Борисов v/s здравия [политически] разум…

След оттеглянето на кандидата за еврокомисар мнозина често повтарят, че всичко е добре, когато свърши добре. Да, но не всичко, което започва зле, свършва добре!

Политическата кариера на Румяна Желева, започнала с „летящ старт и мръсна газ„, бе покровителствана от Борисов, който сам определя критериите и квалификацията на хората и сам номинира и назначава на разни постове. Системата „пред мен се е доказал“ може и да работи в Банкя, но явно не проработи в Брюксел, а „сблъсъкът със стената“ бе унищожителен…

Политическата плесница през лицето на премиера бе болезнена, защото не я очакваше от „своите“, които отказаха да го подкрепят на всяка цена и до край и защото, за разлика от Банкя, в Брюксел има други правила. Политическата логика в Брюксел е различна от логиката на срещите в хола в Банкя. Там технологията е друга. Номинацията за еврокомисар можеше, ако не друго, поне да бъде обсъдена в България, преди да бъде „хвърлена на кучетата в Европа“…

Политическата логика и технология предполагат широк обществен дебат при всички обществено важни решения. Подобно обществено важно решение е промяната в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), особено, когато става дума за очевидна намеса в правата, свободата и личната неприкосновеност на гражданите.  Когато законодателната инициатива на ГЕРБ се свежда до възможността гражданите да бъдат профилирани, в резултат на действия на МВР, които могат да бъдат описани с една дума: РАЗУЗНАВАНЕ, общественият диалог не е само нужен, но и задължителен.

След казуса „Желева“ предстои да видим дали Борисов ще се подчини на здравия [политически] разум, а промените в ЗЕС са първата възможност за премиера да го прояви.

Срещи с депутати и министри около протеста срещу следенето…

Протестът „България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!“ бе определен, като първия граждански протест срещу управляващата партия, постигнал определени резултати още преди да се състои. Наистина, в дните преди събитието, лично премиерът призова гражданите да не протестират, защото „въпросът е решен, във фейса няма да се бърка, в личното пространство на гражданите няма да се навлиза, а това ще се прави само при разследване на тежки престъпления…“ Тези изявления на премиера не събудиха доверие у протестиращите, а последвалите действия на политиците от ГЕРБ доказват, че има защо!

Макар и с огромни уговорки, МВР отстъпи от „фейса“, но пък се опита да противопостави потребителите на Интернет и мобилна телефония на фирмите, предлагащи подобни услуги, опитвайки се да спазари скандалния интерфейс срещу огромни, непосилни санкции. Индикации за това се появиха около срещата на организаторите на протеста с зам.-министъра Вучков и министър Цветанов.

След като стана ясно, че компромис от страна на протестиращите няма да има, започнаха трескави опити да се симулира диалог в обществото и да се обезсмисли протеста. Депутатите организираха среща след среща, на които бе представен нов пакет предложения, този път променящи вече внесените предложения за промени в ЗЕС.

Имаше и трета среща – организирана от Мартин Димитров.

Ще се опитам да обобщя събитията с по няколко изречения.

Първата среща в парламента бе изцяло медийна. Тя протече в стил: „добър ден, аз съм този и този…“ Събитието бе широко отразено в медиите, а диалог почти отсъстваше. ГЕРБ представи предложенията си, а останалите изразиха несъгласие с най-спорните моменти в тях. Тук представителите на МВР акцентирана върху „офертата“ за убийствените глоби и неразумно краткия срок за предоставяне на поисканите от ведомството данни.  Тази среща не успя да намали напрежението и не разсея съмненията около щенията на МВР напълно неоснователно да разшири правомощията и достъпа си до личното ни пространство, нарушавайки без повод нашата неприкосновеност.

