Среща с Цветанов

Темите на седмицата и темите в медиите…

Случи ми се да участвам в „Уикенд с ТВ7“ наскоро. Вчера един от гостите бе Илия Марков, а тази сутрин — Комитата.

Тези две издания на предаването за пореден път показаха различния дневен ред на медиите и реално случващите се проблеми в обществото.

Очакванията ми бяха, че теми, като „Полетът на хеликоптера“, „Германската желязна лейди в София“, или „Мълчането на медийните агнета“ за наградата на журналиста Асен Йорданов ще влезнат в програмата.

Уви. Излъгах се. Наложи ми се да проследя диалога в студиото, в който участват уважавани от мен хора, по теми, като Европейо-пернишкия университет, надхитрянето около Панагюрското съкровище и пр.

Единствената тема, която заслужава внимание — тази, с главен герой, носещ прякор на селскостопанска техника и посочен за цар на подземния свят, бе отразена вяло и почти с нищо не ме обогати информационно, подобно на абсолютно синхронното ѝ отразяване във всички възможни медии…

Ако аз можех да влияя върху дневния ред на подобни предавания, със сигурност щях да предложа следните теми:

  1. Първо, щях да настоявам в програмата  да влезе наградата на журналиста Асен Йорданов, в контекста на скандалните му разкрития за управляващите, най-вече твърденията му, че България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г., както и разследването му за нелегална фабрика за цигари през 1995, която е била собственост на сегашния премиер. Да не забравяме, че наградата „Leipzig Media Award е учредена през 2001 г. от медийна фондация и се присъжда на изявени журналисти, издатели и медийни институции, които са ангажирани с каузата за защита на свободата на словото и правейки това се излагат на риск. Председател на фондацията в момента е кметът на Лайпциг Бюрхард Юнг“. Значима тема, нали?
  2. Втората тема, която бих задал, е промяната на мярката за неотклонение на „лоялния гражданин“ Ал. Петров, в контекста на политическата отговорност за ГЕРБ за провала на основното им пропагандно клише — борбата с лошите и организираната престъпност. Щях да разгледам тази тема и в контекста не само на съд и прокуратура, но щях да обърна внимание и на ролята на следствието. Не на последно място, щях да провокирам гостите да разсъждават по въпроса защо Борисов демонстративно се разграничава и не желае да коментира или да прояви категорична и твърда позиция по казуса „Ал. Петров“.
  3. Третата тема, която щях със сигурност да включа в програмата, това е хладното посещение на Ангела Меркел в България, която не каза почти нищо обнадеждаващо за управлението, извън протоколните любезности. Дойде, поседя няколко часа и отлетя. Заедно с нея отлетя и надеждата, че ще срещнем безрезервна подкрепа, по пътя към Шенген… Именно протоколни бяха изявите ѝ. Подкрепяла ни Германия, но в усилията ни. Различно е от това, да ни подкрепят ЗА Шенген, нали? Оценката на Германия щяла да бъде „честна и справедлива“… 
Как обаче тези теми влезнаха в медиите?

Така:
„Той с 25 червени рози. Тя: Браво за войната с мафията…“ (24 часа) „Тя“ естествено е „личната приятелка“ на Борисов – Ангела. Ал. Петров? Нито дума за трите въпроса, които поставям по-горе, относно триото Борисов, Цветанов, Петров…

А, за наградата на Асен Йорданов, ако не беше Атанас Чобанов, Медияпул и Дневник, нямаше да научим.

Толкоз за дневния ред на обществото и този, на медиите. 
Нали знаете? „Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници!“ А, премиерът отива на мач на Лудогорец и пита публиката от къде да си купи семки. Мило, нали?..
Снимка: ДАРИК НЮЗ

Ние не сме гевреци, г-да Борисов и Цветанов!

Извънземният Алф се опитваше да превърне котарака Лъки в геврек. Помните ли? „Лъки, ти си геврек… Ти си геврек!..“, опитвайки се да го превърне в това хлебно изделие, за да го изяде, без да чувства вина пред домакините си. След срещата с министър Цветанов и след коментарите на премиера Борисов за промените в Закона за електронните съобщения, малко по-късно в новините, когато двамата се опитаха да ни убедят: „Не сте недоволни! Не излизайте на протест!..“ се почувтсвах именно като котарака Лъки…

Ето по какви причини:

Последните 48 часа бяха белязани с трескавите опити на ръководството на МВР и премиера да намалят напрежението около организирания на 14 януари протест срещу приетите на първо четене в Пленарна зала предложения за промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Тези промени бяха нееднократно критикувани като създаващи предпоставки за нарушаване на конституционно гарантираните права на гражданите.

Определено най-притеснителното от демократична и политическа гледна точка е, както казахме преди, приемствеността в желанието на тройната коалиция, лидирана от БСП, на два пъти да въведе подобен контрол, която в момента кулминира в предложенията, направени от ГЕРБ. 


