Онлайн анкетите: Осанна или Разпни го, според импресиите…

Screen Shot 2015-06-12 at 17.02.20След текста, който написах за анкетата в сайта Офнюз, в който описах начина, по който лице, представило се като графичен дизайнер, за няколко часа преобръща анкетата дали читателите на сайта харесват паметника на Цар Самуил. От моя текст и от отговорите на дизайнера става ясно, че този вид анкети имат единствената функция на генерират импресии в поляризираните медии. Освен това, те нямат никакви други реални стонойсти и смисъл, защото са абсолютно непредставителни и почти изцяло уязвими.

Бях критикуван, че съм хакнал сайта, а дизайнерът, който се свърза с мен и ми даде интервю, след като бе гласувал 24,000 пъти в анкетата, бе обявен за “враг на Цар Самуил”.

Реших да припомня следната патриотичен епизод от историята на Клета майка България:

На 6 май 2004 г Наказателният съд в Бенгази осъжда пет български граждани на смърт по делото срещу българските медици в Либия. По същото време телевизия Ал Джазира е все още млада, наскоро проходила медия. Няколко дена след това на сайта на телевизията се появява анкета, за чието съществуване научаваме от журналиста Милен Цветков. Въпросът е ясен:

„Подкрепяте ли намаляването на смъртните присъди с по-леки срещу тези, които заразиха либийски деца с вируса на СПИН чрез заразена кръв?“

Анкетата, адресирана само за арабския свят, разбира се се разива негативно за българските граждани. Някъде, около 14, 15 май обаче се случва нещо много интересно — българските медии съобщават за чудо, случило се с анкетата на Ал Джазира:

Над 400 000 гласа в анкетата на ‘Ал Джазира’ – рекорд!

При което 85% от гласувалите в анкетата на арабски подкрепят смекчаването на присъдата. Интересно е, че обратът настъпва рязко, за часове, а първоначално близо 80% са били за смъртните присъди.

Резултатът е, че Ал Джазира първо спира гласуването, после скрива анкетата, а накрая не произвежда новина, в стил: “99% подкрепят смъртните присъди на детеубийците от България!”

Това, което се случва е, че група български “графични дизайнери”, да ги наречем условно “бели хакери”, намира пробив във сигурността на анкетата на Ал Джазира и с няколко скрипта, разположени на различни сайтове, генерира по 5000 гласа в час, в полза на българските медици.

Дори повече, въпреки очевидната “манипулация”, групичката е безрезервно подкрепена от сайта СЕГА, с думите:

“Наш дълг е да дадем думата на един от нашите редовни форумци, който изказа чувства, общи за всички ни – вестник, форум, България…

Мнението е леко редактирано по понятни за всички ни причини!

От името на целия християнски и цивилизован свят и в частност от името на българския народ и Интернет-обществото на Форума на „Сега”:

Изказвам служебна благодарност, поради липса на други подходящи атрибути като ордени, медали и прочие на държавната и народна признателност, на другарите:

БГТОПИДИОТ, Крез МАКДЪК, Х ТЕЕН, ГанТРЕЕ* и всички останали знайни и незнайни герои на Интернет-фронта, които върнаха усещането ни от Американско лято’94 и Пиянството на един народ.

НАШАТА ЦЕЛ Е ПОСТИГНАТА! ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНА!

Каква е равносметката:

1. Цяла нощ Интернет Б-я будува – хвърчаха бележки, постинги, линкове, писаха се указания, предотвратяваха се кракерски атаки, кефихме се на резултата, разпращахме навред съобщения, беше „Грабвайте телата!“ – това всичко го направихме за нас. Почувствахме се българи. Полезни хора, овладени от духа на нещо, което е направило тази държава!

2. На другия ден стана топновина за вс. наши медии – обръщането на резултата и неговия коментар в полза на ПРАВДАТА. Депутатите ни не пропуснаха да се присламчат.. Каква политическа класа имаме! Защо се присъединиха на следващия ден вечерта! Ами ако никой не беше обърнал внимание на призива на Милен? Ами ако не беше вече обърнат резултатът в оная паметна за българския дух нощ?

Борислав Цеков си навлече вечен позор – е, това е лицето на оядените, случайно овластени малки тарикатчета… Като на местните ни футболни величия от по-ново време..

3. Консулът в Либия я коментира – казали и на сестрите – ужасно се изкефили – това ни стига!

4. „Ал Джазира“ я четат и гледат всички в мюсюлманския свят-тя е като ходжата от минарето за тях… Показахме, че така анкета не се прави, не може да се правят манипулативни, некоректни и гаднярски допитвания, с които да се манипулира ислямския свят, за сметка на съдбата на нашите нещастни, отвлечени сънародници… Ха бакалъм!…

Това малко ли е!!!

Р.S Виртуалната и морална награда може да има само течен еквивалент! Да даде Бог и това да стане!“

Припомням всичко това, защото светещоокият паметник на Цар Самул разпали страстите български до степен, подобни анкети, в защита на кичозната скулптура, да се нароят на множество сайтове, борейки лошите последователи на Василий II Българоубиец.

Извън шегата, хора, доказали експериментално пълната несъстоятелност на такива анкети и липсата на каквато и да е стойност у тях, за врагове на Цар Самуил.

А едно от общите неща е, че и анкетата на Ал Джазира тогава, и нашите анкети днес имат еднаква активност — 4000-5000 гласа средно. Всички анкети — арабската и българските нямат никаква стойност, заради тотално ненадеждните и неавторитетни данни, които предоставят. Но в либийския случай новина нямаше, докато в нашия — данните се ползват от политиците и медиите.

А засегнатите викат „Осанна“ или „Разпни го“, според конкретния рейтингов интерес…

Реклами

Онлайн анкетите, сигурността и истината

Screen Shot 2015-06-11 at 13.38.21С Владо Йончев се познаваме. Позволявам си да кажа, че дори сме в приятелски отношения. Именно по тази причина си позволих да проведа един експеримент със сайта Офнюз. Провокира ме статията “73% харесват паметника на цар Самуил”.

Базисните ми познания в сферата на интернет и IT технологиите ми подсказват, че не съществува 100% сигурна онлайн анкета. Също така, ако не бъдат предприети елементарни мерки за повишаване на сигурността на въпросните анкети, с които изобилстват българските сайтове, те се превръщат в инструмент за манипулация на аудиторията на силно поляризираните онлайн медии. При това, този инструмент сам по себе си е лесен за манипулация от злонамерени лица или зловреден софтуер.

Виждайки анкетата, реших да проверя доколко тя е надеждна и установих, че единствената защита, която е предвидена са т.нар. “бисквитки” (cookies). Всеки средно информиран потребител знае как да чисти бисквитките от браузера си, с което си създава възможност за практически неограничено гласуване в подобни анкети онлайн.

Важно е да декларирам, че този експеримент в никакъв случай не означва, че всички анкети на сайта са компрометирани, нито означава, че информацията на сайта е некачествена или съмнителна. Проблемът, който описвам, е универсален и касае всички български онлайн медии, а някои са изключително уязвими.

