За моралния релативизъм: нацизмът и комунизмът са Зло, отговорно за десетки милиони отнети човешки животи.
Де факто, комунизмът е по-големият брат на нацизма – Хитлер е придобил някои „умения“ от комунистите. Например, първата газова камера е „изобретена“ от НКВД – специално приспособен за целта камион със затворена каросерия, в която са натиквали завързаните жертви със запушена уста. След това двигателят на камиона е бил запалван, а отработените газове са вкарвани в каросерията, докато жертвите бъдат умъртвени… Мога още да ви разказвам, но няма смисъл, сигурен съм…
Та, ако приемаме, че темата за лустрацията е актуална и днес по отношение не само на ченгетата и доносниците от Държавна сигурност и Военното разузнаване, но и по отношение на апарата на БКП, ДКМС, ОФ и др. подобни структури…
Ако приемаме, че рецидивите и пропагандирането на комунистическата идеология е недопустима като антидемократична…
Ако отхвърляме аргументите от рода: „Живков беше голям държавник, построил три Българии…“
Ако, защитавайки нуждата от лустрация, твърдим, че всички, обвързани по определен начин с комунистическия режим, не трябва да бъдат назначавани или избирани на определени административни постове в държавата и в местното самоуправление…
Ако приемаме денацификацията за необходима и смятаме, че декомунизацията е нужна и у нас…
Тогава трябва да приложим същите стандарти и към рецидивите и пропагандирането на нацистката идеология.
А аргументите от рода „ама той е добър професионалист, направил толкова много“ би бил валиден и по отношение на Хитлер – на фюрера дължим Фолксвагена и километрите Райхсаутобани, ползвани и до днес в Германия…
За моралния релативизъм ми е думата.
Дано ме разбрахте.
Асен Генов 2.0 