#newfocus

С Фокус по Кресненското дефиле (ден 9-ти)

Кресненското дефиле е сред най-красивите местности в България. Стръмните склонове на Пирин са разсечени от Струма, в резултат на което са се оголили живописни скали, а бързеите, които реката образува, са атрактивно място за любителите на рафтинга. Пейзажите са изключително красиви. Толкова, че е трудно да съсредоточиш вниманието си върху тесния криволичещ път, по който зле възпитани шофьори често те изтласкват встрани, изпреварвайки необмислено и безотговорно.

Фокусът позволява сигурни маневри и сравнително висока скорост, а дори и капка здрав разум е достатъчна, за да избягвате скорости над 80-90 км/ч.

Учудващо е защо основната пътна артерия към Гърция всъщност е обикновен, тесен, еднолентов, двупосочен, а вероятно и второкласен път с множество рискови участъци.

Противно на очакванията, Сандански не блесна особено с архитектура или пейзаж, но скоро след него идват наистина красиви гледки. Неусетно, криволичещият път ви отвежда до разклона за Мелник и Рожен. Препоръчвам ви тази отбивка. Тук гледката е впечатляваща!..

Предлагам ви няколко фотографии от пътя през Кресненския пролом до Кърланово — едно много красиво, самобитно селце. Предполагам, че е сред най-малките в България. Ерозиралите хребети на хълмовете, наподобяващи пирамиди, се забиват в облаците и светят в златисто, огрени от лъчите на залязващото слънце. Хората са дружелюбни, даже кучетата не те лаят, а въртят приятелски опашка. За съжаление, даже прасенцето Джоко е много доверчиво, без да подозира какво го чака по Коледа… По залез, пейките, край старите къщи опустяват, а селото замръква, подготвяйки се за новия ден.

След Кърланово наближавате Рожен, Роженския манастир и гроба на Яне Сандански, за които ще ви разкажа утре…

Десетдневката на Форд — Старо Стефаново (ден 7 и 8)

Отново на път. Този път маршрутът е смесен — около 70 по магистрала и горе-долу толкова по относително тежък път, с множество завои.

Мога да кажа, че вече имам достатъчно опит с Фокуса. Сравнително добре познавам възможностите на тази кола по разнообразни пътища, из различни местности. Подхождам прагматично — искам да извлека максимално от комфорта, който е създаден за шофьора. Седалката е много подвижна, което, съчетано с чупещия се волан ми позволява наистина да настроя всичко така, че да съм почти като в самолет. Само скоростта е различна, заради катаджиите, камерите и пътищата. 🙂

Едно обаче не ми допадна, признавам си! Или не успях да открия опцията, или е софтуерен пропуск: ако оставите музиката силно, загасвайки колата, уредбата спира, но при запалването на колата звукът стартира мигновено на нивото, на което сте го оставил преди да спрете на някоя бензиностанция.

Парчета, като това, на Крийдънс, помагат за добрата кондиция и настроение, силният звук е бунт срещу чалгата, но рязкото му стартиране на макс е рисково… 🙂

Така неусетно стигате до където си искате. Аз стигнах до Старо Стефаново. За два дни съчетах полезното с приятното. Разходих се из региона, но успях да свърша няколко важни за мен неща в общината. Селото е архитектурен резерват с много хубава архитектура и природа. За съжаление, чувал съм да казват, че и това място се е превърнало в апетитна хапка за новозабогатели „бизнесмени“…

Десетдневката на Форд — София (ден 5 и 6)

Последните два дни имах работа в София, преди да потегля отново на път. Успях да прегледам закъснялата поща и някои коментари за кампанията.