Днес с мен се свърза лице, чието име ще запазя в тайна, което работи в сферата на IT технологиите и ми сподели, че съществуват много начини подобни анкети да бъдат манипулирани. Въпросното лице ми каза, че е гласувало в анкетата със същата цел — да покаже тяхната непригодност от социологическа и информационна гледна точка, ако не съществуват що-годе прилични механизми, затрудняващи многократното гласуване.

Помолих го да ми отговори на няколко въпроса, които публикувам без намеса, а аз самият се извинявам за неудобството, което експериментът може да е предизвикал. Интернет играе все по-сериозна роля в обществено-политическия ни живот и въпросите със сигурността на подобни данни са все по-актуални.

Трябва да поясня, че анкетата може да бъде възстановена със старите данни, преди моя експеримент и гласуването на лицето, което се свърза с мен, изтривайки повтарящите се IP адреси.

— Защо участва в гласуването по този начин?

Във Facebook забелязах заглавието на статията в Офнюз, цитиращо резлутати от тяхна анкета. Заглавието предполагаше представителност на общественото мнение, базирано на анкета проведена в сайта. За това и реших да проверя до колко може да се разчита на анкетата им. Както се оказа скоро след това – нивото на предпазване от манипулации е минимално.

—  Какво ще кажеш за сигурността и надеждността на подобни анкети?

Има определен спектър от медии, които дори не отварям и чета – тях не мога да коментирам. Бих казал, че Икономедия предлагат прилично ниво на сигурност за резултатите от анкети. Множеството анкети обаче са лесно манипулируеми и уви, това не изисква особени познания.

— Смяташ ли, че “информация”, събрана по този начин, трябва да служи за основа на новинарски публикации?

И да и не. Зависи от усилията, които е положил анкетиращият при подготовката на анкета, която да е максимално защитена от манипулации. При положени усилия, голяма част от “зловредните” гласуващи ще загубят интерес да опитват.

— Искаш ли да споделиш с няколко думи как точно гласува, т.е. какви методи ползва? Защото аз гласувах нееднократно, просто изтривайки кукитата, но това отнема повече време и усилия…

Първоначално направих гласуване по следния начин, за да проверя до каква степен анкетата ограничава повторно гласуване: итерирах няколко пъти и с кратки клавишни комбинации с посочения по-горе метод, което значително ускорява процеса.

В последствие опитах гласуване чрез прилагане на макроси в Windows, с което ускорих в пъти процеса.

Накрая изпробвах и софтуер(безплатен) за следене и записване на трафика. Там буквално само с натискане на бутон от клавиатурата осъществявах гласуване. Не продължих с автоматизирането на тази процедура, защото дори и към момента резулатът вече беше абсурден.

— И последно, смяташ ли, че подобни техники, като ползваната от теб, може да бъдат лесно усвоени от тролове с политическа или друга цел, но със злонамерени мотиви?

Въпросът не е дали може, а как да се противодейства съзнателно на подобни “практики”. Тези техники са отдавна усвоени и лесно достъпни. Да не говорим за възможностие на средно способен програмист, с достъп до интернет.
Една анкета може да има смислен резултат само при добра аутентификация, което обаче до голяма степен би ограничила анкетираните, поради по-дългата процедура за гласуване. Друга силно препоръчителна практика е преглеждане и филтриране на резултатите по множество възможни събрани показатели, за да се сведат до минимум фалшивите записи.

И не на последно място искам да се извиня за причиненото изкривяване на резултатите от анкетата. Това беше демонстрация на сериозен пропуск в сигурността на метода за анкетиране. Моля, още веднъж за извинение, като читател на Офнюз, и се надявам ангажираните с това колеги от медията да вземат мерки за подсигуряване на максимално честно и обективно гласуване. Утре може да питат за нещо наистина важно.

— Благодаря ти! Искаш ли да кажеш съвсем принципно, без да разкриваш излишни детайли, какво работиш?

Графичен дизайнер.

Неуважаеми Крачунов, Недялко си вкара автогол с Вас…

„Прочетено 776,542 пъти“

Реших да не искам от БТВ право на отговор, след последното участие на т.нар. Главен редактор на ПИК, Ивайло Крачунов.

Разбирам, че началникът му го е пришпорил да говори, без да има какво да каже. Аз и приятелите ми от Протестна мрежа не действаме така. Ние има какво да кажем и когато го кажем, Моделът КОЙ се възбужда и задвижва цялата си корпулентна медийна империя срещу нас. Пишат се доноси, клевети или откровени обиди по наш адрес.

За щастие, Истината винаги тържествува, а аз съм въоръжен с цялото търпение на Света и любопитно чакам край брега на реката, вглеждайки се какво носят водите й…

По същество:

Не възнамерявам да отговарям на господин Крачунов в ефир. След него зрителите имат нужда от почивка. Мисля, че Недялков го изпрати в телевизора, без да подозира какъв ефектен автогол си вкара по този начин.

Точните думи, които се предполага, че са възпалили притъпената морална чувствителност на господата, са:

“…Вие цитирате една псевдо-агенция, псевдо-медия и личности, които се изявяват основно през тази медия, която беше популярна по време на протестите със съкращението „Пеевски иска да каже„… От там тръгват тези твърдения и от хора, гравитиращи, около тази агенция. Агенция ПИК…”

Не разбирам защо господата Крачунов и Недялков са се притеснили от това, че хиляди български граждани иронично преведоха абревиатурата ПИК като “Пеевски иска да каже”… Не разбирам защо господата се дразнят от това толкова, че им личи по тембъра и произношението?..

Днес самият господин Крачунов сподели, че „Пеевски дал 5 интервюта в тяхната агенция за две години“. Дал, но на всички други медии отказал, включително и на предоставилата му това право на отговор. Никъде другаде не е дал пет интервюта. Дори едно не е дал, а е бил канен нееднократно. Така, господин Крачунов, Вие сам потвърдихте, че господин Пеевски говореше по време на протестите през ПИК

Група съветски учени и ПИК...

Група съветски учени и ПИК…

Понеже струва ми се, не сте си направили усилието да изгледате моето участие в предаването “Лице в лице”, Вие май повярвахте само на Недялков, който вчера написа, че съм казал, че сте жълта медия. Лъжа! Друго казах, но няма да повтарям. Дали сте жълти, Вие си знаете. Ще Ви припомня само, че Вашата медия каза, че сондата Розета я приземили на кометата руски учени, пък тя се оказа европейски проект. Това дали е псевдо новина или е жълто, преценете сами

Няма да коментирам дори личните Ви нападки и обиди по мой адрес. Ще спестя тази суета на четящия. Ако преценя, че са съставомерни, ще се срещнем другаде, където ще се наложи да ги доказвате, или да се извините.

Твърдите, че сме маргинални, пък Вие сте “Номер Едно”… Защо се занимавате с нас тогава, от висотата на Вашита незнамсиколко стотин хилядна аудитория?

Обиждали сме читателите Ви? Защо забранявате коментарите под статиите, в които ни обсипвате в обидни квалификации? Нима Ви е страх от мненията на читателите Ви, във Ваша подкрепа?..

