Страшното тепърва предстои, или с какво ни засяга Сноудън

Едаурд Сноудън. Всеки е чувал това име, но точно затова трябва да си припомним някои факти, свързани с неговата история, които обясняват и вкарват действията му в контекста на личната свобода и неприкосновеност на всеки един от нас.

Първо, кой е Сноудън? Най-краткият отговор е: изгледайте документалния филм “citizenfour”. Сноудън е бивш служител на Националната агенция за сигурност на САЩ, който проговори за масовото следене и подслушване, осъществявано от тази служба. Една разпространена щега с абревиатурата на агенцията – NSA (National Security Agency), е “No Such Agency”, в превод: няма такава агенция.

Разкритията на Сноудън показват страховитите мащаби на подслушването, организирано от Агенцията по сигурността на САЩ – клетъчните телефони, лаптопи, Facebook, Skype, чат-стаи – виско това е използвано от NSA, за да изгради „модел на живот“ на потребителите, представляващ подробен профил на наблюдаваните лица и всички свързани с тях. Броят на хората, които могат да бъдат включени в системата за наблюдение, анализ и профилиране, е потресаващо голям. Един пример само е социалната мрежа Facebook: при 1000 приятели, кръгът на приятелите на вашите приятели нараства до 163,400 души (по модел, разработен от “Гардиън”). Третият кръг – приятелите на приятелите на вашите приятели нараства до 26,699,560 души.

Това означава, че ако един човек от почти 27 милиона души, е общувал с приятел на приятел на Ваш приятел – той може да е Ваш колега, изпил едно кафе с човек, който познава друг човек, чел в Интернет как се прави бомба… Вие ставате обект на профилиране…

Тук ще направя едно отклонение за технологиите и днешния ни живот. Днес, 02 октомври 2016 г., надградих операционната система на телефона си. С новата версия на iOS дойде и приложението (или поне не го бях забелязал досега) “Home”. Програмката Ви позволява да свържете домашните си прибори към телефона и да ги контролирате през Интернет. Признавам, че все още не съм тествал нищо, но един мой познат разработва Интернет дистанционно устройство за бойлери – тръгваш от офиса и включваш бойлера от телефона…

Технологиите навлизат все по-сериозно и завладяващо в живата на всеки един от нас. Все повече информация оставяме след себе си в Мрежата. Това най-често са лични данни, които лесно могат да бъдат събрани от някой, който знае какво прави. Преди време, авторът тези редове бе свидетел на това, как негови колеги бяха в състояние да локализират трол, възхваляващ управляващата партия. Той сипеше обиди и заплахи по адрес на публично лице. Без особени затруднения бяха определени районът, в който живееше този трол, приблизителната локация на местоработата му, доставчика на мобилни телефонни услуги, които той ползваше, пишейки в градския транспорт, докато пътува към офиса и обратно, операционната система на компютъра му, браузера и други подобни данни. Всичко това стана без помощта на специални средства, само благодарение на няколкото написани от въпросния трол коментари под статии в Интернет…

Към това добавете и други данни, които може да бъдат събрани с лекота и без кой знае каква техника и специални средства: географско положение, трафични данни от смартфона и т.н. Вашият профил, изграждан от от службите, нараства много и плашещо. И това далеч не е всичко. Наскоро излезе информация, че хакерите вече са в състояние да разбият защита с лицево разпознаване при някои системи за сигурност, ползвайки Ваш 3D модел, изграден по ваши снимки от социалните мрежи… Излишно да описвам всички рисковете от това, да Ви профилират в толкова точен детайл. Не, защото има какво да криете. Най-вероятно няма, но това позволява злоупотреба с личната Ви неприкосновеност.

Да се върнем на “несъществуващата” агенция от разкритията на Сноудън. Позицията на NSA се свежда до баналното “ако няма какво да криете, няма за какво да се страхувате”. Тази позиция е позната на всяко общество, включително и на нашето. За да разберете мащабите на разкритията на Едуард Сноудън, може да ги съпоставите със скорошния скандал в България, при който Софийски градски съд позволи незаконен достъп на Държавната агенция по национална сигурност до информационните масиви на Министерство на вътрешните работи. Сред системите, до които е имало незаконен продължаващ достъп, са Интегрираната информационна система “Справки” на МВР и Съдебното министерство; Автоматизираната информационна система “Български документи за самоличност”; Централният полицейски регистър; регистърът на лицата с полицейска регистрация; регистърът на лица, установени извършители на престъпления; регистър на лица, обявени за издирване; автоматизираният информационен фонд „Граничен контрол“ и др. Става дума за скандала “Червей”, по който няма наказани полицаи и други длъжностни лица от системата, а най-вероятно няма и да има…

На този етап, в резултат на незаконния достъп до информационните масиви на МВР, в нечии ръце незаконно са попаднали, не се съмнявам в това, огромни информационни масиви с личните данни на българските граждани. Мащабите са неясни, щетите – предстоящи и неизбежни. Най-вероятно, през черния пазар на чувствителна информация, особено по отношение на бизнеса и политиката.

За мащабите на дейността на NSA, разкрити от Едуард Сноудън, можем да съдим по собствените му думи до журналиста, пред когото той прави своите разкрития:

“Аз съм старши служител в разузнавателната общност, надявам се, разбираш, че да се свържа с теб е изключително висок риск. До този момент знам, че всяка граница, която пресичаш, всяка покупка, която правиш, всеки телефон, който набираш, всяка мобилна клетка, покрай която преминаваш, приятел, който си записваш, сайт, който посещаваш, тема за имейл, който изпращаш, е в ръцете на система, чийто обсег е безграничен, но сигурността ѝ не е…”

Това са две случки – от САЩ и от България. В САЩ имаме разкрития за чудовищния мащаб на събираната информация, без наше знание и без наше съгласие. Освен това, Подобни технологии и мерки, като разкритите от Едуард Сноудън, се приемат и прилагат в много страни по света. В България става дума за вероятно престъпление, при което лични данни на милиони граждани, събирани в продължение на години, в големия си процент – с помощта на новите технологии, са попаднали в неизвестни ръце.