Ford Focus

Фордът в София

Трябва да призная, че описвам преживяванията си с тази тестова кола единствено като шофьор, с минимален опит като механик и човек, който мрази вдигнали капаци на двигатели, освен, ако не става дума за смяна на водата на чистачките. Дори ако ми се налага да погледна индикатора на акумулатора дали е зареден и свети зелено е в състояние да снижи моя тонус за деня с няколко степени на скалата на Доброто настроение, която започва много високо рано сутрин, а с напредъка на деня и нервните бибиткания зад теб на светофарите при едва светнало жълто я понижават през целия ден.

За шофьор-потребител, без амбицията да е наследник на Емерсън Фитипалди, колата е удобна за градски условия. Въпреки че, сравнена с други, по-малки, вероятно размерът надхвърля безпроблемния за проблематичната за паркиране София, Фокусът все пак е поразително маневрен, с лек и чувствителен волан. Не изисква големи пространства за паркиране, а при движение в градска среда позволява бърза реакция при всякакви ситуации.

За щастие, не ми се наложи, а надявам се и да не ми се налага до края на тестовия период, да пробвам спирачките при екстремни ситуации, но газта на светофар позволява добро позициониране на следващото кръстовище, което пък може да ви спести време, ако не го раздавате прекалено провинциално да се надбягвате между червените светлини.

Писах вече за климатика. В града той е още по-полезен, а аудио системата ви позволява да създадете почти домашна атмосфера и да си подредите мислите, пътувайки до следващата дестинация, или да чуете последните новини за раздадени милиони, на фона на поредния пакет оставки в управлението на държавата….

Фордът в блогосферата

Предполагам, че някои от вас следят кампанията на Форд и публикациите на другите блогъри, пишещи по темата. И аз си направих труда да прочета публикациите и част от коментарите към тях. Направи ми впечатление, че на едно-две места се обсъжда самата идея на кампанията. Кой, защо, как.

В началото, започвайки тази серия от текстове, дадох отговори на тези въпроси, но мисля, че няма да е зле да повторя отново.

Намирам идеята за добра. Комерсиалният елемент в нея, извън това, че говорим за рекламна кампания, е сведен до нула, в смисъл, че никой не получава пари, за да пише хвалебствия, а по-скоро десетината участници, подбрани от организаторите, пишат своите впечатления. До колкото ги познавам, почти всички пишат честно и обективно.

Прочетох някой да коментира, че четял само хвалебствия. Еми, не. Блогърите споделят своите преживявания. Трябва ли, за да запазя своята „неподкупност“, да напиша, че Форд е немският Москвич и, че колата не струва? Кога бих бил по-обективен? Когато, за да се харесам на „непристъпните“ критици просто, за да съм критичен, си измисля недостатъци, които да „споделя“ с публиката, или когато коментирам автомобила, който тествам в светлината на това, което виждам и усещам? А Фокусът е обновен и наистина отговаря на най-изтънчените критерии за съвременна кола — икономичен и комфортен, бърз и маневрен, а според монтьора, при който ходя, когато се налага да обслужвам извън-гаранционна кола, „здрав, но скъп за поддръжка“.

Виждате ли някакъв проблем в това, че някой е приел, без да му се плати за това, да тества даден модел автомобил и да сподели впечатленията си от това, пишейки? При това, прави го публично. Аз не. Виждате ли проблем в това, че един нов, качествен автомобил почти не дава повод за негативна оценка? Аз не. Виждате ли проблем в това, че от група блогъри вероятно не може да се очакват коментари за автомобил, като тези, които биха написали инженерите от Формула 1, а просто ще опишат впечатленията си от колата? Аз не.

Какъв тогава може да бъде проблемът с новата кампания на Форд Фокус? Никакъв, освен хейтърски.

С Фокус по Искъра (ден четвърти)

Днес бе време за тест на Фокуса по лош, планински път, изпълнен с много завои. Разходка по Искърското дефиле до манастира „Седемте престола„. Той е на около 90 км. от София и затова го определят като подходяща дестинация за разходка на софиянци през уикенда. Пътят до там минава през Искърското дефиле и някъде при гара Елисейна се отклонява към устието на река Габровница, течаща в полите на Стара планина.

