Чернобил

За постулатите на Дмитри Иванов…

В Своя статия във в. СЕГА, от 13 април 2011 (попадна ми късно пред очите този текст), опитвайки се да иронизира позицията на анти-Белене движението, уважаваният и четен от мен журналист стига до откровени неточности, които, използвайки заключителната фраза на Дмитри Иванов в текста, няма как да не нарека глупости…

Ще цитирам накратко само двата „постулата“, изведени от Иванов, като основни за анти-ядреното движение:

ПОСТУЛАТ 1. Проектът е лош, понеже той увеличава зависимостта на България от Русия. Сиреч зависимостта от Русия е изначално лоша, а зависимостта от западните държави е изначално добра. Това мислене е пещерен политически примитивизъм.
ПОСТУЛАТ 2. Атомната енергетика е лоша, защото видяхте ли какво стана в „Три-майл-айлънд“ през 1979, в „Чернобил“ през 1986 и в Япония през 2011.

Ще се опитам да отговоря и аз накратко,  без да претендирам за професионализъм, само на базата на информация, до която всеки може да стигне, ползвайки инструменти, като Гугъл. Преимущество, от което авторът явно не е успял да се възползва…

Първият постулат е грешно формулиран. Автентичните анти-ядрени активисти не твърдят, че основният проблем на Белене е, че е руски, нито пък твърдят, че зависимостта на България от западните държави е „изначално добра“. По-скоро, авторът не е разбрал позицията на анти-ядрените активисти, огромният процент от които се обявяват за:

  1. Либерализация и освобождаване на пазара, чрез което да се създадат реални и ефективни възможности за производство и потребление на електричество от алтернативни енергоизточници, различни от ядрените и фосилните;
  2. Дългосрочна законодателна дейност и икономическа инвестиция в изграждане на енергийна ефективност и независимост на България;
  3. Реална и ефективна диверсификация на енергоизточниците;
  4. Обективно, прозрачно и пазарно изчисляване на цените на електроенергията, при което да се имат предвид и разходите за погасяване на щетите при евентуална авария. В случая с Фукушима, а и Чернобил, говорим за стотици милиарди долари и евро. В чернобилския случай се споменават около 200 милиарда долара икономически загуби и повече от 300 милиарда  долара за отстраняване на последиците…Пари, които идват от същия данъкоплатец, който си купува „евтиния“ ядрен ток.
Така, пъврият постулат е нищо повече от идеологема, в защита на АЕЦ Белене и в услуга на същите руски интереси, за които пише авторът и срещу които очевидно българското правителство няма сили да се противопостави…
Вторият постулат е също некоректно формулиран. Да, Чернобил, Три майл айлънд и Фукушима са черни страници от историята на ядрената енергетика и човечеството, за които дори има ограничения в правото да се говори* (след 12-та сесия на Световната здравна асамблея, на която СЗО и МААЕ постигат споразумение, известно като WHA 12.40 от 1959 г.). Проблемите са огромни, а щетите върху човешкия живот и здраве никога няма да станат известни в пълна степен. Нито пък ще разберем за реалните икономически последици върху човечеството. Фактите, за което знаем обаче, са достатъчни, да си направим сериозни изводи: До този момент, за щетите от Фукушима и Чернобил се говори със стотици милиарди долара и евро. Засегнатите от чернобилската катастрофа са близо девет милиона човека, изложени на опасни дози радиация, а 600 до 800 хиляди ликвидатора са били в контакт със смъртоносно или много опасно ниво на радиация. От тях, колко са загинали, колко са със сериозни заболявания и колко от децата им са с увреждания, вероятно няма да разберем никога. 
Очевидно и вторият „постулат“ на автора е просто идеологема, в защита на АЕЦ Белене.
Нека си припомним и това, че проблемите не възникват само, когато настъпи катастрофално събитие. 
Проблемите със съхранението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци са перманентни. Да разгледаме два примера, единият ни е познат — Чернобил и един от Германия. В чернобилския случай, временният саркофаг, планиран да издържи 25-30 години, вече е дефектирал и изпуска радиация. Налага се да бъде построен по-голям саркофаг, в който да бъде погребан по-малкия досегашен, със срок на годност до 100 години… След това вероятно ще се наложи да се строи нов, който да погребе двата по-стари, и така, за целия период на полуразпад на радиоактивните замърсявания, траещ от няколко стотин до хиляди години… 