И последно, били сте най-големи и най-четени. Това ще коментирам това с радост!

Има една Интернет агенция, съществуваща от 1996. Уважавана, при това, която се занимава с “дълбок сравнителен анализ на бизнеса в Интернет”. Там нещата не изглеждат добре за Вас.

Избрах три други онлайн агенции, които да сравня с Вашата. Това са Дневник, Вести и Новини БГ.

Класацията е следната, за което прилагам снимки от екрана на Alexa.com:

Първи са Дневник, с глобален ранкинг 12,561 и ранкинг 21 за България. Втори са Вести, с глобален ранкинг 14,296 и 19 ранкинг за България. Трети са Новини, с глобален ранкинг 21,634 и 30 ранкинг за България…

Чак тогава сте Вие, четвърти, с глобален ранкинг 22, 597 и 33 ранкинг за България. Номер Четири, ако не броим ДНЕС БГ, не Номер Едно.  Ако добавим и други агенции, може и още по-назад да паднете. (Прилагам снимки след текста)

Това са данни на агенция, която не може да бъде обвинена в лъжа, защото мери влияние в Интернет дълго, преди Вас да ви има. И ще продължи да я има, след вас!

Другият път, когато заговорите за това, че “със свободата на словото не бива да се злоупотребява” и, че трябва да има баланс при представяне на всички гледни точки… Огледайте сайта си първо и се запитайте кога за последно сте потърсили някой от критикуваните от Вас хора от Протестна мрежа за мнение? Отговорът изобщо не е във Ваша полза. Колкото и да го обяснявате с това, че Пеевски е “рейтингова личност”, Вие пишете основно, почти единствено срещу няколко личности от Протестна мрежа.

Пишете всеки път, когато споменем името му публично.

Да разбирам ли, че сме по-рейтингови от Пеевски?

Без грам уважение,
Асен Генов

За Ментата и Морала… Или защо Йордан Цонев трябва да напусне Комисията #КТБ?

mentata

Данчо Ментата (по статия в Стандарт, 2006)

Преди 3 дни писах до Радан Кънев, a вчера изложих позицията си в БТВ. С две думи, казах, че Йордан Цонев няма място в Парламентарната комисия, която ще разследва източването на КТБ.

Ще се опитам да обясня защо.

Съгласен съм с Кънев, че макар и без доказателствена стойност, тефтерите показват съществуването на „Властови център, около КТБ и шефа й, пред чийто офис политици, надзорници, медийни шефове и прочее, са се редили на опашка…

dan4o_mentata

Снимка от web archive. Статията е свалена от сайта на Стандарт.

Йордан Цонев е описан от журналистката от вестник Стандарт (11 април 2006) Пепа Витанова като „дребен на ръст и дух, наближаващ 50-те, но с инфантилни прояви и отблъскваща парвенющина мъж…“

Цонев обяснил, че се бил срещал с Василев да обсъжда „банковото законодателство“ и не отрече да е имал срещи с издирвания банкер. При това много, вероятно десетки срещи.

В писмото си до Радан Кънев изброявам десетина случая на чужди политици, които подават оставки и си отиват от постовете, защото са нарушили често неписани морално-етични норми в държавите си. Пропуснах неволно германския президент, който подава оставка, защото преди години изтеглил с жена си 500 хиляди Евро кредит при преференциални условия — пример, имащ пряка корелация със случая КТБ.

Признанието на Цонев, че се е виждал с Василев и други банкери във всяка нормална държава, при подобни обстоятелства — продължаващи многохилядни протести, насочени срещу политическите, медийните и икономическите зависимости, произтичащи от „властовия център“ около банката, неминуемо би повдигнал въпроса за мандата на народния представител — бил ли е упълномощен от парламента или правната комисия, за подобни законодателни срещи с обекти на законодателството?

Този въпрос сякаш става още по-важен, на фона на описанието, което някои медии правят на Цонев: „Той започва политическата си кариера в ДПС заедно с Бисеров, след като двамата бяха изключени от СДС заради обвинения в клиентелизъм и корупция през 2001-а. Цонев е известен като ковчежника на ДПС, комуто дава нареждания лично Ахмед Доган…

В медиите може да бъде намерена информация за множество фирми, с многомилионни кредити в КТБ, свързани с ДПС и лично с Делян Пеевски (покрити по-късно от ПИБ).

Самият Цветан Василев твърди, че Делян Пеевски „има набор от фирми, които се обслужат от Корпоративна банка, и техните собственици са номинални, тоест крайният им собственик е скрит…“

Въпреки това, Цонев, който е бил редовен посетител при Цветан Васиев, се кълне, че Пеевски няма кредити в КТБ.

Истината за евентуалното участие на Пеевски в източването на КТБ през контролирани от него фирми трябва да бъде търсена и разкрита от тази комисия, защото има достатъчно журналистически разследвания, от които става ясно, че фирми, свързани с него, са рефинансирали към друга банка, която по същото време получава държавна помощ. Какво направи тази банка? Журналистически разследвания сочат, че получавайки помощта, одобрена от ЕС, тя купува дълговете на тези фирми, свързвани от медии и журналисти с Пеевски. (Виж тук, тук и тук.)

Парламентарната комисията, в която Цонев доминира, отказва да изслуша Цветан Василев. Тя отказва да се занимае с тефтерите, разкриващи „властови център“. Копията от тези тефтери, които изтекоха в медиите, ако бъдат доказани като автентични, ще потвърдят безспорно многократните срещи на Цонев с Василев в т.нар. „властови център“

Истината за начина, по който бе създадена, употребявана в полза и в интерес на политически, медийни и икономически кръгове банка КТБ, трябва да бъде разкрита.

Това не може да стане, без да бъде изслушан или разпитан Цветан Василев. Това също така не може да стане, докато депутатът, провел десетки срещи с Цветан Василев е член на разследващата комисия. Йордан Цонев се среща с банкера по времето, когато гражданите протестират срещу Модела КОЙ и задкулисието, но участва активно и доминира в дейността на разследващата комисия днес. Цонев и много други са участвали в това задкулисие, срещайки се с Василев, в офиса му, оценен от политиците като „властови център“ около банка, част от модела КОЙ, наричана „механизъм на политбюро в управлението на икономиката„. Банка, за която се твърди, че в „дейността й се меси политбюро“ и, че е „банката на мафията„. Банка, свързвана с ДПС чрез партийни фирми…

Йордан Цонев, срещал се десетки пъти с шефа на КТБ, отрича всичко това и се кълне разпалено и убеждава всички ни, че Пеевски и ДПС нямат нищо общо с КТБ…

Комисията, в която Цонев доминира, днес е взела решение, да не разглежда „тефтерите от властовия център“ и да не изслуша журналиста от Бивол Асен Йорданов, който иска да разкрие факти за придобиването и финансирането на медийна групировка; заеми от КТБ, свързани фирми и търговия с обществено влияние.

