Представителна ли?!

По подразбиране, представителната демокрация идва с пакет отговорности, които упълномощените да вземат автономни управленски решения, носят пред суверена — избирателите.

В този смисъл, смяната на министър в известна степен представлява предоговаряне на отговорностите. Ако смяната на един и същ министър е втора за няколко месеца, тогава предоговарянето на отговорностите, поради промяната в първоначалната уговорка са повече от очевидни.

Ако сферата, в която се извършва предоговарянето, е здравопазване, тогава, заради своята значимост за обществото, проблемът с прилагането на обичайни и логични процедури, както и формалното поемане на отговорност пред упълномощителите (избирателите) е повече от необходимо. Все пак, не става дума за смяна на чиновник на някоя синекура длъжност, нейде из дебрите на администрацията, а говорим за смяна на здравния министър.

Какво обаче се случи у нас? Демонстрира ли премиерът това, че смяната на министъра на здравеопазването е и негова отговорност? Дойде ли в Парламента, да представи лично новата номинация?

Не.

Нещата се развиха различно от логиката, която процедурата на представителната демокрация предполага. Борисов демонстративно изпрати своето вице, който, според мнозина също е „пътник“, да представи нов министър на здравеопазването, който, както самият Константинов отбелязва, заема пост с голямо текучество напоследък…

Естествено, провокирана от демонстративния премиерски непукизъм, опозицията използва случая да предприеме действия, които, въпреки, че изглеждат забавно и несериозно, всъщност доста умело илюстрират абсурдността на ситуацията: докато представители на управляващото мнозинство говореха в Парламента, те размахваха плакати с лика на първия държавен ръководител.

Резултатът? Очевидно разгневен, Борисов цъфна в Парламента, за да потупа новия министър по рамото и да нарече работодателите си безделници, обиждайки по този начин и тези, които са ги овластили с механизмите на представителната демокрация — избирателите. „Безделниците“ поискаха всички в Парламента да се разграничат от думите на Първия, което провокира поредния абсурд: Уж демократично действащите граждани за европейско развитие на България не пожелаха да се разграничат от лидера си, обявявайки идеята за почти еретична… Това пък, от своя страна, отчитайки генезиса на опозицията и самоопределянето на ГЕРБ, като демократична и открита партия, практически, за пореден път демонстрира силно субординираната на крайната воля на Лидера структура на ГЕРБ. Както не веднъж съм казвал, БСП трябва ръка да му целуват на Борисов за това, че умело и систематично реанимира своя основен враг от тройната коалиция — БСП на Станишев…

Сякаш, да илюстрира безрезервната вярност към Лидера, председателят на Парламента, г-жа Цачева пускаше и спираше камери и микрофони, като един истински диждей или тон-режисьор, демонстрирайки неодобрение към изказвания „извън дневния ред“, но допусна граничещото с лудост поведение и значително надхвърлило позволеното време, изказване на Волен Сидеров, позволявайки по този начин деструктивен език на омраза — неприемлив, според всички демократични стандарти.

Всичко обаче е наред! Министърът е сменен, медиите са показали Лидера, той се е скарал на депутатите с думи, така приятни на електората, който отдавна завижда на „безделниците“ за евтините кюфтета…

Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници!

Идиоти!

Според проф. Константинов – никой не може да контролира „простащината, която цари в личния Интернет“. Според депутатите, ако все пак приемат дискутираните тези дни идиотски текстове в новия изборен кодекс, един месец, по време на всяка предизборна кампания, няма да може да се пишат разни лоши неща за политиците… Преди и след това – да, но в този период – ЙОК!

