Подслушвал ли е Цветанов — отговорът няма да промени нищо…

снимка

Сега внимавайте! Наистина не е важно дали ще се докаже, че Цветанов е подслушвал някого или любознателният екс-МВР министър ще бъде оправдан!..

Защо?

Защото преди много време, в едно от първите предавания на Гневните, Николай Радулов – бивш секретар на МВР в правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов, разкри факт, който всички знаем – по закон, за да получи лиценз, всеки мобилен оператор дава възможност на МВР, най-общо казано, да подслушва. И това ни най-малко не е преувеличение… (По смисъла на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), чл. 6 , Подслушването е използване на технически средства, слухово или по друг начин усвояване на устна, телефонна или електронна комуникация на контролирани лица)

Как се случва подслушването?

Според условията до приемането на промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) при управлението на ГЕРБ, а и след това, всеки мобилен (GSМ) оператор дава достъп до мрежата си на, най-общо казано МВР, в частност определената Дирекция в МВР, която през годините търпя промени в наименованието си и институционалната си принадлежност.

При това, регламентиран е дори и процентът на номерата, които трябва да могат да бъдат подслушвани. Не мислете, че е малък! Определя се от общия брой абонати с договор за мобилни услуги и потребителите на предплатени карти.

За цяла България това са близо 1000 номера ежедневно!

Ако един оператор твърди, че има 3 милиона клиенти, това са няколко стотин номера, до които МВР по правило трябва да има достъп, когато това се налага за нуждите на някое разследване по досъдебно производство или по оперативни данни.

Осигурявайки такъв достъп, съгласно административните изисквания на лицензията (разрешението), всеки оператор „предоставя“ хардуер и софтуер на въпросното подразделение на МВР (ДОТО, СДОТО, сега ДАТО и ДАНС), чрез който хардуер и софтуер МВР (сега ДАТО и ДАНС) може да се „логне“ в системата и да осъществи въпросната техническа операция (подслушване).

При това, мобилният оператор никога не знае какво се случва и дали МВР (ДАТО и ДАНС) е логнато в АТЦ-то. Това важи за всяко АТЦ на всеки оператор на мобилна/фиксирана телефония. Във всеки град или на всяко място, където даден мобилен/фиксиран оператор има централа, трябва да има такъв достъп, осигурен за МВР (сега ДАТО и ДАНС).

Няма да преувелича, ако кажа, че въпросният софтуер, който операторът предоставя на ДАТО, позволява на оперативния работник да получава систематизирана за нуждите на „Националната сигурност” информация. Тази информация се набавя от няколко информационни системи на Оператора: билинг системата; личните данни на Абоната (потребителя)  и други данни от съоръженията, осигуряващи обхват (т. нар. клетки, сайтове); IMEI на мобилния апарат и др. подобни.

Софтуерът, разбира се, е строго секретен и до него имат достъп ограничен брой служители на МВР (сега ДАТО и ДАНС), но все пак съществува, за нуждите на разследванията, извършвани от компетентните органи.

За кечърите на Цветанов се заговори сравнително скоро. Внесени били от Великобритания — странен факт, при условие, че според специалисти, най-добрите били доставяни от израелска фирма производител на такава техника. Това не е важно. Важно е, че преди 2009 въпросните кечъри не са били масово явление и за тях не се е говорило толкова много…

Какво е GSM  услугата?

GSM услугата е радиовълна, подобна на вълната, разпростанявана радиостанциите, но в друг честотен диапазон. Условно казано, при подходяща, не много скъпа и напълно достъпна апаратура, тази вълна може да бъде „прихваната“ и „сканирана“. Т.е., може да бъде подслушана. Комитата обяснява това много ясно в един текст в блога си. Твърди се дори, че криптирането не е непреодолимо препятствие, ако някой иска да подслушва някого, а условията в България просто развързват ръцете както на МВР (ДАНС), така и на криминалните кръгове да го правят сравнително безболезнено, лесно, безконтролно и безнаказано.

Какво правят куфарчетата, които дори агентите от НСО разнасят?

Най-общо казано, тези куфарчета заглушават радиовълните около даден охраняван/контролиран обект. Някои от тези куфарчета обаче могат да направят „тунел“ само за даден номер (до десет, по данни от преди няколко години), като цялата GSM комуникация около обекта се нарушава и прекъсва т.е. извън номерата в „тунела”, за другите номера е трудно (дори невъзможно) да осъществят връзка повикващ-търсен, а съществуващата изградена връзка се разпада.

Помните ли достъпа на МВР (ДАНС) до АТЦ-тата, описан по-горе? През тези АТЦ-та обаче комуникацията на обекта може да бъде слушана…

Процедурата?

Най-общо казано, ако този достъп, тези технически операции се осъществяват по реда на ЗСРС и ЗЕС, то подслушването оставя следа и се прикрепя към досъдебното производство.

Обаче!..