След това се случи протестът, на който видимо притеснени сред протестиращите се появиха и пратеници на депутатите от ГЕРБ, които с почти императивен тон, не търпящ друга опция, ни поканиха настойчиво на среща в Парламента, където „чакали 50 камери“. Протестиращите отидоха до Министерски съвет и предадоха на Парламентарния секретар проекто-решение за оттегляне на предложенията на ГЕРБ, което да бъде подписано от Борисов и внесено и гласувано в Народното събрание. Премиерът се скри и не се видя с организаторите на протеста. Какво ще се случи, предстои да научим, но знаците отправяни от ГЕРБ са категорични: срокът няма да бъде продължен, предложенията няма да бъдат оттеглени, най-вероятно, след сериозна, но недостатъчна козметика, те ще бъдат гласувани на второ четене.

Втората среща с депутати от ГЕРБ по нищо не се различаваше от първата.

Другата среща, която се проведе, бе кръглата маса на СДС. Те също представиха своите предложения. На тази среща за първи път присъстваха и IT-специалисти и специалисти по мрежова сигурност, които ясно обясниха, че тези данни, до които МВР се домогва, могат лесно да бъдат заобиколени или фалшифицирани. Чрез всевъзможни, напълно достъпни средства, като Call Back услугите за мобилната телефония или лесно достъпните средства за шифриране и анонимизиране на Интернет трафика. Дори повече, стана ясно, че съществува напълно реална възможност данните от мобилната ни телефония да бъдат толкова фалшифицирани, че да ни бъде приписан 30 минутен разговор, с човек, който не познаваме и никога не сме набирали.

Всички останали отново изразиха неодобрението си от подобна законодателна инициатива, акцентираха за пореден път върху липсата на каквито и да било основания за по-нататъшни разширения на правомощията на МВР и разпростирането им все по-широко върху личната ни свобода и неприкосновеност. Отново бе потвърдено, включително и от г-н Мартин Димитров, че Директива 24/2006, на която се позовават вносителите на законопроекта, вече няколко пъти е въвеждана в българското законодателство, с което т. нар. изисквания на ЕС са изпълнени.

Представителят на Програма „Достъп до информация“, адв. Кашъмов обясни в залата, че не става дума за разследване, а за разузнаване. В дните около протеста министър Цветанов и заместникът му Вучков признаха, че съществува възможност за нарушаване на конституционните права на гражданите. Цветанов дори призна възможността за профилиране (по неясен принцип). Към всичко това добавете и разузнаването кой с кого, кога, а най-вероятно и какво си говори и пише, добавете и това, че данните изглежда ще бъдат достъпни на един отдел (вероятно ДОТО) и ще получите наистина мрачна картина.

Незабелязани останаха и редица сериозни проблеми, за които говореха юристи, граждани и политици. ГЕРБ имат план и го привеждат в действие. Другото не е важно.

Може да не искаме, но България ще стане Биг брадър и 2010 ще се бъде 1984! Има и друг шанс, но той зависи от нас…

Протестът – постфактум…

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, които се присъединиха. Това са първите думи, с които искам да започна!

Иначе, всичко започна от една хотелска стая, където, нервиран и притеснен от неизбежното гласуване на законопроекта на първо четене, предложих на Зелените да започнем кампанията „Обади се на депутат – спри тоталното следене!“ След като това не даде резултат и законопроектът бе приет на първо четене, идеята се доразви в това, да организираме общ протест. Съзнателно бягах от термина „национален“, разбирайки абсурда да дойдат 300-500 души на нещо, наречено „национален протест“.

После се спряхме на датата за протеста: 14.01.2010. Аналогията с 14 януари 2009 бе неизбежна, но не се страхувахме от нея. На всички ни беше ясно какво целим: миналата година полицията употреби брутална сила, за да спре недоволството. тази година, приемствеността между БСП и ГЕРБ в това отношение, доведе до опит (за сега неуспешен) тази сила да бъде трансформирана в по-фин метод на въздействие: страх от следене. Тогава посегнаха върху правото да протестираме, днес посягат на правото ни да мислим и говорим за протест. Казвам това с най-голяма доза увереност, защото господата Вучков и Цветанов се съгласиха, по време на срещите ни с тях, че така направените предложения създават предпоставки за нарушаване на конституционно гарантираните ни права, както и за профилиране на хората. Профилиране по какъв принцип, според вас?..