Ще оставим без коментар очевидната липса на разбиране у господин Константинов относно основни характеристики на световната мрежа, мотивирала го да окачестви „личния“ Интернет като преимуществено просташки. Ще приемем, че употребениото от господина определение е израз единствено на несъгласие с личните мнения на мнозина критично настроени потребители на Интернет и за това няма да разсъждаваме нали подобни изразни средства не говорят по-скоро за ползващия ги…

Да разгледаме следната хипотеза, възникната от дискутираните тези дни идеи да бъде „наденат хомот“ на пишещите в Интернет: От днес, 25 юни, започва предизборна надпревата. Някак, въпреки съпротивата на здравия разум, в новия изборен закон влезе забрана, според която аз няма да мога да си критикувам на воля от 00:00 на 25 юни до 23:59:59 ч. на 25 юли… Добре…

Какво обаче ще стане, ако аз пиша всеки ден от предизборната кампания по една критична бележка за всеки един депутат, който ми дойде на ум, но… Карам моя блог да публикува всичко със задна дата, 24 юни 23 часа, 30 минути, 31 минути, 32 минути 33 минути и така, до 23 часа и 59 минути на същия този 24 юни?

Публикациите ми ще се показват в блога, но датата ще е ПРЕДИ началото на кампанията!

В своя статия в СЕГА В. Марковски казва, че има решение на Европейския съд, според което да наречеш политиците идиоти не е престъпление.

Е, господа депутати, ако приемете подобни разпоредби, ще добавите още едно основание да твърдя че мнозина от вас са идиоти.

Ако случайно и на вас ви е необходимо решението на съда – ето го…

"Свобода" на словото или какво не показаха медиите от протеста срещу ЗЕС…

Днес, аз, Петко Ковачев (Зелените), Борислав Сандов (Зелените), Златина Станкова (Зелените), Гергана Николова (СДС) и Мария Капон (ЕНП) слушахме дебатите по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от балкона на пленарната зала в Парламента. Случи се нещо интересно. Някак, плановете ни да изразим своето неодобрение от милиционерските промени в ЗЕС бяха стигнали силно изкривени до г-жа Цецка Цачева. Председателката на Парламента беше разбрала, че ще се събличаме на балкона. Тя извика Мария Капон и й каза, че тя нямало да позволи снимки от протеста ни да излезат от парламента. Въпреки обяснението на Капон, че няма да се събличаме, а ще сложим жилетки с надпис „Аз не съм терорист!“, Цачева не остстъпи от желанието си да наложи информационно затъмнение. Казано по-просто – председателката на парламента, съдейки по ПЪЛНАТА ЛИПСА НА ВИДЕО РЕПОРТАЖ от протеста ни в сградата на Народното събрание, успешно наложи ЦЕНЗУРА на медиите в демократична България.

Цачева заплаши, че ще цензурира медиите с мотивите, че тя, ако трябвало, щяла да се съблече и да ходи гола по улиците, само и само да нямало „октоподи“ в България… Дано не го направи НИКОГА. 🙂

Искам специално на благодаря на фоторепортера Веселин Боришев от ТРУД и в-к Дума, които услужливо ни предоставиха няколко кадъра от първия по рода си граждански протест в Парламента, в защита на гражданските права и личната ни неприкосновеност.

…Естествено, квесторите ни помолиха на напуснем сградата, въпреки, че протестът ни беше безмълвен и кратък.

Въпреки обширните интервюта, които направихме след „парламентарния флаш моб“, почти нищо не се прокрадна в медиите. Явно ГЕРБ имат добри възможности да дирижират информационния поток.

Няколко фотографии от Веселин Боришев:

В името на обективността, длъжен съм да обясня, че след като информация за протеста ВЪВ сградата на Народното събрание се „процеди“ в БНТ, останалите телевизии направиха репортажи в своите късни емисии. Основно, информацията бе задържана в редакциите и не влезе нито в обедните, нито в ранните, нито в централните новини. Без да искам да говоря наизуст или да правя некоректни внушения, все пак ще кажа, че имаме достатъчно сериозни източници на информация, че видео материалите са били задържани и не са били пускани в ефир по-рано. Дали съществува връзка между декларацията на Цецка Цачева, че подобни снимки няма да излезат от Парламента не мога да твърдя със сигурност, но със сигурност „мълчанието“ по темата „сигнални жилетки в Парламента“ до последния момент бе показателно и недвусмислено. В този смисъл, благодарим на БНТ, че се прояви като общетсвена телевизия и повлече крак в информационния поток по темата „Протест срещу ЗЕС“ на 17 февруари.

