Животът и другите жълти неща от него са последователно предвидими… Вместо да осветят останалите неща от живота, те ги ожълтяват.
Признавам си, преди юнските протести от 2013 не знаех, че са чак толкова усърдни в това си начинание, но за последните близо две години ми просветна. И вместо да виждаме нещата осветени, ние, със старанието на жълтите неща от живота ги виждаме все по-жълти…
Жълтите неща от живота ви атакуват отвсякъде, най-вече, докато си пиете сутрешното уеб кафе, било то пред монитора, или вторачени в „синия екран“. Всъщност, екранът, съдържанието му де, си е жълто и то, за да си отива с другите жълти неща от живота.
Ще ползвам 14 юни 2013 за отправна точка. Жълтите неща от живота се опитаха да се наместят сред останалите нормални неща от живота, които скандираха по улиците срещу червените неща от живота, но не им се получи. Удариха на камък като скиор върху писта на Юлен с тежък и мокър сняг в края на сезона…
Жълтите неща от живота не харесват да не са харесвани. Те все пак са жълти неща с дългогодишен опит. Професионалисти в жълтото, така да го кажем. Защо не ги харесвате?..
Жълтите неща от живота реагираха очаквано и вчера. Нищо ново, те са абсолютно предсказуеми като статия в ПИК или интервю на Юлий Москов, в защита на Банско. Едни жълти неща от живота провидяха комплоти, платени протестъри и други провокатори, други са по-перфидни…
Все пак, те се опитаха да намерят място сред останалите нормални неща от живота. Даже някои ги четяха и гледаха със сутрешното си уеб кафе… Но жълтото е агресивен цвят. Избива на фона на бялото. Не случайно българският език, който иначе никак не е жълт, а си е пъстър и многоцветен, има поговорка за мръсното бельо и кирливите ризи. Жълтото избива. То и със задника било така — всеки си го има, колкото и да се върти, ама това е друга дълга тема и ние няма да я започваме от уважение към четящия…
Та, жълтите неща от живота не ни изненадаха с нищо ново. Стилът им е такъв. Или не подписват текстовете си, или канят „подходящите“ гости, които да хвърлят още малко жълта светлина по някоя и друга щекотлива тема. Или ще направят разследване, или ще прозрат интриги, или ще разкрият някоя и друга подривна дейност с лаптоп. Но никога няма да се свържат с другите нормални неща от живота, за да спазят някой и друг професионален стандарт. Те са жълтите неща от живота, те са над тези неща, не бива да се изненадвате, докато си пиете сутрешното уеб кафе…
А видите ли неподписана статия, която хвърля жълта светлина върху „червеите“, разсъждавайки коя трибуна е по-подходяща — парламентарната или националния ефир, за председателя на комисията по вътрешен ред и обществена сигурност, вместо например да вдигнат телефона и да разговарят по темата я с Цацаров, я с шефа на Националното бюро за контрол на службите и СРС, Бойко Рашков…
Да знаете! Това са жълтите неща от живота.
Анонимно жълти.
Аз лично избягвам „жълтите неще“ за това си избирам медиите които да гледам и чета от скоро посещавам този блог и го намирам за много интересен и обективен. Моето сутришно кафе не е придружено с жълти неща! Стремя се да съм концентрирана върху важните неща от живота ми и да не се влияя от незначителните. Ежедневието ми е натоварено и интересно. За мен най-важното са децата и моето семейство. Ангажирана съм основно с тях и работата ми и нямам много време за странични неща. Но нека се върна на сутришното ми кафе 🙂 То е придружено с полезни и важни източници на информация. Основно следя няколко сайта един от които е http://www.idividishop.com/bg/ а и да не забравя последното ми попълнение към личните ми предпочитания е точно този блог 🙂