Другият случай е хранилището на ядрени отпадъци в Германия, намиращо се в солната мина Асе II(пример). За временното отстраняване и работа по възникналите проблеми и изтичане на радиация също става дума за повече от 4 милиарда евро, които трябва да бъдат изхарчени от правителството…

Авторът задава и реторичния, според него, въпрос за цената на алтернативния ток, внушавайки ни, че губим много, ако се откажем от ядрената енергетика. Не мисля, че е по силите, нито моите, нито неговите, да направим сериозен и задълбочен анализ на икономическите измерения на ядрените и алтернативните енергоизточници. По темата е казано не малко. Общото заключение е, че при целенасочени действия в посока към енергийна ефективност и конкурентна среда на пазара и цени, определяни на базата на свободния достъп и предлагане на услугата, без полу-мафиотизирани структури-посредници, като ДКЕВР, НЕК и подобни, цените на тока от ВЕИ са минимум 10% по-ниски от ядрения (пример).

Та, ако трябва да бъдем максимално коректни, към което, иска ми се да вярвам, се е стремил и Дмитри Иванов, няма как да пропуснем всички тези негативи в дискусията за „сигурната и евтина“ ядрена енергетика и ток…

Авторът завършва своя текст с възклицанието „Толкова млади, а вече глупави!“

Грешите, г-н Иванов, не ние сме глупавите!..

Гардиън:  „After 1959, WHO made no more statements on health and radioactivity. What happened? On 28 May 1959, at the 12th World Health Assembly, WHO drew up an agreement with the International Atomic Energy Agency (IAEA); clause 12.40 of this agreement says: „Whenever either organisation [the WHO or the IAEA] proposes to initiate a programme or activity on a subject in which the other organisation has or may have a substantial interest, the first party shall consult the other with a view to adjusting the matter by mutual agreement.“ In other words, the WHO grants the right of prior approval over any research it might undertake or report on to the IAEA – a group that many people, including journalists, think is a neutral watchdog, but which is, in fact, an advocate for the nuclear power industry. The IAEA’s founding papers state: „The agency shall seek to accelerate and enlarge the contribution of atomic energy to peace, health and prosperity through the world.““

За Чернобил и украинците 25 години по-късно

Витя, майка му и Мая.

25 април 2011. Львов. С Витя от Украйна сме приятели от години. Жена му е Мая. Започнахме темата за годишнината от Чернобил. Разговорът ни с украинците ми помогна да добия по-различна представа за измеренията на трагедията, предизвикана от чернобилската катастрофа. Разказът на хората, които са преживели непосредствено събитията, може да ви даде бегла представа за случилото се. От думите им разбрах какви са измеренията на събитието от преди 25 години за обикновените хора.

Майката на Витя е с нас. Тя е лекар. Работи в една от местните поликлиники. От нея научавам, че най-посещаваният лекар в нейната поликлиника е не друг, а ендокринологът. А сред пациентите, с проблеми с Щитовидната желза, най-много са хората от Чернобилската зона. Чернобилската зона е територията, от която са евакуирани всички, след аварията.

За експлозията в ЧАЄС (Чернобилската атомна електроцентрала), в Львов, а и из цялата страна, не са разбрали веднага, а много по-късно. От децата на евакуираните семейства, които идвали в училищата в града и така, по разказите на учениците станало ясно, че нещо се случва. Значително по-късно, основно по информация от западноевропейски и американски източници, украинците започват да разбират, че Чернобил е избухнал.

