Трафични данни

Черната котка разговаря с Михаил Миков за СРС, трафични данни, цифрови права, избори и политика

На 15 април 2013, Politikat.net разговаря по актуални теми за СРС и подлсушване с бившия министър на вътрешните работи по времето на Тройната коалиция, Михаил Миков. Въпросите зададе Асен Генов. Поради временно затруднения достъп до сървъра, на който хостваме с Комитата сайта на организацията ни, препечатвам текста в блога си.

Разлики между Цветановгейт и „Галерия“

На въпрос, каква е разликата между „Галерия“ и Цветановгейт, Михаил Миков заяви, че вижда много сериозна разлика. Когато случаят „Галерия е станал известен, веднага са били предприети мерки, а в момента постоянно се търсят оправдания за Цветанов, за да стигне до смешни изявления на самия Цветанов, че се опасява от подслушване. Друга разлика Михаил Миков вижда в силната политизация на ръководствата на службите за сигурност, последователно прокарвана три години и половина.

Дали безконтролно е било подслушването и в двата случая, се поинтересува интервюиращият Асен Генов. За устни заповеди ли става дума, какви са конкретните прилики и разлики? Миков припомни, че все пак тогава скандалът не е бил в МВР, а през 2009 е имало обстойна проверка на СДОТО от прокуратурата, която е открила само технически нарушения, свързани с финансовата защита на преноса на данни. Докладът от 2009 показва какво е било състоянието на службите преди това. Докато днешният доклад показва редица нарушения, които не биха могли да се случат неволно. Нарушенията са предизвикани от празноти в подзаконовата уредба в службата до престъпления по унищожаване на информация и незаконно използване на техника, допълни Миков

Почеркът на управлението на ГЕРБ в службите

Асен Генов цитира чл. 32 от Конституцията, който се отнася именно до навлизането в личното пространство на гражданите и употребата на СРС и трафични данни, което се случва след запетайката в алинея 2 (само в случаите, предвидени от закона). Дали работата в подкомисията потвърждава или отрича, че нещата са се развивали именно след запетайката или преди нея?

Миков предложи бившият премиер Борисов да прочете много добре този член на Конституцията, особено като си припомним неговите изказвания от началото на мандата: Всички ще бъдат слушани, министрите ще бъдат слушани, а и едно от последните му изявления към журналистите, че по отношение на всеки може да бъде изготвено досие или компромат. От такъв „контра“-конституционен манталитет, заключи Миков, когато игнорираш и не се съобразяваш с този конституционен текст, от едно такова послание следват и действията, които се случват сега в системите за сигурност. Това са тежки, флагрантни нарушения на човешките права. Те забравят, че това са изключителни способи, свързани с разкриване и доказване на престъпления, а не способи за използване на информация за политическия опонент, за бизнеса или за съседа. Случаят с Мишо Бирата е много показателен, най-малкото защото това правителство замени имената с прякори. Констатациите в докладите на подкомисията показват през годините, че нищо не е предприето за подобряване на ситуацията, изтъкна Миков. Има трикратно увеличаване на подслушванията за последните 2–3 години, допълни той. Той напомни и за важна дупка в методологията на статистиката – от изводите в доклада на подкомисията може дори да се установи, че е трудно да се преброят исканията за т. нар. трафични данни (локиране на телефон), защото редът е различен, а обемът е огромен. Парламентарният контрол в тази област трудно може да се реализира.

Триковете със статистиката

Асен Генов се спря върху отчетения спад на употребата на СРС през 2011г – дали е заради опити да се придаде по-лицеприятен вид на статистиката, подобни на тези, описани в инструкцията на съдия Янева, според която да се отчитат исканията по личности, а не по брой употребени технически средства, защото тогава, през 2011, има спад след 2009 и 2010?

Бившият член на подкомисията за СРС припомни, че подкомисията е излязла с категорична позиция, че не приема тази промяна в критериите за отчетност, целяща да успокои общетсвеното мнение. На изслушване на съдия Янева пред комисията категорично не е приела тази промяна. А спадът на статистиката конкретно се дължи на друго – очевидно докладът за 2010 е прочетен внимателно от прокуратурата и спадът е голям в използването на СРС за досъдебно производство, а същевременно, има рязък ръст в МВР към използване на СРС в оперативната работа. Което показва, продължи Миков, изместване на тежестта от разкриване и доказване на престъпления в условията на досъдебното произдводство към използването на СРС в оперативната работа, в други структури на МВР, извън тези, които разследват по определени досъдебни производства. Така че, един път има спад на заявени от прокуратурата искания от 40–45% (2011 спрямо 2010) в досъдебното производство, но има и ръст около 20–30% на заявките от различни структури на МВР. В законодателството бяха разширени възможностите различни звена на службите да искат достъп до СРС, т.е. подслушване, което много разшири кръга от субекти, което затруднява както вътрешния контрол, така и контрола от подкомисията върху обосноваността на исканията, върху необходимостта от събиране на тази информация, използването й и унищожаването й, продължи да изброява проблемите в отчетността той.

