Трябва ли да празнуваме 9 май?

„…От Шчечин на Балтийско море, до Триест на Адриатическо, през Континента се е спуснала Желязна завеса. Зад тази линия се намират столиците на всички древни държави в Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София — всички тези славни градове и народите, около тях се намират в това, което трябва да назова като Съветска сфера и всички те, по един или друг начин са подложени не само на съветско влияние, но в много висока, а в много случаи дори нарастваща степен на контрол от Москва…”

Уинстън Чърчил, „Речта за Желязната завеса“
05 март 1946

Нацистка Германия капитулира на 7 май в Реймс, Франция и на 8 май 1945 в Берлин. Второто се случва след полунощ, рано сутринта по московско време в тогавашния СССР. Съветските власти съобщават това на 9 май рано сутринта. 9 май се чества от 1946 до 1948 официално в СССР като празник на победата на Работническо-селската червена (а след 1946 Съветската) армия над нацистка Германия.

От страните, членуващи в ЕС, Словакия, Франция и Чехия празнуват деня на победата на 8 май, а останалите Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Румъния, Полша, Португалия, Унгария, Финландия, Холандия, Хърватска, Швеция, Словения — не празнуват деня на победата над нацистка Германия.

Съветската армия не може да се третира еднакво спрямо всички държави, въвлечени във Втората световна война. Спрямо едни тя е победител: Австрия, Япония, Германия. Някои страни, като (част от) Норвегия и Чехословакия са освободени от Съветската армия. Но, събитията през 1948 и 1968: т.нар. “Побѐден февруари“ и потушаването на „Пражката пролет“, при които комунистическият режим се установява и затвърждава, конституират Съветската армия в Чехословакия като окупатор.

Българското общество няма категоричен отговор и историческа оценка както на участието ни във Втората световна война, така и за ролята на СССР и Съветската армия в България при налагането и поддържането на 45-годишния кървав комунистически режим.

Не по-маловажна е и обстановката в България преди нахлуването на „освободителната“ Червена армия през 1944 България вече е преустановила дипломатически отношения с Германия, гони и разоръжава немските войски, преговаря за мир със Съюзниците и обявява неутралитет.

Военна дипломация на САЩ спрямо България и усилията страната ни да бъде извадена от Оста са безрезултатни. Лицемерната политика на СССР осуетява Плана „Донован“ за извеждане на България от орбитата на Германия. СССР до последно държи България далеч от съюзниците. Съветският съюз тайно настоява за продължаване на бомбардировките над София и други градове, докато българите станат „по-чувствителни“, въпреки готовността на САЩ да спре атаките.

Американският посланик Хариман в Москва описва в свой доклад от 6 януари 1944 до САЩ, визитата на генерала от военното разузнаване Бил Донован, автор на плана:

“…Казах му [на Молотов], че генерал Донован ще обсъди с Президента това, след завръщането си и, че междувременно се надяваме, че Молотов ще ни посъветва по въпроса, заради съветските дипломатически контакти с България. Той каза, че нямат достатъчно информация, за да стигнат до заключението, върху което работят. Единственото му конкретно предложение бе, че те отдават огромно значение на продължаването на бомбардировките над България, които според тях ще помогнат на българите да станат по-чувствителни…”

Друг пример е Полша. Освен подялбата ѝ в началото на войната, между руския и германския агресор, според пакта „Молотов–Рибентроп“, друг подобен акт е потушаването на Варшавското въстание (1944), изравняването на почти цялата столица на Полша със земята и опожаряването й от нацистите квартал по квартал. Съветската армия спира преди Варшава, не се държи като освободител и не се намесва в помощ на поляците, чак докато с въстанието не е приключено окончателно, след което завзема града.

Различно е поведението на съюзниците САЩ и Великобритания във Франция (Нормандия, 1944). След освобождаването на страната, те не пречат на генерал Дьо Гол да оглави временно правителство и по никакъв начин не влияят върху властовите процеси, въпреки че не би било трудно в следвоенна Франция.

Ролята на Червената (след 1946 – Съветска) армия в България е идентична с ролята на СССР в Полша. Отговорът на въпроса – дали 9 май е значима дата за България, а не 8-ми, когато фактически Германия капитулира, победена от Съюзниците и СССР, както и изборът дали да празнуваме брежневската версия на “Деня на победата”, минава през преоценка на фактите, често изкривявани от Следвоенния консенсус.

Очевидно е, че 9 май, избран от Сталин и възстановен от Брежнев като официален почивен ден през 1965г., е част от пропагандата за “освободителя” СССР и лошата нацистка Германия (за второто съмнения няма!).

Морално и фактологически, националсоциализмът в Германия и комунизмът, залели света и завладели част от Централна и Източна Европа, са Зло. Полският политик и историк, бивш външен министър, Бр. Геремек коментира края на двуполюсния свят, разделян от Желязната завеса. Втората световна война завършва на Запад, през 1945, с победа над единия агресор и на Изток, през 1989, с победа над другия.

Търсейки отговора, трябва да си припомним, че участието на България в заключителната фаза на войната става след като страната попада под съветско влияние, не като самостоятелна армия на отделна държава, а в рамките на Трети украински фронт на Червената армия. Заради това не ни е признато правото на победител, а сме третирани като победена страна. Така СССР ни отнема победата от 7 и 8 май и ни налага своя “День победы” — 9 май.

–

Текстът е писан за вестник „Новини Лондон“ и е публикуван на хартия и във Фейсбук страницата на медията. Същият въпрос бе зададен и на журналиста от БСП, Ал. Симов, а неговият отговор е тук.