Къде сгрешихте?

За разлика от рекламата (която беше популярна преди време), нещата днес изобщо не са забавни, нито креативни. Даже обратното. ГЕРБ и АТАКА ни връщат поне една дузина години назад във времето, когато, с цел да се оправдаят някои очевидни социални проблеми, засилващи се от неумението на политиците да ги решат, за със „сектите – убийци на души“ бе много удобно и конвертируемо извинение.

Днес, макар и не със 100% идентичен мотив, две госпожи (съответно от ГЕРБ и АТАКА) са на път да реанимират една тотално погрешна и крайно недемократична идея – тази за контрол над вероизповедания и намаляване на „опасността от сектите“, въвеждайки на практика идеята за държавен контрол (чрез засилено участие на централните органи на властта), централизация и ограничаване на броя на вероизповеданията (въвеждайки минимален праг на брой членове, вариращ между 5000 и 250000 в различните интерпретации на идеята им).

Най-често споменаваната мантра (аз бих го нарекъл медийно заклинание) е тази за „сектите – убийци на души“, най-вече „убийци на душите на децата ни“.

Коментарът ми иска да даде отговор от гледна точка на „засегнатите“ от подобна, смело ще я нарека комунистическа, идея за налагане на държавен контрол над религиите. Помним, че именно за комунистите религиите бяха опиум за ниско интелигентните маси, а контролът и назначаването на удобни за властта „духовни водачи“ на вероизповеданията  (с милиционерски чин) бяха задължителен елемент, чийто последици все още не сме разрешили в България, поне по отношение на най-масовите религиозни общности.

Няма да коментираме в детайл и абсурда на твърдението, че „сектите убиват нечии души“, тъй като аз бих приел логиката, изразена в коментар на мой приятел: „Отново атеисти и лаици коментират религиозни проблеми – душата е безсмъртна и не може да бъде убита; Всяко твърдение от тук нататък на дамата (Красимира от ГЕБР) е несъстоятелно“. Приемам, логиката, че атеистичният подход към решаване на какъвто и да било доктринален въпрос, като този за „конкуренцията“ между религиозните идеи, в „съревнованието“ им за „спечелване“ на сърцата и умовете на последователите, не би следвало да се решава с механизмите на властта, при това, от атеисти, а по-скоро, би следвало да е въпрос на свободен избор и свобода на съвестта и съзнанието. Точно това обаче плаши и е неудобно за АТАКА и ГЕРБ, поне за сега… Доколкото за Атака (доста лява по своите идеи политическа партия) това е характерно, за ГЕРБ, определяща се като европейска, дясна и демократична партия, това по-скоро е абсурдно като политика. Абсурдно именно, защото лъха на комунизъм от всеки километър…

Какво лансират госпожите като идея –  нещо много просто: Първо ни внушават напълно недоказани и неверни твърдения (от части и по силата на пропагандната логика за лъжата, повторена много пъти), за някаква имагинерна опасност, и второ, на основата на първото невярно твърдение, ни предлагат „лечението“ – държавата поема нещата в свои ръце, чрез законодателната и съдената власт. Идеята за „пререгистрация на всички съществуващи религиозни общности и налагането на минимален (до колко в България 5 хиляди или 250 хиляди може да се нарече „минимален“ е една съвсем отделна тема!?) праг, всъщност, както се опитах да обясня по-горе, е една силно недемократична, дори комунистическа идея. Тя би могла да обслужи, при това много лошо, по мое мнение, само едно вероизповедание – това, което само се стреми към срастване с държавата и налагане на собствената му доктрина на всички граждани с механизмите на властта – източното православие. Макар и пресилено твърдение, то не е безпочвено, отчитайки нееднократните публични изказвания в тази посока на водещи духовници на въпросното вероизповедание.

