Среща с президента

За архара и лъжливото президентче

На първото си лайф шоу покрай импийчмънта, президентът, очевидно раздразнен от „нахалния“ въпрос на Сашо Диков, отговори недвусмислено: „Не съм убивал архар!“

Мина се време, а аз попаднах на следния интересен доклад на Международната работна група по дивите кози (pdf). Превеждам, без претенции за съвършенство, част от текста, а целият материал може да прочетете сами тук, или ако си свалите файла, прикрепен към текста:

Президентът на България убива застрашен Северцов архар в предполагаема защитена зона в Узбекистан.

Според информация, получена от заместник-управителя на Нуратинския държавен резерват (Нуратинский заповедник) в Узбекистан, на 7 ноември 2008 г. президентът на България е посетил защитената зона.

В региона на централния планински връх Хаят баши той изчакал 2 архара, които били насочени към него от служители на резервата, при което той застрелят единия овен. За последните две години узбекските власти не са издавали никакви разрешения за износ на тази застрашена дива коза (описана в CITES , приложение 2 като Ovis ammon severtzovi). Така, възможно е българският президент да е изнесъл трофея без разрешение на CITES. Разрешението за лов е било издадено от министерския съвет, но най-вероятно за горския регион (Лезхос), а не за територията на резервата, където ловът принципно е забранен.

…Ловуването в Нуратинския резерват има далеч по-лошо въздействие върху популацията на архарите и техния хабитат, от това, просто да застреляш стар, самотен екземпляр.

снимки: e-vestnik и vsekiden

"Добрият, лошият и злият" Първанов — или има ли такъв жанр "частна среща с Президента"?

Президентът направи заявка за разширяване на основните родове в литературата, след като действията му след срещата с министър Дянков са на път да ги увеличат с още един – епос, лирика, драма и, естествено, стенограма. Много се изписа за „онази“ стенограма, даже и аз не се сдържах. Мина време и се замислих дали совите са това, което са и с ужас установявам, че май не са!

Какво имам предвид?

„Злият“ Първанов записва тайно гражднина Дянков и публикува стенограмата от разговора с него, секунди след като срещата е приключила, което нанася силен удар върху интегритета му. Това май е безспорно за всички, които недолюбват писателя-историк с творческия псевдоним „Гоце“. Толкова очевидно, че се събраха и запалиха по една свещ.

„Лошият“ Първанов можеше да излезе много ловко от ситуацията, която очевидно бе планирал: в края на разговора с министър Дянков президентът можеше да го „закопае“ с фразата: „Господин министър, както знаете, това не е частна среща, а среща между президентската институция и тази на вице-премиера и министър на финансите, по въпрос, засягащ интегритета и облика на държавния глава. По тази причина смятам да разпоредя публикуването на стенограмата от разговора ни в Интернет, веднага, щом това е възможно технически!“ Това, безспорно, щеше да е удар, далеч по-силен от това, просто да пусне записа… Нямаше да е „нарушил Конституцията“, щеше да е спазил изискванията на своите критици, щеше да е обезоръжил в голяма степен опонентите си. Дянков щеше да изглежда далеч по-нелицеприятно, отивайки, изпратен от шефа си Борисов на срещата очевидно „обезоръжен“ и със свален гард. Защо Президентът не избра този ход – остава да гадаем…

„Добрият“ Първанов се срещна с Дянков – среща, която очевидно няма как да е тайна или частна. Писах по-горе – вице-премиерът, който при дадени обстоятелства може да поеме функциите на премиера, сиреч, да управлява държавата, и финансов министър отива на среща с Президента на републиката, на предварително оповестена и уговорена среща, провокирана от очевидния намек за финансовото състояние на Президента, направен часове преди това в едно шоу. Среща със същия Дянков, който уж разследва милионерите и милиардерите, а се оказва, че „тя, проверката, не е на милионерите и милиардерите в България, тя е на хората, които имат над 50 хил. лв. за 2009 г.

Няколко въпроса относно личността на министър Дянков възникват след срещата му с Президента и публикуването на стенограмата:

  1. Как би се държал вице-премиерът и министър на финансите г-н Дянков, ако знаеше, че разговорът ще бъде публикуван в Интернет и кой от двамата щеше да е истинският Дянков?
  2. Защо Борисов изпраща вицето си очевидно неподготвен и обезоръжен на подобна среща, давайки възможност на Президента да удари всички свои политически опоненти с един удар?
  3. Защо на никой не му направи впечатление, че Дянков „посяга“ на всички тези, които СА ДЕКЛАРИРАЛИ приход над 50 хиляди лева? Това са сериозна част от избирателите на ГЕРБ – представителите на малкия и среден бизнес, които ЧЕСТНО са попълнили декларации, че имат приходи над тази сума! 
  4. Кога министърът лъже? Когато твърди, че тече проверка на милионерите: „…Наистина, по предварителни данни има около 50-тина човека, които имат около 300 милиона евро. До сега обаче, подчертавам. Ние тези имена ги имаме и ще ги проверяваме. Така че по всички трябва да минем…“, или при президента, извинявайки се като ученичка, че не ставало дума за тях, ами за приходи над 50 хиляди лева?

От срещата и стенограмата не научихме нищо ново за Президента – познаваме си го! Научихме обаче много за Дянков. Научихме и за шефа му Борисов! Цялата нечистоплътност на ситуацията е функция колкото на подлия план на Президента, толкова и на на двуличния подход на премиера Борисов, който публично обяви  „Нека се карат. Така го разбират, така го правят“, след което тайно звънна на президента с молба а да се срещне с Дянков, който да му поднесе извиненията си. Министърът пък, под заповедите на своя началник, публично заявява, че иска среща, която всъщност не желае, отива в президентството за да бъде унизен, стараейки се да изпълни волята на Борисов и да е „помири“ с Първанов.

И така, кой от всичките тези личности всъщност е министър Дянков?

Снимка: Дарик Нюз