Житейският опит в България опровергава евентуалната защитна теза, че не трябва да се притесняваме, защото става дума за полицейски служители. У нас имаше много скандали с изтекли записи и досиета, включително и разговори на премиера, които предполагат употреба на специални разузнавателни средства. Всяко самоуспокоение по темата е илюзорно, глупаво и опасно.

Проблем с ченгетата, които злоупотребяват с професионалните си правомощия има не само у нас и далеч не е от скоро. Един от примерите, които могат да бъдат дадени, е от Великобритания през 2009 г. За цялата година има 439 полицаи, които са били санкционирани за посещение на уеб сайтове с порнографско съдържание и други, които са извън служебните им задължения. Но по-интересното е, че мнозина от тях са наказани за това, че ползвали служебни бази данни, за да проверяват лични контакти.

Ако погледнем по-новата история, пак от САЩ, откъдето тръгна този разказ, по данни на разследване на “Асошиейтед Прес” през периода 2013-2015 г. полицейски служители из цялата страна са злоупотребявали с поверителни бази данни, с цел да съберат информация за свои интимни и бизнес партньори, съседи и дори журналисти, които нямат нищо общо с професионалните им задължения. За посочения период са уволнени или са подали оставка 325 служители на реда, а други 250 са получили по-леки дисциплинарни наказания.

Най-новото събитие също е интересно в този контекст. Съвсем наскоро в Швейцария бе проведен референдум, който за първи път позволи на службите да подслушват телефони и да проследяват имейл кореспонденция. Разбира се, очаква се това да става при стриктен регламент, за разследване и предотвратяване на престъпления. 

Добри намерения, както навсякъде по света. Най-вероятно, NSA е създадена също с такива добри намерения. Но разкритията на Сноудън и степента и скоростта, с която технологиите навлизат в живота ни, предполага да не се отнасяме с безразличие към всяка потенциална опасност пред личното ни пространство или заплаха за неприкосновеността на личния ни живот, професионалната, банковата или лекарската тайна. Не мога да завърша оптимистично. 

Опасявам се, че не най-хубавото, а страшното тепърва предстои.

Текстът е писан за хартиеното издание на Новини Лондон. 

Целият брой може да се свали тук (PDF).

Черната котка разговаря с Михаил Миков за СРС, трафични данни, цифрови права, избори и политика

На 15 април 2013, Politikat.net разговаря по актуални теми за СРС и подлсушване с бившия министър на вътрешните работи по времето на Тройната коалиция, Михаил Миков. Въпросите зададе Асен Генов. Поради временно затруднения достъп до сървъра, на който хостваме с Комитата сайта на организацията ни, препечатвам текста в блога си.

Разлики между Цветановгейт и „Галерия“

На въпрос, каква е разликата между „Галерия“ и Цветановгейт, Михаил Миков заяви, че вижда много сериозна разлика. Когато случаят „Галерия е станал известен, веднага са били предприети мерки, а в момента постоянно се търсят оправдания за Цветанов, за да стигне до смешни изявления на самия Цветанов, че се опасява от подслушване. Друга разлика Михаил Миков вижда в силната политизация на ръководствата на службите за сигурност, последователно прокарвана три години и половина.

Дали безконтролно е било подслушването и в двата случая, се поинтересува интервюиращият Асен Генов. За устни заповеди ли става дума, какви са конкретните прилики и разлики? Миков припомни, че все пак тогава скандалът не е бил в МВР, а през 2009 е имало обстойна проверка на СДОТО от прокуратурата, която е открила само технически нарушения, свързани с финансовата защита на преноса на данни. Докладът от 2009 показва какво е било състоянието на службите преди това. Докато днешният доклад показва редица нарушения, които не биха могли да се случат неволно. Нарушенията са предизвикани от празноти в подзаконовата уредба в службата до престъпления по унищожаване на информация и незаконно използване на техника, допълни Миков

Почеркът на управлението на ГЕРБ в службите

Асен Генов цитира чл. 32 от Конституцията, който се отнася именно до навлизането в личното пространство на гражданите и употребата на СРС и трафични данни, което се случва след запетайката в алинея 2 (само в случаите, предвидени от закона). Дали работата в подкомисията потвърждава или отрича, че нещата са се развивали именно след запетайката или преди нея?

Миков предложи бившият премиер Борисов да прочете много добре този член на Конституцията, особено като си припомним неговите изказвания от началото на мандата: Всички ще бъдат слушани, министрите ще бъдат слушани, а и едно от последните му изявления към журналистите, че по отношение на всеки може да бъде изготвено досие или компромат. От такъв „контра“-конституционен манталитет, заключи Миков, когато игнорираш и не се съобразяваш с този конституционен текст, от едно такова послание следват и действията, които се случват сега в системите за сигурност. Това са тежки, флагрантни нарушения на човешките права. Те забравят, че това са изключителни способи, свързани с разкриване и доказване на престъпления, а не способи за използване на информация за политическия опонент, за бизнеса или за съседа. Случаят с Мишо Бирата е много показателен, най-малкото защото това правителство замени имената с прякори. Констатациите в докладите на подкомисията показват през годините, че нищо не е предприето за подобряване на ситуацията, изтъкна Миков. Има трикратно увеличаване на подслушванията за последните 2–3 години, допълни той. Той напомни и за важна дупка в методологията на статистиката – от изводите в доклада на подкомисията може дори да се установи, че е трудно да се преброят исканията за т. нар. трафични данни (локиране на телефон), защото редът е различен, а обемът е огромен. Парламентарният контрол в тази област трудно може да се реализира.

