Фукушима

За моралните измерения на "чистата" ядрена енергетика

Цветозар Томов

Повдигайки темата за чисто икономическите измерения на заблудата за „чистата и евтина“ ядрена енергия, получих следното писмо от Цветозар Томов, което, с негово съгласие и с уговорката, че авторът не е специалист по темата, публикувам в блога си:

Здравейте. Хареса ми текста за цената на зеления и ядрения ток, но мисля, че доводите срещу ядрената енергия не трябва да се строят на тази хлъзгава почва. Мисля, че протестът срещу експанзията на ядрената енергетика се нуждае от морална основа. Производството на енергия от АЕЦ е престъпление спрямо човечеството, според мен, дори ако тя е наистина най-евтиния начин да добиваме ел. енергия.

Няколко екстраполации. За да имаме днешното равнище на производство на енергия от АЕЦ за периода на полуразпад на плутония (около 24000 години) ще е нужно:
Да построим и след експлоатацията погребем 250 000 ядрени реактора.
Да намерим начин да съхраняваме около 1 000 000 000 тона отработено ядрено гориво (ако, разбира се, изобщо можем да го произведем).

Да преживеем (ако екстраполираме досегашната честота на промишлените аварии) аварии от 5-7 степен, които водят до високи емисии на радиоактивни вещества в околната среда, на около 4000 ядрени реактора.

Да превърнем в радиоактивна пустиня около 1 500 000 квадратни километра сухоземна територия (приблизително 3 Франции).

През този период би следвало да се случат поне 2000 земетресения с магнитуд над 9. Не е възможно да се изчисли вероятността някои от тях да доведат по последици, далече по-катастрофални от тези, които сме преживявали досега. Но такава вероятност не може да няма.

За мен е очевидно, че хоризонта на мислене на привържениците на ядрената енергия изобщо не разглежда като необходимост съществуването на човешката цивилизация за толкова дълъг период от време. При днешното технологично развитие на ядрените технологии ние действаме като примитивни канибали, които искат да живеят удобно за сметка на живота на собствените си деца. И ако от други поражения върху околната среда природата се отърсва все пак сравнително бързо, тези са твърде дълготрайни. Собствено казано, на мен вече не ми е ясно дали „военния“ или „мирния“ атом са по-опасни за бъдещето ни.

В крайна сметка искам да Ви кажа, че мен изобщо не ме интересува колко евтина е енергията, произведена от АЕЦ. Така я караме, че май е по-добре още сега да се изпотрепем, за да имат шанс малцината ни наследници да изкарат едно по-кратко варварство и после да построят една по-хуманна цивилизация.


Знам, че привържениците на ядрената енергетика биха възразили, че е тенденциозно и лекомислено да се екстраполират днешните технологии върху далечно бъдеще. Винаги разполагаме с утешението, че наследниците ни някакси ще се оправят. Но и това утешение е морален проблем, според мен.