Кое е по-важно – броят подслушвани лица или броят използвани технически средства. Някак си се скрива фактът, че покрай един човек със 100 контакта, се слушат всичките 100 контакта, разви мисълта си интервюиращият.

Михаил Миков беше категоричен че такива статистически трикове несъмнено не са коректни, защото се събира много информация за свързани лица. Логиката и духът на Конституцията и Закона е, че говорим за изключителни средства и законът трябва да се тълкува не разширително, а стеснително. Това е тънката граница между човешки права и свобода и сигурност, от друга страна.

Политиката на БСП за специалните разузнавателни средства

Предвид малката разлика в прогнозите, напълно възможно е, следващите управляващи да са от БСП, каква би била тогава политиката им в областта на СРС, попита Асен Генов.

Напълно възможно е това да се случи, потвърди Миков. Той наблегна, че законът трябва да се тълкува стеснително, а не разширително в случаите на използване на СРС. Изтъкна необходимостта да се върне Бюрото за наблюдение върху СРС, което да не съвпада с парламентарните мандати и да не може във времето между парламентите да няма контрол върху службите.

Чия е отговорността?

На въпрос от интернет – дали и професионалното ръководство не носи вина за сегашния скандал, Миков отговори, че е имало специални законови промени (чл 34а), според които СДОТО е подчинена пряко на министъра и няма отношение към главния секретар или друг ръководител по закон, за да се носи ясна политическата отговорност, което пък значи че Цветанов няма как да избяга от скандалната употреба на мобилна апаратура и да прехвърля вината на различните нива в професионалното ръководство на МВР.

По отношение на примера на Цветанов с прокурорите, ако Главният прокурор устно е разпоредил противозаконни действия, той също трябва да носи отговорност, както и министърът. Ако устно е разпоредил определени действия, по веригата всички са ангажирани с тази отговорност.

Огромният въпрос за трафичните данни

Асен Генов изрази безпокойство и потърси коментара на бившия народен представител и юрист, че има данни за 115 000 използване на трафични данни, които позволяват профилиране на гражданите използващи мобилни комуникации.

Михаил Миков припомни целите на евродирективата, с които се въвежда задържането на такива данни – те се използват само за борба с престъпността — за разкриване и предотвратяване на престъпна дейност. Недопустимо е да се използват за лични или бизнес цели.

Попадаха ли ви данни за такива нарушения, се заинтригува Генов.

Миков обясни, че има такива индикации, а броят на използваните трафични данни е нараснал неимоверно, като МВР често са използвали НПК, за да заобиколят съда и да получат каквото ги интересува без съдебна заповед.

За искането на данни за потребителски IP адрес на коментари под политически статии

Миков подчерта, че това е пътят, който не минава през съдебния контрол. За съжаление, сподели той, това е пътят, който, според него, трябва да бъде ограничен до екстрени случаи, след което непременно да минава през потвърджаване от съд.

Служебното правителство, СРС при изборни нарушения и политическият шантаж

Михаил Миков обясни, че служебният кабинет не е успял да намали страховете на гражданите от употребата на полицията и администрацията за политически цели. Подкрепи идеята на премиера Райков да се направи ротация на полицейските началници и недоумява защо има такава съпротива срещу нея, хипотезата му е че полицейските началници имат роднински и политически обвързаности. За пример Миков даде новия областен директор във Видин, назначен през последните дни на Цветанов, чийто баща е шеф на “Старейшини ГЕРБ” – Враца, както и РПУ Вършец, където братът на шефа е координатор на ГЕРБ – Белоградчик и Руженци и дори си позволява да участва в предизборните семинари на ГЕРБ. Според Миков, проблемът е в политизацията на полициията и служебното правителство не може да се справи с нея засега.

Актуалната тема: ⅔ от сигнала на С. Станишев е потвърден. Всички спрягат Цацаров за любимец, едва ли не, протеже на Цветанов и все пак, той изнесе тези данни. Това някакъв предизборен трик ли е? Как ГЕРБ ще отиграят това нещо?

Михаил Миков определи Главния прокурор Цацаров като много добър юрист, който ясно си дава сметка, че върховенството на Закона, рано или късно, трябва да се налага и в България. Според Миков, Европейската комисия много внимателно следи какво се случва в тази сфера. Не случайно, според него, Цацаров преди пресконференцията е запознал сектерариата на Европейската комисия. Това е тема, която попада в мониторинга на Европа и Главният прокурор си дава сметка за това. Връщането на доверието в прокуратурата минава през безкомпромисно налагане на законността, каза Миков.