Колегите от Биволъ пожелаха да представят публично документи, разкриващи схема, при която КТБ, с помощта на английска банка, регистрира като бенефициенти на офшорни фирми видни синдикалисти и отваря фирмени сметки в Швейцария. След това фирма, контролирана от Цветан Василев, превежда стотици хиляди евро на тези сметки. Публикациите на Биволъ, съдържащи конкретни проверими факти за схемата, бяха игнорирани от медиите и въпросната комисия.

Припомням също така, че Протестна мрежа оповести данни за „приятелските медии“, извън групата на Пеевски, получили кредити от КТБ.

Йордан Цонев отрича всичко това, а парламентарната комисия е все по-близо до издаване на индулгенция на лицата, свързани с Модела КОЙ, близки до ДПС или Делян Пеевски.

Затова, Йордан Цонев трябва да напусне комисията, а многократните му посещения в „центъра на властта“, в офиса на собственика на КТБ, са достатъчно и незаобиколимо основание за искането за неговото отстраняване от Комисията, разследваща източването на КТБ.

Тефтерите нямат доказателствена стойност, но имат морална

mentata

Йордан Цонев

Здравей, Радане!

Пиша ти няколко реда като приятел на приятел…

Гласувах за вас и за теб, защото реших, че този път гласът ми трябва да подкрепи нещо с реална перспектива. Гласувах, въпреки, че казах на мнозина, че е добре да подкрепят моите приятели от Зелените, защото има смисъл. За зелените бях гласувал от 2009 до последните избори.

Казвах им, че има смисъл, а те ме разбираха, защото бяха разочаровани от ГЕРБ и първия мандат на Борисов. Защото помнеха десетките хиляди фалирали и все още фалиращи заради ГЕРБ фирми; помнеха корпоративния вот; помнеха репресиите в малките градове и селца, където местният икономически дерибей, сдушил се с местния кариерист от ГЕРБ, „колеха и бесеха“ наред. Решението го вземаха лесно, защото хората, около мен знаят достатъчно добре, че Пеевски го създаде И Борисов. Че банката на Мустака процъфтя при Борисов, защото „при него всичко процъфтяваше“… Защото кадровата му политика — Веждичката, дето щеше да се самоубива заради КТБ; Влади Горанов, дето пи кафе с Пеевски и напусна НС, щото не му стига депутатската заплата, а Бате каза, че „нямало какво да крие, щом пие кафе с Пеевски по кафенетата…“ После си го взе за министър, но това е друга тема. Вземаха решение лесно, защото не ви вярваха достатъчно. Заради част от партньорите ви. На Кунева от самолет й личеше, че й се министерства отново, а Лукарски вече беше почнал с глупостите… Още тогава, към края на кампанията миналата година, вече бяхте загубили достатъчно и едва хванахте минимума, който ви даваха социолоците, въпреки че имахте повече от двоен потенциал…

Не се запитахте защо го пропиляхте, сигурен съм! Дано знаете обаче откъде беше дошъл. Идваше от недоволството на хората, които протестираха активно или подкрепяха протестите повече от 400 дни. Хората, които направиха възможна вашата алтернатива, а тя за сега се оказва „предизборен трик“…

До последния момент, преди да влезна в тъмната стаичка, не бях решил как ще гласувам, но поставих рациото над емоциите си и реших, че няма да си го простя, ако моят глас извади един депутат от НС, без да помогне на никого. Затова не гласувах за Зелените, за да подкрепя беглата възможност във ваше лице нещо реално да се промени.

Напоследък все повече съжалявам и ще ти кажа защо…

Склонен бях да чакам, дори дълго, за да се задейства най-сетне Комисията КОЙ в парламента. Обърни внимание! Не Комисия КТБ, а Комисия КОЙ. ДПС направиха достатъчно да ампутират Маминото от Мустака. Да го преперат… Вие мълчахте!

В нощта на изборите го погледнах в очите над главите на охраната и не го харесах. Беше взаимно. Не ми хареса и пресконференцията на ДПС в НДК. Разбира се, той извика нещо за Прокопиев по наш адрес, след което каза, че един ден „ще трябва да му се извиняваме“… Помниш, нали?

Усетих, че е истина, но като ви гледах колкото бяхте надъхани в нощта на изборите си казах, че може нещо да се промени…

Започнаха мъчителни преговори. Реформаторите бяха аха-аха да се преборят с ГЕРБ Борисов да не е премиер, дори се чуха дамски имена за този пост, но Кунева и Лукарски станаха министри и „триковете“ започнаха…

Няма да ги изброявам, ти ги знаеш по-добре.

Последните два бяха твои:

„Няма да напуснем управлението заради простак…“ Помниш ли? Не трябваше да излизате от управлението. Трябваше да извадите простака…

„Тефтерите нямат доказателствена стойност…“ Каза го оня ден…

Радане, не си в Съда. Там си добър. Печелил си дела, аз го знам. Но ще ти припомня, че си в парламента. В политиката. А там често Моралът се компрометира лесно, а доверието се губи дори по-лесно. Тефтерите не доказват вина. Те доказват липсата на морал в политиката.

Очаквах от теб да поискаш Ментата да бъде отстранен от Комисията КТБ (бях склонен дори да преглътна факта, че не е Комисия КОЙ), но ти настъпи политическата мотика този път дори по-здраво. Не каза нищо в подкрепа на хората, които ви пратиха в парламента именно, защото искат да видят тези хора разследвани. Заради това протестираха 420 дни, да ви припомня.

Повярвай ми, тези хора не искат Ментата да разследва КТБ. Те искат Парламентарната комисията КОЙ да разследва хора, като него.

Да се върнем на Тефтерите… Да, те нямат доказателствена стойност. Въпросите, които тефтерите повдигат, са от морално естество.

И понеже българският политически елит страда от Синдром на остър морален дефицит, ще си позволя да ви припомня на всички вас, 240 души в парламента, няколко от най-лесните за припомняне морални казуси, довели до министерски оставки по света:

През февруари 2014 британският имиграционен министър подава оставка заради чистачката си, която била с неуреден статут в страната, защото не й бил проверил достатъчно добре документите

В началото на 2013 пък немската министърка на образованието си отива, щото преписвала и отиде да доказва морала си в съда…

Японците често са ми любимци! В края на 2014 техният министър на правосъдието си отишъл сам, защото раздавал ветрилца на избирателите, на които имало негова снимка

През септември 2014 пак във Великобритания си отиде сам министър, защото пратил секс снимчици на журналистка…

И американците не са по-назад. През 2011 техният Секретар по отбраната си отива, защото водил свой приятел по срещи, на които вторият се представял за негов съветник…

Ще кажеш, това са сериозни неща… Сигурно…

Има и случаи, при които става дума за пари. При някои, за много по-малко от парите в КТБ… Ще дам само три примера:

В Коста Рика, на 14 май 2014, си замина министърът на комуникациите, защото летял в бизнес класата на самолет, собственост на бизнесмен, заподозрян в пране на пари и трафик на наркотици

Викаш, къде е Коста Рика, къде е България? България е близо до Полша. А там, през октомври 2013 си замина министърът на транспорта, заради часовник (за около 4000 Евро), дето го получил подарък… Там и прокуратурата е друга. Министърът бил с повдигнато обвинение.

