45 години „Пражка пролет“: България се извинява!

Bulharsko se omlouva! България се извинява!

Да боядисаш в розово Паметника на съветската армия в София, под наблюдението на охранителните камери на МВР и общината, дори и да не си сам и да го направиш за по-малко от минута, се изисква смелост и решителност. Трябва да си воден от желание да направиш ясно и категорично послание.

Акцията е отговор на чешкия художник Давид Черни, който преди боядиса танка-паметник на Съветската армия в Прага розов. Днес всички видяхме българския отговор.

При условие, че именно такива акции, като предходната, „В крак с времето“, вкарват България в международния информационен обмен, не виждам проблем, даже смятам, че те може да са и част от кампанията за кандидатурата на София за културна столица на Европа.

Praha 68: ИЗВИНЕТЕСЕБЕ!

С интерес да науча повече за мотивите на един от участниците в акцията по боядисването на ПСА в розово, зададох следните въпроси:

Екип или сам човек бяхте?

Отговарям само за себе си.

Не ви ли е страх, че ще ви разкрият по записите?

Не. Не съм направил нищо лошо. Това не е криминално деяние, това е акт на извинение, макар и много закъснял. Това е единствения начин, по който в момента може да се привлече вниманието на обществото към бруталното погазване на свободата и истината в българското общество. Това е единственият начин да изкрещиш чувствата си и болката си. Ако това е наказуемо деяние, значи зловещо сме го закъсали. Реакцията на обществото към това действие ще определи къде сме сега? Дали сме 2013 или далечната 1968, когато танковете премазаха свободата на чехословашкия народ.

Вие ли направихте инсталацията „в крак с времето“ преди време?

Не.

Тогава политически акт ли беше? Според вас? Отговорете, дори и да не бяхте вие…

Всичко е политика. Политиката това е да взимаш решения. няма неполитически актове. Политиката не е само партиите и представителите в народното събрание. Политика е да си гражданин, да имаш мнение, да имаш избор и да носиш отговорност. Всички сме политици по един или друг начин.

Сега политически акт ли е?

Мисля, че стана ясно какво имам предвид.

Какво е конкретното ви послание днес?

Вината не се поема с мезета, другари комунисти. Вината се поема с извинение. Свободата никога не може да бъде стъпкана. Дори и с танкове.

Розивият танк на Черни как го превеждате на български?

Жалки сте, смешни сте. Хуморът, спонтанността винаги ще бъдат по-силни от репресиите. И вече никой не се страхува от вас.

Трябва ли да бъде демонтиран ПСА?

Да. Мястото му е в музей, както в другите държави от бившия съветски блок.

Защо областният управител и приятелите на Русия в България бързат да „почистят“ ПСА?

Защото са комунисти.

Изкуство, протест, политика или просто хулиганство е боядисването на ПСА?

Красив начин да се дава израз на важните теми в обществото. Донякъде е и политика, както казах. Помним, че розовия танк, след Черни, беше изчистен, той беше задържан, но след това 20 депутати от Чешкия парламент отидоха и го боядисаха отново. И така си остана. Ние обаче нямаме такива депутати.

Правителството е червено, какво им казвате с розовия отговор на Черни?

Извинете се. Докато не го направите, винаги ще има някой който ще ви го напомня. Ако не ние, следващото поколение. Макар да предпочитам да не оставяме тази задача на тях. Дано успеем да я свършим ние.

Ще продължи ли паметникът да ни говори на паметни дати?

Да. Надявам се.

Към кого се обръщате чрез тези арт акции?

Към цялото българско общество. Също и към Чешката страна и към Словакия.

Кое налага у нас улицата да прави международна политика?

Наличието на министър на външните работи като Вигенин.

Защо МВР трябва да пази ПСА и от кого?

Не трябва да го пази. Никой не пази паметника на Левски, нали? Ако се стигне до там един паметник да бъде пазен и охраняван, значи той е изгубил легитимност.
–

Очаквайте интервюта и с други участници в акцията.