160 милиона, предизборна стабилност и други новини…

Любов ли бе, да я опишеш…

Стабилността отиде на кино, образно казано!

Цикълът се затвори! През февруари 2013 г., когато Борисов театрално хвърли оставка, пред парламента имаше прасета в негова подкрепа. Истински, живи, розови, квичащи и смърдящи прасета в камион. Тогава предстояха извънредни избори. Сега Борисов плаши с предсрочни избори. Злите езици говорят, че ДПС яко са го стиснали за номинацията и настояват за своя човек. Още по-злите езици говорят, че това е говорещата с гласчето на Мини Маус Маргарита Попова. Дали тя е удобна на ДПС не знам, но аз на злите езици не вярвам. Аз вярвам на звездите. А звездите така подредиха нещата, че днес цял камион с прасета се търкулна и пак предстоят избори. Тоест, символиката в цялата тази работа е, че на Бойко му пада стабилността. А това, че хора спирали колите и ги товарили с прасета и кой на къде му зърнат очите – това е друг символ на управлението на Борисов. Кражби и пътища.

Замириса на предсрочни избори от всякъде!

Бойко не е вчерашен обаче! Днешните му политически умения са закърмени във времената на бухалковото застраховане. Тогава му викаха рекет, защото не разбираха от бизнес. Същността беше, че ако искаш да не ти оберат или подпаля дюкяна, трябваше да си платиш или на охранител, или на застраховател. Горе-долу от това време е и охранителният бизнес на Боросов. Сигурен съм, че ги разбира той тези работи със застраховките и охраната! Иначе нямаше да постигне такива успехи в Братислава. Кой охранител може да се похвали, че е издействал 160 милиона? Никой! А Борисов успя! Къде с блага дума, къде с ултиматум, успя да получи от Европа 160 милиона, за да я пази. Едно време ни пазеха от мутрите, които ни тероризираха, сега ни пазят от терористите. А някои даже казаха, че ще пази Европа на прилична тарифа.

Тоест и европейците са на далавера.

Третата новина е, че свалили предаването на Кулезич. Тъкмо щяла да коментира интервюто на Мустака, онова, дето вика, че в България имало два клана – на Борисов и на Пееевски и СЕМ дръпнали шалтера на цялата телевизия. Тук, признавам си, не съм единодушен със себе си! От една страна, злите езици говорят, че Борисов бил бесен на Мустака за всичките тия приказки, дето ги изприказва, та затуй паднало предаването, а от друга страна – Кулезич била подкрепяла в първото правителство на Борисов. Защо им е да го свалят?.. Кулезич била подкрепила „битката на Борисов с организираната престъпност“, край на цитата. Това как ви звучи? На мен – като на филм на Лукас, в който силата е с нас. Или това, че подкрепяла борбата с корупцията и строежа на магистрали… Момент! Аз ли нещо не разбирам? Все съм си мислил, че корупцията е тясно свързана с изразходване на средства по пътно строителство… Да ви припомня ли чии фирми щяха да приберат един милиард лева от строеж на магистрали, по цени, сравними със строеж на аутобан в Алпите? Тоест, какво точно е подкрепяла Кулезич? А, да! Забравих! Каза, че подкрепяла и Цветанов. Когато Цецо прочете онези СРС-та от трибуната в парламента, сигурно също го подкрепяше,  че не си спомням. А най-вече заслужаваше подкрепа, когато му завиждаха за апаретаментите. Добре, че НАП го подкрепи, а шефът му, след подкрепата, стана депутат от ГЕРБ…

Поне според публичната информация, лицензът на ТВ7 е отнет по простата причина, че телевизията спряла да действа като телевизия и въртяла стари предавания на запис, оставяйки почти без служители и ново съдържание. А Кулезич просто е била на подходящото място, за да получи чудесна възможност за пиар примерно, премествайки се в друга телевизия или публикувайки записите си в YouTube. Свиквайте! YouTube се оформя като редовна алтернативна медия. От много време насам. Вече не знам уважаваща себе си телевизия, която да не стриймва на живо в YouTube. Защо не и Кулезич?..

Та, Кулезич просто попада в сложно съчетание от обстоятелства, които създават поредния подходящ „моментум“ за госпожата. А тя очевидно умее да използва моментите. Иначе, за ТВ7 просто не трябва да се изненадвате! Употребена, ограбена и изоставена. За мен въпросът е в това, кога ще спрат и АЛФА, а не защо спря ТВ7… Не е първата, няма да е последната медия-мокра кърпичка, която ще се спомине, след като стане излишна на създалите и употребилите я.

И последно по въпроса: не ми пробутвайте свободата на словото. Тук не става дума за това. Медиите спазват правила и журналистически стандарти. Рупорите, създадени с политическа цел, през които се препират милиони за пропаганда, не са медии. Те са предприятия със срок на годност. Като им изтече срокът на годност, ги бракуват. Това не е цензура, това е амортизация. Пропагандна машина, която, като се износи – спира. 

Такива ми ти работи…

И каква излезе тя накрая? Както казва днес Ники Стайков, „най-консервативно казано, между двамата (Борисов и Василев) е имало поредица от неформални срещи за обсъждане на общи теми, за чието съдържание можем само да се догаждаме…“ А резултатът е минус 4 милиарда, една фалирала банка и един банкер в изгнание, който много, ама много ядосва премиера със спомените си пред медиите. Имаме едни избори, които, най-деликатно казано, се очертават като една долнопробна буфосинхронада, при която големият печелиш ще си останат ДПС, БСП и подконтролните им субекти, сред които е Борисов и неговата ГЕРБ… Зелените и Глас народен сключиха коалиционно споразумение, което очевидно има за основна цел да извади двете формации от зоната на социологическата грешка. Реформаторите тръгнаха на избори с идеята кого ще подкрепят на балотажа. Всички известни до този момент кандидати се различават помежду си само по отношение на това, колко по-близо до Кремъл искат да ни завлекат…

Новината за Митьо Пищова и подобни дори не ми се иска да коментирам. Той сам си го казал: „Ако трябва да съм честен, няма да гласувам за мен…“ Ако трябва да съм честен, Митьо Пищова е прав. Не само за себе си. За всички останали също не трябва да се гласува.

Какво остава?

„Не подкрепям никого“ – това остава. Подозирам, че законодателят не е допускал каква неприятна изненада може да се окаже този вариант в бюлетината, ако се излезе, че „не подкрепям никого“ е първа политическа сила в страната… Понеже са твърдо решени да закарат всички до урните, „не подкрепям никого“ може да се окаже удобен инструмент за съпротива.

Лична съпротива.

За мършите в стадото и други новини от деня…

Всяко стадо си има мърша. Има различни хипотези за случилото се с „Царските конюншни“ в София и скандално ниската цена, на която са продадени – 90 лева за квадратен метър. Разбира се, възможно е самият областен управител Веселин Пенев да вярва, че наистина е освободил държавата от ненужна собственост, която освен, че не носи никаква печалба, генерира загуби, примерно за такса „смет“. Сигурно си вярва. Аз не му вярвам. Възможно е и Реформаторският блок да не са знаели, ако все пак Пенев не е бил читав от самото начало. Не знам. Може и да е така, но аз не им вярвам, защото вече втори ден откак скандала с продажбата се разрази, а те мълчат и дума не обелват. Можеха една оставка да поискат, вместо Борисов да го прави и да го играе „доброто ченге“ отново за пред екзалтираните си избиратели… Като изключим всички позитивни възможности, основавайки се на тъжния ни опит в територията, която обитаваме, нещата никак не са розови. Поредната далавера с апетитен обществен ресурс, съвсем скоро, след „случайния клошарски“ палеж на тютюневите складове в Пловдив. Днес се шегувах с някого, че се обзалагам с коефициент 10:1, че до няколко години и в „Царските конюшни“ ще се нанесе някой клошар, който пуши в пластмасов пепелник… Та, очевидно е, че и в това стадо има мърша, но не е ясно коя е. Или поне се правим, че не знаем…

Това е първата новина от днес.