Обмисляйки протеста, предложихме идеята на ръководството на Зелените, а след като се възприе, отправихме открита покана до всички граждански и политически организации да ни подкрепят. Първи се отзоваха „България е наша“ и, естествено, „Електронна граница“. После се включиха и политическите партии – ЕНП, НДСВ и другите… Не закъсняха и БлуЛинк, както и много други. Някъде там се присъединиха и „Справедливост“ и останалите… Казват, около 38 организации.

При нормални обстоятелства, не бихме търсили обща изява с част от участниците, но няма как да не спомена отново, че гледахме на този протест като на пресечна точка на обществен интерес. Не като на предизборен, коалиционен или просто партиен митинг. В това виждаме смисъла на гражданското общество – да имаме и отстояваме общи каузи с хора, с които нищо не ни свързва и дори бихме били политически опоненти. По тази причина си партнирахме с всякакви организации, като основното, което искахме е да запазим посланието автентично:

1. Оттегляне на предложенията на ГЕРБ, които са лоша основа на диалог;
2. Започване на дискусия, с участието на IT специалисти и експерти по мрежова и цифрова сигурност, освен юристите и законодателя.

Исканията ни са мотивирани от разбирането, че Директива 24/2006, която е сред основните мотиви на МВР, вече е приложена в българското законодателство. Друг мотив, който ни обедини е това, че МВР разполага с целия законов и технически инструментариум да води успешна борба с престъпния свят, стига да желае това. Излишно е да повтарям „Наглите 1 и 2“, „Крокодилите“, „Апашите“, педофилите и прочее.

Надявам се, че успяхме да се справим и да поднесем ясни искания. По тази причина, днес, отговаряйки на въпрос на НОВА, си позволих да иронизирам, че колкото и да ни е гнус, трябва да си признаем, че партиите са част от демократичното и гражданското общество. Направих го, защото ми омръзна да отговарям на въпроси защо тази или онази партия е подкрепила протеста. Моят въпрос е ЗАЩО ТАЗИ ИЛИ ОНАЗИ ПАРТИЯ НЕ ПОДКРЕПИ протеста. Или го направи „политически коректно и целесъобразно“? Нещо подобно на подкрепата на десните и Атака за Желева, при условие, че всички видяхме за какво става дума… Добре, че поне Мартин Димитров, при цялата пушилка в Парламента около първото четене на промените, дойде на площада. Чест му прави, че си сложи лепенка с логото на протеста. Очаквах и по-силно тъмно-синьо присъствие, но няма как хем да си „реформаторско мнозинство“, хем да си против законодателна инициатива на Министерски съвет…

А с какво успя протестът – ще обобщя с няколко думи:

1. Падна „интерфейсът“;
2. Исканията на протестиращите и мобилните оператори и Интернет доставчиците се сближиха, а опитът на МВР да ни противопостави, не успя!;
3. Парламентарните партии се активираха, диференцираха се в своите позиции срещу „подслушването“ до толкова, че ДПС, БСП и Синята коалиция ще внесат отделни предложения.
4. МВР изпадна в тих ужас, идвайки на крака на протеста;
5. Парламентът трескаво заработи за имиджа на Премиера и МВР, внесли абсурдните предложения, свиквайки през ден всевъзможни срещи, целящи да създадат впечатление за обществен дебат по предложенията на ГЕРБ за промени на предложенията за промени на Закона за електронните съобщения;
6. Очертаха се две категории предложения: ретроградни – поддържани от ГЕРБ и относително по-приемливи (в сравнение с ГЕРБовите) – внесени от другите партии, сред които дори и тези на БСП.
7. Няма как да не откроя и абсолютно уместните бележки и критики на представителя на Програма „Достъп до информация“, адвокат Александър Кашъмов и останалите участници в дискусиите, за пореден път обособили редица слабости на предложенията, сред които:

