свеждайки възможностите си за диалог и партниране до избор между „официално самостоятелно участие в изборите за Народно събрание“ или „неучастие на партията в изборите за Народно събрание, но излъчване на кандидати чрез обща листа с възможните ни партньори“. Лош и болезнен избор, който все още, в идните 3-4 дни може да бъде предотвратен в голяма степен при бърза игра и правилно отиграване. Въпрос на зрелост и приоритети.

Липсата или забавената реакция по отношение на актуални политически събития, като безпрецедентната политическа намеса в съдебната система или някои политически проблеми, тясно свързани с екологията, като например референдума за петролопровода, проведен в Поморие при изключително висока активност и спечелил около 90% от гласовете ПРОТИВ, ограничава възможностите ни да се легитимираме и да станем по-разпознаваеми благодарение на позициите си.

Изборите предполагат и анализ на възможния резултат. При хипотеза, според която Зелените прескачат самостоятелно 4-те процента няма какво да говорим. Нечуван успех за нова партия, без пари за кампания. Сензация!

При неуспех обаче нещата изглеждат не дотам оптимистични. При тази хипотеза трябва да се анализират други възможни рискове:

Перспективата да останем поне още 4 години извън парламента, без ефективна подкрепа на идеите ни, особено тези, свързани с реформа на политическата система и държавното устройство, може да предопредели за доста дълъг период от време посланията ни като политически неизпълними в конкретната обстановка. Това, от своя страна, ни поставя пред риска тези послания да се маргинализират и да звучат нереалистично именно заради противопоставянето на тези, които ни подкрепят, симпатизират и приемат идеите и посланията ни (народа) срещу групата на т. нар. „политически елит” и методите й.
В следствие на това, идеите, целите и програмата на Зелените могат да започнат да звучат нереалистично и неизпълнимо, именно заради дистанциране от „политическия елит” и стандартните механизми за реализация на политическа платформа и програма – участие във законодателната и изпълнителната власт. Така, рискът идеите да си останат просто идеи и неизпълними послания се засилва.
Сериозни вътрешни противоречия по оста „самоизолация срещу диалогичност и тьрсене на стратегически партньори”;
Отлив на симпатизанти и/или разделение;
Радикализация на възгледите на по-твърдите и крайни членове на партията.
Отлив на по-либерални симпатизанти.

Под „неуспех” аз лично разбирам всеки изборен резултат, който ни лишава от възможността да започнем незабавно ефективна работа по целите и програмата си, оставяйки ни в сферата на говоренето без максимално ефективна възможност за намеса в законотворческите механизми и процеса на управление на държавата. Т.е. всеки резултат под 4%. За да илюстрирам, 16-тина хиляди гласа при 40% от 6 700 000 гласоподаватели според сайта на ГРАО, дават около 0,6% изборен резултат. А, тенденцията е към покачване на избирателната активност към този момент, което „оскъпява“ процентите и усложнява задачата.

Бавенето и липсата на ясна официална позиция и ефективна реакция по всички тези въпроси и рискове може да ни постави в ситуация на предизвикан от самите нас политически цайтнот (липса на време за игра) и цугцванг (липса на полезен ход).

Бездействието по отношение на тези рискове ни лишава от един доста реалистичен начин да спечелим относително висока подкрепа, даваща реална възможност за ефективна работа по осъществяване на програмата ни.

Разговорът ни с Иван Бедров в предаването "Булевард България" по RE:TV

Видео от архива на RE:TV:

http://retv.kaloyan.info/wp-content/plugins/flash-video-player/mediaplayer.swf

Благодаря и на Мартин Линков за това, че записа и публикува голяма част от разговора ни с Иван Бедров и Огнян Младенов.

Втората част на разговора:

За враговете и приятелите на Зелените и "медийния комфорт"

Предизборната кампания официално все още не е започнала, но признаците й са налице. Тези дни, в мейлинг листите, на които съм член, видях доза разочарование, че медиите вече игнорират Зелените. Няма как да е иначе, отчитайки, че зад повечето влиятелни медии неизбежно стоят политически интереси. Мен лично изолацията не ме изненадва, даже мисля, че ще стане още по-силна, а Зелените нямат „своя“ медия. Поне аз не знам за такава…

Екологичната тема е много активно отразявана в някои влиятелни и обективни печатни и електронни издания, но няма защо да се самозалъгваме, че има шанс И дейността на партия Зелените да бъде застъпена там нашироко. Няма шанс! Даже обратното, напълно вероятно е еко и зелената идея да продължи да присъства в тези медии, но акцентът да бъде върху това, как ДРУГИ партии я защитават. Започва предизборна кампания, в крайна сметка!