МВР в една силно йерархична структура. Министърът, или авторитетният главен секретар  може да разпореди устно даден номер да се подслушва в нарушение на нормативната база. За това няма проблем и няма да остане следа от заповедта. Свалените файлове ще изчезнат и няма да се знае къде и в кого са…

Казано с други думи, техниката за СРС-тата е измислена за да бъде прилагана в съответствие с нормите на закона, но практически не съществува пречка законите да бъдат нарушавани. Регулярно и систематично. Няма такава пречка, под формата на контрол или надзор, въпреки че, след толкова години вече е налице новосформираното Национално бюро за за контрол на СРС-тата…

Освен това, ако ЗСРС предвижда срокове за унищожаване на дадено СРС, а то вземе, че изскочи години след това, този факт само би показал и затвърдил убеждението на пишещия тези редове, че липсва каквато и да било форма на контрол. Не съществуват препятствия пред МВР (ДАНС) да се изкуси да бръкне в дълбоката сладка каца на подслушванията…

Дали Цветанов е подслушвал?

Има ли значение, ако съдът реши, че не е? А ако се докаже, че е виновен? Ще спре ли тази възможност сега, за сегашната власт и сегашния шеф на съответната служба?.. 

Едва ли!..

Ако бяхме нормална държава…

снимка: „24 часа“

Ако бяхме нормална държава вътрешният министър най-вероятно нямаше да е шеф на предизборен партиен щаб. 

Катуница го доказва. 

В селото има бунт. Въоръжена до зъби жандармерия. Убийство, опит за убийства с прегазени граждани и полицаи. Футболни хулигани. Палежи на къщи.

През това време вътрешният министър е в отпуск и обикаля ли обикаля и агитира ли агитира за изборите. Скандира „Победа“ и вероятно слуша Веселин Маринов. Прощава се с жена и дъщери в стил „Мила ми Венето…“ от борда на „Радецки“, предвождайки четата на ГЕРБ.

Ако бяхме нормална държава, това нямаше да се случи.

Нито нароченият за цигански „цар“ Киро щеше да е това, което е, нито до палежите щеше да се стигне.

Цветанов нямаше да е шеф на щаб, щеше веднага да се върне на поста си, или най-вероятно оставката му щеше да бъде приета до дни. Ако бяхме нормална държава…

Вместо това, комисар Калин Георгиев обясни в ефира на bTV, че полицията не се намесва по време на палежите, защото „това е специална практика, за да може напрежението да се успокои„. Пак по тази причина, полицията няма да ограничава правото на придвижване на гражданите.

Както казах, през това време министърът-отпускар скандира „победа“ и зове да гласуваме за ГЕРБ.

Всичко това да ви напомня нещо?

На мен ми напомня две неща! 

Напомня ми на Л. Начев, който няколко часа след като трима полицаи са застреляни в „Люлин“ се забавлява в нощен бар с манекенки. Сниман от Севда Шишнамова, той я пита: „Това нали няма да го даваш?“

Напомня ми и на едно премиерско хоро, докато 14 войника изгарят живи късно вечер, прибирайки се след нерегламентирана работа на частен обект.

Добре, че убиецът и подпалвачите от Катунци са арестувани, според комисар К. Георгиев.

Въпросът е дали все още някой смята, че да си шеф на МВР, да си в отпуск, да откриваш предизборна кампания, докато из страната има убийства, мини етнически бунтове с опит за линч и палежи, е нещо напълно нормално. Дали това наистина е печеливша изборна стратегия и кой печели от това?

Въпросът, всъщност, е дали живеем в нормална държава?

За протестите, задръстванията и демокрацията в България

Never doubt that a small group of thoughtful, committed citizens can change the world. Indeed, it is the only thing that ever has.

Margaret Mead

Наскоро излезе доклад, че България е направила крачка назад в демокрацията си. Темата бе дискутирана в медиите вяло, но някакъв отзив имаше.

Предполагам, че за да анализираме нивото на демокрация в България е необходимо да си отговорим поне на три въпроса:

1. Как функционират институциите;
2. Как се държат медиите;
3. Каква чувствителност има гражданското общество към възможните проблеми.

Ще дам няколко примера:

1. Биреният запис на премиера;
2. Телефонното му назначение на футболен партньор, работещ на софийската аерогара;
3. Преговорите с Росатом за АЕЦ Белене, участието на български бизнесмен, консултиращ руската страна и сервилното отношение на правителството към заинтересованата чужда страна;
4. Приятелските отношения на премиера с този бизнесмен, въпреки че въпросният много лъже на карти;
5. Отношението на държавата и премиера към проблема с почти пълния монопол на пазара на горивата, държан основно от една компания, със собственик, който консултира чужда страна по казуса Белене;
6. Присъствието на повечето водещи министри в Банско, при откриването на ски сезона, в компанията и по покана на друг близък до властта крупен бизнесмен и последвалото „опипване на почвата“, с цел прокарване на законови промени, „опрощаващи греховете“ на въпросния, свързани с незаконното завземане на територии, надвишаващи договорените при концесията в Пирин с повече от две-трети.

Има и други примери, но тези ми хрумват на пръв поглед. Какво ни казват те? Със сигурност ни казват едно — държавата се управлява по полу-законен, вероятно и престъпен начин, в услуга на олигархични кръгове. Ако не сте съгласни, коментирайте.

Как се държат медиите? 

Спорно. Бързо забравената тема със записите не беше разгледана задълбочено. Вниманието беше насочено към евентуалния източник на записите, сякаш това, че човекът с каскета може да се окаже и отрицателен герой, щеше да омаловажи факта, че премиерът покровителства евентуални нарушения на закона и действа неправомерно, прекратявайки проверка за възможна престъпна дейност с едно телефонно обаждане, по силата на уговорка между него и друг висш политик – президента.