• Неприемливо разширяване на кръга от престъпления, при които да се разрешава достъп до трафични данни;
• Липса на легална дефиниция на понятието „сериозни престъпления“, или по-скоро неуместната му употреба в текста на законопроекта;
• Липса на ясно дефинирана възможност за защита на гражданите от неправомерна употреба на  трафичните данни;
• Липса на възможност гражданите да проверят дали са били проследявани техните трафични данни, ако срещу тях няма предприети правни действия;
• Липса на адекватни санкции при неправомерна употреба на тези данни;
• Нереалистично кратки срокове за предоставяне на исканите от МВР данни;
• Неадекватни, унищожителни за малките доставчици на Интернет санкции при неспазване на предложените срокове, както и други, които, с  цел да огранича обема на този текст, ще спестя за сега.

Положителното, при всички случаи е това, че протестиращите предизвикаха обществен дебат, който определено доведе до промени и осуети плановете на управляващата партия и техните близки партньори от АТАКА. Все пак, ако някой попита дали протестът е успял,  бих се затруднил да отговоря еднозначно. Сигурен съм, обаче, че ако не се беше случил, ескалирайки от   звънене на депутати до площада днес – всички ние щяхме да загубим!

Както казва Комитата: „Колкото свобода и демокрация си извоюваме сега, толкова ще получим!“ Ние спечелихме битката предварително. Още при първите индикации, че МВР е склонно на отстъпки и при първите признания за възможни нарушения на правата на гражданите, защитени от конституцията.

Благодаря ви отново, приятели!

Госпожо Фандъкова, а фалшив сигнал за бомба вече има ли?

Столична община отказва да спре движението пред Парламента, по време на протеста „България не е Биг Брадър“, насочен срещу промените в Закона за електронните съобщения, въпреки, че поисканото място за сцената е одобрено.

Така, общината фактически саботира нормалното провеждане на протеста.

Ето самият документ от общината.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕДИИТЕ

Уважаеми колеги,

Обединения щаб на протеста „България не е Биг Брадър!” се чувства задължен предварително да информира медиите и обществеността, че въпреки надлежното съгласуване с компетентните органи получи отказ от кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова  за отклоняване на движението по бул. „Цар Освободител”. За нас това е предпоставка за изкуствено натрупване на напрежение между софиянци, шофиращи автомобилите си и протестиращите граждани.

След опита на Министерството на вътрешните работи да сблъска корпоративните интереси на мобилните оператори с изконните граждански права, записани в Конституцията на Република България, този втори опит за предизвикване на конфликт смятаме за проява на саботаж и открито желание да се попречи на свободното право на митинги и демонстрации.

Партии и организации, подкрепящи протеста до този момент:

ПП Зелените, България е наша, Електронна Граница, Aсоциация общество и ценности, Единна народна партия, БлуЛинк, Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, Гражданска инициатива справедливост, Движение “Гражданско действие”, ПП Земеделски народен съюз, ПП НДСВ, Гражданско движение “Културно-историческо наследство и мемориални паметници”, БИП, “Младежка интернет медия”, 22 организации Коалиция “За да остане природа в България”, Българска национално-радикална партия, Българска ПИРАТСКА Партия

Среща с министър Цветанов по повод протеста

Преди около час приключи срещата на представители на Щаба на протеста с министър Цветанов и неговия заместник, г-н Вучков. Сред присъствалите бяха моя милост, Петко Ковачев и Мария Капон. След близо два часовата дискусия с господата, стигнахме до съгласие, по отношение на това, че така предложените промени създават възможност за нарушаване на конституционните права на гражданите. Уверихме ръководството на МВР, че в този вид, предложенията са напълно неприемливи за нас и, че ние ще позваме всички възможни средства да ги оспорваме и предотвратим. Обсъдихме, също така и постигнахме съгласие относно липсата на контрол и адекватни наказания спрямо служители на МВР, които злоупотребяват с данните, получени в резултат на разработки. Сред проблемите, които обсъдихме и идентифицирахме са и тези, с липсата на ясен регламент за сроковете на съхранение на получените данни, както и невъзможността гражданите да проверят дали са били разработвани и техни данни са събърани от МВР, ако срещу тях няма наказателно производство.