Това, което не направиха Зелените е, че не си спечелиха достатъчно влиятелни медийни и силни политически приятели, които пък са подкрепяни от силни медии. Обявявайки се срещу всички, напълно естествено е да очакват удари от всички страни. Явни или тайни – артикулирани или под формата на изолация и цензура. От сега нататък, всеки репортаж ще струва пари. Ако не на Зелените, то на другите, които ще правят кампания и срещу Зелените или ще противодействат на кампанията на Зелените. Точка. Зелените тази битка трудно ще я водят, а да я спечелят ще е още по-трудно.

За да илюстрирам тезата си, че ако не сме приятели с някого, естествено е да очакваме, че ще сме опоненти, ще си позволя да копирам (без съкращения и редакция) един коментар под текст от блога на една синя симпатизантка по повод клип, публикуван в блога на един зелените кандидати за ЕП, Богомил Шопов:

Привет.
Коментара ми е по повод клипа на Зелените:
http://bogomep.eu/2009/?p=189

Преди да изкажа мнение искам да заявя, че съм участвал на 90% от протестите на Зелените, бутал съм се с Полицията, подписал съм се лично за създаването на партията, съпричастен съм на 100% с проблемите за опазване на природата.
И като такъв искам наи-категорично да кажа следното. Съсипването на природата е резултат от безхаберното олигархично-мафиотско управление на БСП, ДПС и НДСВ. От тук произтичат всички ЗАМЕНКИ, ограбването на най-хубавите български земи от мутри и мафиоти, пругаването на паматта на дедите ни, неработеща съдебна система и т.н.

В този ред на мисли, целите, враговете и симпатизантите на зелените и Синята Коалиция напълно съвпадат. Изключително ми е неприятно, че Зелените не са част от Синята Коалиция. Изключително ми е неприятно, че видях Иван Костов редом с агент Гоце в клипа на Зелените. Действително, в ОДС имаше много ченгета, като Бисеров, Цонев, Яне, Юруков, които опетниха и Иван Костов. Но искам да ви кажа, че благодарение на Костов сега сме в EU и благодарение на него можем да се жалваме на Европейската комисия. Също така по негово време се създаде НАТУРА 2000, по негово време нямаше нито една ЗАМЕНКА, той единствен удари по финансовите интереси на известни мафиоти, заради което 6 години след неговото управление той е „най-мразения“ политик в BG!!! Единствен уволни 50% от правителството си. Беше инициатор на промени в конституцията за сваляне имунитета на съдии и депутати. По него плюят най-зловещо всичките горе-споменати. И накрая ВИЕ най-лекомислено го вкарахте в клипа си до Гоце. Безобразие!!!

Безкрайно сте ми симпатични, подкрепям идеите ви безрезервно, но се научете да различавате черното от бялото, крайно време е, за да имам доверие във вас. И преди да очерняте някой вижте какво е направил. Слагайки всички под „всички са маскари“ губите много ценни поддръжници и приятели в лицето на десните избиратели, които в интерес на истината са едни от малкото радетели на демокрацията и природата.

Настоявам да махнете Иван Костов от клипа си и ви съветвам да се присъедините към Синята Коалиция за парламентарните избори. Заедно сме по-силни ! За да има природа, за да няма мутри, за да работи съдебната система, за да сме достоен член на EU, a не Задунайская Губерня!

Суважение,
Цветан Дунчев

Лично аз смятам, че Зелените трябва внимателно да анализират подобни мнения, ако искат играта да не „загрубее“ още повече в разгара на кампанията.