Ако за един отмрял строй централизацията бе удобен механизъм за контрол, в една демократична среда, опитите да бъде наложена подобна форма на унифициране на различията е по-скоро неприемлива. Идеята за количествен праг (брой последователи), необходим при регистрация на вероизповедание, отново обслужва идеята за „по-малко проблеми с опасните секти“, чрез „окрупняването им“. Предполагам, че нейде из дебрите на мислите на „майките“ на тази идея, депутатките от ГЕРБ и АТАКА, това би довело, като резултат, и до „връщането на блудните синове и дъщери в лоното на правата вяра“, от която са се отклонили, ставайки адепти на една или друга „убийствена за техните и на децата им души секти“… Да, ама не! Тази идея вероятно изглежда примамлива и приемлива за една църква, която векове наред, забравяйки услужливо, че е „стартирала“ именно като „секта“ (според собствената й дефиниция) с шепа последователи, но е напълно неприемлива за европейска и демократична България. Идеята, освен всичко, е и тотално неприложима към един широк спектър от вярвания, за които масовостта и централизацията са неприложими и ирелевантни категории. Например, вярванията на Изтока. Ако за една, да речем, православна църква, е логично и канонично да се ръководи от една личност, била тя пръв сред първите, то за вярванията на Изтока това е по-скоро неприложима логика, тъй като всеки духовен водач по идея има правото да има свои последователи и школа, а механизмите за определяне на неговата автентична принадлежност към дадената доктрина не са тези, на „централната власт“ на вероизповеданието и на „държавната санкция, чрез регистрация, даваща легитимност и право на участие в правния мир и социалния живот“, а, по-скоро, се свеждат до три много по-приемливи, от гледна точка на религията, категории: светците – духовните учители (гуру), свещените писания и всички последователи, формиращи групата на „свети личности“, заради вярата и принадлежността им към дадената доктрина.

Така, комунистическата идея за „централизация и контрол“, чрез регистрация, даваща право на социален живот и въвеждане на праг от минимален брой членове, непостижим за огромното мнозинство от вероизповеданията у нас, съчетана с прокрадващите се мнения за ограничения дори в свободата „сектантите“ да се събират и общуват по домовете си, представлява една огромна крачка назад към миналото и напълно необясним от демократична гледна точка реверанс на ГЕРБ наляво. Отново, макар и напълно приемливо за АТАКА, това е напълно неприемливо, нелогично и недемократично за модерна, европейска България. А, на къде ще тръгнат Борисов и неговата ГЕРБ предстои да научим.

„Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници! Нали така? Да!“

Photo: monitor.bg

Как се регистрира Бог в България?

Благодаря на Градинко, че ми подсказа отговора! Според новите ограничения при регистрация на вероизповедание в България, предлагани от  семейната партия на Волен Сидеров и подкрепени от бойкоборисовия министър Божидар Димитров, за да може да се регистрираш като Бог, трябва двете ти имена да започват с „Б“!..

Иначе, според публикация в Дневник, поредният абсурден експеримент, замислян от атакистите, предвижда минимален праг от 5000 доказани члена, за да може дадено вероизповедание да бъде регистрирано.

Некомпетентният коментар на безпортфейлния министър Димитров, цитиран от Дневник, е следният:

„Бях поразен от закона – колко лесно може да се регистрира религиозна общност, по-лесно от политическа партия“, каза министър Димитров. По думите му двама-трима души с добър адвокат, който да им подготви добър устав, могат да регистрират вероизповедание и така да се ползват от различни придобивки.

Той изрази недоумение от това, че в страната има 101 регистрирани вероизповедания. За регистрация на политическа партия са необходими 5000 имена на членове или симпатизанти, а за регистрация на едно вероизповедание, което в един момент може да бъде по-опасно и от политическа партия, се изискват двама-трима души, повтори той.

