Паметникът на съветската армия като геополитически инструмент на Кремъл

2466475

Едно от многото копи-пейст писма, изпращани ежегодно до МВнР на РБ, президента и кмета на София.

Този текст е писан за Дневник. Публикуван е на www.dnevnik.bg на 05.02.2015г.

През последните години един от основните комунистически тотеми в София, т. нар. Паметник на съветската армия, бе чест обект на протести срещу „доминиращата нагласа“ и „политическите и културните интерпретации на събития от средата на миналия век“*.

Използвани бяха нетипични средства, които обаче не са в противоречие на Закона, както стана ясно от решението на съдия М. Тодорова (на първа инстанция) по делото срещу двамата обвинени при акцията с декоративния елемент на ул. „Позитано“ №20 и надписът „БКП ПОЗОР“, пред централата на БСП и постановлението на прокурор В. Няголова по обвиненията срещу тримата, изписали ОКУПАТОРИ на т.нар. паметник, които бяха обвинени в хулиганство.

„Паметникът“ на съветската армия се превърна в „общодостъпна социална медия“ чрез която протестиращи и несъгласни с „доминиращата нагласа и политически интерпретации“ отправят своите послания към обществото.

В резултат на смелите политически послания — „В крак с времето“, „България се извинява на Чехия“ и „Слава на Украйна — КАПУТИН“, руският посланик Юрий Исаков описа действията като на „крайно десни радикали“ и нееднократно се намесваше в суверенните дела на България, пишейки изискващи писма до институциите.

Интересно е съдържанието на тази дипломатическа кореспонденция между посланика на Руската федерация и българските институции **.

Един от първите опити за намеса е през 2010г, когато посланик Исаков живо се интересува от това, под чия юрисдикция е Паметникът на ъветската армия в София. Той пише до кмета на София:

„Във връзка с появилите се напоследък в някои български медии противоречиви съобщения по въпроса за юрисдикцията по отношение на паметника на Съветската армия в Борисовата градина, моля Посолството на Русия да бъде уведомено дали монументът е в ресора на Столична община. В случай, че паметникът има друга юрисдикция, бих бил много признателен за информацията кога и по какви причини той е бил преведен на друго подчинение.“

Писмо изх. №83 на Посолството на РФ, заведено под №54-00-8/01.02.2011

След това, през годините 2010-2014, „паметникът“ на съветската армия е бил нееднократно „трансформиран“ чрез арт провокации, отправящи недвусмислени политически послания. Сред най-ярките са следните акции:

  • „В крак с времето“ през юни 2011 г.
  • в подкрепа на Pussy Riot на 17 август 2012;
  • в памет на жертвите на комунизма, при която три от лицата от релефа на „паметника“ бяха оцветени в цветовете на българското знаме – 2 февруари 2013;
  • през февруари 2014, когато една от фигурите от релефите на „паметника“ бе оцветена в цветовете на украинското знаме и бе изписано „Слава на Украйна“ и „КАПУТИН“;
  • 21 август 2013, когато единият от релефите бе оцветен в розово, а в основата му бе изписано „България се извинява“ на български и чешки език, в знак на солидарност с народите на Чехия и Словакия за инвазията на Съветската армия през 1968…

Интересна е реакцията на руската страна, изразена в официални ноти на посолството до външното министерство, президента и кмета на София, които са с почти идентично съдържание. При акцията в защита на Pussy Riot, посланикът на Русия пише**:

Посолството изразява протест във връзка със станалото, настоятелно моли да се проведе най-щателно разследване на инцидента и виновните в противозаконните действия да бъдат подведени под отговорност.

Руската страна разчита, че с цел пресичане на подобни прояви в бъдещето български компетентни органи ще засилят редовно патрулиране на територията до паметника на Съветската армия и ефективно ще използват установените на нея средства за видеонаблюдение…“

Писмо вх. №54-64-149 от 21.08.2012, ВМнР. Писмото е с №65/4 на Посолството на РФ

При втората акция — тази, в памет на жертвите на комунизма, при която три от лицата от релефа на „паметника“ бяха оцветени в цветовете на българското знаме, състояла се на 2 февруари 2013, руското посолство отново пише протестна нота, съдържаща следното изявление:

Посолството моли да бъдат предприети надлежащи мерки за установяване и подвеждане под отговорност на виновните за посочените противозаконни действия, а също така за привеждането на паметника в съответния вид…“

Писмо изх. № 54-64-28 от МВнР и е заведено под вх. № СО-04020-11 от 15.02.2013г.

На 26 февруари 2014, в дните, след като една от фигурите от релефа на „паметника“ бе оцветена в цветовете на украинското знаме и бе изписано „Слава на Украйна“ и „КАПУТИН“, посолството на Руската федерация пише до външното министерство, изх. № 54-64-42, следното:

Посолството изразява своя протест във връзка със станалото, настоятелно моли да се проведе най-щателно разследване на инцидента, виновните в противозаконните действия да бъдат подведени под отговорност и да бъдат предприети надлежащи мерки за привеждане на паметника в съответния вид.