За безпрецедентния натиск над независимата съдебна система

Хубаво е, че безпрецедентният натиск над независимата съдебна система, който имаше за цел да попречи на определени политически сили да участват в изборите, в крайна сметка не успя. Смешен бе опитът да се продължи идиотията въпреки решението на ВАС и след приключване на работното врем на ЦИКЕП. Странно бе и това, че, както писаха медиите, „в комисията са започнали да се връщат членове от квотата на ДПС, там са били и представителите на „Атака“ и „Напред“. Твърди се, че Радонов е чакал до късно и е бил допуснат на етажа на комисията, където по принцип е забранено за външни лица…“

Хубаво е, че всичко свърши относително добре. Не без планираните от авторите на тази провокация щети обаче…

Симпатизирам и съм член на Зелените. Смятам, че тази партия е изразител на идеи за реформа и реална демокрация. Много от членовете й са сред най-активната част от гражданското общество. Така наречените „еколози“ са доказали, че могат да печелят битки срещу корумпираното управление, мръсния бизнес и олигархията. Вярвам, че болшинството от нас биха се противопоставили срещу всички признаци на пълзящата диктатура, политическите репресии, беззаконието и безпрецедентното манипулиране на съдебната система, които на практика имаха за цел да саботират демократичните механизми у нас. Лично аз не приемам и безпринципната и безскрупулна война срещу политическите опоненти, превръщаща ги във врагове. За мен няма съмнение, че тази битка имаше за цел, с неполитически средства, да елиминира и лиши от участие в изборната надпревара основни представители на политическия живот у нас и се осъществи с неприемливи за демократичното общество средства – безпрецедентна манипулация на съдебната власт. Надявам се, че честните и почтени избори, които за мен са основен елемент на демокрацията, ще коригират всичко това. Или поне да сложат началото.

Нещата, които ме карат все по-силно да вярвам в нуждата от силна, партнираща си опозиция.

Първото нещо, което ме убеждава, че демокрацията е в опасност е страхотната война, която се води с всички сили срещу Синята коалиция. „Къртиците“ на ДПС и БСП се активизираха до там, че успяха да попречат на успешната региострация на Синята коалиция. До там, че се манипулира дори и съдебната власт.

Другото, което ме убеждава в опасността за демокрацията, е наглостта на Юруков, който най-нагло заявява, че спасява СДС и покани „всички десни партии“, както той ги разбира, без „Планът Костов“, да се присъединят към СДС.

Третото, което ме притеснява, е страшната медийна пропаганда. До там, че Битивито кани Сидеров да говори за „разпада на старата десница“…

В обобщение, определено виждам как цялата политическа и медийна машина е впрегната в това, да изкара ДСБ най-големите врагове на демокрацията, които, според „плана Костов“ искат да лапнат СДС… Добре, че дойде Спасителят Юруков, който да съхрани демокрацията и синята идея… С всички сили работи за това, да смачка и унищожи тези, които изкараха страната от дупката на Виденов, вкараха ни в НАТО и дадоха на царя дори писалката, с която да подпише присъединителния договор с ЕС…

За капак на всичко, Фокус нюз извадиха на първа страница, най-горе, с ярко червени букви (само, дето не мигат) , новината, че в Германия партията на Зелените ще се яви самостоятелно на парламентарните избори… Целта е повече от ясна – внушение, по отношение на Зелените в България. Кой иначе би се интересувал от германските зелени? 😉

Много се направи за това, да няма единна опозиция!

Не, господа, не ви вярвам. 🙂 I don’t buy it! Повече от ясно е, че тези избори вече са извънредно мръсни. Играе се без всякакви правила. Добавете и предстоящите покупко-продажби на гласове. Замислете се и за предстоящия парламент само с БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ… Без автентичната десница. Без реална опозиция. Свобода ли? Демокрация ли? Интернет права ли? Околна среда ли?..

Ясно е, че ситуацията е извънредна. Всеки глас ще се брои. Всеки мандат до нужните 121 за формиране на мнозинство, което да спре БСП и ДПС.

Все по-сигурно е, че ролята на Зелените може да се окаже наистина историческа, допринасяйки със своя електорат и евентуален добър изборен резултат за това, мафията, олигарсите и техните „избраници“ в парламента да бъдат спрени.

Още нещо за ползите от сътрудничество между Зелените и Синята коалиция

Едно евентуално политическо партниране между Зелените и Синята коалиция ще доведе до напълно логичен, приемлив и желан политически резултат – парламентарно представителство на партия Зелените.