Истински връх в полета на законотворческата мисъл бележи  заключението на анонимни политици, споделено „неофициално“ пред Дневник, че „промяната цели да ограничи случаи, в които няколко души регистрират вероизповедание, за да ползват митнически и данъчни облекчения при внос на стоки, обявявани като помощи и дарения.“

Вероятните отговори, които могат да бъдат дадени, са следните:

1. Няма никаква нормална и здрава логика, според която изискванията за регистрация на партия да бъдат сравнявани с тези на вероизповеданията!
2. Заиграването с така наречените придобивки на регистрираните вероизповедания е ОТКРОВЕН популизъм, защото придобивките на партиите, най-вече парламентарно-представените, е НЕСРАВНИМО ПО-ГОЛЯМ от тези на религиите. Поне на тези, различни от Православната църква в България.
3. Няма никакво логично обяснение на искането броят на членовете, регистриращи ново вероизповедание да бъде завишен до почти непосилните 5000 „доказани члена“, най-малкото заради това, че то противоречи на елементарната логика на възникване и разрастване на едно вероизповедание на дадено място. Както Цанко Митев посочи в предаването „Булевард България“ по RETV,  Христос е имал 12, а Мохамед 2 последователи. Те не биха могли да регистрират вероизповедание в съвременна демократична България на Борисов, Божидар Димитров и Сидеров…
4. Проблемът с предполагаемите и недоказани злоупотреби с данъчни облекчения при внос на стоки, обявени като дарения, може да бъде решен много по-лесно, ако съответните институции, регулиращи тази дейност, си вършат ДОБРЕ работата, вместо да са част от механизмите на сенчестия бизнес за контрабанда на стоки и източване на ДДС…
5. „Многото“ регистрирани у нас вероизповедания не представляват никаква реална опасност за когото и да било, а насаждането на съмнения и внушения за подобни опасности в никакъв случай не могат да бъдат определени като демократични, логични и законосъобразни.

Евентуалните обвинения срещу регистрирани вероизповедания следва да бъдат разследвани, доказвани, санкционирани и предотвратявани от  съществуващите в държавата органи, по ред, предвиден в съществуващото законодателство. Действащият в момента Закон за вероизповеданията, да не забравяме авторите му, станаха причина за сериозна осъдителна присъда срещу България в Страсбург. При това, заради разпоредби, засягащи САМО една от религиозните общности. Предлаганите в момента промени ще засегнат всички съществуващи регистрирани вероизповедания. Не ви съветвам господа Борисов, Димитров и Сидеров, да експериментирате какъв ефект това би имало върху държавата… 

снимки: е-вестник и всекиден

За подмяната на вота

„Има пресцентър, който обявява събитията. По тях ще се виждаме. Аз съм си говорител„

Борисов пред Дневник

„Това би било подмяна на вота на избирателите.“ (за участието на други партии във властта)

Цветан „Красивия“ Цветанов пред камерите

Две любопитни фрази. Първата подсказва бъдещия стил на премиера, а втората показва логиката на управляващите, изразена от новия ни вътрешен министър.

Какво казва Бойко? Казва, че ще продължи да реже ленти и да се снима на всяка дупка по пътя, да се прегръща с баба Горка и да открива детски градини (защото за това бил избран)… Скука, както се вижда…

Какво казва Цветан Цветанов? Казва ни, че самодоволното и самоуверено отношение, демонстрирано от премиера в дните след изборите до съставянето на кабинета, ще стане стил на цялото ни правителство. Логиката на Цветанов и Борисов е следната: „Ние имаме 116 депутата, следващата група е 3 пъти по-малка. А, останалите са с по 10-15 депутата. Народът ИСКА ние да управляваме сами. Няма да приемем да ни извиват ръцете. Няма да приемем пазарлъци. Поемаме цялата отговорност. Другите трябва да ни подкрепят, защото такава е волята на избирателите и ние НЯМА ДА Я ПОДМЕНЯМЕ!“ Нещо такова!..

А, дали е така? Не!

Волята на избирателя е друга! От всичките 7,129,965 гласоподаватели, 1,678,641 са на ГЕРБ. Процентно (не бива да пропускаме и негласуващите, защото и те са граждани на тази държава) това означава нито повече, нито по-малко от 23.54% от всички български граждани с право на глас. Този вот даде на ГЕРБ 116 места в Парламента, но това не стига за самостоятелно управление. Нужна е малка, но много важна подкрепа! Тези 5 депутата, политическата им сила и политическата програма, която те ще прокарват в Парламента, е „аварийният изход“, който свети във всеки киносалон, ако филмът се окаже тъп.