Нека отново разгледаме въпроса какво точно е притеснителното от технологична гледна точка:

  1. От една страна, говори се за прословутия вече интерфейс, който МВР вероятно си представя като визуална среда, в която, по относително лесен начин средно, към ниско грамотен в компютърно отношение човек, може да се справя с относително тежки задачи, кликайки по разни бутончета. Среда с текстово поле с надпис: „ВЪВЕДИ ИМЕ НА ПОТРЕБИТЕЛ“ и кутийки с отметки: „ПОКАЖИ КОНТАКТИ“, „ПОКАЖИ АДРЕСИ НА ИМЕЙЛИ“, „ПОКАЖИ СКАЙП КОНТАКТИ“ и завършващ бутон „ПОКАЖИ ТРАФИКА“ или нещо подобно… 
  2. От друга страна, МВР, говорейки за интерфейс, не казва и дума какъв точно ще е той, тоест, влизаме в хипотезата на това, че при достъпването до трафични данни, ако не бъде изрично регламентирано и регулирано, чрез този интерфейс ще може лесно да се достъпи и до самото съдържание на кореспонденцията ни;
  3. В зависимост от това, какъв достъп се даде чрез този интерфейс, можем да влезем и в по-сериозни хипотези, като, да речем, възможността да се изпрати от Ваше съобщение, за които вие няма да знаете. Професионалистите в сферата могат да потвърдят, че това е напълно възможно.
  4. Освен това, както вече споменахме, цялостният пакет промени, ще позволи неконтролируем достъп до тези данни, като механизмите за контрол са обезсмислени от логиката на предложенията, а санкциите при злоупотреба са смехотворни и нереципрочни на предполагаемите щети, които вероятна злоупотреба може да нанесе.

Сред основните проблеми на предложенията е това, че могат да бъдат профилирани хората, според тяхната дейност, контакти и интереси. Както и да бъдат отделени единици, които са, да речем, неудобни за управляващите.

Трябва да признаем, че горната хипотеза е вярна само ако допуснем, че МВР ще има достъп до целия трафик, тоест до данните от него. Но, дори и да приемем, че съществува хипотетична възможност МВР да си осигури подобен пълен достъп до трафични данни, това никак няма да реши проблема с проследяване на престъпниците. Това е малко вероятно да се случи поради това, че Интернет, за разлика от мобилната телефония, е динамична, почти ежедневно променяща се среда, даваща почти неограничена възможност за обмен на информация чрез всевъзможни програми, част от които са тези, за обмен на мигновени съобщения, като ICQ, Jabber, MSN, Yahoo, Gtalk и други, които са съставна част от терабайтите трафик в България. Задачата, да се пази и пресее цялата тази информация е почти невъзможна и за големите доставчици на Интернет. Тоест, информацията какво точно си е чатил „наглия едно“ с „наглия две“, най-вероятно не се съхранява.

Ако към картинката добавим и шифрираните програми за мигновени съобщения… Нещата придобиват още по-неконтролируем характер…

Да не говорим, че в предложенията няма крайна дефиниция на това, от къде и каква информация трябва да се извлича, а програмите за чат например, се развиват непрестанно, а често се появяват нови…

Ако навлезем в дълбочина, разсъждавайки върху това, което знаем за технологията, дори и да допуснем, че МВР има ресурса да проследи всички „пакети“ с информация, протичащи в българското Интернет пространство, нека, за да си изясним, какво точно би означавало това, да вземем за пример пощите, но с много по-натоварен трафик. Колко служители ще са необходими да бъдат описани всички писма? Ами да бъдат отворени, прегледани и препратени нататък?

Проблемът, по мое скромно мнение, тръгва от това, че някой „горе“ е решил да се направи нещо, което вероятно е лесно за мобилните телефони, където Х се обажда на У или най-много да му прати СМС, но транспонирайки механично всичко и върху една МНОГО ПО-СЛОЖНА СРЕДА, като Интернет, нещата придобиват комичен характер.

Какво обаче правят Борисов и Цветанов в нелепата ситуация, подобна на курткапана с турските новини?..

Изхождайки от паническия страх или органичната непоносимост на Борисов към протестите, основното, което той или пиарите му измислиха, бе да се опитат да „спазарят“ интерфейса, скарвайки протестиращите потребители с доставчиците. Премиерът и министър Цветанов отправиха оферта за „часови пояс от два часа“, в който доставчиците да предоставят исканата информация. А, защо точно два, а не осем, както е в сегашните предложения, никой не казва, дори и да питаш.Двата часа обаче могат да се окажат крайно недостатъчни, в зависимост от това, каква информация ще поискат хората на Цветанов и до колко сложно се извлича тя. Да не говорим, че първоначално предложените осем часа означават, че първата информация може да започне да постъпва към МВР още на десетата минута, като, в съответствие със сложността на проблема, цялостната й обработка може да се проточи и по-дълго, изцяло по обективни причини. Но опитът да се продаде интерфейсът на тази цена е напарвен, а офертата е тиражирата в медиите.