Другата добра новина е, че парашутът на Бокова все още не се отваря, а земята… Финалът, де, е все по-близо. Не само, че не се отваря, ами ускорението я дърпа от 4-то, на 5-то място. Пустият Айнщайн не е мислил за българските комунисти. И как да мисли, като Хитлер е бил аха-аха да измисли атомната бомба. Къде ти, да се вълнува, че 70 години по-късно българска комунистка ще иска да оглави ООН… Иначе, да е жива и здрава!..

Третата добра новина е, че руснаците си го получиха. Е, не съвсем. Поне тези, в руското посолство в София. Имаха глупостта да публикуват поздравление на руски език, за девети септември. Хиляди българи били излезли на улиците да ги посрещат. Даже публикуваха снимка. Естествено, фалшифицирана. С танк по софийските улици. На 9-ти… Нищо, че тогава те точно са били преплували Дунава… И като се почна… ПТН ПНХ е най-мекото, което чуха и прочетоха под честитката си. Даже им се наложи да трият и блокират сума народ, дето ги пращаха обратно по пътя на биологичното развитие, малко преди да са проплакали за първи път… И не ви говоря за една испанска „табела“, дето беше модерна преди години…

Друго обезпокоително нещо от днес е, че Северна Корея пак са гърмели атомни бомби. Този път близо 10 килотона. И са предизвикали 5.3 по Рихтер наоколо… А Ким Чен Ун е все така тъповато ухилен и вгледан в бъдещето. Но забавната новина от Народно-демократичната република е, че най-сетне са забранили сарказма! Намериха му цаката най-накрая! Саркастичните подмятания между приятели, в стил „Америка е виновна за всичко“ вече са криминални. Ким Чен се съмнявал, че като се съгласявали с него, всъщност му се подигравали…

Какво друго?

Мустака пак дал интервю. Пак дълго. Иска много четене и съм си го оставил за тази вечер… Но ми харесаха заглавията. Същността им е, че „Борисов върти орташки бизнес с Пеевски…“ Не, че не сме го подозирали, но все пак, друго си е да ти го каже човек, дето е врял и кипял в орташките работи с Пеевски. То, като се замислиш, това обяснява доста неща. Например, защо Борисов и неговите гласуващи палци в Парламента така и не направиха комисия „Пеевски“. Ох, пардон! Това го обещаваха реформаторите. Тия, дето се ослушват като плъхове у трици и се спотайват, чакайки областния сам да подаде оставка. Е, подаде я. Дишайте дълбоко, че на следващите избори ще ви забравим, ако така я карате. Гарантирам ви го.

Комарницки пак кърти, чисти и извозва. Явно Мустака го е вдъхновил с откровенията си. Както самият той казва, можел е и по-хубаво, ама е бързал, не е имал време. Оставил е на Борисов да го нарисува по-добре…

И ако ме питате що няма новини за БСП – има! Освен Бокова, тия днес честват „Освобождението“. Колко народ освободиха след Девети от имотите им, не е истина! Злите езици говорят, че веднага след „революцията“ се случвало вечер да се разхождат по „Оборище“ и се ориентирали по полилеите. А на другия ден направо се нанасяли. Старите собственици били освобождавани от собствеността им. А някои дори от живота били освободени.

Пак злите езици говорят, че става дума за десетки хиляди избити само в първите няколко седмици след Девети. Ама това са зли езици, не трябва да им се вярва. За бесепето и лично за другарката Нинова, днес е ден на свободата и човечността…

Идиоти!

А, да! Сетих се още нещо. Последно: един познат ми разказа една забавна история. Като пионерче се разхождали около въпросните конюшни и един негов приятел се пошегувал: „Гледай каква работа! Преди това са били конюшни, а днес тук живеят хора…“

Това ни даде Девети, дето го празнуват другарите.

За лумпените и знамената

Палене на знамето на БСП. Снимка: clubz.bg

В Twitter ми зададоха въпроса: „Нали таксува подпалилите знамето на ЕС като „лумпени“? А тези интелекти що са?“, адресирайки тези, които подпалиха знамето на БСП преди дни, по време на заседанието на КСНС при президента.

140 символа са малко да дам ясен отговор за моето мнение. Ще се опитам с малко повече думички.

Първо и важно условие е, че аз не паля знамена. Нито одобрявам такива актове.

Знамената са символи. На идеологии, на държави. На режими. Дори във време на война, знамената, като израз на войнска чест и сила, са били пленявани. Горенето на знамена е акт, който аз не одобрявам. 

Да се върнем на въпроса — провокират ме да сравня двата акта: изгарянето на знамето на партията-наследник на комунистическия режим и изгарянето на знамето на Европейския съюз, случило се по време на чествания на 9-ти май, проведени под патронажа на БСП и руското посолство.

Изгарянето на партийно знаме е запалянковщина. Ако изгарянето на шалче на ЦСКА или Левски, или това, да набиеш някой, защото не е от твоя отбор, е лумпенски акт, ще приема това определение. Ако надписите „ЦСКА УМРЕТЕ“ или „ЛЕВСКИ УМРЕТЕ“ са лумпенски — бих приел и това определение.

Тогава, запалването на знамето на дадена партия е не по-малко неадекватен акт, който трябва да бъде осъден морално.

Добрата новина е, че от 1990 насам знамената на която и да било партия не са символи на цялата държава.

Палене на знамето на ЕС

Лошата новина е, че знамето на ЕС е част от символите на съвременна България. То символизира обществения консенсус, постигнат и изработен през годините на т.нар. „Преход“, след падането на комунистическия режим и се изразява в това, че България приема демокрацията като ценност, а развитите демокрации — като естествени партньори и гаранти за развитие и сигурност.

Разликата между двата акта, на идейно ниво е в това, че първите, изгорилите знамето на ЕС в центъра на София, правят това пред строежа, наречен „Паметник на съветската армия“ — символ, налагащ престъпната комунистическа идеология и лъжата, прикриваща дългогодишната съветска окупация на България.

С акта на изгаряне на знамето на ЕС, съветофилите в България, предвождани от лицата Станишев, Ерменков, Н. Малинов и прочее, направиха опит да компрометират публично проевропейската позиция и ориентация на България.

Направиха опит да ни натикат още по-силно и силово в орбитата путинова Русия, имперските и експанзионистичните апетити на Кремъл, подхранвани от руска православна фашистка идеология. Вторият акт, макар и радикален и неприемлив за мен, има в основата си неодобрение към партията, гордо обявила се за наследник на БКП и комунистическия режим, без да се разграничи от престъпленията им.

Това е акт на неодобрение към политическия и исторически цинизъм на гордите наследници и преки виновници за тоталитарния режим и десетките хиляди негови жертви само в България.