Футболното назначение, колкото да е комично, то е цинично по своята същност, която демонстрира крещящо нежелание на премиера да се придържа към правовите и демократични механизми на управление на една цивилизована държава, която има за глава не „диктатор-абориген“, а се ръководи от принципа за Върховенство на Закона…

Трансформацията в позицията на премиера по отношение на Белене, която преди 2-3 години за него бе символ на корупция, до жизненоважен проект, от който зависи българската икономика, е отново показателен за безсилието на настоящото управление да отстоява националните интереси. Участието на български бизнесмени в процеса по преговорите, но на чужда страна; неспособността на правителството да заеме твърда, национално отговорна позиция пък подсказва за възможна зависимост и от чужди икономически и енергийни интерес и лобита, а едностранчивото отразяване на проблема в медиите, почти без никаква алтернатива и аргументиран диспут по темата пък вероятно говори за огромен финансово-пропаганден стимул и зависимост, услужливо притъпяваща иначе изострения медиен интерес към чувствителни и продаваеми теми.

Хвърленият в очите на обществото прах, по отношение на цените на горивата и подписания напълно безполезен мораториум с един монополист отново показва неспособността на кабинета да защитава обществения интерес, в услуга на ограничен бизнес кръг с мощни финансови възможности.

Така стигаме и до актуалната в момента идея държавата да узакони 640 декара, незаконно ползвани от друга, близка до политическата класа бизнес структура, свързвана основно с един човек и неговите финансови инструменти, интереси и възможности… Изключая две-три Интернет издания, тази тема също е обречена на информационно табу, вероятно не без връзка с готовността на въпросния бизнесмен да достави огромен телевизор плазма за футболните пристрастия на премиера при неговото посещение в Банско, по негова покана…

Какво направиха гражданите?

При записите те предложиха, организирайки се основно в Интернет, една относително високо професионална експертиза на звуковите файлове, за разлика от наетите от БАН специалисти, които вече месеци не казват дали записите са монтирани, или не.

За разлика от масовите и влиятелни медии, други журналисти, организирали се в частен журналистически проект, успяха да получат експертиза от високопоставена и уважавана френска лаборатория, която никак не беше в интерес на Борисов. И този факт не бе удостоен с нужното обществено и медийно внимание, докато интересът към темата избледня до пълно безразличие…

Високите цени на горивата успяха да мобилизират хиляди да протестират по улиците, но това не бе достатъчно нито на политическата класа, нито на медиите, да артикулират ясно и точно проблема с почти пълния монопол на горивата, в полза отново на един бизнесмен неговата корпорация…

Казусът с Пирин и Банско по традиция мобилизира една сравнително активна и будна група граждани, които не са безразлични към хуманитарните, морални и обществени измерения на проблема със сервилното безсилие на държавата и правителството пред полулегалния бизнес и неговите посегателства над природните богатства на страната. Техните действия обаче трета седмица са почти изцяло пренебрегвани от медиите, претендиращи да имат обществена функция и самоопределящи се като четвърта власт… С много малки изключения (Медияпул, Дневник, Дарик, БНР, Пари и вероятно още една-две медии) за нарушенията и протестите се мълчи.

Въпреки сериозното ембарго, природозащитниците се справят да решават повече или по-малко успешно най-крещящите казуси, свързани с нарушения и действия, увреждащи околната среда, без никаква мисъл за бъдещето и поколенията.

Към всичко това добавете и драстично, почти трикратно нарасналия брой подслушвания и достъп до трафични данни, издаващ вероятен страх у властта от инакомислещи. Добавете и това, че лично вътрешният министър Цветанов до скоро е разрешавал по едно подслушване на всеки три дни. Замислете се и за това, че купуването на гласове е инкриминирано и как ли би използвал той вратичката в законите, позволяваща на министъра на вътрешните работи, който е и шеф на щаба на управляващата партия, да подписва такива разрешения за ползване на СРС? Не е ли това чудесна възможност за ГЕРБ да осъществи политически злоупотреби с този инструмент и да ползва неправомерно механизмите на властта по време на изборите тази есен?

Очевидно, констатациите за стъпка назад в демокрацията у нас не са преувеличени, а „малката група мислещи и отдадени хора има потенциала да промени света“, в който живеем. Случаите със спасените и природни обекти до сега, показват, че инициаторите, с подкрепата на всички нас, са единствените, които могат да го направят!..

Не ги псувайте, когато попаднете в задръстване, заради някое блокирано от тях кръстовище.

Подкрепете ги отново!

Агнешкото мълчание на кметовете

Два идентични случая, белязани с насилие, омраза и откровено и очевидно нарушение на закона, свързано с подстрекателство към насилие и разпалване на религиозна омраза.

Единият е в Бургас, където активисти на ВМРО местни футболни запалянковци нападнаха вярващи от религиозната общност на Свидетелите на Йехова.

Другият случай е от София (20 май). Очевидно нестабилният в психическо, а и в политическо отношение лидер на псевдо-патриотичната и фашизоидна формация Атака, следван от шепа свои последователи-щурмоваци, атакуваха мюсюлманите, молещи се в Баня Баши не другаде, а в центъра на столицата.