Скандалът с Борис Митов от www.mediapool.bg

На въпроса за скандала с изнесените в Медиапул документи от журналиста Борис Митов и привикването му в прокуратурата, Миков коментира, че в прокуратурата често се проявява полицейски манталитет: “Аз имам власт…”, давайки за пример един покоен Главен прокурор, станал известен с фразата си “Над мен е само Господ”. Колкото по-често се припомня върховенството на закона на отделния прокурор и полицай, независимо от заемания пост, толкова по-добре ще е и за самите тях, и за България, смята Миков.

Скандалът с отвертката

На въпрос, как ще коментира изявлението на Сотир Цацаров, че някой, едва ли не, с отверка е отъшъл и ръчкал, за да унищожи данните и дали това влиза в хипотезата на чл. 106 от НК, предвиждащ тежки наказания, Миков отхвърли предположението, но припомни, че на пресконференцията на прокурорите се е чула думичката “Саботаж”. Унищожаването на информация, е престъпно, и именно заради тези престъпления, вътре в МВР, са предприетите действия от прокуратурата. Големият въпрос, каза Миков, е дали прокуратурата ще има силата и волята да продължи нататък и да се качи нагоре по етажите на отговорността. За него е ясно е, че не може МВР да бъде място, в което се вършат престъпления. Ако това все пак се случи — отгояворността трябва да бъде много тежка, заяви той.

Употребата на СРС от ДАНС

Асен Генов припомни, че почти няма откази на исканията на ДАНС за използване на СРС и попита дали е правилно да вадим ДАНС от разговора. Достатъчен ли е контрола върху СРС, употребени от ДАНС?

Михаил Миков подкрепи идеята за разделяне на СРС на такива, в които става въпрос за националната сигурност и на такива, които са свързани с разкриване на престъпността. По–прецизна аргументация поиска той, но не се нае да коментира основателността на всяко едно от исканията, защото смята че това е въпрос от компетенциите на съда. Той подчерта, че в комисията са препоръчвали да се засили съдебният контрол. Миков не отхвърли необходимостта от сериозна проверка по документи на исканията, които са правени, на комуникаторите, на основанията, като, според него, това ще даде повече светлина. Той посочи, че има процес на срастване между политическо и професионално ръководство в МВР, при който тези изключителни средства за борба с престъпността се използват за политически цели ще бъде допълнително осветен.

Бюрото за контрол върху СРС

Трябва се върне ли Бюрото за контрол върху СРС, попита Генов.

Михаил Миков категорично споделя тази идея, дори припомни, че са внесли такъв законопроект след случая “Танов”, но мнозинството отхвърли това предложение.

Ало, Ваньо

Дали признанието на премиера Борисов пред politikat.net, че разговора “Ало, Ваньо” е автентичен и че премиерът се е опитал за злоупотреби, означава, че при евентуално идване на власт на БСП има механизъм да бъде възобновена тази проверка?

Миков подчерта, че това е в ръцете на прокуратурата, която в този и вдруги случаи трябва да докаже своята еманципация от една или друга политическа сила, от един или друг силен на деня човек.

Честността на Парламентарни избори 2013

На въпрос от Интернет дали има притеснения от фалшифициране на изборите се притеснявате и как ще противостоят на тях, Михаил Миков повтори, че употребата на държаваната администрация, на силови структури от МВР и натискът върху престъпния контингент могат да изиграят роля в изборния процес. Той подчерта и притесненията си от огромния финансов ресурс, който ГЕРБ са приготвили за изборите. Михаил Миков призова гражданите за широко участие в наблюдение на изборите. Той прикани всички да подават информация и да информират на наблюдателите от ПАСЕ и от ОССЕ, които, за пръв път, ще изпратят толкова голяма мисия в България. факт, който той определи като не добър атестат за страната ни.

Контрол върху СРС в ДАНС

Михаил Миков обясни за контрола на употребяваните от ДАНС СРС, че се осъществява на няколко равнища: парламентарната комисия, прокуратурата, но основното е перманентния и ежедневен вътрешно-ведомствен контрол от ръководителя на ДАНС, при ясни правила и като се създадат регистри. Всяка получена информация трябва да се документира и докладва каза той.

Какво се случи на 14–ти януари 2009г?

Сигналът за бомбата е въпрос към бившия главен секретар, а по-късно и заместник министър, Павлин Димитров, отговори Миков. Той каза и, че Явор Колев трябва да отговори на този въпрос, защото този сигнал е дошъл от тази посока. На това основание е бил прекратен митингът пред НС, припомни Миков. Според него, макар и получен по-рано, този сигнал е преседял доста време, изглежда очаквайки точния момент. Чак след като на площада се случиха събитията по неутрализиране на ултрасите, а протестните действия се превърнаха в едно мелле между полицията и провокаторите, изведнъж се появи този сигнал, каза Миков. Сигналът беше изваден, каза той, когато провокаторите бяха отблъснати и бяха предприети по-твърди поилицейски мерки. Тогава се появи информацията и стигна до мен, каза бившият министър. Всъщност, спомни си той, тя стигна до кмета на София Бойко Борисов, който издаде заповед за прекратяване на протеста.