Пътят до там не е лек. Тесен е и е пълен със завои. Не се изненадах, че Фокусът се държеше добре, позволяваше относително висока средна скорост и добра маневреност при завоите и изпреварванията.

Комфортът при управлението се допълва от чупещия се волан, който, освен нагоре-надолу, позволява да бъде изтеглен и напред, с което дава възможност да отпуснете ръцете си върху подлакътниците.

За да съм обективен, трябва да призная, че имах усещането, че окачването на този автомобил е малко по-твърдо, от колкото класът и цената предполага, но е възможно и да се дължи на изключително лошото състояние на пътя, изпълнен с неравности и дупки, подобно на софийска улица…

Толкоз за колата днес. Вижте малко снимки от тест-драйва по Искъра…

Още стотина километра текст-драйв с Фокуса (ден трети)

Днес тествах Фокуса по магистрала „Люлин“, до село Кладница, в полите на Южна Витоша. Описва се като идеално място за отдих. Предполагам, че и да се живее там не е зле.

По магистралата, вече писах, колата се държи много добре. Стабилна е, а страничният вятър почти не се усеща.

Днес две неща ми направиха добро впечатление и едно — лошо.

Първо, лошото: звукът от аудио системата е много добър. Електрониката позволява много различни настройки на характеристиките на му. Не разбрах, дали може да се регулира силата в предната и задната част на салона, но утре ще продължа експериментите. Това, което не ми хареса днес е, че не можах да разбера защо дисковете, които слушате, се нагряват страхотно и почти парят, като ги извадите. Не мисля, че е нормално.

Добрите неща: автоматичният режим на фаровете е много, много удобен. Не си играеш да натискаш копчета, докато влизаш и излизаш от тунелите. Компютърът, свързан със сензора, го прави вместо теб.

Чувствителността на сензора за дъжд по предното стъкло, признавам си, е настроен много добре! Не можах да схвана дали реагира на капки или на влага. Мързи ме да ровя в Гугъл да разбера, но забелязах, че се включва точно навреме, когато водата по предното стъкло нарушава рисково видимостта.

Така, разсъждавайки върху „фините настройки“ на Фокус-а, стигнахме до Кладница, където установихме, че в опасна близост до София се крие много красива природа. Забелязах обаче, че строежите пълзят нагоре по склона. Кметските избори са много, много важни, казах си…

Снимки от региона

Десетдневката на Форд Фокус – ден втори

Фокус-ът събира погледи

Комплекс „Албена“

14:30, с Комитата се качваме в колата, тръгвайки на втория голям преход с новия Ford Focus, като част от рекламната кампания на Форд Мото-Пфое и си мисля, че трябва да споделя някои впечатления от първите 500 километра.

Аз съм чувствителен към шумни коли. Не ми понасят добре вибрациите и звука на двигателя в салона. Уморяват ме. Опитът ми като шофьор минава последователно през Трабантче, Жигула, Самара, Тико, Известно време Зафира (7 места), отново Тико, спорадични „качвания“ на Патфайндер, от големите, Алеко, Рено (не помня модела), Фолксваген Пасат, също от големите, Шкода Фабия и още няколко други инцидентни смени на автомобила за по-дълги или кратки периоди. Почти забравих, че в Щатите, при майка ми, имам някакъв опит с ПиТи Крузър, едно старо Джио Метро и някакво пикапче, ама не помня модела.

Общо взето, определям се като шофьор, който кара в София като луд, почти денонощно, особено, когато има работа.

За семейна кола, не от най-скъпите категории, трябва да призная, че новият Фокус ни направи с Комитата много добро впечатление.

Ако трябва да изброя нещата, които ни харесаха, със сигурност трябва да кажа, че бордовият компютър е организиран разбираемо, а възможността да включиш няколко мобилни телефона и да избираш кой е активният е много удобна за хора, които се разхождат с няколко джиесема в джобовете. В същото време е и възможност да се борите с корупцията в КАТ, като говорите по мобилните през Buletooth-a и разговорът се чува отлично в салона.

