42 Народно събрание

Да обясним, макар и с ходене по тънкия лед, над дълбоките юридически води:

Централна Избирателна Комисия не можа да вземе решение (няма 2/3 от гласовете), с което да „извади“ Пеевски и Станишев от списъка на избраните евродепутати. Днес, в 19:00ч. ЦИК ще трябва да обяви имената на депутатите. Най-вероятно, изхождайки от липсата на мнозинство за решение, че Пеевски и Станишев не са избрани, заради отказите им, ЦИК ще трябва да ги обяви и тях. След това, влизаме в много интересна хипотеза.

През 2009г. М. Кунева ПОДАВА ‪ОСТАВКА‬ като (новоизбран) член на ЕП. Обърнете внимание! ОСТАВКА. Не се отказва, а подава оставка.

Т.е. с обявяването им за легитимно избрани, Пеевски и Станишев стават евродепутати. Европейския парламент трябва да ги освободи. След като ги освободи , загубват правото си да бъдат български депутати. Местата им заемат следващите в листата в българското Народно събрание. Това се случва и по силата на Изборния кодекс (чл. 389), според който „член на Европейския парламент не може да бъде член на националния парламент“.

Тоест, ако се придържаме стриктно към буквата, а и духа на Закона, ако Пеевски и Станишев се откажат, подавайки оставки, да са евродепутати, те няма да са и български депутати.

Предстои ЦИК или да вземе съдбоносно решение, което, в най-добрия случай, ще превърне Пеевски и Станишев в обикновени граждани, или ще ги запрати в ЕП…

Казусът е интересен, а от справедливо и законно решение интерес (правен) имат и Реформаторски блок, и ‪ГЕРБ‬, а вероятно и всички партии, участвали в изборите…

Възможно е и ВАС и КС да си имат скоро работа с гражданите Пеевски и Станишев…

А най-забавно е и, че най-вероятно ВКС също няма да може да им помогне, защото казусът излиза от рамките на българското законодателство и става европейски. 🙂

Купувайте си пуканки!..

Голата истина e, че най-вероятно, Сидеров не иска предсрочни избори.

Отписван от социолозите, само за няколко месеца той чувствително повиши резултатите си, въпреки, че, в крайна сметка, е с 137,252 гласа по-малко от изборите през 2009.

Заради 10% по-ниската активност и липсата на реална политическа алтернатива между парламентарните партии, Сидеров изглежда по-добре ситуиран по отношение на възможността да „валоризира“ ролята си на „балансьор“ и да се опита да постигне 2 цели: участие във властта и трупане на дивиденти, под формата на електорална подкрепа.

Престои да видим дали и как ще отиграе първото, или, казано с други думи, дали ще намери начин да подкрепи някаква сглобка в НС, позволяваща съставяне на 88-ми кабинет на България.

Второто, електоралната подкрепа, Сидеров ще може да се генерира само по типичния за него начин — да се опита да се хареса на периферията на електората си, защото ядрото, опиянено от безумните политически тези на българския „микро-Мусолини“, гласува като всяко твърдо ядро — подобно на кучетата на Павлов, веднага, щом светне изборната лампа, без да четат програми, приемайки всяка дума на вожда си за боговдъхновено откровение и аксиоматична истина, неподлежаща на проверката на здравия разум и логика. Сидеров ще трябва да се постарае за периферията — тези, които вероятно са подкрепяли личната му собственост Атака, но до скоро го псуваха (има и такива, чиите идеали той продаде) заради подкрепата му към Борисов в миналия парламент.

Сидеров вече дава индикации какво ще бъде неговото стратегическо поведение за спечелване на сърцата и умовете на периферията — националеещи се и патриотарстващи избиратели, които, след неуспеха на партията на СКАТ и провала на РЗС, сякаш се нуждаят от нов притегателен център.

Заявката за техните сърца Сидеров я даде от трибуната и извън парламента вчера.

От трибуната той произнесе реч, достойна за задълбочен психологичен анализ, който пишещият не е в състояние да направи достатъчно компетентно, за да го публикува.

Извън парламента Сидеров направи нещо, за което в „нормалните“ държави, в които депутатският имунитет е далеч не толкова безотговорен (pdf за сваляне), най-вериятно щеше да престои няколко часа на „трамвайчето“ в някое районно, ако преди това репортерът на СКАТ не го беше пратил в лицевочелюстната хирургия на „Пирогов“. Второто е хипотетично, разбира се. Ако живеехме в страна, в която Законът има върховенство, подобно просташки разюздано поведение, като демонстрираното вчера от Сидеров, би било недопустимо според всички писани и неписани обществени норми.

Да целува ръцете на репортера и полицая, Сидеров, че не му се случи това, което би се случило на всеки нормален човек при идентични житейски обстоятелства на улицата.

Толкоз за демонстративната простащина, която видяхме вчера на тротоара, да видим политическата аритметика…

Вчера атакистите не се регистрираха, с което свалиха кворума удобно за БСП и ДПС. Колкото и да смята на чартборда Сидеров, факт е, че отсъствието на депутатите му позволи на БСП и ДПС да формират лесно мнозинство за решенията си.

Последва заявка, че Борисов също ще спре депутатите си при гласуване на евентуален кабинет на БСП и ДПС. Тогава цялата истина ще лъсне. Новото мнозинство, ако приемем, че вичките им депутати ще са в зала, ще събере точно 120 гласа. Въпреки това, ако Борисов спази обещанието си и не пусне депутатите си, за да има кворум, от което да последва възможност за вземане на решение, ще се наложи мнозинството БСП-ДПС да ползва депутати „под наем“.

Не вярвам това да са хората на ГЕРБ. Най-вероятно, Сидеров ще „отлъчи от правата националистическа вяра“ неколцина (3-4, не повече), върху които ще сипе огън и жупел. Може дори да направи някой и друг безвкусен ремикс на номерата на Емил Василев и чашата му с вода. А може и друго да измисли. Само и само да гледаме свъсените му веждички по телевизора и да слупаме кресчендото му, около „Планът Сидеров“…

За снимките, които ползвам тук: Не знам дали желанието у млад мъж да се снима гол, със слънчеви очила върху пениса, издава неспособност за адаптация към средата, друга клинична неспособност или патологично поведение. Нека някой, който разбира повече, да се произнесе.

За тези снимки бих искал да чуя и професионално и компетентно мнение за възможните връзки между ранния Сидеров, снимал се в умилителна поза, като Давид на Микеланджело, и откровената, граничеща със социопатия, агресия на късния Сидеров.

Не знам…

Още по темата от:
Добрата фея
Комитата