В страни от грозотата на случилото се — камъните и яйцата, хвърляни от атакистите, запалените от тях молитвени килимчета, в случилото се имаше нещо добро. Провокациите бяха посрещнати, докато това беше възможно, с ръкопляскане от страна на молещите се и с призиви от колоните на джамията да не се поддават на провокации.

Нека обаче се замислим за участието на бургаската и софийската община в събитията.

По закон (за събранията, митингите и манифестациите /ЗСММ/, чл. 11 ал. 1), организаторите са длъжни да:

За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга.

Пак по същия закон (чл. 12 ал. 1) общината пък има задължението и правото да предложат промяна в мястото или времето на протеста:

Когато времето и мястото на събранието, на митинга или пътят на движението на манифестацията създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът на общината, предлага промяната им.

Кметът дори има следните правомощия:

(чл. 12 ал. 2) Кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че:
2. нарушават правата и свободите на другите граждани.

Стигаме до същността: Нито бургаският кмет Николов, нито софийският Фандъкова съм ги чул да коментират адекватно насилието на религиозна основа в управляваните от тях градове. Ако за бургаската наказателна акция на ВМРО бе по-скоро ясно, че не е организирана в съответствие с изискванията на ЗСММ, то за софийската все още нямаме дори и приблизителна информация какво точно се е случило зад кметските стени на „Московска“…

Валидни са две хипотези:

1. Първата възможност, в която имам сериозни основания да се съмнявам е, че Сидеров надлежно и своевременно е уведомил кмета Фандъкова, която, в неразбираемо за мен благоговеене пред коалиционния партньор на Борисов, въпреки очевадните дори за децата предпоставки за, цитирам,  за нарушаване на обществения ред, представляващи очевадна заплаха за, отново цитирам, правата и свободите на другите граждани е действала крайно непрофесионално и безотговорно.
2. Вторият сценарий, по-удобен за кмета и управляващите, е, че Сидеров и шпиц-командата му са действали на своя глава, без да спазят предписанията на закона. При тази хипотеза не става ясно защо полицията, въпреки присъствието си и направените арести, не е направила всичко възможно да предотврати разпалването на религиозна омраза, насилието, погромите и посегателствата над чужда собственост. Същата тази полиция, която не пожали сили и техника да бие и гони като хищник протестиращите на 14 януари 2009. Да не говорим, че най-вероятно и тогава, и сега, сред вандалите и хулиганите, замерващи служителите на реда и вярващите с камъни, вероятно са присъствали едни и същи хора…

Общото между двата сценария обаче е тоталната некомпетентност и безотговорност на управляващите, както на национално, така и на регионално ниво. Да не забравяме, че Борисов ще ни спусне отново своя кандидат за кмет. Мисля, че ще бъде е безотговорно, ако не му попречим отново да го назначи служебно.

СРС-тата, МВР-то и педофилите…

От 50 хиляди трафични данни (разпечатки от телефонни или Интернет комуникация, проведена между потребителите, включваща данни за физическото им местоположение, дейността им в мрежата, с кого си комуникират и други), които нашата полиция е ползвала миналата година, ТРИДЕСЕТ ХИЛЯДИ били БЕЗ СЪДЕБЕН КОНТРОЛ. 

Министър Цветанов пък лично разпореждал подслушвания по едно на всеки три дни. Сам. Без съдия. Без прокурор. 142 за една година.

За една година нашата полиция е подслушвала има-няма 200 хиляди души. Ако механично изчислим вероятността всеки от тях да е говорил с десетина свои познати, докато е бил „на акаунт“ може да получим стряскащи числа за броя на подслушаните от нашата полиция български граждани.

Докладът, изнесен от парламентарната подкомисия за контрол и наблюдение на процедурите по използване на специални разузнавателни средства не отговаря на редица важни въпроси, отнасящи се до неправомерната употреба на СРС спрямо българските граждани. 

Липсва анализ на причините за драстичното увеличение на броя на СРС и достъп до трафични данни.

Липсва и анализ на причините за това, защо и при какви случаи лично министърът е разпоредил 142 подслушвания; защо близо 30 хиляди достъпа до трафични данни са били без съдебен контрол. Липсва и мотивировка и анализ на малкия брой откази за достъп до трафични данни — 378 при 21,605 издадени от съда разрешения и близо 1000 при 29,688 случая на поискан достъп без съдебно решение.

Впечатляващо висок е и процентът на издадените разрешения за ползване на СРС — 2760 при 2780 искания…

Всичко това може да означава и перфектна работа на нашата полиция, щом няма откази за ползване на СРС и достъп до трафични данни, но пък нямаме данни колко ефективни присъди има в следствие на десетките хиляди ползвани трафични данни и стотиците хиляди подслушани.

Какво получаваме в замяна? Медиен прах в очите — учител-педофил арестуван в Пловдив. Антимафиотите от ГДБОП го заловили, докато сийдвал торенти с детска порнография. 

Предполагам, че всички трябва да въздъхнем облекчено, че СРС-тата и трафичните данни са си свършили работата… Така е. Добре е, че са го хванали. Един педофил си струва 50 хиляди разпечатки и стотици хиляди подслушвания, нали?..