Триковете със статистиката

Асен Генов се спря върху отчетения спад на употребата на СРС през 2011г – дали е заради опити да се придаде по-лицеприятен вид на статистиката, подобни на тези, описани в инструкцията на съдия Янева, според която да се отчитат исканията по личности, а не по брой употребени технически средства, защото тогава, през 2011, има спад след 2009 и 2010?

Бившият член на подкомисията за СРС припомни, че подкомисията е излязла с категорична позиция, че не приема тази промяна в критериите за отчетност, целяща да успокои общетсвеното мнение. На изслушване на съдия Янева пред комисията категорично не е приела тази промяна. А спадът на статистиката конкретно се дължи на друго – очевидно докладът за 2010 е прочетен внимателно от прокуратурата и спадът е голям в използването на СРС за досъдебно производство, а същевременно, има рязък ръст в МВР към използване на СРС в оперативната работа. Което показва, продължи Миков, изместване на тежестта от разкриване и доказване на престъпления в условията на досъдебното произдводство към използването на СРС в оперативната работа, в други структури на МВР, извън тези, които разследват по определени досъдебни производства. Така че, един път има спад на заявени от прокуратурата искания от 40–45% (2011 спрямо 2010) в досъдебното производство, но има и ръст около 20–30% на заявките от различни структури на МВР. В законодателството бяха разширени възможностите различни звена на службите да искат достъп до СРС, т.е. подслушване, което много разшири кръга от субекти, което затруднява както вътрешния контрол, така и контрола от подкомисията върху обосноваността на исканията, върху необходимостта от събиране на тази информация, използването й и унищожаването й, продължи да изброява проблемите в отчетността той.

Кое е по-важно – броят подслушвани лица или броят използвани технически средства. Някак си се скрива фактът, че покрай един човек със 100 контакта, се слушат всичките 100 контакта, разви мисълта си интервюиращият.

Михаил Миков беше категоричен че такива статистически трикове несъмнено не са коректни, защото се събира много информация за свързани лица. Логиката и духът на Конституцията и Закона е, че говорим за изключителни средства и законът трябва да се тълкува не разширително, а стеснително. Това е тънката граница между човешки права и свобода и сигурност, от друга страна.

Политиката на БСП за специалните разузнавателни средства

Предвид малката разлика в прогнозите, напълно възможно е, следващите управляващи да са от БСП, каква би била тогава политиката им в областта на СРС, попита Асен Генов.

Напълно възможно е това да се случи, потвърди Миков. Той наблегна, че законът трябва да се тълкува стеснително, а не разширително в случаите на използване на СРС. Изтъкна необходимостта да се върне Бюрото за наблюдение върху СРС, което да не съвпада с парламентарните мандати и да не може във времето между парламентите да няма контрол върху службите.

Чия е отговорността?

На въпрос от интернет – дали и професионалното ръководство не носи вина за сегашния скандал, Миков отговори, че е имало специални законови промени (чл 34а), според които СДОТО е подчинена пряко на министъра и няма отношение към главния секретар или друг ръководител по закон, за да се носи ясна политическата отговорност, което пък значи че Цветанов няма как да избяга от скандалната употреба на мобилна апаратура и да прехвърля вината на различните нива в професионалното ръководство на МВР.

По отношение на примера на Цветанов с прокурорите, ако Главният прокурор устно е разпоредил противозаконни действия, той също трябва да носи отговорност, както и министърът. Ако устно е разпоредил определени действия, по веригата всички са ангажирани с тази отговорност.

Огромният въпрос за трафичните данни

Асен Генов изрази безпокойство и потърси коментара на бившия народен представител и юрист, че има данни за 115 000 използване на трафични данни, които позволяват профилиране на гражданите използващи мобилни комуникации.

Михаил Миков припомни целите на евродирективата, с които се въвежда задържането на такива данни – те се използват само за борба с престъпността — за разкриване и предотвратяване на престъпна дейност. Недопустимо е да се използват за лични или бизнес цели.

Попадаха ли ви данни за такива нарушения, се заинтригува Генов.

Миков обясни, че има такива индикации, а броят на използваните трафични данни е нараснал неимоверно, като МВР често са използвали НПК, за да заобиколят съда и да получат каквото ги интересува без съдебна заповед.

За искането на данни за потребителски IP адрес на коментари под политически статии

Миков подчерта, че това е пътят, който не минава през съдебния контрол. За съжаление, сподели той, това е пътят, който, според него, трябва да бъде ограничен до екстрени случаи, след което непременно да минава през потвърджаване от съд.

Служебното правителство, СРС при изборни нарушения и политическият шантаж

Михаил Миков обясни, че служебният кабинет не е успял да намали страховете на гражданите от употребата на полицията и администрацията за политически цели. Подкрепи идеята на премиера Райков да се направи ротация на полицейските началници и недоумява защо има такава съпротива срещу нея, хипотезата му е че полицейските началници имат роднински и политически обвързаности. За пример Миков даде новия областен директор във Видин, назначен през последните дни на Цветанов, чийто баща е шеф на “Старейшини ГЕРБ” – Враца, както и РПУ Вършец, където братът на шефа е координатор на ГЕРБ – Белоградчик и Руженци и дори си позволява да участва в предизборните семинари на ГЕРБ. Според Миков, проблемът е в политизацията на полициията и служебното правителство не може да се справи с нея засега.

Актуалната тема: ⅔ от сигнала на С. Станишев е потвърден. Всички спрягат Цацаров за любимец, едва ли не, протеже на Цветанов и все пак, той изнесе тези данни. Това някакъв предизборен трик ли е? Как ГЕРБ ще отиграят това нещо?