Министърът и заместникът му се съгласиха с нас, че протестът има своя смисъл и основание и заради това, че доста пожелания сме чули за последните 20 години. Тоест, за да има реален резултат, нужно е промените да бъдат или оттеглени, което по процедура изглежда не е възможно, или да бъдат внесени нови.

Обсъдихме и се съгласихме около реалната опасност да бъде нарушена тайната на кореспонденцията чрез имейли, ако предложенията бъдат приети в този вид.

Тук започна същинският диалог, извън обосноваване на позициите и тезите на страните. След уверенията, че лично министър Цветанов не би допуснал ведомството му да стане повод за нарушаване на гражданските права и свободи и след уверениетому, че те са за диалог и съгласие с представителите на гражданското общество, професионалните кръгове и политическите партии по проблема, г-н Цветанов ни увери, че ще бъдем поканени на обсъждането на предложенията в Парламента.

Важното в случая е изразеното от Цветанов мнение, че отказът от интерфейс е една грижа по-малко за МВР и готовността му да предложат алтернативни промени, в които посочените от нас проблеми да бъдат изгладени.

След като получи поздравления за успешната акция от тази сутрин, срещу някаква педофилска мрежа в България, че е осъществена БЕЗ ИНТЕРФЕЙС, брифингът пред сградара на МВР, след срещата, общо-взето, приключи.

Организацията на протеста продължава, защото точно сега е най-подходящият момент да отстоим исканията си и да доведем до отпадане на тези недемократични и ретроградни промени и да допринесем за създаване на приемлива за гражданското общество рамка, в която гарантираните от Конституцията права ще бъдат наистина защитени.

Асен Генов и Емануил Йорданов в Челюсти по Дарик.

Благодаря на Диана Найденова за поканата да гостувам при нея и да обясня мотивите за протеста. Благодаря и на екипа на ЧЕЛЮСТИ за любезното съдействие!

Ако ви харесва Челюсти, гласувайте за предаването тук.

http://www.gcast.com/go/gcplayerlg?xmlurl=http://www.gcast.com/u/marfi/main.xml&autoplay=no&repeat=no&colorChoice=0
Добави към сайта си |  Вижте и блога на Марфи

За протеста срещу подслушването – с думи прости…

Нека да си изясним какво точно провокира протеста срещу предложените от ГЕРБ промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Или поне какво защо аз го подкрепям и участвам в организацията му?

Ето какво:

Какво се опитват да ни уверят ченгетата? Щели да действат по-бързо, по-ефективно и щели да могат да проследяват телефоните на бандитите. Най-обичам аргументи, в стил: „Ако отвлекат техните деца, на моето рамо ще плачат…“ Така, МВР щяло да действа „хем по-бързо, хем по-евтино!..“ Ефектен аргумент, нали? Да, но освен пропаганда, в него няма НИЩО друго. Абсолютно нищо!

Защо?

По ред причини, първата от които е тази, че в момента НЯМА никакви пречки това да се случва, защото:

1. Министърът на вътрешните работи има право да подпише заповед за специалните разузнавателни средства (СРС), която да бъде потвърдена от съдия, в последствие. Тоест, оперативни и бюрократични препятствия, които да забавят действията на МВР просто НЯМА!
2. Как издържането на специалисти, оборудване и специфичен софтуер за пасивен достъп, чрез интерфейс, ще бъде по-евтино на МВР, следователно и на данъкоплатеца, нека обясни самият министър. Аз с удоволствие ще го изслушам!
3. Допускам, че СРС са били използвани изцяло според изискванията на Закона при операциите „Наглите 1 и 2“, „Крокодилите“, а и сега, при „Апашите“. Всичко това се случва при сега действащата законова рамка. Тоест, промените са излишни, според този аргумент!