Турция пък е съвсем до нас! Там в края на 2014 си отиде министърът по Европейските въпроси. Обърни внимание! Защото получавал шоколади, фланелки и вратовръзки за подарък

Стига съм изброявал, нали?

Дано си ме разбрал… На хората не им пука дали тефтерите са годни ВДС в съда. На хората им пука, че те категорично показват това, че докато те са протестирали, шефове на медии, които плюеха по нас и вас, водещи политици от всички партии (даже Лукарски се появява в записките) и мастити бизнесмени са се редели на опашка пред кабинета на едно от лицата, които станаха нарицателни за Модела КОЙ.

Сред тях е и Ментата. С десетки посещения. Същият, дето сега избелва „Дебелата въшка“ (както го нарече Рашидов), но да не навлизам в тези подробности…

Ти обаче попита: „дори да са живели в офиса на Мустака, какво следвало от това?..“

В нормални държави щяха да последват оставки…

Деветомайската битка на Кремъл

ataka_russia

Да върнем България на Русия…

Кремъл спечели една битка в България, 70 години, след като Сталинският комунизъм победи Хитлеровия националсоциализъм. 

Москва се подготвяше дълго за деветомайския си карнавал, на който искаше да подрънка оръжие пред целия свят. 

Не се получи. 

Значителна част от лидерите на демократичните държави пратиха своите посланици на путиновия военен прайд, изразявайки протест срещу московската агресия в Крим.

Българската левица се “отсрами” с недоразуменията си Бокова (подкрепена от ГЕРБ за генсек на ООН) и Сидеров, който в комплекса си на политическо джудже и продажник, търси компенсация, снимайки се приклекнал, с пезевенкска усмивчица до червения второразреден актьор Сегал. В идиличната многозвездна хотелска атмосфера липсваше само пиянската физиономия на въздебелия френски руснак Депардьо… Но това е друга тема.

А очите му топли, човечни...

А очите му топли, човечни…

Какво се случи в България?

У нас Кремъл спечели своята Деветомайска битка във войната, която вече губи. Войната за Истината, срещу Лъжата, поддържана от Следвоенния консенсус 70 години. 

След страните от Балтия — Литва, Латвия и Естония, след Полша, дори след Чехия, постсъветското пространство, руският империализъм и откровен фашизъм претърпяха сериозни териториални и политически загуби, отстоявайки лъжата за Добрия СССР и любящия закрилник от Злото, Бащата на народите, другаря Сталин. 

Фашизмът е зло, съмнения няма! Пропагандата на Следвоенния консенсус обаче твърди, че комунизмът и СССР са добрите победители в големия цивилизационен сблъсък. Това не е истина. 

След „Великата отечествена война“ на Сталин Злото остана непобедено. Единият агресор капитулира през 1945, с края на Втората световна война, а другият се съпротивляваше до 1989, поддържайки империята си, основана на терор, насилие и сто милиона жертви

Но дори и това не е акцентът на този текст. Акцентът е България вчера, на 9 май, 2015. 

Победа будет за нами!..

Победа будет за нами!..

Кремъл спечели своята малка периферна Деветомайска битка. Напазарува си телевизия ТВ7, през която излъчи директно своя военен хайтек парад, прикривайки падащия космически кораб “Прогрес” и неподвижния танк “Армата”…

Спечели я през продажническия политически възторг на едно от лицата си — доскорошният издателят на ДУМА, социалистът Николай Малинов, възкликнал радостно за руската победа в Третата кримска война. Той влезе в управлението на ТВ7. Същият, който начерта „пътя на Москва на юг, към Балканите“, влезе в управлението на телевизията, за която се говори, че е напазарувана на едро от руския олигарх Малофеев, близък до Путин

Кремъл спечели Деветомайската си битка в малка България през това, че успя да удави почти всякакъв дебат за истинското лице на СССР и Сталинизма, както и за реалните измерения на комунистическото зло, което тази империя наложи върху покрития от Желязната му завеса свят.

Вместо това имаше руски пляски пред бетона и чугуна, маркирали червената окупация на България през 1945. Цял ден „патриоти“ вееха руски знамена, искайки си България незнайно от кого, в тъмната сянка на разветия над София Шпагин.

Деветомайската битка на Москва бе спечелена и с това, че в медиите липсваха или бяха свалени планирани дебати по темата за злото, което сполетя Европа след 9 май 1945.

Спечели я и с това, че извън познатите ни сайтове, подобни дискусии липсваха.

Добрата новина е, че загубената битка е малка. Но войната на Москва с демократичния свят за запазване на лъжата на Следвоенния консенсус все още тече. Информационната ера не позволява на никой да монополизира или дори да узурпира Истината. Архивите вече говорят, а все някога ще проговорят и руските.

На 9 май догодина Кремъл ще загуби още в пропагандната си война със света, дори да успее да привлече част от политическия елит, който отказа да посети Москва вчера.

Лъжата винаги губи войната с Истината. Част от истината е, че Германия капитулира на 7 май, а Втората световна война свършва на 2 септември 1945.

ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА — ВОЙНА МЕЖДУ АГРЕСОРИ, ДЕЛЯЩИ СВЕТА

Съветската и германската армия в Полша. Източник.

Съветската и германската армия в Полша. Източник

Втората световна война започва на 1 септември 1939г. СССР и Германия подписват пакта “Молотов-Рибентроп” на 23 август същата година. При това споразумение самоопределящите се като най-големи сили в Европа страни си поделят Полша, превземайки я. СССР нахлува в Полша около две седмици след нацистите с “най-добри” намерения — да защити хората в “разпадналата” се страна, за да им даде възможност да се “трудят и живеят в мир”…

Това е само част от агресивните военни действия, които СССР води в този период. Сред тях е и т.нар. Зимна война с Финландия, започнала през зимата на 1939, само няколко месеца след Договора между Съветите и нацистите. Пораженията за СССР в тази война са големи, а военният престиж на Москва — силно накърнен.

През юни 1940, в резултат на агресивната военна политика на СССР, страната окупира Прибалтийските държави. Малко преди завземането на Литва, Латвия и Естония, на 11 януари 1940, „Известия“ публикува материал, в който се твърди, че след подписването на Германо-съветския пакт от 23 август 1939, „Отношенията между двете страни са се развили в атмосфера на приятелство и взаимно разбирателство„.

На 10 януари 1941, СССР и Германия подписват “Разширено икономическо споразумение”, според което двете страни ще си споделят промишлени стоки, вкл. и милиони тонове руско зърно и фуражи. Преговорите по споразумението са започнали още през октомври 1940.

През януари 1941 германската преса цитира и хвали споразумението, което засяга търговията, размяната на граждани и въпроса с границите в завладяните от СССР Прибалтийски държави. Публикациите го описват като “представляващ несъмнено потвърждение за приятелското сътрудничество между двете страни и засилващ допълнително военния потенциал на Германия”.