След което се стигна до декларацията на премиера, че „МВР няма да влиза във фейса“.

Друг сондаж на общественото мнение бе направен с подхвърлените в медиите реплики за замяната на интерфейса с… „точки за достъп“. Основният въпрос, който задаваме на премиера и министъра на МВР е:

Каква е разликата между „интерфейс“ и „точка за достъп“?

Интерфейсът не служи ли точно за визуална, лесно разбираема връзка към „точката за достъп“… Да не се окаже, че точката за достъп ще дава дори още по-големи възможности от скандалния вече интерфейс? Ако допуснем, че при сегашните предложения поне той поне нещо ще ограничава, какво да кажем за напълно свободна „точка“ за „универсален“ (да го наречем условно) достъп?..

Според Борисов, по този начин „изобщо няма да се навлиза в личното пространство на гражданите“, като с това отпадали, казва той, основанията за протест.

Не, г-н Борисов, основания за протест има! Те са приетите на първо четене промени. Други разумни и реалистични предложения в момента няма, а алтернативите, тиражирани  в медиите, са само идеи, формулирани достатъчно неясно, за да може дори да ги дискутираме сериозно. Какво да говорим за подкрепа?

И, ако ми позволите, един съвет: ако говорим за методи за разследване на престъпления, трябва да говорим със специалисти по криминология. Ако обаче говорим за Интернет технологии, няма по-логично нещо от това, да се обърнем към IT-специалисти, които, освен, че вероятно ви изглеждат странни и отнесени с професионалните си занимания, често могат да ни подскажат доста добри технологични решения, стига да си изясним какво точно искаме… А да ни помогнат могат специализираните екипи за сигурност!

Сега разбирате ли защо протестът ТРЯБВА да се състои?.. Именно заради всичко написано по-горе!

––––––––––––––
Благодаря на Лъчезар Илиев за огромната помощ при подготовката на този текст!

Среща с министър Цветанов по повод протеста

Преди около час приключи срещата на представители на Щаба на протеста с министър Цветанов и неговия заместник, г-н Вучков. Сред присъствалите бяха моя милост, Петко Ковачев и Мария Капон. След близо два часовата дискусия с господата, стигнахме до съгласие, по отношение на това, че така предложените промени създават възможност за нарушаване на конституционните права на гражданите. Уверихме ръководството на МВР, че в този вид, предложенията са напълно неприемливи за нас и, че ние ще позваме всички възможни средства да ги оспорваме и предотвратим. Обсъдихме, също така и постигнахме съгласие относно липсата на контрол и адекватни наказания спрямо служители на МВР, които злоупотребяват с данните, получени в резултат на разработки. Сред проблемите, които обсъдихме и идентифицирахме са и тези, с липсата на ясен регламент за сроковете на съхранение на получените данни, както и невъзможността гражданите да проверят дали са били разработвани и техни данни са събърани от МВР, ако срещу тях няма наказателно производство.

Министърът и заместникът му се съгласиха с нас, че протестът има своя смисъл и основание и заради това, че доста пожелания сме чули за последните 20 години. Тоест, за да има реален резултат, нужно е промените да бъдат или оттеглени, което по процедура изглежда не е възможно, или да бъдат внесени нови.

Обсъдихме и се съгласихме около реалната опасност да бъде нарушена тайната на кореспонденцията чрез имейли, ако предложенията бъдат приети в този вид.

Тук започна същинският диалог, извън обосноваване на позициите и тезите на страните. След уверенията, че лично министър Цветанов не би допуснал ведомството му да стане повод за нарушаване на гражданските права и свободи и след уверениетому, че те са за диалог и съгласие с представителите на гражданското общество, професионалните кръгове и политическите партии по проблема, г-н Цветанов ни увери, че ще бъдем поканени на обсъждането на предложенията в Парламента.

Важното в случая е изразеното от Цветанов мнение, че отказът от интерфейс е една грижа по-малко за МВР и готовността му да предложат алтернативни промени, в които посочените от нас проблеми да бъдат изгладени.

След като получи поздравления за успешната акция от тази сутрин, срещу някаква педофилска мрежа в България, че е осъществена БЕЗ ИНТЕРФЕЙС, брифингът пред сградара на МВР, след срещата, общо-взето, приключи.

Организацията на протеста продължава, защото точно сега е най-подходящият момент да отстоим исканията си и да доведем до отпадане на тези недемократични и ретроградни промени и да допринесем за създаване на приемлива за гражданското общество рамка, в която гарантираните от Конституцията права ще бъдат наистина защитени.