Макар и неадекватен, това е неговата същност. Вторият акт, еднакво неприемлив за мен, е породен от съпротивата срещу една партия, формирала се и наложила се в България заради „курса на въоръжена класова борба“, който тя е поела преди стотина години. Път, по който комунистическият режим буквално физически ликвидира своите опоненти, вярващи в демокрацията и изборите като единствена възможност за прокарване на алтернативни политики. 

Това е акт на неодобрение към партия, израснала с идеологията на „Интернационала“:

Потиснати и унизени, ставайте срещу  врага! Нека без милост, без пощада, да сринем старий, гнилий строй! Светът на нас се днес надява, напред в решителния бой! Бой последен е този, дружно вси да вървим…

Еднакво неприемливи, двата акта имат своята идеологическа и емоционална основа и преди да ги осъдим или премерим, трябва да се опитаме да разберем същността им.

А в личен план аз не паля знамена, нито одобрявам подпалването им. 

Предпочитам думичките, като средство за изразяване.

#Избори2014: Драмата 15:15

Момчил Неков преди…

Сериозно за никому неизвестния Номер 15 в листата на БСП:

34 хиляди създадоха поредната политическа трагикомедия.

Каква политическа драма!..

Още едно публично доказателство за това, че минимум 2 партии в България са създали електорални интелектуални гета. Майката на единия кандидат за евродепутат, Пиргова, го потвърди почти дословно. Да се върнем на „драмата 15:15″… Голяма част от тези 34 хиляди души най-вероятно са гласували по команда: „Задрасквате 15!“

И… Те са изпълнили поръката. За по-сигурно — изпълнили са я ДВА ПЪТИ!

Не, другари, не Ран, не Ът!

ВИЕ проведохте интелектуален геноцид над народа си. И сега, ВАШИЯТ „Франкенщайн“ си го връща. Без агресия, без злоба. Спокойно! По един ироничен начин!

Лидерът на БСП, Сергей Станишев, който е и лидер на Партията на Европейските социалисти, бе изместен нелепо от първото място. От някакво момче, което до днес бе напълно неизвестно. С неясни заслуги към партията си, без разпознаваемо присъствие в обществото.

Измести лидера на ПЕС и БСП, който с почти блестящия си британски английски, ще трябва да обясни защо момчето се отказва от евро депутатското си място (ако бъде принудено от партийната камарила). Ще трябва да го обясни на своите евро другари…

Тоталната сегрегация на цели райони (сигурен съм, че анализ на географията и демографията на преференцията 15:15 ще е много интересен!), феодализация, почти до състояние на робско подчинение (Бобов дол и обяснението на Пиргова), са преките причини за „драмата 15:15“.

Не крия, след всичките изписани и изговорени червени глупости за вредното западно влияние, за лошия капитализъм и за колонизирането на България, няма как да не се насладя на тази драма.

Оказа се, че не-БСП и не-ДПС избирателят няма такива проблеми. Дори успя да употреби преференцията цивилизовано, за да реши (надявам се) вътрешно-коалиционни напрежения (Св. Малинов и М. Кунева).

Момчил Неков сега…

Грешки стават, но „Драмата 15:15“ е бедствие в особено голям размер! Това са близо 10% от гласувалите вчера за левицата…

Но аз се забавлявам! И в същото време отчитам, че голяма част от вота на управляващите, от вота на БСП е тотално неподготвен за мотивиран, осмислен и демократичен избор.

А нормалният, според Пиргова, корпоративен (разбирай: купен и контролиран) вот, съчетан с 34 хиляди създали феномена 15:15, създава доста неоптимистична картина за начина на излъчване на политическия елит днес. Особено този, на БСП и ДПС (защото едва ли някой информиран вярва, че профилите на електоралните гета, ползвани от двете партии, са съществено различни)…

#КОЙ запали знамето на ЕС пред #ПСА – щрихи от портрета на национал-социализма в България

ПРОЛОГ

На 9 май 2014г, пред т.нар. Паметник на Съветската армия (#ПСА) цял ден имаше събития, организирани от Движение „русофили“, Руското посолство, та чак до вечерта, когато неформалната организация Гражданска инициатива „България подкрепя политиката на Русия“, организира шествие из София.

Кулминацията беше пак там, пред ПСА, когато двама младежи и един възрастен другар изгориха знамето на ЕС, а целодневните събития бяха легитимирани от Станишев (кандидат за евро-депутат, лидер на БСП и ПЕС), Н. Малинов (издател на ДУМА, председател на „Русофилите“ и народен представител), М. Миков (БСП, председател на НС) и други знайни и незнайни дейци на социалистическата партия.

Подпавлането… Снимка: Илия Петров

Младежите от снимката поразително приличат на Уили Фариоли и Любомир Зографски. Запомнете имената им.  Уили Фариоли е шеф на агитационния щаб на Социалистически Младежки Съюз (или Силни, Можещи, Свободни – накратко: СМС). Любомир Зографски е член на Клуб „Червена сила“, който се намира на бул. „Кл. Охридски“.

ФАКТИТЕ

Клубчето „Червена сила“:

Клуб „Червена сила“

Момчето с тъмните очила е Кеворк Каспарян. За него и други известни контра-протестиращи — по-късно… Мъжът, в центъра на снимката, с кафеникавото яке и дънките, е Спас Колев — активист и ментор на СМС.

Ето го отблизо, пред катедралата „Ал. Невски“, заедно с други активисти на СМС, сред които (вторият отдясно) е и Зографски:

Колев, СМС, Зографски

А ето го и Зографски отблизо, без да е скрит зад плаката (крайният вляво):

СМС в акция. Зографски най-вляво

Спас Колев и т. нар. „Преход“

Спас Колев е сред активните критици на всички, които отстояват демократични ценности още от „зората на демокрацията“, в ранните дни на т.нар. „Преход“, когато разпалено агитира срещу студентската стачка и „Града на истината“ в центъра на София през 90-те. Колев демонстрира своята близост с Г. Първанов (агентутрно име „Гоце“), Дани Златанчева (отговорен редактор на в-к Уикенд) и дори генералът от ДС Л. Гоцев:

Колев през 90-те

Златанчева, Първанов и Колев

Гоцев и Колев

Контра-реалност, контра-граждани…

Спас Колев е близък и с мнозина от средите на т.нар. „контра-протестиращи“, култивирани от левицата БСП, за да бъдат противопоставени на нестихващия вече 340 дни протест срещу мафиотизираното и корумпирано управление на България.

Сред по-известните контра-протестиращи, с които Колев е близък и се „засича“ по протестите, са Стоян Тодоров, Мирослав Зорец, споменатият по-рано Кеворк Каспарян, Нина Гергова и други. На снимките по-долу са тримата — Зорец, Тодоров и Гергова, все познати лица от телевизорите, а втората снимка е от шествието, завършило с изгаряне на знамето на ЕС:

М. Зорец, с мегафона. В профил е Ангел Гаджев – за него по-долу

Тодоров, вдясно и Гергова, в центъра

Шанс за Орешарски!..

Контра-протестиращите, сред които може да бъде видян и Спас Колев, се противопоставят активно на протестите срещу Орешарски. Те дори се срещат с премиера, “гласуват доверие на кабинета” му и категорично се противопоставят на искането за предсрочни избори.