Участвайки пряко в парламентарния живот, Зелените ще можем да дадем смисъл на младите да участват в политиката, като по този начин им даваме шанс да се „върнат в играта“. Зелените ще могат да дадат една нова демократичната алтернатива на градските, модерни млади български граждани, които в момента нямат реално политическо и парламентарно представителство.

Ще се разшири политическия фронт срещу Доган и БСП, които, вижда се, че не желаят единна опозиция, планирайки, по този начин, да смажат демократично мислещите хора по-лесно. Повторих го няколко пъти, че в конкретния момент в България НЯМА противопоставяне на едни политически идеи и възгледи, срещу други, а има конфликт по оста демократи – недемократи. Комунизъм, пост-комунизъм и „фасадна демокрация“ срещу реална демокрация. В България се наблюдават всички признаци на мека диктатура. Партнирайки си, Зелените и Синята коалиция застават на страната на демокрацията, което, в конкретния момент, е водещото в политическия живот в страната.

Останалото, идейните и конкретните фактически и исторически обременявания и различия, са по-скоро детайли, които съвсем ще изгубят своето значение, ако управлението на БСП, ДПС и техните сателити и креатури, продължи още 4 години.

Моето мнение е, че само заедно, с подкрепата на масата от хора, които ще застанат зад демократичната идея, демократичното гражданско общество в България ще може да се противопостави ефективно на политическата мафия и олигарсите, давайки алтернатива за реална промяна и „връщане на държавата на гражданите“. Чрез широко политическо сътрудничество и партниране на демократичните партии, към които причислявам и Зелените и Синята коалиция, разпиляването на гласове ще бъде предотвратено и сценарият на БСП и ДПС ще се осъществи значително по-трудно.

А, че такъв сценарий има е видно например от „играта“ на Яне Янев, който има като основна цел да цепи и раздробява СДС, привличайки негови симпатизанти.

Партнирането, никак не е задължително да го наречем коалиране, между Зелените и Синята ще помогне на единството на демократичната и реформаторска общност и ще разшири възможностите за сформиране дясно-центристко правителство.

Колкото и високопарно да звучи, това може да се окаже и историческо събитие и роля на новоформираната политическа партия Зелените в една истинска война за всеки мандат в броенето до 121 при формирането на желаното и от Зелените реформаторско мнозинство.

Как можем да бъдем употребени, предпазвайки се от това…

Хипотетично, никак даже не е невъзможно човек на Синята коалиция, да речем, Евдокия Манева, да се появи на пресконференция и да изрази ясните „зелени“ ангажименти на сините. Да декларира програмни елементи, които да се покриват частично или изцяло с тези на Зелените. Нашата програма е публична и всеки може да я прочете, включително и стратезите на Синята коалиция…

Кое може да провокира подобна синя предизборна акция? Липсата на видим диалог и породеното от това открито противопоставяне в предизборна ситуация, което пък не би трябвало да ни обиди, защото, както страна ясно, отиваме на война за демокрацията и за „да върнем държавата на гражданите“. Подобен напълно логичен акт ще изпълни две цели пред сините:

Ще ги разграничи от Зелените, в очите на колебливия електорат на Синята коалиция;
Ще даде на същите колебливи сини, със зелен уклон, алтернатива, която предполагаемо ще ги върне в редовете на сините гласоподаватели. А може и да удари по колебливите зелени гласоподаватели.

Въпросът за мен е как да се предпазим от подобна „употреба“. Лесно! Като водим преговори. Пак в сферата на хипотезите, не е никак невъзможно следното:

Зелените, като малък партньор, могат да имат блокиращо участие в някакво партньорско споразумение, не задължително коалиция, което да им даде възможност да участват активно в процеси и инициативи, които смятаме за важни.
Зелените да имат изисквания за някои ключови за екологията позиции в изпълнителната власт и, да речем, шефовете на националните и природните паркове.
В резултат на това, можем да се договорим, пак хипотетично, например за подкрепа на наш мажоритарен кандидат.

Казвам всичко това, защото успехът на дадена партия се измерва и с резултатите от изборите. За сега, индикациите за нашия предстоящ успех на изборите изобщо не са ясни.

Какво може да ни коства бавенето?