Михаил Миков определи Главния прокурор Цацаров като много добър юрист, който ясно си дава сметка, че върховенството на Закона, рано или късно, трябва да се налага и в България. Според Миков, Европейската комисия много внимателно следи какво се случва в тази сфера. Не случайно, според него, Цацаров преди пресконференцията е запознал сектерариата на Европейската комисия. Това е тема, която попада в мониторинга на Европа и Главният прокурор си дава сметка за това. Връщането на доверието в прокуратурата минава през безкомпромисно налагане на законността, каза Миков.

Скандалът с Борис Митов от www.mediapool.bg

На въпроса за скандала с изнесените в Медиапул документи от журналиста Борис Митов и привикването му в прокуратурата, Миков коментира, че в прокуратурата често се проявява полицейски манталитет: “Аз имам власт…”, давайки за пример един покоен Главен прокурор, станал известен с фразата си “Над мен е само Господ”. Колкото по-често се припомня върховенството на закона на отделния прокурор и полицай, независимо от заемания пост, толкова по-добре ще е и за самите тях, и за България, смята Миков.

Скандалът с отвертката

На въпрос, как ще коментира изявлението на Сотир Цацаров, че някой, едва ли не, с отверка е отъшъл и ръчкал, за да унищожи данните и дали това влиза в хипотезата на чл. 106 от НК, предвиждащ тежки наказания, Миков отхвърли предположението, но припомни, че на пресконференцията на прокурорите се е чула думичката “Саботаж”. Унищожаването на информация, е престъпно, и именно заради тези престъпления, вътре в МВР, са предприетите действия от прокуратурата. Големият въпрос, каза Миков, е дали прокуратурата ще има силата и волята да продължи нататък и да се качи нагоре по етажите на отговорността. За него е ясно е, че не може МВР да бъде място, в което се вършат престъпления. Ако това все пак се случи — отгояворността трябва да бъде много тежка, заяви той.

Употребата на СРС от ДАНС

Асен Генов припомни, че почти няма откази на исканията на ДАНС за използване на СРС и попита дали е правилно да вадим ДАНС от разговора. Достатъчен ли е контрола върху СРС, употребени от ДАНС?

Михаил Миков подкрепи идеята за разделяне на СРС на такива, в които става въпрос за националната сигурност и на такива, които са свързани с разкриване на престъпността. По–прецизна аргументация поиска той, но не се нае да коментира основателността на всяко едно от исканията, защото смята че това е въпрос от компетенциите на съда. Той подчерта, че в комисията са препоръчвали да се засили съдебният контрол. Миков не отхвърли необходимостта от сериозна проверка по документи на исканията, които са правени, на комуникаторите, на основанията, като, според него, това ще даде повече светлина. Той посочи, че има процес на срастване между политическо и професионално ръководство в МВР, при който тези изключителни средства за борба с престъпността се използват за политически цели ще бъде допълнително осветен.

Бюрото за контрол върху СРС

Трябва се върне ли Бюрото за контрол върху СРС, попита Генов.

Михаил Миков категорично споделя тази идея, дори припомни, че са внесли такъв законопроект след случая “Танов”, но мнозинството отхвърли това предложение.

Ало, Ваньо

Дали признанието на премиера Борисов пред politikat.net, че разговора “Ало, Ваньо” е автентичен и че премиерът се е опитал за злоупотреби, означава, че при евентуално идване на власт на БСП има механизъм да бъде възобновена тази проверка?

Миков подчерта, че това е в ръцете на прокуратурата, която в този и вдруги случаи трябва да докаже своята еманципация от една или друга политическа сила, от един или друг силен на деня човек.

Честността на Парламентарни избори 2013

На въпрос от Интернет дали има притеснения от фалшифициране на изборите се притеснявате и как ще противостоят на тях, Михаил Миков повтори, че употребата на държаваната администрация, на силови структури от МВР и натискът върху престъпния контингент могат да изиграят роля в изборния процес. Той подчерта и притесненията си от огромния финансов ресурс, който ГЕРБ са приготвили за изборите. Михаил Миков призова гражданите за широко участие в наблюдение на изборите. Той прикани всички да подават информация и да информират на наблюдателите от ПАСЕ и от ОССЕ, които, за пръв път, ще изпратят толкова голяма мисия в България. факт, който той определи като не добър атестат за страната ни.

Контрол върху СРС в ДАНС

Михаил Миков обясни за контрола на употребяваните от ДАНС СРС, че се осъществява на няколко равнища: парламентарната комисия, прокуратурата, но основното е перманентния и ежедневен вътрешно-ведомствен контрол от ръководителя на ДАНС, при ясни правила и като се създадат регистри. Всяка получена информация трябва да се документира и докладва каза той.

Какво се случи на 14–ти януари 2009г?

Сигналът за бомбата е въпрос към бившия главен секретар, а по-късно и заместник министър, Павлин Димитров, отговори Миков. Той каза и, че Явор Колев трябва да отговори на този въпрос, защото този сигнал е дошъл от тази посока. На това основание е бил прекратен митингът пред НС, припомни Миков. Според него, макар и получен по-рано, този сигнал е преседял доста време, изглежда очаквайки точния момент. Чак след като на площада се случиха събитията по неутрализиране на ултрасите, а протестните действия се превърнаха в едно мелле между полицията и провокаторите, изведнъж се появи този сигнал, каза Миков. Сигналът беше изваден, каза той, когато провокаторите бяха отблъснати и бяха предприети по-твърди поилицейски мерки. Тогава се появи информацията и стигна до мен, каза бившият министър. Всъщност, спомни си той, тя стигна до кмета на София Бойко Борисов, който издаде заповед за прекратяване на протеста.