Цялото интервю може да изгледате тук:

Живеем си в приказка! Безкрайна приказка…

Снимка: в-к Дневник

Излязлата тези дни новина, че ГЕРБ са обсъждали името на Борисов за президент засили усещането за приказка, в която живеем! Принцът и принцесата, облечена във вълшебно красива рокля, се целунаха и най-сетне се взеха, дворецът отново е на народа, а злото чудовище беше убито (по „Голямото жури“ на Дарик от миналия четвъртък)… Приказка!… Всичко бе толкова приказно тази седмица, че и добрият юнак, дал заявка преди почти две години да пребори триглавата ламя, пардон, коалиция, все убил-недоубил змея, а вече се оглежда да се намърда в бърлогата ѝ, намираща се на „Дондуков“ №2.

Това си е новина!..

ГЕРБ обсъждали името на Борисов за президент. Сякаш на всички ни не ни е ясно отдавна, че на фона на пълната административна парализа, главоломно растящата контрабанда, почти нулевата прозрачност и честност при държавните поръчки, баснословното, надминаващо дори мащаба на Тройната коалиция, източване на ДДС, все по-обедняващия враждебен електорат и увеличаващата се данъчна тежест, единственото убежище на премиера е в президенството…

Нима някой се е съмнявал, че премиерът, все по-ярко играещ ролята на началник на пътно-строителна фирма, в краен случай на спортен министър, раздаващ пари за футбола и строящ стадиони и спортни зали, има само една възможност да дезертира от задълженията си, прикривайки се свенливо зад привидно по-големи отговорности — тези, на почти безполезния и безсилен президент. Нима някой се е съмнявал, че за лидера — жизнената сила на партия ГЕРБ, премиера Борисов, все по-дълбоко затъващ в управленско безсилие и безскрупулна политическа безпринципност бягството от премиерския пост в сградата насреща е единствения безопасен изход… За да илюстрираме управленския хаос и политическата безпринципност на ГЕРБ и лидера ѝ, достатъчно е например да проследим мутациите в позицията на премиера относно АЕЦ „Белене“. Мнението му варира от това, да спрем този „корупционен проект“, довел до „стотици милиони загуби“, през „Първанов е виновен“, до окончателното „без Белене българската икономика ще фалира, а токът ще поскъпне 18 пъти…“ Последните му беленски изяви доближават Борисов до БСП със страшна сила, тъй като, според лидера Станищев, „отказът от Белене е национално предателство“, а Румен Овчаров пък ни уверява, че „Белене е най-добрият европейски проект…“

Друг проблем, способен да откаже премиера, обладан от чувство за историческа роля и функция, е пълният провал на гръмко декларираната и подплатена със багери и друга селскостопанска техника безмилостна битка с организираната престъпност. Не само, че опорочените обществени поръчки клонят към 100%, не стига, че източването на ДДС е нараснало двойно спрямо Тройната коалиция, ами на всичкото от горе и контрабандата се е увеличила 100%, при това, парите се събират централизирано, а „редовите“ митничари просто получават нареждане от най-високи нива да пропускат тировете. Вицето Цветанов пък, борейки се с бандитите, стигна до баснословните 50 хиляди разпечатки на трафични данни за 2010, от които 30 хиляди без съдебен контрол. СРС-тата пък са нараснали за същата година управлението на ГЕРБ с близо 60%, а вътрешният министър пък лично е подписвал по едно разрешение за подслушване на всеки 3 дни…

Това е реалността, прокрадваща се в иначе сервилно благоразположените медии, описващи приказни сюжети.

Не му стигат проблемите на премиера, остава и за Цветанов да мисли, който пък, разпасан и с чифте пищови на голия тумбак, видимо съвсем го е ударил през просото… Доказал-недоказал собствените си приходи ловко ги прехвърли на тъстовете си, министърът пък взе да става все по-недоволен и видимо изнервен, започна да се кара на журналистите, осмелилите се да му задават въпроси за полицейското насилие…

Малко му е това на Борисов, ами в WikiLeaks взеха да излизат и телеграмите от американския посланик, издаващи го в слабост пред неудържимия руски натиск…

В контекста на всичко това, на пълния хаос в страната, на компрометиращите телеграми за Борисов, изтекли в BalkanLeaks и Bivol.bg, президентството изглежда единствения полезен за премиера ход, където да се скрие от собственото си политическо и управленско безсилие и безидейност. Ако все пак, въпреки признаците за предстоящ срив на доверие към него, Борисов успее да се скрие в президенството, това ще е вероятно последния пост, който той има шанс да изкара до край. За разлика от всичките му досегашни, прекъснати преждевременно…