Замислете се обаче и за друго: за да го хванат, че е разпространявал материали с порнографско съдържание означава едно — това трудно може да стане без съдействие от страна на доставчика на Интернет. Ако този случай попада в графата „лично разпоредени от Цветанов“ или в категорията „Без съдебно решение“, това би могло да означава и, че случаят е подбран и удобно употребен в подходящ момент, за да илюстрира ефективността на нашата полиция. Нима това е единственият случай, в който, притискан да дава обяснения на личните си и на ведомството му действия, Цветанов не вади от ръкава си ко́за с педофилията? 

Ако задържането е станало в подходящ и удобен момент, в който министърът на нашата полиция е критикуван за драстичното увеличаване на ползваните СРС и трафични данни, ако арестът е в резултат на лично решение на министъра, или без съответните съдебни санкции, със съдействието на Интернет доставчика, това би могло да означава и „профилактично“ погазване на презумпцията за невинност и събиране на данни, с цел бъдещата им употреба „по целесъобразност“. 

Сега мултиплицирайте тази възможност по 142, по 30 хиляди, по 50 хиляди или по 200 хиляди… 

Живеем си в приказка! Безкрайна приказка…

Снимка: в-к Дневник

Излязлата тези дни новина, че ГЕРБ са обсъждали името на Борисов за президент засили усещането за приказка, в която живеем! Принцът и принцесата, облечена във вълшебно красива рокля, се целунаха и най-сетне се взеха, дворецът отново е на народа, а злото чудовище беше убито (по „Голямото жури“ на Дарик от миналия четвъртък)… Приказка!… Всичко бе толкова приказно тази седмица, че и добрият юнак, дал заявка преди почти две години да пребори триглавата ламя, пардон, коалиция, все убил-недоубил змея, а вече се оглежда да се намърда в бърлогата ѝ, намираща се на „Дондуков“ №2.

Това си е новина!..

ГЕРБ обсъждали името на Борисов за президент. Сякаш на всички ни не ни е ясно отдавна, че на фона на пълната административна парализа, главоломно растящата контрабанда, почти нулевата прозрачност и честност при държавните поръчки, баснословното, надминаващо дори мащаба на Тройната коалиция, източване на ДДС, все по-обедняващия враждебен електорат и увеличаващата се данъчна тежест, единственото убежище на премиера е в президенството…

Нима някой се е съмнявал, че премиерът, все по-ярко играещ ролята на началник на пътно-строителна фирма, в краен случай на спортен министър, раздаващ пари за футбола и строящ стадиони и спортни зали, има само една възможност да дезертира от задълженията си, прикривайки се свенливо зад привидно по-големи отговорности — тези, на почти безполезния и безсилен президент. Нима някой се е съмнявал, че за лидера — жизнената сила на партия ГЕРБ, премиера Борисов, все по-дълбоко затъващ в управленско безсилие и безскрупулна политическа безпринципност бягството от премиерския пост в сградата насреща е единствения безопасен изход… За да илюстрираме управленския хаос и политическата безпринципност на ГЕРБ и лидера ѝ, достатъчно е например да проследим мутациите в позицията на премиера относно АЕЦ „Белене“. Мнението му варира от това, да спрем този „корупционен проект“, довел до „стотици милиони загуби“, през „Първанов е виновен“, до окончателното „без Белене българската икономика ще фалира, а токът ще поскъпне 18 пъти…“ Последните му беленски изяви доближават Борисов до БСП със страшна сила, тъй като, според лидера Станищев, „отказът от Белене е национално предателство“, а Румен Овчаров пък ни уверява, че „Белене е най-добрият европейски проект…“

Друг проблем, способен да откаже премиера, обладан от чувство за историческа роля и функция, е пълният провал на гръмко декларираната и подплатена със багери и друга селскостопанска техника безмилостна битка с организираната престъпност. Не само, че опорочените обществени поръчки клонят към 100%, не стига, че източването на ДДС е нараснало двойно спрямо Тройната коалиция, ами на всичкото от горе и контрабандата се е увеличила 100%, при това, парите се събират централизирано, а „редовите“ митничари просто получават нареждане от най-високи нива да пропускат тировете. Вицето Цветанов пък, борейки се с бандитите, стигна до баснословните 50 хиляди разпечатки на трафични данни за 2010, от които 30 хиляди без съдебен контрол. СРС-тата пък са нараснали за същата година управлението на ГЕРБ с близо 60%, а вътрешният министър пък лично е подписвал по едно разрешение за подслушване на всеки 3 дни…

Това е реалността, прокрадваща се в иначе сервилно благоразположените медии, описващи приказни сюжети.