По същото време “Правда” излиза с редакционен материал, озаглавен “Нови триумфи на Съветската външна политика”, в който се твърди за споразумението, че е “факт с огромно международно значение”, който “е ново доказателство за стабилността на отношенията между двете най-могъщи страни в Европа, съгласили се да живеят в мир между техните народи…”

Завладяването на Прибалтийските страни обаче вече е влошило отношенията между Съветите и нацистка Германия, а преговорите по подписването на споразумението са затруднени. Съветите имат нескрит апетит към ресурсите на Литва, Латвия и Естония.

В своя телеграма (6 януари 1941) до Държавния секретар на САЩ, американският посланик в Москва, след разговор с представителя на Германия, пише, че застоят в съветско-германските преговори изглежда се случва заради “безкрайни детайли и заради това, че Русия изнудва [Германия] по маловажни въпороси”.

Дори повече, СССР прави опит да “подкупи” САЩ и Великобритания, за което става дума в същия официален доклад на посланика:

“Склонен съм да приема, че сегашните демаршове на Съветското правителство към САЩ и Великобритания, относно Балтийското злато и кораби представлява опит да се противодейства на германския натиск заради техните интереси в Прибалтийските страни. Съветите се надяват, че концесиите на САЩ или Великобритания може да им помогнат в отношенията с Германия и нейните искания.”

На 11 януари 1941 посланикът на САЩ в Москва докладва, че в съветската преса излиза съобщение за договорка на границите между Германия и СССР в завладените страни от Прибалтика. Споменава се и един от най-важните “проблеми” между агресорите Германия и Съветите — десетките хиляди “германски граждани и личности с германска националност, живеещи в Литовската, Латвийската и Естонската Съветски Социалистически Републики”

“Правда” (17 януари 1941) описва точния брой германци, засегнати от агресията на СССР в Прибалтика, които трябва да се върнат в Германия — почти 60 хиляди души — 45,000 в Литва и 12,000 в Латвия, които трябва да се завърнат в Германия.

В края на март 1941 съветската преса уверява, че “проблемът” е решен, а немските граждани са изпратени в Германия — според Москва, репатрирани са 67,805 души.

На 2 април 1941 обаче американският посланик в СССР твърди, видимо от документите, че репатрираните са изпратени в Съветския съюз, а не в Германия. Трябва да припомним, че по това време ГУЛАГ вече процъфтява.

Въпреки че германците наричат споразумението “Триумф”, а Русия увеличава търговията с Германия, опитвайки се да реши проблема с национализираната немска собственост, изглежда, че казусът с ресурсите на Литва, Латвия и Естония, както и десетките хиляди немски граждани, създават ескалиращо напрежение между партньорите нацисти и комунисти.

Дипломатическите депеши съдържат все повече информация за предстоящата война между СССР и нацистка Германия. Интересен е коментарът на американския посланик за причините: Хитлер не иска да дели със СССР и се дразни да се огледа в изкривеното си отражение в комунистическите идеология и режим. Според него, “Хитлер се ядосва заради това, че постоянно трябва да се съобразява с Русия, която ежедневно става все по-силна във военно и икономическо отношение и до 2 години ще бъде доста добре организирана, за разлика от Германия”.

В коментара на посланика се описват причините за гнева на Хитлер:

“Комунизмът е много подобен на Националсоциализма и [за Хитлер] е дразнещо да виджа свое изкривено отражение толкова наблизо. Хитлер знае, че отговорността, че върна Русия в Европа е негова и следователно, заради собствения му престиж, той трябва да избута тази страна обратно в Азия, където тя принадлежи…”

Действието на Втората световна война започва да се развива динамично и бързо. Все по-сигурно е, че скорошната война между Германия и СССР е неизбежна. В името на обективността трябва да се отбележи, че почти няма основания да се твърди, че СССР ще нападне пръв.

Усложнява се и ситуацията на Балканите, чиято роля във възможното предотвратяване на конфликта между двете сили се засилва. Кремъл иска да получи България и проливите — Босфора и Дарданелите. Това е неприемливо за Германия. За Хитлер има значение и дали СССР ще се договори с Япония, което би му дало по-добра позиция във войната срещу Великобритания…

Американската дипломация докладва, че Германия е увеличила войската си на съветската граница, но Сталин не очаква война и все още се опитва да постигне мир с Германия. Това не се случва и САЩ предупреждава СССР за възможната незабавна германска атака…

Подготовката на Операция “Барбароса” тече още от края на 1940, а самата нацистка инвазия се планира за май 1941. Кампанията на Балканите и концентрацията на германските сили на огромната фронтова линия забявят началото й. Сталин систематично отхвърля сведенията на разузнаването за предстоящото нападение…

На 22 юни 1941 Германия нахлува в СССР. Около две седмици по-късно, в обръщение по радиото, Сталин ползва думите “Велика” и “Отечествена” по отношение на започналата война на Съветите с Германия.

Тогава се ражда изразът “Велика отечествена война”, който обозначава войната между комунистическия Съветския съюз и националсоциалистическа Германия. Краят на пропагадното наименование на войната между доскорошните съюзници, радващи се на добросъседски отношения и икономическа взаимопомощ в опитите им да поделят европейски територии, е датата, избрана от Сталин — 9 май 1945, или т.нар. “День победы”.

Втората световна война завършва на 2 септември 1945, с подписването на капитулацията на Япония. Светът за дълго остава разделен от “Желязната завеса”, спусната от Съветите над част от Централна и Източна Европа. Народите под “Желязната завеса” са принудени да празнуват победата на собствения си агресор и окупатор в неговата “Великата отечествена война” над другия агресор. Победа, с която се установява комунистически режим в окупираните и завладени от СССР държави от Европа.

Втората световна война е историческо събитие, включващо и военния конфликт между “най-големите, приятелски и разбиращи се страни”, нацистка Германия и Съюза на съветските социалистически републики.

Великата отечествена война” е по-скоро съветското пропагандно клише, бележещо конфликта между СССР и нацистка Германия, в опита им да си поделят света.

Трябва ли да празнуваме 9 май?

hitler-stalin

„…От Шчечин на Балтийско море, до Триест на Адриатическо, през Континента се е спуснала Желязна завеса. Зад тази линия се намират столиците на всички древни държави в Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София — всички тези славни градове и народите, около тях се намират в това, което трябва да назова като Съветска сфера и всички те, по един или друг начин са подложени не само на съветско влияние, но в много висока, а в много случаи дори нарастваща степен на контрол от Москва…”

Уинстън Чърчил, „Речта за Желязната завеса“
05 март 1946

Нацистка Германия капитулира на 7 май в Реймс, Франция и на 8 май 1945 в Берлин. Второто се случва след полунощ, рано сутринта по московско време в тогавашния СССР. Съветските власти съобщават това на 9 май рано сутринта. 9 май се чества от 1946 до 1948 официално в СССР като празник на победата на Работническо-селската червена (а след 1946 Съветската) армия над нацистка Германия.

От страните, членуващи в ЕС, Словакия, Франция и Чехия празнуват деня на победата на 8 май, а останалите Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Румъния, Полша, Португалия, Унгария, Финландия, Холандия, Хърватска, Швеция, Словения — не празнуват деня на победата над нацистка Германия.