Освен това, не приемам тарикатското изместване на темата: от една страна, МВР се оплаква, че не можело да  проследява своевременно телефоните на похитителите и похитените, от друга, прикривайки се зад този аргумент, ни пробутват и „нуждата“ от пасивен достъп, чрез специален интерфейс… Не на мен!

Нека кажа две думи за това, какво би означавало това, МВР да има пасивен достъп. Това означава, че Интернет доставчикът НЯМА ИНФОРМАЦИЯ КОГА, КОЙ, ПО КАКВИ ПРИЧИНИ, ЗА КОЛКО ВРЕМЕ достъпва до трафичните данни на клиентите си!

Защо това е НЕПРИЕМЛИВ проблем? По ред причини:

1. Подобна практика НЯМА в НИТО ЕДНА европейска страна. Факт, до доказване на противното!
2. Начинът, по който е формулирано предложението, създава ситуация на безнаказаност. Липсват контролни механизми. Тоест, достъпът и контролът върху осъществяването му са в една и съща структура: МВР. То трябва да се само-контролира. Вярвате ли в Дядо Коледа?..
3. Дори хипотетично да допуснем, че има желание за контрол, това допълнително се обезсмисля, защото наказанията, които се предвиждат, са недостатъчно тежки, за да изпълнят изискванията за употреба на СРС, при разследването на „лошото“ ченге, решило да облажи, гледайки където не му е работа.
4. При толкова основателни опасения и сведения, за злоупотреби, хипотезата за изтичане на фирмена, корпоративна, бизнес, адвокатска, лекарска, че дори и просто лична тайна, е напълно реалистична! Искаме ли да допуснем това?

Още нещо, което не се споменава често от радетелите на идеята за промени в ЗЕС, особено в частта им за директен, неконтролируем, недоказуем и ненаказуем достъп на МВР до трафични данни, е това, че тайната на кореспонденцията, защитавана от Конституцията, е силно застрашена! технологичен факт е, че при проследяване на електронните съобщения – e-mail – при достъп до информация от кого до кого е имейлът, се достъпва и ДО САМОТО СЪДЪРЖАНИЕ. Въпрос единствено на желание е ченгето да се „изкуши“ и да погледне какво има в самото съобщение… Каква е цената на това ‘“изкушение“? Ако става дума за големи фирми, които се конкурират, а тази, която губи пазара, има „свой човек“ в ДОТО? Каква е вероятността той да устои на „изкушението“? Аз вярвам, че логиката „каквото не може да се купи с пари, може да се купи с много пари!“ е напълно приложима в случая.

Има и друг проблем:

Огромният брой Интернет-потребители, милионите абонати на мобилните оператори, изискват такъв човешки и технически ресурс за проследяване на ЦЕЛИЯ ТРАФИК, че изглежда малко вероятно това да е по силите и по джоба на МВР. Не е ли напълно логично да допуснем, че сред милионите, съществува сериозен риск да бъдат „изолирани“ само тези, които са неудобни: хора с силна гражданска позиция, критично настроени към властта, общественици, журналисти и т.п…

Има и други аргументи срещу предложените промени в ЗЕС, но рискувам текстът да стане прекалено дълъг. Става дума за ЛИПСА НА ГАРАНЦИИ ЗА НЕНАРУШАВАНЕ НА ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ. За нищо друго не става дума! Не става дума дори за това, имаме ли какво да крием! Това никак, ама никак не е важно!

А какви гаранции дава МВР? Началниците щели да гарантират!  (справка: Благородна Макева, Главна дирекция „Криминална полиция“: „Да, системите, нашите, така са настроени!..“ в „Челюсти по Дарик и НОВА) Да, но аз споделям мнението, че в една законова и демократична държава, спазването на законите се гарантира от „Принципа на правото“ и съдебната система, а не от началниците, които, за тяхно съжаление, заемат своя пост временно…

Чувствайте се свободни да ме коригирате, ако греша!..