През февруари 2013 Колев е сред протестиращите. Тогава протестите завършиха със сблъсъци и провокации, довели до оставката на Борисов.

На снимката долу са Колев, Зорец, активистът от СМС Вл. Славчев и Л. Зографски, който много прилича на момчето от снимката, палещо знамето на ЕС:

Колев, Зорец, Славчев и Зографски. Февруари 2013

Ангел Гаджев, друг приближен на Спас Колев и младежите от СМС, пък твърди, в отговор на журналистически въпрос, че „те са тези, които свалиха правителството на Борисов„:

Спас Колев, М. Зорец и Ангел Гаджев (вдясно, с очилата)

Удобното „гражданско общество“ — Шанс за Парламента!..

По-късно, след началото на юнските протести през 2013, контра-протестиращите „преговарят“ с Мая Манолова за новия Изборен кодекс, симулирайки гражданско общество, въпреки огромното (почти 90%) неодобрение на действащия парламент и 70-80% желание за предсрочни избори…

Разходка до Гърция

Активисти на СМС се разхождат из Европа, демонстрирайки подкрепата си за Орешарски. Може да се види от снимката, която Уили Фариоли споделя в профила си:

Щрак за спомен в Гърция

„Гастролиращи“ герои…

Друг участник в шествието, завършило с подпалване на знамето на ЕС е Иван Бонев. Съучредител на СИЛА (помните ги от протестите за бензина, когато усилията им бяха насочени към това, държавата да намали цените на горивата, а не да реши проблема с господстващото положение на Лукойл на пазара). СИЛА, според някои медии е свързана и с Ал. Петров.

Ето го Бонев (с раираната риза вдясно):

Иван Бонев, СИЛА

Тънка червена линия

Връзката на Спас Колев и центрираната около него СМС с БСП е топла и трайна.

В деня, в който се провеждат редица про-руски, про-Путин (скандира се неговото име) и про-еверазийски събития, завършили с изгаряне на знамето на ЕС, БСП не седи безучастно. Станишев, Миков, Малинов (Николай), както стана дума по-горе, легитимират целодневното събитие.

На снимките, за съжаление, не много висока резолюция, се виждат „лицата“ на левицата:

Станишев сред русофили

Станишев сред русофили, 09 май 2014

Анти-европейската реторика и изборите за Евро-парламента

Спас Колев не крие своята симпатия и към кандидата на БСП за евро-депутат, Александър Симов, с когото С. Колев има лични отношения:

С. Колев и Ал. Симов, май 2014

Спас Колев демонстрира близост и с други висши кадри на БСП:

С. Колев и Янаки Стоилов

Обща снимка с М. Манолова

Не само Спас Колев, но и членовете на СМС активно агитират в профилите си в полза на Ал. Симов, който, до този момент громи „евро-фашистите от евро-майдана“ в Украйна и българските им „симпатизанти“, но не се разграничава от подпалването на символа на ЕС на 9-ти май в София и странната симбиоза между социалисти и националисти…

Дори повече, младежите от СМС, сред които е и Уили Фариоли, се снимат за спомен с кандидата на левицата за ЕП:

Уили Фариоли, крайният вдясно. Спомен с Ал. Симов

На международната сцена…

Същата групичка се среща и с сирийския посланик в София и се снима за спомен пред портрета и зоркия взор на Башар Асад:

Кеворк Каспарян и Уили Фариоли в Сирийското посолство

Струва си да се отбележи и, че младежката структура на БСП защити депутата Страхил Ангелов от критиките, след посещението му в Сирия, при която, според тях, той „се е срещал със законната сирийска власт в Дамаск“.

Националистическата нишка…

При изгарянето на знамето на ЕС присъства и кандидатът за евро-депутат с листата на партия АТАКА, Георги Сенгалевич, който дава интервю за RT.

Г. Сенгалевич, АТАКА. От екрана на RT

Шпиц команди нападат СУ

Сред присъствалите на събитието, завършило с изгаряне на знамето на ЕС пред ПСА е и Борис Боев, Движение „23 септември„, чест участник в изяви на СМС. Той е сред критиците на студентската окупационна стачка:

Боев при акциите срещу окупационната стачка

Боев на деветомайското шествие т.г.

Напрежението тази зима стига до там, че депутатът от БСП, Борис Цветков, участва в щурм на СУ, в опит да бъдат изведени с физическа сила Ранобудните студенти, окупирали Ректората. Сред атакуващите можем да разпознаем Нина Гергова и лице, което силно прилича на С. Тодоров, описан по-горе. Там е и Кеворк Каспарян (помните го, сниман пред клуба на СМС), който също подкрепя БСП и агитира във фейсбук профила си:

Атаката на СУ. Кеворк Каспарян е най-вляво. С шапка и очила

Атаката на СУ. Жената вдясно зад човека на преден план е Н. Гергова

Атаката на СУ

АБВ европейска алтернатива на БСП?.. Не точно…

И, разбира се, картинката няма да е пълна, ако не споменем, че проблемите на левицата със знамето на ЕС не са от 9 май 2014. Те са още от далечната 2009, когато президентът Първанов (агентурно име „Гоце“) маха знамето от декора на новогодишното си обръщение към българите:

2009: Без знамето на ЕС

ЕПИЛОГ

Това не е обвинителен акт. Аз самият считам, че изгаряне на знаме може да бъде разгледано и в контекста на решение на Върховния съд на САЩ, според който подпалването на американския флаг е израз на „свободата на словото„:

Texas v. Johnson, 491 U.S. 397 (1989), was a decision by the Supreme Court of the United States that invalidated prohibitions on desecrating the American flag enforced in 48 of the 50 states. Justice William Brennan wrote for a five-justice majority in holding that the defendant Gregory Lee Johnson’s act of flag burning was protected speech under the First Amendment to the United States Constitution.

Казвам друго:

Проблемът на българската демокрация и съвременното ни общество не е „лошата Америка и лошият Европейски съюз“. Все пак, „бащите на нацията“ са всепризнати светила — философи и юристи, създали американската демокрация преди повече от 200г, стъпвайки върху най-доброто от света на правото.

Проблемът на българската „контролирана демокрация“ е дълбоката, все още актуална зависимост от бившия партиен елит и Държавна сигурност от времето на престъпния комунистически режим.

Проблемът е, че в условията на силна руска зависимост, екс-КГБ и екс-ДС влияние, както и на дълбоки криминално-олигархични зависимости в политиката, икономиката и обществения живот, се създава всичко друго, но не и демократично общество. Създава се картелирана и монополизирана (псевдо)пазарна икономика и празни, неприлагани правила и закони.

Това е всичко друго, но не и демокрация. Тази среда ни приближава към Москва и ни отдалечава от Европа.

Скандалният анти-европейски консенсус

Управляващите политически сили — БСП, ДПС и АТАКА, според проучване, представено тези дни, имат значителна, за някои дори преобладаваща електорална подкрепа на идеята за напускане на ЕС и присъединяване към Евразийския съюз.

За цялата страна процентът е 22%. Още по-притеснително е, че тези партии, с преобладаваща или значителна подкрепа на идеята за членство в Евразийския съюз, са формирали устойчив политически управленски блок и консенсус. Това засилва възможността за бавно и

„меко“ налагане на доктрината за „Лошия ЕС“ и „Добрият Евразийски съюз, доминиран от Русия“

анти-европейска кампания

В предизборната кампания преобладават скрити или явни анти-европейски послания, кулминиращи в демонстративната „спонтанна“ гражданска подкрепа на „политиката на Русия срещу Евро-фашистите от Евро-майдана“.