Освен, ако не иска да се кандидатира за Патриарх, по идея на Комарницки…

Христо Комарницки, в-к СЕГА

"ЗЕС и разследването и предотвратяването на престъпления" – реалност и нереалност

Материалът е публикуван в Медиапул

Текстът е писан за “Електронна граница
Благодаря на Минчо Спасов и Пейо Попов за съдействието при подготовката на този текст.
*** 

Наскоро, след категорично изразено неодобрение с първоначалните, определяни от мнозина като мракобесни, ретроградни и недемократични предложения за промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), след задочен диалог с гражданите, премиерът Борисов и министър Цветанов обявиха, че се отказват от пасивния достъп на МВР до трафичните данни. Въпреки заявената от Борисов „грешка, че е отстъпил от интерфейса под натиск на обществото“, Парламентът прие доста по-меки от първоначално предлаганите промени в ЗЕС.

Интересна е както първоначалната мотивация на МВР, така и последвалата наскоро след приемането на ЗЕС статия на зам.-министър Вучков, които имаха за цел да ни уверят в „чистите“ намерения и твърда решителност на органите на реда да преборят злото в обществото, което пък следваше да ни увери, че е оправдано в някаква степен да отстъпим част от свободата си, с цел да се чувстваме сигурни…

Мотивите на МВР

МВР направи пореден и, надяваме се, последен, в известна степен успешен опит законово да си осигури достъп до трафичните данни на гражданите, променяйки ЗЕС. Това, както вече писа Медиапул, стана с „мотиви, че чрез бързия достъп до телефонни разпечатки ще бори много по-ефективно редица престъпления като отвличания, убийства, заплахите за убийства, грабежи и т.н. Трафичните данни щели да помогнат в борбата с пиратството, разпространението на детска порнография, финансови измами и други компютърни престъпления“. Тъй като законът вече е променен, а ветото на президента изглежда малко вероятно, няма да коментираме дали обещанията, че промените ще помогнат за по-бързата и ефективна работа на МВР, са реалистични, предпоставяйки ги с по-широк достъп при лесно заобиколим регламент. За сравнение, във Франция членовете на специалната комисия, които имат право да издават разрешение за достъп до т. нар. разпечатки, са трима (подобна практика има в редица европейски страни). Няма как да не споменем и това, че приетите промени увеличават драстично броя на съдиите, които могат да издадат разрешение. Прехвърляйки това право от Окръжните на районните съдилища, законодателят фактически овласти стотици съдии (130 районни съдилища с десетина съдии всяко). Тук е мястото да отбележим, че не всички районни съдилища имат обособени секретни деловодства, и служители с право на достъп до класифицирана информация. Това, от своя страна, поставя под въпрос до колко предложената в закона схема за защита на информацията от неправомерен достъп или теч ще е ефективна.

Имаше ли ефективен публичен дебат на целите на МВР при искания достъп до трафични данни?

Обсъждането на мотивите за изменение на ЗЕС, предложените средства и годността им за постигане на декларираните цели за разследване и разкриване на престъпления бе изместена от представянето на записаното в Директива 2006/24/ЕО като независим от нашата преценка императив, който ние нямаме възможност и право да подлагаме на съмнение. ЗЕС, както и други закони напоследък, се оправдават с твърдението: „Така иска Европа!“ Твърдение, колкото нелепо, толкова и невярно по отношение на дискутирания закон и формалното основание за изменението му – Директива 24/2006 на Европейския съюз. Това, което подразни гражданите в дискутирания случай е формално декларираното желание за диалог, но фактическият отказ на авторите и вносителите на законопроекта да приемат аргументите на обществото, изтъкващи липсата на необходимост от подобни промени, както и предупрежденията за ненадежност на въпросните данни при разследване, разкриване и предотвратяване на престъпления. Или, казано по-просто, диалогът формално започна СЛЕД приемането на закона на първо четене в пленарна зала, а МВР до последно така и не прие да преразгледа исканията си и да ги консултира със IT специалисти, които ясно да обяснят до колко исканите от тях данни са надежни, адекватни и безспорни. Самата директива, както и мерките, предвидени в нея или конкретното им прилагане в законодателствата на различни страни е предмет на друга дискусия и са атакувани с правни средства. 

Най-често споменаваните положителни примери са Германия и Румъния – в първата страна тече процедура пред Конституционния съд по жалби от 34 хиляди граждани. Румънският конституционен съд обяви техния закон (силно напомнящ разпоредбите на нашия ЗЕС), транспониращ директивата, за противоконституционен в неговата цялост. Страни, като Холандия, Ирландия и Гърция въобще не са въвели подобни разпоредби, извинявайки ги с предполагаеми изисквания на въпросната Директива, поради голяма обществена съпротива.