ПОДМЯНА НА ВОТА, г-н Цветанов, е да си припишете всенародната любов на основание на подкрепа от 23.54% от всички български граждани с право на глас и ДЕМОНСТРАТИВНО ДА НЕ ЖЕЛАЕТЕ ДА СЕ СЪОБРАЗИТЕ С ОГРАНИЧЕНИЕТО, КОЕТО ВИ НАЛАГАТ НЕДОСТИГАЩИТЕ 5 ГЛАСА В ПАРЛАМЕНТА.

ТОВА аз наричам подмяна на вота, защото отговорността пред 1,600,000 избиратели е същата, като отговорността пред 300,000, дори и пред 30,000!

снимка: actualno.com

Еманципирайте се Вие, г-н Борисов!

Еманципация – Освобождаване от зависимост, ограничения, предразсъдъци.

Речник на думите в българския език

Вчера бъдещият премиер Борисов призова единия лидер на Синята коалиция „да се еманципира“, защото сините поискаха да се гласува отделно свързаният с Държавна сигурност проекто-министър на българите в чужбина и на културно-историческото наследство – г-н Божидар Димитров.

Предложението за създаване на подобно министерство, макар и без портфейл, дойде веднага, след като Синята коалиция предложи, а парламентът прие частична лустрация, според която бивши доносници и агенти на Държавна сигурност нямат право да оглавяват парламентарни комисии.

Не минава и ден без друго: във всяко второ интервю Борисов „избухва“ на разни журналистически въпроси за евентуалното партниране на НЕГОВАТА партия с естествените му партньори от ЕНП – Синята коалиция. Въпросите често са свързани със 116-те депутата на ГЕРБ и подкрепата, която му е необходима от поне 5 депутата. Журналистите се интересуват и за нивото на сътрудничество между сините и ГЕРБерите. Става все по-ясно, че Борисов се нуждае от подкрепа, а това го поставя пред дилема кого да предпочете.

Вижда се, че РЗС и АТАКА са по-скоро безпринципни, тъй като биха гласували каквото и да е, щом е предложено от генерала.

Остават само Сините, които обаче се дърпат и демонстрират политически характер. Те недвусмислено заявяват и показват, че няма да дадат подкрепата си слепешката, за разлика от Яне Янев (РЗС) и Волен Лидеров (Атака), които съответно биха гласували и пет ченгета за министри или биха подкрепили „безусловно“ борисовия кабинет, въпреки очевидните противоречия на програмите по отношение на АЕЦ Белене, НАТО, членството ни Евросъюза, данъците и др. подобни.

Обусловен от предизборната си реторика срещу БСП и ДПС, Борисов няма друг избор, освен, силно раздразнен от патовата ситуация, в която се намира, да се опита да приравни Сините с БСП и ДПС, заплашвайки ги да върне мандата и да ги „остави да си правят коалиция, подобна на тройната“, срещу която той се опълчи. Позиция, която, между другото, не бива да плаши Сините, защото те вече бяха един мандат в опозиция, заедно с червените, по време на управлението на Симеон.

Тези му опити стават на фона на борбата да се бламира Божидар Димитров като бъдещ министър. Очевидно нещо ограничава и държи зависим г-н Борисов в свободата му да смени Божидар Димитов, както направи това с Маниака или Деси Танева, веднага, щом се зашумя за „топлата“ й връзка с ТИМ и БСП…

Междувременно, Борисов „постави задача“ на депутатите си да да бъдат разсекретени досиетата, защото „досиетата и агентурата са опасни, когато са тайни, както бяха при СДС. Защото тогава действат ЗАВИСИМОСТИ…“

Ако следваме елементарната логика, Мартин Димитров не е зависим и ограничен в свободата си да се противопостави на избора на агента от ДС г-н Божидар Димитров, докато Борисов е! По дефиниция, освобождаването от подобна зависимост се нарича „еманципация„.

Така че, г-н Борисов, ЕМАНЦИПИРАЙТЕ СЕ ВИЕ!

снимка: фрогнюз

Борисов в страната на вицовете

– Г-н Борисов, какво ще бъде новото правителство?
– Как какво?! МОЕ!