Като слагам „спонтанна“ в кавички, имам предвид, че през годините, от 1989 до сега, а най-вече през последните 10-12 месеца, все по-ясно се вижда подмяната, която се осъществява от политическия елит на новия анти-европейски блок, основан, зависим и свързан с руските геополитически, енергийни и икономически интереси.

Най-знаков е проектът на Кремъл — Южен поток.

Част от тази подмяна и „меко“ налагане на евразийската идея е симулативното и послушно, правилно „гражданско общество“, култивирано от левицата и гравитиращите около нея ДПС и АТАКА. „Мекото“ налагане на евразийската идея минава и през регулярни акции, като подпалването на знамето и толерантното отношение към откровено невярната или пропагандна кампания и реч.

За пример може да бъде дадено мълчанието на БСП по отношение на откровено анти-европейската реторика на АТАКА или самият акт на изгаряне на знамето – събитие, легитимирано от председателя на ПЕС и БСП, Сергей Станишев.

Партийните гаулайтери, бъдещи Айнзац групи

Логично стигаме до темата за партийните гаулайтери, като СМС например. Бегъл поглед из Фейсбук-профилите на момчетата от СМС ни информира за показната им възхита от маскираните сепаратисти в Украйна. Окичването с „Колорадската лентичка“ пък засилва впечатлението за симпатия и одобрение на агресивната политика на анексиране на украински територии от страна на Русия.

Скандиранията и лозунгите “9 май зове: НАТО да се измете!”, “Да живее ПУТИН!”, „Русия, не си сама!”, „Бог е с Русия, “Победата е за Русия”, „Русия – страж на мира на планетата!”, „ЕС и САЩ са коалицията на тъмнината”, „НАТО, МВФ и ЕС, всичко да се измете!”, „НАТО вън!”, “България в Евразийския съюз”, издигнати на организираното от Гражданска инициатива ”България подкрепя политиката на Русия” шествие, са индикация за провежданата от сателитите на БСП анти-европейска политика, в която само Господ знае дали „онези“ 22%, искащи присъединяване към Евразийския съюз, няма един ден да сложат маските.

Крачката до маските и АК47 е много малка

Актът на изгаряне на знамето на ЕС не е безобиден в днешния обществено-политически контекст, а политиците ни трябва да заявят ясно позицията си по случилото се на 9-ти май в София.

За да не стане късно…

ГЕРБ+АБВ=БСП или предателският сценарий за България

„За „Белене” той [Борисов] ме увери, че ако има чуждестранен инвеститор, който поема всички разходи по изграждането, групата на ГЕРБ ще го подкрепи. Гордея се с този разговор. Това стана преди няколко месеца” – Румен Петков за срещата си с Борисов…

източник

Ако предположим, че Станишев наистина се вижда евро-комисар, след всичките си провали в България, но иска да остане и шеф на социалистите, логично е да допуснем, че това поражда напрежение между него и Първанов. Първанов беше президент, Борисов беше премиер. Не е нелогично двамата да поискат да си разменят ролите в един прекрасен ден…

В този филм Плевнелиев и Цветанов са излишни. 

За да стане премиер, ако приемем, че това му е цел, Първанов трябва да се пребори за БСП.

Премиерът, виждаме от случая „Орешарски“, е удобен и послушен инструмент на олигархията. Това обяснява и интереса на лобито „Белене“ да залага на все още „неокуцелия политически кон“ Първанов. За разлика от Станишев.

БСП в момента изглежда завладяно поне от три енергийни лобита. Про-Белене, про-Уестингхаус (7-ми блок на Козлодуй) и лобито на Газпром (и Южен поток). Ясно е, че става дума за огромни финансови потоци, които не е зле да са във владение и под контрола на проверени партийни другари.

Само средствата по изграждането на инфраструктурата на Южен поток вероятно може да бъде сравнена с всички евро-средства, влезли в България до сега. Любопитно е кои ли фирми се гласят да се ангажират с евентуалната реализация на този проект и инфраструктурата му?..

Да се съсредоточим върху флашките, но не в светлината, в която ги интерпретират анализаторите и коментаторите. Все още не знаем тяхното съдържание, но имаме признанията на евентуалните участници в записите. От думите можем да научим достатъчно!..

Разбираме, че Румен Петков и Борисов най-вероятно са се срещали „преди няколко месеца“. Разбираме, че пазарлъкът на Петков е бил за Белене, защото той „лъжел избирателите, обещавайки им да се строи централата“…

Най-вероятно няма как и „Големият шлем“ на Първанов да е останал извън контекста на тези срещи. По един или друг начин.

Другото лоби в БСП е про-Уестингхаус и, естествено, про-Южен поток.

Срещата на Петков и Борисов „преди няколко месеца“ подозрително може да съвпадне с времето, в което на гости ни беше Ал. Милер, шефът на Газпром.

Милер е провел няколко часова среща с премиера, за която Орешарски заяви, че „никога няма да каже какво са си говорили“… И скри стенограмите от срещата, но прокуратурата си има по-важни занимания. Брои телефонни разговори и чете тефтерчета…

В този контекст, признатата от двамата среща между Борисов и Петков най-вероятно засяга и Южен поток. Кой какво и колко, дай ми – на ти… 

За Белене все още няма инвеститори. За седми блок се твърди, че има. При всички нарушения, които бяха извършени, около преговорите с Уестингхаус, това изглежда консенсусна тема за тройката БСП, ГЕРБ, АБВ.

Но Газпром (Южен поток) и Белене изглеждат препъникамъчетата, които изхвърлят Станишев извън играта, ако приемем, че пазарлъкът между ГЕРБ и АБВ (Борисов и Петков) е приключил с успех.

Поне, докато Станишев не извади инвеститори за Белене на „масата за преговори“. А такива за сега няма. Няма и да има…

Серго изгаря.

Бягството в Брюксел май е единствената възможна и достойна алтернатива за Станишев. Бързите избори и нов кабинет могат да осуетят евро-комисарския им блян с Моника. Затова и предсрочни избори две в едно за него са неудобни. Не се знае кой ще е новият премиер, за да го предложи, а евро-комисията се разпуска чак в края на годината. Серго не иска да сдава властта сега. Не и преди да избяга в Брюксел, в офиса на Моника…

А интересът на Първанов и Борисов е да се разберат за трите — Белене, Южен поток и Седми блок. От там и необходимостта от тайни срещи. Разберат ли се, може и да се стигне до избори за 43 НС още през май.

А флашките? Те са застраховка „Бизнес“…

Сигурно е обаче, че ако се случи, съюзът между ГЕРБ и АБВ е в полза на… БСП.

А слабото място на БСП е именно разколът. Губят всички! АБВ трудно ще реализира евро-мандат, а БСП ще загуби изборите през май.

Ако искате оставка, удряйте в този „дамар“. Така се пропуква фундаментът на полит-икономическия картел.