Не му стигат проблемите на премиера, остава и за Цветанов да мисли, който пък, разпасан и с чифте пищови на голия тумбак, видимо съвсем го е ударил през просото… Доказал-недоказал собствените си приходи ловко ги прехвърли на тъстовете си, министърът пък взе да става все по-недоволен и видимо изнервен, започна да се кара на журналистите, осмелилите се да му задават въпроси за полицейското насилие…

Малко му е това на Борисов, ами в WikiLeaks взеха да излизат и телеграмите от американския посланик, издаващи го в слабост пред неудържимия руски натиск…

В контекста на всичко това, на пълния хаос в страната, на компрометиращите телеграми за Борисов, изтекли в BalkanLeaks и Bivol.bg, президентството изглежда единствения полезен за премиера ход, където да се скрие от собственото си политическо и управленско безсилие и безидейност. Ако все пак, въпреки признаците за предстоящ срив на доверие към него, Борисов успее да се скрие в президенството, това ще е вероятно последния пост, който той има шанс да изкара до край. За разлика от всичките му досегашни, прекъснати преждевременно…

Освен, ако не иска да се кандидатира за Патриарх, по идея на Комарницки…

Христо Комарницки, в-к СЕГА

Държавата не е РПУ, Борисов!..

…Институциите с пришествието на Борисов са в скоби, те са евакуирани от публичния дебат, няма ги по същество, те са изцяло подчинени на това, което наричаме харизма, еднолична власт, квази анархия на един човек, който се яви тук, упълномощен да упражнява собствената си воля, както намери за добре и той го прави… 

Д-р Н. Михайлов, „Тази сутрин“ по бТВ 

Снимка Дневник

Сливенският инцидент показа по красноречив начин, че в главата на премиера ако не каша, поне всичко е стройно субординирано, подобно на едно… РПУ!

Трябва да отбележа, че полицията си свърши работата добре. Браво! Очевидно, парламентьорите от МВР се справиха повече от добре. Нито един от заложниците не остана в офиса на банката и всички са живи и здрави, без простреляния охранител. Дано се възстанови без усложнения!

Мен ме озадачава друго: До този момент не ми е ясно какво точно прави премиерът в Сливен? Ръкува се и разговаря с освободените заложнички и дава интервюта за „успешното приключване на акцията“, защото похитителят се е държал „мъжки, както са се разбрали“ и пуснал жените. Така де! Борисов ги чака отвън!

Сега сериозно: Работа ли е на премиера да ходи да преговаря с въоръжен похитител? Какво би станало, ако, не дай Боже, похитителят реши да стреля по парламентьора? Ами ако Борисов, бидейки НЕПОДГОТВЕН за подобна сериозна психологическа драма (знаем неговите умения да сдържа нервите си при неудобни репортерски въпроси) и, в хода на преговорите, провокира насилие у похитителя? Каква точно е ролята на вътрешния му министър, освен да дава и той интервюта за „успешната работа на Полицията“? Не е ли работа на друг, по-ниско в йерархията (гл. комисар К. Георгиев), да довърши акцията, както я започна? Кой ще понесе негативите, ако подобна акция излезе от контрол и вземе жертви?..

Предполагам, че има много други въпроси, около участието на премиера в медийната част на драмата в Сливен, която, все повече се говори, че всъщност е битово-любовна, а не „терористична“… Част от тях са с преките задължения на премиера. Например, на какво основание предпочита да разходи НСО и да изхарчи малко пари за полет до Сливен, пред среща в Брюксел за Либия заради новия европейски спасителен фонд и заради пакта за еврото?

В крайна сметка, мисля, че не всичко е позволено и допустимо, в името на рейтинга и появяването на малкия екран, премиере!

Успоредно с това, наблюдаваме едни други тежки преговори — тези, с Лукойл. Започнали абсурдно: премиерът, играейки ролята на говорител на Златев, призна че държавният бюджет е в много голяма степен обвързан с ЕДНА, ЕДИНСТВЕНА частна корпорация: „Какво правим с бюджета, ако Лукойл спре?“ — попита ни той преди време и изгони от преговорите този, който най-приляга да е там — енергийния министър… Нищо, че това му е работата! Нищо, че той единствено се изрепчи на Златев, докато Борисов вещаеше апокалипсис без Лукойл… Ок, хубавото за драгия зрител е, че се стигна до някакъв безсмислен едномесечен мораториум за цените на горивата, подкрепен само от корпорацията на Златев. Никой не ни казва обаче ако само една корпорация подкрепя мораториума и само тя внася горива (поради липса на акцизни складове за останалите), дали наистина не говорим за монопол? Никой не ни казва на какви цени внася Златев петрола от Русия? И, в крайна сметка, никой не ни казва защо точно този министър, който, освен, че е ресорен, има куража да влезе в пряк конфликт с Лукойл, НЕ ПРИСЪСТВА на преговорите?..

Та, за да обобщя, от преговори по цените на горивата, до решаване на заложнически кризи — всичко се върши само една личност в държавата. Всичко минава през една личност, по линията на субординацията и, естествено, кулминира в личността на премиера, генерал-лейтенант, доктор Борисов…

Ще ви цитирам сливенската „Седмица“:

Става дума за човешки животи и сякаш въпросът какво прави Бойко Борисов в Сливен изглежда абсурден. Но не е , защото освен главният секретар Калин Георгиев, тук са опитни антитерористи, психолози, спецчасти и т.н.
Същите са достатъчно ерудирани да се справят с изключително тежката ситуация, но юнашкото сърце на бате Бойко не трае както го е казал постът. Той е Спасителят, той е народният закрилник, той е българският Шварценегер, готов във всеки момент да разпердушини всякакви бандити, да отвее всяка черна магия и да вкара в правия път всеки съгрешил. Няма подобен прецедент никъде по света премиер или президент да поеме подобни полицейски функции. Калин Георгиев и останалите му помощници остават като част от фона на величавите усилия на премиера да оправи нещата.
След Сливен е време Бойко да отлети за Либия и да разчисти и там нещата. Така ще прослави не само себе си, но и България.

