Човек дори и добре да кара…

Колкото и да беше хубаво, вече не е. Човек, колкото и добре да кара, най-сетне „Паркинги и гаражи“ и „Градска мобилност“ му заключват, в по-добрия случай, а в най-баналния, му отвличат колата…

„Венелин“, в последната си част, точно преди „Евлоги и Христо Георгиеви“ беше парадоксална… Лявата част на улицата беше синя зона, дясната — не!

Това, което разбрах, някакъв съсед се съдел с общината и затова улицата, в тази ѝ част, беше рай за паркиране, ако успееш да намериш дупка на десния тротоар…

На човечеца, дръзнал да съди общината, не са му стигнали силите и той загубил делото. Няма как да е иначе! Изправил се е срещу общината и вероятно най-мафиотската ѝ структура „Паркинги и гаражи“… Структура и дейност, в която са вплетени много финансови интереси. Печалбата е огромна, а инвестициите, сравнено с печалбите, вероятно близки до нулата. Замислете се! Какво е направила софийската община за паркирането и трафика в София?..

Е, по тази причина днес не се изненадах да науча, че човечецът, на когото много се радвам, за това, че е дръзнал да обезпокои общината и структурите ѝ, е загубил делото… Няма как да е иначе. Щеше да е прекалено хубаво и нямаше да е в България…

Още нещо за естетиката…

Преди време, подразнен от радио интервю на главния архитект на София, в което той каза (почти буквално), че мутробарокът не може да бъде контролиран, защото става дума за естетически категории, написах коментар за Мола на „Ситняково“…

Вчера, движейки се по „Патриарх Евтимий“, към Петте кьошета, на ъгъла с „Цар Асен“ видях нещо, което ме накара да спра колата и да го снимам. Оставам на вас да коментирате естетическите характеристики на този вход на обикновена (както разбрах от съседните магазини) жилищна сграда…

Happy Birth Day, Signor Борисов!

 Какво виждате на снимката? Величествен монумент? Не! Аз виждам как една патрулка с двама служители на МВР пазят една скулптура, достойна за всяка чешмичка в столицата. Намира се на площад „Гарибалди“ в София. Вярно, паметникът, да приемем, че това определение не е амбициозно и му подхожда, е на Гарибалди, но не това го прави достойно за (вероятно денонощна) охрана.

Най-вероятно, премиерът си прави подарък на себе си и на своя обичан приятел Силвио (същият, дето му мери гърба с педи…) Не вярвате?..

След като откриха паметник на Иван Вазов в Рим, дойде време на двамата вероятно най-екстравагантни (да не ползвам други, по-силни определения, че не е удобно) премиери в Европа да се съберат и в София. И защо не? Повод си имат. Така никой няма и да разпитва за разходите… Ако Борисов може да литне до Мадрид да изгледа някой и друг мач, ако протоколните служби на другите премиери гледат да го поканят тогава, когато има интересна футболна среща, за да удовлетворят и хобито на българския премиер, защо не и заможният му италиански колега да не може да отскочи до София да пийнат по едно на рождения ден на Борисов? И повод си имат! Паметник на великия Гарибалди ще открият на пъпа на София! Георги Чапкънов – Чапа, автор на пластиката, пък каза, че понеже откриването съвпадало с рождения ден на Борисов, „щяло да стане страхотен празник!“ (не съм сигурен, че запомних правилно прилагателното, но смисълът е запазен.)

Ще стане, я! Пък и паметникът не изглежда скъп!.. И сметката ще се намери кой да оправи!

…Това е една от водещите новини тези дни — предстоящият рожден ден на премиера. Че хаосът се задълбочава ежедневно; че един от основните министри — този, на икономиката, казва за думите на премиера (по повод отказа на България да участва в петролопровода Бургас-Александруполис и замразяването на АЕЦ „Белене“) буквално следното: „Изненадан съм, че е казал такова нещо. Подобно решение не сме взимали!..“ Кой ти гледа! Борисов има рожден ден след два дни! Ура! Да живей! Даже Берлускони ще дойде на страхотния празник. Очаквам и по телервизорите да го покажат това чудно събитие подобаващо!..

Все още не ми вярвате, че треската е всенародна? Добре! Ще ви покажа! Бургаски художник изписва портрет за 3000 лв; столичен бизнесмен пазари икона за 5 бона; най-скъпи пури от Куба; НСО треска я тресе от предстоящия наплив на желаещи да зърнат огнебореца, гасящ бушуващите огньове на световната криза у нас…

А, помните ли как се редяха на опашка да даряват скъпи дарове и на Доган? И на него му подариха портрет. Личен, естествено.

Най-хубавото, както се казва, тепърва предстои, скъпи сънародници!