И не купувайте от LAFKA…

#pozitano20 #ПСА: Соцреализмът, като причина и последиците днес

„Ако се търси стилистическо определение на Паметника на Съветската армия, той безспорно е произведение на “социалистическия реализъм”, при това в неговия най-чист и суров сталинско-ждановски вариант. Измежду всички официални етикети и обяснения на този “единствено верен творчески художествен метод за нашето изкуство” най-изчерпателен остава онзи от вица, че соцреализмът е метод за възвеличаване на вождовете с достъпни за тях средства.“

Филип Зидаров, ТРУД

Паметник на жертвите на комунизма в Прага

Живеем в пост-съветско пространство. Време и общество, в което темите за миналото, диктатурата и режима се елементаризират и профанизират. Дискусията се свежда до въпроса ЗА или ПРОТИВ събаряне на паметници. При това, почти никой не коментира това, че има общества, в които определени символики са неприемливи на нивото на морала, а не просто забранени със закон.

Това е профанизация, която размива границата между несъгласието с лъжата и разрушаване на културна ценност.

От чисто културологична гледна точка, съществува практика, при която най-видимите, високи или забележими точки на един град са разпознаваеми през културно-историческите паметници, с които са свързавни: катедрали, храмове, дворци, обществени сгради и университети. Средища, които обединяват общността, а не я разделят в оценката й на фактите и обектите.

Вместо това, в София виждаме автоматично огнестрелно оръжие. Шпагин. Конструкция, която, освен всичко друго, подменя фактите и историческата истина.

Създават се вторични символи и образи на комунистическата идеология и режим. Това е неуважение към паметта на загиналите за дадена идея. Вместо поклонение на мястото, където са паднали или погребани те, общественото внимание се насочва към изкуствени, фалшиви и откровено лъжовни символи – плод на поръчково изкуство, митологизиращо диктаторския режим.

Фалшивите символи, които подменят историята, са неуважителни и разделят с неискреността си обществото. Те стават обект на иронични интерпретации заради лъжата, която носят.

Розовият танк и лилавият хипертрофирал среден пръст на Давид Черни са точно такава политическа сатира. Единственият начин да се запази уважителното отношение на обществото към тези спорни идеологически и пропагандни символи е те да бъдат демонтирани и локализирани в тематични музеи.

Политическият протест в София е в цветове, които кореспондират с акциите на Черни в Прага: Розов танк – розови войници. Лилав среден пръст – лилави скулптури пред централата на партията, която претендира да е социалистическа и демократична, но управлява в коалиция с националисти. Това е задочен диалог между два народа със сходна съдба по отношение на комунистическия режим.

Българската социалистическа партия е вероятно единствената от бившия соц-лагер, която е пълен правоприемник на комунистическата партия. Партия, чието самосъзнание и голяма част от историята й е свързана с терора, лагерите, диктатурата и репресиите. Партия, в чиято идеология е залегнала класовата борба. Затова политическият протест с изразните средства на иронията и сатирата са убийствени за тях. С реакциите си българските социалисти признават, че това не е акт на хулиганство, а категоричен политически протест. Удар по политическия клан на ком-соц партията.

Това е дилемата пред БСП. Те нямат нито правни, нито каквито и да било други аргументи, с които да принизят акта до обикновено хулиганство, защото той не е.

Но не могат и да полемизират политическия протест, защото разговорът работи срещу техния интерес. Затова проявяват агресия. Подготвят неприети декларации и се впускат в идеологическа пропаганда, с цел защита. Именно, защото това е политически протест, който дава категорична оценка на профила и миналото на тази партия.

Ако можеха, от БСП биха игнорирали този протест, по начин, подобен на отношението им към протестите по принцип. Те не водят диалог, те игнорират и разтурят “седенката”. Измъкват се през задния вход. Изцяло пренебрегват сигналите, които обществото им изпраща.

Липсата на диалог радикализира средствата. Най-често, полицията става агресивна, протестиращите – крайни в своите действия. Отговорността за това е на управляващите от БСП и коалиция. Именно, защото се опитват да умъртвят гражданското общество и протеста. Заради табуто, което се опитват да наложат на темите за мафията, ДС, олигархията и овладените от тях икономика, политика, съд, медии и всички останали важни аспекти на обществения живот в България.

Отказът от диалог може да стане причина за радикализиране на протестите срещу всяка една компрометирана власт, без обществено доверие.

Хуморът и иронията са сред най-силните средства срещу всяка компрометирана власт. Те свалят маската на шизофренното състояние на БСП и подкрепящите я партии. Осмиват странната емулсия между дефицитите на тоталитарното минало на БСП, крайните националистически идеи на част от партньорите, подкрепящи кабинета на левицата и лицемерната им претенция за демократичност. Шизофрения, която може да достигне до там, да се саморазправя с личности, окарикатурили режима и последиците от него…

#ДАНСwithme: Ами катарзисът на ГЕРБ?

На заем от © Булфото

За катарзиса ми е думата.

Във време, когато искането за оставка на кабинета и предсрочни избори се подкрепя от мнозинството българите, темата за „алтернативата“ няма как да не изплува. Да видим част от възможните алтернативи…

Дни, след началото на протестите, които бяха провокирани от поставянето на човек от финансова групировка начело на Националната сигурност, Станишев произнесе фразата: „видях човек, който е преминал през дълбок личностен катарзис„.

С „катарзиса” той се опита да измие и пречисти партиите от новата тройна коалиция от отговорността на своя акт. Лидерът на социалистите се опита да оправдае и премиера Орешарски за това, че без никаква съпротива прие да ролята на марионетка в този план и без никакво обществено обсъждане, го приведе в действие, предлагайки г-н Пеевски за шеф на ДАНС в 15 минутно заседание на парламента. Всичко се случи в петък, с идеята новината да „потъне“ в почивните дни, когато всичко трябваше да утихне…

Протестите #ДАНСwithme объркаха планове на Станишев и управляващите. За сега, успешно или не до там, гражданската съпротива на мафиотизацията на властта се противопоставя на най-скандалните назначения и действия на властта. За решения с по-висок финансов залог, дори по-твърди действия, като блокадата на парламента на 40-тия ден от протестите не помогна и не спря мнозинството да гласува заем от 1 милиард. Това, че не успяха да разсеят съмненията в целесъобразността на заема и прозрачността при разходването му – не притесни никого от управляващите. В деня на прегласуване на ветото от парламента, управляващите партии си оранизираха показно изкъпване в народната любов, събрана из цялата страна и докарана на площада в София. Това трябваше да послужи за ярък аргумент в полза кабинета и, в частност, да оправдае заема.

Казано просто, Станишев декларира, че има катарзис, но ние не го виждаме. Катарзисът не личи от действията на управляващите. Единствените индикации, че посланията на протестиращите достигат до ушите им е продължаващата организация на протестите срещу протеста, в стил Деветосептемврийска манифестация от времето на Живков. Управляващите продължиха да скандализират обществото с политически решения, с които се опитват да втвърдят ядрото от електората си с обещания в социалната сфера, засягащи пенсиите и надбавките, като игнорират активната част от населението, която фактически е ангажирана в генериране на средствата, необходими за провеждането на въпросните социални политики.

Думата ми обаче е за друго.

В цялата шумна дискусия, около управлението на ДПС, БСП и АТАКА сякаш потъна темата за предишното управление. Темата за „катарзиса“ на четвъртата парламентарно-представена партия, ПП ГЕРБ, сякаш изчезна. Въпросът, има ли тази партия морално основание да сънува отново властта, когато сегашната падне, сякаш е все по-актуален.