Посолството отново ходатайства пред българските компетентни органи да се засили патрулирането на територията до паметника на Съветската армия, с цел да бъдат пресечени подобни прояви в бъдеще…“

Писмо изх. №420 на посолството на РФ, от 27.02.2014

Интересното в тези случаи е, че руското посолство директно вменява за вина и обявява извършителите за виновници, които следва да бъдат подведени под отговорност — теза, която прокуратурата и съдът опровергават.

Друг интересен факт е, че външното министерство, тогава оглавявано от Кристиян Вигенин от БСП, ползва сходни изразни средства в писмото си до кмета Фандъкова по същия случай:

„Приложено Ви изпращам копие на нота №41/Н от 23 февруари 2014 на посолството на Руската федерация в София по повод вандалската акция над паметника на Съветската армия в София.“

Писмо на МВнР до кмета на София, изх. №54-64-42 от 24.02.2014

По повод готвени протести и акции, в подкрепа на инициативата за демонтаж на „паметника“, в свое писмо от 27 февруари 2014г. посланик Исаков пише:

„Според информация, с която разполагаме, във вторник, на 4-ти март, в 18:00 пред Паметника на съветската армия в центъра на София за пореден път планират да се съберат лица, които искат той да бъде демонтиран.

Изразяваме загриженост по повод тази акция, която… може да предизвика акт на оскверняване на монумента

Посолството моли българските компетентни органи да вземат адекватни мерки за засилване на патрулирането на територията, около паметника…“

Писмото е изпратено до МВнР и СО и е заведено в кметството с вх. № СО-5400-28 от 27 февруари 2014.

Интересна и показателна е и реакцията на руското посолство по отношение на публичността на тези свои условно казано дипломатически „совалки“. В свое писмо изх.№15ПР-22, от 2 февруари 2015г, до Асен Генов и Цветелина Сърбинска, МВнР пояснява, че след отправено запитване до руското посолство дали да предостави информацията, искана от двамата, пише следното:

„Във връзка с подадено заявление за достъп до обществена информация, относно наличната в Министерство на външните работи информация за кореспонденция с посолството на Руската федерация Ви информирам, че е отказан достъп до обществена информация съгласно чл. 37, ал. 1 т. 2 от Закона за достъп до обществена информация, поради изразено изрично писмено несъгласие за предоставяне на исканата обществена информация от страна на посолството на Руската федерация в гр. София.“

Очевидно е желанието на Руската страна подобен натиск да остане скрит от българското общество.

В повечето от цитираните писма на посолството се прави препратка към Спогодбата между правителствата на България и Руската федерация за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката, подписана на 19 април 1993 в Москва. Цитира се, също така, и договорът за приятелски отношения и сътрудничество между Русия и България, подписан на 4 август 1992.

2466476

Писмо на Министерство на културата, с което се казва, че „паметникът“ на Съветската армия не е културна ценност.

Посланикът обаче услужливо премълчава факта, че приложимите разпоредби на тези документи засягат паметници, които са военни гробища, костници и културно-исторически ценности. В този смисъл, „паметникът“ на съветската армия не попада под „юрисдикцията“ на двата документа, както може да бъде видяно и от писмо № 05-00-0028 на Министерството на културата от 15.12.2010, до Валентина Маринова, посочващо, че той не представлява културна ценност.

Логични са заключенията, че Руската федерация, видимо от официалните ноти до МВнР и Президента, гледа на „паметника“ на съветската армия като на инструмент, който легитимира нейното присъствие и опитите за недопустимо вмешателство в политическия и обществен живот на България. Тези действия на посланика напомнят за усилията България да бъде държана в орбитата на геополитическите интереси на Русия в постсъветското пространство.

Дори повече, Руската федерация си позволява да прави квалификации и обвинения по определени политически действия и изявления, които биха могли да бъдат предмет само на вътрешноправни интерпретации. Посланикът прави това по отношение на политически тези, които оспорват и изобличават руското геополитическо влияние и интереси.

И по недопустим за суверенна България начин и следва да бъде зададен въпросът дали посланик Исаков не нарушава дипломатическите стандарти и дали присъствието му и действията му са приемливи за страна-член на НАТО и ЕС.

* Из постановление № на прокурор Няголова, с което се оневиняват написалите Окупатори на „Паметника“ на Съветската армия.
** Бел. ред. – Достъпът до писмата е бил отказан от МВР по Закона за достъп до обществена информация, те са предоставени от Столича община и Президентството. Авторът и Цветелина Сърбинска ги събират като част от дейността си, насочена да възстанови и покаже фактическата истина за комунистическите символи и за защитата по делото срещу тях.
Правописът на неофициалните преводи на руските писма е запазен.

Advertisements

3 comments

  1. Не случайно и абсолютно вярно е написано след името на този копи-пейст глупак, че е СВОЛОЧЬ! И „Ь“-то го слагам не за да омекотя смисъла на казаното, а да подчертая, че и е елементарно неграмотен! Злоба, омраза, русофобия – това са диагностични признаци… Незабавно да потърси медицинска помощ и да съберем 33 гроша да му платим мястото в лудница – далеч от България!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s