Съветската армия не може да се третира еднакво спрямо всички държави, въвлечени във Втората световна война. Спрямо едни тя е победител: Австрия, Япония, Германия. Някои страни, като (част от) Норвегия и Чехословакия са освободени от Съветската армия. Но, събитията през 1948 и 1968: т.нар. “Побѐден февруари“ и потушаването на „Пражката пролет“, при които комунистическият режим се установява и затвърждава, конституират Съветската армия в Чехословакия като окупатор.

Българското общество няма категоричен отговор и историческа оценка както на участието ни във Втората световна война, така и за ролята на СССР и Съветската армия в България при налагането и поддържането на 45-годишния кървав комунистически режим.

Не по-маловажна е и обстановката в България преди нахлуването на „освободителната“ Червена армия през 1944 България вече е преустановила дипломатически отношения с Германия, гони и разоръжава немските войски, преговаря за мир със Съюзниците и обявява неутралитет.

Военна дипломация на САЩ спрямо България и усилията страната ни да бъде извадена от Оста са безрезултатни. Лицемерната политика на СССР осуетява Плана „Донован“ за извеждане на България от орбитата на Германия. СССР до последно държи България далеч от съюзниците. Съветският съюз тайно настоява за продължаване на бомбардировките над София и други градове, докато българите станат „по-чувствителни“, въпреки готовността на САЩ да спре атаките.

Американският посланик Хариман в Москва описва в свой доклад от 6 януари 1944 до САЩ, визитата на генерала от военното разузнаване Бил Донован, автор на плана:

“…Казах му [на Молотов], че генерал Донован ще обсъди с Президента това, след завръщането си и, че междувременно се надяваме, че Молотов ще ни посъветва по въпроса, заради съветските дипломатически контакти с България. Той каза, че нямат достатъчно информация, за да стигнат до заключението, върху което работят. Единственото му конкретно предложение бе, че те отдават огромно значение на продължаването на бомбардировките над България, които според тях ще помогнат на българите да станат по-чувствителни…”

Друг пример е Полша. Освен подялбата ѝ в началото на войната, между руския и германския агресор, според пакта „Молотов–Рибентроп“, друг подобен акт е потушаването на Варшавското въстание (1944), изравняването на почти цялата столица на Полша със земята и опожаряването й от нацистите квартал по квартал. Съветската армия спира преди Варшава, не се държи като освободител и не се намесва в помощ на поляците, чак докато с въстанието не е приключено окончателно, след което завзема града.

Различно е поведението на съюзниците САЩ и Великобритания във Франция (Нормандия, 1944). След освобождаването на страната, те не пречат на генерал Дьо Гол да оглави временно правителство и по никакъв начин не влияят върху властовите процеси, въпреки че не би било трудно в следвоенна Франция.

Ролята на Червената (след 1946 – Съветска) армия в България е идентична с ролята на СССР в Полша. Отговорът на въпроса – дали 9 май е значима дата за България, а не 8-ми, когато фактически Германия капитулира, победена от Съюзниците и СССР, както и изборът дали да празнуваме брежневската версия на “Деня на победата”, минава през преоценка на фактите, често изкривявани от Следвоенния консенсус.

Очевидно е, че 9 май, избран от Сталин и възстановен от Брежнев като официален почивен ден през 1965г., е част от пропагандата за “освободителя” СССР и лошата нацистка Германия (за второто съмнения няма!).

Морално и фактологически, националсоциализмът в Германия и комунизмът, залели света и завладели част от Централна и Източна Европа, са Зло. Полският политик и историк, бивш външен министър, Бр. Геремек коментира края на двуполюсния свят, разделян от Желязната завеса. Втората световна война завършва на Запад, през 1945, с победа над единия агресор и на Изток, през 1989, с победа над другия.

Търсейки отговора, трябва да си припомним, че участието на България в заключителната фаза на войната става след като страната попада под съветско влияние, не като самостоятелна армия на отделна държава, а в рамките на Трети украински фронт на Червената армия. Заради това не ни е признато правото на победител, а сме третирани като победена страна. Така СССР ни отнема победата от 7 и 8 май и ни налага своя “День победы” — 9 май.

Текстът е писан за вестник „Новини Лондон“ и е публикуван на хартия и във Фейсбук страницата на медията. Същият въпрос бе зададен и на журналиста от БСП, Ал. Симов, а неговият отговор е тук.

ДОНЕСЕНИЕ СРЕЩУ АСЕН ГЕНОВ

ДОНЕСЕНИЕ

ОТ ГЕНЧО АСЕНОВ

АГЕНТУРЕН ПСЕВДОНИМ “ПИКАСОТО”

ДО: НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ

АГЕНТУРЕН ПСЕВДОНИМ: НИДЯЛКУ

Другарю Недялков,

Пиша този доклад, силно обезпокоен от наблюдението, което осъществявам върху лицето Асен Генов. Следя профила му във Фейсбук с анонимен профил с име „НАПРЕТ БАЛГАРИА“. Резервният ми профил е „САМО ВОЛЕН ЩЕ СПАСИ БАЛГАРИА“, ако бъда блокиран от Генов.

Наблюдението осъществявам систематично, срещу скромно, но заслужено възнаграждение, което получавам регулярно по механизми, описани от другаря Антон Кутев. Наблюдавам го от началото на протестите ДАНСуитми, които попречиха на законно избраната народна власт на другарите от БСП и партньорите по линия на братска Русия АТАКА, както и колегите от службите в ДПС.

Всичко се развива по описвания от мен и други колеги начин до средата на март, когато категорично установих, проверявайки в Гоогле снимки, които Генов публикува, че се намира в Балтимор, САЩ. Това обостри революционното ми внимание и съвест и гражданска бдителност и, въпреки че съм сигурен, че другаря Крачунов следи редовно профила на този провокатор, започнах да се будя и заспивам с Асен Генов, следейки придвижванията му из империалистическа Америка.

Трябва да отбележа, че Генов е забелязван да влиза в кафенетата РЕД ЕМА (червената Ема), в които нашите другари и приятели от Америка се събират, за да дискутират марксистко-ленинската етика. Вярвам, че е осъществявал шпионаж срещу световната революция!

Трябва да посоча, че не съм установил заплаха по линия на срещите на Генов с антикомунистическите реакционни среди от кръговете на републиканците, които тъй зловещо навредиха на Съветската власт, СССР и СИВ чрез некадърното актьорче Рейгън и ренегата-предател Горбачов.

Но цялата му дейност и придвижване в Америка показва високото ниво на обществено разложение в центъра на империализма и гнездото на капиталистическите оси САЩ.

Генов се гаври с научния прогрес

Генов се гаври с научния прогрес

Генов посети множество градове, като разбира се, визитата му след Балтимор се пренесе във Вашингтон, където, както забелязах по чекванията му в империалистическия продукт Форскуеър, Генов бе отседнал в хотел в непосредствена близост с Белия дом. Това показва, че е възможно да е имал специални инструктажи, защото градинката пред Белия дом е известно средище на агентурния апарат на ЦРУ, преоблечен като протестиращи за мир. Дори повече! Точно пред входа на Белия дом има клетка на шпионската им агенция, която е там от повече от 30 години, обслужвайки преминаващите през страната контрареволюционери, империалистически агенти и обикновени народни изедници.