Задължително е да споменем, че Директивата е „Общностен акт“, който „предвижда задължение за страната-членка да постигне определен правен резултат, но не задължава използването на определени мерки за неговото постигане. Страните имат свободата да адаптират директивата, като се съобразят с особеностите на местното законодателство и мироглед.“ Тук е основният проблем в отношенията на МВР с обществото – мирогледът на авторите на законопроекта очевидно се размина с този на гражданите, изразили ясно своя протест и несъгласие с предлаганите промени.

Сред най-неприемливите характеристики на промените, изразяващи принципните различия в мирогледа на МВР и обществения такъв е мярката (достъпът до трафични данни), която се прилага по отношение на всички, независимо дали са извършили престъпление или са обект на разследване (казано просто: заподозрени). Това създава вероятност за преобръщане на презумпцията за невинност и може да превърне всички потребители на електронни съобщителни услуги или публични мрежи в заподозрени в извършването на терористични актове или други тежки престъпления.

Друг, меко казано, спорен момент е признанието на МВР, че приетите промени наистина създават възможност за профилиране на гражданите, както и липсата на доверие и невъзможност да убедят обществото, че с тези данни няма да се злоупотребява. Тази неспособност, породена от липса на доверие, създава сериозни опасения за напълно възможна постоянна намеса в личния живот на гражданите, което пък от своя страна, може да доведе до нарушаване на тайната на кореспонденцията и лишаване от възможност за свободно изразяване – основа на свободата на всеки човек. Тези думи не са фриволна интерпретация на въображаеми рискове, с цел „подхранване на ирационални страхове у хората, самоцелни полит-заигравки, достигащи до откровен лобизъм“ (по статията на зам.-министър Вучков в Медиапул), а са цитат от решение на румънския Конституционен съд…

До колко приетите мерки ще бъдат ефективни?

Примери за превратно използване на трафичните данни могат да бъдат дадени не малко. Без да омаловажаваме случилото се, обосноваването на съучастие въз основа на комуникации би било доста спорно и съмнително от правна гледна точка, какъвто е случаят с небезизвестния Красьо Черничкия и всички публични личности, магистрати, депутати и прочее, които, в старанието си да „оневинят“ контактите си с него, даваха често комични или абсурдни обяснения. Връзката на случая „Красьо“ със ЗЕС е по-различна –  колко пъти ви се е случвало да „връщате непознато обаждане“? Ако това е бил Красьо?..

Друг проблем е сложността при установяването на връзката между IP ареса (комбинация от цифри, помагаща на компютъра да комуникира с други машини в мрежи като Интернет) и дадено физическо лице, което неминуемо ще се окаже необходимо, ако тези данни трябва да се ползват за разследване и предотвратяване на престъпления. Компютърните мрежи са устроени така, че понякога дори стотици устройства (компютри, но съответно и хора) могат да се „крият“ зад един IP адрес (по същия начин, както например на ул. „Кокиче“ 5 могат да живеят 10 човека, които дори да не се познават помежду си). От друга страна, има технически решения, които биха позволили използването на „подставен“ адрес, също както напоследък се прави с предплатените СИМ карти, закупени на името на трети, понякога дори неподозиращи това лица. И така този, когото МВР подозира или разследва, въпреки, че се води адресно регистриран на въпросната ул. „Кокиче“ 5, всъщност може да живее на „Теменужка“ 18. Колко „годно“ доказателство би била адресната регистрация на „оперативно интересното лице“?.. А какво да кажем за стотиците публични, отворени безжични Интернет мрежи по десетките заведения, и се замислете за собствената си такава във вашия дом… Ами, ако някой в момента я ползва, за да разпространява педофилски материали? Кого ще посетят качулките утре?.. Вярно, бихме могли да забраним използването на незащитени безжични мрежи, а за по-сигурно и въобще безжичните мрежи… Но дали следващата стъпка няма да е просто да забраним Интернет въобще, и накъде всъщност водят подобни стъпки?…

Действително, напълно свободно могат да бъдат намерени лесни и достъпни начини за укриване, заобикаляне и манипулиране на трафичните данни – от мотивирани лица. Съществуват и множество безплатни и общодостъпни софтуерни решения за скриване на следите в Интернет, а, както споменахме, вече се появи пазар на СИМ карти, които са от чужди оператори или са регистрирани на името на неподозиращи лица. Ефективността на борбата с тежката организирана престъпност е силно съмнителна, защото методите за заобикаляне на приетите мерки са евтини и общодостъпни, а самите престъпници – все по-компетентни и добре оборудвани. Ето защо уязвими от злоупотреби с трафичните данни стават основно обикновените граждани, спазващи законите и незапознати в детайли с високите технологии и средства за скриване на Интернет трафика и заобикаляне на начините за проследяване на комуникацията при мобилните телефони.

Няма как да не споменем и факта, че живеем в страна, където МВР оповестява събраните доказателства по наказателно дело, а медиите, които разпространяват информацията на МВР, формират едностранно обществено мнение относно вината на подсъдимите. Това може да лиши обвинените от възможността защитата им да бъде чута, и може да предпостави начина по който съдът да се произнесе.