Протест: България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!

След като независими блогъри и членове на партия ЗЕЛЕНИТЕ стартираха кампанията „Обади се на депутат – спри тоталното подслушване“ и след като не видяхме удовлетворителни резултати от страна на депутатите, ние, от партия ЗЕЛЕНИТЕ, се обръщаме към всички демократи и свободомислещи граждани с покана да се присъединят към организирания от нас протест.

ПРОТЕСТ: 
14 ЯНУАРИ 2010 от 11:00
Площад „Народно събрание“

Една година след кървавото и насилствено потушаване на протеста на гражданите срещу безскрупулното управление на тройната коалиция, днес сме в ръцете на нова двойна коалиция: ГЕРБ и АТАКА, която отново нарушава гражданските ни права.


В милиционерски стил, управляващите от коалицията ГЕРБ – АТАКА са на път да приемат изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които, казано най-общо, ще застрашат демократичните принципи и ще нарушат правата на гражданите, позволявайки нерегулиран и нерегламентиран достъп на МВР до лични данни. Освен това, типично по милиционерски, всеки един от нас ще може да бъде профилиран и проследяван според местоположението си, телефонните си контакти и Интернет трафика си.


П.П. Зелените, съвместно с групата „България е наша“, „Електронна граница“ и други формални и неформални граждански инициативи и организации, организира общ протест срещу предложените промени в ЗЕС, станал известен като Закон за електронното следене. Зелените канят всички организации, сдружения, политически партии и техните симпатизанти, определящи се като демократи, на общ протест срещу тоталното следене на електронната ни комуникация, мобилната ни телефония и трафика ни в Интернет.

Протестът ще се състои отново на 14 януари и отново от 11:00 часа, под надслов:

„БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 не е 1984!“

Каним  всички свободомислещи граждани, несъгласни с това, че настоящият парламент е сляп изпълнител на еднолична политическа воля, а не орган, излъчен от нас, избирателите,  който взима отговорни и демократични решения, за благото на гражданите на Република България, да се присъединят към протеста на 14 януари от 11:00 ч. на площад „Народно събрание“.

Обади се на депутат или на арменския поп Бойко Борисов? Изберете сами!

Попаднах на блога „Нямам идея„, в който има своеобразен, леко обезверен, до колкото аз го разбирам, анализ на случващото се около кампанията против промените в ЗЕС, въпреки, че тя вече даде (малък, но положителен) резултат.


Първият успех НЕСЪМНЕНО бе това, че депутатите от Синята коалиция гласуваха в Пленарна зала ПРОТИВ, а в комисиите, само няколко дни по-рано, бяха „ЗА“. Това се дължи И на шума, който вдигнаха избирателите им. Не без влиянието на кампанията, де.

Вторият успех бе медийното отразяване. Очаквали ли сте сервилният ТРУД да публикува нещо по въпроса  и да коментира кампанията на Зелените? Аз не. И Дневник писа за кампанията. Даже два пъти. Няколко телевизии коментираха. Доста линкове съм събрал тук.


Третото хубаво нещо бе, че имаше директно излъчване на дискусията от Парламента, в която ЯСНО се видя кой кой е. Даже въпросният господин Лазаров от ГЕРБ коментира кампанията.

Тоест, ефект има. Гражданите показаха, че следят работата на „избраниците“ си. При това, с критично око.

