Ядрена енергетика

Ядрена шизофрения

Започвам този текст с ясното разбиране, че болшинството от приятелите ми са дясно мислещи политически и е възможно леко да ги разочаровам.

Не искам да дискутирам четирите основни недостатъка на ядрената енергетика: вредна, опасна, скъпа и безперспективна. Няма да коментирам и мнението си за перспективите пред ядрената енергетика, в сравнение с алтернативните енергийни източници. Нека разгледаме позициите по темата вляво и вдясно…

АЕЦ „Белене“ се оформя като една от основните предизборни дъвки на кандидатпрезидентското войнство. Всеки кандидат за поста със сигурност ще се произнесе. Първите изстрели вече са дадени…

Двамата десни кандидати на Синята коалиция, Св. Малинов и Р. Христов вече се позиционираха. Друг син политик, доскоро спряган за възможен кандидат за „Дондуков“ 1, но предпочел да се прицели в четвърти кметски мандат също дава индикации, че ще употреби темата— кметът Найден Зеленогорски.

Малинов заяви пред Дарик:

Да, да не се строи. Ако това не е разбрано, аз вече не знам къде живеем. Да, да не се строи, да се каже, че това [АЕЦ „Белене“] е нещо неизгодно, вредно, опасно, убийствено за бюджета в следващите години, камък за българската икономика за цяло поколение напред. Тогава ние ще подкрепим правителството. И нека да бъдем откровени – и двете позиции са последователни.

На другия ден, неделя, 01 май, друг десен кандидат за президентския пост, Румен Христов, пък ни обясни по Хоризонт, че „щял да свика консултативен съвет по националната сигурност, щял да предизвика обществен дебат по темата“ и прочее, въпреки, че „спирането на Белене“ е сред приоритетите му... За съжаление, Хоризонт не пускат аудио файл и не мога да препратя към цитата и ще трябва да ми се доверите, че го е казал…

Другият виден политик от СДС, кметът Найден Зеленогорски пък недвусмислено потвърди позицията си „ЗА строеж на сигурна АЕЦ „Белене“… Отваря нови работни места, а и идеята да те преизберат за 4-ти път е изкусителна!..

Успоредно с това, младите в СДС и ДСБ организират протести срещу АЕЦ „Белене“, обявявайки я за „атомна бомба“… Лидерът на СДС, Мартин Димитров пък ясно заявява, че „новият президент трябва да спре АЕЦ „Белене“, защото е „скъп, ненужен и несигурен“.

Толкоз за десните. Левите пък изобщо няма да ги коментирам. За тях е ясно! Според лидера им Станишев, „загуба на дял от Белене е национално предателство„… Според друг виден социалист, небезизвестният Р. Овч., АЕЦ Белене е „най-добрият проект в Европа„. Приемам, че е най-добър и по отношение на сигурността, безрисковите харакътеристики и перспективност. В същото време, европейските социалисти искат „постепенно отказване от ядрената енергиязаради необходимостта да се повиши безопасността…

Кандидатът на БСП за кмет на София за сега многозначително мълчи и е много пестелив по темата АЕЦ „Белене“, но дълбоко се съмнявам позицията на социалиста да се различава от позицията на Станишев, че „проектът е разчетен на изключително високи нива от гледна точка на сигурността да издържа на тежки земетресения, но по този въпрос трябва да има публичност и ясни отговори…“ Въпреки позицията на европейските социалисти…

Тежката ляво-дясна ядрена шизофрения е очевидна, лечението изглежда невъзможно… Изходът, за съжаление, е летален за милиони, не само за заболелите.

Ще обобщя, че за мое голямо съжаление, проблемът с надеждността, сигурността, безопасността и перспективите пред ядрената енергетика са застъпени и са приоритетни единствено за автентичните зелени движения и политическа партия Зелените. Гражданите, които не искат да се разболеят от очевидната ядрена шизофрения, заразила по финансов път българската политическа класа, би трябвало да се замислят на предстоящите тази година местни избори. И да мислят продължително! До следващите парламентарни, през 2013…

За Чернобил и украинците 25 години по-късно

Витя, майка му и Мая.

25 април 2011. Львов. С Витя от Украйна сме приятели от години. Жена му е Мая. Започнахме темата за годишнината от Чернобил. Разговорът ни с украинците ми помогна да добия по-различна представа за измеренията на трагедията, предизвикана от чернобилската катастрофа. Разказът на хората, които са преживели непосредствено събитията, може да ви даде бегла представа за случилото се. От думите им разбрах какви са измеренията на събитието от преди 25 години за обикновените хора.

Майката на Витя е с нас. Тя е лекар. Работи в една от местните поликлиники. От нея научавам, че най-посещаваният лекар в нейната поликлиника е не друг, а ендокринологът. А сред пациентите, с проблеми с Щитовидната желза, най-много са хората от Чернобилската зона. Чернобилската зона е територията, от която са евакуирани всички, след аварията.