Доказателство за вербовката му са срещите му с американски конгресмени, за които самият той пише в профила си във фейсбук!!!

Генов се снима пред Белия дом, който всъщност е черен!

Генов се снима пред Белия дом, който всъщност е черен!

Забелязах, че Генов посещаваше и магазини за загниваща аудиовизуална техника като веригата “Ябълка” и други подобни. Предполагам, че се е снабдявал с шпионска апаратура…

След Вашингтон Генов се насочи към едно от гнездата на съпротивата на нашите чернокожи братя, борещи се с империалистическото зло — Джаксън в щата Мисисипи. Там забелязах обекта да се здрависва с началника на мракобесната джаксънска полиция и колегите на нашия министър председател, шефовете на пожарната. Това подсказва, че е събирал данни от реакционните среди чрез империалистическите репресивни органи!!!

Визитата му продължи и в други градове, като Солт Лейк Сити (град Солено езеро), който преди около десет години стана център на световната контрареволюция, след като ЦРУ организира зимна олимпиада там! Добре, че другарят Путин им натри носовете на империалистите, като организира зимна олимпиада в летния курорт Сочи!!!

Има данни, че се е срещал с губернатора на щат Юта. Губернаторите са висши управници и подтисници на прогресивното човечество в САЩ.

Подозирам, че присъствието на Генов в град Солено езеро е показателен, че империалистическа Америка го е свързала с мормоните, за да унищожи православието в България. Това все пак не е толкова лошо, отчитайки комунистическата закалка на българина в духа на диалектическия материализъм и факта, както учат другарите Маркс, Енгелс и Ленин, че религията е наркотик за народите!

Разточителството продължи и кулминира в края на вербовката му в САЩ, когато Генов беше отведен в Калифорния!… Това място на просташки лукс и морално разложение!

Генов публикува фотографии от различни места, центрове на властта в САЩ, което означава, че е обработван систематично да работи срещу ценностите, които България наследява от народната република на Живков и Димитров! Обърнете особено внимание на това!

Разбира се, престоят му бе възнаграден с разходка из залива на Сан Франциско (градът е кръстен на някакъв светия най-вероятно, понеже моралното разложение в тази страна води до задълбочаване на невежеството и дълбоката религиозност, породена от научно невежество). Генов публикува свои снимки на моста Голден гейт (Златната врата на български. Вероятно е златна, защото води към храма на Мамона).

Всичко това идва да покаже, че лицето Генов трябва да бъде наблюдаван все по-задълбочено и професионално, което отнема много време и усилия.

Затова, в заключение, най-другарски моля да ми бъде преразгледано почасовото възнаграждение за контрашпионажа срещу Генов и агентурната Протестна мрежа, за да мога, в миговете за почивка, да се посветя на руска музика и съветска литература, плюс една кофичка кисело мляко дневно, за пречистване.

Подпис
дата

„ДА СЕ ИНИЦИИРА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ИЗТОЧНА УКРАЙНА КЪМ РУСИЯ“ – част 3 част

Снимка от Интернет

Снимка от Интернет

Сайтът „Новая газета“ публикува документ, за който се предполага, че е заведен в деловодството на Кремъл в периода 2-14 февруари 2014г. Предложението е съставено във времената, когато Янукович все още беше президент на Украйна.

Преди време публикувах Първа и втора част на текста. Това е Трета част на документа:

  1. Конституцията на Украйна по никакъв начин не може да бъде механизъм за легитимен старт на интеграция на украинските източни територии и Крим  в държавно-правовото поле на Руската федерация

Както гласи член 71 от Конституцията на Украйна, въпросите за  изменение на  нейната територия се решават  единствено от всенароден референдум.При това,  съгласно член 72 от Конституцията на страната, референдумът се обявява по инициатива на не по-малко от  три милиона украински граждани справо на глас, при условие  подписите за референдума да са събрани в поне две трети от областите и поне по сто хиляди подписа във всяка област.

Обаче, колкото и  парадоксално да звучи,  създадена е правова основа – системата на  руско-украинските  еврорегиони, влизащи в  Асоциацията наевропейските погранични региони, (която от своя страна е колективен член на Асамблеята на европейските региони). Така, в еврорегиона «Донбас» влизат Донецка, Луганска, Ростовска и Воронежска области, в еврорегиона «Слобожаншчина» — Харковска и Белгородска области, в еврорегиона«Днепър» — Брянска и Черниговска области и пр.

Русия, използвайки легитимните от гледна точка на ЕС правови инструменти на еврорегионите, трябва  да успее да сключи договори за гранично и трансгранично сътрудничество, а после да установи директни държавно-договорни отношения с тези украински територии, в които са налице устойчиви проруски електорални симпатии.

Първо  —  с Република Крим, Харковска, Луганска, Запорожка, Николаевска, Днепропетровска и в по-малка степен степен —  с Херсонска и Одескаобласти. (От този списък преднамерено — и доста условно —  са извадени Сумска област и Донецка област. Първата — предвид  доста силнотоелекторално влияние на партията «Батькiвщина» Втората — заради тесните делови и политически връзки на  местния бизнес-елит, начело Р. Ахметов, с редица представители опозиционния олигархичен алианс, които имат тук мащабни интереси.

Местните елити повече от всякога са мотивирани в полза на новите интеграционни инициативи на  Руссия. Преди кризата източноукраинските элитипредпочитаха «слаб Киев» и «силна Москва», но сега, под заплахата да изгубят «всичко», те не смятат да чакат безропотно масирани чистки, (в товачисло и заради натрупаните в центъра «икономически» компромати за тях), които централната власт неизбежно ще предприеме, независимо от това каквиполитически сили ще участват в «новия киевски консенсус» след оттеглянето на В. Янукович от поста на президент на  Украйна. В дадените условия те саготови да жертват «независимостта си».

Текущите събития в Киев убедително показват, че времето на пребиваването на Янукович във властта може да  приключи всяка минута. Поради това времето на Русия за адекватна реакция става все по-малко. Количеството на  загиналите  в безредиците в столицата на Украйна свидетелства за  неизбежност на  гражданската война и невъзможност за консенсус при запазване на  Янукович на президентския пост. При тези условия

Изглежда правилно да се заложи  на центробежните стремежи на  различните региони в страната, с цел, под една  или друга форма, да се инициира присъединяване на  източните ѝ области към Русия. Доминантни региони за тези усилия трябва да станат Крим и Харковска област, в които вече съществуват достатъчно силни групи, поддържащи идеята за  максимална интеграция с РФ.

Следва:

  1. Разбира се, получавайки подкрепата на Крим и някои източни територии, Русия ще бъде принудена на понесе много обременяващите я в сегашното й положение бюджетни разходи.

Благодаря на Т.П. за превода!