Важният въпрос е КАКВО СЛЕДВА за да докараме нещата до успешен край? В коментара на „нямам идеи“ чета, че нямало смисъл да се срещаме с депутатите след Нова година. Законопроектът все още няма да е гледан на второ четене. До тогава ИМА СМИСЪЛ да се прави всичко! И на протест да се иде даже има смисъл! Защото има технологично време и процедура между двете четения. ДОСТА ПОДЛИЧКО ОТ СТРАНА НА ГЕРБ И АТАКА! Те внесоха законопроекта в ПОСЛЕДНИЯ РАБОТЕН ДЕН, преди голямата им, напълно заслужена ваканция! Процедурно, има само седем дни за внасяне на предложения за промени. Мислите ли, че някой депутат, вместо да хукне да празнува и да се вижда с роднини, приятели и бизнес партньори, ще седне да пише промени в ЗЕС?!

Ето какво предвижда процедурата на НС:

Чл. 73. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения нов законопроект съгласно чл. 71, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от предоставянето му на народните представители. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни.

Ето това има смисъл да се направи! Да се противодейства на двойната коалиция ГЕРБ – АТАКА и да се търси начин да се внесат предложения за промени в приетия на първо четене законопроект. Искрено се надявам, че освен, че са против, депутатите от Синята коалиция са си написали домашното, преди да хукнат да празнуват, и са внесли едно предложение за промени. Ако не друго, поне за отпадане на текстовете за интерфейса, с които те толкова гръмко не се съгласиха… Ако не са го направили, може наистина да е малко късно за въздействие, но не и невъзможно!

Кампанията трябва да продължи именно заради наглото и безпринципно отношение на „народните избраници“, описано от „нямам идея“:

Имам скайповете на някои от представителите на ГЕРБ в града ни и преди Коледа им пратих банерчето на инициативата, с молба да се включат. Знам, че лично те са против приемането на законът в този му вид, но реакциите бяха различни. От ледено мълчание, през „Аз съм против, ама Бойко така казва”, та до върхът на черешката. Един шегобиец ми върна изображението с преправен текст: ”Обади се на Арменският поп”.

 След като Димитър Лазаров нарече избирателите си „някакви непознати субекти“, тези хубавци и хубавици демонстрират бездушие („аз съм против, ама Бойко така казва“) или откровена наглост, пращайки всички ни при арменския поп, който в случая явно е самият пръв партиен и държавен ръководител, другаря Бойко Борисов.

Тоест, продължавайте да се обаждате на своя депутат и да настоявате да не се нарушават основните ви граждански права! А отпуската на депутатите е до 13-ти януари 2010. Като беше и тази година, когато ги посрещнахме с протест на 14-ти януари, а Борисов, тогава кмет на София, допринесе много за насилието над протестиращите. Сега, 11 месеца по-късно той е премиер и очевидно е наредил на депутатите СИ да приемат тези ретроградни, излишни и недемократични промени.

ЩЕ ИМ ПОПРЕЧИМ ЛИ?

Лазаров ми се обади! :-) Обаждайте се и вие на своите депутати!

Според мен, кампанията „Обади се на депутат – спри тоталното подслушване!“, започната от Зелените, дава резултат.

Ще бъде несправедливо, според мен, ако премълча следното:

По време на дебатите в Пленарна зала, относно предложенията за промени в Закона за електронните съобщения, г-н Димитър Лазаров от ГЕРБ обяви от трибуната, че „някакви странни субекти“ му пишели СМС-и. После добави, че знаел, че има някаква кампания.

Подразнен от факта, че депутатът си позволява да назове избирателите си „някакви странни субекти“, аз изпратих втори СМС на Лазаров, в който му се представям като Асен Генов – един от непознатите субекти и му давам телефона си, ако желае, да се запознае с мен.

Учудващо, на петата минута ми се обади самият народоизбран депутат. Уговорихме си среща. На 12 януари. Смятам да му предложа срещата да бъде експертна и на високо ниво. Освен него, да има и IT специалист от ГЕРБ, както и председател на групата и на ресорните комисии. Ще настоявам да има медии и да бъде записана дискусията.

Смятам, че ще е справедливо към всички онези, които с вота си ги пратиха в Парламента да защитават демократичните ценности, а не да приемат милиционерски закони.

Съгласни ли сте?