За експлозията в ЧАЄС (Чернобилската атомна електроцентрала), в Львов, а и из цялата страна, не са разбрали веднага, а много по-късно. От децата на евакуираните семейства, които идвали в училищата в града и така, по разказите на учениците станало ясно, че нещо се случва. Значително по-късно, основно по информация от западноевропейски и американски източници, украинците започват да разбират, че Чернобил е избухнал.

От Витя, майка му и Мая научавам, че не всички са се съгласили да напуснат зоната. разказват ми за репортаж за възрастна баба, която „изплува от мъглата… Носела кошница. Питат я защо не е напуснала зоната. Тя отговаря, че няма да напусне дома си. А, от какво ще се прехранва? Как от какво? Имало гъби, картофи… Никога до сега не е имала толкова големи картофи…

Разказват ми, не без доза съмнение,  че реките и езерата плували огромни риби, а дърветата, около Чернобил никога не позеленявали, а винаги били жълто-кафяви, като през есента.

Тук се намесва и майката на Витя: „Никой не може да каже колко точно са загинали. Не само тези, които са отстранявали аварията непосредствено, но и тези, които са били хоспитализирани по-късно. Или тези, които са транспортирани в руски болници. От тях колко са умрели никога няма да разберем. Всичко се пази в тайна…“

Разказът им продължава. Лични спомени за пострадали и загинали. Главно жените от Зоната, но и мъжете, имали проблеми с краката и ставите. Изкривявали им се, а ставите им се уголемявали. Техен познат, работил в Зоната, получил гангренозни рани по краката. Отрязали му първо единия, после другия крак. Починал…

Блок 2, ЧАЄС, Снимка: chernobil.info

Темата с поколенията, след пряко засегнатите от радиацията украинци изобщо не я разисквахме задълбочено. Нямало такива данни…

Сега проблемът вече е друг. Всичко от зоната е разграбено. Къде е отишло и кой го е препродал и купил не е ясно. Знае се, че се изкупува масово земя. Американски и западноевропейски учени им казали, че пълният разпад и обезвреждане на зоната щял да отнеме поне 300 години. Сега, казват ми те, не са минали и 30, а вече земята се изкупува. Богаташи купували по 30-40 хектара… Какво щяло да се строи там не е ясно…

Така, от дума на дума, дойде време да тръгваме към аерогарата. На път за България, където руските учени искали да разберат кой съветва Трайков… Спорът е за беленските реактори. Колко са надеждни. Много, твърдят руските ядрени енергетици. Същите, предизвикали Чернобиската трагедия. Не им вярвам! Никак…

А, украинците имат своя шега — всеки по-голям плод или зеленчук за тях е „чернобилски“… 

Струва ли си всъщност ядреният ток?..

Неколцина побързаха да обявят няколкото стотин протестиращи на 30 март за първобитни идиоти… Спирали прогреса и искали да върнат хората на клоните, изхранвайки ги с банани…

Сред основните аргументи на поддръжниците на ядрената енергетика, в частност, застъпниците на АЕЦ „Белене“ са, цитирам ги, чистотата, надеждността и ниската себестойност на ядрения ток, като основни характеристики на цивилизационния избор…

Какво можем да кажем по трите тези на защитниците на отиващата си ядрена енергетика?

Чиста енергия? Едва ли. Три майл айлънд, Чернобил и Фукушима го доказват по един категоричен и недвусмислен начин.

Сигурна? Едва ли. Аварията в Чернобил, предизвикана от човешка намеса (безумен експеримент) опровергава това твърдение категорично и безусловно. Премълчаваният инцидент в началото на деветдесетте с козлодуйската централа също опровергава идеята за надеждността на АЕЦ.

Да помислим какво се случи във Фукушима? Най-удобната за ядреното лоби теза е, че там са се стекли невиждани до сега обстоятелства – 9 по Рихтер земетресение и 20 м. цунами, са довели до аварията. Без да коментираме факта, че аварията Всъщност си е катастрофа, довела до сигурната необходимост от закриване на централата, нека си припомним, че всъщност всичко започна заради далеч по-маловажен, но напълно вероятен за българската действителност неблагоприятен сценарий – обезточаване на реакторите. Помните ли, как цяла източна България остана миналото лято без ток за дни? А, има ли, според вас, гаранция, че подобно бедствие, предизвикано от човешки фактор или далеч по-незначителен природен инцидент в северна България е абсолютно невъзможен? Аз не мисля!

Така стигаме до черешката на сладоледа – цената на ядрения ток. Била по-ниска. Преди няколко дни зададохме десетина въпроса, част от които бяха свързани с финансовата амортизация и реалната себестойност на тока от козлодуйската АЕЦ – дали някога ще разберем колко точно са инвестирани в централата, кога и дали тя е финансово амортизирана, както и какви точно са ценообразуващите механизми, държащи цената на козлодуйския ток в сегашните граници? Сигурен съм, че скоро няма да чуем сериозен и обоснован отговор. Няма да чуем и отговор за стойността на ядреното гориво в перспектива, когато добивът му сериозно намалее… Няма да чуем и дали съхранението и обработката на отработените радиоактивни отпадъци а остойностени и включени в сегашната цена на ядрения ток, но можем да отчетем най-новите факти, около Фукушима… А, те са: според компанията оператор на фукушимската централа, закриването ѝ може да струва 12 милиарда долара, без в тази сума да влизат разходите за неутрализиране на щетите в региона, на сушата и в океана… Междувременно се чу, че централата била национализирана.