Не, г-н Премиер, държавата, освен вертикална структура, има и хоризонтални отношения и механизми. Например, разделението на функциите на отделните ведомства са част от тях. Държавата не е РПУ, та, като влезе шефът, другите да замлъкнат. И, разбира се, не всичко е телевизия. Понякога трябват и компетенции…

Прочее, какво би станало, ако, не дай Боже, Министерският съвет пламне отново? Дали премиерът ще сложи каската и ще подкара противопожарния камион?..

За далаверите на БСП

Питаха ме струва ли си олелията за някакви си 6 апартамента и 150,000 лева с недоказан произход?.. Защо не съм пишел за „милионите, които Масларова отнесе, за двата мезонета и пушката на Гоце за 10,000 лв, за аферата „Петрол за храни“, където вероятно става дума за милиарди.“ Защо не коментираме и „договора за Белене, където загубите на България се изчисляват с милиарди…

На фона на всичко това, призовават ме, трябвало да сме реалисти. 150,000 лева били нищо. 

Да. Нищо са. Но за всички тези, а и много други теми, медиите повече или по-малко пишат от години.

Аз се интересувам от друго. Борисов и партията му дойдоха на власт именно със заканите всичко това да получи справедливо и законово възмездие. Помните ли? Аз помня. И затова коментирам точно Борисов и партията му, които дойдоха на власт с гръмките обещания за съд на министри…

Какво обаче стана? Нищо.

Това, което стана, е, ще парафразирам един приятел, следното: За да спечелиш най-хубавите поръчки е нужно само едно —премиерът да ти удари шамар. Ако не иска, разплачи „дъщеря му“. Помага! Ако имате проблем с хубаво назначение — вадите си ТЕЛК и внимателно си избирате подходящ колективен спорт и, най-важното, практикувайте този спорт в подходящия отбор. Ако имате проблеми с „бизнеса“ и държавата ви пречи с някакви досадни проверки за незаконно производство на алкохол — вашето право се урежда с телефонно обаждане на премиера до шефа на митниците… После, прокуратура, МВР и цялата медийна пропагандна машина, свързвана, прочее, с един от основните политически опоненти на Борисов, на когото единственото „лошо“, което той ще направи е да му бутне барбекюто, услужливо ще се впуснат да разтягат локуми около технологията на изнасяне на записите, техните разносвачи, а най-важното, съдържанието им, няма да се коментира. Няма да се коментира и казаното в разговорите за борбата за завладяване и преразпределяне на контрабандните канали…

Междувременно, гласуващите палци на Борисов в парламента ще прекроят изборното законодателство по свой тертип, ще организират масови изборни пререгистрации, ще подправят закони и стенограми, докато вътрешния министър ще подслушва, като за световно, дори собствения си шеф и се благоустроява с шест апартамента, а парите за тях най-вероятно ще се преперат през банката на приятелката на премиера в многобройни сметки на тъстовете му.

Ще се заговори за едни 4 милиона подкуп, на фона на очевидните усилия на премиера да спре изтичането на компрометиращата го информация с недопустими за дясна партия, обявила се за реформаторска, назначения на агенти на ДС…

Ако всичко това се случва на 1-вата година от управлението на ГЕРБ, мога само да си представя какво ще е положението в края на мандата им. Ами, ако изкарат и втори? В коалиция с ДПС, например, „защото така искат избирателите“ и „така е предопределил резултатът от изборите“?..

По тази причина, на този етап, за мен по-интересни са далаверите на управляващите, а не това, което всички ние си знаем за крадливата тройна коалиция…

А, онези 150,000 лева, помните ли ги? Зависи от изчисленията, но може да се окажат много повече. Ако наистина става дума за недоказуеми средства, тогава единственото логично нещо е да се приложи Закона…

Седнете и вие на полиграфа, господа!

снимка

Днес, според Хоризонт, Цветанов заявил, че ще има втори полиграф. Имало още нещо да се изяснява за изтеклите СРС-та…

Няколко неща будят недоумение в подобна заявка на министъра и вице-премиер:

1. На какво основание служителите на МВР за пращани на детектора на лъжата? Доброволно, или са принудени служебно? Ако са принудени, на нас не са ни известни законови разпоредби, които да дават подобни права на министъра;
2. Имат ли някаква стойност за разследването данните от полиграфа, защото, до колкото ни е известно, те не са годни за доказателства в съда;
3. Ако все пак сме стигнали до заключението, че е имало изтичане на информация от МВР, не е ли вече крайно време да бъдат обсъдени и самите разговори, съдържанието им и достоверността на фактите — предмет на разговорите?..