• Може ли да се прокара ясна разделителна линия между Борисов и партията на бившите комунисти?
• Можем ли ясно да разграничим лидера на ГЕРБ от процесите в 23 годишния „преход“, който ни доведе до пост-комунистическото общество, в което политическата власт бе транстформирана в икономическа и разпределена по силов или криминален път сред правилните и проверени другари?
• Изтеклата, но премълчавана от мейнстрийма информация за него, известна като Дело за оперативно наблюдение „Буда„, достатъчно ясно ли го свързва с „прехода“, който е сериозно обременен от всевъзможни зависимости на партийните, икономическите и криминалните елити?

Да се върнем на протеста #ДАНСwithme и основния повод за недоволството, което извежда хиляди на улиците. Естествено, това беше Пеевски и медийната му империя, като функция на една икономическа групировка, свързвана с банката на Цв. Василев.

Фактите:

Цветан Василев и Делян Пеевски бяха привилегировани при управлението на ГЕРБ. Тази привилегия, бе признатата от министъра в служебното правителство, Асен Василев, който обясни пред гневните, че в края на мандата Борисов концентрацията на държавните пари в КТБ се е увеличила, сравнено с края на мандата на Тройната коалиция (БСП-ДПС-НДСВ). Тоест, мандатът на ГЕРБ и кабинетът „Борисов“ имат същото, солидарно отговорно участие в създаването и поддръжката на тази групировка, която от началото на протестите всички свободно описват като „олигархична“.

Да видим други „лица“ на миналото управление. Нима Емил Димитров, известен като Емо Фаса и министър Мирослав Найденов, известен като Миро Мършата могат лесно да бъдат „избелени“ и да преминат през своя катарзис, излизайки от там без грам съмнения в техния морален кредабилитет, финансова почтеност?

Нима ще забравим проектозаконите, писани в полза на мастити финансови босове, като скандалните предложения за промени в Закона за горите, които изведоха хиляди да протестират на Орлов мост срещу Цеко Минев от ПИБ? Нима ВТБ, КТБ и СиБанк не бяха обгрижвани с внимание от властта по време на „Eрата Боросов“?

Или друга една популярна тема – тази, с ДПС. След всички закани, че „няма да се съюзява с Доган“ и въпреки, че го определи за свой „най-голям враг“, след всички остроумни твърдения, за „човека, който мирише на джибри„, видяхме ли едно смислено политическо действие от страна на ГЕРБ и Борисов, в подкрепа на  показната телевизионна конфронтация на генерала с тогавашния лидер на ДПС? Доказа ли Борисов думите си, че „след 20 години участие на ДПС в управлението на държавата, ГЕРБ извади Доган от властта„? Силно се съмнявам…

По-скоро, останахме с убеждението, че на ГЕРБ и Борисов силно им се иска да са с ДПС, но без Доган, или поне да имат свое „ДПС“?

Къде е остротата на политическите тези на ГЕРБ срещу БСП сега? Виждате ли ясно разделителната линия между тези две партии, или пак сме свидетели на „позиционна война“, при която всяка една от двете страни внимателно калкулира вредите и ползите от близостта и раздялата?

Освен това, за да е пълна картинката, нека добавим и фактите, след края на почти пълния мандат на ГЕРБ:

• Над 30 хиляди фирми са фалирали през последната година на ГЕРБ, пише Стандарт;
• Дневник описва, че безработните за 2012 надхвърлили 400 хиляди;
• Според Евростат, младежката безработица в България, в края на мандата „Борисов“ достига до 29.1%, при средно ниво 23.5% за ЕС.
  

Вероятно и други подобни „достижения“ на ГЕРБ, след края на почти пълния им мандат, могат да бъдат изброени. Сигурен съм, че защитниците им ще оправдаят това с кризата. Но няма с какво да се оправдае ръстът на контрабандата на цигари например, при който, според изчисления, около два милирада лева годишно се губят и не влизат в държавната хазна, докато ГЕРБ се опитваха да ни уверят, че пушачите в България са намалели почти двойно…

Обърнете внимание, че в този ред на мисли изцяло пропуснахме тоталното разграждане на институциите, при които премиерът Борисов си позволяваше да казва на президента да забави вето или обещаваше на опозицията да им даде 20 депутата, за да съставят собствено правителство, при все, че до скоро ги наричаше безделници.

Ще завърша с това, че протестиращите, и аз в това число, не сa против симпатизанти на различни партии да се обявяват против сегашното управление, поставено изцяло в услуга на един олигархичен картел, подчинил почти изцяло политическата власт в страната. Дори, сред протестиращите мога да разпозная хора с открояващо се ляво политическо мислене. Критерият е друг. Критерият е информираността, а не сляпата вяра, че този или онзи харизматичен лидер ще ни „оправи“ с магическа пръчица, защото е от чист по-чист. Не. Това няма как да се случи, ако сме със завързани очи за фактите.

Въпросът ми е дали изобщо ГЕРБ ще намери сили да се отърси от политическите негативи, които успя да събере, от времето, когато се формираше на милиционерски принцип, та чак до края на мандата си, преди да се опита пак да управлява? Съмнявам се! Без нужния „катарзис“ – да, ще чуем стандартните PR извинения: част от „лошите“ напуснаха партията, да, изключиха Фидосова, но нямаше признание за Пеевски и парите на държавата в КТБ – възникват сериозни съмнения дали трябва да им се гласува подобно доверие. За втори път. Само година-две след пълния им, според мен, провал. Максимум година-две… А и Орешарски най-вероятно няма да издържи до края на 2013!

Кой организира контрапротестите в защита на Орешарски?

Писах на Белалов, че смятам да поровя из публично достъпната информация в мрежата, за ролята на председателствания от него „Дискусионен клуб“ в провеждането на митингите в защита на правителството „Орешарски“. Не помня отговора му буквално, но беше в стил: „Давай, щом можеш да докажеш…“

Да разгледаме фактите:

Човекът, който в медиите се представя като организатор на така наречения „Контрапротест“ се казва Радослав Гочев.

Той е официалното лице, което стои зад про-правителствените протести на пилоните на НДК, пред посолствата и общината. А напоследък и изключително интересните пътуващи трупи от контра-протестиращи из страната.

Центраката на ЗС, два етажа над АТАКА

Радослав Гочев е член на Партия Земеделски Съюз Ал. Стамболийски  — една от партиите, които влизат в Коалиция за България, тоест коалиционен партньор на БСП в 42-то Народно събрание. Земеделският съюз е партньор на БСП от 2005г., а нейният лидер Спас Панчев дори получава поста зам.-министър на отбраната в кабинета „Станишев“.

Сега г-н Панчев е за пореден мандат депутат, избран с листата на Коалиция за България.

Формалният организатор на протестите в подкрепа на правителството, г-н Гочев, изобщо не крие политичесата си принадлежност. Тя е обявена в личния му профил във фейсбук, където той самият се нарича „Ради земеделеца“.

Малката партийка, сгушила се под крилото на БСП, организира про-правителствените протести — това изглежда напълно логичен сценарий. Коалиционният партньор в нужда се познава.

Белалов и Гочев пред Френското посолство. © Булфото

Каква обаче е ролята на „Дискусионния клуб за социална местна политика“?