Това е виц, който прочетох в пресата. Вестниците и вицът изпревариха събитията с няколко часа! Тази вечер, в новините, попитан за критериите за избор на министър на най-голямото министерство (на икономиката, енергетиката и туризма), Борисов отговори: „Той е доказан експерт!“ Журналист го попита: „Пред кого е доказан?“ „Пред мен!“ – отговори Ге’ералът. Това не е виц! Това е самата истина, документирана от камерите.

Друг виц се случи тези дни. Както обичайно, в леко приповдигнат патетичен тон Яне Янев (РЗС) заяви, че дори и 5 ченгета да има в кабинета, той (и партийката му) ще гласува ЗА състава на министерски съвет, защото те гласували за Бойко Борисов и заради неговия авторитет. Чудя се, ако Борисов предложи в понеделник пет МАГАРЕТА, вместо министри, дали Яне ще гласува ЗА, заради авторитета и името на г-н Борисов?..

снимка на бъдещ министър: актуално ком

Само отводи…

Интересно нещо наблюдаваме тези дни: блясва някоя нова звезда сред депутатите и кандидат-министрите на ГЕРБ, медии и блогъри зашумят около личността на ГЕРБерите и БУУМ!.. Те си напишат самоотвода!..

Така стана с „мада фака“ Маниака. Промъкна се тихомълком в листата, стана депутат, разбра се за неговите „бум-бум“ парчета, Борисов спомена нещо за ангажименти на Маниака в изпълнителната власт (младежта и спорта, ала-бала) и рапъра, в прощално и дълбоко прочувствено писмо до медиите помоли да „бъде отзован“ по неясни на никого механизми, несъществуващи в българското законодателство…

Следващият самоотвод се случи вчера. Деси Танева. След помпозно представяне пред земеделски производители. Ще се отклоня малко – при представянето й, Борисов произнася поредната си култова кратка реч, в която казва:

Джоузеф Доул си е фермер човека, както аз съм си полицай. Като му кажеш нещо за крави и започва да те слуша, иначе цял ден всякакви работи му говорят… Това са хората, с които ще работя : Миро, Деси, Преслав, познавате ги.С тия 116 депутати, както знаете, ония в парламента могат да ми кажат през октомври – хайде… Така че, трябва да работим така, че да не се страхуваме от такова нещо… Отивам при Ангела Меркел и гледам отпред 10 трактора, демонстрират, искат по-високи изкупни цени… Аз й казвам – ние от вас чакаме пари, а под вашите прозорци демонстрират за пари… Не искам да виждам от моя прозорец трактори. Идвайте при мен с коли, с лади, с каквото искате, ама не с трактори.

Прави впечатление, че колегите на ГЕРБ в Парламента са „ония в парламента„, че Генералът не обича протестите, а ако някой му задава неудобни въпроси, полицаят казва: „мога само да избухна„… Как ви се струва?

Зашумя се в медиите, че Деси Танева е корпоративното лоби на БСП във властта и, че е свързана с ТИМ и… БУУМ! И тя си подаде самоотвода…

Имам няколко въпроса към г-н бъдещия премиер Бойко Борисов, който с лекота „прави“ министри и председатели на Парламента:

1. Защо не проверихте ЛИЧНО и не създадохте регулиращи механизми относно това, какви хора се промъкват в листите Ви, преди да ги вкарате с ИМЕТО СИ в Парламента?
2. По какви механизми само-отвождате депутат от Народното събрание, при условие, че това не е регулирано в българските закони, а те, все пак, са избрани с вота на избирателите, а не ПО ВАША ВЪРХОВНА ВОЛЯ?
3. По какви критерии и с какви механизми номинирате кандидат-министри, представяте ги пред аудиторията, а след като се зашуми за съмнителни интереси и връзки на кандидатите, пак ги само-отвождате при неясни и скрити условия?

Или, да обобщя, не е ли по-добре, г-н Борисов, вместо да само-отвеждате, в следствие на медиен и Интернет натиск, просто да не се стига до кандидати, които потенциално биха компрометирали с присъствието си каузата, програмата или партията Ви?