Е, пита се в задачата, как точно се формира цената на ядрения ток и в нея влизат ли всички вероятни допълнителни разходи, които, ако приемем, че без да има катастрофа и драстично увеличение на ядреното гориво, подобно на цение на петрола, а говорим само нормално, рутинно „закриване“ на АЕЦ „Козлодуй“ и „Белене“, биха възлезли на още няколко милиарда?..

От тук нататък, споровете за енергийната ективност и себесойност на алтернативните енергоизточници навлиза в експертната сфера, но дори и там изходните позиции на ядрения ток са крайно неблагоприятни. За пример можем да дадем САЩ, където към днешна дата вятърният ток е около 10% по-евтин от ядрения, с перспектива към увеличаване на разликата в полза на перките. Останалите сравнения с фотоволтаици и други подобни източници на ток са също толкова неблагоприятни за т. нар. „мирен атом“, защото дори най-стриктните изчисления говорят за пълна възвращаемост на вложените средства и енергия за производството им в срок от една година, до няколко пъти за целия живот, в зависимост от енергоизточника.

Ако все още въпреки Чернобил, Три майл айлънд и Фукушима, някой има наглостта да твърди, че ядреният ток е по-чист, сигурен и евтин, мисля, че разговорът трябва да се води в плоскостта на моралните характеристики на подобен манталитет, склонен да игнорира очевидните факти, тласкайки стотици хиляди, вероятно милиони, ако не и човечеството в посока с непредсказуем изход…

По тази причина, няколкото стотин протестиращи трябва да бъдат чути, а позицията на анти-Белене и анти-ядрените групи — отчетени много внимателно от управляващата политическа сила, освен ако не говорим за премълчавани финансови или други интереси…

За моралните измерения на "чистата" ядрена енергетика

Цветозар Томов

Повдигайки темата за чисто икономическите измерения на заблудата за „чистата и евтина“ ядрена енергия, получих следното писмо от Цветозар Томов, което, с негово съгласие и с уговорката, че авторът не е специалист по темата, публикувам в блога си:

Здравейте. Хареса ми текста за цената на зеления и ядрения ток, но мисля, че доводите срещу ядрената енергия не трябва да се строят на тази хлъзгава почва. Мисля, че протестът срещу експанзията на ядрената енергетика се нуждае от морална основа. Производството на енергия от АЕЦ е престъпление спрямо човечеството, според мен, дори ако тя е наистина най-евтиния начин да добиваме ел. енергия.

Няколко екстраполации. За да имаме днешното равнище на производство на енергия от АЕЦ за периода на полуразпад на плутония (около 24000 години) ще е нужно:
Да построим и след експлоатацията погребем 250 000 ядрени реактора.
Да намерим начин да съхраняваме около 1 000 000 000 тона отработено ядрено гориво (ако, разбира се, изобщо можем да го произведем).

Да преживеем (ако екстраполираме досегашната честота на промишлените аварии) аварии от 5-7 степен, които водят до високи емисии на радиоактивни вещества в околната среда, на около 4000 ядрени реактора.

Да превърнем в радиоактивна пустиня около 1 500 000 квадратни километра сухоземна територия (приблизително 3 Франции).

През този период би следвало да се случат поне 2000 земетресения с магнитуд над 9. Не е възможно да се изчисли вероятността някои от тях да доведат по последици, далече по-катастрофални от тези, които сме преживявали досега. Но такава вероятност не може да няма.

За мен е очевидно, че хоризонта на мислене на привържениците на ядрената енергия изобщо не разглежда като необходимост съществуването на човешката цивилизация за толкова дълъг период от време. При днешното технологично развитие на ядрените технологии ние действаме като примитивни канибали, които искат да живеят удобно за сметка на живота на собствените си деца. И ако от други поражения върху околната среда природата се отърсва все пак сравнително бързо, тези са твърде дълготрайни. Собствено казано, на мен вече не ми е ясно дали „военния“ или „мирния“ атом са по-опасни за бъдещето ни.

В крайна сметка искам да Ви кажа, че мен изобщо не ме интересува колко евтина е енергията, произведена от АЕЦ. Така я караме, че май е по-добре още сега да се изпотрепем, за да имат шанс малцината ни наследници да изкарат едно по-кратко варварство и после да построят една по-хуманна цивилизация.


Знам, че привържениците на ядрената енергетика биха възразили, че е тенденциозно и лекомислено да се екстраполират днешните технологии върху далечно бъдеще. Винаги разполагаме с утешението, че наследниците ни някакси ще се оправят. Но и това утешение е морален проблем, според мен.