„…Нито висшият род, нито предишните заслуги, нито получените в боя рани се вземат предвид при връчването на Ордена “Свети Георги”; Връчва се той само на този, който изпълнява своите задължения според клетвата си, с чест и чувство за дълг, но освен това се е отличил в полза и прослава на руското оръжие с особено отличие, преодолявайки очевидна опасност и давайки доблестен пример на неустрашимост, присъствие на духа и самоотверженост, извършвайки воински подвиг, увенчан с пълен успех и доставил явна полза…”
Из статуса на Ордена “Свети Георги”
Снимка: Ройтерс/BBC
През 2005г, по време на честванията на 60-годишнината от победата, в Русия възникна обичай да се демонстрират патриотични чувства чрез очакане върху дрехите, чантите или автомобилите черно-оранжеви Георгиевски ленти.
Царският и съветски символ получи второ раждане.
Трудно можем да си представим по-обединяваща за Русия идея от победата във Великата Отечествена война. Но защо Георгиевската лента днес предизвиква спорове?
Георгиевската лента се ражда на 26 ноемврви (7 декември) 1769г в качеството си на знак на учредения на този ден Военен орден на Светия Великомъченик и Победоносец Георги. Статът на ордена от 1769 съдържал следното описание: “Копринена лента с три черни и две жълти ленти”. Традиционното тълкувание на цветовете на Георгиевската лента е, че жълтото символизира огъня, а черното – дима.
“Безсмъртната законодателка [Екатерина II], учредила този орден, твърди, че неговата лента съединява цвета на барута и огъня” — пише през 1833г обер-камергерът Граф Литта.
Таско Ерменков, депутат, БСП. От екрана на БТВ
Съвременният експерт по руска фалеристика Сергей Андоленко указва, че лентата също така възпроизвежда цветовете на държавния герб – черният двуглав орел на златен фон.
В йерархията на ордените на Руската империя “Свети Георги” е четвърти, след ордените на Андрей Първозвани, света Екатерина и Александър Невски (фактически, това означава трети, защото орденът на Света Екатерина е единственият в историята, предназначен изключително за жени и отразява не заслуги, а статуса на “Кавалерствени дами”) и се явява висша военна награда.
За разлика от останалите ордени, които често се връчват за многогодишна безспорна служба и цялостни заслуги, “Свети Георги” изисква личен подвиг на бойното поле или ръководство на армии в победно сражение.
За цялата история е направено едни-единствено изключение: началникът на канцеларията на военния министър, генерал-лейтенант Лукомски е награден за успешната мобилизация през 1914г е награден с орден “Свети Владимир” на Георгиевска лента. От една страна, заслугите му имат пряко отношение към войната, а от друга, връчване на “Свети Георги” за тиловашка дейност е немислимо. Заради това, колегите на Александър Сергеевич Лукомски започват да го наричат “Владимир Георгиевич”.
Орденът “Свети Георги” I-ва степен е най-редкият в Русия — само 23 души са удостоени с този орден, докато най-висшият орден “Андрей Първозвани” е връчен на около 300 души.
Орденът “Свети Георги”, всичките 4 степени е връчен само на четирима: фелдмаршалите Миаил Кутузов, Михаил Барклай де Толли, княз Иван Паскевич и граф ИВан Дибич (Йохан Карл фон Дибич).
Симеон Костадинов, Националистическа партия на България. От екрана на ТВ7
Освен ордена, съществувало е и Златно Георгиевско оръжие – шпаги или шашки с Георгиевски темляк (въжена ръкохватка) и полкови Георгиевски знамена.
НА 13 (25) февруари Александър I учредява Знак за отличие на ордена “Свети Георги” за низшите чинове, който през 1856г. става с 4 степени, а през 1913 получава името Георгиески кръст.
До 1914 година тази награда е връчена на 205,336 души, а през цялата Първа световна война – на около 1.2 милиона души. Пълни Георгиевски кавалери до Първата световна война са били около 2000 войници и унтер-офицери, а за периода 1914-1917 – 33 хиляди.
Георгиевските кавалери са считани за елитна войска. Те са получавали 1/3, а пълните кавалери 1/2 увеличение на заплатата и са били освободени от телесни наказания.
След революцията царските награди се превръщат в огромен минус, но “Войнишкият Георги” е приет и от болшевиките за почетно звание.
Георгиевски кавалери са били съветските маршали и унтер-офицери от Първата световна война: Георги Жуков, Константин Рокосовски, Андрей Еременко и Родион Малиновски. Бившият кавалерийски вахтмистър Семьон Будьони – пълен Георгиевски кавалер. Това задължително се е упоменавало в биографиите им.
През април 1944 е подготвен проект на постановление на Совнаркома: “Да се приравнят бившите Георгиевски кавалери, получили Георгиевски кръстове за военни подвизи, извършени в битките против немците във войната 1914-1917 към кавалерите на ордена на Славата с всички произтичащи от това ползи.”
Решението е отхвърлено, но фотографиите от фронта свидетелстват, че много от кавалерите на тази награда са ги носили заедно със съветските наградни кръстове и официално отхвърлените през 1917.
Шестима пълни Георгиевски кавалери са станали Герои на Съветския съюз.
снимка от Internet 🙂
Гвардейска лента
На 8 ноември 1943г в СССР е учреден Орденът на Славата, с който са награждавани войници, матроси сержанти и старшини (а във ВВС и младши лейтенанти), който е почти пълен аналог на “Войнишкия Георги”. Кръстът е подменен със звезда, а степените са намалени от 4 на 3. Цветът на жълтата лента е малко по-наситен, до оранжево.
С Ордена на Славата в годините на войната са наградени около 1 милион души, пълни кавалери са 2674.
Лентата на Ордена на Славата става също така и символ на Съветската гвардия, откъдето носи името “Гвардейска лента”.
След войната нейното изображение е широко тиражирано на плакатите и пощенските картички, посветени на Деня на победата. В общественото съзнание тя е асоциирана с празника така, както новогодишна елха с Нова година.
Роберт Рождественски в своята песен “Балада за цветовете” прави явна препратка към гвардейската лента с думите “Довелось в бою изведать молодым рыжий бешеный огонь и черный дым“.
Символиката, използвана в съвременна Русия копира именно съветските гвардейски ленти. Да ги наричаме “Георгиевски” от хералдическа гледна точка е невярно.
Артьом Кречьотников
BBC, Москва
Оригиналната статия на руски е тук
Преводът е мой, за което се извинявам… 🙂
Моят коментар: Символиката в днешна Русия, актуална днес, покрай събитията в Украйна показва, че наименованието „Георгиевска лента“ е невярно от историческа гледна точка. Лентата, която носят сепаратистите и поддръжниците на Путин и руската експанзионистична политика по „Южния път от Крим към Балканите“ е по-скоро „Съветска гвардейска лента“, която се различава както стилово и цветово, така и идеологически и хералдически.
Асен Генов 2.0 