Депутатът от БСП Борис Цветков и общинският съветник от БСП Николай Белалов са сред постоянно присъстващите на контра-протестите в защита на кабинета „Орешарски“ и изключително често попадат в журналистическите репортажи, които ги отразяват. Двамата са председатели на въпросния клуб. Белалов, освен всичко е и завеждащ „подготовка на кадри“ в БСП. Участието на депутата Цветков в клуба пък се вижда ясно от неговата декларация.

Пресконференция на клуба

Въпросният Дискусионен клуб е функция на БСП, което може ясно да се види както от дейността му, така и от факта, че всичките пресконференции на клуба, от създаването му до сега, се дават от зала на „Позитано“ 20.

Членовете на клуба са и членове на столетницата БСП.

Признавам, не съм сигурен кой от двамата е председател на въпросния клуб, защото и двамата се представят за такива. Това обаче не е и важно.

Важно е каква е ролята на клуба в контрапротестите, в защита на кабинета Орешарски — въпрос, чийто отговор господата ни дължат.

Снимката, която прилагам, показва едно от многобройните присъствия на депутата от БСП Борис Цветков (в центъра, с червена вратовръзка) на контрапротестите. Вдясно, над жената със светло-синьо сако, е организаторът коалиционен партньор г-н Р. Гочев.

Както стана дума в началото, Гочев организира про-правителствените протести из София и пътуващия контра-протест, в защита на кабинета „Орешарски“…

Добрата новина е, че протестът #ДАНСwithme събира ежедневно хиляди по улиците вече два месеца.

Антиправителственият протест #ДАНСwithme се разраства из цяла България и по света, докато казионните контрапротести разчитат на група възрастни дами и господа, които, извинете ме за грубото сравнение, организаторите разкарват като маймунки на синджир из цяла София, буквално рискувайки здравето им в юлско-августовските горещини.

И така, стигаме до важните въпроси, на които БСП трябва да даде отговор:

1. Кой заплаща пътуванията на „контрапротеста” из страната?
2. Свързан ли е „Дискусионният клуб за социална и местна политика“ с БСП?
3. Как се финансира дейността на „Дискусионния клуб за социална и местна политика“?
4. На фона на всички напълно недоказуеми нападки и обвинения към протестиращите срещу Орешарски, какво прави една неправителствена организация — Дискусионният клуб на БСП и дали тази „неправителствена“ организация може да бъде наричана НПО, ако цялата й дейност е подчинена на интереса на една партия, БСП, до степен дори пресконференциите на това НПО да са от централата на социалистическата партия?

Действайки по този начин, Дискусионният клуб се легитимира по-скоро, като „крило“ в БСП, но, по мое скромно мнение, излиза от типичния профил на неправителствена организация.

Трудно бих приел дадена гражданска активност под политическа диктовка за независима позиция — нещо, което коренно отличава #ДАНСwithme  от про-правителствените протести на Земеделския съюз, с участието на Дискусионния клуб.

Играта на Сидеров, или голата истина за Атака

Голата истина e, че най-вероятно, Сидеров не иска предсрочни избори.

Отписван от социолозите, само за няколко месеца той чувствително повиши резултатите си, въпреки, че, в крайна сметка, е с  137,252 гласа по-малко от изборите през 2009.

Заради 10% по-ниската активност и липсата на реална политическа алтернатива между парламентарните партии, Сидеров изглежда по-добре ситуиран по отношение на възможността да „валоризира“ ролята си на „балансьор“ и да се опита да постигне 2 цели: участие във властта и трупане на дивиденти, под формата на електорална подкрепа.

Престои да видим дали и как ще отиграе първото, или, казано с други думи, дали ще намери начин да подкрепи някаква сглобка в НС, позволяваща съставяне на 88-ми кабинет на България.

Второто, електоралната подкрепа, Сидеров ще може да се генерира само по типичния за него начин — да се опита да се хареса на периферията на електората си, защото ядрото, опиянено от безумните политически тези на българския „микро-Мусолини“, гласува като всяко твърдо ядро — подобно на кучетата на Павлов, веднага, щом светне изборната лампа, без да четат програми, приемайки всяка дума на вожда си за боговдъхновено откровение и аксиоматична истина, неподлежаща на проверката на здравия разум и логика. Сидеров ще трябва да се постарае за периферията — тези, които вероятно са подкрепяли личната му собственост Атака, но до скоро го псуваха (има и такива, чиите идеали той продаде) заради подкрепата му към Борисов в миналия парламент.

Сидеров вече дава индикации какво ще бъде неговото стратегическо поведение за спечелване на сърцата и умовете на периферията — националеещи се и патриотарстващи избиратели, които, след неуспеха на партията на СКАТ и провала на РЗС, сякаш се нуждаят от нов притегателен център.

Заявката за техните сърца Сидеров я даде от трибуната и извън парламента вчера.

От трибуната той произнесе реч, достойна за задълбочен психологичен анализ, който пишещият не е в състояние да направи достатъчно компетентно, за да го публикува.

Извън парламента Сидеров направи нещо, за което в „нормалните“ държави, в които депутатският имунитет е далеч не толкова безотговорен (pdf за сваляне), най-вериятно щеше да престои няколко часа на „трамвайчето“ в някое районно, ако преди това репортерът на СКАТ не го беше пратил в лицевочелюстната хирургия на „Пирогов“. Второто е хипотетично, разбира се. Ако живеехме в страна, в която Законът има върховенство, подобно просташки разюздано поведение, като демонстрираното вчера от Сидеров, би било недопустимо според всички писани и неписани обществени норми.

Да целува ръцете на репортера и полицая, Сидеров, че не му се случи това, което би се случило на всеки нормален човек при идентични житейски обстоятелства на улицата.

Толкоз за демонстративната простащина, която видяхме вчера на тротоара, да видим политическата аритметика…

Вчера атакистите не се регистрираха, с което свалиха кворума удобно за БСП и ДПС. Колкото и да смята на чартборда Сидеров, факт е, че отсъствието на депутатите му позволи на БСП и ДПС да формират лесно мнозинство за решенията си.

Последва заявка, че Борисов също ще спре депутатите си при гласуване на евентуален кабинет на БСП и ДПС. Тогава цялата истина ще лъсне. Новото мнозинство, ако приемем, че вичките им депутати ще са в зала, ще събере точно 120 гласа. Въпреки това, ако Борисов спази обещанието си и не пусне депутатите си, за да има кворум, от което да последва възможност за вземане на решение, ще се наложи мнозинството БСП-ДПС да ползва депутати „под наем“.

Не вярвам това да са хората на ГЕРБ. Най-вероятно, Сидеров ще „отлъчи от правата националистическа вяра“ неколцина (3-4, не повече), върху които ще сипе огън и жупел. Може дори да направи някой и друг безвкусен ремикс на номерата на Емил Василев и чашата му с вода. А може и друго да измисли. Само и само да гледаме свъсените му веждички по телевизора и да слупаме кресчендото му, около „Планът Сидеров“…

За снимките, които ползвам тук: Не знам дали желанието у млад мъж да се снима гол, със слънчеви очила върху пениса, издава неспособност за адаптация към средата, друга клинична неспособност или патологично поведение. Нека някой, който разбира повече, да се произнесе.

За тези снимки бих искал да чуя и професионално и компетентно мнение за възможните връзки между ранния Сидеров, снимал се в умилителна поза, като Давид на Микеланджело, и откровената, граничеща със социопатия, агресия на късния Сидеров.

Не знам…

Още по темата от:
Добрата фея
Комитата