Цялото интервю може да изгледате тук:

Полицейщината, Путинова Русия, Борисова България и Демократичната диктатура

Източник: www.government.bg

Страховете около завръщането на Путин на президентския пост са свързани с това, че Владимир Владимирович проправя пътя към диктатура на най-дълго управляващия владетел след Сталин, а размяната на постовете с Дмитрий Медведев, освен всичко, стана източник на нова вълна от политически вицове.

Ситуацията в България не е по-различна по отношение на това, че практически всички нива на управление (Министерски съвет, Президент, Народно събрание) са овладени от ГЕРБ — партия, еднолична собственост на Борисов. Почти всички опити на опозицията, лява или дясна, да прокарат политики в Парламента срещат твърд отпор от страна на Гражданите за европейско развитие на България.

Партията на телевизорите в настъпление

В една от проправителствените телевизии,  астроложка, която правела „верни политически прогнози“ каза, че управлението в България клоняло към диктатура, а водещата възклика: „Това добре ли е или лошо?“, след което запита участник в студиото, който пък твърдеше, че „диктатурата е плашеща само за неграмотните хора, които виждали само един аспект от нея…“, дали ГЕРБ дава признаци, че ще запази властта търсейки „диктатура срещу злото.“

В Конституцията на Китай, писана от от Мао Дзедун – властта, произтичаща и представляваща народа, може да употреби диктаторски прийоми, с цел да спре „реакционните сили“ – нарича се „демократична народна диктатура“.

България – все повече полицейска и все по-малко правова държава

Видите ли в една страна многочислена полиция, а съдилищата малко, знайте, че тая държава, какъвто и етикет да носи на фасадата си, е истинска полицейска държава.

(Данаил Крапчев, в. “Зора”, 16 декември 1922 г.)

В България МВР е най-голямото министерство, с най-големия бюджет за всички времена. Страната е сред водещите в ЕС по брой полицаи на глава от населението. България е и страна, в която полицаите са 4 пъти повече от съдиите…

Според доклада на Парламентарната комисия за контрол на употребата на СРС, за 2011 година са издадени 87,676 разрешения за достъп до трафични данни и употреба на СРС при 7,364,570 население на страната, според последното преброяване. Отказите на съда да издаде разрешение са 809.  Нито един гражданин не е информиран, че спрямо него са прилагани неправомерно СРС.

Средностатистически, в България за 2011 г. е издавано по 1 разрешение за употреба на СРС или достъп до трафични данни на всеки 84 български граждани.

СРС-тата, МВР-то и педофилите…

От 50 хиляди трафични данни (разпечатки от телефонни или Интернет комуникация, проведена между потребителите, включваща данни за физическото им местоположение, дейността им в мрежата, с кого си комуникират и други), които нашата полиция е ползвала миналата година, ТРИДЕСЕТ ХИЛЯДИ били БЕЗ СЪДЕБЕН КОНТРОЛ. 

Министър Цветанов пък лично разпореждал подслушвания по едно на всеки три дни. Сам. Без съдия. Без прокурор. 142 за една година.

За една година нашата полиция е подслушвала има-няма 200 хиляди души. Ако механично изчислим вероятността всеки от тях да е говорил с десетина свои познати, докато е бил „на акаунт“ може да получим стряскащи числа за броя на подслушаните от нашата полиция български граждани.

Докладът, изнесен от парламентарната подкомисия за контрол и наблюдение на процедурите по използване на специални разузнавателни средства не отговаря на редица важни въпроси, отнасящи се до неправомерната употреба на СРС спрямо българските граждани. 

Липсва анализ на причините за драстичното увеличение на броя на СРС и достъп до трафични данни.

Липсва и анализ на причините за това, защо и при какви случаи лично министърът е разпоредил 142 подслушвания; защо близо 30 хиляди достъпа до трафични данни са били без съдебен контрол. Липсва и мотивировка и анализ на малкия брой откази за достъп до трафични данни — 378 при 21,605 издадени от съда разрешения и близо 1000 при 29,688 случая на поискан достъп без съдебно решение.

Впечатляващо висок е и процентът на издадените разрешения за ползване на СРС — 2760 при 2780 искания…

Всичко това може да означава и перфектна работа на нашата полиция, щом няма откази за ползване на СРС и достъп до трафични данни, но пък нямаме данни колко ефективни присъди има в следствие на десетките хиляди ползвани трафични данни и стотиците хиляди подслушани.

Какво получаваме в замяна? Медиен прах в очите — учител-педофил арестуван в Пловдив. Антимафиотите от ГДБОП го заловили, докато сийдвал торенти с детска порнография. 

Предполагам, че всички трябва да въздъхнем облекчено, че СРС-тата и трафичните данни са си свършили работата… Така е. Добре е, че са го хванали. Един педофил си струва 50 хиляди разпечатки и стотици хиляди подслушвания, нали?..

Замислете се обаче и за друго: за да го хванат, че е разпространявал материали с порнографско съдържание означава едно — това трудно може да стане без съдействие от страна на доставчика на Интернет. Ако този случай попада в графата „лично разпоредени от Цветанов“ или в категорията „Без съдебно решение“, това би могло да означава и, че случаят е подбран и удобно употребен в подходящ момент, за да илюстрира ефективността на нашата полиция. Нима това е единственият случай, в който, притискан да дава обяснения на личните си и на ведомството му действия, Цветанов не вади от ръкава си ко́за с педофилията? 

Ако задържането е станало в подходящ и удобен момент, в който министърът на нашата полиция е критикуван за драстичното увеличаване на ползваните СРС и трафични данни, ако арестът е в резултат на лично решение на министъра, или без съответните съдебни санкции, със съдействието на Интернет доставчика, това би могло да означава и „профилактично“ погазване на презумпцията за невинност и събиране на данни, с цел бъдещата им употреба „по целесъобразност“. 