Все по-ясно се оформя предизборното послание на Синята коалиция. Артикулира я снощи Иван Костов, казвайки че се води „война срещу демократите в България“. Липсата на видими индикации, че двете страни са склонни да търсят компромис и възможност за диалог видимо изнервя по-твърдите сини. Вярвам, че може да разочарова в някаква степен и по-либералните симпатизанти на Зелените. Вече се чува дрънкане на оръжие, особено вдясно, като критиките звучат доста добре структурирани, макар и не съвсем прецизни и коректни.

Да изброим само няколко:
Зелените изглеждали лицемерно, държейки се като гражданско движение, привличайки по този начин гласоподаватели. Не съм съгласен. Като човек, който е „скачал, защото не е червен“ по митингите в началото на т. нар. „преход“, като човек, който е мръзнал пред Народното събрание, когато падана член първи на комунистическата Конституцията и беше на наблизо, когато бе произнесена култовата фраза за танковете, като човек, който собственоръчно е търкалял с валяче и разлепвал позиви по нощите, преди изборите, ще си позволя да не се съглася с тезата. Именно, защото най-успешните мигове на СДС бяха точно, когато то най-много приличаше на „гражданско движение“… После нещата „загрубяха, мнозина (но не всички) придобиха имидж и маниери на „професионални политици“. Какъв е проблемът, че някой върви по подобен път, но малко по-късно?

Друг аргумент е, че Зелените били експерти главно в екологията, а не експерти по всички въпроси – икономика, образование, култура, селско стопанство и т.н. Аз не вярвам във „всестранно развитите личности…“ Да, Зелените имат акцент и той е опазването на околната среда, но това все още не означава, че нямат или няма да приемат или подкрепят безпартийни експерти, та дори и такива, които симпатизират или членуват в други партии. Ако политиката е изкуство на възможностите и компромиса, сигурен съм, че Зелените, които доста добре се справят с ученето в движение, ще се справят с тази задача.

Критикувана е и платформата на Зелените. Ако приемем това, че за някои тя вероятно наистина „звучи като цели на НПО, което иска да спечели проекти“, нека си призная, че предпочитам това, пред неосъществени обещания за борба с корупцията, противодействие на организираната престъпност, повишаване на жизнения стандарт и всякакви подобни заклинания, които така и не се случиха със силата, с която ни се обещават почти две десетилетия. Пълното или частично неизпълнение на тези, а и много други подобни обещания създадоха „фасадната демокрация“ (терминът не е мой), в която гласуваме само за да дадем възможност нанякои (не всички, разбира се!) да се доберат до депутатските кюфтета, без реални резултати по отношение на положителните промени в обществото ни, различни от логичното (заради ЕС, да речем) покачване на стандарта на живот, и отблъснаха мнозина гласоподаватели. А мафията и олигархията процъфтяват.

И не на последно място е внушението, че Зелените били леви. В българския контекст обаче не мисля, че вече сме стигнали до реално разделение на ляво и дясно. Нека първо се освободим от разсейките на комунизма и пост-комунизма…

В този смисъл, не приемам и внушението, че „който не е с нас, е против нас“. Мисля, че точно в това е сложнотията – да се намери такава формула на партньорство, че да не се бием за гласовете си, а да спечелим гласове от партията на негласуващите и разочарованите от всички останали партии. Мисля, че „конкуренти“, в много тесен и ограничен смисъл, ни прави именно продължаващото неглижиране на проблемите, които на първо място вълнуват Зелените. Като почнем от народните паркове (сега национални и природни), минем през т.нар. заменки и изсичането на горите и се спрем на бетонирането на Черноморието…

Отчитам, че Зелените, като нова политическа формация, вероятно, в очите на някои, реагират по-бавно или просто различно, но това все още не означава, че с тях не може да се намери общ език. Не може, само ако не опитате.

Подобни критики, макар и не без сериозна доза основание, срещу един напълно логичен и възможен партньор са излишни, поне според мен.

Войната е за демокрацията. Тя е се води срещу ДПС и БСП. Не срещу Зелените или сините. Collateral Damages са излишни и глупави!

Зелените и Сините сме в едната част на спектъра и от едната страна на барикадата…

В този смисъл, бавенето на диалога и контактите, както се вижда вече много ясно, може да ни коства много. И на двете страни. И никак не е важно кой ще изгуби по-малко…