Джираховата къща

Баба Жечка е на 80.

Стои зад вратата, докато аз снимам къщата й. Усмихва се.

— Какво й снимате на тази срутена къща? – повдиква бабата, преди да започне разказа си…

Не я разбрах ясно защо да е срутена, щях да разбера по-късно в разговора ни.

Джираховата къща е на 209г. В центъра на Каварна. 

Преди много години жената на бея се разболяла. Схванал й се кръстът. Той пратил стража да арестуват дядото, от чийто пра-пра внуци жечкини купили къщата.  Тогава той бил млад чакръкчия. Закарали го да излекува жената на бея. Да, но нали били турци, разказва баба Жечка, чакръкчията не можел ни да гледа, ни да пипа на бейската съпруга. Той ги посъветвал да държат един кон жаден. Давали му само зоб. Накрая, казал им той, жената трябва да яхне на коня. Дали му вода. Конят пил и коремът му започнал да се надува. Жената на бея седяла върху издуващия се кон. Нещо изпукало и гърбът й се оправил.

Беят, разказва баба Жечка, освободил арестанта и му издал ферман, че е джира — лечител.

По-късно един от наследниците му дори вдигнал въстанието през 1877 в Каварна. Друг негов наследник пък бил арестуван от комунистите.

Така, баба Жечка разказва, се стигнало до покупката на 209 годишната къща. Кулили я от племеник на някой от внуците на чакръкчията.

Сега баба Жечка отказва да живее на 3-ти етаж.

Няма асансьор, а в къщата й е по-хладно лятото и по-топло зимата. Зидът е 1/2м.

Живее в „срутената“, както тя казва, къща. Не я разбрам кое е срутено, питам и веднага научавам: в съседство построили нова къща с дюкян за цветя. Не спазили, обяснява Жечка, дистанцията от 3м и компрометирали зида на къщата.

Част от покрива видимо е срутен. Не пожелах да разгледам вътрешността. Баба Жечка ме покани, но аз се задоволих само с хола и коридора, където ясно се виждат възрожденските, както тя ги описа, стенописи, украсяващи стените. Някой си й казал да залепи тапети отгоре. Заради влагата или нещо подобно. Нямах какво да добавя.

Дворът — зелен. Малката, не много добре поддържана градинка има няколко корена пипер.

Зелена ограда, красиви решетки на прозорците и метална врата, която някой предлагал да купи от бабата. Жечка не продала портата.

Синът й кара такси. Двамата не са наясно дали къщата не е исторически или културен паметник. Няма и кой да им помогне да разберат.

Кметът-рокаджия едва ли се интересува от 200 годишни каменни „съборетини“.

Блоковете и безвкусните фасади, украсени със зле нарисувани рок величия са по-ценни и важни за града. Какво значение има, че в идеалния център на Каварна се рути една 200 годишна къща, преплетена с историята на града още от времето на турското робство?..

Никакво. „Джулаят“ явно е по-важен…

Баба Жечка, 80г.

Изрисуваните стени в Джираховата къща. Каварна

Джираховата къща, Каварна