Сега мултиплицирайте тази възможност по 142, по 30 хиляди, по 50 хиляди или по 200 хиляди… 

Живеем си в приказка! Безкрайна приказка…

Снимка: в-к Дневник

Излязлата тези дни новина, че ГЕРБ са обсъждали името на Борисов за президент засили усещането за приказка, в която живеем! Принцът и принцесата, облечена във вълшебно красива рокля, се целунаха и най-сетне се взеха, дворецът отново е на народа, а злото чудовище беше убито (по „Голямото жури“ на Дарик от миналия четвъртък)… Приказка!… Всичко бе толкова приказно тази седмица, че и добрият юнак, дал заявка преди почти две години да пребори триглавата ламя, пардон, коалиция, все убил-недоубил змея, а вече се оглежда да се намърда в бърлогата ѝ, намираща се на „Дондуков“ №2.

Това си е новина!..

ГЕРБ обсъждали името на Борисов за президент. Сякаш на всички ни не ни е ясно отдавна, че на фона на пълната административна парализа, главоломно растящата контрабанда, почти нулевата прозрачност и честност при държавните поръчки, баснословното, надминаващо дори мащаба на Тройната коалиция, източване на ДДС, все по-обедняващия враждебен електорат и увеличаващата се данъчна тежест, единственото убежище на премиера е в президенството…

Нима някой се е съмнявал, че премиерът, все по-ярко играещ ролята на началник на пътно-строителна фирма, в краен случай на спортен министър, раздаващ пари за футбола и строящ стадиони и спортни зали, има само една възможност да дезертира от задълженията си, прикривайки се свенливо зад привидно по-големи отговорности — тези, на почти безполезния и безсилен президент. Нима някой се е съмнявал, че за лидера — жизнената сила на партия ГЕРБ, премиера Борисов, все по-дълбоко затъващ в управленско безсилие и безскрупулна политическа безпринципност бягството от премиерския пост в сградата насреща е единствения безопасен изход… За да илюстрираме управленския хаос и политическата безпринципност на ГЕРБ и лидера ѝ, достатъчно е например да проследим мутациите в позицията на премиера относно АЕЦ „Белене“. Мнението му варира от това, да спрем този „корупционен проект“, довел до „стотици милиони загуби“, през „Първанов е виновен“, до окончателното „без Белене българската икономика ще фалира, а токът ще поскъпне 18 пъти…“ Последните му беленски изяви доближават Борисов до БСП със страшна сила, тъй като, според лидера Станищев, „отказът от Белене е национално предателство“, а Румен Овчаров пък ни уверява, че „Белене е най-добрият европейски проект…“

Друг проблем, способен да откаже премиера, обладан от чувство за историческа роля и функция, е пълният провал на гръмко декларираната и подплатена със багери и друга селскостопанска техника безмилостна битка с организираната престъпност. Не само, че опорочените обществени поръчки клонят към 100%, не стига, че източването на ДДС е нараснало двойно спрямо Тройната коалиция, ами на всичкото от горе и контрабандата се е увеличила 100%, при това, парите се събират централизирано, а „редовите“ митничари просто получават нареждане от най-високи нива да пропускат тировете. Вицето Цветанов пък, борейки се с бандитите, стигна до баснословните 50 хиляди разпечатки на трафични данни за 2010, от които 30 хиляди без съдебен контрол. СРС-тата пък са нараснали за същата година управлението на ГЕРБ с близо 60%, а вътрешният министър пък лично е подписвал по едно разрешение за подслушване на всеки 3 дни…

Това е реалността, прокрадваща се в иначе сервилно благоразположените медии, описващи приказни сюжети.

Не му стигат проблемите на премиера, остава и за Цветанов да мисли, който пък, разпасан и с чифте пищови на голия тумбак, видимо съвсем го е ударил през просото… Доказал-недоказал собствените си приходи ловко ги прехвърли на тъстовете си, министърът пък взе да става все по-недоволен и видимо изнервен, започна да се кара на журналистите, осмелилите се да му задават въпроси за полицейското насилие…

Малко му е това на Борисов, ами в WikiLeaks взеха да излизат и телеграмите от американския посланик, издаващи го в слабост пред неудържимия руски натиск…

В контекста на всичко това, на пълния хаос в страната, на компрометиращите телеграми за Борисов, изтекли в BalkanLeaks и Bivol.bg, президентството изглежда единствения полезен за премиера ход, където да се скрие от собственото си политическо и управленско безсилие и безидейност. Ако все пак, въпреки признаците за предстоящ срив на доверие към него, Борисов успее да се скрие в президенството, това ще е вероятно последния пост, който той има шанс да изкара до край. За разлика от всичките му досегашни, прекъснати преждевременно…

Освен, ако не иска да се кандидатира за Патриарх, по идея на Комарницки…

Христо Комарницки, в-к СЕГА

Седнете и вие на полиграфа, господа!

снимка

Днес, според Хоризонт, Цветанов заявил, че ще има втори полиграф. Имало още нещо да се изяснява за изтеклите СРС-та…

Няколко неща будят недоумение в подобна заявка на министъра и вице-премиер:

1. На какво основание служителите на МВР за пращани на детектора на лъжата? Доброволно, или са принудени служебно? Ако са принудени, на нас не са ни известни законови разпоредби, които да дават подобни права на министъра;
2. Имат ли някаква стойност за разследването данните от полиграфа, защото, до колкото ни е известно, те не са годни за доказателства в съда;
3. Ако все пак сме стигнали до заключението, че е имало изтичане на информация от МВР, не е ли вече крайно време да бъдат обсъдени и самите разговори, съдържанието им и достоверността на фактите — предмет на разговорите?..