Справедливо възниква и въпросът за съразмерността на приетите мерки и вредите, които те могат да нанесат на гражданските права. По думите на зам.-министър Вучков, МВР не е успяло да спечели доверието и да убеди обществото, че злоупотреби няма да има. Това определено е проблем, защото елементарната логика на нещата предполага първо да бъде изчистен моралният облик на институцията, което, от своя страна, да доведе до изчистване на съмненията за възможни злоупотреби. Какво би означавала една злоупотреба? Да разгледаме профилирането, като възможно „зло“: мобилните телефони позволяват текущото местоположение на всеки един от нас да бъде определено с точност от нула до двеста метра, като големите градове позволяват по-близко засичане, а „разпечатките“ дават пълна картина на социалните ни контакти. Трафичните данни позволяват разкриване на интересите и действията ни в Интернет, а при определени условия, не само адресатите, но и самото съдържание на кореспонденцията ни може да се окаже застрашена от нерегламентиран достъп. Така, анти-утопията „1984“ се превръща в зловеща възможност, а опасността да станем участници в национално риалити „Биг Брадър“ – реална… Застрашени са адвокатската, лекарската, корпоративната или просто личната ни тайна.

След всичко до тук, редно е да споменем и някои от най-притеститенлите характеристики на вече приетите промени, които са достатъчно основание за налагане на вето от страна на Президента на Републиката:

    •     „Прихващащият интерфейс“ се запазва,  а Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“ се оправомощава да уреди с доставчиците под сурдинка създаването и употребата му. Обществеността няма да разбере параметрите му под предлог, вероятно, че става дума за „националната сигурност“, бързото и ефективно залавяне на педофили, похитители и… не дай Боже, терористи. Остава да гадаем какво означава „прихващащ интерфейс“ и защо употребата му, при заплаха за националната сигурност, е регламентирана в този закон, след като възможността за прихващане в реално време на цялата електронна комуникация представлява СРС, уредено в Конституцията и специален закон…
    •    Директива 24/2006 изрично се дистанцира и въздържа да урежда достъпа,  а само въвежда задължение за операторите на електронни съобщителни мрежи да съхраняват трафичните данни, но така приетите промени в ЗЕС достъпът до данни се урежда и разширява, позовавайки се на въпросния „Общностен акт“. А това не е нищо друго, освен злоупотреба с авторитета на Европейските институции.
    •    „Опазването на обществения ред“ става достатъчно основание за достъп до данните. Това е не по-малко скандално, тъй като представлява широко отваряне на вратата пред МВР за злоупотреби и излишен, ако не и нерегламентиран достъп, тъй като нарушаването на обществения ред в огромния процент от случаите не е свързано с извършване на престъпление. Например, ако четящия тези редове се изплюе на улицата или в трамвая, той би нарушил хигиенните правила, които са част от обществения ред, но не е престъпник…
    •    Не на последно място стои и изискването трафичните данни да съдържат идентификатор на клетката, към която е „свързан“ мобилния телефон. Това директно превръщат способа за събиране на данни в проследяване – тоест, специално разузнавателно средство (СРС). Докато Конституцията , НПК и Законът за СРС предвиждат съвсем други условия за предоставяне на достъпа, а именно: тежки престъпления!
    •    Няма как да не споменем и приравняването на „компютърните престъпления“, които, както са описани в Наказателния кодекс, са нищо повече от т. нар. „хакерство“ – проникване в системи, с цел извличане и злоупотреба с информация, умишлено заразяване с вируси и т.п. Съставът на това деяние умишлено е разширяван в интервюта и медийни изяви, където представителите на властта ни уверяват, че с така променения ЗЕС щели да борят нарушенията на авторското право например. Да си зададем въпроса има ли човек, който да няма музикален mp3 файл на своя компютър или в своя мобилен телефон?.. Има ли активен потребител на Интернет, който никога не е ползвал „услугите“ на торент мрежите? Въпреки, че това не са компютърни престъпления, тези действия услужливо се вписват по интервюта в тази категория.

Всичко написано до тук показва, че дискусията по отношение на адекватността и приложимостта на предвидените в промените мерни, която МВР не проведе, беше повече от задължителна, най-малкото, заради умишлено и напълно изкуствено създадената дилема „свобода или сигурност“. Нашата убеденост е, че тези посегателства срещу сигурността, в никакъв случай няма да повишат сигурността ни, а по-скоро ще я застрашат. Ефектът от приетите мерки най-вероятно ще бъде различен от очаквания – престъпността ще намери десетки начини да заобиколи и избегне мерките, а гражданите ще са все по-несигурни в правото си да изразяват мнението си, да общуват и да живеят свободно в демократична държава. Тоест, ефектът от промените в ЗЕС най-вероятно няма да е в услуга на демокрацията.

