Ако Недялко Недялков беше карикатурист…

Автор: Ивайло Цветков

Автор: Ивайло Цветков

Ако Недялко Недялков беше карикатурист… Някой карикатурист щеше да издава „Пеевски Има да Каже“…

„Красиво“ — наред с „хубаво“ или „възвишено“, „чудесно“, „величествено“ и други такива изрази, — е прилагателно, което често използваме, за да означим нещо, което ни харесва… В различни исторически епохи между Красиво и Добро е имало тясна връзка… Безброй са нещата, които определяме като добри — една споделена любов, едно честно спечелено богатство, едно изтънчено лакомство, и във всички тези случаи ще поискаме да притежаваме това благо. Благо е това, което стимулира нашето желание. Дори когато определяме една доблестна постъпка като добра, желаем да сме я извършили ние, или си обещаваме да извършим нещо също толкова достойно, поощрени от примера на онова, което смятаме за добро…“  Умберто Еко, „История на красотата“ (със съкращения).

Ние си знаем, че не сме нито Брад Пит, нито Шон Пен или Джони Деп, а за Джордж Клуни, Дензъл Уошингтън или Антонио Бандерас дори не смеем да си помислим, че сме… Далеч сме от самоилюзията, че сме красив, но сме категоричен, че не притежаваме носа на Депардийо, а и други корпулетно изразени негови телесни характеристики. Опазил ни Бог от идеята, някога да пристанем на Путин за руско гражданство.

Но не за това ми е думата.

Красивото, както прочитаме от Еко, възпитава Добродетели. Скромното ми разбиране е, че артистът, в частност художникът, се стреми към красивото. Дори когато изобразява Грозотата, Красотата се долавя в нейното отсъствие.

Гоя. Снимка от Интернет

Гоя. Снимка от Интернет

Без претенция за дълбок анализ, Красивото се подразбира по неговото отсъствие и в картините на Гоя, изобразяващи „Ужасите на войната“.

Изяществото, с което е изобразено Злото, подсказва Доброто.

Ужасите на войната, изобразени прецизно от великия художник, говорят за Благото, в нейното отсъствие и поне у мен стимулират желание към Доброто на мира.

Към Красивото.

Разбира се, далеч съм от мисълта да сравня карикатуриста на ПОЛИТИКА — издание, за което се говори, че е номинална собственост на Ирена Кръстева — майка на Делян Пеевски, с великия Гоя. Опазил Господ!

Ще си позволя да сравня Ивайло Цветков с друг карикатурист, с когото често сме разменяли реплики в социалната мрежа, понякога дори изразяващи несъгласието ни един с друг. Та, като адресат на творчеството на двамата,  чета и СЕГА, и много рядко ПОЛИТИКА, аз мисля, че имам право да съм критичен към продукта, който ми предлагат двамата автори.

Христо Комарницки… За мен, той е най-големият ни карикатурист в момента. В рисунките си Христо успява да е уникално критичен, но съхранява Красотата, защото не губи уважение към човека, когато рисува. Комарницки запазва собственото си достойнство.

Осмива, но не унижава и не обижда. Запазва Доброто, създавайки Благо, което стимулира желание у всеки, разбрал карикатурата му, да притежава част от Красотата, пресъздадена със средствата на карикатурата. Дори когато тя се подразбира само в отсъствието си.

Христо е талант, когото уважавам.

Толкоз за него. Споменах го, за да имам реална, съпоставима (извинявай, Христо) с Ивайло Цветков точка за сравнение.

Ивайло Цветков…

Разбира се, няма да коментирам своя образ в шаржа му. Суетата не е водещият ми недостатък. Успял е, макар и пресилено, да долови основни мои характерни черти. Поне дотолкова има „очи“ авторът.

Другите трима, които познавам, повече или по-малко лично, съм виждал достатъчно и в неформална среда, но и от телевизионния екран. Виждам, че Ивайло се е опитал да „долови“ основни техни черти, да ги засили до Грозота, воден явно от силното си желание да ни изобрази по начин, подходящ да илюстрира статията, чието основно внушение е, че ние сме продажни лъжци, обслужващи юдеофашистки, жидомасонски сговор срещу KLETA MAJKA BALGARIQ.

Водещите тези, които авторът е трябвало илюстрира, са внушенията, че Протестна мрежа са „лъжци, терористи, опасни конспиратори и провокатори, дестабилизиращи България чрез връзките си с кръга „Капитал“ и Сорос…“

Това му е поръчано, това е нарисувал „творецът“. Колкото можал, толкоз. Пито — платено!

Да не бъдем взискателни. А и думата ми е за друго.

Излишно е да припомням, че Протестна мрежа систематично и упорито, къде успешно, къде не дотам, но с постоянство се опитва да свали маските на Модела КОЙ. Характерно за модела е, че притежава медии. Огромният икономическият ресурс, който доскоро бе съсредоточен в една банка, поддържа(ше) медийна империя, генерираща политическа сила, чрез безскрупулни манипулации на общественото мнение. Моделът КОЙ притежава медийна власт и мощ, която и до днес се стоварва върху всеки, дръзнал да се опълчи срещу криминално-олигархичния консенсус на огромната част от полит-икономическия елит на България.

Без да влизам в досадно повторение, всеки, който следи както политическия, така и медийния или обществения дискурс, знае отлично къде се позиционира газетата ПОЛИТИКА по оста „КОЙ“. Ще припомня само част от заглавията за последната година, свързани с протестите, започнали след назначаването на сина на Ирена Кръстева за шеф на ДАНС: „Коледата невъзможна“; „Хорът на омразата“, „Кукловодите“ — като на всички първи страници присъстват част от изобразените в шаржа на Ивайло Цветков личности, а аз дори имам честта да съм на всяка една от тях…

Думата ми е за карикатуриста Ивайло Цветков. И за творческата цена, която един художник трябва да плати, за да обслужи модела, станал олицетворение на общественото Зло за стотици хиляди български граждани. Да го изобрази така, че да не остави нищо красиво, което евентуално да провокира „опасни“ въпроси у читателя: „Дали пък няма нещо вярно в думите на тези четиримата?“

Дали карикатуристът не е имал такава поръчка. Дали не му е платено за това?

Приятелите ми от протестна мрежа, а и хората, които познавам лично, или от телевизионния екран, с които сме заставали често на сходни позиции. Критикували сме неща, пряко или косвено свързвани с Пеевски, майка му, политическия и икономически консенсус, заради който съществуването на Модела КОЙ е възможно.

Поръчано или не, изобразени сме така, че да не будим никакви симпатии, провокиращи усещането за вероятно Добро, което хората и общността, за която пише в статията може да са сторили.

Казано просто, Ивайло Цветков продал ли е таланта си?

Рисунката му илюстрира текст и внушения, под които собственикът на друг сайт от кръга „Семейство и приятели“ вероятно би се подписал с две ръце, без да се двоуми.

С други думи, ако Недялко Недялков беше карикатурист, Ивайло Цветков, нямаше да рисува за ПОЛИТИКА, а щеше да пише за ПИК…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s