Ясно е, че тези въпроси няма да бъдат дискутирани нито от Цветанов, нито от началника му. Борисов е зает с магистралите, а Цветанов — с това, да опровергава слухове за оставката му и смяната му с Анастас Анастасов… Важно е! Слуховете са лошо нещо! Е, не всички. Онези, за бирата не са толкова важни. Тях може да ги игнорира и да не ги коментира, защото е „концентриран в реализациите си“…

Всъщност, въпросът за оставката на Цветанов си е пряко свързан не само с теча на СРС-та… Той е свързан и с драматично прочетените от него в Парламента разговори на лекарите от Горна Оряховица. Свързан е и с многомесечната проверка на имотите му, която НАП явно няма намерение да приключи, даже Красимир Стефанов заявил, че можело да се проточи до 3 години. Много работа имало, а и мандатът на ГЕРБ не свършва скоро… Няма за къде да се бърза!

Като казвам, че оставката е обвързана с тези събития, а вероятно и с други, които все още не са ни известни, но за които вече се говори, имам предвид това, че най-вероятно са обвързани по един специфичен начин: информацията ще ни бъде поднасяна на етапи, докато постепенно политическите и вътрешно-партийни „щети“ бъдат овладени, а оттеглянето на Цветанов стане възможно най-безболезнено. 

Вероятно това изчаква Борисов, който много добре знае кой фактически изгради ГЕРБ и това, че Цветанов има огромно влияние в партията. Тоест, възможното напрежение по оста Борисов-Цветанов не е за пренебрегване, а Борисов, доказал своя усет и инстинкт, няма начин да не забелязва това. Няма начин да не е забелязал и това, че точно Цветанов, съзнателно или не, му подложи динена кора със записите на разговорите му с Танов за Мишо Бирата и Вучката.

Та в този дух ма мисли, ако Борисов иска да отстрани Цветанов, той няма да го направи слепешката. Уменията му да маневрира са очевидни — играта му с ДАНС и БОРКОР ги потвърждава. Със сигурност, това е умел маньовър, с който Борисов се опитва да сключи временно примирие с не съвсем ясните на обществото задкулисни играчи, които имат потенциала да го изпратят в политическата история. 

Това, от своя страна, за видимо обзетия от мисионерска мания премиер е неприемливо.

До примирието се стига и по друга причина: Борисов е в съзнание, че съдържанието на разговорите, както и на тези, които вероятно могат да изтекат, имат същия потенциал и сила да го изпратят в историята… По тази причина той няма интерес да се шуми около съдържанието им, а мудният сценарий, даващ възможност да се обмислят и разиграят всички възможности с минимален риск от непредвидими последици е единствената възможност за Борисов да оцелее.

А, че играта ще бъде груба вече е ясно за всички. Потвърждава го и информацията за едни 4 милиона лева подкуп, споменати и от Иван Костов вчера. Какво е ролята на тези пари в цялата сапунка ще разберем тепърва, ако изобщо научим.

На фона на всичко това, Цветанов, уверявайки ни, че няма да подаде оставка, поиска едни 31 милиона за повишаване на сигурността и контрола при работа със СРС. Поиска ги, но може и да не ги получи, защото на всички е ясно, че обратното броене за него вече тече и въпросът НЕ Е ДАЛИ, А КОГА!

И, понеже въпросът, който следва да ни интересува не по-малко от това КАК са изтекли СРС-тата, е свързан с тяхното съдържание, в стила на Цветанов, бих му предложил един експеримент: 

Той, Борисов, Мишо Бирата, Ваньо Танов да вземат и те да се подложат на полиграфа. Публично и в ефир. Така и за бирата ще разберем, и за апартаментите, а може и други неща да ни станат ясни….

Концентрирай се, усмихни се и, ако може… си събери багажа!

Помните ли Анна-Мария Борисова? Аз я запомних с феноменалното интервю за усмивките. „Усмихвам се“, та „Усмихвам се…“ И излетя… В политическото небитие така, както изплува от него.

„Тук някъде беше тая оставка!..“ Снимка: dariknews.bg

Сега друг остроумник ни занимава с присъствието си. Преди година, когато лично го предупредихме, че подслушването в България неминуемо ще стигне феноменални размери, той ни увери нееднократно, че няма да е така и в последствие незаконно подслуша дори шефа си. Именно, подслуша, въпреки усилията на сервилни телевизии да ни внушат, че Танов (в това число и Борисов) са подслушвани „извън законно установения срок“… „Извън установения срок“ си е чиста проба незаконно, както и да го въртим и сучем!

Когато истината за незаконното подслушване излезе на яве, Цветанов ни увери, че няма да подаде оставка, дори и Борисов да му я поиска. Многократно запитан дали ще подаде оставка, той заяви, че той е поел политическата отговорност и се е „концентрирал“ в шеметните си реализации, даже ни увери, че и утре най-вероятно пак ще залови камион с контрабанда…

Така, за пореден път демонстрира както политическата си безотговорност, така и откровеното си нахалство да не признае, че е нарушил закона…

Преди година протестирахме срещу задържането на трафични данни и подслушването. Тогава обявихме, че „България не е Биг Брадър“. Днес вътрешният министър ни спретва национално риалити „Биг Брадър“, в което участва дори премиерът…

Днес единственият изход от ситуацията, в която вътрешният министър се е „концентрирал“ изглежда е ние, гражданите, които не желаем милиционерщината да навлезе в личното ни пространство, да го помолим да я подаде тая оставка. По характерния начин: под прозорците на ведомството му! Колкото по-бързо, толкова по-добре.