Ясно е, че тези въпроси няма да бъдат дискутирани нито от Цветанов, нито от началника му. Борисов е зает с магистралите, а Цветанов — с това, да опровергава слухове за оставката му и смяната му с Анастас Анастасов… Важно е! Слуховете са лошо нещо! Е, не всички. Онези, за бирата не са толкова важни. Тях може да ги игнорира и да не ги коментира, защото е „концентриран в реализациите си“…

Всъщност, въпросът за оставката на Цветанов си е пряко свързан не само с теча на СРС-та… Той е свързан и с драматично прочетените от него в Парламента разговори на лекарите от Горна Оряховица. Свързан е и с многомесечната проверка на имотите му, която НАП явно няма намерение да приключи, даже Красимир Стефанов заявил, че можело да се проточи до 3 години. Много работа имало, а и мандатът на ГЕРБ не свършва скоро… Няма за къде да се бърза!

Като казвам, че оставката е обвързана с тези събития, а вероятно и с други, които все още не са ни известни, но за които вече се говори, имам предвид това, че най-вероятно са обвързани по един специфичен начин: информацията ще ни бъде поднасяна на етапи, докато постепенно политическите и вътрешно-партийни „щети“ бъдат овладени, а оттеглянето на Цветанов стане възможно най-безболезнено. 

Вероятно това изчаква Борисов, който много добре знае кой фактически изгради ГЕРБ и това, че Цветанов има огромно влияние в партията. Тоест, възможното напрежение по оста Борисов-Цветанов не е за пренебрегване, а Борисов, доказал своя усет и инстинкт, няма начин да не забелязва това. Няма начин да не е забелязал и това, че точно Цветанов, съзнателно или не, му подложи динена кора със записите на разговорите му с Танов за Мишо Бирата и Вучката.

Та в този дух ма мисли, ако Борисов иска да отстрани Цветанов, той няма да го направи слепешката. Уменията му да маневрира са очевидни — играта му с ДАНС и БОРКОР ги потвърждава. Със сигурност, това е умел маньовър, с който Борисов се опитва да сключи временно примирие с не съвсем ясните на обществото задкулисни играчи, които имат потенциала да го изпратят в политическата история. 

Това, от своя страна, за видимо обзетия от мисионерска мания премиер е неприемливо.

До примирието се стига и по друга причина: Борисов е в съзнание, че съдържанието на разговорите, както и на тези, които вероятно могат да изтекат, имат същия потенциал и сила да го изпратят в историята… По тази причина той няма интерес да се шуми около съдържанието им, а мудният сценарий, даващ възможност да се обмислят и разиграят всички възможности с минимален риск от непредвидими последици е единствената възможност за Борисов да оцелее.

А, че играта ще бъде груба вече е ясно за всички. Потвърждава го и информацията за едни 4 милиона лева подкуп, споменати и от Иван Костов вчера. Какво е ролята на тези пари в цялата сапунка ще разберем тепърва, ако изобщо научим.

На фона на всичко това, Цветанов, уверявайки ни, че няма да подаде оставка, поиска едни 31 милиона за повишаване на сигурността и контрола при работа със СРС. Поиска ги, но може и да не ги получи, защото на всички е ясно, че обратното броене за него вече тече и въпросът НЕ Е ДАЛИ, А КОГА!

И, понеже въпросът, който следва да ни интересува не по-малко от това КАК са изтекли СРС-тата, е свързан с тяхното съдържание, в стила на Цветанов, бих му предложил един експеримент: 

Той, Борисов, Мишо Бирата, Ваньо Танов да вземат и те да се подложат на полиграфа. Публично и в ефир. Така и за бирата ще разберем, и за апартаментите, а може и други неща да ни станат ясни….

Концентрирай се, усмихни се и, ако може… си събери багажа!

Помните ли Анна-Мария Борисова? Аз я запомних с феноменалното интервю за усмивките. „Усмихвам се“, та „Усмихвам се…“ И излетя… В политическото небитие така, както изплува от него.

„Тук някъде беше тая оставка!..“ Снимка: dariknews.bg

Сега друг остроумник ни занимава с присъствието си. Преди година, когато лично го предупредихме, че подслушването в България неминуемо ще стигне феноменални размери, той ни увери нееднократно, че няма да е така и в последствие незаконно подслуша дори шефа си. Именно, подслуша, въпреки усилията на сервилни телевизии да ни внушат, че Танов (в това число и Борисов) са подслушвани „извън законно установения срок“… „Извън установения срок“ си е чиста проба незаконно, както и да го въртим и сучем!

Когато истината за незаконното подслушване излезе на яве, Цветанов ни увери, че няма да подаде оставка, дори и Борисов да му я поиска. Многократно запитан дали ще подаде оставка, той заяви, че той е поел политическата отговорност и се е „концентрирал“ в шеметните си реализации, даже ни увери, че и утре най-вероятно пак ще залови камион с контрабанда…

Така, за пореден път демонстрира както политическата си безотговорност, така и откровеното си нахалство да не признае, че е нарушил закона…

Преди година протестирахме срещу задържането на трафични данни и подслушването. Тогава обявихме, че „България не е Биг Брадър“. Днес вътрешният министър ни спретва национално риалити „Биг Брадър“, в което участва дори премиерът…

Днес единственият изход от ситуацията, в която вътрешният министър се е „концентрирал“ изглежда е ние, гражданите, които не желаем милиционерщината да навлезе в личното ни пространство, да го помолим да я подаде тая оставка. По характерния начин: под прозорците на ведомството му! Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Изключително атрактивен начин да общуваш с медиите…

Снимка: government.bg

„Изключително атрактивен начин за общуване с медиите, да се публикуват стенограмите“ — възкликна възторжено от „G—орещата точка“ Бареков по ТВ7, коментирайки СРС-тата…

Очевидно предварително подготвената премиерска реч пред министрите, в стил „поток на съзнанието“ на Борисов бе направена именно с ясното разбиране, че тя ЩЕ стигне до обществеността, благодарение на трескавото преразказване и цитиране в медиите.