Друго удобно нещо е автопилотът. Ако не искате да тествате възможността на Фокус-а да се движи с 190 км/ч, с което отново да попаднете в най-добрия случай в някоя корупционна схема, заради превишената скорост, може просто да го настроите на 130 и така да преминете дистанцията до Бургас относително бързо, сигурно и икономично.

Последното нещо, което се сещам в момента за Фокус-а, свързано с извънградското каране е разходът – за кола от този клас, разход от около 6 литра на 100 км, който постигнахме, е много добър.

По пътя

И жегата не е проблем – двустранният климатик позволява в автомобила да пътуват както много зиморничав човек, така и такъв, като мен, който задължително държи прозореца отворен близо десет месеца в годината.

Докато описвам всичко това, с Комитата неусетно стигнахме до една от магистралите на Борисов – „Хемус“ и ще имаме възможност да направим поредния тест на високоскоростни отсечки. Естествено, в рамките на позволените скорости. 🙂

Десетдневката на Фокус продължава утре…

Блоговете, медиите, кабелите и авторските права — MediaMixx 2011

Сесията на MediaMixx 2011, в която участвахме с Комитата като модератори, започна в 11 часа. Водещ бе Живко Желев, а след него думата взе Константин. Надявам се той да опише по-добре от мен изложението си и въпросите, които повдигна. За мен, той акцентира върху интеграцията и взаимодействието на медиите с българската блогосфера и гражданите, които изразяват позициите си свободно в Интернет като възможност за медиите да са „в крак“ с тенденциите, от една страна, и от друга, подобно на „писмата на зрителите“ от миналото, които бяха удобен начин за бягство от отговорност на медията. Констатиран бе и фактът, че далеч не всички медии интегрират блогове на свои автори или външни лица към сайтовете си, като първи в това отношение са вероятно Дневник и Капитал. Очевидно е, че телевизиите и някои от вестниците, поддържащи онлайн версии, не бързат да интегрират инструменти, даващи по-голяма свобода на потребителите си, но, надяваме се, това не е с цел ограничаване на възможностите информацията да не бъде подлагана на съмнение, с което силата ѝ да манипулира обществените процеси, да отслабне.

Това са някои от размислите, на които ме наведе Комитата, докато го слушах.

Живко Желев ще ми е трудно да го преразкажа, но се надявам, че и той ще напише повече в блога си.

Моето участие се сведе до изложение, засягащо няколко общоизвестни истини за българското Интернет пространство, медиите и свободата на словото. Негативни доклади за нивото на свобода на словото; корпоративна и политическа зависимост; подбор на темите, граничещ с пропаганда и манипулации; честа липса на адекватна и своевременна реакция и отразяване на актуални теми и събития (примерно, с течовете в Уикилийкс, изнесли информация, свързваща висши политици, медии и бизнес структури с организираната престъпност); свободна, конкурентна и достъпна среда в Интернет; алтернативни методи за изразяване на гражданска позиция (социални мрежи, блогове, социални медии) — всичко това, оформя Интернет и в частност, българската блогосфера, като алтернативна среда, която играе компенсаторна роля при формирането на мнение и развитието на обществените и политическите процеси в България.

За въпроси нямаше много време, но един от малкото, в редовното време, бе дали има примери за това, как блоговете влияят на медиите в процеса на споделяне на информация. Сетих се за няколко най-скорошни примера: Уикилийкс, ЗЕС, Изборният кодекс и други… Споменах ги.

Комитата даде като положителен пример за симбиоза между гражданска позиция в Интернет и дейността на традиционните медии проектът, по който работим в момента: www.politikat.net

След това, програмата продължи с втората част — дискусия на тема: „Кабелната индустрия на пресечната точка между авторските права и комуникационните технологии“. Основни участници бяха Асоциацията на кабелните оператори, Мюзикаутор и Профон. В залата коментираха и продуценти от всякакъв вид… Диалог по-скоро нямаше, а имаше противопоставяне на тези и концепции.