От Витя, майка му и Мая научавам, че не всички са се съгласили да напуснат зоната. разказват ми за репортаж за възрастна баба, която „изплува от мъглата… Носела кошница. Питат я защо не е напуснала зоната. Тя отговаря, че няма да напусне дома си. А, от какво ще се прехранва? Как от какво? Имало гъби, картофи… Никога до сега не е имала толкова големи картофи…

Разказват ми, не без доза съмнение,  че реките и езерата плували огромни риби, а дърветата, около Чернобил никога не позеленявали, а винаги били жълто-кафяви, като през есента.

Тук се намесва и майката на Витя: „Никой не може да каже колко точно са загинали. Не само тези, които са отстранявали аварията непосредствено, но и тези, които са били хоспитализирани по-късно. Или тези, които са транспортирани в руски болници. От тях колко са умрели никога няма да разберем. Всичко се пази в тайна…“

Разказът им продължава. Лични спомени за пострадали и загинали. Главно жените от Зоната, но и мъжете, имали проблеми с краката и ставите. Изкривявали им се, а ставите им се уголемявали. Техен познат, работил в Зоната, получил гангренозни рани по краката. Отрязали му първо единия, после другия крак. Починал…

Блок 2, ЧАЄС, Снимка: chernobil.info

Темата с поколенията, след пряко засегнатите от радиацията украинци изобщо не я разисквахме задълбочено. Нямало такива данни…

Сега проблемът вече е друг. Всичко от зоната е разграбено. Къде е отишло и кой го е препродал и купил не е ясно. Знае се, че се изкупува масово земя. Американски и западноевропейски учени им казали, че пълният разпад и обезвреждане на зоната щял да отнеме поне 300 години. Сега, казват ми те, не са минали и 30, а вече земята се изкупува. Богаташи купували по 30-40 хектара… Какво щяло да се строи там не е ясно…

Така, от дума на дума, дойде време да тръгваме към аерогарата. На път за България, където руските учени искали да разберат кой съветва Трайков… Спорът е за беленските реактори. Колко са надеждни. Много, твърдят руските ядрени енергетици. Същите, предизвикали Чернобиската трагедия. Не им вярвам! Никак…

А, украинците имат своя шега — всеки по-голям плод или зеленчук за тях е „чернобилски“… 

Русский самовар, модель "Белене"

снимка: chernobil.info

— Какова была ваша первая реакция на случившееся?
— Первой моей реакцией было недоумение: как такое могло произойти?! Ведь ученые всегда заверяли нас, руководителей страны, что реактор абсолютно безопасен. Академик Александров говорил, например, что РБМК можно ставить хоть на Красную площадь, так как опасности от него не больше, чем от самовара…

Източник: www.chernobil.info
Това са думи на Михаил Горбачов, в които той разказва спомените си за чернобилската авария., случила се точно преди 25 години, на 26 април 1986 година. Руските-съветски учени го уверявали, че опасността е не по-голяма от тази, в един… самовар!

Приемам, че от тогава са минали 25 години, а науката и ядрената енергетика са напреднали съществено… Разбирам всички, които казват, че реакторът в Белене, който руснаците ни пробутват, е от трето поколение и различен, като технология. Поне така казват…

Искам обаче да обърна внимание върху друго: най-вероятно, същите по генезис руски учени са разработвали двата реактора — тогавашният чернобилски и предлаганият ни беленски… Същите по генезис руски учени, твърдели, че чернобилският реактор е безопасен, колкото руски самовар, твърдят и сега, че предлаганият ни беленски е абсолютно безопасен… Същите по генезис руски учени, твърдели, че чернобилският реактор е сигурен, като руски самовар, са допуснали безумна грешка, довела до избухването на реактора и изхвърляне на огромно количество радиация в атмосферата…

Вероятно същите по генезис руски учени ни уверяват, че подобни неща са невъзможни с предлагания ни от тях беленски реактор…