Длъжни сме да споменем обаче, че в лицето на зам.-министър Вучков, поне в медиите, видяхме отворен и модерен човек, готов за диалог. Непровеждането на дебата между МВР и гражданите го отдаваме на тежката административна система в неговото ведомство. Въпреки очевидното нежелание на вносителите, някои от най-притеснителните аргументи на обществото бяха отчетени и, длъжни сме да споменем, директният пасивен достъп на МВР до трафичните данни, както и редица по-леки престъпления отпаднаха от редакцията на ЗЕС. Това все пак трябва да ни покаже, че гражданското общество е в състояние да прояви чувствителност към проблемите и демонстрира в доста висока степен способност да реагира адекватно (успешно беше организирана кампанията „Обади се на депутат“, а протестът „България не е Биг Брадър“ постигна успех, дни, преди да се е случил). Гражданското общество помогна за взимането на по-добри политически и нормативни решения.

Остава, както самият зам.-министър Вучков намеква, МВР да успее да увери гражданите, че личните им данни ще бъдат защитени от злоупотреби. Това няма да се случи без самото МВР да обясни и демонстрира как тези данни ще бъдат използвани за „разследване и предотвратяване“ на престъпления. МВР ни дължи това обяснение, именно поради всички очевидни индикации, че трафичните данни са ненадеждни, лесни за манипулиране и, не на последно място, доста съмнително е дали те могат да докажат отношението на дадено лице към разследвано деяние, както и как тези данни ще бъдат преценени и използвани в съдебен процес…

Ваш ред е, господа! Ние очакваме отговорите ви! А, най-вече, очакваме президентското вето.

Отговор от ГЛОБУЛ на твърдение на Борисов.

Наскоро зададох ясен въпрос на Глобул, дали има изтичане на данни и дали наистина за 50-100 лева могат да бъдат „напазарувани“ трафични данни, както твърди премиерът Борисов в свое интервю пред Канал 3, при Сашо Диков.

Днес, след 14 дни, прекарани в трескаво търсене на „политически коректна“ формулировка, която да не раздразни премиера, получих следния тъпоумен и бюрократичен отговор от Глобул:

Уважаеми Г-н Генов,

Бихме искали да Ви уведомим, че съгласно действащото законодателство Глобул има право да съхранява само данни, необходими за предоставяне на далекосъобщителни услуги (трафични данни) и данни, необходими за разплащане при предоставяне на далекосъобщителни услуги и формиране на абонатните сметки.

Моля да имате предвид, че за да се свържете с представител на Дирекция „Връзки с обществеността”, е необходимо да изпратите Вашето писмо на имейл адрес: PR@globul.bg

Препратих писмото на PR отдела, със следното допълнение:

Уважаеми господа, моля да отговорите ЯСНО и КАТЕГОРИЧНО дали думите на премиера на България, че за 50-100 лева могат да бъдат купени данни за разпечатките, са верни. Ще направите ли официално изявление? Има ли случаи във вашата компания, при които служители са злоупотребили с данни на клиентите на Глобул и какви наказания са получили, ако е имало такива случаи? Какви мерки е предприела компанията за предотвратяване на нови злоупотреби и защита на потребителите?

Описвам случая по-долу, в моето писмо до „Обслужване на клиенти“ и в моя блог

Now we wait, както се казва…

Още нещо за трафичните данни и тяхната "ефективност"…

Трафичните данни могат да бъдат използвани срещу вас! Дори и да не сте виновни. Ето ви един много елементарен, но забавен пример:

Един от арестуваните по обвинение в педофилия е Асен Николов. Неговият профил във Фейсбук обаче е много интересен. Сред приятелите му има много политици, а самият Асен Николов определя политическите си възгледи като ГЕРБ и НОВОТО ВРЕМЕ.
Иди, че доказвай, че няма връзка между Асен Николов и ГЕРБ, Новото време и всички онези, които са сред приятелите му. Самият Николов, освен всичко друго е и член на групата Аз харесвам Бойко Борисов/I love Boyko Borisov…

Любопитен съм как Премиерът Борисов и Министър Цветанов биха коментирали примерно разменени бележки между Асен Николов и политиците, които са му приятели. Не тяхното съдържание, а фактът, че може да са си писали… Или симпатиите на Асен Николов към ГЕРБ?..

А, представете си, че след след предлаганите от ГЕРБ промени в НПК косвените доказателства станат годни за съда…

Чудя се и друго – покрай убийството на Боби Цанков разследващите и прокуратурата допускаха възможността „някои от лицата, фигуриращи във “Фейсбука”на Цанков да бъдат призовани на разпит”…

Какво ли още предстои да видим от партията и правителството за европейско развитие на България?!


И няколко скрийншота по темата…

Профилът на Асен Николов:

Снимката му от профила във фейсбук, с фланелка POLICE:

Снимката от сайта на Монитор:

Благодаря ви и на двамата, които ми помогнахте за този текст.