Всички анализатори се впуснаха в преразкази по картинка „лошите атакуват премиера“ и вероятно никой не обърна внимание на няколко знакови момента в стенограмата от заседанието на МС:

Това е разговор, който вас не ви интересува, ще си го проведем и със службите, и внимателно ще проследим всички участници и през годината, и през предишните години във всичките тези скандали. Аз просто искам да ви обясня и да ви кажа на вас самите, защото това ми е важно вие да го знаете.

И още:

А за хилядите, които съм казал да уволнят, да махнат, разпоредил операции по тях, това не излиза.

 Само тези два цитата от „кървавата“ реч на Борисов пред министрите, публикувана няколко часа след като е произнесена, ме кара да си задам следните въпроси:

1. При проверките, разпоредени от Борисов срещу хилядите, ползват ли се СРС?
2. По какъв принцип службите ще проверяват „всички участници в скандала“ със изтеклите СРС?
3. Как ще бъдат проверявани участниците в скандала „през годината“?
4. Какво значи „всички“? Всички журналисти? Всички коментиращи? Всички, които по някакъв начин публично са коментирали темата? 

Сигурен съм обаче, че никой няма да попита премиера за това, защото той е намерил „изключително атрактивен начин да общува с медиите“… СРС-тата? 

Това да ни е кусурът…

Мишката да изяде флашката, котката — мишката, кучето — котката…

Снимка: Гласове

Нещо такова трябва да се случи, за да излезе правителството, „великият султан и неговият везир“ от кризата със СРС-тата. Само така проблемът със СРС-тата, ще има приемливо за Премиера и вицето му развитие на нещата… Или, казано с думи прости, снишаваме се за пореден път, докато бурята отмине.

Борисов и Цветанов, а и останалите държавни институции, като прокуратурата, нямат полезен ход.

За всички е ясно, че записите са автентични. Дори да са унищожени оригиналите, всички познаваме нашия любим премиер и знаем, че нищо от пуснатите в Интернет и по медиите записи не е нехарактерно за него. Нито като стилистика, нито като манталитет, най-малкото пък като стил на действие или лични контакти и отношение към „консумирането“ на властта.

Защо, вместо да коментират и отговорят недвусмислено на въпроса автентични ли са записите, или са манипулирани, институции (МВР, СДОТО, Прокуратура, Подкомисия към НС за контрол на СРС и други), предпочитат, ако може, флашката със записите да я изгризе мишката, после котката да изяде мишката, накрая кучето да изяде котката?

Защото и двата отговора на въпроса автентични ли са записите са неизгодни за управляващите.

Ако кажат, че са фалшиви, никой няма да им повярва. Ще започне една дандания в Интернет. много други, като Атанас Чобанов и Делян Делчев, които ще се самоорганизират в Crowdsorcing да опровергават евентуалната все още неоповестена „експертиза“ на органите, посочваща, че записите са фалшифицирани. Медиите ще подхванат скандала на ново и още 15-20% от доверието към Бойко и Цецо ще се стопят…

Ако кажат, че са автентични, няма как да не си зададем въпроса какво прави главната прокуратура с представители на властта, които покровителстват контрабандни канали и препятстват проверка за незаконно производство на алкохол. А отговорът, макар и фантасмагоричен за България, е еднозначен: трябва да се предприемат съответните следствени мерки, дори и ограничения в правото на свободно придвижване на заподозрените, ако за това има достатъчни основания. Казано с други думи, може и до арести да се стигне. Но, в нормална държава.

Нещо такова се случва, между другото и с проверката на НАП за имотите на Цветанов. Шефът на институцията тичаше по сутрешните блокове, три дни след като избухна и този скандал, да обяснява, как до онзи момент НАП проблеми не виждал. От друга страна, след тези три дни, вече три месеца не стигат на НАП да завърши проверката и да оповести ВСИЧКИ обстоятелства, тъй като самият Цветанов даде изрично съгласие за това.

Причините за протакането са същите!

Ако кажат, че няма проблем, Интернет пространството и някои от медиите няма да млъкнат лесно, коментирайки възможността точно Цветанов и фамилия да изкарат и изхарчат стотици хиляди левове, без да броим ежедневните им разходи…

Ако кажат, че има проблем, идва най-тежкият въпрос: за политическата и законова отговорност.

По тази причина, нека не се залъгваме излишно, институциите предпочитат мишките да изгризат вестниците, котките да изядат мишките, а кучетата да изядат коктите, докато падне гъста софийска мъгла над всичко и лека-полека забравим…

Комитата в Сеизмограф:

Още по темата:

МАНИПУЛИРАНИ или МОНТИРАНИ записи?

От Речник на българския език научаваме:

манипулѝрам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti)

Значение

манипулѝраш, несв. и св.
1. Работя с някакъв уред или с машина, управлявам, боравя; обработвам с ръце.
2. Прен. Кого/какво. Съзнателно внушавам на друг собствени идеи с користни цели. Манипулирам обществото.

монтѝрам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti)

Значение
монтѝраш, несв. и св.; Какво. Правя монтаж; сглобявам, поставям. Монтирам нова антена.

Какво точно иска да ни каже Прокуратурата, за да няма съмнение, че неяснотите „в областта на синтактичните и стилистичните особености“ не са допуснати съзнателно в експертизата, за да МАНИПУЛИРАТ общественото мнение?!..