Сега разбирате ли защо, освен икономическата обосновка, която премиерът и кабинетът все още дължат на българите, настоявам и за независима експертиза за сигурността на проекта… 
снимка: chernobil.info

За моралните измерения на "чистата" ядрена енергетика

Цветозар Томов

Повдигайки темата за чисто икономическите измерения на заблудата за „чистата и евтина“ ядрена енергия, получих следното писмо от Цветозар Томов, което, с негово съгласие и с уговорката, че авторът не е специалист по темата, публикувам в блога си:

Здравейте. Хареса ми текста за цената на зеления и ядрения ток, но мисля, че доводите срещу ядрената енергия не трябва да се строят на тази хлъзгава почва. Мисля, че протестът срещу експанзията на ядрената енергетика се нуждае от морална основа. Производството на енергия от АЕЦ е престъпление спрямо човечеството, според мен, дори ако тя е наистина най-евтиния начин да добиваме ел. енергия.

Няколко екстраполации. За да имаме днешното равнище на производство на енергия от АЕЦ за периода на полуразпад на плутония (около 24000 години) ще е нужно:
Да построим и след експлоатацията погребем 250 000 ядрени реактора.
Да намерим начин да съхраняваме около 1 000 000 000 тона отработено ядрено гориво (ако, разбира се, изобщо можем да го произведем).

Да преживеем (ако екстраполираме досегашната честота на промишлените аварии) аварии от 5-7 степен, които водят до високи емисии на радиоактивни вещества в околната среда, на около 4000 ядрени реактора.

Да превърнем в радиоактивна пустиня около 1 500 000 квадратни километра сухоземна територия (приблизително 3 Франции).

През този период би следвало да се случат поне 2000 земетресения с магнитуд над 9. Не е възможно да се изчисли вероятността някои от тях да доведат по последици, далече по-катастрофални от тези, които сме преживявали досега. Но такава вероятност не може да няма.

За мен е очевидно, че хоризонта на мислене на привържениците на ядрената енергия изобщо не разглежда като необходимост съществуването на човешката цивилизация за толкова дълъг период от време. При днешното технологично развитие на ядрените технологии ние действаме като примитивни канибали, които искат да живеят удобно за сметка на живота на собствените си деца. И ако от други поражения върху околната среда природата се отърсва все пак сравнително бързо, тези са твърде дълготрайни. Собствено казано, на мен вече не ми е ясно дали „военния“ или „мирния“ атом са по-опасни за бъдещето ни.

В крайна сметка искам да Ви кажа, че мен изобщо не ме интересува колко евтина е енергията, произведена от АЕЦ. Така я караме, че май е по-добре още сега да се изпотрепем, за да имат шанс малцината ни наследници да изкарат едно по-кратко варварство и после да построят една по-хуманна цивилизация.


Знам, че привържениците на ядрената енергетика биха възразили, че е тенденциозно и лекомислено да се екстраполират днешните технологии върху далечно бъдеще. Винаги разполагаме с утешението, че наследниците ни някакси ще се оправят. Но и това утешение е морален проблем, според мен.

Сърбия, Белене и Чернобил

Днес се навършват 24 години от аварията в Чернобил.

Според БНР, Сърбия, в лицето на сръбския премиер, е изразила интерес да участва в строежа на Белене. Това е заявил Мирко Цветкович при срещата му с Борисов.

Даже пуснаха аудио репортаж от интервюто. Това, което УСЛУЖЛИВО НЕ ПРЕВЕДЕ Николай Кръстев, кореспондентът на БНР в Белград, е казаното от Цветкович, че „в Сърбия има мораториум върху строежа на атомни централи, но това не обхваща съседни страни“, с което извини интереса на страната му към Белене.

Тоест, сърбите, като по-големи тарикати от нас, няма да строят АЕЦ-ове, но нямат и нищо против да се облажат за сметка на по-глупавите си съседи…