снимки: Интернет и bTV

ГЕНЕРАЛно за демокрацията

I believe today that my conduct is in accordance with the will of the Almighty Creator.

Adolf Hitler

„Аз моята история съм я написал, та написал… От мен зависи да направя председател на парламента, премиер. Под нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе. Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен.“

Борисов пред 24 часа, цитиран от Л. Русева в Дневник

Не се сдържах. Имах намерение да изчакам поне да предложи състава на Министерски съвет, но всяко нещо си има разумни и логични граници, които не бива да бъдат подминавани с мълчание, особено, когато става дума за страна, в която изборите се печелят от генерал, бивш секретар на МВР, при това толкова убедително.

Едно от нещата, предполагам, провокирали тази знакова фраза са 116-те депутата на Бойко Борисов. Казвам НЕГОВИТЕ депутати, защото след показното, но не и публично направено отзоваване на Маниака (с неясно каква договорка), довело до сълзливо покайно писмо на рапъра и след Декларациите за лоялност, които поиска генералът, не ми остава нищо друго, совен да мисля, че Суперменът на българската демокрация, който би всички, дори и на куц крак, наистина си е повярвал, че народната любов го е овластила почти до божествени измерения и нива.

Това, което очевидно дразни г-н Борисов, е нежеланието на РЗС и Синята коалиция да декларират безпринципна, но безрезервна подкрепа, както направи Волен, въпреки очевидните разминавания между програмата на ГЕРБ и тази, на АТАКА по съществени въпроси: ДДС, АЕЦ Белене, НАТО, ЕС, Русия, Енергетика, Икономика…

Какво поискаха Сините и хората на Яне? Гаранции! Подкрепа срещу гаранции за прокарване на определени политики. Техните политики, изразени в техните програми. Това не се хареса на Генерала, който през последните няколко дни направи почти невъзможното да убеди всички, че САМО ТОЙ е лекът срещу БСП и ДПС, следователно всеки, дръзнал да му поставя условия за политическата програма и приоритети на правителството, както и да коментира стъпките на неформалния лидер на ГЕРБ и евентуалните членове на кабинета, иска не друго, а хаос, дестабилизиране на страната, предсрочни избори и, в крайна сметка, връщане на БСП и ДПС на власт. Внушение, което звучи доста нелепо, ако отчетем политическата и бизнес кариера на Борисов, както и ако се вгледаме по-внимателно в депутатите и спряганите за министри хора от ГЕРБ.

Да се върнем на темата:

Сините и РЗС отказаха безпринципна, сляпа, но всеотдайна подкрепа, в което няма нито нещо лошо, нито нещо нелогично. Борисов не харесва това, защото 5 гласа са си 5 гласа и може да не стигнат за избор на кабинет, в което все пак се съмнявам. В типичен стил той започна да вещае мрачните картини за връщане на БСП на власт, опитвайки се да засили позицията си с внушения за предстояща още по-разгромяваща победа, ако се стигне до предсрочни избори.

Няма нищо лошо в това лидер на дадена партия да надъхва електората си и да работи за рейтинга си. Лошото идва, когато този лидер, който и да е той, си повярва, че е на една ръка от провидението, което го напътства и предпоставя успехите му!

В този смисъл, от нито един демократично избран и действащ лидер не зависи да „направи председател на Парламента, премиер, партия или партиен апарат“. Това зависи от избирателите, които в конкретния случай, повярваха на каризмата и не толкова внимателно се вслушаха в посланията на неформалния лидер на ГЕРБ. Стигна се до там, че от висотата на парламентарния балкон той заяви, че всичко е постигнал сам…

Иронията и трагедията му е именно в това, че не му достигат 5 гласа, които избирателят предвидливо не му даде, а делегира тези права на друга политическа сила, лишавайки Генерала от абсолютната политическа власт. Много предвидливо, при това!

Неудобството пред г-н Борисов се състои именно в това да убеди всички разумни хора и партньорите си от ЕНП, че именно диаметрално противоположната му партия АТАКА е по-добрият вариант, пред естествените му партньори вдясно.