С тази прокуратура и този главен прокурор явно и очевидно е, че това е невъзможно. Разбира се и със следовател, като Пеевски, когото прокуратурата пази и не иска да съобщи, че няма нито едно обвинително заключение; нито една проверка. Нищо. Нула! Но за сметка на това, проверката срещу него, от същата тази прокуратура, установи и отказа да проверява “житейски възможни хипотези” и “абстрактни понятия”…
Житейски възможно се оказа да не си платил 300 хиляди лева данъци и да не попаднеш автоматично под ударите на Закона или поне данъчна проверка за “избягване на плащането на данъци в особено големи размери”, за което се лежи от 3 до 8 години, а имуществото подлежи на конфискация… Нещо такова се случи с фирмите на майката на “Успелия млад мъж”…
Вторият път:
Житейски възможно се оказа и същият този Успял младеж да подпише и подкрепи предложения за съдебна реформа, която има за цел да намали зависимостта и обвързаностите в съдебната система и да пребори корупцията…
Лично на мен нещо не ми се възрва в този сценарий.
И не съм само аз. Мнозина са. Достатъчно са. Няма да броя колко са, защото историята е минала през болшевишко-меншевишките противостояния, довели до лениновата “Програма максимум” за унищожаване на буржоазията, частната собственост и идейните врагове… У нас бяха тесни и широки социалисти, но всичко това е друга дълга тема.
Казвам, че сценарият не ми се вързва и нееднократно изразих мнението си публично. То не е критично към предложенията на съдебния министър. По-скоро, в негова защита е, защото и на него ми се струва, че му вързват кънките, разговорно казано.
И заради това ми мнение, трябваше да отговарям на въпроса дали не съм “станал антагонист”… Този въпрос истински ме развесели…
В античната драма, антагонистът се противопоставя на главния герой — протагониста. В старогръцкия театър, протагонистът е положителен герой, което хвърля първата сянка на съмнение КОЙ в съвременния политически театър в България е про- и кой е антагонист (кой е положителен и кой е отрицателен герой)…
Никак не е задължително при политическата употреба на термина оценката по оста положително-отрицателно да е коректна.
Ако гражданите са антагонисти, логично е, властта да е протагонистът. След 400 дни на протести срещу Модела КОЙ, единствено логичното действие на гражданското общество е да се противопоставя на “Главния герой” — на протагониста.
Трудно може да бъде дадено кратко определение на Модела #КОЙ. В Българската политическа драматургия този модел включва поне още двама “актьори”: контролираните от Успелия младеж медии могат успешно да играят ролята на Деутерагониста, който, според сценария ту се противопоставя, ту поддържа протагониста — в нашия случай, правителството. Третият, разбира се, е източникът на финансиране на цялата порочна политическа екосистема — тритагонистът. Той е “инициаторът” на всичко. Наричан е и подбудител.
Възможна ли е реализацията на цялата тази схема без източник на финансиране? Възможно ли е Моделът КОЙ да функционира, без да е иницииран от нечии мощни финансови интереси и възможности? От банка, която бе наречена от главния прокурор “скъпо украшение под красив стъклен похлупак”?
Не наричаше ли един банкер кабинета Орешарски “моето правителство”? Кой беше той?
Ако триумвиратът ВЛАСТ-МЕДИИ-ПАРИ са протагонистът, деутерагонистът и тритагонистът в българското политическо общество, то гражданското естествено трябва да изиграе ролята на антагониста. Колективно и индивидуално.
В личен план, приемам да съм “лошия” антагонист, противопоставящ се на Модела КОЙ и отказвам да играя второстепенна поддържаща роля и смятам, че 400 дни на протести показаха, че не съм сам.
Гражданското общество има задължението и дълга да се бунтува при всяко господстващо беззаконие.
Властта (правителството) и държавата, като функция на организираното политическо общество, упражняващо авторитета си върху дадена територия, трябва да е обект на постоянно критично отношение от страна на гражданското общество.
Гражданите не трябва да играят поддържаща второстепенна роля в политическия живот, защото тогава се превръщат в контракражданско общество — контрареалност, на която се нагледахме за последните повече от две години.
Гражданите имат пълното право и задължение да изискват властта (и правителството) да работи само и единствено в техен интерес до степен дори да свалят правителството от власт, когато техният общ граждански интерес не е защитен.
Властта няма самостоятелен суверенитет, защото произлиза от гражданите.
Дълг на гражданите е да се съмняват в почтеността на властта, когато виждат компромисни сделки и това не е Антагонизъм, а е здрав граждански (и политически) разум…
Асен Генов 2.0 