Сред най-фрапиращите идеи на защитниците на правоносителите (Мюзикаутор и Профон) бяха разбирането, че за едно предаване, в едно студио, на една телевизия, излъчвано по едно време, но в различни среди (сателит, Интернет, кабел и ефир) е редно да се уредят колективните авторски права за всяка една от средите.

Друга интересна теза бе, че ако едно радио излъчва продукт на авторско право, подлежащ на защита по механизмите за овъзмездяване на колективни права, защитаван от Мюзикаутор и Профон, а един магазин излъчва това радио в салона си, и двете структури следва да заплатят на правоносителите, с посредничеството на въпросните структури за колективни авторски права.

Хубава логика, нали? Всичко това се извинява и обяснява, че българският законодател, цитирам, „копи-пействал“ европейското право.

Е, тук не издържах и зададох хипотетичния въпрос: Ако искам да създам Интернет радио, което да излъчва само британска и американска рок музика, ако хоствам сайта си във Великобритания, ако уговоря всички нужни лицензи с британски структури, като PPL, но насоча дейността и „излъчването“ си към българската аудитория, ще трябва ли да плащам на Профон? И отговорът бе смайващ! ДА, каза представителката на Профон, защото отношенията ми с PPL били само за „територията на Великобритания“. Естествено, не се сдържах да попитам какво предлагат те, от Профон, да се направи, за да не нарушавам законите и тя, без да се замисли, отговори, че „съществуват технически средства“ за това. Сиреч, да се филтрира Интернет. Обясних ѝ, че е нелепо и дискусията приключи, без да чуя отговор на другите ми въпроси: защо подобни лицензи в Обединеното кралство са има-няма два пъти по-евтини от България и как точно законодателят „копи-пейства“ европейските закони в конкретния казус…

Без отговор остана и конкретният въпрос, зададен в залата, за дивидентите, които тези две структури са раздали на правоносителите. Разбрахме само, че „са раздадени малко пари, защото няма подходящ комплициран софтуер да ги изчисли, а административните разходи по управлението на приходите са големи…“

Това е за днес! А хубавото, както знаем, тепърва предстои! За днес планирам разходка из региона с Форд Фокус-а, а утре, дълъг път към София.

Новият Форд Фокус — ден първи

Участието си в  рекламната кампания на Форд Мото-Пфое дължа на Сула и Комитата. Хареса ми с това, че всичко е публично и няма скрити рекламни трикове. В първата фаза Форд Мото-Пфое предоставя автомобил за тест драйв на блогъри, които пътувайки и ползвайки колата за определен период от време, описват впечатленията си.

Така и аз попаднах в групата на блогърите, захванали се с Text Drive-а. В моя случай предложението бе неустоимо с това, че мога да съчетая полезното, пътувайки по работа, която имам да свърша из България и приятното — тествайки един автомобил, който на първия ден от пътуването показа много добро поведение на дълъг път по магистралата.

Признавам, че карайки по „Тракия“, с много високо внимание се отнасях към „неговите“ мантинели и внимавах да не му ги чупя

Вчера, късно следобед, с Комитата се отправихме към Албена. Тук тече медийното събитие mediamixx 2011, а ние, като автори на проекта www.politikat.net и блогъри, участващи в много онлайн кампании, ще участваме в раздела „Блоговете – новите медии“, който започва след малко, в 11:00.

Първият ден от тестването на Форда мина успешно — бърза, маневрена и удобна кола, малък разход, приличен бордови компютър и комфортна возия.

За участието ни в Медия Микс ще разказа по-късно.

Две снимки от пътуването до Варна, началото и краят:

След 5 минути ще се упътим към автомагистрала „Тракия“, на път за Албена
„Катедралата“ във Варна.