За някои места не бива да се говори…

Да. За някои места по българското Черноморие не бива да се говори.

Не бива, защото те все още са далеч от „цивилизационното“ влияние на олигархията или откровената престъпност.

Не бива да се говори, защото крепостно-олигархичният криминален модел на управление изглежда не е успял да ги увреди в такава степен, че да се конкурират успешно по кич, мръсотия и простащина с места, като Слънчев бряг, Несебър, Созопол и прочее.

Въпреки, че са на север, тези места, за които не бива да се говори, на пръв поглед са все още извън обсега на звучни трибуквени бизнес формирования и кметове, решили да приключат земния си път преизбрани за пореден път двуцифрен брой пъти.

За тези места не бива да говорим, защото, за сега, основният бизнес интерес там се свежда до вятърните перки, за които не е задължително да са на първа линия, край вълните.

За тях е по-добре да не говорим, защото все още не сме чули за откраднати милиони от еврофодновете, които трябвало да послужат заизграждане на колекторни и пречиствателни станции за отходни води.

За тези места е по-добре да не говорим, защото водата е чиста. Плажовете – празни, а мидите в пясъка са все още повече от фасовете на курортистите.

За тези места, за които е по-добре да не говорим, все още не сме чули, че хиляди кубически литри метри лайна да се изливат в морето, а всички се правят на ударени, сякаш се къпят в бистър минерален извор. И плуват ли плуват…

Това са местата, за които само се говори, че някой си захарен бос купил еди кой си къмпинг, но за сега, освен за някой и друг корумпиран кмет-рокаджия не сме чули, че руски градоначалници, български петролни босове, софийски архитекти или обикновени престъпници са проявили траен инвестиционен интерес.

Това са места, които все още са далеч от цивилизацията. Места, които все още не се борят за оцеляване, подобно на Иракли или Емине, за които екологичната битка и битката с чалгата и мутро-естетика изглежда окончателно загубена.

Това са места, на които може спокойно да си намериш прилична квартира, а хазяите ще ти откъснат 2-3 домата за салата, „бонус“ към стаите, които с приятелите си си наел.

Ако си мълчим за тях, ако обсъждаме тези места, ако си ги ппоръчваме един на друг лично, има малък шанс да ги запазим такива още десетина-петнадесет години, докато Бетонът не започне да властва и тук, след услужливо прокарвани решения от някоя регионална бизнес партия, напазарувала нужния брой места в местния парламент.

Това е единият начин да ги запазим.

Другият е да не си мълчим!..

200 г. Менделсон в Емона

Православният храм „Св. Димитър“ в с. Емона е възстановен почти от нула с дарения на емончани. Хора, които притежават имоти в Емона и живеят тук целогодишно или идват сезонно, са помогнали, с дарените от тях средства, да се изгради тази църква.

Тази вечер, за десета поредна година, Маестро Марио изнесе благотворителен концерт, като средствата от него ще бъдат използвани за изграждане на навес към храма, където, при лоши атмосферни условия, православните вярващи, събрали се в църквата за някое свещенодействие или ритуал, ще могат да продължат общуването си в по-неформална атмосфера.

Концертът тази вечер бе посветен на 200 годишнината на композитора Менделсон. Основната част на програмата бе изпълнена от Маестро Марио, а снимките, които направих с мобилния си телефон, въпреки компромисното качество, пресъздават поне частично атмосферата на събитието, на което присъстваха стотина души.

Шкорпиловци, плажната ивица

За мен Шкорпиловци е главно спомени от детството, къмпинг „Изгрев“ и няколко работни срещи на група художници, колеги на майка ми. Днес бе първата ми визита на това място след поне 20 години пауза. Плажът е все така пуст и относително чист, както вероятно е бил преди 2-3 десетилетия. Обширните дюни учудващо са незастроени, а самото село и околността все още не е паднало жертва в неравната борба с „All Inclusive еди-какво-си Resort-ите“. Дано остане по-дълго така.

Най-тъжната гледка бяха разрушените и запуснати къмпинги и бунгала в околността, но тишината и спокойствието някак компенсираха разрушените спомени от детството ми.

Вижте няколкото снимки, които направих с мобилния си телефон.

Елените и Свети Влас

Помня тези места каквито бяха преди не по-малко от 15 години. Мисля, че тогава бях там за последен път. Помня ги като тихи, зелени селца, с малко къщи, празен плаж, прилични цени и приятно, неагресивно обслужване.

През годините станах свидетел на бурното разрастване на Слънчев бряг, но пропуснах „цивилизационните процеси“ във Влас и Елените. Даже не бях поглеждал в нета как изглеждат. Вчера минах от там на разходка. Изумих се от степента на застрояване. Направи ми впечатление, че извън комплексите и ол–инклузив хотелите, почти нищо не е направено за туристите. Даже пътят между Влас и Елените е БЕЗ пешеходна зона и посетителите на курортите ходят по платното, докато нервни шофьори си подсвиркват с клаксоните да карат по-бързо.

Направи ми впечатление и една скулптура на бягащ и ревящ елен. Мисля, че тя е попадение! Тъжно попадение. Бетонните, боядисани с бронз за печки еднорози и римски легионери изгониха елените… Зеленината се отдръпва все по-надалече от морската ивица, а шумът на колите заглушава прибоя.

След Несебър и Слънчев бряг дойде ред на Влас и Елените. Не се изненадвам защо бетоновозите чакат на разклона на Иракли-Емине. Тясно им е вече и искат нови територии за усвояване.